30 ГОДИНИ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В СЪВЕТА НА ЕВРОПА - СЛОВО НА ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ

 

 

 

 

СПОМЕН ЗА НАЧАЛОТО И СЛЕД ТОВА …

30 ГОДИНИ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В СЪВЕТА

 НА ЕВРОПА

Лъчезар Тошев

Почетно Асоцииран член на ПАСЕ

 

Слово на Научната конференция в Нов Български Университет, дпартамент "Право" - "30 Години България в Съвета на Европа - Върховенство на правото, демокрация и права на човека", 30 април 2022г.

На 7 май 2022г. се навършват 30 години от момента, в който България се присъедини към Съвета на Европа. Издигането на българското знаме през Двореца на Европа в Страсбург през онзи майски ден на 1992г. отбеляза едно историческо събитие-завръщането на България в свободния свят, в семействотото на европейските народи като равна между равни.

Това беше изпълнение на мечтата на нашите възрожденци, започвайки с Неофит Бозвели и неговият диалог “Просвещенний европеец” и завършвайки със съоснователя на Пан-Европейското движение през 1926г., проф. Иван Шишманов, чиято 160 годишнина също отбелязваме през тази година.

При създаването на Съвета на Европа в Лондон, на 5 май 1949г. в Двореца “Сейнт Джеймс” десет европейски страни поставят началото.

И това е следствие на провелия се предната година Конгрес на Европа в Хага, чиито решения са внесени от белгийския премиер Пол Анри Спаак за да се реализират чрез създаването на Съвета на Европа.

На конгреса в Хага, българската държава не е представена, но гласът на българите е там - в лицето на дипломатите-емигранти Евгени Силянов и Мильо Милев, както и журналиста Димитър Мацанкиев, които са със статут на наблюдатели. По-късно към тях се присъединява и д-р Г.М.Димитров.

 

          Евгени Силянов в разговор с Аспарух Панов и Лъчезар Тошев

 

10-те страни-основателки са :

Кралство Белгия
Кралство Дания
Република Франция
Република Ирландия
Република Италия
Велико Херцогство Люксембург 
Кралство Нидерландия
Кралство Норвегия
Кралство Швеция
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия

Гърция и Турция се присъединяват три месеца по-късно.

Тези страни поставят началото с ясната визия, че Обединена Европа ще е отворена за всички европейски страни.

Още на първата сесия на Консултативната Асамблея на Съвета на Европа, днес Парламентарна Асамблея открита на 10 август 1949г. във фоайето на Университета в Страсбург, този въпрос не е можело да бъде заобиколен. С документ с входящ № 7 заведен на 21 август 1949г. бащите на Европа внасят проект за резолюция под името “Запазени места в Асамблеята за европейските нации, които към момента не могат да бъдат представени.”

И така, на 7 май 1992г.дойде моментът да заемем запазените още от създаването на Съвета на Европа за нас места.

Великото Народно Събрание през 1991г.изпрати делегация в ПАСЕ със статут на “специално поканена делегация”, която включваше Ирина Бокова и Иван Генов от БСП, Елена Кирчева от БЗНС, Стефан Савов и Александър Янчулев от СДС. За много кратко в самото начало член на тази делегация със статут на „ Специални гости“ на ПАСЕ беше и Александър Стрезов от БСП.

Шестото място запазено за представител на ДПС остана празно, поради бойкот на тази партия. Скоро след това беше избрано 36-тото Народното събрание, което изпрати своя делегация в състав Аспарух Панов, Лъчезар Тошев и Слав Данев от СДС, Филип Боков и Иван Генов от БСП и Юнал Лютфи от ДПС.

По това време се проведоха и посeщения на комисии на ПАСЕ, които трябваше да приемат доклади по приемането ни в Съвета на Европа. Комитетът на Министрите беше поискал становището на ПАСЕ по въпроса. Докладчиците бяха Мигел Мартинес, социалдемократ от Испания, като докладчик на Комисията по политическите въпроси, Думени Колумберг, хистияндемократ от Швейцария като представител на Комисията по правни въпроси и права на човека и Тим Ратбоун, консерватор от Великобритания като представителна Комисията за връзки със страните-нечленки.

 

Текстовете на трите доклада за приемането на България за член на Съвета на Европа може да прочетете тук : 

http://luchezar-toshev.blogspot.bg/2007/04/blog-post_1629.html

По време на срещата с Комисията по политическите въпроси, която се проведе в зала “Изток” на Народното събрание, трите фракции – на СДС, на БСП и на ДПС заявиха, че желаят България да стане член на Съвета на Европа. Изключение направи само депутатът от БСП Андрей Луканов, който каза, че България не е готова за такова членство. На това отговори френският голист Жак Бомел, който нарече г-н Луканов, “веществено доказателство за промените в неговата партия” и припомни срещу кого е била студентската стачка в София.

Дебатите се насрочиха за 5 май 1992г.

Предният ден, на 4 май в Страсбург дойде Президентът на Франция Франсоа Митеран, който сложи първия камък на строежа на новата сграда на Европейския съд по правата на човека. Вечерта на 4 май той покани цялата българска делегация на вечеря във френското посолство към Съвета на Европа. 

 

 

 

Дебатите в ПАСЕ се председателстваха от лорд Джефри Финсберг, консерватор, който за кратко беше и Президент на ПАСЕ.

Мигел Мартнес вече беше избран за Президент на ПАСЕ, но пожела лично да представи доклада си за България.

По доклада имаше много изказвания, но нито едно предложение за поправка. От българската делегация беше дадена думата на един депутат от управляващите – г-н Аспарух Панов и на един от опозицията – г-н Иван Генов.

 

 

 

 

 

Становището за приемането на България беше положително и се прие единодушно – без “против” и “въздържали се”.

ВИДЕОЗАПИС НА ПРИЕМАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В СЪВЕТА НА ЕВРОПА ПРЕЗ 1992г.

http://toshev.blogspot.com/2015/11/5-1992-7-1992.html

На 7 май България подписа присъдединяването си към Съвета на Европа, на церемония която се състоя пред залата на Комитета на Министрите, на която говори Генералният секретар на Съвета на Европа Катрин Лалюмиер, българският външен министър Стоян Ганев, Председателят на Комитета на Министрите Рене Фелбер и Президентът на ПАСЕ Мигел Мартинес.

 

 

 

 

 

След приемането на България Председателят на Народното събрание Стефан Савов произнесе реч пред ПАСЕ на френски език по покана на Президента на Асамблеята Мигел Мартинес.

 

 

 

 

България се присъедини, като 27-мата страна-членка на Съвета на Европа, а след разделянето на Чехословакия на Чехия и Словакия, тази държава отпадна от Съвета на Европа, а България зае 26-тото място. На следващата година беше приета и Румъния. След това Чехия и Словакия като две отделни държави.

Вечерта на 7 май научихме новината, че Европейските общности, са поканили България да стане асоцииран член.

Това беше невероятна еуфория за един безспорен успех, който се дължеше на политиката на правителството на СДС и на парламентарното мнозинство. Френската делегация даде вечеря в наша чест след приемането ни, в един от най-добрите ресторанти в Страсбург. На нея от името на българската делегация отговори Слав Данев, който беше франкофон. Нашият новоизбран председател Аспарух Панов беше германофон и англофон. Ето защо, за да изразим любезност към френските домакини, той помоли Слав Данев да благодари на френски език от името на цялата делегация.

Така започна нашият европейски път.

Всички, без изключение тогава чувствахме историческото значение на този момент в историята на България. 

За представителите на СДС това беше и изпълнение на целта, която си бяхме поставили при учредяването на коалицията. България зае своето място в Европа.

Пред ПАСЕ през годините са говорили български президенти и премиери :

Желю Желев – на 31 януари 1991г., Президент

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=255&a1=8&p2=1&lang=EN

Любен Беров – на 30 септември 1993г. Министър-председател

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=21&a1=0&p2=3&lang=EN

Жан Виденов – на 24 април 1995г. Министър-председател

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=240&a1=7&p2=1&lang=EN

Петър Стоянов – на 23 април 1997г. Президент

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=217&a1=6&p2=3&lang=EN

Иван Костов – на 21 април 1998г.Министър-председател

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=122&a1=3&p2=2&lang=EN

Симеон Сакс Кобургготски – на 3 април 2003г. Министър-председател

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=199&a1=6&p2=2&lang=EN

Сергей Станишев – на 24 януари 2006г. Министър-председател

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=214&a1=6&p2=3&lang=EN

Росен Плевнелиев – на 26 януари 2016г. Президент

http://www.assembly.coe.int/nw/xml/Speeches/Speech-XML2HTML-EN.asp?SpeechID=175&a1=5&p2=2&lang=EN

Техните речи могат да бъдат прочетени на сайта на Асамблеята от линковете, които съм дал тук.

Издадени бяха и филателни пликове, за отбелязване на тяхното участие в съответната сесия на ПАСЕ.

http://toshev.blogspot.com/2016/01/blog-post_19.html

Председателите на Народното събрание, които са говорили в пленарни заседания на ПАСЕ са :

Стефан Савов, 7 май 1992г.

Александър Йорданов, 1 февруари 1993г.

Йордан Соколов, 28 януари 1999г.

Председатели на Народното събрание, участвали във форуми на ПАСЕ:

Пред Постоянната комисия на ПАСЕ:

Цецка Цачева, 27 ноември 2015г.

https://parliament.bg/bg/news/ID/3521

В организирана от ПАСЕ среща на председателите на парламенти :

Цецка Цачева, 16 септември 2016г.

https://vodmanager.coe.int/coe/webcast/coe/2016-09-15-3/en

https://toshev.blogspot.com/2016/09/47.html

Ръководителите на българската делегация в ПАСЕ през годините до днес са следните :

Аспарух Панов  1992-1994 (СДС)

Филип Боков 1995-1996 (БСП)

Лъчезар Тошев  1997-2001 (СДС)

Юнал Лютфи 2001-2009 (ДПС)

Живко Тодоров 2009-2011 (ГЕРБ)

Джема Грозданова 2011-2013 (ГЕРБ)

Янаки Стоилов 2013-2014 (БСП)

Джема Грозданова 2014- 2020 (ГЕРБ)

Димитър Главчев   2020-2021 (ГЕРБ)

Димитър Гърдев  2021-2022 (ИТН)

Христо Иванов 2022– до момента (ДБ)

От българската делегация в ПАСЕ имаше определени докладчици по различни доклади.

В ПАСЕ под доклад се разбира проект за решение на Асамблеята с мотиви към него, което може да е проект за резолюция, проект за препоръка до Комитета на Министрите, становище по доклад, а освен това, макар и рядко и становище по искане на Комитета на Министрите.

Също така се приемат и информативни доклади, които не съдържат проект за решение и се смятат като междинен етап при изготвянето на окончателен доклад.

Докладчици на ПАСЕ от българската делегация – по азбучен ред на имената :

Alexander ARABADJIEV

• Human rights of members of the armed forces,  Report, 2006 - Second part-session

• Role of the public prosecutor in a democratic society governed by the rule of law,  Report, 2003 - Spring meeting

Ivan Nikolaev IVANOV

• Environmentally induced migration and displacement: a 21st-century challenge, Committee Opinion , 2009 - First part-session

• Peril of using energy supply as an instrument of political pressure, Committee Opinion, 2007 - First part-session

• Technological strategies for the reconstruction and economic development of south-eastern Europe, Report, 2001 - First part-session

• Economic reconstruction and renewal in South-Eastern Europe following the Kosovo conflict, Committee Opinion, 1999 - Fourth part-session

• Sustainable development in the Mediterranean and Black Sea basins, Committee Opinion , 1998 - First part-session

Valeri JABLIANOV

• Draft Council of Europe Convention on an Integrated Safety, Security and Service Approach at Football Matches and Other Sports Events, 2015

Evguenia JIVKOVA

• The functioning of democratic institutions in Azerbaijan, Report , Evguenia  Jivkova- Andres HERKEL, 2008 - Third part-session

Evgeni KIRILOV

• The Third Summit, Committee Opinion , 2005 - First part-session

• Honouring of obligations and commitments by Georgia, Report , Mátyás EÖRSI- Evgeni KIRILOV,2005 - First part-session

• Strengthening of democratic institutions in Bosnia and Herzegovina, Report , 2004 - Third part-session

• Functioning of democratic institutions in Georgia, Report, Mátyás EÖRSI- Evgeni KIRILOV, 2004 - First part-session

• Implementation of the economic aspects of the Stability Pact for South-eastern Europe, Report, 2001 - First part-session

• Economic reconstruction and renewal in south-eastern Europe following the Kosovo conflict, Report , Nikola OBULJEN- Evgeni KIRILOV, 1999 - Fourth part-session,

• Need for intensified economic co-operation among the countries of South-Eastern Europe, Report, Michael LIAPIS - Evgeni KIRILOV,  1999 - Second part-session

Milena MILOTINOVA

• Challenges facing the European audiovisual sector,Report, 2004 - September Standing Committee

• Family mediation and equality of the sexes, Committee Opinion , 2003 - November Standing Committee

Asparoukh PANOV

• Vietnamese migrants and asylum-seekers in Hong Kong ("boat people"), Committee Opinion, 1993 - 44th Session - Fifth part

Gueorgui PIRINSKI

• Economic consequences and problems for neighbouring countries arising from the implementation of United Nations sanctions against the Federal Republic of Yugoslavia (Serbia and Montenegro), Report , 1994 - First part-session

Elena POPTODOROVA

• Cultural situation in Kosovo, Report, 2001 - Second part-session

• Cultural situation in Kosovo, Information report, 2001 - First part-session

• Action plan for the children of Kosovo, Report, 2000 - Second part-session

Maria STOYANOVA

• European Bank for Reconstruction and Development (EBRD) and the state of transition in central and eastern Europe, Report, 2001 - Third part-session

• Honouring of obligations and commitments by Croatia, Report , 2000 - Fourth part-session

• Honouring of obligations and commitments by Croatia, Report , 1999 - Second part-session

Latchezar TOSHEV

• A new parliamentary effort to create a stability pact in the South Caucasus, Information report, 18-02-2013

• Living together in 21st-century Europe: follow-up to the report of the Group of Eminent Persons of the Council of Europe, Report , 2011 - Third part-session

• The religious dimension of intercultural dialogue, Committee Opinion, 2011 - Second part-session

• Military waste and the environment, Report , 2010 - November Standing Committee

• Parliamentary contribution to the implementation of the Stability Pact in South-East Europe, Report, 2004 - November Standing Committee

• Transboundary water basins in Europe, Report , 2004 - Third part-session

• Bio-terrorism: a serious threat for citizens’ health, Committee Opinion , 2004 - March Standing Committee

• Preferential treatment of national minorities by the kin-state: the case of the Hungarian law of 19 June 2001 on Hungarians living in neighbouring countries ("Magyars"), Committee Opinion , 2003 - Third part-session

• Parliamentary scrutiny of international institutions, Report, 2002 - Third part-session

• Interparliamentary co-operation in the Mediterranean and Black Sea basins (6th Conference on Mediterranean and Black Sea basins – Varna, Bulgaria, 19-21 October 2000), Report,  2001 - First part-session

• Amelioration of disadvantaged urban areas, Report, 2000 - Fourth part-session

• Application by Latvia for membership of the Council of Europe, Opinion on the request by the Committee of Ministers, 1995 - First part-session

Borislav VELIKOV

• Management of water resources in Europe, Report,  2004 - Third part-session

Български инициативи в Съвета на Европа по хронологичен ред са :

• Инициатива на посланик Светлозар Раев в Комитета на Министрите :

   “Демократичното гражданство основано на правата и отговорностите на гражданите.” 

  Инициативата беше защитавана в продължение на 7 години

   1992-1999г. когато беше приета като Декларация и програма 

  на Комитета на Министрите, приета в Будапеща на 7 май 

   1999г. по повод 50-тата годишнина на Съвета на Европа.

   

  През 2010 г. Съветът на Европа прие Харта за образование в 

  демократично гражданство и образование за правата на

   човека, което беше апотеоз на тази инициатива, последвана

   от редица програми действащи и днес.

  Конференция в Лондон, 4 ноември 1999г.

  https://toshev.blogspot.com/2009/06/19.html

  
  

  
  

  
  

• Инициатива на Лъчезар Тошев в ПАСЕ 

   “Необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими” 

  защитавана в периода 2003-2006г.и довела до приемане на

  Резолюция 1481/2006г.на ПАСЕ и станала документ, на който

   се позова Европейския парламент в своята резолюция 

  “Европейската съвест и тоталитаризма” от 2 април 2009г. 

  Тя доведе и до отговор от Комитета на Министрите, приет с 

  консенсус в който правителствата също осъдиха 

  комунистическите престъпления. 

  (Писмен въпрос на Гьоран Линдблад № 486 Документ 10867 и Документ 11112/18 декември 2006г.) 

   Инициативата е разгледана подоробно в книгата на 

  преподавателката от Сорбоната, Пантеон 1 д-р Лор 

  Ноймайер

   "Криминализиране на комунизма в Европейското политическо пространство след Студената Война", която 

  предстои да излезе и на български език тази година.

   

  Осъждането на престъпленията на комунизма в ПАСЕ и след това...

  http://toshev.blogspot.com/2016/06/blog-post_12.html

   

   

  
  

  
  

  
  

  
  

• Инициатива на Джема Грозданова, Софийска Декларация на 

  ПАСЕ от 2015г.за принципите на европейското единство и 

  сътрудничество, която доведе до стабилизиране на Съвета на

   Европа.

Европейски форум за бъдещето

http://toshev.blogspot.com/p/blog-page_28.html

Има още много инициативи, които не могат да се изброят

 изчерпателно. 

Сред тях са признаването на България за Средиземноморска 

страна, с възможност за участие в Средиземноморските 

евроепейски форуми, 

искането за публичност на собствеността

 на медиите,(КАК ЕВРОПА ПОСТАВИ В СВОЯ ДНЕВЕН РЕД СОБСТВЕНОСТТА НА МЕДИИТЕ

https://toshev.blogspot.com/2021/06/blog-post_7.html), Даряването на бюста на Димитър Пешев, за галерията от немното бюстове на видни европейци поставени в Двореца на Европа, като памет за спасяването на българските евреи (https://toshev.blogspot.com/search?q=%D0%9F%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2 ,https://www.youtube.com/watch?v=OCwbo36FzXs&t=1s ), Неизползването на енергийните доставки за политически цели и др.

Двете председателства на България на Комитета на Министрите 

на Съвета на Европа бяха :

През 1994 г. при Председатели на Комитета на Министрите -

Министър Иван Станчов и Министър Станислав Даскалов и 

посланик Светлозар Раев

и

През 2015-2016г. при Председател на Комитета на Министрите 

Даниел Митов и посланик Катя Тодорова.

Второто председателство имаше и свое парламентарно измерение.

Девизът, който подарихме на Обединена Европа тогава беше

 “Съединението прави силата”.

Това беше мотото под което преминаха всички инициативи на  

второто българско председателство.