Страници

09 май 2024

9 МАЙ - ДЕНЯТ НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА

 


 

 

Робер Шуман

БАЩА НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА  

                                   9 май 1950г.









Декларацията
на
Робер Шуман
Министър на външните работи на
Френската Република
  9 май 1950г.
 Ке д'Орсе 
(Френското Министерство на външните работи)
Залата с часовника



Видео на откъс от речта :

 



 
https://www.youtube.com/watch?v=ur_ulQENP28


Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят.
Приносът на една организирана и жизнена Европа към цивилизацията е много важен за поддържането на мирни отношения.

Начело на борбата за обединена Европа от повече от 20 години, Франция винаги е имала за основна цел да служи на мира.

Обединение на Европа не бе постигнато и се стигна до война.
Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план.

То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност.

Обединяването на европейските народи изисква премахване на вековното противопоставяне между Франция и Германия.
Всяко предприето действие трябва на първо място да се отнася до тези две страни.

С оглед на това френското правителство предлага незабавни действия по един конкретен много важен пункт.

То предлага френско-германското производство на въглища и стомана като цяло да бъде поставено под контрола на общ Висш орган в рамките на организация, отворена за участие към другите европейски страни.

Обединяването на производството на въглища и стомана веднага ще създаде база за икономическо развитие като първа стъпка към европейска федерация и ще промени съдбата на регионите, отдадени дълго време на производството на оръжия, на които те самите най-често бяха жертви.

Така установената солидарност в производството ще направи евентуална война между Франция и Германия не просто немислима, но и практически невъзможна.

 Създаването на това мощно производствено обединение, отворено към всички желаещи да участват страни и целящо да осигури на всички държави-членки основни суровини за промишлено производство при еднакви условия, ще положи действителните основи на тяхното икономическо обединение.

Това производство ще бъде предложено на света като цяло - без предпочитания или изключения - с цел да се допринесе за повишаването на жизнения стандарт и за насърчаването на мирните постижения. Европа ще може, разполагайки с повече средства, да се стреми към изпълнението на една от основните си задачи: развитието на африканския континент.

По този начин бързо ще стане ясно, че общите интереси, които са задължителни за създаването на обща икономическа система; могат да бъдат зрънцето, от което да се роди по-широка и дълбока общност между страни, дълго време противопоставяли се една на друга чрез кръвопролитно разделение.

Чрез обединяването на основното производство и създаването на новия Върховен орган, чиито решения ще бъдат задължителни за Франция, Германия и другите държави-членки, това предложение ще доведе до полагането на основите на европейска федерация, необходима за запазването на мира.

За да подкрепи постигането на набелязаните цели, френското правителство е готово да започне преговори въз основа на следното :

Задачата на Върховния орган ще бъде да осигури модернизирането на производството и повишаването на неговото качество във възможно най-кратък срок; снабдяването на френския и германския пазари, както и на пазарите на другите страни членки, с въглища и стомана при еднакви условия; общото развитие на износ към други страни; изравняването и подобряването на условията на живот на работниците в тези сектори.

За да постигнем тези цели, започвайки от много различни равнища, на които се намира в момента производството в държавите-членки, предлагаме въвеждане на някои преходни мерки - като използване на производствен и инвестиционен план, създаване на компенсаторен механизъм за изравняване на цените и на фонд за преструктуриране, който да улесни рационализирането на производството.

Движението на въглищата и стоманата между държавите-членки веднага ще бъде освободено от всякакви мита и транспортните разходи няма да се различават. Постепенно ще бъдат създадени условия, които спонтанно ще доведат до по-рационално разпределяне на производството на най-високото ниво на производителността.

За разлика от международните картели, които налагат ограничителни практики на дистрибуцията и експлоатацията на националните пазари и целят поддържането на високи печалби, организацията ще гарантира сливането на пазарите и разширяването на производството.

Определените по-горе основни принципи и мерки ще бъдат включени в договор, подписан от страните и предложен за ратифициране на техните парламенти. Необходимите за изясняване на подробностите по изпълнението преговори ще бъдат проведени с помощта на арбитър, определен с общо съгласие.

Неговата задача ще бъде да следи дали постигнатите споразумения отговарят на изложените принципи и, в случай на безизходица, да определи какво решение да бъде взето.

Общият Върховен орган, натоварен с управлението на схемата, ще бъде съставен от независими лица, назначени от правителствата, като представителството им ще бъде еднакво.

Ще бъде избиран председател чрез общо съгласие на правителствата. Решенията на органа ще бъдат задължителни за изпълнение във Франция, Германия и другите държави-членки.

Ще бъдат взети съответни мерки за начини на обжалване на решенията на органа.
Към органа ще бъде акредитиран представител на ООН, който ще изготвя два пъти годишно доклад до ООН за работата на новата организация, най-вече що се отнася до придържането към нейните цели.
Институцията на Върховния орган по никакъв начин няма да предопределя методите на собственост на предприятията.

При изпълнението на функциите си Върховният орган ще взeма предвид правомощията на Международния орган от Рур и всички задължения, наложени на Германия, докато те са в сила.




ОДА НА РАДОСТТА

Текст : Фридрих Шилер

 

Радост, дева вдъхновена,
лъч божествен, дивен дар,
свеждаме опиянени
взор пред твоя свят олтар.
Ти сплотяваш в порив чуден
разделените от зло,
братя стават всички люде,
ти разпериш ли крило.
Хор
 
Във прегръдка, милиони,
край сложете на вражди!
С обич безпределна бди
Бог от звездни небосклони.
 
Да се поклоним в смирение
пред Създателя пречист –
Той е тая звездна вис
на небесните селения.
Който е честит да има
драг приятел в труден час,
в мирен дом жена любима –
нека да ликува с нас!
 
Ала онзи, за когото
този свят е чужд и пуст,
нека да стои самотен
вън от нашия съюз.
Радост да дари, разтваря
майката-природа гръд
и добри и лоши твари
следват ведрия ѝ път.
 
Даде вино нам и щастие
и приятел скъп докрай,
на пигмеи – долни страсти,
а на херувими – рай.
С тоя полет на слънцата
в модрата небесна глъб
своя път без страх и скръб
следвайте и вие, братя!
Хор
Нека в сговор благороден
крепне този кръг широк –
той към звездния чертог
на Невидимия води.
 
Да се поклоним в смирение
пред Създателя пречист –
Той е тая звездна вис
на небесните селения.
Финалът повтаря думите:
 
Нека в сговор благороден
крепне този кръг широк –
той към звездния чертог
на Невидимия води.
 
Нека в сговор
крепне този кръг широк!
Радост, дева вдъхновена,
лъч божествен, дивен дар,
Радост, дева вдъхновена!

 Превод: Димитър Стоевски


СВЪРЗАНА ТЕМА :




ПАНЕВРОПА
Проф. Иван Шишманов


В началото на октомври миналата година имах възможност, да взема участие в първия Паневропейски конгрес във Виена, поканен от инициатора на конгреса, графа Куденхофе-Калерги, с идеите на когото бях се запознал още преди три години, когато той за първи път призова европейските народи да се обединят.     
      
            Трябва да кажа, че рядко е имало в историята пример, една велика идея, да завладее в толкова кратко време (по-малко от три години) милиони сърца и да увлече не само мечтатели и утописти, каквито винаги е имало от векове насам в стремежа за един траен мир между народите, но и най-трезвени общественици и политици, както може да се види от състава на първия Паневропейски конгрес, в който участваха такива видни държавници, като бившия канцлер на Германия, Д-р Вирт, сегашният председател на Райхстага Льобе, австрийският канцлер, прелатът Д-р Зайпел, бившият френски министър Делбос, бивш. маджарски министър на просветата Лукач, бивш. естонски министър Пуста, бивш. гръцки посланик Политис, полският сенатор Ледницки, румънският княз Леон Гика, най-близкото политическо лице на министъра Ван дер Велд, Ван дер Гинст и т.н. 

            Някои от горните лица фигурираха между почетните председатели на конгреса, наред с чешкия министър на външните дела Бенеш, фр. бивши министър Кайо, италианския сенатор Сфорца, министър Пол Пенлеве, б. м. Карл Реннер, Ерих Кох и други, които наистина по уважителни причини не можаха да присъстват лично на заседанията на конгреса, но бяха изпратили свои представители и го поздравиха най-сърдечно. 

            Но освен държавните мъже като членове на конгреса присъстваха и взеха най-живо участие в дебатите и редица знаменити европейски учени, особено политико-економи и финансисти, а също тъй и много видни представители на печата, книжнината и изкуството. Не липсваха и представителки на европейския женски съюз за траен мир.
            
Душата на конгреса бе обаче граф Coudenhove-Kalergi, един тепърва 32-годишен мъж, чийто баща, талантлив австрийски дипломат, е бил дълго време посланик в Токио, гдето се оженил за японка.

            Личност обаятелна, от която лъха неподделна симпатия, идеалист, но едновременно и трезвен реалист, философ и човек на науката, една щастлива комбинация на най-тънкия европейски тип с енергичния, спокойния, сдържания тип на японеца – Куденхофе като че е създаден за водач в едно велико движение. Неговата мечта е, да се обединят европейските народи, без разлика малки и големи, в едно велико политическо цяло. Крайната му цел е Паневропа, или Съединените Щати на Европа. 

            Наистина самият термин Паневропа не е нов. Той бе създаден още преди години от знаменития пацифист Freud, по аналогия на Панамерика, обаче Куденхофе е първият, който даде на Фройдовата формула конкретно съдържание. 

            Трябва естествено да се признае, че тук много му помогна и катастрофалният изход на последната война, от която собствено всички европейски народи излязоха победени.
Пропагандата на Куденхофе за Паневропа сигурно нямаше да има такъв почти бляскавичен успех, ако европейските народи, без изключение, не бяха пострадали от последната война, и ако не беше ужасът от едно второ, още по-страшно стълкновение между народите, в което би загинала цялата европейска култура. 

            Само тъй се обяснява, защо толкова охотно се отзоваха на поканата на Куденхофе, да вземат участие в Iпаневропейски конгрес, всички европейски държави (с изключение само на Съветска Русия), - някои от които (Франция, Белгия, Естония и Финландия) бяха и официално представени от специални делегати. 

            Няма да се спирам подробно върху тържествените заседания и общите събрания. Ще помена само, че върхът на конгреса означаваха два незабравими момента: голямата реч на бившия германски канцлер, Д-р Вирт, в която той, след помирението на Германия и Франция, заяви, че вярва дълбоко във възможността на Паневропа, и второ: моментът, когато представителят на френската младеж, синът на известния държавник и финансист, Лушьор, - и представителят на немската младеж, след своите речи си подадоха на естрадата ръка и се прегърнаха братски. Цялата зала гръмна от ръкопляскания. Всички станаха на крака, мнозина плачеха, и дълго виковете „Hoch!” и „Vive!” не искаха да стихнат. Много трогателни и възторжени бяха овациите, които се направиха няколко пъти и на инициатора на конгреса, Д-р Куденхофе. 

            Както обикновено на всички международни конгреси, в общите събрания се четат по-дълги реферати върху отделни теми, които могат да интересуват и по-широка публика. Главната работа се върши обаче в секциите, които изработват и резолюциите, що се предлагат на конгреса за одобрение.
            Тъй бе и при IПаневропейски конгрес. Решено бе, да има три секции:
1. Секция за политика и за малцинствата;
            2. За икономическите въпроси
            3. За умственото сътрудничество
Ще изтъкна само най-важните резолюции, с които между другото се изясниха и някои спорни въпроси.
а) Определиха се отношенията на Паневропа към Обществото на Народите и се подчерта, че Паневропа или Федеративна Европа се поставя в рамките на последното и във всеки случай не е една съперническа нему организация.
б) В първия си план гр. Куденхофе бе изключил Англия и Русия от Паневропа като интерконтинентални държави. Конгресът коригира обаче това мнение, като реши, че Англия и Русия могат да влязат в Паневропа, когато пожелаят.
с) По въпроса за народностните малцинства се прие, по предложение на германския делегат, депутата Д-р Мителман, следната резолюция:
Първият паневропейски конгрес решава, да се учреди една специална комисия, която да изследва най-подробно въпроса за малцинствата и въз основа на своите изследвания, в съгласие с междупарламентарния съюз и със съюза на Лигите за Обществото на Народите, да изработи точни предложения за осигуряване на културния живот на националните малцинства в Европа. Конгресът изхожда от предложението, че без едно удовлетворително уреждане на тоя въпрос, паневропейското движение при днешните европейски граници не може да има желания успех.”
От извънредно голям интерес бяха особено резолюциите на икономическите въпроси.
            Всички участващи в конгреса бяха убедени, че е нужно преди всичко, да се даде една здрава икономическа основа на бъдещите Съединени Щати на Европа. „След политическото Локарно”, заяви известният политико-иконом Голдшайд, професор на Виенския университет, „ние имаме нужда от едно икономическо Локарно, иначе отиваме към самоубийство на нашата култура!”
Съзнавайки обаче трудностите на проблема, референтите гледаха да избягват всички фантастични предложения и да препоръчват само такива практични мерки, които стъпка по стъпка могат да приведат един ден към Съединените Щати на Европа.
Тук на първо място бе препоръчано, да се премахнат постепенно митническите граници. В туй отношение на Паневропа може да послужи за пример, според френския делегат политик-иконома Délaisi, колониалната политика на Англия. Един митнически съюз между европейските държави, по образеца на някогашния немски Zollverein, ще създаде веднага за европейската търговия един пазар от 250 милиона потребители, който пазар няма да воюва с американския, а ще търси неговото сътрудничество. 



            Във всеки случай американският делегат, генерал Allen, прямо заяви, че една икономически силна Европа по-лесно ще притегли американските капитали, отколкото днешната хаотична Европа, спасението на която е само в митническия съюз. По-нататък Европа трябва да премахне разнообразните валути и да въведе една единна банкнота за всички държави. Тук се препоръча и международната организация на банките и кредита и основаването на една общоевропейска банка. 



          
  Желателно е на първо време за изследване на кредитните въпроси да се свика една конференция на директорите на емисионните банки на Германия, Франция и Англия.
От голямо значение е и обединението на всички европейски средства за съобщение: железници, пощи, телеграфи, телефони, аероплани. Трябва да се премахнат особено въздушните барикади.
Естествено е, че всички тия препоръчани от конгреса мерки предполагат известно намаление на суверенитета на отделните държави, но това е неизбежно.
Отделът за умственото сътрудничество и разбирателство между европейските народи препоръча следните мерки:
            а) да се уреди при Института за умствено сътрудничество в Париж една особена европейска секция;
            б) да се поведе решителна борба против шовинизма в училищата, като от друга страна се изтъкне обаче голямото значение на здравия национализъм за напредъка на културата;
            с) да се действа за разпространението на най-видните произведения на европейската литература и изкуство чрез образцови преводи, resp. репродукции, в цяла бъдеща Паневропа;
            d) да се създаде един архив за всички публикации, които засягат целите на паневропейското движение;
            е) да се води най-деятелна пропаганда чрез живото слово и печата за Паневропа;
            f) да се издадат популярни изложения на идеите на гр. Куденхофе;
            g) да се основе един централен орган на паневропейското движение.
Бяха приети в секцията и моите две предложения: 

            -да се възобнови практиката за размяна на професори между европейските университети и 
-да се основе един международен университет в Женева.


            Това са по-главните резолюции на конгреса, които бяха официално съобщени и на Секретариата на Обществото на Народите, тъй като се реши, да се иска, при тоя секретариат да се създаде и особено бюро за Паневропа.

            Г-н Cumming, който присъства на конгреса като представител на Обществото на Народите, даде уверение, че е възможно това искане да бъде прието.
От казаното до тука се вижда, че паневропейското движение представлява извънредно голям интерес и за нас и че е необходимо да запазим в него мястото, което ни бе дадено наравно с най-големите държави.
На българския представител бе направена именно честта да бъде един от председателите на конгреса. 



В многобройните си лични срещи имах възможност, да разсея много заблуждения и да възбудя някои въпроси, свързани с нашето днешно политическо положение. Особено важно бе нашето участие в секцията за политика и за малцинствата.
Ненапразно Гърция бе изпратила като свой делегат в конгреса един от своите най-отлични дипломати и учени, Никола Политис.
Списание „БЪЛГАРСКА МИСЪЛЬ
Година II, Януари 1927, Книга I
София, Книгоиздателство Факель, К. Д.

08 май 2024

8 МАЙ 1945г. - ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА НАД ХИТЛЕР

 

 Разказва дипломатът Евгени Силянов (1907-1997г.)

 

 

Евгени Силянов пред портрета на баща си Христо Силянов в Париж. 

 Снимка : Лъчезар Тошев

 
 
Разгромът на Хитлеристка Германия
Евгений Силянов

От средата на 1994г. нататък зачестяват 50-годишнините от крайния период на Втората световна война и това е обяснимо – разгромът на Хитлеризма приближава с бързи крачки и ако вземем за негово начало 31 януари 1933г., когато старият фелдмаршал Хинденбург, президент на Ваймаровата република назначава Адолф Хитлер за германски канцлер, хилядолетният Райх просъществува едва 12 кратки години. 
В действителност решаващата година най-големият конфликт на столетието според всички политически наблюдатели и общественото мнение в „страните, разполагащи с обективна информация”, е 1934г, годината на „началото на края”. 

Но германците живеят още с еуфоричните представи на първите две военни години, през които просъществуваха на триумфалния марш на Вермахта през континента. Когато Хитлер нападна Русия през 1941г година, картата на Европа представлява поразителната картина на всемогъществото на Райха.

 Почти цялата територия на Стария континент е завзета от германски войски, малкото държави, които все още не са окупирани, се присъединяват към Тристранния пакт ( оста Берлин-Рим-Токио) по необходимост или с надеждата да задоволят националните си ревандикации. Испания на Франко и Португалия са пронацистки, освен Швейцария на крайния север и юг има още две неутрални държави – Швеция и Турция, но те не си правят никакви илюзии относно възможността да се противопоставят даже плахо на германските стремежи. 

На Балканите Гърция и Югославия са окупирани, Албания е присъединена към Италия. Италия и Румъния, както и Унгария, са подписали Тристранния пакт. Може да се каже, че Европа е покорена от Германия. 

Това кратко резюме положително е необходимо, тъй като в продължение на десетилетия за Съветския съюз и неговите сателити съществуваше само един победител на хитлеристка Германия – съветската армия, и само едно решаващо сражение – двубоят за Сталинград. 

Комунистическата пропаганда през войната и след това партийната историография игнорират серията катастрофални поражения на Германия по всички други фронтове, които се очертават в края на предната година от контраофанзивата в Африка. 

Англия превзема Ел Аламейн срещу непобедимия Ромел през ноември 1942г., два месеца преди Сталинград; през май 1943г. армейската му група капитулира и итало-германските пленени – 252 000 души се сравняват числено с пленените от руснаците дивизии на Паулус, произведен от Хитлер фелдмаршал в навечерието на капитулацията с мисълта, че един маршал не може да се предаде.

След Африка Хитлер загубва Италия – през юли и август фашистката партия е разтурена и съюзническите войски са посрещнати в цялата страна с викове „долу Мусолини” и с бели знамена в ръцете. От този момент Германия очаква най-страшното – това е десантът на англо-американските сили на окупирания континент. 

През ноември главнокомандващия генерал Йодл прави своето паметно изложение пред върховните партийни водачи от всички германски области. Текстът е запазен в документите от Нюрнбергския процес и той показва без всякакво съмнение, че Германия е в отбранително положение и че Йодл знае, че то ще се задълбочи. 

Той го заявява недвусмислено: „съюзническият десант днес е очевидна сигурност, неизвестна е само неговата дата”. 

Изложението е обемист документ, пълен с цифри и детайли върху броя на германските войски и въоръжения и също така – на съветските.

 Постепенно диспропорцията на силите се насочва към положението във фаталната за райха 1945 година. 
Но една година преди падането на Берлин „крепостна Европа”, според жаргона на комюникетата, е превзета. 
 
На 5 юни петдесетгодишнината на десанта бе чествана с особена тържественост в присъствието на английската кралица и на президента на Съединените щати. Още от предния месец френската преса, радиото и телевизията посвещаваха големи, обширни материали за тази най-голяма военна експедиция на цялата Втора световна война. 
 
Натрупаните неистини и фалшиви твърдения ме принуждават да уточня най-простите очевидности и значенията на термините. 
 
Сталинград е навярно най-голямото сухоземно сражение и упоритостта на двубоя е еднаква от двете страни, както куражът на армиите и човешките жертви.
 
Говоря прочее за най-голямата комплексна експедиция едновременно на морските, въздушните и сухоземни войски на двата главни западни съюзника. 
 
Гигантските размери на войските и въоръженията, храбростта на хората, които стъпват на едно крайбрежие, отбраняването на прочутата стена на Атлантика с нейните колосални бункери, които стоят непокътнати и до днес, тъй като разрушението им би струвало твърде скъпо – всичко това прави грандиозен техния подвиг.

 В първите дни на десанта парашутистите, спускани на главните определени обекти, са посрещнати с непрекъснат групиран картечен огън още във въздуха, както и хилядите десанти пехотинци по крайбрежните плажове. В тия първи 24 часа общият брой на убитите е 2500 души. 

Сухият език на цифрите тук е красноречив с гигантските си размери - в 24 часа са дебаркирани 155 000 души и още 20 000 бойни коли, съюзническите загуби са 10 000 души, от които 2500 убити, 127 самолета, 291 малки кораба за дебаркиране на войниците. 

До края на август на френска земя се намират два милиона войски, съюзническите загуби са 200 000 убити, ранени и изчезнали, германските – 400 000, от които половината пленници. 

Всеки, който е виждал безкрайното поле, обсипано с бели кръстове на военните гробища в Нормандия, където са погребани 40 000 съюзнически и 60 000 германски войници, разбира подвига на тия млади момчета, дошли от Англия и от далечните американски провинции. 

Американският главнокомандващ Айзенхауер в последното си послание на 6 юни призори заявява на бойците, че тиранията над потиснатите европейски народи ще бъде пометена. 
Но през дългата безкрайно сложна подготовка на епопеята на десанта той е преценил огромните рискове, на които излага своите „момчета”. 

Едва отправил това окуражително послание, развълнуван, Айзенхауер се усамотява и редактира второ комюнике, в случай че десантът бъде отблъснат пред изградената „стена на Атлантика” от организацията на ТОДТ, станала главна тема на пропагандата на Гьобелс. 
 
То гласи: „Армията, въздушните войски и флотата изпълниха своя дълг с най-голям кураж и всеотдайна преданост. Ако някой трябва да бъде укоряван или обвиняван за този опит, затова съм отговорен аз и само аз”. 
 
Това е само едно съвместно кратко резюме на славната епопея на освобождението на нашия континент от окупацията на нацизма и каквото и да говорят и да мислят и до днес съветските и българските комунисти, за общата цивилизация на Западна Европа това е не по-малко важно от спасението на Русия, в която продължава да цари друг, не по-малко потиснически тираничен режим. 
Пълната история на дебаркирането в Нормандия заслужава да бъде разказана в подробности на българската публика. 
 
Но този паметен месец юни има и други съдбоносни дати и първата, на която ще се спра, е 22 юни 1941 година. 
 
Армиите на Вермахта нахлуват в Съветския съюз и обстоятелствата на тази агресия трябва да бъдат изложени – не само защото с тази безумна постъпка на Хитлер започва за Германия войната на два фронта, за която той заявява винаги, че иска да избегне на всяка цена.

 Дошло е времето да се разгледа щателно развоя на сближаването между СССР и хитлеристкия Райх, не само защото пакетът между двата колоса на тоталитаризма им помага да осъществят циничните си планове, но и защото трябва да се сложи край на една друга безсрамна лъжа на комунистическата история. 

В момента, в който Англия и Франция влязат във войната изпълнявайки задълженията си към нападнатата Полша, вече е ясно, че рано или късно Америка ще се намеси в конфликта и Германия ще се намери пред същата световна коалиция на сили, както и през Първата световна война. 
Всъщност последната война се явява като продължение на първата и изходът за Германия не може да бъде друг. 

За необяснимото поведение на Сталин пред очевидните указания за подготовката на германското нападение ще цитирам още книгата на генерал Гудериян, инициатор на създаването на бронираните войски, които изиграват решаваща роля в началните германски победи. 

На 20 и 21 юни той командва бронираната армия в поверения му сектор на съветския фронт и прави последните си инспекции на противотанковите линии. 

Той е изумен от спокойствието, което цари: „в двора на крепостта на Брест Литовск, който се откриваше пред очите ни, руските войници се упражняваха да дефилират по отделения под звуците на музика. 
Укрепленията бяха незаети, укрепителните работи бяха направили много малко забележим напредък през последните седмици...” (Хайнц Гудериян „Спомени на един войник”, френски превод, издателство „Плон”, 1955г.)

Гудериян познава добре тази област. На 22 септември 1939г. той се намира тук на официално посещение с една бронирана бригада. 

Двете диктатури си разделяха полската плячка и определяха демаркационната линия. След свършване на работата с размен на малки знамена – със сърпа и чука от едната страна и с Хитлеровия пречупен кръст, от другата.

 Тостовете с водка дават повод на един прекрасен фройдовски „лапсус на езика”: съветският генерал Кривошеин се престарава и иска да произнесе своята наздравица на развален немски и казва, вдигайки чашата си: „Пия за вечната омраза между нашите два народа.” 

Вместо за вечното приятелство. На немски лапсусът е още по-красноречив.
И още един удивителен факт – в два часа през нощта „нападението е определено за два часа по-късно” последният трен, натоварен с руски зърнени храни, предназначени за Германия, преминава през железопътния мост на Брест Литовск с пълно затъмнение.

Статията е публикувана във в.„Век 21”, бр.24, 22 юни 1994г. 
 
 

Евгени Силянов, Аспарух Панов и Лъчезар Тошев, на конференция за Балканите организирана от Карнегиевата фондация,  1995 г. , София 

 

 

.

07 май 2024

32 ГОДИНИ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В СЪВЕТА НА ЕВРОПА

 

 


 

 

От сайта на Съвета на Европа : 

 


Bulgaria joined the Council of Europe on 7 May 1992.

https://www.coe.int/en/web/portal/bulgaria

 

 

Action of the Council of Europe in Bulgaria

 


Prevention of torture

The European Committee for the prevention of torture visits places of detention (for juvenile or immigration detainees, police stations, psychiatric hospitals) in order to assess how persons deprived of their liberty are treated.

Visits and reports

 


Fight against racism

The European Commission against Racism and Intolerance (ECRI) is an independent monitoring body which provides member States with concrete and practical advice on how to tackle problems of racism and intolerance in their country.

Reports

 


Protection of social rights

The European Social Charter is a Council of Europe treaty which guarantees social and economic human rights. It was adopted in 1961 and revised in 1996. The European Committee of Social Rights rules on the conformity of the situation in States with the European Social Charter, the 1988 Additional Protocol and the Revised European Social Charter.

Country profile

 


Protection of minorities

The Framework Convention for the Protection of National Minorities provides for a monitoring system to evaluate how the treaty is implemented in State Parties. An advisory Committee adopts recommendations to improve minority protection.

 Documents

 


Fight against corruption

The Group of States against Corruption (GRECO) monitors member states' compliance with the Council of Europe anti-corruption standards with the objective to improve the capacity of its members to fight corruption.

Evaluations

 


Fight against money laundering


MONEYVAL Committee of experts

The committee evaluates the effectiveness of domestic measures to counter money laundering and the financing of terrorism in Council of Europe member states which are not members of the Financial Action Task Force (FATF). Council of Europe member states which are members of MONEYVAL but subsequently become members of the FATF can elect to retain full membership of MONEYVAL. Applicant states for membership and other non-member states which are not members of the FATF may apply to join the terms of reference under certain conditions.

 Evaluations


COP198

The Conference of the Parties under the Council of Europe Convention on Laundering, Search, Seizure and Confiscation of the Proceeds from Crime and on the Financing of Terrorism (CETS No. 198) monitors the proper implementation of the Convention by the Parties.

 Reports

 


Democracy through Law

The European Commission for Democracy through Law - the Venice Commission - is an advisory body on constitutional matters which plays a leading role in the adoption of constitutions that conform to the standards of Europe's constitutional heritage

Documents

 


Fight against trafficking in human beings

The Group of Experts on Action against Trafficking in Human Beings (GRETA) is responsible for monitoring implementation of the Convention on Action against Trafficking in Human Beings by the Parties. It regularly publishes evaluation reports.

 Evaluations

 


Justice system


European Commission for the Efficiency of Justice (CEPEJ)

The aim of the CEPEJ is the improvement of the efficiency and functioning of justice in the member States.

Evaluations


Consultative Council of European Prosecutors (CCPE)

This consultative body to the Committee of Ministers prepares opinions, promotes the implementation of Rec(2000)19 and collects information about the functioning of prosecution services in Europe.

Documents

Art and donations

The Council of Europe’s various buildings are home to an extensive collection of works of art. Member and non-member states, regional and local authorities, and even artists themselves have donated works of art to the Council. These gifts symbolise their donors’ attachment to one of the oldest of Europe’s political organisations. They are a tangible expression of support for an organisation that views human rights as the focal point of society, as well as acknowledging that creative artists play a vital part in shaping attitudes and behaviour.


 

Painting
Donated by Bulgaria in 2017




Dimitar Peshev (1894-1973)

by Ivan Minekov

 Bronze bust
Donated by Bulgaria in 2000

 



 


 

Genesis

by Stefan Kotchev

  Metal sculpture
Donated by Bulgaria in 1992



 От този блог :

 

На 7 май 1992г.дойде моментът да заемем запазените още от създаването на Съвета на Европа за нас места.


Великото Народно Събрание през 1991г.изпрати делегация в ПАСЕ със статут на “специално поканена делегация”, която включваше Ирина Бокова и Иван Генов от БСП, Елена Кирчева от БЗНС, Стефан Савов и Александър Янчулев от СДС. За много кратко в самото начало член на тази делегация със статут на „ Специални гости“ на ПАСЕ беше и Александър Стрезов от БСП.

Шестото място запазено за представител на ДПС остана празно, поради бойкот на тази партия. Скоро след това беше избрано 36-тото Народното събрание, което изпрати своя делегация в състав Аспарух Панов, Лъчезар Тошев и Слав Данев от СДС, Филип Боков и Иван Генов от БСП и Юнал Лютфи от ДПС.


По това време се проведоха и посeщения на комисии на ПАСЕ, които трябваше да приемат доклади по приемането ни в Съвета на Европа. Комитетът на Министрите беше поискал становището на ПАСЕ по въпроса. Докладчиците бяха Мигел Мартинес, социалдемократ от Испания, като докладчик на Комисията по политическите въпроси, Думени Колумберг, хистияндемократ от Швейцария като представител на Комисията по правни въпроси и права на човека и Тим Ратбоун, консерватор от Великобритания като представителна Комисията за връзки със страните-нечленки.

 

Текстовете на трите доклада за приемането на България за член на Съвета на Европа може да прочетете тук : 

http://luchezar-toshev.blogspot.bg/2007/04/blog-post_1629.html




По време на срещата с Комисията по политическите въпроси, която се проведе в зала “Изток” на Народното събрание, трите фракции – на СДС, на БСП и на ДПС заявиха, че желаят България да стане член на Съвета на Европа. Изключение направи само депутатът от БСП Андрей Луканов, който каза, че България не е готова за такова членство. На това отговори френският голист Жак Бомел, който нарече г-н Луканов, “веществено доказателство за промените в неговата партия” и припомни срещу кого е била студентската стачка в София.


Дебатите се насрочиха за 5 май 1992г.

Предният ден, на 4 май в Страсбург дойде Президентът на Франция Франсоа Митеран, който сложи първия камък на строежа на новата сграда на Европейския съд по правата на човека. Вечерта на 4 май той покани цялата българска делегация на вечеря във френското посолство към Съвета на Европа. 

 

 


 

Дебатите в ПАСЕ се председателстваха от лорд Джефри Финсберг, консерватор, който за кратко беше и Президент на ПАСЕ.


Мигел Мартнес вече беше избран за Президент на ПАСЕ, но пожела лично да представи доклада си за България.

По доклада имаше много изказвания, но нито едно предложение за поправка. От българската делегация беше дадена думата на един депутат от управляващите – г-н Аспарух Панов и на един от опозицията – г-н Иван Генов.

 

 

 


 

 

Становището за приемането на България беше положително и се прие единодушно – без “против” и “въздържали се”.

ВИДЕОЗАПИС НА ПРИЕМАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В СЪВЕТА НА ЕВРОПА ПРЕЗ 1992г.

http://toshev.blogspot.com/2015/11/5-1992-7-1992.html



На 7 май България подписа присъдединяването си към Съвета на Европа, на церемония която се състоя пред залата на Комитета на Министрите, на която говори Генералният секретар на Съвета на Европа Катрин Лалюмиер, българският външен министър Стоян Ганев, Председателят на Комитета на Министрите Рене Фелбер и Президентът на ПАСЕ Мигел Мартинес.

 

 


 

 

 

След приемането на България Председателят на Народното събрание Стефан Савов произнесе реч пред ПАСЕ на френски език по покана на Президента на Асамблеята Мигел Мартинес.

 

 


 

 

България се присъедини, като 27-мата страна-членка на Съвета на Европа, а след разделянето на Чехословакия на Чехия и Словакия, тази държава отпадна от Съвета на Европа, а България зае 26-тото място. На следващата година беше приета и Румъния. След това Чехия и Словакия като две отделни държави.

Вечерта на 7 май научихме новината, че Европейските общности, са поканили България да стане асоцииран член.

Това беше невероятна еуфория за един безспорен успех, който се дължеше на политиката на правителството на СДС и на парламентарното мнозинство. Френската делегация даде вечеря в наша чест след приемането ни, в един от най-добрите ресторанти в Страсбург. На нея от името на българската делегация отговори Слав Данев, който беше франкофон. Нашият новоизбран председател Аспарух Панов беше германофон и англофон. Ето защо, за да изразим любезност към френските домакини, той помоли Слав Данев да благодари на френски език от името на цялата делегация.

Така започна нашият европейски път.

Всички, без изключение тогава чувствахме историческото значение на този момент в историята на България. 

За представителите на СДС това беше и изпълнение на целта, която си бяхме поставили при учредяването на коалицията. България зае своето място в Европа.


Пред ПАСЕ през годините са говорили български президенти и премиери :


Желю Желев – на 31 януари 1991г., Президент

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=255&a1=8&p2=1&lang=EN


Любен Беров – на 30 септември 1993г. Министър-председател

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=21&a1=0&p2=3&lang=EN


Жан Виденов – на 24 април 1995г. Министър-председател

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=240&a1=7&p2=1&lang=EN


Петър Стоянов – на 23 април 1997г. Президент

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=217&a1=6&p2=3&lang=EN


Иван Костов – на 21 април 1998г.Министър-председател

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=122&a1=3&p2=2&lang=EN


Симеон Сакс Кобургготски – на 3 април 2003г. Министър-председател

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=199&a1=6&p2=2&lang=EN


Сергей Станишев – на 24 януари 2006г. Министър-председател

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=214&a1=6&p2=3&lang=EN


Росен Плевнелиев – на 26 януари 2016г. Президент

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=175&a1=5&p2=2&lang=EN



Техните речи могат да бъдат прочетени на сайта на Асамблеята от линковете, които съм дал тук.


Издадени бяха и филателни пликове, за отбелязване на тяхното участие в съответната сесия на ПАСЕ.

http://toshev.blogspot.com/2016/01/blog-post_19.html

Председателите на Народното събрание, които са говорили в пленарни заседания на ПАСЕ са :


Стефан Савов, 7 май 1992г.

Александър Йорданов, 1 февруари 1993г.

Йордан Соколов, 28 януари 1999г.


Председатели на Народното събрание, участвали във форуми на ПАСЕ:


Пред Постоянната комисия на ПАСЕ:


Цецка Цачева, 27 ноември 2015г.

https://parliament.bg/bg/news/ID/3521


В организирана от ПАСЕ среща на председателите на парламенти :

Цецка Цачева, 16 септември 2016г.

https://vodmanager.coe.int/coe/webcast/coe/2016-09-15-3/en

https://toshev.blogspot.com/2016/09/47.html


Ръководителите на българската делегация в ПАСЕ през годините до днес са следните :


Аспарух Панов,  1992-1994 (СДС)

Филип Боков, 1995-1996 (БСП)

Лъчезар Тошев,  1997-2001 (СДС)

Юнал Лютфи, 2001-2009 (ДПС)

Живко Тодоров, 2009-2011 (ГЕРБ)

Джема Грозданова, 2011-2013 (ГЕРБ)

Янаки Стоилов, 2013-2014 (БСП)

Джема Грозданова, 2014- 2020 (ГЕРБ)

Димитър Главчев,   2020-2021 (ГЕРБ)

Димитър Гърдев,  2021-2022 (ИТН)

Христо Иванов, 2022–2023 (ДБ)

Георг Георгиев, 2023 - до момента (ГЕРБ)



От българската делегация в ПАСЕ имаше определени докладчици по различни доклади.


В ПАСЕ под доклад се разбира проект за решение на Асамблеята с мотиви към него, което може да е проект за резолюция, проект за препоръка до Комитета на Министрите, становище по доклад, а освен това, макар и рядко и становище по искане на Комитета на Министрите.

Също така се приемат и информативни доклади, които не съдържат проект за решение и се смятат като междинен етап при изготвянето на окончателен доклад.


Докладчици на ПАСЕ от българската делегация – по азбучен ред на имената :




Alexander ARABADJIEV

  • Human rights of members of the armed forces,  Report, 2006 - Second part-session

  • Role of the public prosecutor in a democratic society governed by the rule of law,  Report, 2003 - Spring meeting

Ivan Nikolaev IVANOV

  • Environmentally induced migration and displacement: a 21st-century challenge, Committee Opinion , 2009 - First part-session

  • Peril of using energy supply as an instrument of political pressure, Committee Opinion, 2007 - First part-session

  • Technological strategies for the reconstruction and economic development of south-eastern Europe, Report, 2001 - First part-session

  • Economic reconstruction and renewal in South-Eastern Europe following the Kosovo conflict, Committee Opinion, 1999 - Fourth part-session

  • Sustainable development in the Mediterranean and Black Sea basins, Committee Opinion , 1998 - First part-session



Valeri JABLIANOV

  • Draft Council of Europe Convention on an Integrated Safety, Security and Service Approach at Football Matches and Other Sports Events, 2015

Evguenia JIVKOVA

  • The functioning of democratic institutions in Azerbaijan, Report , Evguenia  Jivkova- Andres HERKEL, 2008 - Third part-session

Evgeni KIRILOV

  • The Third Summit, Committee Opinion , 2005 - First part-session

  • Honouring of obligations and commitments by Georgia, Report , Mátyás EÖRSI- Evgeni KIRILOV,2005 - First part-session

  • Strengthening of democratic institutions in Bosnia and Herzegovina, Report , 2004 - Third part-session

  • Functioning of democratic institutions in Georgia, Report, Mátyás EÖRSI- Evgeni KIRILOV, 2004 - First part-session

  • Implementation of the economic aspects of the Stability Pact for South-eastern Europe, Report, 2001 - First part-session

  • Economic reconstruction and renewal in south-eastern Europe following the Kosovo conflict, Report , Nikola OBULJEN- Evgeni KIRILOV, 1999 - Fourth part-session,

  • Need for intensified economic co-operation among the countries of South-Eastern Europe, Report, Michael LIAPIS - Evgeni KIRILOV,  1999 - Second part-session

Milena MILOTINOVA

  • Challenges facing the European audiovisual sector,Report, 2004 - September Standing Committee

  • Family mediation and equality of the sexes, Committee Opinion , 2003 - November Standing Committee

Asparoukh PANOV

  • Vietnamese migrants and asylum-seekers in Hong Kong ("boat people"), Committee Opinion, 1993 - 44th Session - Fifth part

Gueorgui PIRINSKI

  • Economic consequences and problems for neighbouring countries arising from the implementation of United Nations sanctions against the Federal Republic of Yugoslavia (Serbia and Montenegro), Report , 1994 - First part-session

Elena POPTODOROVA

  • Cultural situation in Kosovo, Report, 2001 - Second part-session

  • Cultural situation in Kosovo, Information report, 2001 - First part-session

  • Action plan for the children of Kosovo, Report, 2000 - Second part-session

Maria STOYANOVA

  • European Bank for Reconstruction and Development (EBRD) and the state of transition in central and eastern Europe, Report, 2001 - Third part-session

  • Honouring of obligations and commitments by Croatia, Report , 2000 - Fourth part-session

  • Honouring of obligations and commitments by Croatia, Report , 1999 - Second part-session

Latchezar TOSHEV

  • A new parliamentary effort to create a stability pact in the South Caucasus, Information report, 18-02-2013

  • Living together in 21st-century Europe: follow-up to the report of the Group of Eminent Persons of the Council of Europe, Report , 2011 - Third part-session

  • The religious dimension of intercultural dialogue, Committee Opinion, 2011 - Second part-session

  • Military waste and the environment, Report , 2010 - November Standing Committee

  • Parliamentary contribution to the implementation of the Stability Pact in South-East Europe, Report, 2004 - November Standing Committee

  • Transboundary water basins in Europe, Report , 2004 - Third part-session

  • Bio-terrorism: a serious threat for citizens’ health, Committee Opinion , 2004 - March Standing Committee

  • Preferential treatment of national minorities by the kin-state: the case of the Hungarian law of 19 June 2001 on Hungarians living in neighbouring countries ("Magyars"), Committee Opinion , 2003 - Third part-session

  • Parliamentary scrutiny of international institutions, Report, 2002 - Third part-session

  • Interparliamentary co-operation in the Mediterranean and Black Sea basins (6th Conference on Mediterranean and Black Sea basins – Varna, Bulgaria, 19-21 October 2000), Report,  2001 - First part-session

  • Amelioration of disadvantaged urban areas, Report, 2000 - Fourth part-session


  • Application by Latvia for membership of the Council of Europe, Opinion on the request by the Committee of Ministers, 1995 - First part-session



Borislav VELIKOV

  • Management of water resources in Europe, Report,  2004 - Third part-session

Български инициативи в Съвета на Европа по хронологичен ред са :


  • Инициатива на посланик Светлозар Раев в Комитета на Министрите :

     “Демократичното гражданство основано на правата и отговорностите на гражданите.” 

    Инициативата беше защитавана в продължение на 7 години

     1992-1999г. когато беше приета като Декларация и програма 

    на Комитета на Министрите, приета в Будапеща на 7 май 

     1999г. по повод 50-тата годишнина на Съвета на Европа.

     

    През 2010 г. Съветът на Европа прие Харта за образование в 

    демократично гражданство и образование за правата на

     човека, което беше апотеоз на тази инициатива, последвана

     от редица програми действащи и днес.

    Конференция в Лондон, 4 ноември 1999г.

    https://toshev.blogspot.com/2009/06/19.html




  • Инициатива на Лъчезар Тошев в ПАСЕ 

     “Необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими” 

    защитавана в периода 2003-2006г.и довела до приемане на

    Резолюция 1481/2006г.на ПАСЕ и станала документ, на който

     се позова Европейския парламент в своята резолюция 

    “Европейската съвест и тоталитаризма” от 2 април 2009г. 

    Тя доведе и до отговор от Комитета на Министрите, приет с 

    консенсус в който правителствата също осъдиха 

    комунистическите престъпления. 

    (Писмен въпрос на Гьоран Линдблад № 486 Документ 10867 и Документ 11112/18 декември 2006г.) 

     Инициативата е разгледана подоробно в книгата на 

    преподавателката от Сорбоната, Пантеон 1, д-р Лор 

    Ноймайер  "Криминализиране на комунизма в Европейското политическо пространство след Студената Война", която излезе и на български език.

     

    Осъждането на престъпленията на комунизма в ПАСЕ и след това...

    http://toshev.blogspot.com/2016/06/blog-post_12.html

     

     





  • Инициатива на Джема Грозданова, Софийска Декларация на 

    ПАСЕ от 2015г.за принципите на европейското единство и 

    сътрудничество, която доведе до стабилизиране на Съвета на

    Европа и свикване на Четвъртата срещата на най-високо ниво на страните-членки на Съвета на Европ, в Рейкявик, 2023г.

Европейски форум за бъдещето

http://toshev.blogspot.com/p/blog-page_28.html


Има още много инициативи, които не могат да се изброят

 изчерпателно. 

Сред тях са 

  • признаването на България за Средиземноморска 

страна, с възможност за участие в Средиземноморските 

евроепейски форуми, 

  • искането за публичност на собствеността

 на медиите,

(КАК ЕВРОПА ПОСТАВИ В СВОЯ ДНЕВЕН РЕД СОБСТВЕНОСТТА НА МЕДИИТЕ

https://toshev.blogspot.com/2021/06/blog-post_7.html), 

 

  •  Неизползването на енергийните доставки за политически цели и др.



Европейска Диплома от Съвета на Европа за град Свищов, за приноса му към европейския процес, 2001г.

Pro Domo Sua :


Диплома от ПАСЕ за обявяване на Лъчезар Тошев за Почетно асоцииран член на Асамблеята, 2006г.


 

          Медал за заслуги на ПАСЕ





Edition Prestige

Editions Philatéliques Européennes

Conseil de l'Europe  

Съгласно традиция в Съвета на Европа, след официално посещение на държавен глава, премиер, патриарх, папа или важно събитие се издава пощенски плик или марка, в ограничен тираж, които стават част от почетната филателна колекция на европейските прояви. Поставя се и пощенско клеймо от датата, която се отбелязва.

 

Ето част от моята колекция:

 

Български държавни деятели говорили пред ПАСЕ и отбелязване на приемането на България за член на Съвета на Европа

 



Президентът Желю Желев, 1991г.

Приемането на България в Съвета на Европа, 1992г. 

Премиерът Любен Беров, 1993г.



Това е сесията на която е говорил Жан Виденов, 1995г.
Не е отбелязано на предната страна на този плик.



Това е гърбът на същия плик.
Там се намира записано името на премиера Жан Виденов, заедно с други, които също не са намерили място на предната страна на плика.


Президентът Петър Стоянов, 1997г.

Премиерът Иван Костов заедно с Раду Василе от Румъния, 1998г. 

На същата сесия - плик само с Иван Костов, 1998г.

Премиерът Симеон Сакс Кобургготски, 2003г.



Премиерът Сергей Станишев, 2010г.


Президентът Плевнелиев,  26.01.2016г.



В Европейския парламент :

Георги Първанов - на 6 февруари 2002г. т.е. преди приемането ни в Европейския съюз 



и

Президентът Росен Плевнелиев при произнасянето на историческата му реч на 8 юни 2016г. 





Двете председателства на България на Комитета на Министрите 

на Съвета на Европа бяха :


През 1994 г. при Председатели на Комитета на Министрите -

Министър Иван Станчов и Министър Станислав Даскалов и 

посланик Светлозар Раев

и

През 2015-2016г. при Председател на Комитета на Министрите 

Даниел Митов и посланик Катя Тодорова.


Второто председателство имаше и свое парламентарно измерение.

Девизът, който подарихме на Обединена Европа тогава беше

 “Съединението прави силата”.


Това беше мотото под което преминаха всички инициативи на  

второто българско председателство.