17 юни 2015

200 години от Ватерло : Сражението, което реши съдбата на Европа, 18 юни 1815г.








Сражението, което реши съдбата на Европа
   18 юни 1815 г. – Ватерло 

   Лъчезар ТОШЕВ 



I-ва част, в.Лечител,бр. 25, 19.06. 2014г.
II-ра част, в. Лечител,бр.26, 26.06.2014
http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=8&b=442

Наполеон на Арколския мост


     На 18 юни 1815 г. при с. Ватерло, в южните предградия на Брюксел, се разиграва сражение, което слага край на епохата на Наполеон в европейската история. 

По това време във Виена заседава конгрес на държавите противници на Наполеон и на принципите, провъзгласени от Френската революция. Така се стига до “Свещения съюз”, установен на последващите Аахенски, Веронски и Лайбахския конгрес (в Любляна), и до подписването на протокола от Тропау, с което в международните дела се приема принципът, че Великите сили могат да решават съдбата на малките държави и да се месят в техните вътрешни работи с цел потушаване на революции. Този принцип установява мир в Европа за известно време – до Кримската война (1853-1856 г.). Потвърден е отново с Парижкия мирен договор след тази война. Същият принцип се прилага на Берлинския конгрес (1878 г.) и остава валиден до Първата световна война. Всъщност с известни условия, базирани на всеобщо приети принципи и промяна на целите – за защита на основните права и ценности, този принцип остава валиден и днес – чрез Съвета за сигурност на ООН. През октомври 1926 г., пак във Виена, се провежда първият конгрес на Паневропейското движение, начело с граф Рихард Куденхоф-Калерги, чийто вицепрезидент е проф. Иван Шишманов. Над президиума в залата, наред със знамената на страните участнички – вкл. на Царство България, са сложени и портретите на видни личности като Св. Петър, Имануел Кант, Джузепе Мацини, Фридрих Ницше, Ян Амос Коменски и… Наполеон Бонапарт. 










     
Завръщането на Наполеон във Франция – 100-те дни 


Роденият на о. Корсика Наполеон Бонапарт (1769-1821) е потомък на преселници от Тоскана в Италия. 

Родословието му е свързано с рода на Булгаро и неговия син Булгарино от Сетимо. 

Завършва военното училище в Бриен и става артилерийски офицер. 




лейтенант Бонапарт





Като такъв открива начин да ръководи разположените оръдия така, че да съсредоточава техния огън едновременно в дадена точка – атакувана от различни места. Френската революция му дава възможности да се прояви – първо при обсадата на Тулон, когато е забелязан и произведен в генерал. Кариерата му се развива възходящо, независимо от смяната на якобинския режим с Директорията. 



Победите му при Риволи, Арколския мост, Лоди правят името му известно. На бойното поле той започва да печели невъзможни победи над коалициите, воюващи срещу Франция, като показва както стратегически умения, така и качества на тактик. 

Съсредоточава силите си така, че в точния момент да има предимство на ключовите места, успява да прецени подходящото време и пр. 

     Военните победи го правят Първи консул на Републиката, а след това – Император на французите. От 1799 до 1814 г. той управлява Франция и командва нейните армии по бойните полета на цяла Европа. Битките при Аустерлиц, Йена и Ауерщед, Маренго, Фридланд, Ваграм му създават образ на военен гений – продължител на традициите на Александър Велики, Юлий Цезар и Анибал Барка. "Малкият корсиканец" става легенда! Създава държави, слага и маха крале... При реформите във Франция създава нови институции. Най-великият му законотворчески акт е гражданският кодекс – Code Napoleon. Всъщност на неговите принципи се основава гражданското право и до днес.
    
 През 1812 г. Наполеон напада Русия, за да я принуди да спазва търговските санкции срещу англичаните – континенталната блокада. На 14 септември той влиза в Москва – опожарена от самите руснаци. На връщане армията му се стопява в руската зима и при партизанските акции на селяните. Създал нова армия, той продължава да печели победи над съюзниците – при Дрезден, Баутцен, Лютцен… но претърпява разгром в битката при Лайпциг – 1813 г. Сражавайки се с настъпващите към Париж войски, той отново показва своето майсторство на пълководец в сраженията при Реймс, Арси сюр Об, Шампобер, Вошан, Монтеро, Монмирай, Бриен и др. 


Докато императорът се бие с нашествениците, назначеният да отбранява Париж маршал Мармон извършва предателство и капитулира без съпротива пред съюзниците, които влизат в столицата. Единствено командващият възпитаниците на Военното училище, защитаващи Форт Венсан – ген. Домесил, отказва да се предаде. Той остава в историята с фразата си “Нито се предава, нито се продава!” Казаците яздят по Шан'з Елизе и в ход си поръчват ракия, викайки “бистро, бистро”. От това подвикване се ражда името на известните френски заведения за бързо обслужване.

     Наполеон тръгва срещу съюзническите войски в Париж, но във Фонтенбло маршалите му настояват да абдикира. Така на 4 април 1814 г. той подписва абдикацията си. Сбогува се в двора на този замък със старата си гвардия и е изпратен като управител на о-в Елба – близо до Италия, като са му оставени около 1000 войници и титлата на император. Във Франция се завръщат роялистите и братът на гилотинирания крал е провъзгласен за крал на Франция под името Луи XVIII. Настъпва Реставрацията. Във Виена се свиква конгрес, който решава въпроса за границите на Франция след победата на седмата антифренска коалиция. Конгресът обаче решава да разгледа ситуацията в Европа като цяло и да създаде международен ред, който да не допуска появата на революционни движения. Решенията на Виенския конгрес се вземат от малък кръг лица. За да не скучаят останалите, австрийският император организира балове и приеми, което дава на преговорите във Виена прозвището “Танцуващият конгрес”.

     Чувствайки недоволството във Франция от Реставрацията, на 28 февруари 1815 г. Наполеон, заедно със своите войници, напуска о-в Елба, промъква се край патрулиращите кораби и дебаркира в залива Жуан на 1 март. Кралят научава за това на 5 март и нарежда новината да не се съобщава. На 7 март в Париж е публикувано първото съобщение: 

     “Чудовището изпълзя от леговището си!” 

 
    На следващия ден тонът се запазва: 

     “Корсиканското чудовище дебаркира в залива Жуан.” 

     
После следва: 

     “Людоедът се приближава към Грас.” 

     
Известен нюанс се прокрадва в съобщението от следващия ден: 

     “Узурпаторът влезе в Гренобъл.” 

     
В Гренобъл изпратеният от краля да залови Бонапарт маршал Ней минава с войската си на страната на своя император.
     Вестниците започват да сменят тона... 

     “Бонапарт завзе Лион” 

 
    След това... 

     “Наполеон се приближава към Фонтенбло” 

     и накрая... 

     “Негово Императорско Величество се очаква днес в своя верен Париж!” 

     На 21 март в. “Монитьор” пише: 

     “Париж, 20 март. Кралят и принцовете си тръгнаха тази нощ.
     Н.В. Императорът пристигна тази вечер в 8 часа в своя дворец Тюйлери. Той влезе в Париж начело на същите войски, които тръгнаха сутринта да се противопоставят на неговото навлизане. Негово Величество направи преглед на войските. Армията маршируваше, аплодирана от възторженото население, което беше излязло по улиците. Храбрият батальон от Старата гвардия, който придружи Императора на о-в Елба, също пристигна вчера, като измина за 21 дни пътя от залива Жуан до Париж.“
 

     За изминалите 200 години някои неща в реакциите на медиите, изглежда, са останали същите! 

     Настъпва управлението, известно като “Стоте дни”. Без да прекъсва работата си във Виена, седмата антифренска коалиция изпраща херцог Уелингтън и пруския маршал Блюхер срещу Наполеон. Наполеон няма много време. Той предприема някои либерални реформи.

Императорът отменя робството, много преди САЩ да направят това... 

     Към края на този период той застава отново начело на своята армия, която повежда срещу армиите, напредващи към Франция. Планът му е да ги раздели, да ги бие на части, за да ги лиши от численото превъзходство, което имат.

На 15 юни френските войски форсират река Самбр и завземат Шарлероа, вклинявайки се между английската и пруската армии. 
На следващия ден част от армията под командването на маршал Мишел Ней разбива англичаните при Катр Бра, а другата част, начело с Наполеон – при Лини, разбива и отхвърля прусаците, командвани от фелдмаршал Гебхард Блюхер. 




Тогава Наполеон натоварва маршал Груши с 30 000 войници да преследва пруската армия и да не й позволи да се консолидира и завие към англичаните.

Блюхер отстъпва към Вавър, следван от Груши.
Англичаните, начело с херцог Уелингтън, отстъпват в посока Брюксел и спират на позиции при селото Ватерло.

     На 18 юни 1815 г. при с. Ватерло, в южните предградия на Брюксел, се разиграва сражение, което слага край на епохата на Наполеон в европейската история и предопределя съдбата на Европа и на света. 


Карта на първоначалното разположение на войските

      


                                             Битката

     На позициите при с. Ватерло – южно от Брюксел, под командването на Уелингтън застават 23 000 британски войници и 44 000 съюзнически - със 160 оръдия.
     Наполеон командва 74 000 французи и има 250 оръдия.
     Планът на Императора е да атакува двата фланга на Уелингтън така, че да го принуди да изпрати там подкрепления, с което да отслаби центъра на позицията си, където той да нанесе решаващия удар. Сражението започва твърде късно – в 11.30 часа. Причината е в проливните дъждове предната нощ, размекнали почвата така, че оръдията затъват в нея. Французите атакуват първо замъка Югомон. Едновременно с това започва и атака на другия фланг на англичаните.



     Ето как Виктор Юго описва сражението в “Клетниците”:


     “Към четири часа следобед положението на английската армия беше сериозно. 


За Уелингтън сражението имаше две опорни точки: Югомон и Ла Е-Сент. 

Югомон още се държеше, но Ла Е-Сент беше завзета от Ней. 
Само една твърдина все още се крепеше — центърът. 

Уелингтън го подсили. 

Центърът на английската армия заемаше платото Мон-Сен-Жан. Зад него оставаше селото, а пред него се разгъваше хълмистата равнина. Към четири часа английската войска се огъна назад. 

На гребена на платото останаха само артилерията и стрелците. Бойният фронт се прикри. Уелингтън отстъпи. "




По това време Наполеон е сполетян от стомашна криза и предава временно командването на Ней. 


Маршал Ней, виждайки отстъплението на англичаните, принудени за това от придвижените доста напред френски оръдия, решава,че те бягат и ги атакува начело на френската тежка кавалерия – кирасирите. 
 
Не използва подкрепа от пехотата, което е сериозна грешка. 

Всъщност англичаните не отстъпват, а са се преместили по-назад. 
Оценката на Ней е била погрешна, но безподобната атаката в която той праща тежката конница, която реално би могла да пробие линията на англичаните.

     

 Виктор Юго продължава:

     “Кирасирите бяха три хиляди и петстотин конници, разгърнати на фронт, широк четвърт левга. Мъже исполини на исполински коне. Двадесет и шест ескадрона. Цялата армия им се любуваше сутринта. 


 
Ней изтегли сабята си и застана начело. Многочислените ескадрони се люшнаха напред. 

Цялата кавалерия се устреми наведнъж като един-единствен човек, потъна в страшния дол и се появи на другия му склон, изкачваща в силен тръс сред град от снаряди опасната разкаляна стръмнина на платото. 


Атаката на кавалерията начело с Маршал Ней - Част от панорамата във Ватерло днес.


Тя напредваше невъзмутима, застрашителна и в промеждутъците между пушечната и оръдейна стрелба се чуваше исполинското тъпчене на копитата. Два огромни стоманени гущера пълзяха към гребена на платото. 




Странно числено съвпадение: двадесет и шест артилерийски батареи щяха да посрещнат двадесет и шестте ескадрона. 


Строена зад гребена на платото, английската пехота чакаше с пръст на спусъка. Тя чуваше само равномерното чаткане на три хиляди коне, звъна на сабите, дрънченето на броните. 
 
 
Карта на сражение показваща атаката на кирасирите


Настъпи за миг тишина, после над гребена изникна дългата редица кирасири и три хиляди гърла извикаха едновременно: – Да живее императорът! Но изведнъж – трагична минута – конете от челната колона се изправиха на задните си крака сред ужасяващи вопли. Кирасирите се стъписаха, съзрели в краката си между себе си и англичаните някакъв ров – вдлъбнатия път за Оен. Ровът се раззина непредвидено. Втората редица бутна първата, третата бутна втората. Никаква възможност за отдръпване, колоната се беше превърнала в снаряд. Безпощадният ров не можеше да се преодолее, без да се запълни. Засилени да смажат англичаните, французите смазваха сънародниците си. Една трета от бригадата на Дюбоа беше погълната от тази паст.

Пропадането на част от кавалерията в дълбокия път за Оен


 Едновременно с рова и вражеската артилерия издаде присъствието си. Кирасирите не се спряха нито за миг. Бедствието при вдлъбнатия път обезглави много техни редици, но не понижи духа им. Те спадаха към воините, чийто дух нараства с намаляването на броя. Само едната колона беше пострадала. Другата, отклонена вляво от Ней, който сякаш предчувстваше клопката, се изкачи горе незасегната. Кирасирите се спуснаха върху английската пехота. В сраженията настъпват минути, когато душата става така сурова, че превръща войника в статуя, а войнишката кръв – в гранит. Английските батальони не трепнаха пред вихреното настъпление. Тогава стана нещо небивало. Цялата челна страна на английската пехота беше атакувана наведнъж. Бясна хала налетя върху редовете й. Каретата на пехотата се смаляваха, но не отстъпваха от мястото си. Каретата бяха кратери, които бълваха картечи. Кирасирите не бяха кавалерия, а ураган. Лавата се сражаваше с мълнията. Кирасирите, малко на брой след злополучния ров, сякаш се умножаваха. Всеки един струваше колкото десет. Няколко карета се огънаха.” 

Пленяването на орела. Английската кавалерия отнема един от орлите на френската армия

     Атаките на кавалерията са 20 за един час. Към 5 часа следобед положението на англичаните става критично. Уелингтън поглежда към небето и произнася думите: “О, дай ми нощ … или Блюхер!” 

 
Кирасирите връхлитат върху английските карета

 

     Случайно или не, точно тогава от изток се появяват колоните на пруския генерал фон Бюлов. Наполеон ги е забелязал, но той смята, че зад тях идва Груши и не се притеснява. Атаката на прусаците е спряна от няколко батальона на Младата гвардия, която ги обръща в отстъпление. Наполеон се готви за заключителния удар и е напълно уверен в неговия успех.

     Груши

     В това време, когато Императорът води последното сражение в живота си, на около 20 километра от бойното поле маршал Груши води сражение с един 10-хиляден пруски корпус при Вавър. 

Маршал Груши

Той печели това сражение. Но Блюхер е успял да го заблуди. Този отряд е оставен за прикритие, а с цялата си останала армия пруският фелдмаршал бърза към Ватерло. 
Груши отклонява настояването на своите генерали, чуващи тътена на оръдията при Ватерло, да се върне или поне с част от армията си да помогне на Наполеон. Той изпълнява точно заповедите му. По-късно се лансира версията, че Груши е бил подкупен от Ротшилд, за да не се яви на бойното поле при Ватерло, заради евентуални борсови спекулации. (Първата новина на борсата е, че Наполеон печели, след което идва новината за победата на Уелингтън, което предизвиква големи промени в цената на акциите). Всъщност Груши точно изпълнява заповедта на Наполеон. Чак към 4 часа от Ватерло тръгват императорски пратеници към него с нареждане да се връща. Но и те не знаят къде точно да го търсят.



                                        Старата гвардия

     В центърът на английската позиция са останали твърде малко войници. Само три-четири линии. Уелингтън им заповядва да залегнат в житата. Това е необичайно за гвардейците с червените униформи, защото засадата от такъв вид не е използвана дотогава и е смятана за недостойна.
     Слабостта на позицията вече е очевидна. Независимо от появата на трета армия на бойното поле, французите се готвят да нанесат решителния удар. Наполеон разполага с батальоните на Старата гвардия – най-боеспособната военна част в Европа по това време. Тя се състои от опитни ветерани, покрити със слава в много сражения, верни на императора и на Франция. В 8 часа вечерта по нареждане на Наполеон гвардията започва своето настъпление. Батальоните се строяват, военната музика засвирва “Победата е за нас” и с развети знамена и барабани гвардията тръгва в настъпление. Отначало дори Императорът повежда колоните на своята гвардия, за да вдъхнови войниците.


 “Всички след тях!”, нарежда той “Tout le monde en arriere!”

 

Карта на сражението в 20 часа. Атаката на Старата гвардия


     След това начело на атаката застава Ней. Това е решителният момент. Превзети са първите позиции и батареите. Три английски полка са отблъснати. Когато мечите калпаци на императорските гвардейци се показват на платото Мон Сен Жан, Уелингтън дава команда на генерала на залегналите гвардейците: "Сега Мейтланд! Сега е ваш ред!” 

Те стават от житата и стрелят от 50 метра дистанция. Изненадата е пълна. Гвардията известно време продължава да настъпва, загубила към 20% от състава си. Но след това трепва, спира и се люшва назад. Това предизвиква шок, а после – паника в останалите френските войски, които са поразени от това невъзможно събитие. Какво ли може да се е случило – мислят си войниците, което да накара гвардията да отстъпи? “Гвардията отстъпва! Спасявайте се, ако можете!”, викат разбягалите се войници.
     До този момент боеспособните френските части се превръщат в тълпи бегълци. Наполеон не може да повярва на очите си. 

Уелингтън дава знак за всеобщо настъпление по фронта

Тогава Уелингтън се изправя на своя кон Копенхаген и дава знак с шапката си за общо настъпление по целия фронт. Това срива френските позиции. Присъединяват се към всеобщата атака и пристигащите прусаци. Паниката предизвиква отстъпление и бягство на много войски. Императорът с три батальона от Старата гвардия се опитва да спре отстъплението, но след това и той се изтегля. Вече е тъмно... Сражението е загубено. На бойното поле остава последното каре на Старата гвардия, командвано от генерал Камброн, за да прикрива отстъплението на останалата армия. Обградени от английските войски, те получават предложение: “Храбри французи – предайте се!” “Лайно!” – отговаря Камброн. – “Гвардията умира, но не се предава!” 


Следва залп и над бойното поле настава тишина. 

Както се е казвало тогава гвардейците от последното каре, загиват обезсмъртени!

Сражението при Ватерло е завършило.


 Около 22 часа Уелингтън посреща пристигналия на бойното поле Блюхер и те си подават ръка пред фермата със символичното име “Ла Бел Алианс”. Това име е съвпадение, но и знак от съдбата за новия съюз и новия ред, който се установява в Европа. От този момент тя е вече друга!

     Епилог

     Дошлата твърде късно пруска конница се опитва да преследва французите, но последните части на Старата гвардия, отстъпващи заедно с Императора, организират защита и ги карат да се откажат от това си намерение. Вече е нощ. Над бойното поле, покрито с трупове на хора и коне, се понасят стенанията на умиращите. Появяват се първите мародери, които пребъркват джобовете на загиналите. В сражението Франция губи 27 000 войници – убити, и 10 000 – пленени, както и 200 оръдия. Уелингтън губи 16 000 войници, а армията на Блюхер – 2300 убити и 7100 ранени. След сражението Груши успява да върне своя 30-хиляден корпус в Париж, умело маневрирайки така, че да избегне досег със съюзниците. Там предава командването на маршал Даву. Въпреки този тактически успех и почестите, които получава по-късно, той изпада в изолация в обществото, сочен като главен виновник за поражението при Ватерло.
     Четири дни по-късно – на 22 юни, Наполеон абдикира за втори път. Настъпва втората реставрация. Императорът опитва да замине за САЩ с кораб, но английската морска блокада осуетява тези намерения. Тогава той решава да се предаде на милостта на победителите и иска убежище в Англия. Решението на победителите е – изгнание на о-в Света Елена в Атлантическия океан, близо до Африка. 


Там той завършва живота си на 5 май 1821 г., отровен с арсеник, който му е даван дълго време в малки дози. 
 

Наполеон на о.Света Елена


Препогребан е в Париж по времето на крал Луи Филип и днес почива в църквата в Дома на инвалидите, близо до бреговете на Сена, както бе пожелал. 

Саркофагът на Наполеон в Дома на инвалидите, Париж. Червеният карелски порфир от който е изработен е дарен от руския император Николай I - брат на противника на Наполеон император Александър I



Името му и днес е легенда. 

Маршал Мишел Ней - "най-храбрият от храбрите", е разстрелян за измяна към Бурбоните сутринта на 7 декември 1815г. близо до Парижката обсерватория - край "дворчето с люляците". 

Военният съд който го съди включва и маршалите Мармон, Виктор, Келерман.... с които той е воювал рамо до рамо на бойното поле години наред. Както е казвал Талейран "Предателството е въпрос на дата". Парижката камара гласува смъртната присъда със 161 срещу 139 гласа. Разстрелват“Славата на Франция”!

Картината на Жером, Екзекуцията на маршал Ней.

 Генерал Камброн е ранен при Ватерло и е пленен. 

Въпреки че всъщност той се предава, остава обвит със слава за спасяването на честта на Старата гвардия на бойното поле. 


Генерал Камброн



Днес на това историческо място има паметници на всички. Над полето доминира един земен конус, увенчан със статуята на лъв, в чест на британската победа. 

Той е на мястото, където английските гвардейци изненадват настъпващата Стара гвардия.




Нейният паметник пък е близо до фермата “Ла Бел Алианс” и представлява паднал орел. Това е лобното място на “Последното каре”. Има паметници и на загиналата в сражението шотландска кавалерия, на прусаците и др. Една панорама показва на посетителите момента на атаката на кирасирите начело с маршал Ней. Много странно е, че туристите се интересуват главно от Наполеон, който е загубил сражението, а не от победителя Уелингтон.
     Във Великобритания, разбира се, нещата стоят по обратния начин. Ватерло не е символ на поражение, а на победа. В Лондон, над р. Темза, има мост, наречен “Ватерло”, а паметниците и знаците на почит към херцог Артър Уелингтън са безброй. Зависи от чия гледна точка ще погледнем на това историческо събитие. 


     Във Франция бонапартизмът се възражда при Наполеон III, който е братов син на Наполеон I, а по късно, след Втората световна война, при управлението на генерал Де Гол се появява идеологията на нео-бонапартизма, продължен в “Сбор за Републиката” на Жак Ширак. Това е консервативно движение, което изповядва един вид държавен национализъм, но ясно и категорично отрича етническия национализъм. Така Франция, която е етнически разнородна, се консолидира в една нация.