27 юни 2016

Министър Екатерина Захариева : България е проявила интерес за присъединяване към Международен трибунал за престъпленията на комунистическите режими


Парламентарен въпрос към Министъра на правосъдието г-жа Екатерина Захариева

от депутата  
Методи Адреев







Поводът за питането :




Демонстрацията на площад Тянънмън в Пекин, преди репресията



Estonian-led communism crime investigation initiative joined by Bulgaria, Romania

10/12/2015


Justice Minister Urmas Reinsalu met counterparts from Romania and Bulgaria over the weekend, with both signaling willingness to back the founding of a body to investigate communist crimes and bring people to justice.

Reinsalu proposed the idea at the end of August, saying it should be similar to the Nuremberg Trials after World War II.
So far, the justice ministries of Latvia, Lithuania, Poland, the Czech Republic, Slovakia, Hungary, Ukraine and Georgia have backed the idea, with Romania and Bulgaria now joining the list.
Reinsalu said that he is happy with the inclusion of the two former communist nations.

Speaking in front of all EU justice ministers on Saturday, Reinsalu said all victims have a right to justice and restoring that justice is a common goal of the younger generation of Europeans. “Ruling on past crimes is a guarantee that ideologically motivated genocide does not happen in the future,” he said.

Communist crimes

In the 2008 Prague Declaration on European Conscience and Communism it was stated that crimes committed under communism were often crimes against humanity, according to the definition developed in the Nuremberg Trials, and that the crimes committed under communism and Nazism were comparable.

The highest death tolls that have been documented in communist states occurred in the Soviet Union under Joseph Stalin, in the People's Republic of China under Mao Zedong, and in Cambodia under the Khmer Rouge.

The estimates of the number of non-combatants killed by these three regimes alone range from 21-70 million. There were also killings on a smaller scale in Vietnam, in Soviet-supported African states, and in Eastern European countries which were ruled by Moscow. The killings continue in communist North Korea.
J.M. Laats, S. Tambur
































































Отговор на Министър Захариева :





















 



Въпрос от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев 
относно 

статут на къщи, музеи и експозиции, превратно отразяващи исторически събития и ръководни дейци на БКП от периода на комунизма 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г., обявен за престъпен със закон.










ДВЕСТА И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 10 юни 2016 г.
Открито в 9,02 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Лилков.
И последният въпрос от днешния парламентарен контрол е от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев относно статут на къщи, музеи и експозиции, превратно отразяващи исторически събития и ръководни дейци на БКП от периода на комунизма 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г., обявен за престъпен със закон.
Заповядайте, господин Андреев, да развиете Вашия въпрос.

МЕТОДИ АНДРЕЕВ (РБ):
Уважаеми господин Министър, съгласно чл. 25 от Закона за културно наследство, редът за създаване на музеи и експозиции се определя от министъра на културата. За създаването на музеи и експозиции, когато не става дума за културни ценности, законът изисква освен наличието на обществен интерес и обективно и достоверно отразяване на историческите събития и епохата, които се експонират.
В Република България с приемането през 2000 г. на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, дейността на БКП и нейните ръководни дейци е обявена за престъпна. Нещо повече – чл. 2 от Закона изрично подчертава, че ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за… – и се изброяват десет сериозни престъпления, които са извършени срещу българския народ.
В контекста на горното, буди недоумение допускането от държавата на създаването на къщи-музеи, като част от съответния регионален исторически музей, на комунистически величия от тази епоха, в това число и ръководни дейци на БКП. Най-фрапантните примери са къщата-музей „Георги Димитров”, известен още като Георги Тарабата, и експозиционна зала и родна къща на Тодор Живков, известен още като Тато, част от исторически музей – гр. Правец.
Ето защо, уважаеми господин Министър, моля, да отговорите на следния въпрос: на какво основание Министерството на културата, разбирайте държавата, допуска съществуването, а аз ще допълня – и финансирането, на експозиции и къщи-музеи, величаещи дейността на тези бивши комунистически ръководители и престъпници, чиято дейност е обявена за престъпна и е насочена срещу собствения им народ?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, уважаеми министър Рашидов, да отговорите на емоционалния въпрос на господин Андреев. (Реплики от БСП ЛБ.)

МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ
: Уважаеми господин Председател, уважаеми Димитров, Славов и скъпи уважаеми господин Андреев! Задавате ми винаги най-хубавите въпроси, да Ви кажа. Понякога се чудя откъде толкова емоции!
Във връзка обаче с Вашия въпрос Ви информирам следното: музеи в Република България се създават, съгласно разпоредбите на Закона за закрила и развитие на културата, Закона за културното наследство.
Сградата на къщата-музей „Георги Димитров” – гр. София, е с конструктивни проблеми и не е отворена за посетители. Собственик е Висшият съвет на Българската социалистическа партия.
Историческият музей в Правец е общински музей, който в административно-организационно отношение се ръководи от кмета на общината.
Родната къща на Тодор Живков е декларирана като паметник на културата с писмо от 12 март 1985 г. Къщата е типичен представител на късновъзрожденския балкански тип къщи, характерни за района и е единствената запазена жилищна сграда от края на ХIХ век в гр. Правец. Експозицията в нея е етнографска възстановка на възрожденския бит на района с експонати от основния фонд на Историческия музей – Правец. Къщата е частна собственост и е отворена за посетители с разрешението на наследниците.
Близо до родната къща на Тодор Живков е бившата приемна сграда на община Правец. От 2002 г. сградата е предоставена на Историческия музей – Правец, с цел разширяване на експозиционната площ и организиране на временни изложби. С решение на Общинския съвет на община Правец от 2010 г. е обявена за филиал на музей и като музеен експонат с експозиционна сграда. Музейният комплекс включва и родната къща на Тодор Живков, реставрирана през 1974 г. Дейността на музейния комплекс е свързана с представяне на съвременни археологически, етнографски, исторически и художествени изложби. Историческият музей в Правец организира временни изложби в сградата на музейния комплекс, на които се експонират част от колекцията от подаръци, получени от Тодор Живков в качеството му на държавен глава и от българската държава.
Във връзка с отбелязването на „1300 България” колекцията включва картини, статуетки, маски, произведения на изкуството и народните занаяти и копия на антични предмети, носещи белезите на националната културна идентичност на народи от цял свят. Такъв вид експозиции представят следите на недалечното минало, с което следва да са запознати и бъдещите поколения. В тази връзка музеят изпълнява една от основните си задачи, свързана с опазването и представянето на културните ценности, съхранявани в неговия фонд.
С дълбоко уважение, Вежди Рашидов!

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, Министър Рашидов.
Кой ще отправи реплика?
Заповядайте, господин Димитров.

МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ):
Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа! И аз с дълбоко уважение да Ви питам следното нещо. Въпросната къща-музей на Тодор Живков очевидно го възхвалява и го представя в положителна светлина. Това е целта. Ако не вярвате, питайте тези хора, ще Ви кажат, че точно за това става въпрос (смях в РБ). Те за това са го и направили.
Искам да Ви питам следното нещо: да сте видели в Германия примерно да има такава къща-музей на Хитлер, която да разказва, че е много голяма архитектурна стойност, че е много хубава и за това я държат? Такова нещо има ли в Германия?

РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): Къщата на Хитлер е в Австрия, не в Германия.

МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже сега ще разберете, че в Германия това, което има като музей на нацизма, показва престъпленията на нацизма и ако има къща-музей...

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Димитров, моля Ви, недейте да...

МАРТИН ДИМИТРОВ:
...ако има къща-музей на Тодор Живков, трябва да показва престъпленията на комунизма. Вместо това тя го възхвалява, казва какъв хубав човек е.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Не се вживявайте и не включвайте и други страни!

МАРТИН ДИМИТРОВ: Тези хора отиват и даже се кланят на въпросната къща-музей, която показва комунизма в една грешна посока. А в тази зала българският парламент е приел Закон, с който е казал, че комунистическият режим е престъпен.

Така че, господин Министър, въпросът ми към Вас е следният: не нарушавате ли Вие Закона, позволявайки да има подобна къща музей, възхваляваща комунизма? За това става въпрос. Нищо повече, нищо по-малко. Тази къща-музей възхвалява комунизма. И ако няма подобна къща-музей, която да възхвалява нацизма в Германия, това не е случайно, защото този режим е бил престъпен, подобно на комунизма. Затова няма такива къщи-музеи.

Затова горещата ми препоръка към Вас е да постъпите мъжки и отговорно и да прекратите, да преустановите работата на подобни музеи, освен ако няма да показват престъпленията на съответния престъпен режим, било то нацизъм или комунизъм, да постъпите отговорно. Знам, че по-лесното решение е да ни разказвате как тези къщи имали някаква историческа стойност, сигурно е така и е сигурно може да се намери къща на Хитлер с подобни исторически параметри. Благодаря за Вашето внимание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ:
Ще ползвате ли правото на дуплика, министър Рашидов?

МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ (встрани от микрофоните): Ще ползвам и аз правото на красноречие и аз съм човек.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: И мъжкар.

МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ:
Уважаеми господин Председател, на този въпрос сигурно нямаше да отговоря, ако на времето господин Димитров не беше ми задал един въпрос, защо Музеят на социализма не се нарича Музей на тоталитаризма.

Господин Димитров, избягвам нещо, ако има някой потърпевш от комунизма, това съм аз. Аз съм покръстван и съм ченге, мога да Ви го докажа, не съм доносник, не съм вземал партийни длъжности и до днес не съм партиен член.

Но история се прави трудно. Дали ни харесва или не, имаше история. И тя не може с гумичка да се изтрие, господин Димитров. И не бива да трием.
Да, има музей на Хитлер в Австрия. Скоро продадоха една негова картина на баснословна сума. Да, аз съм вечерял в къщата на Мусолини, която също е тип музей.

Не обвинявайте музеите и творците. Те не докарват идеологиите. Политиците докарвате идеологиите. Не унищожавайте музеи! Аз бях против да се унищожи мавзолеят на Георги Димитров. Защо? Днес щях да късам билетчета и мадам Тюсо щеше да ми изработи поне два.

От всичко трябва да правим ефект, а историята никой да не се опитва – нито леви, нито десни, да я триете с гумичка. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)  

Защото приликата между крайния комунизъм и крайната демокрация е, че и двете сили са разрушителни. Човек, който не е построил едно нещо, няма право да събори нищо. Аз градя музеи, господин Димитров, не затварям и не руша музеи. Извинявайте, това е Ваш проблем, ако искате, закрийте държавата. (Бурни ръкопляскания и викове „Браво!” от БСП ЛБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря на уважаемия господин Рашидов за участието в днешния парламентарен контрол.

РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): И за урока!

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: С това парламентарният контрол и парламентарната седмица приключи.
Следващото редовно заседание на Четиридесет и трето народно събрание е 15 юни, начален час 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,14 ч.)






Въпрос зададен на Министър-председателя г-н Бойко Борисов 
 от
 депутата 
Методи Андреев 

относно обидната за националното ни самочувствие и застрашаваща националната ни сигурност и суверенитет, статия на руския социолог Сергей Баранов в сайта "Политнавигатор" от 18 май т.г., озаглавена 

"Возвращение России на Балканы через Новороссию и Молдавию"


 









ОТЗВУК :


ПДФ
Е-мейл
 
Написано от Христо Христов   
Вторник, 28 Юни 2016
България е проявила интерес за присъединяване към Международния трибунал за престъпленията на комунистическите режими.
Това става ясно от писмено становище (отговор – б.м. ЛТ )на министъра на правосъдието Екатерина Захариева, изразено в отговор на запитване от страна на народния представител Методи Андреев (ГЕРБ).
Кореспонденцията беше оповестена от бившия депутат на СДС и почетно асоцииран член на ПАСЕ Лъчезар Тошев, който desebg.com цитира.
Към момента България е единствената държава от страните от Централна и Източна Европа, плюс прибалтийските страни, която не се е присъединила към инициативата за създаване на Международен трибунал за осъждане на комунистическите престъпления.
Тя стартира на 23 август 2015 г., в деня, на сключването на пакта Молотов-Рибентроп през 1939 г. Тогава представители на 8 държави – Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Грузия – настояват в обща декларация да бъде създаден международен орган за разследване на престъпленията на комунизма и решават да свикат експертна група, която да работи върху проблема.
Представителите на 8-те страни смятат, че нацистките престъпления са получили оценка в международния трибунал в Нюрнберг, но престъпленията на комунистическия режим не влизат в компетенцията на никой международен орган.
По тази причина Естония предлага такъв да бъде създаден с международно споразумение. По думите на естонския министър на правосъдието Урмас Рейнсалу бъдещото международно споразумение трябва да формулира ясна правна оценка за престъпленията на комунистическите режими в страните, подписали документа. Впоследствие Румъния се присъединява към инициативата, а България все още не е направила това.
Този въпрос беше поставен от Естония пред страната ни още по време на предишния министър на правосъдието Христо Иванов, но до предвижването му не се стигна.
От отговора на настоящия министър на правосъдието Екатерина Захариева става ясно, че министерството очаква консултативният съвет, създаден в Естония, да изпрати становището си и проект на акта.
Тези документи ще бъдат разгледани от Министерството на правосъдието, което при приемането им ще ги представи за подписване под формата на международен договор от страна на Министерския съвет след предварително съгласуване от заинтересованите ведомства. Захариева посочва, че Народното събрание е органът, който следва да ратифицира един такъв международен договор.
Сайтът desebg.com публикува онлайн запитването по проблема на депутата Методи Андреев и отговора на министър Захариева отпреди няколко дни.