26 октомври 2019

30 ГОДИНИ ОТ АКЦИЯТА НА ЕКОГЛАСНОСТ ПРЕД "КРИСТАЛ" - 25-26 октоМВРи 1989г.




Ани - дъщерята на Констанца Попова


Николина



Милицията натоварва протестиращите в "превозно средство" за да ги "изсипе" в Южния парк. Човекът, който гледа в обектива е от  службите за сигурност. 

На 25 октомври 1989г. се бях запътил към БАН и минавах през градинката пред ресторант "Кристал" (известна и като градинката пред ЦДНА).
Тогава там имаше много художници, които излагаха и продаваха свои картини. (По-късно кметът Александър Янчулев ги измести на друго място - по идея на милионера емигрант Августин Пейчинов).

В спомените ми съм асоциирал това събитие дата с 26 октомври, но снимки, които видях опровергават моята памет.

Минаването ми през тази градинка не само беше събитие, но и в известен смисъл - среща със съдбата. То промени моя живот радикално, за .... вече 30 години.

Та тогава видях няколко души, които събираха подписка против проекти за прехвърляне на води в Рила - от водосборният басейн на река Места и река Струма, течащи на юг - на север, към басейна на река Искър.
От тях познах само актьорът Петър Слабаков. Другите не познавах.

Запомнил съм една красива дама с кафяв кожен брич, която също беше застанала до подписката - сега знам, че това беше доц. Вяра Николова.

Това беше акция на независимото сдружение "Екогласност".

Наоколо наобикаляха милиционери и хора със шлифери, които бяха застанали до една "алтернативна" проява - постер на който пишеше - цитирам по памет:

"Преди да се подпишете знайте, че рупор на "Екогласност" е подривната радиостанция "Свободна Европа" .

Е - това ме амбицира още повече.

Не само се подписах под подписката, но и се записах в "Екогласност".
Те имаха нужда от биолози.
А аз вече работех като биолог в БАН.
Приеха ме с радост!

На другия ден, милиция разтури събирането на подписи, натовари с бой членовете на Екогласност в нещо, като микробус и ги "изсипа" в Южния парк.

А градинката пред "Кристал" беше оградена с дебели червени въжета - т.е. градинката беше арестувана.

Любомир Седмаков , който записа моя телефон по време на подписката, скоро след това ми се обади да отида на първото събрание.

Така моят живот тръгна в друга посока....

Скоро след това ме избраха за член на Управителния съвет на сдружението, за кандидат за депутат на първите избори през 1990г., а след това и за секретар на Екогласност, какъвто бях повече от 10 години.

Организирах първата речна демонстрация у нас - по Дунава - срещу АЕЦ-Белене - на 24 март 1990г. и първата морска демонстрация с яхти "Милост за морето" - август-септември 1990г. както и първия международен екологичен университет на палатки - "Екотопия -92" в каньона на село Реселец до Червен бряг - август 1992г.

Нищо от това не бях планирал.
То просто ми се случи.

В Института по клетъчна биология и марфология, където  тогава работех имаше ксерокс, на който тайно размножавахме апелите на Екогласност.

Донасяше ги доц. Вероника Николова. Тя ме заведе и на събранието в мазето на Института по социология ул. Московска, където заседаваха  създателите на бъдещия СДС, както и на едно голямо събрание на Клубовете за гласност и преустройство.

Така се включих в политиката, в борбата за демокрация и човешки права, както и в борбата за връщането на България в семейството на демократичните европейски държави.

Сега за тези събития пише в учебниците по история.

А тогава ние живяхме тази история!
Тя стана част от нашия живот.

Сега - 30 години по-късно си спомням за тези събития.

                                                                                     Лъчезар Тошев








Ангел Джендема

Свободата брат...

 (Испанската песен)





Не помниш ли човека от отбора
със много мазни,лепкави коси?
Той плачеше от ужас всяка пролет
убихме го,но сякаш,че е жив.

Главата му бе лесно наранима
бодеше се на всякакъв бодил.
На всяка дума слагаше и рима,
на всеки шеф му слагаше пасквил,защото...

Свободата брат е нещо приблизително.
Свободата брат е нащо съблазнително.
Свободата брат е нещо относително.
Свободата брат е нещо изключително.




Той караше се с всякакви контроли
и пееше в обществен писуар,
и плачеше от ужас всяка пролет,
че люлякът смърди на хлорна вар.

Веднъж се втурна бесен в трафопоста,
направи късо с някакви жени
и хвърли се полупиян от моста
и с луда крава сгази три коли.

Разбира се попадна в затвора
и включи се във футболен отбор,
но никак не престана да говори
и неведнъж си вкара автогол.

Затворниците,много лоши хора,
го смачкахме с чугунени глави,
но нека затова да не говорим,
но нека затова да помълчим,защото...

Свободата брат е нещо приблизително.
Свободата брат е нащо съблазнително.

Свободата брат е нещо относително.
Свободата брат е нещо изключително.

Свободата брат е пъпа на живота.
Свободата брат брънка от хомота.

Свободата брат е кръв по твойта риза.
Свободата брат е блюдото,което вчера си облизал.

Николина Николова, чиято беше обувката за която писа Марко Ганчев (вж. по-долу)



ОБУВКАТА НА СОФИЙСКАТА ПЕПЕЛЯШКА




Марко Ганчев

Излъчено по радио “Свободна Европа”
на 30 октомври 1989 г.

На 26 октомври 1989 година, към обед, когато завърши милиционерският погром над активистите на Екогласност в центъра на София, насред асфалта на улица “Раковски” остана една дамска обувка.

Цивилните и униформените биячи толкова припряно влачеха жертвите си към специалния автобус, че най-малката им грижа бе да не изпадне върху асфалта нечия обувка. Когато секат гора, трески хвърчат – тая крилата фраза навремето я бе изрекъл самият Йосиф Висарионович Сталин. Камо ли сега да не изхвърчи някоя дамска обувка, голяма работа.

Един гражданин изтича сред запустялата улица и вдигна обувката. Момчета, момичета – трогателно-безпомощно се заозърта минувачът. – Обувката! Обувката на вашето момиче! Горкото, по чорапи къде ще го карат? Занесете му я! – молеше се той на някого от младежите, който му се виждаше симпатичен. Но се оказваше, че оня е от другата страна на барикадата и с отвращение му отблъскваше обувката, като внимаваше да не прекърши китката на ръката му. Гражданинът разбра, че трябва да я даде на някого от влачените и ританите по уличното платно. Но на тях не им бе до чуждите обувки. “Момчета, момичета, обувката!” – беззвучно вече мърдаше устни минувачът, а може би викаше силно, но го заглушаваха виковете на свидетелите от тротоарите, от входовете на магазините, от прозорците на сградите: “Уууу! Позор! Фашисти!”

Обувката на софийската пепеляшка остана върху асфалта да чака своя принц. Не ще е нужно принцът да праща глашатаи по цялото царство, които да открият на чие момиче принадлежи обувката. Ще я намерят лесно нашата пепеляшка не само в столичния ни град под тоновете оловна пепел от Кремиковци. Ако не я намерят в изпепеленото поле край Пирдоп и Златица, тя ще да е някъде в лунните кратери на Средногорието, изкопани от комбината “Медет”, надвишаващи по размер огнището на вулкана Етна. Ще я познаят по сивата девненска пепел в косите й или по златистата пепел от циментовите заводи край бившата Златна Панега. В никой случай не ще е успяла да си измие косите в бълбукащите някога карстови извори-реки на тия две щастливи долини. Но най-бързо глашатаите ще намерят пепеляшка край угасналото огнище на нашите надежди. Изрива пепелта, за да търси живо въгленче из нея. Ако България се оказа мащеха на своите пепеляшки, те се оказаха нейни истински дъщери. И на свой ред искат да бъдат истински майки на своите деца, а не мащехи, които хладнокръвно да им поднасят мляко, пълно с радиоактивен йод. Гласност за това, което поглъщаме с млякото и с ябълките, искат пепеляшките от Екогласност. Гласност къде ще иде водата от високата част на Рила планина. Ясно, ще иде за стоманата в Кремиковци. Но къде ще иде стоманата от Кремиковци? Дали няма да отиде за танкове, които от своя страна ще отидат в Кабул, в Прага или в Будапеща? Изтърбушили сме планините си за последното късче медна руда, но по петнайсет години чакаме за телефон, защото нямало достатъчно медни жици и официалната директива е да се телефонизират само трийсет процента от жилищата в страната. А къде отива денонощното производство например само на севлиевския кабелен завод? Развитите страни платиха с екологичното си замърсяване поне своя висок стандарт, а ние хем се замърсихме, хем си останахме бедни. Пепеляшките вече искат гласност и за това. Там е цялата болка на властите, несвикнали още да боравят дори поне с дозирана гласност като своите съветски колеги, камо ли със свобода на словото като в Полша и в Унгария.

Целта на голямото побоище от 26 октомври бе да се изтласкат сбирките на неформалните организации от централната част на столицата някъде към периферията, където ще им симпатизират по-малко минувачи. Активистите на Екогласност понесоха върху ожулените си от асфалта гърбове своите плакати към Южния парк. Върху явно пукнатите им масички, разгънати пред скрито пукнатите им ребра, продължиха да събират подписи срещу проекта за обезводняване на Рила планина. Позасрамени от световното обществено мнение, властите на 28 октомври дори докараха духова музика до тяхната масичка. Денят бе почти лятно топъл и слънчев, духовата музика свиреше, опрощаващи усмивки се разменяха между разпозналите се бити и побойници от оня ден. Може би всеопрощението настъпваше под въздействието на мекия есенен ден, чрез който майката природа се показваше към всички ни наистина майка, а не мащеха. Но защо диригентът толкова внезапно даде знак на свирачите да надуят силно инструментите, преди още да са поели дъх както трябва? Господи, защо било? Защото в съседната алея провеждало събрание на открито Независимото дружество за защита на правата на човека. Духовата музика съвсем не била докарана за нашето добро настроение, а за да заглушава ораторите. Тоя път мащехата биеше заварените си деца не с милиционерски, а с диригентски палки. Е, все пак не е толкова жестоко. А и не може гръмката държавна музика да заглуши малкия оркестър на надеждата. Тия от публиката, които стояха по-близо до ораторите, препредаваха думите им от уста на уста към цялото множество. От уста на уста и от епоха на епоха се препредаваха пламенните думи на младото и непознато племе, жадуващо за свобода.

Млади връстници на моите синове, а знаете ли, че аз помня връстниците на моя баща как, когато бяха на вашите години, също жадуваха за свободата с толкова пламнали очи, колкото и вие. Това навярно можете да си представите. Но ако ви кажа, че те същите, вече не така млади, са отдали заповедта за побоя над вас оня ден? Те същите днес докараха духовата музика да заглушава вашите думи. Утре и вие ще станете като тях. Вие ще отдавате заповеди на цивилни и униформени биячи да разпръсват събранията на вашите деца и внуци. Вие ще преобличате в цивилни дрехи военни духови музики да заглушават ораторите им. Не вярвате ли? Само създайте своя организация на принципа на демократическия централизъм и няма да усетите колко скоро ще си размените местата. Дано независимите ви сдружения си останат завинаги независими, ръководени от най-високата по ранг конфедерация на човешките въжделения: свобода, милост, взаимопомощ, плодотворен труд. Иначе по-дообре обувката на днешната софийска пепеляшка да си остане там върху асфалта, без да намери своя принц. Какъв смисъл има да го намери, приказката да завърши щастливо, принцът да се ожени за принцесата, да народят нови деца, но след време техните обувки отново да бъдат захвърлени на асфалта, за да търсят своите нови принцове.

И все пак обувката на софийската пепеляшка е тая, която ни повежда в крак с времето…



Bulgarian dissidents win temporary green light

by Denise Searle and Mike Power in Sofia
23 October 1989


 A breath of political fresh air is blowing through the Bulgarian capital as the opposition has won a green light to pursue its activities for the first time in 40 years.
Under the protection of a large contingent of foreign diplomats and journalists here for an East-West environmental conference, Bulgaria’s fledgling dissident movement has organised mass meetings and open-air rallies, held press conferences and issued policy statements.


Ecoglasnost protester.
Photograph: Chris Niedenthal/LIFE Images Collection via Getty

Such activities are still small compared with protests in other East European countries, but their scale has taken the authorities and even the dissidents themselves by surprise.

Bulgaria’s greens, Ecoglasnost, had by last night collected more than 5,000 signatures after nine consecutive days of campaigning on the streets of central Sofia. A leading member of Ecoglasnost, Beyan Kiurianov, said: ‘It seems we are being tolerated .. while journalists and diplomats from 35 countries are in Sofia. We must speak out while we have the chance.’
Ecoglasnost is protesting against the siting of a nuclear power station on the Danube island of Belene which they say is on an earthquake zone, and also against a project to divert the Mesta River which flows into northern Greece





 

Beatings and arrests mar East-West conference on the environment


4 November 1989



THE 35-nation East-West environment conference in the Bulgarian capital
Sofia was seriously disrupted last week after Bulgarian militia attacked
a group of ecology activists. Members of Ecoglasnost, Bulgaria’s equivalent
of Friends of the Earth, were beaten and arrested while trying to collect
signatures on a pro-conservation petition.

More than 40 people were seized, including 10 passers-by and a Soviet
delegate to one of the conference’s parallel events. All were later freed.


Those arrested included Ecoglasnost secretary and Sofia city councillor
Alexander Karakachanov, who had hospital treatment for severe bruising and
abrasions of the back and neck. Other detainees complained of damaged kidneys,
cracked ribs and broken fingers.

The arrests and assaults caused a row at the environment meeting of
the Conference on Security and Cooperation in Europe (CSCE). Two sessions
were suspended while delegates criticised the militia’s actions, the first
time this has happened at a CSCE event. 
Some delegations, including Britain, indicated that they might withdraw
from the meeting or refuse to sign the concluding document unless the Bulgarian
government provided a satisfactory explanation. Richard Smith, head of the
delegation from the US, said his country was unlikely to sign the final
document under such circumstances.

Next day, Bulgaria’s environment minister, Nikolai Dyulgerov, admitted
that the security forces had overstepped the mark. Delegates accepted the
statement, but many demanded assurances that these incidents would not happen
again.

The US immediately submitted a strongly worded proposal calling for
independent unofficial environmental groups to be given the right to exist,
express their views and function without harassment. This proposal is likely
to be incorporated into the Sofia meeting’s final document.

Ecoglasnost had capitalised on the unusually tolerant atmosphere in
Sofia resulting from the presence of hundreds of foreign diplomats and journalists.
The group held three public meetings, each attracting more than 1000 people.

During the first two weeks of the three-week conference, Ecoglasnost
collected more than 9000 signatures on a petition calling for more public
consultation about a hydropower and irrigation scheme to divert some of
the south-flowing Mesta river away from Greece to Bulgaria’s Trakia Plain.
Ecoglasnost says the project will destroy nature reserves and raise the
water table around Bulgaria’s second city, Plovdiv.

In a surprise move, Yordan Yotov, a senior official of Energoproekt,
the Bulgarian firm in charge of the project, addressed one of Ecoglasnost’s
public meetings, calling for dialogue. Ecoglasnost responded by inviting
Yotov to a public debate. 

Denise Searle and Mike Power, Sofia 



                                                                                                                           Сн. Ирина Недева
Вече 30  години, на 26 октомври минавам през градинката пред "Кристал" и си спомням за събитията от онези дни.

Така направих и тази година.

По пътя ме срещна журналистката Ирина Недева, която документира със снимки, как си слагам значката от 1989г. с която съм бил на всички прояви на Екогласност.


                                                                                                                             Сн. Ирина Недева