На нея е изобразена една руина на двуетажна сграда с готически прозорци, което съответства на описанието дадено от руски военни пребивавали в Никопол по време на кампанията през 1810-1811г.
За съжалние руският генерал Еманюел Сен-Прист получил заповед да разруши крепостта и наредил нейното взривяването вкл. на древните постройки.
Вероятно литографията е от периода скоро след това, защото сградата, която се вижда на нея вече е доста порутена, но все още съществува.
Над тази сграда се вижда една кула известна и от други литографии, която е на върха на хълма.
Ето самата литография тук :
Ето руските описания тук :
МАРТОС
А. И.
ЗАПИСКИ
ИНЖЕНЕРНОГО ОФИЦЕРА МAPTOCA.
о
Турецкой войне в царствование Александра
Павловича.1806—1812.
Описание
Никополя и окрестностей.
16-го
Октября Никопольские ключи поднесены
главнокомандующему, и город занят.
В
тот же день генерал со мною ездил
осматривать крепость и по возвращении
в прежний лагерь от его превосходительства
даны повеления инженерным офицерам
снять его и противулежащую крепость
Турно с устьем реки Алты, при коем она
лежит.
На
другой день, по приказанию генерала, я
ездил в Никополь с генерал-адъютантом
Уваровым.
Крепость
расположения неправильного, эскарп и
контр-эскарп по обыкновению Турецкому
земляные, а мерлоны на батареях и
бастионах плетневые с дубовыми
перекладами.
Набережная
часть отделана каменной работой на
извести, тут и комендантский дом Азиатской
архитектуры, на ровном месте и близ его
гавань, где пристают грузиться суда.
Самый
город разбросан по крутым горам и
ущельям, дома и часть лавок почти висят,
и боишься, дабы тотчас не обрушились.
Турки, как мы заметили, любят выбирать
такие места строиться.
Улицы
узки и чрезвычайной крутизны.
Над
городом возвышается древний готический
замок, который имеет коммуникацию с
Дунаем, довольно скрытой каменной
потерной со сводом, по которой мы
принуждены были ходить наклонившись.
Александр
Христофорович Бенкендорф
ВОСПОМИНАНИЯ
1802—1837
Публикация
М. В. Сидоровой и А. А. Литвина
Перевод с французского О. В. Маринина
Перевод с французского О. В. Маринина
РОССИЙСКИЙ
ФОНД КУЛЬТУРЫ
Москва
2012
Москва
2012
(…)
Огорченные мы поехали в Никополь
представиться графу Сен-При, который
там командовал войсками. (…)
После
того, как мы провели несколько приятных
дней у графа Сен-При, мы сели на корабль
и спустились вниз по течению прекрасного
Дуная до Журжи.
Мои
товарищи по поездке очень сожалели об
уничтожении Систова, который они сами
поджигали в прошлом году, и который был
одним из красивейших городов в округе
с широко развитой торговлей. (…)
Граф
Сен-При получил приказ сжечь и разрушить
до основания этот красивый город
Никополь.
Он
так хорошо исполнил этот приказ, что
даже по прошествии нескольких месяцев,
находясь напротив этого несчастного
города по другую сторону реки, я не мог
различить его следов.
Исчезло
все, что находилось за пределами старой
крепости, античные стены которой были
прочно заложены греками и римлянами.
(…)
Свързана тема :
http://luchezar-toshev.blogspot.com/2015/03/blog-post_27.html
Лъчезар ТОШЕВ
В.Лечител, 28.11.2013г.
Тази битка има историческо значение за развитието на Европа по онова време и на нея са посветени както различни текстове, така и миниатюри, илюстриращи сражението. Може би миниатюрата, на която е посветена тази статия и която се публикува за първи път тук, е най-ранното изображение на тази битка – само 4 години след събитието.
Дори най-бегъл поглед върху нея, за всеки, който е бил в гр. Никопол в наше време, показва изключителната топографска точност.
Много интересни са двете знамена, които се веят на кулите. Най-горе на знамето има нарисувана глава с чалма и надпис „Баизеето”, т.е.
Под това знаме има друго, на което има изобразен двуглав орел.
Това изображение на двуглав орел – хералдически знак и на българския царски дом, в т.ч. отбелязан в лондонското Евангелие и на саркофага на цар Иван Александър, поставя въпрос, какво се случило след превземането на Никопол от султан Баязид през 1395 г., една година преди прочутата битка.
Излиза, че Александър Шишман е бил преместен в Мала Азия през 1413 или 1414 г., а не веднага след превземането на Никопол през 1395 г.
Във всеки случай имаме основание да смятаме, че той е бил в Никопол по време на битката с император Сигизмунд през 1396 г.
В една песен от Белоградчик, публикувана в книгата на Христо Димитров „Българо-унгарските отношения през Средновековието” (Издателство БАН „Марин Дринов“, София, 1998 г.), има следния пасаж:
Изглежда, че част от българите още тогава са били на страната на османската държава – както впрочем е и ситуацията след битката при Анкара, когато започват междуособните борби на синовете на Баязид. Така са пропуснати възможностите за възстановяване на българската държавност – още по онова време. Сръбският деспот Стефан Лазаревич също участва на страната на Баязид в битката при Никопол с 5000 свои конници, а в 1402 г. при Анкара/Ангора, след поражението на Баязид, спасява от монголски плен престолонаследника Сюлейман. Явно такова поведение не е било нещо необичайно за онова време. Тъжно от днешна гледна точка и поучително...
Може би точно това обстоятелство дава обяснение на факта, че запазилият се български герб в хрониката на Улрих Рихентал от 1420 г. е с три лъва, разположени един под друг, а за герб на българския цар е представен изправен лъв с корона върху щит и надпис Рекс Калдеорум, а не двуглав орел, явно използван от Александър/Искендер през 1396 г. в Никопол.
Въпросите, които задава миниатюрата от Хрониката на Джовани Серкамби от гр. Лука, очакват своя отговор.
Една (не)забелязана
миниатюра
Хрониката
на Джовани Серкамби от гр. Лука в Италия
поставя въпроси
В.Лечител, 28.11.2013г.
Джовани Серкамби, живял в италианския град Лука 1348-1424 г., е известен с редица свои произведения, сред които и Хрониката от 1400 г. Тя се пази в архива на град Лука под № 107 в отдел „Ръкописи” и засяга периода 1164–1400 г.
Сред миниатюрите, съпътстващи текста на Хрониката, се намира и една, показваща битката при Никопол 1396 г.
Сред миниатюрите, съпътстващи текста на Хрониката, се намира и една, показваща битката при Никопол 1396 г.
Тази битка има историческо значение за развитието на Европа по онова време и на нея са посветени както различни текстове, така и миниатюри, илюстриращи сражението. Може би миниатюрата, на която е посветена тази статия и която се публикува за първи път тук, е най-ранното изображение на тази битка – само 4 години след събитието.
Дори най-бегъл поглед върху нея, за всеки, който е бил в гр. Никопол в наше време, показва изключителната топографска точност.
Изглежда, че авторът е ползвал скица на участник в битката, нарисувал атаките на рицарите на император Сигизмунд срещу крепостта Никопол.
Така може да се обясни невероятната точност на рисунката.
Погледът на художника към крепостта е от р. Дунав, където се е намирала флотилията на рицарите.
Няма данни самият Серкамби да е съпровождал похода на западните рицари.
Показани са хълмът, на който е крепостта, и отсрещният хълм, от който рицарската армия атакува с каменометни машини и примитивни оръдия.
Крепостта е изобразена много точно, като се имат предвид днешните руини и археологически разкопки.
Пътят към крепостта минава в нейното подножие – както може да се види и днес, и има външна защитна стена, части от които са запазени и досега.
Вратата на крепостта е изобразена също и тя е там, където е и досега – от задната(южната) част на хълма, на известна височина в сравнение с неговото подножие, а не от страната на Дунава.
Много интересни са двете знамена, които се веят на кулите. Най-горе на знамето има нарисувана глава с чалма и надпис „Баизеето”, т.е.
„Баязид”. 
Под това знаме има друго, на което има изобразен двуглав орел.
Това изображение на двуглав орел – хералдически знак и на българския царски дом, в т.ч. отбелязан в лондонското Евангелие и на саркофага на цар Иван Александър, поставя въпрос, какво се случило след превземането на Никопол от султан Баязид през 1395 г., една година преди прочутата битка.
 |
| По този път към крепостната порта (днес само калдаръмена пътека) е вървял и цар Иван Шишман. Отляво останки от външната защитна стена. |
Катерина Венедикова в „Българите в Мала Азия от древността до наши дни” (Издателство ”Идея”, 1998 г., стр. 294) цитира хрониста Узунчаршълъ, който казва:
„Челеби Мехмед даде страната Айдън на сина на българския крал Сусманос, който бе приел исляма, а взе Джюнейд, отведе го в Румелия и му даде санджака Никопол на брега на Дунав в 1413 г.“
В „История на Османската империя” под редакцията на Роберт Мантран (Издателство „Рива”, София, 1999 г., стр. 71) пише:
„Джунеид бил назначен за управител на Никополис, 1414 г.” От своя страна Константин Иречек посочва, че Александър управлявал Смирна и загинал в клисурите на планината Стилария срещу о-в Хиос през 1415 г.
 |
| Никопол |
Излиза, че Александър Шишман е бил преместен в Мала Азия през 1413 или 1414 г., а не веднага след превземането на Никопол през 1395 г.
Не е ясно и кога той е приел исляма – веднага след убийството на цар Иван Шишман или по-късно, доколкото двуглавият орел, изобразен на знамето, е християнски символ.
Впрочем периодът 1408-1413 г. съвпада с въстанието на Константин и Фружин и вероятното оставане на Видин като автономна област, васална на султана. Дали въстанието има връзка с „отзоваването” на Александър – не е ясно.
Във всеки случай имаме основание да смятаме, че той е бил в Никопол по време на битката с император Сигизмунд през 1396 г.
И вероятно е бил там като управител на крепостта.
Узунчаршълъ говори за преместването на Александър като управител на мястото на Джунеид, който пък е изпратен на негово място – като управител на Никопол.
Това обяснява наличието на знамето с двуглавия орел върху Никополската крепост по време на битката през 1396 г. от миниатюрата в Хрониката на Джовани Серкамби. Над него се вее другото знаме, което показва кой е господар на Никопол по това време и е знак за това, че в крепостта е имало османски гарнизон, „гарантиращ” и лоялността на Александър.
В една песен от Белоградчик, публикувана в книгата на Христо Димитров „Българо-унгарските отношения през Средновековието” (Издателство БАН „Марин Дринов“, София, 1998 г.), има следния пасаж:
„Бог да бие русите маджарци – прогонили турци анадолци, та се спрели у Никопол града.”
Изглежда, че част от българите още тогава са били на страната на османската държава – както впрочем е и ситуацията след битката при Анкара, когато започват междуособните борби на синовете на Баязид. Така са пропуснати възможностите за възстановяване на българската държавност – още по онова време. Сръбският деспот Стефан Лазаревич също участва на страната на Баязид в битката при Никопол с 5000 свои конници, а в 1402 г. при Анкара/Ангора, след поражението на Баязид, спасява от монголски плен престолонаследника Сюлейман. Явно такова поведение не е било нещо необичайно за онова време. Тъжно от днешна гледна точка и поучително...
 |
| Снимка на крепостната порта с част от стените |
Може би точно това обстоятелство дава обяснение на факта, че запазилият се български герб в хрониката на Улрих Рихентал от 1420 г. е с три лъва, разположени един под друг, а за герб на българския цар е представен изправен лъв с корона върху щит и надпис Рекс Калдеорум, а не двуглав орел, явно използван от Александър/Искендер през 1396 г. в Никопол.
Въпросите, които задава миниатюрата от Хрониката на Джовани Серкамби от гр. Лука, очакват своя отговор.
