ЧРЕЗ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ДО
МИНИСТЪРА
НА РЕГИОНАЛНОТО
РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
Г-ЖА ЛИЛЯНА ПАВЛОВА НИКОЛОВА
ПИТАНЕ
от
Лъчезар
Тошев,
народен
представител
На
основание чл. 90, ал.1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 85
от ПОДНС внасям питане
ОТНОСНО: необходимостта от единни оценки за нивото на сеизмична опасност
при изготвяне на картите за сеизмична опасност в България сравнени с тези на
Румъния и на Европейската сеизмологична комисия и актуализиране на нормите за
антисеизмично строителство съгласно ЕВРОКОД 8
УВАЖАЕМА Г-ЖО
МИНИСТЪР,
Установено е,
че при изготвяне на карти за сеизмичната опасност на
района около река Дунав и Югоизточна България има
сериозно разминаване между оценките на
българските и на румънските специалисти, несъвпадане на границите на зоните с
различни стойности на сеизмичното ускорение (измервано с части от земното
ускорение – g),
което е най-съществения параметър при проектиране и строителство в сеизмично
активни райони. Има и съществени разминавания с картите на Европейската
сеизмологична комисия изготвени по проекта SESAME.
Няма съгласувано покритие при картирането на граничната
зона между България и Румъния – в района на река Дунав.
Вторият
проблем по тази тема е, че при изготвяне на картите се използват данни за
земното ускорение (g) като
по-модерен подход от този на интензитетните сеизмични скали.
Но
тези стойности за ускоренията се отнасят за относително недълбоки
земетресения - с дълбочина на огнището
между 30 до 50 км.,каквито
преобладават в България.
За сравнение
огнището при Вранча – Румъния е с дълбочина
90 до 150 км.и
при него сеизмичните ускорения не могат да се смятат за коректни.
При това
положение очевидно съществува проблем при определяне на нормите за
антисеизмично строителство.
Според новите
карти на сеизмично райониране – сеизмичното огнище Вранча в Румъния е обособена
като отделно и външно за Североизточна България. Поради това са необходими и
корекции за спектрите на вълните на това огнище.
Третият проблем е
свързан с класификациите и оценката на грунта – най-общо казано, които са
предоставени за решаване от националните нормативни уредби. Известно е, че
България е характерна с много разнообразни грунтови условия, особено важни за
Североизточната част на страната. Не е известно по какви норми се извършва
изземване на част от грунта – до определена дълбочина и се замества с „чакълена
възглавница”, като според мен без основание се смята, че това ще промени
(намали) степента на сеизмична опасност. Не ми е известно и другаде по света да
има нормативна уредба за такъв подход.
Тези проблеми поставят сериозни въпроси относно
възможността да се разчита на направените оценки за сеизмичност, на базата на
които да се вземат отговорни решения.
По този повод, моля да ми
отговорите на следното
питане:
Има ли становище МРРБ по създадения проблем с разминаване
на оценките за сеизмична опасност при картирането на района около р.Дунав и
какви мерки ще бъдат предприети за уеднаквяване на позициите на специалистите по
този въпрос?
Ще бъдат ли предприети мерки от МРРБ и какви за
уеднаквяване на оценките за сеизмичността на района и с тези на Европейската
сеизмологична комисия, както и с регламентите на Европейската комисия – ЕВРОКОД
8?
Има ли нормативно и научно обосноваване на практики за изземване
на грунта от една площадка за строеж на даден обект и заместването му с
„чакълеста възглавница” като опит за намаляване на сеизмичната опасност? Има ли
известна такава практика някъде по света?
С
уважение :
Лъчезар Тошев
