Страници

▼

28 август 2019

76 години от смъртта на цар Борис III






Царят на българите
(30 януари 1894 - 28 август 1943г.)






Верди, Реквием, 

Confutatis maledictis

Борис Христов – 1949г.


Диригент : Херберт фон Караян



От доклада на Алън Дълес :

(Регистриран на 29 август 1943 г ).
(Този доклад хвърля светлина върху разговорите в София между цар Борис и Кьосеиванов и намеренията на царя за смяна  на правителството. С Кьосеиванов е разговарял посредника на Дълес - Рене Шарон. - б.м Л.Т.)


„Той (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е маневрирал така, че да бъде повикан от Борис и това му дало възможност да докладва директно на него вместо на Филов.

Той е предоставил посланието представено в наш № 214 при първия разговор. Изглежда Борис е бил много впечатлен от посланието. Той е задържал писмото, казвайки, че желае да проучи всяка дума в него. По това време Борис е бил спокоен и в добро здраве и е заявил, че неговата цел е на всяка цена да спаси своята страна от по-активно участие във войната. 
 Впечатлението, което Кьосеиванов е получил, е, че Борис е подвластен на страха и е наясно, че германците не го харесват и че те дори биха достигнали дотам, че да доведат да смъртта му.
 По време на втория разговор Кьосеиванов е заявил, че на този етап не е готов да ръководи правителство на национален съюз, на което Борис е отговорил, че в неговите намерения влиза едно преходно правителство, което да се справи с неотложните проблеми и така да се подготви пътят към национално правителство, начело на което той би желал да застане Кьосеиванов. (…)”
(Превод : Л.Тошев) 



Преходно правителство?

  В статията на Никола Балабанов,  (в Сп. Bulgarian Reviewq vol.4, 1964), намираме цитат от реч на Кръстю Пастухов пред Националния съвет на социал-демократическата партия. 

„Трябва да ви кажа, другари, че през лятото на 1943 г. преди капитулацията на Италия, аз бях помолен да съставя списък на един анти-германски кабинет, така че страната да може да обърне своя курс на вярност, но това беше направено при съвсем други условия. 
То беше направено по инициатива на царя и чрез посредничеството на негово доверено лице. Ние не успяхме да направим това, защото съюзниците изискваха пълна и безусловна капитулация – условия, които бяха твърде тежки.”



 
Такива изисквания към България не са отправяни, нито пък Пастухов би могъл да знае това. Доказателство за това намираме в Бюлетин № 255 на Държавния департамент на САЩ от 13 май 1944г. - т.е. на следващата година, където е поместена Съвместната публична декларация от предния ден (12 май) на Американското, Британското и Съветското правителство към четирите сателити на Оста, в която при напускане на Оста им се предлагат условия без така страшната безусловна капитулация.


Свързани теми :
 

75 ГОДИНИ ОТ МИСТЕРИОЗНАТА СМЪРТ

 НА ЦАР БОРИС III

http://toshev.blogspot.com/2018/08/75-iii.html

















Худ. Константин Щъркелов




За смъртта на Борис III - Цар на българите, 28 август 1943г.

https://toshev.blogspot.com/2016/08/iii-28-1943.html


72 години от смъртта на цар Борис III - свидетелство на Станислав Балан. Документи от 24 и 29 ноември 1944г.

http://toshev.blogspot.com/2015/08/72-iii-24-29-1944.html


От книгата на Иван Д. Станчов "Дипломат и градинар - мемоари" (София, 2000г. Издателство "ЛИК", стр. 380) за телефонния разговор на Марион Станчова с царя, преди пътуването й с децата в Швейцария - на 15 март 1943 г. 
На свой ред и този епизод отправя към католическата тема, която Станчови представляват във висшето общество у нас. Текстът на разговора заслужава да бъде цитиран изцяло:

 „Обаждам се да ви кажа довиждане”.
Последваха няколко медицински съвета, които той винаги раздаваше щедро. След това каза:
 „Ще бъдете в Швейцария. Идете в Айнзиделн. Преклонете се пред Света Богородица. Не забравяйте. Идете в Айнзиделн, заради мен”. 
Дали беше почувствал близкия си край, по-малко от половин година по-късно?

Чудотворната статуя на Св. Богородица от Манастира Айсинделн





 

СТО СЕДЕМДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
 
София, петък, 11 септември 1998 г.
Открито в 9,05 ч.
11/09/1998



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
(…)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Петров.

Има думата народният представител Лъчезар Тошев да развие своето питане относно местонахождението и съдбата на тленните останки на Цар Борис III.

Първата свещ на възстановения гроб, 1993г. Рилският манастир

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС):

Благодаря Ви, господин Председателю!

Господин Министре, както Ви е известно, след преврата на 9 септември 1944 г., а и с помощта на Съветската армия, в България беше установен комунистически режим.

През времето на този режим тоталитарната репресивна машина извърши много престъпления и позорни деяния.

Едно от тях е поругаването на гроба на Цар Борис III. Комунистите смятаха, че като унищожат гроба на царя ще го потопят в забрава и ще унищожат и неговата популярност сред народа, от която явно се страхуваха.

Както е известно, първоначално тялото на царя е пренесено от Рилския манастир в парка на двореца "Враня", където е построен специален параклис. След заминаването на царското семейство в изгнание, по заповед на генерал Гръбчев тялото е извадено и най-вероятно заровено някъде в околностите на Враня, а параклисът е бил взривен.

Трябва да отбележим, че поругаването на гроба на царя е извършено и по внушение от Москва, но това не намалява позора на извършителите.

Този варварски мародерски акт обаче не постигна целите си. Напротив, Цар Борис се превърна в легенда.

Напразна се оказа 50-годишната злостна комунистическа пропаганда. Днес не само историците отдават дължимото на Цар Борис III.

Той продължава да е уважаван и обичан от огромното мнозинство на българския народ както от тези, които го познаваха и го помнят, така и от младите поколения, които само са чели или слушали за него, но също го уважават и обичат.

Мисля, че за него това е най-голямата награда и за човека, и за владетеля.

След началото на демократичните промени, беше създаден комитет, който се занимава известно време с въпроса за издирването на тленните останки на Цар Борис.
Беше открито само сърцето на царя, което през 1993 г. погребахме в Светата Рилска обител и днес е единственото място, където в преклонение пред делото му може да се сложи цвете и да се запали свещ.

Тогавашните ръководители на МВР не пожелаха да хвърлят светлина върху въпроса за съдбата на тленните останки на Цар Борис.

Но българският народ има право да погребе по християнски своя владетел, а семейството му също има това право, което не се отказва на всеки човек.
Ето защо Ви зададох този въпрос и моля да отговорите пред Народното събрание: каква е съдбата и къде е местонахождението на тленните останки на Обозепочившия ни Цар Борис III според данните, съхранявани в МВР?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата министър Бонев.

МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: 

 Господин председател, дами и господа народни представители, господин Тошев! 
Ако знаех каква е съдбата на тленните останки, отдавна да съм я казал. Просто проверката, която направихме във всички информационни фондове, в служба "Информация и архив" на МВР и то след като прегледахме наличните архивни документи за царската фамилия. Информация, свързана с местонахождението и съдбата на тленните останки не беше намерена.

След това изпратихме писмо до Националната служба за охрана евентуално в техния архив дали не се съхранява нещо.

С писмо от 3.09. НСО ни уведомява, че такава информация не е открита.
Това е съдържанието на фондовете в момента.
И това е съдържанието всъщност и на питането на въпроса Ви, защото, ако трябва да се прави разследване, това е вече съвсем друга материя, съвсем друга тема. Но вътре в архивите няма нищо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
Има думата господин Тошев за два уточняващи въпроса.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин министре, аз Ви благодаря за отговора. Това означава, че негодниците, които са извършили оскверняването на гроба, са унищожили и всички документи, свързани със случая, което означава, че са съзнавали това, което вършат, и че това деяние те са го съзнавали като позорно и за тях самите и затова са унищожили документите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.



70 години от кончината на цар Борис III,
Лъчезар Тошев, в.Лечител, 5.09.2013г.



Д-р Сава Рясков : Аз също сматам, че цар Борис е жертва на отравяне.
в.Лечител, 24.10.2013г.



Покана за конференция на 20 януари 2014г.  
(Сборник от няколко статии по темата)

http://toshev.blogspot.com/2014/01/blog-post.html




at