Блог на Лъчезар Тошев: 75 ГОДИНИ ОТ МИСТЕРИОЗНАТА СМЪРТ НА ЦАР БОРИС III

СТО СЕДЕМДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 11 септември 1998 г.
Открито в 9,05 ч.

11/09/1998

http://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/6/ID/1212

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни):

Заседанието продължава.

(…)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Петров.
Има думата народният представител Лъчезар Тошев да развие своето питане относно местонахождението и съдбата на тленните останки на Цар Борис III.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС):

Благодаря Ви, господин Председателю!

Господин Министре, както Ви е известно, след преврата на 9 септември 1944 г., а и с помощта на Съветската армия, в България беше установен комунистически режим.

През времето на този режим тоталитарната репресивна машина извърши много престъпления и позорни деяния.

Едно от тях е поругаването на гроба на Цар Борис III. Комунистите смятаха, че като унищожат гроба на царя ще го потопят в забрава и ще унищожат и неговата популярност сред народа, от която явно се страхуваха.

Както е известно, първоначално тялото на царя е пренесено от Рилския манастир в парка на двореца "Враня", където е построен специален параклис. След заминаването на царското семейство в изгнание, по заповед на генерал Гръбчев тялото е извадено и най-вероятно заровено някъде в околностите на Враня, а параклисът е бил взривен.

Трябва да отбележим, че поругаването на гроба на царя е извършено и по внушение от Москва, но това не намалява позора на извършителите.

Този варварски мародерски акт обаче не постигна целите си. Напротив, Цар Борис се превърна в легенда.

Напразна се оказа 50-годишната злостна комунистическа пропаганда. Днес не само историците отдават дължимото на Цар Борис III.

Той продължава да е уважаван и обичан от огромното мнозинство на българския народ както от тези, които го познаваха и го помнят, така и от младите поколения, които само са чели или слушали за него, но също го уважават и обичат.

Мисля, че за него това е най-голямата награда и за човека, и за владетеля.

След началото на демократичните промени, беше създаден комитет, който се занимава известно време с въпроса за издирването на тленните останки на Цар Борис.

Беше открито само сърцето на царя, което през 1993 г. погребахме в Светата Рилска обител и днес е единственото място, където в преклонение пред делото му може да се сложи цвете и да се запали свещ.

Тогавашните ръководители на МВР не пожелаха да хвърлят светлина върху въпроса за съдбата на тленните останки на Цар Борис.

Но българският народ има право да погребе по християнски своя владетел, а семейството му също има това право, което не се отказва на всеки човек.

Ето защо Ви зададох този въпрос и моля да отговорите пред Народното събрание: каква е съдбата и къде е местонахождението на тленните останки на обозепочившия ни Цар Борис III според данните, съхранявани в МВР?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата министър Бонев.

МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители, господин Тошев! Ако знаех каква е съдбата на тленните останки, отдавна да съм я казал. Просто проверката, която направихме във всички информационни фондове, в служба "Информация и архив" на МВР и то след като прегледахме наличните архивни документи за царската фамилия. Информация, свързана с местонахождението и съдбата на тленните останки не беше намерена.

След това изпратихме писмо до Националната служба за охрана евентуално в техния архив дали не се съхранява нещо.

С писмо от 3.09. НСО ни уведомява, че такава информация не е открита.
Това е съдържанието на фондовете в момента.

И това е съдържанието всъщност и на питането на въпроса Ви, защото, ако трябва да се прави разследване, това е вече съвсем друга материя, съвсем друга тема. Но вътре в архивите няма нищо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
Има думата господин Тошев за два уточняващи въпроса.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин министре, аз Ви благодаря за отговора. Това означава, че негодниците, които са извършили оскверняването на гроба, са унищожили и всички документи, свързани със случая, което означава, че са съзнавали това, което вършат, и че това деяние те са го съзнавали като позорно и за тях самите и затова са унищожили документите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.

Първата свещ на възстановения гроб на цар Борис в Рилския манастир, където е погребано сърцето на царя

СВЪРЗАНИ ТЕМИ :

За смъртта на Борис III - Цар на българите, 28 август 1943г.
Спомени на адютанта полк. Христо Бърдаров

http://toshev.blogspot.bg/2016/08/iii-28-1943.html

Загадъчният кръст върху вала (дигата) край оградата на Двореца "Враня" до София, поставен незнайно от кого, след падането на комунистическия режим.

72 години от смъртта на цар Борис III - свидетелство на Станислав Балан.

Документи от 24 и 29 ноември 1944г.

http://toshev.blogspot.com/2015/08/72-iii-24-29-1944.html
http://www.eurochicago.com/2015/08/72-godini-boris-iii/

Първата електрокардиограма след заболяването на цар Борис III, 23 август 1943г.

Публикувана е първо от внучката на д-р Драгомир Александров - Маргарита Александрова.

На електрокардиограмата не се забелязва наличие на инфаркт. Поне аз не забелязвам. Ако някой друг го вижда, моля да посочи къде в електрокардиограмата има такива индикации?!
(Вероятно това е довело до първоначално колебание в диагнозата и хипотеза за хранително отравяне или жлъчна криза.)

Електрокардиограмата в деня на смъртта - 28 август 1943г.- направена в 6:30ч. сутринта.

Публикувана е за първи път от сина на д-р Драгомир Александърво - Драгомир Александров младши във вестник "Демокрация" 1990г., 30 октомври, бр. 214, стр. 3.

На тази електрокардиограма инфарктът е ясно изразен. Подписите са на дворцовият лекар д-р Стефан Даскалов.

Д-р Сава Рясков : Аз също сматам, че цар Борис е жертва на отравяне.

в.Лечител, 24.10.2013г.

http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=7&b=407