26 март 2017

ЗАБРАВЕНИТЕ: ХРИСТО ТОШЕВ - ХУДОЖНИК И КОМИТА






ХРИСТО ЛАЗАРОВ ТОШЕВ

1882-1904г.


Д-р Мария Тошева

Христо Лазаров Тошев е роден през 1882г.в гр.Севлиево. Произхожда от будно българско семейство в което кипи възрожденския освобожденски дух, формирал творческия му талант.

Родната къща на Христо Тошев в Севлиево днес. Виждат се двата дюкяна откъм улицата.

 Той е първородният син на Лазар Цонев Тошев и Нанка Хаджииванова. Семейството живее в собствена едноетажна къща с два магазина откъм улица “Опълченска” и обширен двор. 
Къщата съществува и днес.


Родителите на Христо Тошев - Лазар и Нанка, брат му Стефан и сестрите Стефанка и Анка


Баща му се занимава с търговия, джамбазлък-покупко-продажба на едър и дребен рогат добитък, както и с табаклък – обработка на кожи в табахните.


Родителите на Христо Тошев - Лазар и Нанка, брат му Стефан и сестрите Стефанка и Анка



Полу-брат на Лазар Тошев от втория брак на майка му е известният юрист Генчо Ханджиев, който е бил Подпредседател на Софийския градски съд, учредител на дружеството за покровителство на затворниците(1918г.) и създател на първия в България дом за малолетни престъпници -”Дом на човещината”, създаден в София през 1929г. 

Майката е добра и благородна жена от богато семейство. Още във второ отделение знаела наизуст “Верую” (Символът на вярата). Неин братовчед е отец Сава Шевиков, който се присъединява към "Унията" на Драган Цанков създадена през 1860г. и е изпратен да служи (предимно) в района на Ямбол.

Отец Сава Шевиков

В махалата тя е било от малкото грамотни и образовани жени.
На близки и съседи четяла псалтира и Светото писание.
Била е много религиозна и е имала дарба да лекува.

В семейсвото се ражда още един син – Стефан и две дъщери – Стефанка и Анка.

Христо растял красив и здрав младеж, смел и природно надарен.

От малък имал изразена дарба да рисува и тази му дарба растяла със всеки изминал ден.

Отец Сава Шевиков като млад


От ранните си години той е запознат с българската история, с борбите на българския народ за освобождението на България и Македония.

Със широко отворен към света поглед, той попива много от написаните до тогава исторически произведения.

По-късно това дава отражение в неговата батална живопис и дейността му като портретист, пейзажист и зограф. 

След като завършва пети гимназиален клас - толкова е имало тогава в Севлиево, изцяло се отдава на живописта.
Участва и в откриване на фотографско ателие. 

През 1903г. участва в Горноджумайските революционни формации и се включва в четата на Илия Балтов (от с.Буково, Битолско) и (под) полковник Стефан Николов.


С него е и приятелят му Котев - също от Севлиево.

Това е видно от изпратена до брат му Стефан саморъчно направена пощенска картичка с дата 23 септември 1903г. - Въстаническият лагер в Рила. 

В нея съобщава, че заминава за Пирин планина. 

В послепис към нея, много трогателно звучи молбата към брат му -

“Стефане, не съобщавай на мама къде се намирам, защото знаеш колко е чувствителна!” 

От тук проличава неговата синовна обич и загриженост.

Подполковник Стефан Николов

 23. IX.1903г.
Въстаническият лагер в Рила

До Г-н Стефан Тошев, 
Ученик в V клас.

Обични ми брате,
Приеми хилядните ми сърдечни поздравления-Поздравлявам всичките си приятели и скъпите си родители. ... Моля те не съобщавай на майка ми, защото знаеш колко е чувствителна. Стефане, аз съм в четата на полковник Николов и Илия Балтов. Ние заминаваме за Пирин планина. С Котев се вждахме в Рила и сега заминаваме заедно. Приеми последното ми сбогом... Брат ви Христо и син.

Стефане, повторно ти съобщавам ,че няма да се бавя много. Ако ме не у...ят, най-късно след един месец съм в София. Ти не се безпокой ни най-малко. Аз в най-удобния момент ще ти пиша. Куриерите сноват често....


 

Завърнал се през пролетта на 1904г.в Севлиево, той рисува чудесен акварелен портрет на баща си Лазар 60 х 45 см., както и една забележителна карикатура -”Огледало на обществения строй”- по “Елегия” на Ботев.

Портрет на Лазар Ц.Тошев от сина му Христо Тошев, Севлиево, 1904г. Акварел.

През април 1904г.заминава за Сърбия. В Белград учи рисуване в художественото училище и работи като живописец в редакцията на едно от Белградските издания под псевдонима Йован Ненчевич.


Пътува до Смедерево – Сърбия. По-късно отива във вароша Ражан - окръг Крушевац, където работи като зограф и изографисва местната църква.

Църквата във вароша Ражан


Местните хора останали много доволни от работата му и се надпреварвали да показват уважението си към него. 

Бил след това в Будапеща и Виена.


В творчеството си художникът по рембрандовски търси и намира и изненадва с нови типични решения.

Той ни поднася оригинални хрумвания - както в търсенето на характера на всеки детайл, така и в цялостта на композицията.

Живописецът показва, че познава добре европейските традиции в изкуството, но запазва и ценностите на българския дух. 


Скица : Овчар, Севлиево, 13 март 1904г.


Той е устремен и сякаш преградата между зрителя и картината не съществува, прави го съпричастен. 

В Белград Христо Тошев участвал в преплуване на река Сава и от простудата заболява от скоротечна туберкулоза. 

В Севлиево се завръща вече болен и на 21 август 1904г.умира в родния си дом.

Прекършен е един млад 22 годишен живот на смел човек, на талантлив художник и любимец на приятелите си.

Загубен е завинаги един изразен художествен талант на портретист, иконописец, карикатурист, график и пейзажист.