Франческо (Франьо) Соймирович – Архиепископ на Охридската архиепархия (Римокатолическа църква) от 20 март 1656 до 1661г. пише за пристигането си в Охрид :
„ Днес всички, които живеят в този град са българи и управляват и поддържат сами този град, защото това им е позволено от Турчина, когато е превзел гореспоменатия град. „
Архиепархията Охрид
Едно от най-интересните явления в историята на католицизма в България през
ХVІІ век е, че трима католически архиепископи са назначавани в епархия, където
няма католици – Охрид. Сега ще се спрем на латинските архиепископи назначавани в
Охрид.
Латинските архиепископи в Охрид
Първият архиепископ на Охрид е Рафаил Левакович, хърватин от
Ястроберия. Той така и не посещава епархията си от страх да не загуби живота
си. Титлата му е “архиепископ на Охрид” или “Prima Justiniana” и администратор на Призрен. Първоначално се счита,
че в Охрид католиците са 15 000. Най-вероятно те са обаче от епархията Пулити.
По думите на Андреа Богдан, наследник на Левакович,
пътувайки към Охрид среща непознат, който му казва: “Ако ти е мил животът, не
влизай в Охрид, защото там няма да намериш нито един католик а само
фанатизирани гърци, върли неприятели на католиците.” Ето защо Богдан развива
дейност най-вече в Албания.
След като Конгрегацията ръкополага Соймирович за владика на
Охрид, последният се отправя на среща с бейлерберия на Румелия, за да получи
разрешение да посети Македония.
Соймирович пише, че пристига в Охрид преоблечен като
търговец. Посещава гръцкия патриарх, среща се със свещеници, монаси и търговци.
Убеждава се, че в Охрид няма католици. Въз основа на тази информация,
Конгрегацията решава, че Соймирович трябва да се установи близо до неговата
епархия, например в Черна гора. След това обаче, Пропагандата го упреква в
намеса в делата на другата епархия. Започва процес срещу Соймирович. През 1660
г. доказва, че е невинен и се освобождава от всички обвинения. През 1662 г.
Конгрегацията му поверява епархията на Марцианопол, а през 1663 г. и епархията
на Никопол. Титлата “архиепископ” на Охрид носи до смъртта си (1674 г.). През
1675 г. Андрей Богдан е провъзгласен отново за епископ на Охрид. Той е и
последния владика на Охрид назначен от Рим.
Движение за Уния в Охрид
В края на ХVІ век патриарсите на Охрид поддържат контакти
със Запада. От политически съображения патриарх Порфирий Палеологос и митрополит
Йеремия изпращат в Рим писмо, подписано от 17 други митрополити, с което молят
за финансова помощ. Светия Отец Папата им припомня, че могат да върнат в лоното
на Христовата църква хиляди верни.Подканя ги да разкажат на верните за любезния
прием, оказан им в Рим и как са се ползвали от плодовете на неговата бащинска
любов. В писмото се казва още, че са приети в Марианските конгрегации, което е
сигурен знак, че са приели католическата вяра.
Наследникът на Порфирий (Аврам) изрича “веруюто” на
Католическата църква и получава власт да разрешава и абсолвира разкаяни еретици
и апостати.
Патриарх Атанасий ІІ (1658-1665) също изповядва
католическото верую, но след като не успява да склони и православните прелати,
подава оставка и се установява първоначално на остров Цанте, а след това в
колежа “Св. Атанас” в Рим.
Наследникът на Атанасий ІІ, Игнатий (1660-1672), преследва
католиците.
От изложеното става ясно, че Соймирович управлява, когато се
появяват предпоставки православните патриарси да приемат нашата вяра. За
съжаление, той не съумява да се възползва от този благоприятен момент.
Архиепископията Скопие
Първият владика на Скопие, за който има сведения, е Франц де
Андрейс, ръкоположен на 20 юли 1571 г. Той е и помощник на архиепископа на
Гран. Няма никакви сведения за неговата дейност.
Епархия Скопие остава без владика до 1649 г., когато е
ръкоположен доминиканецът Хияцинт Маркриподари. Финансовата си издръжка (300
скуди) получава от архиепископията на Гран, което е знак, че най-вероятно той няма
взаимоотношения с католиците в България.
Андреа Богдан
С назначаването на Андреа Богдан за владика на Скопие,
епископското седалище е въздигнато в първостепенно. От всички документи е ясно,
че мисионерите в Скопие живеят в изключителна бедност. Положението на Андреа
Богдан е сравнително по-добро от това на Никополския владика. Той построява в
Призрен училище, изместено по-късно в Яниево.
Поради липса на свещеници в Скопие, някои католици се
отвръщат от вярата. Например от 40 католически семейства в Хаси само жените
остават католички. В Трепсия от 40 католически семейства остават само 4. Според
доклад от 1661 г. в архиепархията Скопие има 200 католически семейства, а
според доклад от 1671 г. броят им е намалял с 50.
Това отпадане от вярата вероятно е преустановено след
идването на новия владика Андреа Богдан. През 1671 г. той пише: “Преди тук не
се освещавали свещените масла, нямало порядък и споровете били решавани от
турците. Преди не е имало свещеници а сега хората не умират без тайнствата”.
Богдан разказва още, че турците разрешават на девойките да се причестяват само
на Велики четвъртък. Ето защо в този ден свещениците остават по енориите си, а
маслата освещават на “Бяла неделя”.
Извадка от книгата :
КРАЙ БРЕГА НА ДУНАВА - Начало на католическите общности в България, Анджело Джорджета
ІІ ГЛАВА, Отец Фортунат Бакалски - Капуцин.
AПОСТОЛАТ НА КАТОЛИЧЕСКИТЕ МИСИОНЕРИ
В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ХVІІ ВЕК
Свободен превод от немски – отeц Павел Йотов.
Издател: San Gabriele edizioni
Година на издаване: 2006
