17 октомври 2016

Мотивите на съдията в КС Филип Димитров срещу Решението на съда против отпадането на давността за престъпленията на Комунистическия режим

Отказ от правосъдие е недопустим в една демократична държава!






ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Филип Димитров 



Съгласно чл.84, т.1 във връзка с чл.8 от Конституцията, Народното
събрание осъществява законодателната власт в държавата.

Това задължава всички органи в държавата да уважават тази му дейност и дори някои
законодателни актове да изглеждат несъвършени, ако логиката допуска за тях
разумен и непротиворечащ на Конституцията прочит, той да бъде възприет.

Констатирайки това в мотивите си по искане за обявяване на
противоконституционност, Конституционният съд нито добавя, нито отнема
нещо от законодателния акт, защото ако има възможен
конституционносъобразен прочит на текста, противоконституционният
прочит е недопустим.

Посочил съм и в мотивите на особеното си мнение по допустимостта на
к.д. No 13/2015 г., че съществува конституционносъобразен прочит на
атакуваната т. 2 на чл. 79, ал.2 от НК и че тя съставлява акт на автентично
тълкуване, който може да бъде облечен единствено във формата на законов
текст.

Съображенията, поради които считам, че следва да се отхвърли
искането на главния прокурор за обявяване на атакуваните текстове за
противоконституционни са следните:

1. България е ратифицирала на 21.05.1969 г. Convention on the Non-
Applicability of Statutory Limitations to War Crimes and Crimes Against
Humanity, G.A. res. 2391 (XXIII), annex, 23 U.N. GAOR Supp. (No. 18) at 40,
U.N. Doc. A/7218 (1968), влязла в сила на 11.11.1980 г., която изрично отменя
давността за престъпления срещу човечеството, "независимо от датата на
извършването им" (чл. 1), като изрично препраща към Хартата на
Международния трибунал в Нюрнберг, в чиито чл. 6 т.“с“ изрично са
включени и преследвания на политическа основа, чиито извършители са
действали "whether as individuals or as members of organizations" (лично или
като членове на организация).

От този момент именно посоченото в Хартата е меродавно за дефиницията на „престъпления срещу човечеството“. Това е и единствената дефиниция, която може да има предвид и разпоредбата на чл.31, ал. 7 от българската Конституция от 1991 г.

В мотивите към Решение No 7 от 2.VII.1992 г. на КС на РБ по к. д. No
6/92 г. изрично се посочва, че "употребените в международните договори
изрази и понятия, които се съдържат като елементи в престъпни състави,
предвидени във вътрешното законодателство, обаче могат да служат за
смислово поясняване на тези състави или елементи от тях.

В този смисъл международните договори, които имат наказателно правен характер и са
ратифицирани и обнародвани, са част от вътрешното право." Именно такова е
понятието "престъпления срещу човечеството". При това става дума не за
въведено от КС правило, а за общ правен принцип, до който КС е редуцирал
тълкуванието на текста на чл. 5, ал. 2, 3 и 4 от Конституцията.


2. Действително българският комунистически законодател е
изхитрувал, записвайки в главата „Престъпления срещу мира и човечеството“
на Наказателния кодекс, приет през 1968 г. (когато приобщаването към
Хартата вече е било на дневен ред) само съставите на геноцид и апартейд,
избягвайки да включи там съответните престъпленията „на политическа
основа“.

Това обаче не може да промени естеството на престъпления срещу
човечеството и на други записани в НК състави, независимо дали са
квалифицирани и дали са систематизирани под подходящ надслов, стига да
отговарят на посочената дефиниция на Хартата.

От друга страна този „пропуск“ в подредбата попада под разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от
Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен
(обн., ДВ, бр. 37 от 5.05.2000 г.), чиито правен смисъл е именно да обезсили
позоваването на такива „отклонения“ от нормалните правни стандарти.

Не може да се поддържа, че се касае за въвеждане на нова категория
престъпления. По силата на горепосоченото приложение на международно
утвърдените дефиниции, престъпленията по посочените в атакувания текст
глави са „престъпни състави, предвидени във вътрешното законодателство“.
Законодателят не е длъжен да създава квалифицирани състави за тях, обаче
отпадането на давността е неизбежно, ако те независимо в коя глава на
Кодекса се намират отговарят на критериите по цитираната Харта.


3. Законодателят може да има основателни причини да провъзгласи
отново съществуващи вече правила, особено ако по тях се води някакъв вид
дебат или има неприлагане на нормата.

Това е именно автентичното тълкуване на законите, което доктрината приема, че трябва да бъде
извършено единствено със закон. Нещо повече, той може да разпростре това автентично тълкувание не непременно върху целия кръг на тези състави, а само за онези, които счете за необходимо да разтълкува. 

Очевидно престъпления срещу човечеството могат да бъдат извършени от „лица действащи и индивидуално, и като членове на организации“, т.е. не само от
лица на ръководни партийни и държавни длъжности или такива, на които е възложено да изпълняват такива функции.

Посочвайки в т. 1 общата хипотеза, законодателят е използвал втората точка, за да изтълкува и
потвърди принадлежността към категорията „престъпления против човечеството“ на престъпления по визираните глави от НК, извършени в специфично качество, а именно като номенклатура от изпълнители на престъпната политика на комунистическия режим. Приел, че е необходимо да извърши автентично тълкувание поради съпротивата срещу признаването на

престъпния характер на комунистическия режим, законодателят очевидно е
свързал допълнителната разпоредба за възобновяване на делата с това
ограничено по обсега си тълкуване.

Кръгът на партийните и държавни ръководители, респективно лицата, на които е възложено да изпълняват такива функции е ограничен и това прави задължението за възобновяване на
делата (доколкото изобщо има живи извършители) реалистично.

4. Не може да се поддържа, че понятието „ръководни органи на БКП“ е
неясно – ръководните органи на БКП са описани в устава й. Лицата, на които
са възложени ръководни длъжности или партийни функции в
комунистическата държава са описани в т.нар. Номенклатурни списъци,
утвърждавани с протоколи на Политбюро на ЦК на БКП (напр. последен по
време Протокол No 280 от 11 юли 1978 г. от заседание на Политбюро на ЦК

Установено е (сравни Везенков, Ал. „Властови структури на БКП 1944-1989“,
СИЕЛА 2008), че след 1961 г. номенклатурните кадри от групи А, Б и В по-често не съвпадат с партийните ръководители и функционери и така голям брой измежду тях се явяват трети
лица с управленски функции в комунистическата държава-партия.

5. Не може да се поддържа и че текстът няма смисъл поради това, че
извършителите на визираните престъпления са измрели. Законите уреждат
принципни въпроси и не се интересуват от това има ли налице живи
извършители на престъпления.

6. Недопустимостта на разширително тълкуване премахва и
необходимостта да се обсъждат литературните и граматически достойнства
или недостатъци на атакувания текст. Повече или по-малко съответен на най-
добрите стандарти за формулиране на законите, той не създава нищо повече
от вече съществуващото, а предлага автентично тълкуване (при това с
ограничен обсег) на „употребените в международните договори изрази и
понятия, които се съдържат като елементи в престъпни състави, предвидени
във вътрешното законодателство“.

По тези съображения искането за обявяване на разпоредбата на чл.79,
ал.2 от НК съгласно §§ 2, 35 и 36 от ЗИД на НК (обн., ДВ, бр.74 от 26.09.2015
г.) за противоречаща на Конституцията на Република България следва да бъде отхвърлено.


Свързани публикации на този блог :
  

Конституционният съд реши конституционно дело № 13/2015 г.

http://toshev.blogspot.bg/2016/10/132015.html



ДЕЛО № 13 : Конституционният съд ще решава за давността на престъпленията на комунистическия режим в България






Posted by at