КАК НЕ СТАНАХ ЕВРОДЕПУТАТ ПРЕЗ 2009г. Фрагменти

През 2007 години България проведе своите първи избори за Европейски парламент, за да заеме местата, които и бяха определени чрез избрани евродепутати.

До тогава българските места се заемаха временно от народни представители определени от Народното събрание.

На 7 юни 2009 година се проведоха общите редовни избори за Европейски парламент.

Тъй на изборите за Европейски парламент  през 2007г. СДС не получи нито един мандат, изборите през 2009г. бяха една възможност да се поправи ситуацията. Впрочем партията ДСБ, която се създаде от бивши членове на СДС, отцепили се заедно с Иван Костов през 2004г.  също не успя да вкара свой представител в Европейския парламент.

Тогава започна да се лансира идеята за явяване с обща листа на тези избори и на следващите ги национални избори, също през 2009г.

Тъй като самото разцепление и опитите на СДС и на ДСБ да намерят своя идентификация водеха да вражди и противопоставяния, в СДС имаше силни настроения против общо явяване с ДСБ.

За да направи нещо като „пред-кампания“ СДС взе решение да формира своята листа за Европейски парламент и листите си за Народно събрание чрез вътрешни избори. Този подход има своите плюсове, но и своите минуси, тъй като изострянето на отношенията преди самите избори могат да създадат противопоставяния, които да се отразят на същинската кампания.

Наред с други и аз реших да се кандидатирам във вътрешните избори.По това време бях депутат в 40-тото Народно събрание и член  на Комисията по Европейските въпроси.

На 5 март, комисията имаше свое заседание в сградата на площад “Княз Александър I“  - в една от овалните зали гледащи към Двореца.

След като заседанието завърши, при мен дойде и поиска да говорим един депутат от ДСБ, чието име за момента ще спестя.

Седнахме в малкото фоайе пред залата.

-         Имам инструкции и указания от най-високо място да ти отправя предложение за водаческо място в листата за европейските избори – каза той. (Под най-високо място в ДСБ очевидно се разбираше Костов.)

-Но как така? -изненадах се аз.

 Аз съм от друга партия. Ние ще имаме вътрешни избори. Аз  разбира се ще участвам, но ще участва и Надежда (Михайлова) и тя има по-голям шанс да спечели. Освен това как вие от ДСБ ще ми предлагате водаческо място в нашата листа? Това е намесване в нашите решения ?

 

-         Ами ние от ДСБ искаме да имаме обща листа със СДС, но не бихме искали Надежда да е начело. Освен това и от СДС не искат тя да е водач на листата.

 

-         Няма как да приема такова предложение, отговорих аз. Освен това подозирам, че ДСБ ще организира кампания с преференциално гласуване да прескочи кандидата на СДС.

-         -Но ти не можеш да забраниш на хората да гласуват преференциално  - каза той.

 

-         Аз и не искам това, но ако кампанията се ръководи от партията ДСБ, това би отровило отношенията и резултатите няма да са добри...

-   Не мога да дам такива гаранции - каза депутатът от ДСБ.

(На същинските избори те наистина ДСБ организираха кампания за преференциално гласуване, в опит да „прескочат“кандидата на СДС. Тогава не успяха, но по-късно, на следващите европейски избори,  повториха същия „номер“ на г-жа Кунева и успяха да я изместят в полза на своя кандидат, заемащ второто място. Това веднага разби постигнатото единодействие.)

-         В такъв случай, оттеглям предложението – завърши разговора този колега от ДСБ.

Вечерта на същия ден заминах за Брюксел, където участвах в работната група по изготвяне на предизборната програма на Европейската Народна Партия. СДС имаше поредица предложения. Успях да се преборя всички наши искания да бъдат приети. Много от партиите от ЕНП в Европа също имаха предложения, но не съумяха за ги защитят.

По време на заседанието имаше работен обед, на който Председателят на ЕНП Вилфрид Мартенс, дойде и седна на моята маса,която беше само с два стола, за да говорим за ситуацията в България и за битката на християнските срещу хуманистките идеи в Европа.

За да мога да прокарам нашите идеи и предложения, организирах тематични мнозинства с група партии носеща неофициално прозвището „Група Ватикана“, която беше известна със защитата си на християнските ценности.

Вечерта на 6 март се завърнах в София с победа, на която никой не обърна внимание.

На този афиш моят девиз гласи : "Ще направим нашите идеи, политика на Европейския съюз!"

На 10 март, националният Съвет на СДС гласува за коалиция с ДСБ, но без единодушие.

Резултатите от гласуването бяха следните:

64 -„за“, 41 - „против“ и 2 -„въздържали се“

Така се създаде „Синята коалиция“, на чиято регистрация до последно се противопоставяха предишният председател Пламен Юруков, а също и Николай Гацев. Но това е друга история. В крайна сметка коалицията беше регистрирана.

На 11 април се проведоха вътрешните избори в СДС.

В гласуването за листата  за избори за Европейски парламент Надежда се класира първа, аз спечелих второто място.

Трети беше ген. Димо Гяуров и т.н.

Аз победих Надежда само в 23-ти район в София.

В другите софийски райони тя беше класирана на първо място (978:799 гласа общо за София).

В провинцията тя спечели също така убедително.

Редно беше –  щом ДСБ отстъпва водаческото място на СДС, второто място в листата да е тяхно - в случая Светослав Малинов, а след това да бъде сложен вторият от листата на СДС – т.е. мое смирение.

Да, но при правенето на листата започнаха да се добавят други лица –  от земеделците на г-жа Мозер беше сложена г-жа Петя Ставрева, след нея отново кандидат на ДСБ- г-н Стефан Тафров, а след  него и живеещият в Париж по-известен днес като създател на сайта „Биволъ“ - г-н Атанас Чобанов.

- Но Тошев все пак трябва да бъде сложен някъде – заяви в Националният съвет на СДС Стефан Иванов (някога от младежката организация на Екогласност, а след това един от лидерите на СДС-София).

Така аз се оказах на шесто място в листата, като за утеха обещаха на СДС-София, че ще бъда поставен на афишите за изборите.
И бях поставен на афиша, но това не мотивира много софийските седесари.

В кампанията имаше и приятни и интересни срещи. 

На 15 и 16 май в Двореца "Евксиноград"до Варна, участвах в организираната от Надежда среща с някогашния президент на Франция и настоящ председател на Европейския конвент за изработнане на Европейската конституция - Валери Жискар д'Естен. 

След това заедно с Надежда  го придружавах в самолета до София и във ВИП-залатата на летище София - до отпътуването му.

Той беше така любезен да ми даде (впрочем само на мен) екземпляр на проекта за Европейска Конституция с негов автограф.

Френският посланик Етиен дьо Понсен - който също беше там, го информира за фестивала "Ронсарови дни", който организирах в Свищов, заедно с общината. Това пък на свой ред изненада Жискар д'Естен.

Българският произход на френския "Принц на поетите" не е много популярен във Франция.

В кампанията отново се случваха странни неща. Аз - заедно с другите, се качвах на сцената, но не ми даваха да говоря на големите срещи. 



Представяха ме, следваха ръкопляскания, но не бях сред ораторите. На сцените на срещите  не можех да кажа нито дума...Возеха ме, хранеха ме, настаняваха в хотели – за сметка на кампанията, но не ми даваха да говоря.  

Поправка!

Говорих на някои срещи в райони в София, както и в Свищов и места като Мездра и Вършец. 

Във Вършец, един човек от публиката каза - Ето такива нови лица, като Вас искаме, а не като тези от афиша. 
Ето как, медийното ограничение ме превърна в "ново лице".

Странна кампания.... 


Смятаха, че би трябвало да съм доволен и така.

Изглежда не искаха да привличам преференциално гласуване?
Не знам....

Но така, явно не можех да допринеса много в кампанията - освен, че ме виждаха на сцената старите седсари които ме познаваха още от 1989г.

Е, какво да направя – примирих се с това положение.

Помня, че ме пратиха да участвам в един радио-диспут срещу Моника Панайотова.

Все пак това беше малко по-добре от кампанията през 2007г.когато ми определиха две участия от по 1(една) минута по Българското Национално Радио.

В интерес на истината, вестник "Про &  Анти" и вестник "Вестникът", както и някои регионални и местни вестници ми даваха трибуна, но техните тиражи бяха твърде малки, за да повлияят на кампанията.

Така, не станах евродепутат и на изборите през 2009г., нито водач на листата на "Синята коалиция", защото останах лоялен към партията към която принадлежах. 

  Лоялността тогава явно не беше на почит сред новото прагматично ръководство на СДС.

„Синята коалиция“ първоначално взе само едно място в Европейския парламент – за Надежда Михайлова (сега Надежда Нейнски).

В предизборното студио в НДК с Надежда Нейнски

  

След време България получи още едно място в Европейския парламент, което се даде на „Синята коалиция“ по системата за изчисляване на мандатите и така кандидатът на ДСБ Светослав Малинов също стана член на Европейския парламент.

Когато Надежда стана член на Европейския парламент, вече като г-жа Нейнски, една видна представителска на ЕНП ми сподели :

- Видях в Европейския парламент една евродепутатка от България - абсолютно точно копие на Надежда Михайлова. Но носеше друго име...?

Мила Госпожо - отговорих аз, 
Вие сте видяли не копието, а оригинала! 

С близначките Поли и Роси от СДС в София

 На вътрешните избори в СДС за национален парламент аз спечелих първото място в 23 район в София. 

След мен се класира проф. Кирил Топалов, който сега е посланик във Ватикана, а преди това беше посланик в Гърция.

Така на националните избори, аз попаднах в листата на 23-ти район, където се бях класирал първи на вътрешните избори.  

Водаческото място в този райн беше отстъпено на ДСБ и аз бях поставен втори - след Иван Костов.

 Още на първото събиране на кандидатите от листата имаше конфликт.

От ДСБ поискаха да съберем неофициално допълнителна сума, като дарение от кандидатите, за да отпечатаме още материали за кампанията. 

 Аз отказах, като заявих, че средствата за кампанията са изцяло осигурени и нямаме нужда от съблиране на такива допълнителни средства. на всичко отгоре не редно използването на такива безотчетни средства.

Проф. Топалов и Б.Абрашев също отказаха. 

Тогава един представител на ДСБ, чието име така и не запомних,  който беше в дъното на листата избухна, като ме обвини че съм се "лепнал" начело на листата а отказвам да давам пари. 

Тогава най-младият кандидат от СДС  Борислав Абрашев му каза :

Г-н Тошев не се e "лепнал"начело на листата, а беше избран на вътрешни избори.

Ние в СДС така определеляме кой на кое място в листата да застане.

Така, кампанията продължи, като ДСБ си организираха кампания само за техните си кандидати.

Това по-скоро отблъсна, а не привлече симпатизанти и "Синята коалиция" в 23-ти район в София спечели само два мандата.

Но от СДС нямахме проблем да отчетем разходите по кампанията, които бяха давани от щаба и централата на партията - при изискуемата отчетност.

Кампанията имаше и приятни моменти. На снимката с Весела и Мария.

Така на 5 юли 2009г. бях избран в 41-вото Народно събрание.

Това за мен беше шести парламентарен мандат. Като депутат в Народното събрание отново бях избран за член на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. 

Там почти веднага си възстанових позициите на Вицепрезидент на Групата на Европейската Народна Партия и спечелих много победи в Асамблеята, които у нас не намериха отзвук.

Ainsi va la vie…