10 декември 2015

СПОМЕН ЗА РАДОЙ РАЛИН



Познавах РАДОЙ РАЛИН (псевдоним на Димитър Стоянов) от края на 80-те години.
Често го виждах в закусвалнята до кино"Изток" и си спомням, как там той продължавашще да твори своите епиграми и сатирични стихове - в присъствието на останалите посетители.

Отвън имаше телефонни автомати, които ползваше защото нямаше домашен телефон.

Посещавал съм го и в дома му, който се намираше отсреща, където в една саксия беше посаден легендарният налъм, който той чакаше да цъфне по израза "когато цъфнат налъмите".

След промените Радой беше във вихъра на събитията.



Наскоро се казваше, че той е бил против царското правителство, но беше и един от тези, които ентусиазирано приветстваха завръщането на княгиня Мария Луиза.

Към децата на цар Борис той имаше много добро отношение.



Казват, че в младостта си бил ляв. Да!
Но и възторжен почитател на забранената (по онова време без кавички) музика на Милчо Левиев.

Радой Ралин и Милчо Левиев от двете страни на Леа Иванова. До Милчо Левиев е Георги Божилов-Слона, а отпред Джони Пенков. Снимка от Пловдив.


На триумфалния концерт на Милчо Левиев след завръщането му в България, Радой беше на първия ред!

На 20 януари 1989г. във Френското посолство -Закуската на Митеран
За прословутата закуска на Митеран с дисиденти във Френското посолство в София (20 януари 1989г.), той с дяволито намигване казваше, че очаквал да е "по-така..."- пък то било само кроасани, кафе и портокалов сок....

По време на парламентарните избори 1991г. и 1994г. той идва на моите събрания (в гр.Банкя през 1991г. той беше дошъл заедно с писателя Димитър Коруджиев) за да подкрепя моята борба за реституция на конфискувания от комунистите пенсионен фонд.

Реституцията на пенсионния фонд беше доста дясна политика.
Твърде рядко явление беше Радой да подкрепя някого толкова продължително време....

За съжаление тази съвместна наша борба за реституция на пенсионния фонд не се увенча с успех..... Поне засега.....


Ето защо, според мен е по-правилно да се каже, че Радой не беше ляв или десен, а имаше крайно изострено чувство за справедливост!

Радой Ралин и Борис Димовски



Най-известното им общо творение  от забранения  сборник с епиграми  "Люти чушки" напомнящо подписа на Тодор Живков :
СИТ ТЪРБУХ

ЗА НАУКА ГЛУХ


СМУТИТЕЛЯТ НА РЕДА
Книгата на моите приятели Стефан Стоянов - неговият син и Таня Стоянова





АКТУАЛНИЯТ  И ДНЕС РАДОЙ


Стихотворението посветено на подслушването :


ЛИЧЕН КОНТАКТ
(1965 г.)

Харун ал Рашид
бил голям чешит
и народа си много обичал.

Затова на своя глава
като просяк той се преобличал
и кръстосвал нощя из Багдад,
За да знае какво се говори,
за да знае какво да стори,
за да бъде в Багдад благодат.
Предрешен така,
той подлагал ръка.
Хората милостиви,
а защо не и досетливи,
хвърляли монета голяма,
после беж да ги няма…
И прибирал се мъдрият халиф
много щастлив:
щом народът
милостинята щедро раздава,
значи,
добре се той препитава.
Но тази идея похвална
на всички просяци не се понравила.
Конкуренция нелоялна
царската особа им правила.

И по късна доба
стар просяк спира царската особа:
"Колега, в момента
що за мента?

Прощавай, че в държавните работи влизам,
но това е чист либерализъм…
Първият човек така да се излага.
Ами в тъмното една тояга?
Ще осиротее народа…
Такива жестове сега не са на мода.
Що за мисия мизерна
да кръстосваш предрешен Багдад?
Стой си в своя палат.
Има техника модерна…"
Харун ал Рашид
взел в предвид
това народно предложение
и му дал широко приложение:

под всеки балкон – микрофон,
на всеки клон – микрофон,
във всеки вагон – микрофон,
във всеки файтон – микрофон,
на всеки кон – микрофон,
във всеки салон – микрофон,
във всеки телефон – микрофон,
във всеки биберон – микрофон…

И халифската държава процъфтява
във възход непрекъснат,
защото личният контакт
с народа е непрекъснат.
Да, факт,
Под небосклона
осем милиона
микрофона…

Радой Ралин
В. Стършел
1965 г.
 



Вестник "Таймс" отделя една страница за да съобщи за смъртта на Радой Ралин

Няма друг български писател, поет или сатирик с такова признание в чужбина





До
БЮРОТО НА ГК НА БКП
ТУК
ДОКЛАДНА ЗАПИСКА от комисия в състав: 

Ст. Белчев, 
Л. Лазаров, 
Р. Карарусинов, 
Д. Ананиев и 
Ю. Емилова

 
ДРУГАРИ, 


Преди известно време излезе от печат книгата „Люти чушки“ от Радой Ралин, в която са събрани епиграми на автора с илюстрации от художника Борис Димовски. В нея се съдържат художествено и идейно несъстоятелни обобщения и груби клевети по адрес на нашата социалистическа действителност, срещу политиката на Българската комунистическа партия. 

Перифразирайки народни мъдрости и поговорки, авторът прави редица обобщения на нашата действителност, които имат клеветнически характер и са насочени към разпалване ту на дребнобуржоазни и сектантски настроения, ту на ревизионистични страсти. 

В книгата е даден простор на нихилистичните и политически объркани концепции на автора, които много старателно са подсилени и защитени от илюстрациите на Борис Димовски. 

Двамата автори често си сменят ролите, взаимно се допълват. 

Там, където текстът на Радой Ралин е лишен от „оригиналност“ и „остроумие“, на помощ идва рисунката на Борис Димовски, която тъй да се каже „изплюва камъчето“. 


Ето няколко примера: 

Под заглавие „Реорганизация“ Радой Ралин перифразира известната пословица по следния начин: „Променил се Алия, погледнал се, пак в тия“. А отгоре е нарисувано дрипаво плашило. 

Явно насочена против нашата икономическа политика е и епиграмата:

 „Икономически ефект“, която гласи: „Голямо чудо над малко блюдо“. В нарисуваното блюдо се вижда само една оглозгана риба. 

Под заглавие „Бедността не е порок, а урок“ е поместена епиграмата: „Кой постъпва честно, не живее лесно“. 

В „Отчитане на успехите“ се казва: „Думба-лумба два дни, а година — гладни“. 

Под заглавие „Цени и качество“ е сложена епиграмата: „Да би се яло, не би висяло“. 

Друга епиграма гласи: „Кой излезе прав, не излиза здрав“

Подобна клевета лъха и от епиграмата „Кадрова политика“ — „Който дрънка, е за вънка“. 

А като обобщение за целия живот у нас звучи епиграмата: „Славна е нашта“: „Един плаща, друг разгаща“. 
От всичко това става ясно, че авторите се отнасят негативно към икономическите резултати на нашата страна, невярно представят нашите успехи в социалистическото строителство. 

В книгата „Люти чушки“ е допусната несъвместимата с всякакъв морал и законност, изключваща комунистическата партийност, илюстрация на Б. Димовски, в която е злоупотребено с подписа на първия секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет на НР България, като е поставен на опашката на едно прасе. 

Над тази „илюстрация“ е отпечатана епиграмата „Глух, но послушен“: „Сит търбух за наука глух“. 

При това отпада всякакво колебание, че и някои други епиграми са насочени против ръководството на партията. 

Така например под заглавие „Басня“ е поместена поговорката: „Хитрата сврака с двата крака“. 

Над нея Борис Димовски е нарисувал изправен човек, стъпил върху две бюра, т.е. човек, който държи две власти. 

С това книгата „Люти чушки“ се превръща в безпрецедентен за нашата социалистическа действителност случай.
Накрая авторът призовава:
Хайде наште! Яжте люти чушки!
Стига сме си правили оглушки…
Люти чушки няма и за семе!
Нищо… и това ще понесеме!
Напоследък и издателство „Български писател“ издаде нова книга „Пресовани размисли“ — афоризми от младия автор К. Грозев.

В редица от афоризмите, поместени в тази книга, се правят несъстоятелни и вредни политически обобщения за нашата действителност, редактор на която е Радой Ралин. 

Издаването на книгата „Люти чушки“ е една твърде нагла диверсия, станала възможна благодарение липсата на елементарен партиен критерий и политическа бдителност в системата на някои звена на книгоиздаването.

В случая е извършено открито нарушение на установения нормален ред, необходим за издаването и разпространението на всяка книга. 

Какви са фактите? 

Както авторите, така и редакторите потвърдиха, че книгата е била запланирана в редакционно-подготвителния план на издателството преди 3 години.

 Идеята е била да се издадат народни мъдрости, в които да се покаже, че съвременната епиграма има дълбоки народни корени.

 Впоследствие обаче авторът е изменил на първоначалната идея и по същество е представил за печат подправени народни мъдрости, с които той прокарва своите антипартийни възгледи. 

По всичко личи, че редакторите са съзнавали какво значи издаването на тези епиграми, защото доста време са протакали издаването на книгата.

Въпреки че в плана на издателство „Български художник“ за 1968 г., който е одобрен от Комитета за изкуство и култура, не е запланувано издаването на подобно заглавие, издателство „Български художник“, чийто профил не съответствува на сатиричния жанр, настоява да се издаде книгата като извънредно издание. 

Прави впечатление спешността, с която се подготвя излизането на книгата. Така например издателството иска разрешение от ДО „Българска книга“ за издаването на книгата и в същото време тя е подготвена за печат, дори е предадена на печатницата. 

Не е случайно и това, че редакторите и издателите са се погрижили да дадат на тази книга уникален за нашите мащаби тираж — 40 000, въпреки че окръжните предприятия са заявили 22 000 и че по думите на авторите — това е едно сравнително от по-слабите техни произведения. 

Взети са много бързи мерки и за разпространението на книгата. Преди да са прочетени сигналните броеве от съответните органи, книгата е пусната в продажба. 

При това следва да се отбележи, че тя е пусната за производство в края на м. юни т.е., когато все повече се надигаше контрареволюционната и ревизионистична вълна в Чехословакия. 

Какви изводи могат да се направят от всичко това? Първо. Книгата на Радой Ралин „Люти чушки“ илюстрирана от Б. Димовски, е вредно произведение, в което се съдържат художествено и идейно несъстоятелни обобщения и груби клевети по адрес на нашата социалистическа действителност и срещу политиката на партията.

Съзнателно или несъзнателно с тази книга авторите се обявяват срещу партийната политика, по същество преминават в редиците на нашите врагове, за което те като комунисти следва да отговарят според изискванията на партийния устав.
В разговора, който комисията води с другарите Радой Ралин и Борис Димовски, пролича, че те не осъзнават своята вина и не си направиха самокритика.
Те не признават, че са направили тенденциозни и клеветнически обобщения на нашата действителност, като наивно обясниха, че са имали предвид отделни отрицателни прояви, които имат място в нашия обществено-политически и икономически живот. 

Разбира се, това не отговаря на истината.

В хода на проверката ние можахме да се запознаем с мнението на голям кръг специалисти и други другари, предимно от средата, където работят Радой Ралин и Борис Димовски. 

Ръководствата на СБХ, СБП, редакцията на в, „Стършел“ и партийните бюра в тези организации разгледаха на специални заседания този въпрос и излязоха с писмено становище, което ние прилагаме към докладната записка.

Всички са единодушни, че епиграмите на Радой Ралин и Борис Димовски звучат като съзнателен стремеж да бъде обработено общественото мнение в определена насока за създаване на антипартийни настроения. 

Ние смятаме, че случаят с „Люти чушки“ не е изолиран факт.

Подобни епиграми др. Радой Ралин е публикувал и друг път в различни вестници и списания, четени са по радиото и телевизията.

Проследявайки творческата дейност и поведението на Радой Ралин, ние констатирахме, че неведнъж са полагани усилия и грижи да се помогне на др. Радой Ралин, но за съжаление и досега той не е направил сериозни изводи за себе си.

Макар и по-рядко, но известни критични бележки са отправяни и към Борис Димовски. Въпреки това, той не си е направил необходимите изводи.
Комисията е единодушна, че Радой Ралин и Борис Димовски са нарушили грубо партийната дисциплина и социалистическата законност, поради което следва да понесат най-тежкото наказание. 

В същото време обаче ние мислим, че трябва да им се даде последна възможност и им се помогне да осъзнаят своята вина и с поведението си и творчеството си в бъдеще да докажат, че стоят на здрави естетически и партийни позиции за утвърждаването на партийната линия и нашия комунистически идеал. 

Второ. Издаването на тази книга е груба политическа грешка, свидетелство за липса на елементарен идеен и художествен критерий от страна на нейните издатели и редактори. 

Голяма вина, за да се стигне до този скандален случай, има ръководството на ДО „Българска книга“.

 С подписите на др. Цвятко Гагов — генерален директор на обединението, Стойне Гяуров и Д. Русев — директори на обединението и Асен Станоев — главен редактор на обединението е разрешено отпечатването и продажбата на тази книга в такъв голям тираж.

 Те са наказани от Комитета за изкуство и култура. 

Според нас най-голяма отговорност носят директорът на издателство „Български художник“ — Б. Ташев и З. Брезинска — секретар на партийната организация в издателството и редактор на книгата, които са наказани служебно. 

Третият извод, който ще трябва да направим, се отнася до незадоволителната партийно-политическа и възпитателна дейност на партийните организации в системата на творческите съюзи, книгоиздаването, печата, радиото и телевизията.

Налагат се срочни мерки за подобряване цялостната възпитателна работа сред художествено-творческата интелигенция, издателските и журналистически кадри. 

21. XI. 1968 г. София