Страници

23 февруари 2021

КАК РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ I СПАСИ ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

 

 

 Цар Николай I 

(1796 - 1855г.)

 

 

КАК РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ I СПАСИ ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Лъчезар Тошев

След сключването на Одринския мир през 1829г. Русия налага на Османската империя големи контрибуции. 

Простиращата се чак до Алжир империя изискала за целта значителни средства от своите управители.

Един от тях бил управителят на Египет Мохамед Али паша.

Той се появил в Египет начело на един албански отряд от 300 души, като част от османската армия след оттеглянето на французите през 1801г. 

По това време египетското население наброява около 2.5 милиона жители, като 90% от тях са селяни – фелахи. 

През 1805г. Мохамед Али е назначен от султан Селим III за валия на Египет и се заема с амбициозни реформи на страната, като скоро превръща Египет в най-богатата и силна държава в Северна Африка.

 Той ползва европейския опит и създава администрация на държавна заплата и модерна професионална армия. Реформите предизвикват съпротива на дотогавашните господари на Египет – мамелюците. Затова през 1811г. Мохамед Али се разправя жестоко с тях, като нарежда избиването на няколкостотин бейове – мамелюци. Той възстановява търговията през Червено море до Индия. Завладява и Судан. През 1811г. султанът обявява Египет за наследствен пашалък на Мохамед Али. Династията му управлява Египет чак до 1952г.

 

Мохамед Али паша



КОЙ Е МОХАМЕД АЛИ?

Той е роден на 4 март 1769 година в Кавала и по-точно съседното на града село Мусратлъ.

Петър Карапетров - Черновежд пише за него : "Според достоверни сведения, които имам, Мехмед Али паша е българин мохамеданин – помак от с. Мусратлъ, Кавалска кааза; В родното си място Мустратлъ, в което и днес още (1891 г.) живеят българи-мохамедани, помаци, Мехмед Али е построил хубава джамия с приходи". 

 

                    Eдна от първите фотографии : Мохамед  Али Паша на своя трон, 1840 г .

 Той е вторият син на търговец на тютюн – Ибрахим ага от Корча - Албания, който е командвал и малка военна част в Кавала. Баща му починал рано. Тогава грижата за Мохамед Али поема чичо му.

Той го награждава с чин бюлюкбаши. Майката на Мохамед Али е Зейнеп – дъщеря на аянинът на Кавала – чорбаджи Хюсеин ага. 

През 1787г. той се жени за своя първа братовчедка Амина Ханим, чиято майка е сестра на Зейнеп.

Построеният през 1817г. от него имарет, днес е една от забележителностите на Кавала, където има и паметник на прочутия помак. 

 

                Имаретът на Мохамед Али в Кавала, в подножието на крепостта

 
   Този българо-албански помак, не желаел да изплаща приходите си на султана и търсил претекст да му се противопостави. Такъв се намира – в спор с пашата на Сирия. Той е обвинил сирийския паша, че дава убежище на изгонените от Египет мамелюци – врагове не Мохамед Али.Това е casus belli – причина за война. През 1831г. Мохамед Али изпраща своята армия, начело със сина си Ибрахим паша срещу сирийския паша.

 

Ибрахим паша

(1789 - 1849)

 Още същата година, армията му превзема крепостта Сен Жан дАкр, (която Наполеон не успял да превземе) и иска от султана да го признае за независим владетел на Египет и на превзетата Сирия. 

 

Султан Махмуд II

(1785-1839)

 

Вместо това султан Махмуд го призовал да се яви в Истанбул и да даде обяснения за поведението си. Тогава Мохамед Али спрял да изплаща данъка си към султана и обявил независимост. Тогава султана издал ферман с който го лишил от всичките му титли и го предавал на проклятие. Султанската войска тръгнала срещу египетската армия, но Ибрахим паша ги разбил и разпръснал. Войниците от султанската армия масово започнали да дезертират.

ПОМОЩ ОТ НИКОЛАЙ I

Когато руския император Николай I разбрал за успехите на Ибрахим паша, заповядал да се предложи на султана руска помощ. 

С предложението на руския цар до султана през октомври 1832г. бил натоварен генерал Муравьов. 

Той трябвало, след получаването на съгласието на султана, да замине за Александрия в Египет и да обясни на Мохамед Али недоволството на руския владетел. Още по пътя, руският пратеник научил, че Ибрахим паша е навлязъл в Мала Азия и се намира на 108 часа път от Истанбул. 

На 24 ноември руският вицеканцлер Неселроде инструктирал руския представител в Истанбул Бутенев, да съобщи на султана, че ако пожелае, трябва да извика руската флота на помощ за защитата на Истанбул.

На 9 декември 1832г. Ибрахим паша разбил напълно при гр. Икония султанската войска и пленил самия везир, който стоял начело на войската. Тази победа отваряла вратите към Истанбул за войските на Мохамед Али. Вицеканцлерът Неселроде на 7 януари 1833г. обявил, че „Русия се стреми не да разруши Османската империя, а да поддържа нейното съществуване“.

  Също така Русия категорично отказвала да се включи в създаването на конвенция, която да позволи намесването на „Великите сили“ в турските работи. Русия желаела тя да прави това сама.

През това време султанът се съгласил да отстъпи на Мохамед Али Сирия, в замяна на прекратяване на настъплението на неговите войски към Истанбул. 

Мохамед Али се съгласил, но докато неговото нареждане до сина му достигне до получателя, Ибрахим паша превзел Кутакия и заплашил Бурса. 

Тогава султанът поискал помощ от Русия, но не само по море, а и по суша. Щом искането дошло в Петербург на 23 януари 1833г. веднага било заповядано на руската флота да навлезе в Босфора. Била подготвена и втора ескадра с 5000 души войска, а през Влашко и Молдова към Истанбул към проливите трябвало да слезе един корпус от 25-30 000 войници. На среща с австрийския посланик Фикелман, цар Николай разгледал и възможността за възстановяване на Византия. За България не ставало дума. Нейното име се появило, когато австрийският канцлер Метерних, се обявил против създаването на една голяма държава и за създаването на няколко малки държави на Балканите – Молдавия, Влашко, Сърбия, Босна, България и Албания.

През това време, на 8 февруари 1833г. първата руска ескадра влязла в Босфора. Султанът поискал от Бутенев, флотата да се изтегли в Созопол и да очаква да бъде повикана . Русия отказала.

На 4 март 1933г. високата порта поискала отново оттеглянето на руската флота, но вместо това, получили уведомление, че първият пехотен корпус от руската армия вече е тръгнал и в следващите дни ще пристигне в Истанбул. Докато траели тези преговори, войските на Ибрахим паша превзели Измир. Мохамед Али поискал вече не само Сирия, но и пашалъкът Адана. Тогава султанът поискал още по-настоятелно помощта на руските войски. Първият корпус пристигнал в Истанбул, а след три седмици и още войска, така че вече в Истанбул имало 10 000 руски войници. Генерал Муравьов, който командвал руските войски, заел и двата бряга на Босфора и се укрепил там като поставил артилерия.

На 4 май 1833г. султанът подписал мирен договор с Мохамед Али, като му отстъпвал цяла Сирия, а пашалъкът Адана отстъпвал на сина му Ибрахим паша. 

Използвайки положението си Русия настояла за подписване на договор с Османската империя и така се появил Юнкярскелеският договор, в чийто първи член се договаряла взаимна защита на владенията на двете договарящи се страни. 


 


 

На 28 юни руската войска се натоварила на корабите и напуснала Босфора, като на брега бил поставен паметник, за възпоменание на спасяването на Османската империя от Руската империя, а участниците били наградени с медали. 

 

 


 

На 9 април 1939 година турските войски отново навлезли в Сирия, но на 9 юни 1839г. турската войска била напълно разбита от египетските сили . На 18 юни султан Махмуд умрял, а на престола се възкачил султан Абдул Меджит.

                                             Султан Абдул Меджид I

(1823 - 1861)

През това време цялата турска флота отплувала за Александрия и се предала на Мохамед Али.

 Тогава новият султан потърсил мир направо с Мохамед Али. На това се противопоставили „Великите сили“, а султанът предложил въпросът да се реши на конференция. Русия отказала да участва в такава конференция. Така Русия обезсмислила договора от Юнкяр - скелеси. 

Накрая, на 3 юли 1840г. Великобритания, Австрия, Русия и Прусия от една страна и Османската империя от друга страна подписали Лондонската конвенция, с която признали Мохамед Али за владетел на Египет с наследствено право и за пожизнен управител на Сирия. 

Така Русия защитила османската империя, а изгубила всичко което била спечелила от този акт. 

Мохамед Али починал на 2 август 1849г. и бил наследен от неговия син Ибрахим паша, който бил поел управлението още при дзаболяването на баща си. Той управлявал кратко, защото починал същата година. Бил наследен от сина на неговия по-голям брат Тусун паша - Абас I.


СВЪРЗАНА ТЕМА :

ЦАР НИКОЛАЙ I И ЗАРАЖДАНЕТО НА РУСОФОБИЯТА

http://toshev.blogspot.com/2021/02/i_25.html