13 февруари 2018

Комунисти за фашизма







ИЗНЕНАДВАЩО ПИСАНИЕ 

НА 

ПРОЛЕТАРСКИЯ ПОЕТ НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 1922г.






Товарищи фашисты, милости просим.                 
Вместе власть буржуев сбросим.

Фашисты и большевики – пролетарии-братья.
Крепите над миром красные объятья.

Пролетарии, стройтесь в единую линию
Сегодня командуют Троцкий и Муссолини.
Красное знамя борьбы пролетариев.
Сегодня развернуто от России до Италии.


                           Владимир Маяковский 

             в. "Правда", 28 октомври 1922 г.


Няма нужда от коментар!

В България този текст беше публикуван през 2014г. от Иво Инджев. 

Още тогава този текст беше обявен за фалшификат публикуван и разпространен масово  по интернет-сайтовете първоначално в Русия. Аргументите с които беше оспорена неговата автентичност са, че той отсъства  (естествено)  в събраните съчинения на Маяковски.
Дори се посочва конкретен създател на този текст. 

НО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ СЪЩАТА ТЕЗА Е ЗАЩИТАВАНА ПО ОНОВА ВРЕМЕ И ОТ РЕДИЦА ДРУГИ КОМУНИСТИ!


ПРЕЗ 1938г. КОМУНИСТЪТ ОТ ГРУПАТА НА БАКАЛОВ - АЛЕКСАНДЪР ЛИКОВ ИЗДАВА ЦЯЛА КНИГА НА ФРЕНСКИ ЕЗИК ПОД ПСЕВДОНИМА ГАБРИЕЛ ЛЕСЛИ, В КОЯТО АГИТИРА ЗА СЪЮЗ НА КОМУНИСТИ, ФАШИСТИ И НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИ.

ЕКЗЕМПЛЯР ОТ КНИГАТА   МУ "НЕИЗБЕЖНИЯТ СЪЮЗ  Берлин-Рим Москва !" Е ЗАПАЗЕН В СПЕЦИАЛНИЯ ОТДЕЛ НА НАРОДНАТА БИЛИОТЕКА "СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ", КЪДЕТО ГО ОТКРИХ. 

ЕКЗЕМПЛЯРИ ОТ КНИГАТА ИМА В БИБЛИОТЕКИ В ПАРИЖ И НА ДРУГИ МЕСТА.





L'Inévitable alliance Berlin-Rome-Moscou
Author: Gabriel LESLIE, pseud. [i.e. Aleksandr Likov. Aleksandr Likoff.]
Publisher: Genève, 1938.


ПРЕЗ 1939г. - НА 23 АВГУСТ, ТОЗИ СЪЮЗ СТАВА ФАКТ : 

Пактът "Молотов-Рибентроп" и Договорът за приятелство и  за границите, подписани от Съветския Съюз и Националсоциалистическа Германия подпечатват този съюз. 

До  ...  22 юни 1941г.


Подписването на Договора "Молотов-Рибентроп", 23 август 1939г.






Тайният протокол към договора "Молотов-Рибентроп" за раделяне на територии









 Германо-Съветски Договор 
за приятелство и за границите,


                          28 септември 1939г.













ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ В БЪЛГАРИЯ :





Откъс от статията на проф.Димитър Ненов публикувана във в.Про и Анти, 23 май 2008 г. :

Тристранният пакт и българските комунисти


Проф.Димитър Ненов


                  Още в края на 1933 г., по време на Лайпцигския процес, председателят на Коминтерна Георги Димитров отправя най-остри обвинения по адрес на настъпващия в Германия националсоциализъм. 

Това разбира се не пречи на Съветския съюз, въпреки, че е приел Димитров като герой, да сключи на 23 август 1939 г. пакта Рибентроп-Молотов и да си подели Полша с Хитлер. 

Между април и юни 1940 г. Германия брутално прегазва Холандия, Белгия и Франция и половин Европа се оказва под хитлеристка окупация. На 27 септември същата година се сключва Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. Светът е изтръпнал пред надигащата се агресия.

         Каква е позицията на българските комунисти към тези събития? Отговорът намираме изненадващо в спомените на Върбан Ангелов ("Неизвестни страници от миналото". Върбан Ангелов, Военноиздателски комплекс "Св.Георги Победоносец", София, 1993г.). 

Портрет на Върбан Ангелов от Димитър Македонски


         Върбан Ангелов е правоверен комунист. От предговора на неговата книга научаваме, че според британските архиви след 1925 г. той е бил считан за един от петимата най-влиятелни комунисти в България.

 Тъст е на председателя на 7-мото Велико народно събрание акад. Николай Тодоров. Интерниран е през ноември 1939 г. в Златоград, заедно с други видни комунистически функционери – д-р Иван Пашов и члена на Централния комитет на комунистите Христо Михайлов. По-късно заедно с Тодор Павлов е в лагера Ени-Кьой. 

След 9 септември 1944 г. е  един от главните обвинители в т.н. Народен съд, срещу народните представители от 25-тото Народно събрание, Главен арбитър на Републиката, а по времето на Вълко Червенков - пълномощен министър във Виена. 

Нямам за цел да коментирам комунистическите му възгледи, но приемам, че той е последователен в тяхното изповядване. 

Основание за такова твърдение ми дават някои детайли от неговата биография, като например това, че като Главен арбитър на Републиката e осъдил Министерството на вътрешните работи с министър Антон Югов за финансови задължения. Ето защо смятам, че фактите, представени от него, са достоверни, още повече, че при високото му положение в йерархията на комунистическото движение неговата добра осведоменост не подлежи на съмнение.

          Оказва се, че пактът Рибентроп-Молотов е повод за създаване в средите на партийното ръководство на едва ли не дружеско отношение към хитлеристка Германия.

Както пише Върбан Ангелов

 „.... вътрешното ръководство на БКП проведе пропаганда за влизането на България в Тристранния пакт ...” (стр. 119). „В края на 1940 и началото на 1941 г. по нареждане на ЦК се разпространяваха хвърчащи листове, с които се подканяше българското правителство да подпише Тристранния пакт ... когато германските войски нахлуха у нас, Партията издаде нареждане да ги посрещнем не като враждебни а като приятелски войски.” (стр. 126).

Агитацията да влезем в Тристранния пакт и във войната на страната на Германия, Италия и Япония трая до 22 юни 1941 г., когато у нас стана известно, че германската армия напада СССР.” (стр. 120).

          Такова поведение е характерно не само за комунистите в България. Пиер Микел (История на Франция, ИК Кама, 1999 г. стр. 432) по повод на нацисткото нашествие във Франция пише:

 „Навсякъде царяло предателство.
Комунистите минавали за съучастници на Петата колона, защото осведомявали и показвали пътя на врага.”.

В България за комунистическия Централен комитет прегазването от хитлеристите на половин Европа и дори заклеймяването им от техния собствен вожд Георги Димитров още през 1933 г. е без значение. 

Войната трябва да приближи световната революция, Хитлер макар и „национал” все пак е „социалист”. 

Единственото, което обръща тази позиция е нападението над тяхната ”Мека” – СССР. 

Чак след това те започват съпротивителни терористични действия.

         Кой е стоял зад това поведение на българските комунисти?

Отговорът дава отново Ангелов:

 „.... задграничното ни представителство нито тогава, нито след 9 септември 1944 г., т.е. след като се завърна у нас не е казало нито дума за упрек на тогавашното вътрешно ръководство за това вражеско решение и за проведената в негово изпълнение агитация. ....

Какво заключение ни се налага? 

Че идеята за влизането в тристранния пакт и във войната е „спусната” (да си послужим с този подходящ израз) отгоре – от Москва, от нашето задгранично ръководство. Дали без знанието на руските другари?

И това е възможно, а може и с тяхно знание. Всичко обаче ни подсказва, че това решение не изхождаше от нашето вътрешно ръководство Иначе по негов адрес и по адрес на Трайчо Костов щяха да се изкажат не малко упреци .” (стр. 120, 121).

А задграничното ръководство се оглавява от героя от Лайпциг.... Това се нарича „непримирима принципност”!

         Впечатлението ни за събитията би било непълно, ако не разберем какво е било отношението на официалната власт към тази дейност на БКП. Ето какво пише самият Върбан Ангелов:

През юни или юли 1940 г. ни привикаха около 28 наши другари в Дирекция на полицията и един от важните – Павлов или Гешев, ни упрекнаха, че агитираме да влезем във войната на страната на съюза, облепяме и пишем по стените на градските здания позиви с такива покани.  (стр. 119).

И представителят на властта им заявява:
 
„.... правителството обаче е решено да пази неутралитет, то е против влизането ни във войната и като ви предупреждаваме да престанете с тая вредна противодържавна дейност, предупреждаваме ви, че ако не престанете да агитирате в това направление, ще вземем строги мерки срещу вас.” (стр. 120).

Това, както пише по-нататък Ангелов е станало около 15 юни 1940 г.

Те са били обвинени още, че са „....подканяли правителството да арестува агентите у нас на агресорите (Англия и Франция) ...” (стр. 125).


(...)



 
Вж.  статията във в. ”Про и Анти”, бр. 21 (23-29 май 2008 г.), препечатана във сп.Диалог :
http://dialog-bg.info/Istoria/S2.htm

 Както и тук :
В.Дневник, 10 юни 2012г.

 
ПОТУЛЕНОТО ПОСЛАНИЕ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ



Фреди Фосколо
http://www.svobodata.com/page.php?pid=9496&



(Статията е публикувана във в. "ПРО и АНТИ", бр. 28 от 14-20 юли 2006 г.)

Съветско-германският пакт изненадва не само световната общественост, но изглежда и самия Георги Димитров. На 22 август 1939 г. – ден преди подписването на пакта, той като секретар на ИККИ (Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал), отправя до всички комунистически партии следната директива:
 ,,Да се продължи с още по-голяма енергия борбата срещу агресорите, особено срещу германския фашизъм!"

 Оставен, изглежда без инструкции, Димитров изпраща на 5 септември 1939 г. до секретаря на ЦК на ВКП (б) Жданов следното писмо:

 ,,Но аз трябва да отбележа, че при набелязването на тази линия и особено на тактическите позиции и политическите задачи на комунистическите партии в новите условия, ние срещаме изключителни трудности и за тяхното преодоляване, както и за приемането на правилно решение, се нуждаем повече от когато и да е било от непосредствената помощ и съвет от другаря Сталин. "

 Сталин го повиква в Кремъл на 7 септември 1939 и в присъствието на Молотов и Жданов му държи следната реч:

,,Комунистите от капиталистическите страни трябва да се обединят решително срещу своите правителства. Преди войната противопоставянето между фашизма и демократичния режим беше съвършено правилно. 

По време на войната... разделянето на капиталистическите държави на фашистки и демократични загуби предишния смисъл. 

Войната предизвика коренен прелом.

 Единният народен фронт от вчерашния ден беше за облекчаване на положението на робите при капиталистическия режим. В условията на империалистическа война се поставя въпросът за унищожаване на робството!

 Да се стои днес на позициите на вчерашния ден (единен народен фронт, единство па нацията) означава да се свлечеш на позициите на буржоазията. Този лозунг се сваля. "

 Този цитат е от дневника на Георги Димитров. Тук не е безинтересно да се отбележи, че изразената от Сталин надежда, че войната ще доведе до „унищожаването на робството" - т.е. победата на комунизма в Европа, разкрива завоевателните му намерения.

 Сталин съответно натоварва Георги Димитров като главен секретар на Коминтерна да редактира и отправи към всички секции на международното комунистическо движение тезисите, обосноваващи този 180-градусов завой. Той връща тактиката на Коминтерна на позициите на VI му конгрес, а именно: засилване на борбата срещу социалдемокрацията, образуването на народни фронтове отдолу и посочване като главен враг „буржоазната демокрация". 
 
 Явно Георги Димитров изпитва затруднения при изпълнение на тази задача, защото на 24 септември Жданов го мъмри по телефона: 

„За това време другарят Сталин би написал цяла книга!" 
 
Стреснат, Димитров предава на 27 септември на съветското ръководство първоначалния проект, който изглежда, не е одобрен, защото окончателният текст е връчен едва на 17 октомври. 

Редактирането му сигурно дотолкова е затормозило лайпцигския герой, че не му е останало дори време да напише нито един ред в дневника си, където е оставил три свободни страници.

 Чак на 25 октомври Сталин повиква Димитров, за да му изкаже одобрението си, но и че ,,трябва да се издигат лозунги, които биха помогнали на масите да се откъснат от социалдемократическите лидери". Трябвало да се включат и такива лозунги:

 ,,Долу империалистическата война! Прекратяване на войната, прекратяване на кръвопролитието!" 
 
 Сталин добавя и: „Сега съществува Съветски съюз, сега не е време за теории! "

 През следващите три дни Г.Д. трескаво работи, за да приобщи забележките наСталин към текста и на 29 октомври 1939 г. най-сетне въздъхва:

 ,,Изпратих на другарите Сталин и Жданов преработената статия".
 На 31 октомври Жданов му съобщава окончателното одобрение на Сталин: „Може да я отпечатате". 
 
На 3 ноември 1939 г. т.нар. Октомврийско писмо на Георги Димитров е публикувано в списанията „Комунистически интернационал" и „Болшевик" (а според някои данни и във в. „Правда") под заглавие „Войната и работническата класа в капиталистическите страни".
 Какво е същественото й послание?

 След като са порицани, че искали да насочат германската мощ срещу Съветския съюз, английските и френските „буржоазни" правителства, подкрепяни от социалдемократическите лидери, са посочени като главни подпалвачи на войната.
 Зад лицемерен антифашизъм те криели страха си от работническата класа. 
 
Но нито Германия, нито СССР били съгласни „да вадят кестените от огъня" за ново преразпреде-ление на света в полза на англо-френския империализъм и колониализъм.

Характерното вчера само за фашизма днес става характерно и за буржоазната демокрация, така че между воюващите вече няма разлика. 

Поради измяната на социалдемократичните водачи, комунистите отказват да участват в единен фронт с онези, които са се приобщили към интересите на капитала и поддържат тази престъпна и антинародна война.

 При създалото се ново международно положение, когато силите на работническата класа са десеторно увеличени благодарение на присъствието на мощния Съветски съюз, дълг на всеки комунист е да се бори срещу тази лъже-антифашистка война и да засили огъня срещу правителствата, застъпващи се за „национална защита".

 Тъй като воюващите империалисти са започнали война за ново разпределение на света и за световно господство, работническата класа трябва да сложи край на войната по нейния си начин в интерес на трудещото се човечество.

 Това послание на Г.Д. е било посрещнато от някои комунистически партии и отделни партийци в Европа с учудване или възражения. Тъй като документите на отделните компартии относно съвременната ситуация не са били съобразени с постановките на статията, това е предизвикало гневната реакция на Сталин. Може би това е причината, поради която статията на Георги Димитров от октомври 1939 г. да отсъства във всичките му събрани съчинения.



Войната и работническата класа в капиталистическите страни
Георги ДИМИТРОВ, 1939 г.

Приложеният превод на откъси от статията е по текст на френски език в брошура с троцкистко направление „L'employe en lutte " (Служителят в борба) (№ 206, septembre 1975  pages -842 a 851, F 391/206 – Histoire. "La GUERRE et la classe ouvriere des pays capitalistes ". Bibliotheque : B.D.I.C  Universite  Paris X . Nanterre)



По своя характер и естество сегашната война и от двете страни е несправедлива империалистическа война...

Както ни учи Ленин, характерът на войната „не зависи от въпроса кой е агресорът и в каква страна се намира врагът, а коя класа воюва...".

Днес империалистическата буржоазия воюва за световно господство, за хегемония над Европа, а не за защита на „демокрацията", „свободата", „международното право" и независимостта на малките страни и народи, както се твърди в буржоазния и социалдемократическия печат за заблуда на работническата класа... 
 
Очевидно е, че буржоазията в капиталистическите страни и на първо място управляващите класи на воюващите сили носят отговорността за войната... 
 
 Днес империалистите на Англия и Франция са в настъпление и хвърлиха във война срещу Германия техните народи...
Ако преди тези европейски държави се деляха на агресори и не агресори, то сега тази разлика е изчезнала.

На какво се дължи тази промяна? 
 
Англо-френските империалисти се надяваха, че ще успеят да насърчат Третия райх към антисъветска война, но СССР вече представляваше колосална сила с отлично въоръжената Червена армия, така че Германия не посмя да настъпи срещу СССР... 
 
Прилагайки социалистическа външна политика, СССР подписа пакт за ненападение с Германия и провали коварните планове на подпалвачите на войни.

След подписването на германско-съветския пакт буржоазията на Англия и Франция пое пътя на въоръжена борба срещу главния империалистически съперник под претекст, че защитава нейния васал: реакционна Полша на помешчиците, но и тази карта бе бита при това положение СССР взе енергични мерки, за да осигури мира на изток. 
 
Отправяйки Червената армия в Украйна и Западна Беларус, той оказа братска помощ на братята си, освободи ги от капиталистическото робство...

С подписването на германско-съветския пакт за приятелство и определяне на границите СССР оказа неоценима услуга на каузата на световния мир...
Но управляващите сега класи в Англия и Франция промениха методите и формулите на идеологическата измама.

Разчитайки на антифашистките настроения на масите, те издигат лозунга за „антифашистка" война и тръбят, че тяхната война срещу Германия била „война на демокрацията против фашизма", война против „хитлеризма", война за свободата на народите.

Хубави ни изглеждат тези „защитници на демокрацията", които в собствените си страни разрушават последните следи на народните демократични права... Това свидетелства колко са лъжливи и лицемерни твърденията, че тази война имала демократичен и антифашистки характер...

За работническата класа съществува само една правилна позиция – смела и безкомпромисна борба... Така че във всяка страна на първо всеки да се бори, за да се сложи край на тази грабителска война... (защото) онова, което преди войната беше характерно за страните с фашистки режим, днес все повече се развива в страните на т. нар. буржоазна демокрация...

Променилите се условия налагат комунистическите партии да сменят тактиката си. Тактиката за единен пролетарски и народен фронт, приложена в последните години, позволяваше на пролетариата и трудещите се маси временно да устояват на настъплението на капитала, но сега комунистите не желаят да правят някакъв единен фронт с онези, които направиха единен фронт с империалистите.

 При това положение единството на работническата класа може и трябва да бъде постигнато само от долу, но този единен фронт не може да се осъществи без най-решителна борба против социалдемократическите, „демократическите" и „радикалните" слуги на империализма, комунистическите партии трябва бързо да се сплотят, да изчистят от редиците си гнилите елементи, пораженците и да въведат желязна болшевишка дисциплина.

Работническата класа е призвана да сложи край на тази война по нейния си начин, в собствения си интерес, в интерес на цялото трудещо се човечество и така да премахне завинаги главните причини, които пораждат империалистическите войни.   


Книгата на Мона Фосколо
 

Сталин: Не възразявам Българияда се присъедини към тристранния пакт"

 И така, вождът на световния комунизъм, Лайпцигският герой на антифашизма извършва подвига да напише статия от 40 000 знака, в която само веднъж споменава думите нацизъм, националсоциализъм и хитлеризъм и да прехвърли вината за агресията от Третия райх на англо-френските империалисти.
Но това не е всичко.
Една година по-късно Г. Д. отива още по-далече.
Германско-съветските пактове не бяха уточнили сферите на влияние в Скандинавия и в Балканите.
През есента на 1940 г. по повод на България се появяват първите търкания между двата звяра, захапали Европа. 

В Берлин на 12 и 13 ноември 1940 г. Молотов (в присъствието на Хитлер) предлага на Германия да присъедини Съветския съюз към тристранния пакт - Рим, Токио, Берлин, ако Райхът признае, че България и Румъния влизат в съветската зона на влияние.
 Фюрерът отхвърля предложението и дори пред българския посланик Първан Драганов заявява, че не желае „България и Румъния да бъдат превърнати в болшевизирана пустиня, какъвто е случаят днес с държавите на Прибалтика".
Въпреки това на 25 ноември 1940 г. пратеникът на Сталин Аркадий Соболев пристига в София и настоява българското правителство да сключи със СССР политически и военен съюз, наречен „Пакт за взаимопомощ", подобен на този, наложен в Прибалтика няколко месеца по-рано.
 Към всичките си аргументи Собо­лев прибавя и следния, който същия ден Г. Д. чува от устата на Сталин и записва в дневника си (25.XI.1940 г.,стр. 203): 
 
Ако пактът бъде сключен, ще се договорим конкретно за формите и размеритена взаимната помощ.
При сключването на пакта за взаимопомощ ние не само не възразяваме България да се присъедини към Тройния пакт, но тогава и самите ние ще се присъединим към пакта."

Незабавно с телеграма Г. Д. предава думите на Сталин и насърчава партията в България широко да отрази съветското предложение. Но българското правителство, опарено от прибалтийския опит, отказва и дипломатичното настъпление на Москва претърпява крах.

 Огорчен, Сталин излива 3 дни по-късно гнева си върху Г. Д. и българските комунисти:

 „Нашите в София разпространяват позивите по повод съветското предложение към България. Глупаци!" 
 
Веднага Г. Д. телеграфира на своите:

 „Изпратих указание да се прекрати тази вредна глупост... Кампанията за пакта не трябва да носи партиен, антибуржоазен, антидинастичен и антигермански характер. Тя трябва да се води не на класова, а на общонационална и държавна почва."

 С поведението си Г. Димитров не само показва пълна сервилност към имперската съветска политика, но докарва себе си до сюрреалистичния абсурд - лично той, като главен секретар на Коминтерна, да подкрепя по препоръка на Сталин, присъединяването на България към антикоминтерновския тристранен пакт.

 За подобни „профашистки" прояви много български общественици след 9.1Х.1944 г. бяха изправени пред „народен съд" и разстреляни.





РЕШЕНИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ 

ОТ 19 НОЕМВРИ 2009г. 

ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА 23 АВГУСТ ЗА ДЕН ЗА ПАМЕТ 

ЗА ПРЕСТЪПЛАНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ, НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ И ДРУГИТЕ ТОТАЛИТАРНИ РЕЖИМИ

 И ЗА ПОЧИТАНЕ НА ПАМЕТТА НА ЖЕРТВИТЕ
 НА ТЕЗИ РЕЖИМИ.









ЦЯЛАТА СТАТИЯ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ОТ 1939г. 












 The book of Alexander Likov (Gabriel Leslie) Книгата на Александър Ликов (под псевдонима Габриел Лесли)

Линк за книгата на Александър Ликов от световния библиотечен каталог:
http://www.worldcat.org/title/gabriel-leslie-linevitable-alliance-berlin-rome-moscou/oclc/459676734&referer=brief_results.