Забравеният светец от Нове (Свищов)
Св. Лупус присъствал на мъченическата смърт на Св. Димитър, потопил неговият пръстен в мъченическата му кръв, както и и дяконският му орар и с тях извършил много чудеса.
За проповядването на християнството е посечен по заповед на император Максимиан в Нове, седалище на I-ви Италийски легион, чиито развалини се намират до днешния град Свищов.
Византийският Синаксар посочва датата на мъченическата смърт на Св. Лупус – 23 август, която е приета и от останалите християнски църкви в т.ч. в Римската Мартирология.
Най-вероятно огромната епископска базилика на Нове (основите и се виждат вдясно на снимката) е носила неговото име и е съхранявала неговите свети мощи.
От Теофилакт Симоката, живял в първата половина на 7 век и написал своя “История” ( Световна история) в която описва и делата на император Маврикий :
Цитат публикуван в Гръцките Извори за българската история – 2 (стр. 330-335), в която се говори за поход по южния бряг на Дунава на брата на императора - стратега Петър през лятото на 594г.
“На втория ден дошъл при града Ятрус и след като преминал покрай крепостта Латаркий, разположил се на стан в Нове.
Местните жители, когато чули, че стратегът ще дойде, излезли от града и му устроили много тържествено посрещане.
Те помолили Петър да отпразнува с тях празника на мъченика Лупус, защото в този ден било навечерието на празника на мъченика Лупус.
Обаче стратегът казал, че не можел да прекара деня на това място, понеже било неоходимо да отпътува.
Но гражданите като все повече настоявали и го молели, накарали стратега да вземе участие в празненството. След като престоял два дни в града, Петър потеглил оттам и установил лагера си при Теодоропол, а рано сутринта дошъл в така наречената Курсиска (Секуриска?).
На третия ден устроил стана си в Асимунт”. (На устието на р.Осъм)