Откриване на улица "Пиер дьо Ронсар" в София от Президента на ПАСЕ
Жан-Клод Миньон, 10 юли 2013г.
Inauguration de la rue Pierre-de-Ronsard à Sofia (10 juillet 2013)
Улицата е наименована с решение
на Столичния Общински съвет по инициатива на Лъчезар Тошев
Пълен текст на словото на Жан-Клод Миньон при откриване на улица „Пиер дьо Ронсар” на 10 юли 2013 г. в София.
Господин Заместник-кмет,
Господин Посланик на
Франция,
Скъпи Лъчезар Тошев,
Дами и господа,
Особено
искам да благодаря на г-н Лъчезар Тошев, който е мой приятел от дълги години.
Няма нито една парламентарна сесия от две години насам, на която той да не ме е
убеждавал да дойда и да открия улица Пиер дьо Ронсар в София.
И с голямо удоволствие
сега съм тук сред вас.
Ронсар !
Колко спомени и
размисъл буди това име в мен.
Не мога да не припомня в
началото, че житейският му път от 1524 г., когато се ражда, до
неговата смърт през 1585 г., преминава през един от
най-тежките периоди в историята на Франция, а именно през
периода на религиозните войни.
Трябва ли да припомням,
че войната, и най-много от всичко, гражданската война е
най-ужасния бич, който познаваме.
Осем религиозни
войни между 1568 г. и 1598 г.!
Впрочем Ронсар е бил
писател с гражданска позиция, както бихме се изразили днес,
близък до кралската власт, но който като цяло проявява
въздържаност по времето на тези ужасни войни.
Много близък на
Шарл IX, той все пак не се колебае да се противопостави на
продаването на държавните длъжности с цел запълване на държавната хазна.
В
качеството си на официален поет на двора той не се колебае да
критикува остро плановете на Катерина Медичи :
“Кралицата не бива да
строи,
(...) защото харчи нашите пари.
а за нас необозрими остават
градините на Тюйлери?”1
Но Пиер дьо Ронсар е
възпял преди всичко любовта към жените и живота като цяло.
„Лишеният от сладострастие живот е като живот под земята”,
пише той.
И повече от всеки друг интелектуален
довод, именно тази любов към живота обяснява сравнителната му
умереност в период, в който това се среща рядко и крие опасности.
Впрочем, днес ние сме се
събрали тук, за да отдадем дължимото на един от
многобройните автори на поеми, съставляващи едно от богатствата
на френския език и франкофонията. Кой не би се развълнувал като чуе едни от многото
удивителни стихове?
„Ела, любима, да отидем
с теб розата
да видим – в зори,
когато разцъфтя,
бе също като теб
прекрасна… „
Ерудиран и същевременно
народен поет той подчертава, че „тягостните скъпи засукани
одежди никога не могат да бъдат по-хубави от чистата простота ».
Основава една престижна
група от автори, обединени от идеята за защита и прослава
на френския език, Плеядата, чието име носи впоследствие и
едно от най-престижните френски издателства.
И така днес имаме
удоволствието да открием
тържествено улица, чието
име символизира привързаността на България към френската
култура и френския език.
Изказвам особена
благодарност за това на Столична община, на г-н Тошев,
чиято привързаност към Франция и франкофонията ми е
известна, както и на г-н посланика на Франция.
Единствено с много
ентусиазъм мога да приветствам всичко, което би допринесло за
запазването на културното многообразие на нашата планета, за това глобализацията да води до
неговото обогатяване, а не до обедняването му. И постигането
на това не може и не бива да бъде възприемано като
защитна реакция. Напротив, от една страна е необходимо да се
обогати френската култура с приноса на другите франкофонски
страни, както и нашата страна да се отвори за други
култури. Това не може да бъде еднопосочно движение.
И тъй като днес ние
отбелязваме поезията, в
заключение ще цитирам
няколко много известни стиха на друг наш голям поет :
„Във всичко – музиката
само!
И тъй да полети стихът,
От тръпки да е той, без
плът,
Без нищо тежко и
голямо”.2
Благодаря Ви за
вниманието!
1. Цитиран
от Жанин Гарисон, Последните Валоа, страница 225, 2001
2. Верлен,
Поетическо изкуство.
Реч на френския посланик Н. Пр. г-н Филип Отие:
Господин
Заместник-кмет, Тодор Чобанов,
Господин
Председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Жан-Клод Миньон,
Господин Лъчезар
Тошев, член на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на
Европа,
Дами и Господа
представители на българските власти от Столична община,
Дами и Господа
представители на Университетската агенция на франкофонията, на Франкофонския
институт по администрация и управление и на Международната организация на
франкофонията,
Истинско удоволствие
и голяма чест за мен е да участвам в тържественото откриване на улица Пиер дьо
Ронсар. Така наименуваната улица с решение на столичния общински съвет се
намира непосредствена близост с НБУ. Тя
символизира по забележителен начин връзките, които свързват България с
франкофонията.
За тази двадесета
годишнина от присъединяването на България към Международната организация на
франкофонията столична община пожела да засвидетелства принадлежността на
вашата страна към франкфонското семейство като даде на три улици в квартал
„Овча купел” имена, символизиращи нашите отношения: ул. „Леополд Седар Сенгор”,
ул. „Франкофония” и „Пиер дьо Ронсар”.
Тези три улици
обкръжават по някакъв начин сградата на ФИАУ. Този институт се създава в
отговор от страна на Международната организация на Франкофонията (МОФ) и на
България на решенията, взети на срещата на върха, провела се на остров Мавриций
през октомври 1993г, тази 5-та среща на държавните глави и ръководители на
правителства на франкофонски страни, на която се взе решение за
присъединяването на България към МОФ.
Сградата, в която
се помещават ФИАУ, Регионалният франкофонски център за Централна и Източна
Европа на МОФ и на бъдещия филиал на
Университетската агенция на франкофонията, е свидетелство за поетия ангажимент
от вашата страна в услуга на нашата обща езикова, културна и политическа кауза.
Днес отдаваме
дължимото на Ронсар, „Принцът на поетите”, емблематична фигура на френското
възраждане, Ронсар, който претендира за източно-европейски произход в близост
до Дунав. Цитирам „Елегия на Реми Бело” от 1554г:
„И тъй за
бащините ми предтечи,
Отвъд Унгария в
едни земи далечни,
Където Дунавът
скован от лед,
На Тракия
антична е съсед,
На поданици
верен господар,
Добре познат бил
там маркиз Ронсар,
Сеньор с имот
богат
От хора и земи,
от градове и злато.”
Независимо от това
дали този произход е автентичен или митичен, този цитат отразява реално
съществуващия още през тази епоха обмен в търговски и интелектуален план
подпомаган от консулите на Франция.
Като честваме
Ронсар, ни отдаваме дължимото и на френския език, един обновен, демократизиран,
рационализиран и моделиран в съответствие с образа човека, споделящ със своето
време вкуса към вечното, мимолетното, общото и частното.
Ренесансовият поет
Ронсар изковава език, които вече е призван да бъде колективна творба, която да
бъде защитавана и прославяна от всеки, така както са искали в своята Защита и
прослава на френския език поетите, обединили се в Плеядата около Пиер дьо
Ронсар и Шоашен дьо Беле.
Почти пет века след
създаването им стиховете на Ронсар стъписват със своята смелост и нямат никакво
намерение да остаряват:
„Тогава ще съм в
гроб,
Нетленният ми
дух под някой кипарис
Ще спи, за
всичко глух,
За любовта ми ще
си спомняш със охота,
Ще се разкайваш,
знай за строгостта към мен,
Повярвай ми,
живей, не чакай следващ ден,
А днеска откъсни
цветята на живота.”
Имате исторически принос в Съвета на Европа!
Лечител, Брой: 29, 18 юли 2013
Ексклузивно интервю за “Лечител”
• Г-н Президент, участието на Президента на Парламентарната
Асамблея на Съвета на Европа в церемония за наименуване на улица е
уникален случай за България. Коя бе причината, която Ви мотивира да
участвате в церемонията за даване името на Пиер дьо Ронсар на тази
улица?
– Има много причини. Първата е приятелството между двама
парламентаристи, които от дълги години се борят за Европа, за спазване
правата на човека, за спазване на правова държава. Приятели, които
защитават една концепция на Европа. Господин Тошев и аз се борим
наистина за нашата кауза в Европа.
Втората причина е, че след като ще почетем такъв виден френски, а и
европейски писател, може Президентът на ПАСЕ, който е и французин, да
си позволи да присъства на подобна церемония. Културата е много важен
мост между народите.
Другата причина е, че в момента се намирам на официално посещение в
България, а също така и искам да участвам в заседанието на ПАЧИС –
Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.
Така че нямаше как да откажа на моя приятел г-н Тошев и това откриване
на тази улица идва в много подходящ момент, защото след няколко дни ще
празнуваме националния празник на Франция – 14 юли.
• Мислите ли, че хората на духа биха могли да играят роля на мост между българската и френската култура?
– Да, разбира се. Наистина хората на духа биха могли да
бъдат мост между двете култури. Хората на изкуството, интелектуалците
въобще или хората на духа, както Вие сте ги нарекли, са хора, които
могат да накарат другите да мечтаят. А ние живеем в такова време, в
което имаме нужда да мечтаем. Аз сега говоря с Вас и чувам, че звучи
френска песен, изпълнена от велик изпълнител – Жо Дасен. Заглавието на
тази песен е „Ако те нямаше“... Мисля, че ако хората на духа не
съществуваха, нямаше да бъде светът такъв, какъвто е. И наистина това е
един от най-хубавите начини да сближим хората. Казват, че музиката и
поезията омекотяват отношенията и поведението на хората. Действително в
тези размирни времена имаме много нужда някой да успокои страстите.
• Миналата година България отпразнува 20-ата годишнина от
своето членство в Съвета на Европа. Как оценявате българското участие в
Съвета на Европа през тези години?
– Аз започнах работа в Съвета на Европа през 1993 г. – значи може
би няколко месеца след като България се беше присъединила към тази
организация.
Мисля, че от 1992 година приносът на българската делегация е
изключителен.
Докладите на г-н Тошев се смятат за исторически в Съвета
на Европа.
Също така имах удоволствието и установих приятелски отношения
с Васил Гоцев, с Надежда Михайлова – това са все български личности,
които са оставили своята следа в историята на Съвета на Европа.
И за мен
е напълно ясно, че България има голямо бъдеще в Съвета на Европа.
Надявам се някой ден Президентът на Съвета на Европа да бъде българин!
**********************************************************************************************************
След това интервю Президентът Жан-Клод Миньон се отправи към
колата си. Направи ми впечатление колко непротоколно дълго и сърдечно се
сбогуваше с Лъчезар Тошев. Излъчваха достойнството и интелигентността
на големите политици. А аз се питах каква ли щеше да бъде нашата
България, ако имаше такива управници, а не като тези, които сега са се
вкопчили във властта и не искат да чуят това, което им казва народът им.
Тогава нямаше десетки хиляди хора всеки ден вече втори месец да пълнят
площадите и улиците на България с протестните си шествия. Нямаше
личности като Едвин Сугарев, Николай Генов, Стефан и Таня Стоянови да
рискуват живота си с гладни стачки...
И понеже единствената нормална институция, която ни управлява в
момента, е президентската, аз се обръщам към Вас, г-н Плевнелиев. В
България има хора, за които лидер от ранга на Жан-Клод Миньон казва, че
са правили заедно историята на Европейския съюз. Защо такива хора, които
са истинският ни национален капитал, са на площада под Вашите прозорци,
г-н Президент? И аз сега бързам за там. Успявам да се включа точно в
момента, когато огромната и шумна река на протеста потича към
Парламента. Около мен са професор Михаил Неделчев, професор Калин
Янакиев, професор Димитър Ненов, доцент Иван Иванов, до мен върви
единственият българин, почетен доктор на Бразилския университет, поетът и
писател Румен Стоянов, актьори – все хора на духа. Техният глас трябва
да бъде чут.
Това самопровалило се правителство без съмнение ще падне. Но не
трябва да е фатално късно. Не трябва да е с цената на живота на хора
като Едвин Сугарев. Защото тогава как ще гледаме в очите децата си? И
как ще им обясним, че не успяхме да опазим най-ценното си – личностите
на духа, които са мост между държавите и народите, както каза Вашият
колега Президентът Жан-Клод Миньон?
Премиерът Орешарски събра показно "лидерите на протеста" от
февруари, чиято цел тогава беше да свали правителството на Бойко
Борисов, засегнало руските олигархични интереси. Сега отново включиха в
играта тези "лидери", за да подкрепят кабинета Орешарски!
Вие, г-н Президент, нямате нужда от такива подставени лица! На Ваша
страна е интелектуалният елит на нацията ни! Използвайте го за доброто
на България! Поканете тези хора и им дайте възможност да изложат и
реализират идеите си за една най-сетне нормална европейска държава!
България има нужда от нов обществен договор!
Светла ЛЕФТЕРОВА
Улица в
София носи името на „френския Орфей“ Пиер дьо Ронсар
Улица
в столицата ще напомня на софиянци за човека, когото наричат „принца на поетите
и поета на принцовете“, а също така и „френския Орфей“.
Пиер
дьо Ронсар е емблематичен поет на Ренесанса и е с български корени. От вчера
улица в „Овча купел“, пресечна на ул. „Франкофония“, носи неговото име по идея
на политика и общественик Лъчезар Тошев, депутат от София в 41-то Народно
събрание.
Церемонията
по наименованието беше с участието на президента на Парламентарната асамблея на
Съвета на Европа Жан-Клод Миньон, френския посланик Филип Отие, столичния
заместник-кмет по културата д-р Тодор Чобанов и самия Лъчезар Тошев.
Освен
велик поет на Ренесанса, Пиер дьо Ронсар има голям принос в утвърждаването на
френския език, защото групата „Плеяда“, от която е част, започва да пише на
френски език, а не на латински, каквато е била традицията тогава, нито на
гръцки.
„Делото
и произходът на Пиер дьо Ронсар символизират моста между българската и
френската култура и европейския дух на сътрудничество“, коментира пред bTV
Radio Лъчезар Тошев. Паралела с днешната ситуация в страната ни той описа така:
„Творци като Пиер дьо Ронсар формират този дух на общност, който е в самата
основа на обществото ни – да имаме общ проект за бъдещето, общи цели, с други
думи – да сме нация, за да можем да вървим напред и да успяваме заедно“.
Интервюто
от 10 юли на Светослав Николов с Лъчезар Тошев
можете да чуете в прикачения
файл
|
|
Посолството на Франция
приветства решението на СОС за наименоване
на улица Пиер дьо Ронсар
Inauguration
de la rue Pierre-de-Ronsard à Sofia (10 juillet 2013)
Allocution de
l’Ambassadeur de France, Philippe Autié
:
M. le Maire adjoint, Todor Tchobanov,
M. le Président de l’Assemblée
parlementaire du Conseil de l’Europe, Jean-Claude Mignon,
M. le député, Latchezar Toshev,
membre de la délégation bulgare de l’Assemblée parlementaire du
Conseil
de l’Europe,
Mmes et MM. les représentants des
autorités bulgares et des autorités de la Ville de Sofia,
Mmes et MM. les représentants de
l’Agence universitaire de la Francophonie, de l’Institut de la
Francophonie pour l’administration et
la gestion et de l’Organisation internationale de la Francophonie,
Mmes et MM. les représentants de la
Nouvelle Université bulgare,
Chers amis,
C’est pour moi un vrai plaisir et un
grand honneur de participer à l’inauguration de la rue
Pierre-de-Ronsard.
Cette rue, baptisée ainsi par une
décision du conseil municipal de Sofia, jouxte les bâtiments de la
NUB. Elle
symbolise de façon exemplaire les
liens qui unissent la Bulgarie à la Francophonie.
En ce vingtième anniversaire de
l’adhésion de la Bulgarie à l’OIF, la mairie de Sofia a
souhaité montrer
l’appartenance de votre pays à la
famille francophone en nommant dans le quartier Ovtcha Koupel trois
rues
symbolisant nos liens : rue
Léopold-Sédar-Senghor, rue de la Francophonie et rue
Pierre-de-Ronsard.
Ces trois rues entourent en quelque
sorte le bâtiment de l’IFAG. Cet Institut est la réponse de l’OIF
et de la
République de Bulgarie aux décisions
du sommet de l’Ile Maurice, d’octobre 1993, ce 5e sommet des
chefs
d’Etat et de gouvernement ayant le
français en partage, qui a décidé de l’adhésion de la
Bulgarie.
Le bâtiment qui abrite l’IFAG, le
CREFECO, Centre Régional Francophone de l’Europe Centrale et
Orientale de l’OIF, et la future
antenne de l’AUF témoigne de l’engagement de votre pays au
service de
notre cause commune linguistique,
culturelle et politique.
Aujourd’hui, c’est Ronsard que nous
célébrons, le « Prince des poètes », figure emblématique de la
Renaissance en France, Ronsard qui
revendique une origine d’Europe de l’est, près du Danube. Je
cite
l’élégie à Rémy Belleau, de 1554
:
« Or, quant à mon ancêtre, il a
tiré sa race
D'où le glacé Danube est voisin de
la Thrace :
Plus bas que la Hongrie, en une
froide part.
Est un seigneur nommé le marquis de
Ronsart,
Riche d'or et de gens, de villes et
de terre. »
Que cette origine soit authentique ou
mythique, cette mention illustre la réalité, dès cette époque,
d’échanges
entre Français et Bulgares, négociants
mais aussi intellectuels, échanges soutenus par les consuls de
France.
En célébrant Ronsard, nous célébrons
la langue française, une langue renouvelée, démocratisée, modelée
à
l’image d’un homme partageant avec
son temps le goût de l’éternel et de l’éphémère, de
l’universel et du
particulier.
Ronsard, poète de la Renaissance, a
forgé une langue, une langue qui se voyait déjà comme un bien
commun, une œuvre d’art collective à
défendre et illustrer par chacun : comme l’ont voulu, dans leur
Défense et illustration de la langue
française, les poètes regroupés dans la Pléiade autour de Pierre
de
Ronsard et Joachim du Bellay.
Quatre siècles et demi après leur
écriture, les vers de Ronsard choquent toujours par leur audace et
ne sont
pas prêts de vieillir :
« Je seray sous la terre et
fantaume sans os :
Par les ombres myrteux je prendray
mon repos :
Vous serez au fouyer une vieille
accroupie,
Regrettant mon amour et vostre fier
desdain.
Vivez, si m'en croyez, n'attendez à
demain :
Cueillez dés aujourd'huy les roses
de la vie. »
Allocution du Président
de l’Assemblée parlementaire du
Conseil de l’Europe,
Jean-Claude Mignon
Monsieur l’adjoint au Maire,
Monsieur l’Ambassadeur de France,
Cher Latchezar Toshev,
Mesdames, Messieurs,
Je voudrais exprimer des remerciements
particuliers à M.
Latchezar Toshev, mon ami de longue
date. Il n’y a pas eu une
session parlementaire ces deux
dernières années lors de laquelle il
n’ait pas entrepris de me convaincre
de venir inaugurer la rue
Ronsard à Sofia. Et c’est avec grand
plaisir que je suis ici
aujourd’hui parmi vous.
Ronsard ! Que de souvenirs et de
réflexions ce nom éveille
en moi. Je ne peux tout d’abord que
rappeler que né en 1524 et
mort en 1585, il traversa l’une des
pires périodes de l’histoire de
France, celle des guerres de religion.
S’il était besoin, ce serait un
utile rappel que la guerre, et pire que
tout la guerre civile, est le
plus abominable fléau que nous
puissions connaître. Huit guerres
de religion entre1568 et 1598!
Ronsard fut d’ailleurs ce que nous
appellerions aujourd’hui
un écrivain engagé, proche du pouvoir
royal, mais qui dans
l’ensemble fit preuve de modération
au cours de ces atroces
guerres. Très lié en particulier à
Charles IX, il n’hésita cependant
cependant pas à se prononcer contre la
vénalité des offices ou
pour la réduction de l’endettement
de l’État. Poète officiel de la
Cour, il n’hésita pas à critiquer
dans des termes vifs les projets de
Catherine de Médicis:
“Il ne faut plus que la Reine
bâtisse
(...) Peintres, maçons, engraveurs,
entailleurs,
sucent l’épargne avec leurs
piperies.
Mais que nous sert son lieu des
Tuileries?”
(Cité par Janine Garisson, Les
derniers Valois, page 225, 2001
)
Mais Pierre de Ronsard est avant tout
celui qui a chanté
l’amour, des femmes et de la vie en
général. « Vivre sans volupté,
c’est vivre sous la terre »,
écrivit-il. Et plus que tout raisonnement
intellectuel, c’est cet amour de la
vie qui explique cette relative
modération dans une période où la
modération était rare et
dangereuse.
Et d’ailleurs si nous
sommes réunis ici aujourd’hui, c’est
avant tout pour célébrer l’auteur
d’innombrables poèmes qui
constituent l’un des trésors de la
langue française et de la
francophonie. Qui ne ressent pas
quelque émotion lorsqu’il entend
ces vers fameux entre tous, «
Mignonne, allons voir si la rose qui ce
matin avait déclose... »? Poète
savant, il est en même temps
populaire, lui qui soulignait « que
les riches habits d’artifice pesants ne
sont jamais si beaux que la pure
simplesse ».
Il fut le fondateur d’un ensemble
prestigieux d’auteurs
soucieux de défendre et promouvoir la
langue française, la Pléiade,
qui donna son nom à l’une des
collections les plus prestigieuses de
l’édition française.
Nous avons donc le plaisir d’inaugurer
aujourd’hui une rue
dont le nom symbolise l’attachement
de la Bulgarie à la culture et à
la langue françaises. J’en remercie
tout particulièrement la
municipalité de Sofia, M. Toshev, dont
je connais l’attachement à la
France et à la francophonie, et M.
l’Ambassadeur de France.
Je ne peux que saluer avec enthousiasme
tout ce qui
contribuera à maintenir la diversité
culturelle de notre planète, que
la mondialisation soit également un
enrichissement culturel et non
un appauvrissement. Arriver à ce
résultat ne peut et ne doit être
perçue comme une action défensive. Il
nous faut au contraire d’une
part enrichir la culture française des
apports des autres pays
francophones et aller dans notre propre
pays vers les autres
cultures. Ce ne peut être un mouvement
à sens unique.
Et comme nous célébrons aujourd’hui
la poésie, je
conclurai mon propos par quelques vers
célèbres d’un autre de nos
grands poètes:
“De la musique avant toute chose
et pour cela préfère l’impair
plus vague et plus soluble dans
l’air
sans rien en lui qui pèse ou qui
pose”.
(Verlaine, Art poétique).
Je vous remercie de votre attention!
Интервюто
от 10 юли на Светослав Николов с Лъчезар Тошев
можете да чуете в прикачения
файл на следния линк:
Rue "Pierre de Ronsard" à
Sofia
Inauguration
de la rue Pierre de Ronsard à Sofia
FRANCOPHONIE/RUES DE SOFIA
Jeudi 13 septembre 2012
Le conseil municipal de Sofia se prononcera aujourd’hui sur une
proposition d’attribution des noms « évoquant la langue de
Voltaire » à des rues dans le quartier Ovtcha koupel du
sud-ouest de Sofia accueillant plusieurs institutions francophones
[Ndr. IFAG, CREFECO et la représentation de l’AUF à partir de
décembre 2012]. L’une de ces rues, intitulée en janvier dernier
Pierre de Ronsard, devra changer de nom et s’appellera
Francophonie, si ladite proposition est approuvée par les
conseillers municipaux de Sofia. Les deux autres rues se feront
attribuer les noms de Pierre de Ronsard et de Léopold Sédar
Senghor. (Troud)
Mise en place du Programme Ronsard : mission
exploratoire des délégués académiques aux relations européennes,
internationales et à la coopération (DAREIC) en Bulgarie, 14-18
octobre 2013
Mme Evelyne Beaudeux, déléguée aux relations
internationales de l’académie de Nancy-Metz et M. Bruno
Boddaert, délégué aux relations internationales de l’académie
de Grenoble, ont effectué une mission en Bulgarie sur proposition du
service de coopération éducative et linguistique de l’Institut
français. Ils ont visité huit établissements, à Sofia et en
province, dont ils ont rencontré la direction et les équipes
pédagogiques. A la suite de ces rencontres, il a été décidé de
mettre en place un programme de mobilité-élèves intitulé
« Programme Ronsard », prévu pour une dizaine
d’établissements bulgares, en liaison avec des établissements de
ces deux académies, pour des mobilités de deux à quatre élèves.
Ce programme de coopération s’étendra à des lycées
professionnels, en particulier pour les filières banque et commerce
et hôtellerie-restauration, avec notamment des contacts avec les
établissements hôteliers de Sofia, Plovdiv, Varna et Bourgas.
Les premières mobilités sont prévues pour mai-juin 2014.