18 март 2019

15 ГОДИНИ ОТ РЕШЕНИЕТО ЗА ВЛИЗАНЕ НА БЪЛГАРИЯ В НАТО




ЕТО КАК СТАНА ТОВА :


ТРИСТА И ЧЕТИРИДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 18 март 2004 г.
Открито в 9,05 ч.


Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева










 


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Регистрирани са 216 народни представители. 

Уважаеми госпожи и господа! Предстои разглеждане на законопроект за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.
Господин Валери Цеков, заповядайте.


ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ):
Благодаря Ви, уважаеми господин председател. 




Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, дами и господа министри! 


От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори правя процедурно предложение този исторически за страната ни момент да бъде предаван пряко по Българската национална телевизия и по Българското национално радио.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Постъпило е процедурно предложение за пряко предаване по Националната телевизия и Националното радио.
Моля, гласувайте това предложение.


Гласували 205 народни представители: за 205, против и въздържали се няма.


Искам да помоля камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио да бъдат включени.


Уважаеми господин Президент, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми Госпожи и Господа Министри и депутати, Ваши Превъзходителства, уважаеми Госпожи и Господа!


Пред Тридесет и деветото Народно събрание стои отговорната задача да приеме най-значимия акт в своя досегашен мандат. 

С ратифицирането на Северноатлантическия договор от 1949 г. ще бъде направена решаващата крачка към осъществяване на един от основните външнополитически приоритети на България.


Само след няколко дни – на 29 март т.г. – с депозирането на документа за присъединяване към този договор във Вашингтон България ще стане пълноправен член на Северноатлантическия алианс – най-могъщият и успешен отбранителен съюз в съвременния свят.


Българската общественост вижда в нашето участие в НАТО здрава гаранция за сигурността, стабилността и благополучието на страната, за успешното отстояване на нашите национални интереси.

 Членството в НАТО ще бъде за България нов подтик по нейния път към Европейския съюз – организация, която отстоява същите ценности и идеали и тясно сътрудничи със Северноатлантическия алианс.


Ние ще встъпим в НАТО с ясното съзнание, че участието в него ни носи не само сигурност, но че то също е свързано и със сериозни задължения и отговорности. 
Решени сме да изпълняваме добросъвестно всички тези ангажименти. Важна роля за тяхното спазване ще играе и Народното събрание.


Убеден съм, уважаеми госпожи и господа, че днешният паметен акт на Народното събрание ще остане в българския парламентарен летопис като изключителен принос за по-доброто бъдеще на България.

Искам да помоля председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи доклада на комисията по законопроекта за ратифициране на Северноатлантическия договор.
Заповядайте, проф. Александров.








ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:  

Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, дами и господа народни представители, Ваши Превъзходителства, дами и господа гости!







                                                       ДОКЛАД

относно: Законопроект № 402-02-8 за ратифициране на
Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г.
във Вашингтон, внесен от Министерския съвет на
10 февруари 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 12 февруари 2004 г., в присъствието на господин Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, господин Пламен Панайотов – вицепремиер на Република България, господин Соломон Паси – министър на външните работи, господин Николай Свинаров – министър на отбраната, ген. Никола Колев – началник на Генералния щаб на Българската армия, заместник-министри на Министерството на външните работи, съветници на президента на Република България и посланици на страните-членки и кандидатки за членство в НАТО Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон. 



Мотивите на вносителя – Министерския съвет – бяха представени от министъра на външните работи на Република България господин Соломон Паси и от министъра на отбраната на Република България господин Николай Свинаров.


Министър Паси отбеляза, че приемането на България за член на най-големия и най-силния в историята на човечеството военно-политически съюз е историческо събитие за страната ни и сертификат за качество и необратимост на постигнатите демократични промени. 


Той обърна внимание на огромните усилия на страната, народа и политическите сили за присъединяване към Алианса през последните 14 години, а и преди това, като спомена българската рота в НАТО през 50-те години, българските емигранти след 1944 г. и до 1989 г. Като успех за страната ни, с който с основание можем да се гордеем, беше посочен постигнатият през тези години национален консенсус по основните външнополитически приоритети на България. Министър Паси подчерта, че атлантическата интеграция не завършва с членството на България в НАТО и че предстои един нов етап от нашата интеграция. 

Министърът на отбраната Николай Свинаров припомни, че членството на България в НАТО става факт и благодарение на Българската армия, на нейното висше военно командване и успешното провеждане на реформата във Въоръжените сили.

Северноатлантическият договор, подписан на 4 април 1949 г., има политически и военен характер и създава съюз за колективна отбрана, основаващ се на взаимни гаранции за сигурност и отбрана. Страни по договора в настоящия момент са 19 държави от Европа и Северна Америка, а организацията, която осигурява структурата, необходима за осъществяване на целите на договора – НАТО – е междуправителствена организация, в рамките на която страните запазват пълен суверенитет и независимост и всички решения се вземат с общо съгласие.


 Стратегическата концепция на НАТО се базира на широк подход към сигурността, включващ няколко основни елемента: поддържане на силна и динамична трансатлантическа връзка между Европа и Северна Америка, предотвратяване на конфликти и управление на кризи, разширяване, партньорство, сътрудничество и диалог.

 С членството в НАТО България ще се присъедини в геополитически аспект към групата на най-развитите страни в съвременния свят, ще получи гаранции за сигурност, стабилност и благосъстояние и ще гарантира подобаващо място в европейската и световна политика на България. От присъединяването на Република България към Вашингтонския договор произтичат финансови ангажименти, предвидени в бюджетите на Министерството на външните работи и на Министерството на отбраната за 2004 г.

Като приветства проекта за ратифициране на Северноатлантическия договор и припомни някои моменти от превръщането на стратегическата цел на България в реалност, народният представител госпожа Надежда Михайлова настоя парламентът в свое решение да определи ясен график по фактическото интегриране в НАТО за всички институции в България и припомни, че Съюзът на демократичните сили предложи специален план от мерки за достойно членство на България в Алианса. 


На преден план беше изведена необходимостта от ясно очертаване на ресурсната рамка на сектора за сигурност на страната като член на НАТО от належащото приемане на нови стратегии по отбрана и сигурност и концепции за участие в операциите на Алианса.

В своето изказване народният представител Сергей Станишев отбеляза, че Българската социалистическа партия и Коалиция за България ще подкрепят Закона за ратифициране на Северноатлантическия договор, защото разглеждат присъединяването на България към НАТО като важен исторически момент в развитието на страната. 


Членството на България в Алианса е гаранция, постижение и нова отговорност за държавата и обществото. След тази отговорна политическа стъпка ще бъде изключително важно да продължат реформите в законодателната област (Концепция за национална сигурност, Военна доктрина, Закон за управление на кризи, стратегически преглед на отбраната) и процесът на модернизация и превъоръжаване на Българската армия. 

Отдавайки дължимото на огромните усилия, полагани в национален план през последните 14 години от всички български институции и политически сили, в това число и Движението за права и свободи, народният представител Юнал Лютфи спря вниманието си на значението, което ще има членството на България в НАТО. 


На първо място той посочи гаранциите за националната сигурност и териториалната цялост на страната, съюз с проспериращи и правови държави и достойно място на България в света, предимства, които ще се отразят позитивно и ще дадат силен импулс за развитието на страната. 

С влизането в Алианса България се превръща във фактор за консолидиране на южния фланг на НАТО, за укрепване сигурността на Западните Балкани, за поддържане на силна и динамична трансатлантическа връзка между Европа и Северна Америка, за предотвратяване на конфликти и управление на кризи, както и за борба срещу международния тероризъм. Произтичащите от членството отговорности са както съвкупност от задължения, така и допълнителни възможности за реализиране на други приоритети на външната ни политика.



Народният представител Станимир Илчев оцени придобиването на статут на пълноправен член на НАТО като изключително важно събитие за България. 


Той подчерта, че това не е функция на вид автоматизъм, доминиращ в международните отношения след разпадането на двублоковия свят, не е функция на някаква целесъобразност в края на един световен конфликт, а функция на прецизно вглеждане и оценяване на възможности, на огромна работа и усилия през последните години, на запазване на политическото наследство от предишните кабинети и на оправдани очаквания и надежди на обществото. 

Членството на страната ни в най-силния военен съюз в света ще я направи част от общност, доказала своята сила и в ценностно, общополитическо и философско отношение, важна част от същността на евроатлантическата ни интеграция. Предстоящото приобщаване към Европейския съюз ще бъде естествено интегриране с икономически най-силните и богати държави в Европа, но членството ни в НАТО ще бъде принадлежност към системата, която защитава икономическите характеристики на Европа и на северното полукълбо и трасира пътя на човечеството.

Като отчита мотивите на правителството и демонстрирания консенсус в изказванията на парламентарно представените политически партии в Тридесет и деветото Народно събрание на Република България, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:


Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 1, 2 и 4 от Конституцията на Република България да приеме законопроекта за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.


Докладът на комисията беше приет с 23 гласа "за", без "против" и "въздържали се"."


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.

Искам да помоля Министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски като вносител да представи законопроекта за ратификация.


Заповядайте, господин премиер.





МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: 

 Уважаеми господин Президент, уважаеми господин Председателю, Ваше Светейшество, уважаеми дами и господа народни представители, Министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми гости!

Професор Герджиков вече подчерта значимостта на въпроса, който днес ни предстои да гласуваме.

Присъединяването ни към Организацията на Северноатлантическия договор е една от стратегическите цели на България, която вече е осъществена. Какво точно означава това за страната ни и за нейните граждани? Неведнъж съм казвал, че членството в Алианса всъщност представлява стабилност в тези тревожни времена, която води и до повече просперитет. Защото НАТО е ангажирано не само с отбраната на своите членове, но и с мира и сигурността в регионите, в които Организацията поддържа свои мисии. Считам, че нашето членство е напълно заслужено.


Ако погледнем хронологията на отношенията на България с НАТО, ще видим, че присъединяването е резултат от усилията на много българи и от целенасочената дейност на няколко последователни правителства в нелеки условия. Съдбата отреди именно на сегашното правителство да извърви последната и най-напрегната част от пътя след 11 септември 2001 г., а нашите дела и днешният резултат са точният отговор към скептиците, които по-често се съмняваха, отколкото помагаха.


Тук е мястото да отбележим и ролята на някои неправителствени организации. Нека си припомним, че България е първата страна, която създаде свой Атлантически клуб още през 1990 г. Можем да кажем, че членството ни в НАТО днес е знак за зрелостта на нашето гражданско общество. Страната ни е доказала с конкретни действия, че е съюзник, на който може да се разчита още преди реалното ни членство в Алианса.


В този ден на признание трябва да се преклоним още веднъж пред жертвите, които страната ни даде както в резултат на тероризма, така и в борбата срещу него. Днес трябва да отдадем заслуженото и на всички българи, които участват в мисиите на Алианса. Задължение на всеки народ е да допринася в борбата срещу тероризма. Поредната му чудовищна проява преди броени дни в Мадрид го доказа отново.


Държа да подчертая, че в национален план членството ще допринесе за благополучието на цялото ни общество. Това е един отбранителен съюз, в който България ще участва и поддържа модерна, високопрофесионална и надеждна армия. 

Страната ни се раздели с остаряло и вече безсмислено въоръжение и получава подкрепа за осъвременяването и изграждането на обекти и съоръжения, като летища, системи за комуникация и информация, радари и навигационни системи. Ще получи и достъп до авангардни технологии и ноу-хау във военната сфера, което ще създаде възможност на деловите среди у нас да съживят и обновят военнопромишления комплекс.


В същото време членството в НАТО означава високи стандарти в противодействието на организираната престъпност, които да гарантират ежедневното спокойствие и сигурност на нашите граждани.


Не на последно място, членството в НАТО има, разбира се, и икономически измерения. То носи допълнителни гаранции за стабилност, които ще спомогнат за ускоряване на инфраструктурните проекти, преминаващи през България и региона, както и за привличането на нови чуждестранни инвестиции.

 Всичко това вече започна да се отразява благоприятно на икономическия климат в страната. Само за последната година след получаването на поканата за членство в Прага България отбелязва 65-процентно увеличение на чуждестранните инвестиции, които за 2003 г. достигнаха около милиард и двеста милиона евро. Наистина сигурността, която НАТО създава, привлича повече инвестиции и ние очакваме тази тенденция да се увеличи.


Уважаеми госпожи и господа, НАТО е разширяващ се алианс, в който Европа и Северна Америка работят заедно, за да опазваме заедно нашите свободи и демократичен начин на живот. Но НАТО не бива да се приема за даденост. 

Чака ни път на нелеки отговорности, което изисква национална солидарност, основана на отговорност и взаимно доверие. България става част от трансатлантическото семейство, чиито трайни ценности споделя – демокрацията, правата на човека и правовия ред.
Днес е ден, с който всеки българин следва да се гордее, тъй като единните усилия на нашето общество доведоха до реализирането на този стратегически национален приоритет. (Ръкопляскания от мнозинството.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
Благодаря Ви, господин министър-председател.

Уважаеми народни представители, давам думата за изказвания по законопроекта.
Заповядайте, господин Илчев.







СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ):
 

Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги народни представители! Ние стигнахме до исторически праг, който след минути ще прекрачим. Три правителства и два парламента целенасочваха, поддържаха и развиваха едно национално усилие, предназначено да промени международния статут на България, да гарантира нейното бъдеще, да я превърне в част от защитната система на модерния свят.

 Постигнат е един от националните ни приоритети. 

Пътят ни до най-могъщия военнополитически съюз не беше нито къс, нито лек. Той започна с остър обществен спор, мина през борба с предразсъдъци от миналото и предизвикателства с днешна дата и ни доведе до консенсус, за който всички твърдим, че не е формален. Актът на ратифициране на Вашингтонския договор е най-малко прозаичният сред многообразните форми на междудържавни и международни действия, защото е равнозначен на избор – избор на роля в живота на съвременната цивилизация и избор на място върху политическата карта на планетата. Роля и място, натоварени с определени функции и повишени отговорности за съдбата на света.


Предисторията на подобен акт изключва салонните договаряния, краткосрочното проектиране и националния егоцентризъм. Тази предистория започва с идеята за свобода и чувство на солидарност, докарали хиляди млади американци до бреговете на Нормандия, откъдето много от тях не се завръщат, продължава с прокламирането и защитата на една философия, чиято основна ценност откриваме в простата фраза “Европа – цяла и свободна” и достига своеобразен апогей във времето, когато част от света се дезинтегрира и дестабилизира като неизбежна прелюдия към ново състояние. 

Новите страни-членки стават съсобственици и на тази част от общата история на НАТО. Те поставят в свое притежание нейните заслуги към съхраняването на мира и предотвратяването на глобален сблъсък през предишните десетилетия. Завършеността на тяхната атлантическа одисея възстановява отнетия щрих в техния естествен портрет.


За България не можеше да има по-нормално място освен това в източноевропейското семейство, което искаше да се еманципира. В такъв момент си струва и да се запитаме не как, а защо Северноатлантическият алианс надживя превратностите на времето. “Как” е въпрос, след който следват цифри за ресурси и параметри. “Защо” налага по-различен отговор. Алиансът се съхрани и днес се реформира, защото беше и остава защитната система на тази част от света, която постигна по-силната икономика, по-динамичното развитие, по-хуманната визия за индивида и обществото. Включването ни в Алианса е сближаване с тези общества, чийто начин на живот може и да ни озадачава все още с нещо, но който искаме да бъде и нашият начин на живот. Такава цел е разбираема за българите. Тя си заслужава усилията на всяко правителство, проникнато от мисълта за отговорност пред бъдещето на страната.
Затова нашето правителство остана вярно на целта, заработи от първия ден на мандата си за постигането й, превърна духа на приемственост в поредица от конкретни действия, не се смути и не се разколеба от неизбежните отражения върху собствения му рейтинг на такива сложни решения, като пълноценното участие в съюзнически мисии, напрегнат военен бюджет, болезнено реформиране на Въоръжените сили, промени в нормативната база и проактивна дипломация.


Правителството издържа и серия от вътрешнополитически тестове, при които спорадично избухваха критики, както знаем, за вътрешна консумация, но не допусна върху крайната цел да бъдат нанесени щети.


Днес можем да констатираме този факт, а утре навярно ще го оценим по подобаващ начин. Ораторите след мен, предполагам, ще инвентаризират общо взето коректно онова, което още трябва да се направи. Ако се съгласим, че бъдещите дискусии ще съдействат за разгръщането на нашия съюзнически потенциал, нека да ги водим под знака на днешното събитие. Нека чрез тях продължим да изграждаме общия фундамент на сигурността и прогреса. Мащабна и последователна атлантическа интеграция е единственият начин да защитим интересите на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Давам думата на господин Сергей Станишев.
Заповядайте, господин Станишев.


СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ):
Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, Ваши Превъзходителства! От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам да заявя нашата подкрепа на законопроекта за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан във Вашингтон през 1949 г. България е на финала на един дълъг път, който беше извървян благодарение на последователни усилия на няколко български правителства, състави на народни събрания, български президенти, преобладаващата част от българското общество. И аз мога да заявя без излишна скромност, че широкото обществено съгласие в страната и този резултат може би нямаше да бъдат толкова близо и толкова успешни за нас, ако не беше последователната позиция на Българската социалистическа партия през последните няколко години. (Смях в ОДС и СДС.) Усмивките от дясната страна са абсолютно неуместни.

Мисля, че тепърва ще трябва да ни благодарите за тези позиции, които ние бяхме изразявали.
За нас членството в НАТО е много голяма отговорност за нашата страна, за българските държавни институции. Това означава, че след влизането в НАТО има да се свърши много сериозна работа. Разбира се, България трябва да продължи своята последователна политика за сериозен, надежден партньор на нашите съюзници от НАТО. 


И е естествено да заявим, че нашият основен принос е в района на Югоизточна Европа, където България и през последните години беше основен фактор на стабилността, на развитие на сътрудничеството, на решаване на проблемите чрез диалог и на налагането на един европейски модел на отношение на Балканите.


България не може да стои настрани от мисиите на НАТО по света, но тези мисии трябва да бъдат сериозно аргументирани пред българското общество и да бъдат включени в една предварително договорена финансова рамка. За нас е изключително важно, че освен получаването на сигурност - влизането в най-успешния военнополитически съюз, България влиза и в клуба на демократични държави с развито гражданско общество.

 Тук искам да подчертая, че усилията и на държавните институции, и на политическите партии занапред трябва да бъдат още повече насочени към развитие на многопартийната демокрация. Не към екзотични идеи, а към укрепване на това, което е изградено, към налагането на европейски модел на стабилна политическа демокрация, на активен диалог с гражданското общество, където не всичко е толкова прекрасно, както понякога се заявява.

От особено значение за нас е това да продължат реформите в съдебната система. Без ефективна, справедлива, бърза съдебна система ние не можем да говорим нито за демократично устройство на държавата, нито за ефективна пазарна икономика. И тук искам да заявя, че това ще бъде и оттук нататък особено важен приоритет за Коалиция за България.


Твърде много работа има да бъде извършена и от Народното събрание. Започвайки от актуализиране, адаптиране към новите реалности на Концепцията за национална сигурност, на Военната доктрина, минавайки през приемането на необходимите закони като този за управление на кризите, като много други законодателни решения и ни очаква много сериозно усилие. Надявам се, че парламентът ще работи тук на една прагматична основа, отговорно, както се подобава на едно Народно събрание на страна-членка от НАТО.


Накрая бих искал да подчертая, че членството в НАТО е и важен тест за българските политици като цяло. Ние реализираме един от основните външнополитически приоритети, но тепърва предстои България, българските институции да докажат пред българското общество, че членството в НАТО, както и членството в Европейския съюз са инструменти за постигане на главната цел – това българските граждани да се чувстват сигурни, спокойни, да нараства тяхното благосъстояние в тяхната собствена държава. 

И ние трябва да покажем на нашите партньори, че сме конструктивни, че можем да водим диалог, да формулираме българските национални интереси – политически, икономически и културни, и в диалог с нашите партньори предсказуемо да ги отстояваме в името на общото благоденствие на страните-членки в НАТО. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
Благодаря Ви, господин Станишев.
Давам думата на народния представител господин Иван Костов.
Заповядайте, господин Костов.


ИВАН КОСТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин Председател, господин Президент, господин Министър-председател, господа Министри, колеги, Ваши Превъзходителства, драги гости!


Днешната ратификация на Северноатлантическия договор е голяма победа на българските демократични сили и затова народните представители от Обединените демократични сили ще я подкрепят. Тя осъществи една мечта на младото ни гражданско общество. Мечта, която то преследваше с всички достъпни за него средства – от клубове и събрания до шествия и митинги.

Днес  е щастлив ден за българската демокрация, както би казал един бивш председател на това Народно събрание, защото България окончателно се откъсва от натрапената й роля на сателит на съветската следвоенна империя. Ратификацията е най-важният етап на присъединяването ни към западната цивилизация.


Пътят дотук започна преди седем години, когато Обединените демократични сили обявиха членството в НАТО за най-висша национална цел и драматично, и последователно промениха подхода на България към въпросите на сигурността. Приети бяха Концепция за национална сигурност, Военна доктрина и План за реформа на въоръжените сили, чието приложение подготви успеха на преговорите за присъединяване.


Обединените демократични сили заеха и защитиха национално отговорна позиция на солидарност с НАТО, за да се спре кръвопролитието и етническото прочистване в бивша Югославия. 

България даде свой собствен принос за свалянето на сръбския диктатор Слободан Милошевич от власт.

 По време на косовската криза за първи път станахме истински съюзник на НАТО – съюзник със своя важна, регионална роля. Тази роля имаше висока политическа цена, която Обединените демократични сили платиха със съзнанието за изпълнен исторически дълг към нацията. 

Цялото наше участие и принос за овладяване на кризите в западните Балкани – от Босна до Македония, доказа способността ни да сме натовска държава.


Ние се гордеем, че успешно отблъснахме ожесточеното антинатовско противопоставяне на БСП и нейните чужди покровители и най-вече, че постигнахме общонационално, а то е и историческо политическо съгласие за членството ни в НАТО. Така най-висшата цел на Обединените демократични сили стана цел на цялото българско общество.

Включването на България в мисията на НАТО в Афганистан и в антитерористичната коалиция в Ирак показа способността на нашата страна и армия да участват в мисии за противопоставяне на тероризма. Бързите и навременни позиции, защитени в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и председателството на този съвет в тежки и ключови моменти на решаване на световни конфликти, доказаха дипломатическата зрялост и сигурния външнополитически потенциал на България.


Но нека бъдем безпристрастни и отчетем всички обстоятелства, които благоприятстваха членството ни в НАТО. 

Точно войната, която терористите започнаха на 11 септември 2001 г. с разрушаването на кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, показа на държавите, участващи в Северноатлантическия договор, и в частност на Съединените американски щати, че те имат полза от приемането на България, че тя е неразделна част от една обща цивилизация, че ценим едни и същи неща и сме готови да ги защитаваме с оръжие в ръка.


Но нека точно днес разсеем и други широко споделяни илюзии.


Какво ни дава Северноатлантическият договор?


Той решава най-общите въпроси на колективната отбрана на държавите-участници. България влиза в тази колективна отбрана. В частност договорът ни гарантира от посегателства върху териториалната цялост и суверенитета на страната.


Второ.
Договорът отчасти, подчертавам, укрепва националната ни сигурност срещу заплахата от тероризма предимно с информация, експертно присъствие и охрана в случай на разполагане на военни бази у нас.
Трето. Ако допуснем заплашителна деградация на собствената ни правова държава, страните-членки на НАТО ще упражнят вътрешен коалиционен натиск за стабилизиране на България.
Четвърто. Точно с допълнителните външнополитически гаранции за правовата ни държава и собствеността договорът създава икономически възможности за нарастване жизнения стандарт на българските граждани, защото при добра политика България може да привлече значителни нови инвестиции.


Какво не дава договорът?


Първо. НАТО от само себе си няма да направи по-подготвени нашите бойци за мисиите им в чужбина. Участието ни в договора няма да способства да модернизира нашата армия и да разреши например сегашния конфликт между политическото и военно ръководство в Министерството на отбраната.


Второ. Участието ни в договора няма да спре както войните между организираната престъпност, така и наркотрафика и корупцията. Това участие не защитава нашите граници от терористи и контрабандисти. Няма да задържа престъпници, да води следствия и повдига обвинения. Също така няма да реформира МВР.


Трето. Договорът няма да направи силни българските държавни институции. Няма качеството да наложи върховенството на закона, действено правосъдие и няма да вкарва престъпниците в затвора. НАТО не се ангажира с изграждането и утвърждаването на правова държава у нас.
Четвърто. Включването ни в Северноатлантическия договор няма да върне авторитета на едно слабо управление и да направи предпочитана алтернатива една неубедителна позиция. Очевидно е, че то няма да свърши нашата работа.


Членството в НАТО открива нови хоризонти и дава възможност за очертаване на нов политически курс. Но преди това той изисква основен преглед на политиката ни за национална сигурност.

 Този преглед трябва да отчете задължително следното:


Първо.
Българските граждани усещат нарастваща несигурност за себе си и своите семейства. Очевидни за всички са слабостите и провалите на основните сектори за национална сигурност, особено в МВР, Министерството на отбраната и прокуратурата. Те са многобройни и са следствие от некомпетентно управление, от бягство от отговорност на всички политически, административни и съдебни равнища.


Второ. Българските граждани не виждат прозрачност при формирането на бюджетите и при отчитането на разходите в секторите на сигурността. Харчат се огромни за мащабите на нашата страна средства, без да се знае за какво отиват те и какъв е ефектът им за повишаване на сигурността ни. Няма истински парламентарен контрол върху финансирането на въпросните сектори.


Трето. На управлението в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, във всички министерства и изпълнителни органи, в следствието и прокуратурата, липсва единен подход и отговорност за национална сигурност. Те не действат съгласувано, пречат си и в много отношения са станали безполезни.

Четвърто, липсата на единна и стратегически вярно насочена политика на сигурност прави България по-уязвима за заплахи от терористични акции. Организираната икономическа престъпност е естествен съюзник на терористите. 


Те имат едни и същи канали за финансиране. У нас организираната престъпност е проникнала във високите етажи на властта и това прави страната ни привлекателна за терористи и престъпници. 

(Тропане по банките от НДСВ, шум и реплики от КБ.)

Поставянето на служители на бившата Държавна сигурност на ръководни постове в специалните служби от страна на президента и правителството... (шум и реплики от ДПС и НДСВ) ... и опасният опит на българския министър-председател Симеон Сакскобургготски да назначи възпитаник на съветското КГБ за координатор на специалните служби показва колко формално управляващите изпълняват критериите за правова и демократична държава.


 Нека народните представители не се самозаблуждават. Всичко това разклаща авторитета и подкопава доверието в България. 

Слабото ни и без обществен авторитет правителство подкопава добрия смисъл на нашето натовско членство сред българското общество. 

Необходима е нова политика на сигурност, която да очертае нови перспективи пред България. 

Някои ще привидят тази политика като слънчогледи, ще обърнат признателните си и послушни лица към Брюксел и Вашингтон, други си представят, че ще бъдат другари в кавички, но на други другари, пак в кавички, трети няма да са способни да различават интересите на собствената ни национална сигурност от общите интереси за сигурност на НАТО, самоотвержено забравяйки своя народ.


Членството в НАТО е постигната цел, която дава възможност веднага да бъдат поставени нови цели.

Защото самото членство разкрива несъществуващи досега възможности, то се превръща в средство за тяхната реализация. Според нас целите на новата политика трябва да бъдат в и чрез НАТО.


Първо
, да нараства личната сигурност на българските граждани, бойци и полицаи, дипломати, туристи и предприемачи навсякъде по света.


Второ, да се изгради в кратки срокове сериозна и регионално значима политическа тежест и авторитет на нашата страна.
Това може да стане само ако България даде свой конкретен принос за сигурността в регионите на Югоизточна Европа и Черно море.

Защо това е важно?

 Колкото по-голям авторитет и тежест си създаде нашата страна, толкова по-бързо и по-естествено централното ни географско местоположение на Балканите и излазът ни на Черно море ще се превърнат в геополитическо преимущество. То ще ни превърне в средище на политическа и икономическа активност и на бързо нарастване на благосъстоянието на българските граждани.

 И по-нататък. 

Колкото по-успешно изпълняваме тази наша нова роля и спомогнем за окончателното стабилизиране и развитие на двата ключови за нас региона, толкова по-бързо нашето геополитическо преимущество ще допринесе за нарастване на нашата сигурност чрез изтласкване далеч от нашите граници на рисковете и заплахите. 

И колкото по-бързо се стабилизират тези региони, толкова по-бързо ще усетим ползите от новото ни преимущество чрез бързо нарастване на нашата икономика, развитие на инфраструктурата и увеличаване богатството на всеки българин.


В съвременния свят на рискове и заплахи България не е в състояние сама да осигури своята отбрана. Нуждаем се от атлантическа солидарност. Но достойното членство в Алианса изисква да не бъдем консуматор, а уважаван вносител на сигурност в НАТО и на Балканите. Трябва в перспектива да увеличаваме този принос, съобразно българския военен и политически потенциал. 

Абсолютните гаранции, които съюзният договор дава срещу въоръжена агресия против България, позволяват ново по-рационално оползотворяване на материалните и демографски ресурси на държавата. Още отсега трябва да осъзнаем дълга си, да полагаме непрекъснати усилия за нарастване на своите военноотбранителни възможности и сигурността на нашите граници. 

Силна България със силна армия – това означава въоръжени сили, годни да защитават националната територия и да участват в съюзни операции, по-малко танкове, но повече съвременни средства за управление на войските и оборудване за личния състав, по-малко на брой, но летящи самолети и вертолети, по-малко, но съвременни кораби за охрана на морските ни пространства.


Силна натовска армия означава компетентен политически контрол върху нея, но преди всичко силната армия са силно мотивираните мъже и жени, горди със своята професия, с воински дълг и чувство за мисия с достоен статут в българското общество. 

Силна България със силни невоенни сектори за сигурност, специални и полицейски служби, гражданска защита и други структури. За това са нужни ефективно организирани сили за защита на обществения ред и границите, както и реформирани специални служби. 

Това предполага повече сили и средства за защита на населението от масови бедствия и аварии, за извършване на операции по издирване и спасяване и съвременното тяхно управление. Това означава промяна на структурата и използването на държавния резерв и военновременните запаси. 

Конкретно за новата политика за сигурност. Недопустимо е повече под претекст, че още не сме членове на НАТО да се отлага завършването на реформите в секторите за сигурност. 


Това следва да стане на основата на преработена Концепция за национална сигурност. Старата беше временно решение. Новата следва да се превърне в стратегически политически документ със средносрочен и далечен обхват на действие. 

На тази основа след това трябва да се преработи основно Военната доктрина на страната. Разбира се, преди това е необходимо да бъде завършен стратегическият преглед на отбраната, но също да бъде извършен и максимално критичен преглед на останалите сектори за сигурност.
С промени в Конституцията и законите на страната следва да се определи най-подходящото място за всички специални служби, като те задължително бъдат извадени от ведомствено подчинение, но поставени под ефикасен политически и демократичен контрол. 

Едновременно трябва да се определят новите места и роли на Консултативния съвет за национална сигурност при президента и на Съвета за национална сигурност при Министерския съвет.

Не може повече да се отлага реформирането на мегаминистерството на вътрешните работи. Там е задължително да се установи силен демократичен, политически и парламентарен контрол. Само демократичните механизми и контрол ще препятстват срастването с престъпния свят и корупцията.


И накрая, от името на Парламентарната група на ОДС изразявам признателност към всички български мъже и жени в униформа, военни и полицаи, които изпълняват вече съюзни и коалиционни отговорности на България в Босна и Херцеговина, в Косово и Афганистан, и най-вече на бойното поле в Ирак. 

Всички тук в Народното събрание сме им задължени. Можем да го покажем като с действията си повишим тяхната лична сигурност и обществена роля.


Докладът на Министерството на отбраната за Кербала е честен и откровен.
Той потвърждава по безспорен начин основателността на критиките на ОДС, дава доказателства за несвършена работа от политическото и военно ръководство и за слабата подготовка на батальона. Докладът не адресира отговорни лица. Отговорността и без друго е на президента, който е върховен главнокомандващ, и на правителството. Изводите от този доклад могат и трябва да станат основа за мерки, които да гарантират сигурността на всеки български боец и командир в Ирак и успешния завършек на тяхната мисия. Защото тяхната сигурност и успешна мисия са тестът, по който ще установим колко път ни остава да изминем и какви усилия трябва да вложим за достойното си членство в НАТО и за това кога ще можем да реализираме новите си възможности в нашите региони. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГОДС и ПГНС.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Давам думата на господин Ахмед Доган.






АХМЕД ДОГАН (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Президент, уважаеми господин Премиер, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, уважаеми народни представители! Нормално е всяка политическа сила да демонстрира в най-добра светлина направеното от нея, за да бъдем свидетели на днешния ден. Но дори и да има стилизиране на историята и ретроспективно изместване на събитията от последните 14 години, всеки трябваше да извърви своя път към НАТО и ние го направихме. Повече от десетилетие отношението към НАТО беше въпрос на избор на политическа карма както за политиците, така и за обществото и държавата. Разбира се, завидна е позицията на онези партии и политици, които са сред първите на старта и на финала в превръщането на Алианса в съществена част от националната доктрина за сигурност. Навярно никой не се съмнява, че ДПС през цялото време работеше като колективна личност за постигането на тази значима за държавата стратегическа цел. Но именно с превръщането на една политическа възможност в необходимост, а впоследствие в реалност, завършва един пълен цикъл на политическата стратегия и започва нов, с нови теми, проблеми и модели за тяхното решаване.


Само след броени дни ще бъдем изправени пред нова пирамида от права, задължения и отговорности, вече от позициите на реалното ни сюзничество с НАТО. Това според мен, трябва да бъде духът на днешното заседание на българския парламент.


Когато става дума за съюзничество, т.е. за партньорство, основният въпрос е за консолидираните ценности и интереси, които мотивират страните към общи действия и споделени отговорности. В случая този ценностен фундамент е изграден от общите ни представи за колективната ни сигурност, мира и политическата стабилност на света. Цената на партньорството ни има реципрочна стойност – това, което България дава на НАТО като позиция, е ролята си на фактор за политическата стабилност на региона, плюс геостратегическото си място на Балканите; онова, което страната ни ще получава от членството си в Алианса, тепърва ще се осъзнава и тематизира. Но видимо това ще бъде в две измерения.
Първата перспектива е свързана с преминаването на страната ни от санитарната зона на Балканите в зоната за стабилност и сигурност.

В конкретен план това означава:


първо, намалява се рискът от двустранна конфронтация на Балканите;
второ, намалява се основанието за ново прекрояване на Балканите;
трето, намалява рискът от етническа дестабилизация на Балканите;
четвърто, увеличава се периметърът на личната сигурност на всеки български гражданин;
пето, увеличава се кредитният и инвестиционен рейтинг на страната;
шесто, увеличава се националната енергия за утвърждаване и развитие.


Втората перспектива е с амбивалентен характер и има отношение към преосмислянето на такива основни понятия и категории, като "национална идея", "национален суверенитет", "национални интереси", "национална доктрина", "национална стратегия за развитие" и други подобни понятия за националната държава.


Очевидно новата доктрина за национална сигурност в контекста на членството ни в НАТО предполага адекватно преосмисляне на съдържанието и границите на понятието за национален суверенитет. Трансферът на суверенитета от държавата към органите на НАТО и институциите на Европейския съюз тепърва предстои да се превърне в оперативна политическа практика. Нещо повече – няма да бъдем в час, ако още от самото начало свързваме НАТО само и единствено със собствената си национална сигурност. Защото НАТО е най-мощният военнополитически инструмент на новия световен ред. В тази връзка България ще поема редица ангажименти, които ще ни носят не само позитиви.

 В този смисъл, както вече националната сигурност не е в компетенциите само на българската държава, така и мирът и стабилността на света стават част от отговорността на държавата ни. Следователно, преосмислянето на понятието "национална сигурност" в посока на неговото стесняване в едни и разширяването в други отношения ни задължава да предефинираме националните си интереси и механизма за тяхното опредметяване.

На практика потенциалното ни членство в Алианса катализира темповете на европреговорите и фактически съвпада с преобразуването на политиката за оцеляване в стратегия за развитие на страната. В тази насока за политиците е много важно да разберат, че преди матрицата за устойчиво развитие да се превърне в традиционна цел, България има възможност за реализиране на балансирана, но и агресивна инвестиционна политика за увеличаване на националния продукт и за издигане на стандарта на живот на хората, което при тези вътрешни и международни политически дадености се очертава като основополагащ национален интерес. В средносрочен и дългосрочен план националната стратегия за развитие предполага актуализация на националната идея и националната визия в национален проект за развитие в контекста на НАТО и Европейския съюз.


Разбира се, когато съотнасяме националните интереси с НАТО и Европейския съюз, трябва да ни е ясно, че тук става въпрос за две системи, които не са идентични. Тепърва ще се учим да хармонизираме съюзническите си ангажименти в НАТО с предстоящото ни членство в Европейския съюз като с два геостратегически обекта, които имат предимство в различни направления от гледна точка на националните ни интереси.


Включването на България в една по-висока степен на взаимна зависимост при материализирането на националните интереси би трябвало да ограничи опцията на самоцелната първосигнална политика, основана на примитивното разбиране на властта като близост до хазната и софрата, като я замени с ясна, категорална политика, предполагаща силна политическа стратегия, за решаването на цели гнезда от проблеми, като данъчните, бюджетните, инвестиционните, социалните и други подобни въпроси. Но дали това ще стане, зависи от навременното осъзнаване и конструктивното артикулиране на националните приоритети от политическите сили.


Колкото и да е странно, уважаеми колеги, именно при тази висока степен на взаимозависимост пред нас се открива хоризонт на нови политически възможности, които изправят България пред предизвикателството сама да реши основните си проблеми. Това зависи от отговорността на политиците, които са в тази зала.


Уважаеми гости, уважаеми народни представители! Едно от най-големите предизвикателста пред стабилността и сигурността на света е радикалното и координирано противопоставяне на международния тероризъм. Борбата срещу тероризма е един от безспорните приоритети на НАТО. Това трябва да се превърне в първостепенна задача на България и на всеки неин гражданин. В тази война срещу тероризма няма малки и големи народи, а има само ефективни и неефективни изпреварващи действия. Движението за права и свободи остро осъжда всяка проява на тероризъм и апелира за консолидиране на действията срещу тази нова опасност пред човечеството.


И накрая, позволете ми да ви поздравя по случай този исторически ден за България.
Господ да ни е на помощ! (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Доган.
Давам думата на председателя на Парламентарната група на СДС госпожа Надежда Михайлова.






НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПГСДС): Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Президент, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа Министри, Ваши Превъзходителства, колеги!

След броени дни българският трикольор официално ще бъде издигнат пред Главната квартира на НАТО в Брюксел. Това ще е знак, че има възмездие за всяка историческа несправедливост. Преди шестдесет години бяхме отклонени от естествения ни демократичен път на развитие като европейска държава. Сега окончателно се завръщаме в общността на западните демокрации. Това, което чакаха нашите родители, се случи!


Трябва да признаем, че нито идеята за обединена Европа, нито обединението на Германия, нито падането на Берлинската стена можеха да се случат без подкрепата и защитата на НАТО. Несправедливото разделение на Европа след края на Втората световна война приключи с падането на Берлинската стена, но след 1989 г. за България последваха години на труден преход, тежки социално-икономически реформи, които имаха висока цена за българското общество.


Днес можем дълго да се питаме дали тази цена можеше да бъде по-ниска и ако не беше свалено първото демократично правителство през 1992 г. промените в нашата страна можеха да бъдат по-бързи, болката по-малка и успехите по-осезаеми за всеки български гражданин.


Но, уважаеми дами и господа народни представители, въпреки трудностите за последните години и благодарение на решителността България да защитава националния интерес и да реализира трудните реформи, след броени дни нашият трикольор официално ще бъде издигнат пред Главната квартира на НАТО в Брюксел.

Само допреди 14 години България беше идеологически подчинена на марксизма, стратегически управлявана от Москва, а армията ни беше част от Варшавския договор. Участието на България във Варшавския договор не беше въпрос на избор. То й беше наложено отвън, то беше резултат от геополитическото разделение на Европа. Днес присъединяването ни към НАТО е изборът, който България прави сама, избор осмислен, дискутиран, претеглен и много изстрадан, избор, обединил идеологически противници в името на националния интерес.


Преди 55 години Северноатлантическият алианс бе роден от волята на съюзниците да защитят общи интереси след разрухата на Втората световна война и срещу заплахата на комунистическата идеология да залее Европа. Това беше историческа мисия, но Алиансът направи още една стъпка. След падането на Берлинската стена успя да замени конфронтацията с партньорство, да превърне противниците в съюзници. Неслучайно НАТО и Русия продължават и днес заедно да преодоляват разделението на миналото.


България става член на един съюз не защото е слаба и търси гаранции за своята сигурност, а защото доказа, че може да бъде силен и лоялен съюзник. България става член на НАТО, защото може да допринесе за сигурността в Югоизточна Европа, може да подпомогне процеса на реформи и стабилизация в Западните Балкани, да бъде мост към Каспийския регион. България става член на НАТО, защото доказа, че може да носи отговорност.

 Доказа го по време на кризата в Косово, доказва го в борбата с международния тероризъм. В началото на ХХІ век НАТО е съюз на споделени рискове, споделени тежести и споделени ползи. Един съюз е толкова силен, колкото е силно най-слабото му звено. Освен споделените рискове и ползи, ние ще трябва да споделим и тежестите на членството.

Част от тези тежести включват продължаване на реформите, свързани с националната ни сигурност. Новият ни статут трябва да ни помогне за решаването на най-тежките проблеми, които остават.

България трябва да се превърне в непреодолима бариера за организираната престъпност, да предприеме всички мерки за предотвратяване на незаконната търговия с оръжие, да ограничи достъпа до класифицирана информация на щатни и нещатни сътрудници на комунистическите тайни служби, да въведе пълен и ефективен граждански контрол върху Министерството на вътрешните работи и специалните служби, да приеме конституционни промени за реформа на съдебната власт.


Предстои ни сериозна работа за постигане на високо ниво на оперативната съвместимост с армията на НАТО, но членството, освен изисквания и отговорности, е и признание за свършеното дотук, свършеното от хора, на които е редно да благодарим, въпреки политическите ни различия:

на Соломон Паси, който като народен представител от СДС във Великото Народно събрание от тази трибуна пръв изрече абсурдната към онзи момент мисъл, че България трябва да стане член на НАТО (бурни ръкопляскания);

на Филип Димитров и първото демократично правителство на България, което започна разговорите с НАТО през 1991-1992 г. (бурни ръкопляскания);

на служебното правителство на Стефан Софиянски, което депозира през 1997 г. молбата на България за членство в Алианса (бурни ръкопляскания);

на Министър-председателя Иван Костов и

на Президента Петър Стоянов, които поеха трудната, но успешна мисия да превърнат България в достоен партньор на НАТО (бурни ръкопляскания);

на президента Георги Първанов, който, въпреки участието си в мащабни антинатовски кампании през 90-те години на отминалия век, извървя своя път до атлантическите идеи (бурни ръкопляскания);

на Министър-председателя Симеон Сакскобургготски, който, въпреки опасенията на мнозина, не отклони България от евроатлантическия избор, заложен от управлението на СДС (бурни ръкопляскания);

 на всички политически партии и най-вече на техните симпатизанти, които въпреки трудностите на прехода, останаха лоялни на евроатлантизма;

на хората от администрацията, които често остават анонимни, но без чиито труд членството ни в НАТО нямаше да бъде възможно. (Ръкопляскания.)


Уважаеми дами и господа, навярно през последните години времето течеше бавно за тези, които очакваха днешния момент, и прекалено бързо за онези, които се страхуваха от него. Всеки от нас има различно усещане за изминалото време и за усилията на България по пътя към НАТО.

За държавите в Централна и Източна Европа ХХ век също имаше различна продължителност. За Полша, Унгария и Чехия той завърши през 1999 г. с приемането им в НАТО. За България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения ще приключи след броени дни – на 2 април 2004 г.


Уважаеми дами и господа, доживяхме го! Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. 

Давам думата на господин Александър Праматарски – съпредседател на Парламентарната група на Народен съюз.
Заповядайте, господин Праматарски.


АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПГНС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, господин президент, господин министър-председател, колеги народни представители, дами и господа министри, Ваши Превъзходителства!


Днес е знаменателен ден за България. Днес ние правим най-голямата крачка за откъсване от миналото и отваряме нова страница в нашата история. Присъединяването на България към НАТО означава преди всичко колективна сигурност, стабилност и просперитет. България ясно изразява желанието си да бъде достойна част от световното демократично семейство.
Парламентарната група на Народен съюз категорично подкрепя законопроекта за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон. Ние сме щастливи да видим финализирани усилията и на Демократическата партия, и на БЗНС, и на хилядите наши предци, които работиха за идеята преди нас. Ние я подкрепяме не само защото в този парламент или в предишното Народното събрание последователно сме отстоявали вижданията си, че стратегическият интерес за България е да бъде член на НАТО като най-сигурна гаранция за сигурност на страната, но в този тържествен ден и Демократическата партия, и БЗНС искаме да отдадем и своята почит към хилядите родолюбиви българи, които, достойни за нашето уважение, привързани към своите идеали за мир, свобода и сигурност, дори и в най-тежките години на комунистическия режим отстояваха своите позиции.
Пред паметта на тяхното дело и в интерес на историческата истина е редно да знаем и припомним, че още през 1951 г. е сформирана Българската национална доброволческа рота в състава на Американските въоръжени сили. Неин основоположник и вдъхновител е д-р Г.М. Димитров – главен секретар на Българския земеделски народен съюз.
По-късно със Заповед № 53, издадена от Главната квартира на Военното командване на Американските въоръжени сили в Европа, ротата е включена в структурите на Северноатлантическия пакт.


Връщам се към миналото, за да си дадем сметка днес – на това тържествено заседание, че наистина усилията на много, на хиляди българи не датират нито от този парламент, нито от предишния, а много по-назад във времето.


Връщам се за още нещо. Днес има консенсус между политическите сили в този парламент и ние ще подкрепим единодушно ратификацията. Но именно в интерес на това България да продължи да се развива стабилно и занапред, нека да бъдем реалисти и да си припомним, че този консенсус беше много трудно постигнат. Нека не забравяме, че имаше и отделни политици, които днес заемат ръководни постове в държавата, и цели партии, които не само бяха против НАТО, нещо повече, саботираха именно този процес.


Нека да припомним именно в интерес на истината и още нещо: беше заявено, че НАТО не е единствената алтернатива за България. Слава Богу, всички извървяха този труден, но необходим път за България и днес ние можем да се поздравим с този факт.
Приемането на България в НАТО, уважаеми дами и господа, освен голям успех, е признание за страната, но предполага и много сериозни ангажименти. Иска ни се да вярваме, че не само този парламент и не само това правителство, но и следващите парламенти, и следващите правителства на България ще осъзнаят тази изключително голяма, бих казал историческа отговорност, и ще направят всичко възможно България да заеме наистина своето достойно място сред останалите страни-членки на Алианса. Пожелаваме си този успех! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)

 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
Благодаря Ви, господин Праматарски.
Давам думата на господин Мирослав Севлиевски. Заповядайте, господин Севлиевски.


МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин Президент, Ваше Светейшество, уважаеми господин Премиер, дами и господа министри, дами и господа колеги, Ваши Превъзходителства, скъпи гости!

Днес ние, българите, доказахме, че можем да постигаме стратегически цели. Сега става ясно, че не са били напразни усилията на дисидентите, на парламента, на политиците, на военните, на журналистите, на всички българи през последните 15 години. Днешният парламентарен ден е резултат от политическия консенсус за пътя на България – от реформите, от мирния преход, от оценката за българската икономическа и политическа стабилност. Днешният ден е доказателство, че в България политиците и народът могат да си сътрудничат тогава, когато става дума за големи национални цели, а демокрацията, демократизацията на България е точно такава цел – цел, която обедини общество и политици.


Вече не ще говорим, че НАТО е гарант за демокрацията в България. Вече България е една от страните-членки, които ще гарантират демокрацията на света. И каузата на НАТО не е да пази страните-членки, а да гарантира демокрацията в света. И днес, когато с право повтаряме, че събитието е историческо и с гордост си казваме “Стана, успяхме!” трябва да осъзнаем огромната отговорност, която предстои да носим вече като реални членове, от които се иска не да благодарят чиннопреклонно, а да партнират достойно.


Не трябва да приемаме членството в НАТО като подарък или награда. То е оценка и отговорност, която ще пазим и ще носим оттук нататък. А от нас ще се иска още много разбирателство, много мъдрост и много работа – работа да формулираме новите цели за национално разбирателство, за модернизацията на България, да модернизираме българския политически модел, да модернизираме институциите, да обучим армия, която е оперативно съвместима с партньорите, да открием и дадем уникален български принос в процеса на специализация на силите на НАТО, да демонстрираме ежедневно зачитането върховенството на закона и правата на човека, да работим за сигурността и благосъстоянието на българските граждани и да пазим и да бъдем отговорни пред българската природа.
Дами и господа, всичко това не може да стане само с радост от членството ни в НАТО. Всичко това е отговорна политическа работа, която ни предстои. Няма време! Честито! Право напред! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.


Има ли други желаещи народни представители? Има.
Заповядайте, госпожо Анастасова.


ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги! Аз ще говоря от малко по-друг ъгъл в сравнение с предшестващите оратори, тъй като виждам, че дори днес, когато следва да демонстрираме преди всичко обединението си около един общонационален приоритет, външен за България, отново намираме сили и не пропускаме да се противопоставяме.
Бих искала, признавайки заслугите на всички, работили за днешния ден, да призова политическите сили към по-голям конструктивизъм, който след малко, вярвам, че наистина ще проявим, защото в онзи 4 април 1949 г., когато Втората световна война едва е приключила и е разделила света, а нейното ехо още не е заглъхнало, първите, идеолозите, създателите на НАТО се обединиха в трансатлантическия военнополитически съюз като преграда срещу евентуалната опасност от възможна трета световна война.
Днес, 55 години по-късно, когато вече е паднала Берлинската стена и тъй наречената Желязна завеса я няма, а Европа работи усилено за своето обединение, в тази нова, променена ситуация, броени дни след жестокия атентат в Мадрид, който потресе целия континент и го хвърли в траур, сме изправени пред нова заплаха – световния тероризъм – заплаха, която никой политик и никое правителство не може да подценява, заплаха, която никой не може да пренебрегне, заплаха, далеч по-непредсказуема и затова по-опасна, заплаха, изискваща нов подход, нови мерки, а защо не и нова философия на борбата с нея.
Сега, именно в този момент и в тази нова ситуация нашата страна ратифицира същия онзи Северноатлантически договор, с който приема принципите, идеите и целите на Алианса. Този ден – 18 март 2004 г. – ще остане паметен в нашата история. Много се надявам той да бъде такъв и в историята на НАТО. Най-запалените атлантици ще срещнат възторжено и с надежда днешния ни акт. По-умерените ще го приемат със задоволство и удовлетворение от признанието. Има обаче и такива, които днес ние не бива да забравяме – онези, които ще ни дарят със скептицизма им. От нас обаче, от нашите позиции в пакта, които ще отстояваме, от разума, отговорностите и далновидността, които ще проявим, ще зависи дали ще успеем да присъединим към делото си и онези наши сънародници, които сега ни гледат с недоверие и резерви.
Нека след всичко, което бе направено, за да станем част от Алианса, да не пропуснем да премахнем всяко съмнение относно правилността на тази стъпка, защото ако досега НАТО е бил цел, мечта, амбиция, оттук започва нейната истинска реализация.
Ето защо, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, от този момент нататък ваша е основната задача да започнете незабавно една добре координирана, мащабна кампания, за да направите максимално съпричастни и участници във всяка следваща стъпка към днешното ни дело най-голямата част от българските граждани. Успоредно с това всички ние тук трябва да се ангажираме да разясняваме с думи прости и ясни на българското общество позитивите от настоящото събитие, но също така и цената на всичко, което се очаква от страната ни в това партньорство. Нека не скриваме нищо от онези, които ще очакваме да ни подкрепят във всяка наша стъпка занапред. И нека бъдем активни, уважавани и достойни партньори в Северноатлантическия алианс. Чака ни много сериозна работа и много стойностна, надявам се. Затова, както се казва в такива случаи, нека са благословени делата ни! (Ръкопляскания.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Това ми дава основание, уважаеми госпожи и господа народни представители, да пристъпя към гласуване на законопроекта за ратифициране на Северноатлантическия договор.


Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на първо гласуване този законопроект.

Моля, гласувайте.


Гласували 229 народни представители: за 225, против 4, въздържали се няма. (Бурни и продължителни ръкопляскания.)
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Венко Александров, имате думата за процедурно предложение.


ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам законопроектът да бъде гледан на второ четене в това заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте това предложение.


Гласували 227 народни представители: за 227, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.


Господин Александров, заповядайте да представите законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: 


Уважаеми господин председател!


“З А К О Н
за ратифициране на Северноатлантическия договор,
подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон

Член единствен. 


Ратифицира Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.

Заключителна разпоредба


Параграф единствен. 


Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: 

Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по текста на закона?


 Не виждам.
Предлагам, уважаеми народни представители, да гласуваме ан блок двете законови разпоредби.
Моля, гласувайте.


Гласували 230 народни представители: за 226, против 4, въздържали се няма. (Бурни и продължителни ръкопляскания.)


С това, уважаеми госпожи и господа, Законът за ратифициране на Северноатлантическия договор е приет.


Това ми дава основание да го подпиша, както и да подпиша писмо до Президента на Република България за обнародване на закона в “Държавен вестник”.


(Народните представители, министрите и гостите стават. Бурни и продължителни ръкопляскания.)


Искам да поканя на трибуната Президента на Република България господин Георги Първанов.

Заповядайте, господин президент.


ПРЕЗИДЕНТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря.

Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепрезидент, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа министри, народни представители, Ваши Превъзходителства, госпожи и господа!


В тези дни се финализира реализацията на една от стратегическите цели на външната ни политика – Република България да бъде равноправен член на НАТО. Това без съмнение е повратна точка в историята на държавата, защото нашата страна ще постигне геостратегическата тежест, към която се стреми в продължение на години. Ще получим надеждни международно обвързани юридически гаранции за нашата национална сигурност. Над нас ще бъде разпънат чадърът на съюзническата солидарност. И нещо особено важно – нашата страна ще получи възможността да участва равноправно и активно в определянето на европейския и световен дневен ред в областта на сигурността. 


Преди да поставя своя подпис върху Указа за ратификацията, искам да поздравя българския парламент за това, че днес за пореден път даде израз на постигнатия през годините политически консенсус. Смятам, че в такъв един момент трябва да отдадем своята признателност към всички онези, които имат своя значителен принос, към моите предшественици в президентската институция д-р Желев и господин Петър Стоянов, към правителствата и парламентарните сили на съвременна България, към неправителствените организации, към медиите.
Приемствеността и последователността по евроатлантическата тема беше и е един от основните аргументи на българската кандидатура. Преди да поставя своя подпис, искам да отдадем дължимото на ръководството на българските Въоръжени сили, на всички онези, които проведоха трудна военна реформа, в резултат на която имаме една в значителна степен реформирана армия с модернизираща се структура, с все по-висока оперативна съвместимост. Имаме армия, която коректно реализира съюзническите си задължения и която е в състояние да изпълнява конституционните си ангажименти. Не бива да забравяме в такъв момент и приноса на специалните служби, на всички онези служители от системата на Министерството на вътрешните работи, които през годините ефективно взаимодействаха със своите партньори от НАТО срещу организираната престъпност, наркотрафика, трафика на хора и други нови предизвикателства на века.
Уважаеми госпожи и господа, днес постигаме без съмнение един връх в нашите усилия, но и аз, както мнозина от изказалите се, искам да подчертая, че трудното тепърва предстои, защото членството в НАТО възлага допълнителни отговорности и задължения както върху България, така и към Алианса, и към отделни негови членове или казано с други думи – повече сигурност означава и повече задължения.
Във вътрешен план – реформирането на българските въоръжени сили трябва да продължи за укрепването на Българската армия като армия, която да засили потенциала на НАТО за посрещане рисковете и заплахите на новия век. България трябва да бъде генератор не само на собствената си сигурност, но и на сигурността в региона.
Общ проблем за страни-членки на НАТО, който се отнася с пълна сила за България, е повишаването способностите на Въоръжените сили за участие в ангажиментите на Алианса или под егидата на други международни организации. Членството в НАТО ще поставя все по-остро въпроса за участие в операции с нееднократна ротация на военни части. Това означава, че пред българските институции, пред всички нас, уважаеми госпожи и господа, стоят няколко особено важни въпроса.


Първо, за правната рамка с оглед използваемостта на националните сили за участие в подобни операции.


Второ, за дефинирането на баланса между силите за национална отбрана и тези, които ще бъдат подготвени за мисии на Алианса в подкрепа на международния мир и сигурност.


Трето, очаквам навременно решение с оглед на консенсусно изразената в Консултативния съвет по национална сигурност воля за отделно и достатъчно финансиране на нашите мисии в чужбина.


Четвърто, необходимо е допълнително напрежение на всички институции за срочно приключване на стратегическия преглед на отбраната, който да даде дългосрочна и високопрофесионална визия за развитието на Въоръжените ни сили до 2015 г.


Пето, не може повече да се отлага актуализирането на Концепцията за национална сигурност и съпътстващите я документи вече в контекста на членството ни в НАТО.


Уважаеми госпожи и господа! 


Реформите не бива да се изчерпват само с реорганизацията на Въоръжените сили. Членството в НАТО е предизвикателство към цялостната организация на българската държава. Няма място за излишна еуфория. Трябва добре да осъзнаем, че ни предстои още много работа, за да достигнем жизнения стандарт на страните-членки в Алианса. Много важно е, когато отшумят емоциите, ние, българските държавници и политици, да реализираме такива параметри на икономическата и социалната политика, което да позволи на нашия народ, на всеки отделен български гражданин да се чувства равен, да се чувства достоен член на тази международна демократична общност, в която влизаме. 

Членството не означава автоматично получаване на придобивки. Членството означава възможност, означава предпоставки, за да има българинът достоен живот. 


Останалото зависи от всички нас.
Днешното историческо решение на българския парламент трябва да мотивира допълнително българските институции и общество за постигането на по-висок икономически растеж, за подобряване качеството на живот и ограничаване бедността и безработицата. Решението на Народното събрание следва да ни мобилизира в борбата срещу корупцията и престъпността, за ускоряването на съдебната и административната реформа.


Във външен план ще напомня, че Република България се намира в регион, където се пресичат пътищата на заредените с напрежение и потенциални конфликти Западни Балкани, Кавказ и Близкия изток. България внася в Алианса доказаната си способност да твори етнически мир, толерантност и гаранции за съжителството на различни етноси и религии. С този свой опит, с експертизата си, с познаването на историята и манталитета на нациите от Югоизточна Европа, със своята стабилизираща и добросъседска политика България може и трябва да допринесе за постигането на основните цели и задачи на НАТО.

 
Продължаването на реформите в България се осъществява в динамично променяща се среда, в момент на цялостна трансформация на самия Северноатлантически договор. Сред основните предизвикателства на съюзниците са успешното осъществяване на мисията в Афганистан и по-силното ангажиране в стабилизирането на Ирак.


Убеден съм, уважаеми госпожи и господа, че НАТО трябва да поеме командването в полския сектор, където България поддържа свой контингент. 


Смятам, че трябва да се чуе гласът на българския парламент по идеята за един по-значителен принос и ангажимент на Алианса. 

Казах го тук на 22 януари от тази трибуна и сега ще повторя, за съжаление, с по-голяма убеденост след събитията в Испания – ще трябва да нараства ролята на политиката, ролята и на българската политика и дипломация в търсенето на бързи, ефективни, разумни и дългосрочни решения в тези огнища на напрежение от Балканите, през Афганистан до Ирак.

Продължаващото преструктуриране на съюзническите сили, засилването на техните способности са също сред непосредствените задачи на Алианса, в т.ч. и за България. Вярвам, че този процес няма да загърби Балканите, да загърби особено Западните Балкани, където съществуват все още потенциални точки на напрежение.
Вчерашните събития в Косово за сетен път идват да покажат, че, независимо от позитивните тенденции в региона и НАТО, и Европейският съюз трябва да запази тук своите ангажименти.


И още нещо, което според мен е изключително важно – по-нататъшното укрепване на трансатлантическата връзка, на доверието и сътрудничеството между САЩ и Европа, което се превръща в една от основните задачи, за изпълнението на която Република България също може и трябва да дава своя принос.


Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа! Не се съмнявам, че след по-малко от три години Република България ще постигне и другата своя стратегическа цел – членството ни в Европейския съюз. И тогава, както казах при получаването на поканата за членство в НАТО в Прага, Европа ще затвори една от последните исторически страници, белязани с несправедливост и с недостиг на стратегическа визия. 


Аз вярвам, че няма да е далеч времето, когато българският парламент ще ратифицира, а надявам се и аз да имам изключително важния ангажимент да подпиша Указа по Договора за присъединяването ни към Европейския съюз.
Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
Благодаря Ви, господин президент.


Позволете ми да Ви връча подписания от мен току-що приет закон и писмото до Вас за обнародване на този закон.

Искам да Ви помоля да подпишете Указа на масата пред Вас за обнародването на закона.
(Президентът Георги Първанов подписва Указа за обнародването на закона в “Държавен вестник”.
Народните представители, министрите и гостите стават. Бурни и продължителни ръкопляскания. 

Президентът поздравява председателя и заместник-председателите на Народното събрание, както и Министър-председателя.)


Уважаеми госпожи и господа, всеки момент очаквам в залата да пристигне извънредният брой на “Държавен вестник”, в който е публикуван законът. (Смях и оживление в залата. Ръкопляскания. Председателят Огнян Герджиков слиза на трибуната.)


Уважаеми господин Президент, уважаеми господин Министър-председател, господин Вицепрезидент, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, уважаеми Госпожи и Господа Министри и Народни представители, драги гости!

Особено ми е приятно да съобщя, че току-що излезе извънреден брой на “Държавен вестник” бр. 22 (оживление и частични ръкопляскания в залата), в който е обнародван Законът за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон. С това законът е в сила! Благодаря ви. (Бурни и продължителни ръкопляскания. Всички стават прави.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛЯ КАСАБОВА:
Уважаеми дами и господа народни представители, за мен е чест да поканя господин Соломон Паси – Министър на външните работи, да подпише ратификационните документи. 



(Бурни ръкопляскания. Министър Соломон Паси подписва ратификационните документи. Всички стават прави. Ръкопляскания. 

Министър Соломон Паси се ръкува с председателя на Народното събрание, след което връчва химикалката, с която е подписал ратификационните документи, на председателя на Парламентарната група на Коалиция за България Сергей Станишев.

 Смях в залата, бурни ръкопляскания. Министър Соломон Паси се ръкува с Президента и с Министър-председателя. Бурни ръкопляскания.)


Уважаеми господин председател на Народното събрание, моля и Вие да подпишете ратификационните документи. (Бурни ръкопляскания. Председателят на Народното събрание Огнян Герджиков подписва ратификационните документи. Всички стават прави. Бурни и продължителни ръкопляскания. 

Господин Огнян Герджиков се ръкува с президента. 

Бурни продължителни ръкопляскания. 

Ръкува се и с Министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Бурни и продължителни ръкопляскания.)



Уважаеми дами и господа, с това ратификационната процедура приключи.


Каня всички гости и народни представители във фоайето на южния вход на чаша шампанско.


Обявявам 45-минутна почивка. (Звъни.)

 







ЗАКОН 

за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон
(Обн., ДВ, бр. 22 от 18.03.2004 г.)

Член единствен. Ратифицира Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.

Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.
Законът е приет от ХХХIX Народно събрание на 18 март 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.