Защото доброволно прие с плът да се издигнеш на кръста, за да избавиш нас, които създаде, от робството на врага.
Затова с благодарност Ти пеем:
Спасителю наш,
като дойде да спасиш света, с радост изпълни всичко.
На този ден (би трябвало да) се чете в храмовете Синодикът на цар Борил.
СИНОДИК НА ЦАР БОРИЛ
Синодикът се чете в първата неделя на поста, както е постановено от нашите богоносни отци. Отче, благослови!
(Превод от старобългарски Анна Мария Тотоманова)
[Дължим на Бога най-голяма благодарност от деня, в който възприехме Божията църква и закона на благочестивото предание, което ще разори злобата на безбожието. Следвайки словата на пророците, водени от думите на апостолите и осланяйки се на евангелското повествование, празнуваме деня на обновлението.
Защото Исаия рече да се обновяват пред Бога островите (По Ис. 41:1), като намекваше за езическите църкви. Понеже църквите не са просто здания на храмове и светлина, но в тях се събират благочестивите и чрез тях угаждат на Бога с песни и славословия. И апостолът същото поучава и заповядва да ходим в обновен живот (Рим. 6:4), и казва, че новото творение се обновява чрез Христос. А Господните слова, които откриват устроението на пророците, гласят:
"И настана тогава в Йерусалим празник Обновление, рече, и зима беше" (Йоан. 10:22).
А пък смисълът им е, че в тази зима народът на иудеите кроеше убийството на Спасителя на всички ни, и бури и смутове. Или че той е превърнал в студ телесните възприятия чрез смяната на въздуха. Защото и за нас настана зима, и то не каква да е, ами наистина сурова и зла. Обаче разцъфтя и за нас предлятната пролет на Божията благодат, когато се събрахме да отправим благодарност към Бога за пожънатите блага. Затова нека да речем в псалми: "... лято и зима Ти си наредил" (Пс. 73:17). Спомни си, прочее.] Защото враговете, които хулеха Господа, тъй като бяха обезчестили светото поклонение на светите икони и се бяха възгордели и превъзнесли в безбожието си, Богът на чудесата низвергна и обори отстъпническите им приказки. Но Бог не презря гласовете на тези, които го зовяха: "Спомни си, Господи, охулването на Твоите врагове, което аз нося в пазвата си от всички народи. Как Твоите врагове охулваха изкуплението на Твоя помазаник" (Пс. 88: 51—52).
А изкуплението на Твоя помазаник е, че чрез Неговата смърт бяхме откупени и Му повярвахме заради словото на вярата и изображенията на иконите, чрез които Божият промисъл става разбираем за избавените. Заради кръста и преди кръста и след кръста [*] на Неговите страсти и чудеса, от които подобието на неговите страсти премина в апостолите, а оттам и в мъчениците, и от тях снизойде дори до изповедниците и постниците. Днес нашият Бог си спомни хулите срещу Него, които изрекоха враговете Господни, които хулеха изкуплението на Неговия помазаник, и поради своето милосърдие се смили и склони поради молитвите на Майката и на апостолите, и на всички светии, които бяха поругани с Него и охулени на иконите, защото както бяха пострадали в плътта си, така трябваше да се приобщят към Него и при оскверняването на иконите, и направи накрая това, което искаше днес. И друго стори, което беше свършил по-рано, преди оскверняването и поругаването на иконите в продължение на много години, и върна иконопочитанието. И днес след почти трийсетгодишното обругаване стори така, че ние, недостойните и оскърбените, да се избавим от напастите и да утвърдим иконопочитанието и този празник, който ни носи спасението. [Защото на иконите виждаме страстите на Владиката заради нас: кръста, гроба, ада — умъртвяван и пленяван, страданията на мъчениците, венците; самото спасение, което нашият пръв създател и благодетел, и венчател сътвори насред земята. Това тържество празнуваме днес чрез Него с молитви и молене, веселейки се вкупом и радвайки се със псалми, зовем Го с песни: "Кой Бог е тъй велик, както Бог наш! Ти си Бог, Който прави чудеса!" (Пс. 76:14—15).
Унижил си] поругателите на Твоята слава, дръзнали да посегнат на Твоите икони, и си разобличил колебливите и страхливите, и отстъпниците. Обаче благодарността към Бога и победата на нашия Владика над иконоборците, страданията и борбите, друго слово по-пространно, словото на Писанието ще покаже.
*. Бележка в лявото поле: Тук певците пеят на глас: Заради кръста и преди кръста и след кръста. — Бел. прев.
Ще покаже как успокоени след преминаването на пустинята, за да защитим разумния Йерусалим, подражавайки на Мойсей, и най-вече поради Божествената повеля, се явихме като някаква кула, построена от грамадни камъни и устремена към възприемането на Божественото. И с братски сърца, правдиво и както подобава, смятаме да напишем благословиите, които подобават на пазителите на закона, и клетвите, които си навлякоха беззаконниците. Затова да кажем така: Възглас.
2. На тези, които изповядват плътското пришествие на Божието Слово със слова и уста, със сърце и разум, чрез Писанието и иконите — вечна им памет. Трижди.
3. На тези, които признават единството на Христа и на Неговата ипостас, разделено в съществата, и създаденото от него, и несъздаденото, видимото и невидимото, смъртното и безсмъртното, описаното и неописаното, които приписват на човешкото естество несъздадеността на Божественото същество и които изповядват описаното и други подобни неща чрез слово и образи — вечна им памет. Трижди.
[4. На вярващите и проповядващите, сиреч на онези, които благовестят словата чрез буквите, а нещата чрез образите, така че ползата да бъде еднаква и когато се произнася словото, и когато се оповестява истината чрез образи — вечна памет. Трижди.
5. На тези, които освещават със слово устните и слушателите, които познават Словото и го проповядват, а също и чрез честните икони, чрез които се освещават очите на зрящите и чрез които умът им се издига да богопознанието, както и чрез божествените храмове и свещените съдове и чрез друга свещена утвар — вечна памет.
6. На знаещите, че жезълът и скрижалите, кивотът и свещникът, и трапезата, и кадилницата предсказваха и изобразяваха всесветата Дева и Богородица Мария. И както те я предсказваха, тя не просто стана такава, ами стана девойка
и след като роди Бога, си остава дева. И заради това на онези, които зографисват тази девойка на иконите и я рисуват на различни изображения — вечна памет [*].
7. На тези, които познават пророческото знание и го приемат, както самото божество го е предсказало в образи, на тези, които вярват, както ликът на пророците знаеше и проповядваше, както апостолите се вслушваха в отците, на онези, които укрепват писаното и неписаното предание и заради това изобразяват светите неща и ги почитат — вечна памет [**].
8. Онези, които разбират Мойсей, който казва: "Слушайте: в деня, в който Бог говори на планината в Хорив, чухте думите, а не видяхте смисъла им" (По Втор. 5). А просветените отвърнаха с право: "Ако сме видели нещо, наистина го видяхме, както ни научи синът на гръма [***] какво бе в началото. Което сме чули, което сме видели с очите си и което ръцете ни са осезали за Словото на живота, това свидетелствуваме. И пак, както другите ученици на Словото, с тях ядохме и с тях пихме не само преди страстите, но и след страстите и възкресението". И на тези, които са укрепени от Бога да бъдат различни и от завещаното в закона, и от учението за благодатта, и изписват в иконите всичко невидимо и видимо, и осезаемо в него и го почитат — вечна памет. Трижди — велегласно.
9. Както пророците са видели, както апостолите са научили, както Църквата е приела, както учителите са предали, както вселената единно мъдърствува, както благодатта засия, както се показаха истинските неща, както лъжата беше прокудена, както премъдростта получи дръзновение, както Христос подаде, така мъдруваме. Така говорим, така проповядваме] истинния наш Бог Христос, почитайки Неговите свети слова в писанията, в тълкуванията, в жертвоприношенията, в църквите, на иконите.
*. На маргината: три пъти — Бел прев.
**. На маргината: три пъти. — Бел. прев.
***. Има се предвид Йоан Богослов, който заедно с брат си Иаков притежава прозвището Воанергес — синове на гръма, Марк. 17. Следва началото на Евангелието от Йоан. — Бел. прев.
На Него като на Владика се покланяме и Го почитаме. И заради общия Владика почитаме и Неговите постоянни угодници и им се покланяме. Възглас три пъти. Това е вярата на апостолите, това е вярата на отците, това е вярата на православните. Тази вяра утвърди вселената [*].
10. И след тях възхваляваме проповедниците на благочестието, понеже братски и отечески се подвизаваха за Негова слава и чест, и казваме:
"На светите вселенски патриарси Герман, Тарасий, Никифор и Методий, на Михаил [2] като на истински Божии светители и поборници и учители на православието — вечна им памет [**].
На светите преосвещени и православни патриарси Игнатий, Фотий, Стефан, Антонии, Никола — вечна им... [3]
На всичко, което е против светите патриарси Герман, Тарасий, Никифор, Методий, Игнатий, Фотий, Стефан, Антоний, Никола [4], писано или изречено — анатема.
Всичко новосътворено и правено извън църковното предание и учение и изобразяването на светиите и на всечестните отци — анатема. Възглас.
На преподобния мъченик и нов изповедник Стефан — вечна му памет. Трижди. [5]
На присночестните изповедници и архиепископи Евтимий, Теофил и Емилиян — вечна им памет.
На блажените митрополити Теофилакт, Петър, Михаил, Йосиф — вечна им...
На триславните изповедници Йоан, Никола, Георги и на всички единомъдърстващи епископи — вечна им памет.
*. Бележка върху дясната маргина: "И тук певците пеят: "Тази вяра утвърди вселената...". — Бел. прев.
**. На маргината: три пъти. — Бел. прев.
На всички, дошли в нашата православна вяра от нечестивата вяра арменска — вечна им памет. Възглас.
На всепреподобния студийски игумен Теодор — вечна... [*] Трижди.
На Исакий чудотворец, на пророчестващия Иоаникий — вечна му памет.
На преподобния архимандрит Иларион, игумен далматски, вечна му памет. Веднъж.
На преподобния Симеон Стълпник вечна му памет.
На преподобния Теофан, игумен на Голямо село, вечна... Трижди. [6]
На всички приели православната християнска вяра вечна им памет. [**] [7]
11. Както благословиите на отците преминават върху нас синовете, които се стремим към тяхното благочестие, така и клетвите застигат отцененавистниците и престъпващите заповедите на Владиката. Затова всички общо, доколкото сме изпълнени с благочестие, отправяме към тях клетвата, която те сами си навлякоха. На тези, които чрез словото приемат въплъщаването на Божието слово, но не приемат да го виждат на иконите и поради това се стремят да го възприемат чрез словото, като на дело се отвръщат от нашето спасение — анатема.
[12. На тези, които зле са се вкопчили в словото за неописуемото и затова не искат да изписват на иконите присъщите и нам плът и кръв на приобщилия се Христос, истинния Бог,] и оттам показващи привидения — анатема.
13. На онези, които, макар и да не искат, приемат пророческите видения, но чудно защо не приемат показаните им образи на Словото преди въплъщението, ами всуесловят, че самото това непостижимо и невидимо същество се е явило на виделите го или че образът на истината и изображенията и делата са се явили на зрящите, и се канят [да иконографисват въчовеченото Слово и не приемат страданията Му заради нас — анатема. Трижди.]
*. На маргината: три пъти. — Бел. прев.
**. Този възглас липсва в известните гръцки, руски и сръбски текстове, както и в Дриновския препис. — Бел. прев.
14. Които слушат Господ да казва: "Ако да бяхте вярвали на Мойсей, щяхте да повярване и на Мене и т. н." (Йоан. 5:46), и тези, които разбират Мойсей, който казва: "Господ, Бог твой ще ти издигне Пророк от твоите братя, като мене" (Втор. 18:15), и казват, че приемат пророка, но не показват чрез изображение пророческата благодат и как се яви всемирното спасение, как се появи, как поживя с хората, как изцели страсти и недъзи с чутовни изцеления; как беше разпнато, как беше погребано, как възкръсна, как страда и стори всичко това заради нас. На онези, които не приемат да виждат на иконите тези всемирни и спасителни деяния, нито пък им се покланят — анатема.
15. На онези, които пребивават в иконоборската ерес, и тем паче в Христоборско отстъпничество, и не искат да се издигнат до спасението си според Моисеевия закон, нито благоволяват да се върнат към благочестието чрез апостолското учение, нито пък желаят да се отвърнат от измамата чрез притчите и разказите на отците, нито заедно с останалите се молят на божиите църкви по цялата вселена, ами веднъж завинаги са се обрекли на участта на иудеите и езичниците, защото както те без срам хулят първообразното, и тези хулят неговите дела заради изображенията. И дори не се срамуват да посегнат и на самия изобразяван. И които необратимо се придържат към една такава измама и запушват ушите си за всяко божествено слово и учение, понеже са прогнили вече и са се отсекли сами от общото тяло на Църквата — анатема. Трижди.
[16а. Които въвеждат някакви празнословия за неизреченото въплъщаване на Господ Бог и спасител Христос или смятат, че човешкото в Христа трябва да се покланя робски
на присносъщното божество и винаги да му робува, тъй като то е съществено и непреходно — анатема.] [*]
16. За Анастасий, Константин и Никита, които започнаха ереста при Савър [8], като несвещеници и наставници на погибелта — анатема.
17. За Теодот, Антоний, Йоан, които взаимно си изходатайстваха злото, а и на други предадоха зловерието — анатема. Трижди.
18. За Павел, който се прекръсти на Савел, и за Теодор, наричан Гасти, и за Стефан Молитски, а също и за Теодор Критински и Лалуд Леонт и освен за тях, за всеки, който им прилича по нечестивост, какъвто и жребий да му се е паднал или в какъвто и сан или начинание да се подвизава, за всички тях пребиваващи в тяхното си зловерие — анатема трижди.
19. На Георгий [**], който дойде от Ламб [9] и избълва в Крит отровата на своята скверна ерес и, тежко ми, сам се провъзгласи за помазаник срещу спасителното превращение Христово, и на развратените от неговите учения и писания, и на единомислениците му — анатема.
20. На всички еретици — анатема. [10] На събора [11], посегнал на светите икони — анатема [***].
21. Които наричат честните икони на Христос, нашия Бог, и на Неговите светии с думите на Светото писание срещу идолите — анатема.
22. Които се приобщават с разума си към поругаващите и безчестящите честните икони — анатема.
23. Които казват, че християните пристъпват към иконите като към богове — анатема.
24. Които казват, че не Христос, нашият Бог, а друг [12] ни е избавил от идолопоклонническата измама — анатема.
*. Липсва в Палаузовския препис. Няма го и в сръбския синодик. — Бел. прев.
**. В Дриновския препис: Геронтий. — Бел. прев.
***. Възгласи 20—25 липсват в Дриновския препис. — Бел. прев.
25. На дръзналите да кажат, че съборната църква някога е възприела кумири, понеже не само извращават цялото тайнство, но се подиграват и с християнската вяра — анатема.
26. Които [13] въвеждат и търсят да приведат някакви нови учения за неизреченото въплъщение на нашия Спасител и Бог и да открият по какъв начин самият Бог Слово се съедини с човешкото племе и как чрез слово обожестви възприетата плът, и се осмеляват да оспорват естеството и свръхестественото сливане на двете естества на Бога и на човека — анатема.
27. Които обещават да бъдат благочестиви, но въвеждат в православната и апостолска съборна Църква езическите и нечестиви догми за човешката душа и за небето, и за земята — анатема.
28. Които предпочитат глупавата така наречена мъдрост на външните философи [14] и следват техните наставници, и приемат, че човешките души преминават в други твари и загиват подобно на безсловесните животни, като по нищо не се различават от тях, и по този начин отхвърлят възкресението и съда, и последната почит към умрелите — анатема. [15]
29. Които учат, че безначалната или видимата материя е събезначална спрямо Твореца и Бога на всички и се противопоставят на Този, Който каза: "Небе и земя ще преминат, ала думите Ми няма да преминат" (Мат. 24:35), и които от земята говорят празни приказки и навличат върху главата си Божията клетва — анатема.
30. На тези, що казват, че езическите мъдреци [16] и първите ересиарси, които бяха прокълнати като чужди на съборната църква и заради прелюбодейското си кощунствено учение от седемте вселенски събора и от всички отци, възсияли с правоверието, са най-добрите; и които са прегрешили и тук, и пред бъдещия съд на благочестивите мъже от човешка суета или поради незнание — анатема.
31. На тези, що с нечиста вяра и простодушно сърце приемат небивалите чудеса на нашия Спасител и Бог и на родилата го пречиста Владичица наша Богородица, и на останалите светии, но се осмеляват с притчи и мъдри приказки да ги оклеветят, че били немощни, или пък ги преразказват, както им изглеждат, и ги описват според собственото си желание — анатема. Веднъж.
32. На тези, що изучават езическите учения [17] не само за да се поучат от тях, ами следват и техните суетни вярвания и привличат към себе си кога тайно, кога явно истински вярващите и утвърдилите се във вярата, както и други, и ги учат прилежно — анатема. Веднъж.
33. На тези, що смесват създаденото за нас с други техни лъжливословесни създания и приемат, че Платоновите идеи [18] са истински, и твърдят, че самосъставните неща се образуват от идеите и открито хулят самовластието на Създателя, Който приведе всичко от небитие в битие и стана Творец на всички, положил началото и края като Владетел и Владика — анатема.
34. Тези, що твърдят, че човеците ще възкръснат и ще бъдат съдени при последното общо възкресение с други тела, а не с тези, с които (са живели и в сегашния живот, защото те са тленни и загиват, и словоблудстват напразно и от суета срещу самия Христос), нашия Бог и неговите ученици, и нашите учители, които са ни научили, че с които тела са живели човеците, с тях ще бъдат и съдени, както още великият апостол Павел в словото си за възкресението най-подробно показа с притчи и разобличи като безумни онези, които не смятаха така. И на онези, които се противопоставят на такива повели — анатема. Веднъж.
35. На тези, които приемат и предават суетните и езически твърдения [19], че на душите е присъщо предвечно съществуване, а не че всичко е станало и дошло от небитието, и че има край за мъчението и повторно създаване на цялото творение и на човешките неща, и с такива твърдения разрушават
твърде небесното царство и го правят преходно, докато то е вечно и неразрушимо. А сам Христос, нашият Бог, ни е научил и ни е завещал, пък и от всички стари и нови писания ние разбрахме, че и мъчението е безкрайно, и царството е вечно. А с такива думи те сами се погубват и стават и на други ходатаи за вечната мъка. Анатема. Веднъж.
36. На излизащите извън Православието, внесени от Йоан Италийски [20] и от причастилите се с неговата пагуба езически и друговерски учения [21], които се противни на съборната и непорочна православна Църква — анатема трижди [*]. [22]
37. На всички, научени на зловерие от монаха Нил [23], и на приобщилите се към тях, анатема [**].
38. Понеже [24] прелукавият наш враг разсея по цялата българска земя манихейската ерес, като я смеси с месалианската, на всички, които са начинатели на тази ерес — анатема.
39. На поп Богомил, който при българския цар Петър възприе манихейската ерес, като прибави към нея и това, че Христос, нашият Бог, само привидно се е родил от светата Богородица и Приснодева Мария и привидно е бил разпнат и възнесъл обожествената плът, и я е оставил във въздуха; на неговите бивши и настоящи ученици, които твърдят това и се наричат апостоли — анатема.
40. И на всички, които поддържат тази ерес и техните обичаи, и нощните им сборища и тайнства, и вредните им учения, и ходят заедно с тях, анатема.
41. На онези, които се обичат с тях и съзнателно ядат и пият с тях, и приемат дарове от тях, като на техни единомишленици — анатема.
*. Съответства на § 43 в Дряновския препис. На полето и в двата преписа приписка: В лято 6590, на 13 март, индикт 5, тогава възникна тази ерес. — Бел. прев.
**. Съответства на §§ 36 и 44 в Дриновския препис. — Бел. прев.
42. На онези, които на 24-ия ден от месец юни, на Рождество на Йоан Кръстител, правят магии и отмъкват плодове, и каквито и скверни тайнства да правят през тази нощ, подобни на езическата служба — анатема.
43. На онези, които наричат сатаната творец на видимото мироздание и управител на дъжда и града, и на всичко, което произлиза от земята — анатема.
44. Които твърдят, че сатаната е създал Адам и Ева — анатема.
45. На онези, които отхвърлят боговидеца Мойсей и Илия Тезвитянин и останалите свети пророци и патриарси и твърдят, че техните свети писания не са от Бога, ами от сатаната, и че подтиквани от него те са написали това, което написаха; а пък което са изрекли за Христос, са го говорили, без да щат и по принуда. И затуй и на богомилите, които се отричат от всички книги, написани във Ветхия завет, и от всички свети пророци, възсияли в него — анатема.
46. Които твърдят, че жената зачева в утробата си с помощта на сатаната и че сатаната неотстъпно пребивава там чак до раждането на младенеца и светите мъже не могат да го прогонят чрез кръщението, ами само с молитва и пост, на онези, които твърдят това — анатема.
47. На онези, които хулят Йоан Кръстител и казват, че и той, и кръщението във водата са от сатаната, и затова се отвръщат от кръщението с вода и се кръщават без вода, само като изрекат веднъж "Отче наш" — анатема.
48. На онези, които се отвръщат от всички божествени песнопения в свещените църкви и от самия Божи дом, т. е. от Църквата, и казват да се пее само "Отче наш", на което и място да се случи — анатема.
49. На онези, които отхвърлят и хулят светата и свещена служба и цялото светителско устроение, и твърдят, че са изобретение на сатаната — анатема.
50. На онези, които отхвърлят и хулят причастието с честното тяло на нашия Господ Иисус Христос, понеже
отхвърлят тайнството на Иисус Христос, извършено заради нашето спасение — анатема.
51. На онези, които се отмятат от поклонението на честния и животворящ кръст и на светите и свещени икони — анатема.
52. На онези, които приемат някой от тези еретици в светата Божия църква преди да се е изповядал и проклел цялата си ерес, както беше казано — анатема.
53. На Василий Врач [25], който пося триж окаяната богомилска ерес в Константинопол при православния цар Алексий Комнин — анатема.
54. На онези, които не приемат с всяческо благоговение и с разума си разделението, което показва единството на различното естество на слелите се в Христос две естества, съединили се в Него неслято и неразделно, а като приемат едно такова разделение, твърдят, че на плътта не само естеството е различно, но и достойнството, защото служи на Бога и му принася рабска служба, и му отдава подобаващата се почит като дълг, както и служебните духове, които служат на Бога и му принасят жертва раболепно; и учат, че тази плът е била велик архиерей, а не Бог Слово, когато стана човек. Затова на всички онези, които заради това дръзват да разделят на съставки единния Христос, наш Господ и Бог — анатема.
55. Въведеното [26] и говореното от Михаил, бивш учител, протекдик и майстор на риторите, и от Никифор, учител на апостол Василаки [27], който бе дякон на великата Божия църква в Константинопол, които последва и Драчкият митрополит Евстатий и чийто защитник в писанията беше Сотирих, дякон на същата църква, който беше определен да бъде патриарх на божия град Антиохия велика [28], наречен Пантевгенос; а и другите неща, въведени от същия този Сотирих и обнародвани в писанията му, и каквото от тях после бе проклето и отхвърлено, светият събор, събрал се по повелята на великия и православен порфирогенетен цар
такъв начин] [*] постановяват, че Господнето въчовечаване и страсти са били или измислица и неистина, или че единородното божество е пострадало. На тях — анатема.
60. На онези, които казват, че плътта Господня, възвисена от самото присъединяване (стои по-горе от всяка мисъл), понеже от окончателното присъединяване е станала единобожна, непреложна, неизменна и неслята. И пребивава неслята и непреложна заради съединяването според състава ѝ и неразделна и неотделима от приелия я Бог Слово, почита се като равнославна нему и ѝ се покланят с едно поклонение, и е сложена на царския и божествен престол отдясно на Отца, като се е обогатила със славата на божеството, поради това че се пазят свойствата на естествата. На тези — вечна им памет. Трижди.
61. На тези, които отхвърлят гласовете на светите отци за съставянето на православните догмати на Божията Църква, изречени от Атанасий, Кирил, Амвросий и богоречивия Лъв, папа Римски, и от останалите, и на тези, които не приемат решенията на Четвъртия и Шестия вселенски събори — анатема [31].
62. На онези, които не приемат гласа на истинския Бог и наш Спасител Иисус Христос, че "Моят Отец е по-голям от Мене" (Йоан. 14:28), понеже светците са го обяснили по различни начини. Едни казват, че това е изречено заради Неговата божественост, по причина на това, че се е родил от Отца. Други пък, че е заради естествените свойства на приетата от Него плът, станала съставна чрез неговата божественост, т. е. създадена, описана, мъртва и всички естествени и неотложни страсти, заради които Господ рече, че Отец е по-голям от Него. Но тогава, казват, този глас
*. Предполага се, че §§ 59 а, б, в, които отговарят на §§ 37—39 в Дриновския препис, са се намирали на откъснатите страници в Палаузовския препис, тъй като четирите запазени реда преди началото на § 60 в този препис съвпадат с края на § 39 на Дриновския препис. — Бел. прев.
трябва да се разбира според простия смисъл, като че ли плътта е отделена от божеството, както ако не се е съединила. И казват така и на тези, които не приемат тези думи за разделянето според простия смисъл, защото беше казано някога от светите отци кога се казва робство, а кога неведение; пък и на тези, които не приемат да се накърнява единобожната и равночестна Христова плът поради тези гласове, казват да възприемат според простия смисъл и естествените свойства, истинно присъщи на Господнята плът, която е в състава на Неговата божественост и пребивава неразделна, и тези несъставни и лъжливи неща приписват на съставните и истинските. Анатема трижди [32].
63. Бившият Керкирски митрополит Константин Български [33], който зле и нечестиво тълкуваше гласа на истинския Бог и наш Спасител Иисус Христос "Моят Отец е поголям от Мене", като казваше, без да размисли, че той се приема от светите и богоносни отци и според други благочестиви разсъждения, но и поради плътта, получена от единородния син Божи от светата Дева и Богородица, поради Словото, съставно на божеството, което след неразделимото съединение не смесва свойствата, заради които Господ назова по-голям от Себе Си Отеца, Който е в едно поклонение със Своята плът като единобожна и единославна на самия Отец и на пресветия Дух, Който е съпокланяем и съпрославян. А който търси, трябва да разбере този глас, кога се разбира, че Господ има един състав при две съединени естества, и кога според простия смисъл се приема, че плътта е отделена от божеството и се познава като присъща на всеки от човеците. И това казваше някога и богоречивият Дамаскин, докато изучаваше разделението според простия смисъл: щом нещо се говори за Христовата плът, не е представително за някакво естествено свойство, ами е показателно за робство и за неведение. И искаше да следва Четвъртия и Шестия вселенски събори, които право и благочестиво постановиха, че в Христос са съединени неслято и двете естества, и показаха как правилно да се слави Божията църква. И затуй на този, който се беше подхлъзнал в различни ереси — анатема трижди.
64. На всички единомишленици на Константин Български и на тези, които скърбяха и оплакваха неговото сваляне не от обич, ами защото бяха завладени от неговата нечестивост — анатема трижди.
65. На ненаучения лъжемонах и всуеборец Йоан Ирник [34] и на следовниците на неговите писания, написани срещу благочестието, които смятат и твърдят, обаче не заради съставното и съединено в самия наш Господ Иисус Христос и Спасител божество, неотделено и неразделимо, заради човешкото в Него, че Той като съвършен човек е рекъл в светите евангелия "Моят Отец е по-голям от Мене". Но и че не поради човешкото Той е казал това, когато, съблечен от него и, според простия смисъл, разделен всячески от своята божественост, сякаш не се е съединил с плътта си, която те приемат за обща и наша — анатема трижди. Възглас [35].
66. На всички еретици — анатема [36].
67. На събралите се на сборището срещу светите и честни икони — анатема, трижди.
68. Които наричат честните икони на Христос, нашия Бог, и на Неговите светии с думите на Светото писание срещу идолите — анатема. [*]
69. На Симон влъхв, първия еретик, на Арий и Евсевий заедно с всички техни единомишленици — анатема [37].
70. На Куковрик Манент, който сам себе си нарече утешител и комуто персийският цар одра кожата, а тялото му хвърли на песовете, заедно с всичките му единомишленици — анатема.
71. На Македоний и Аполинарий Лаодикийски, и заедно с тях и на Евсевий и на учениците им — анатема.
*. §§ 66 и 68 се срещат за втори път и повтарят §§ 20—21. В Дриновския препис липсват. — Бел. прев.
72. На нечестивия Несторий [38] и на Марин и Навкратий с единомишлениците им — анатема трижди.
73. На Диоскор Александрийски и Евтихий, архимандрит на Константинопол, на Теодосий и Иаков, и на Севир, и на техните ученици — анатема трижди.
74. На безумния Ориген, на Евагър и Дидим, и още и на Теодор Мопсуестийски, на Зоор и Теодорит — анатема трижди.
75. На Теодор, епископ Фарански, и на Онорий Римски, и на Кир Александрийски, на Сергий и Пир, на Павел и Петър, бивш епископ на Константинопол, и на Макарий Антиохийски, и на Стефан, и на учениците им — анатема трижди.
76. На Павел Самосатски, на Тит и на Тихик, и на Емилиян, и на техните единомишленици — анатема трижди.
77. На Александър ковача, на Авдин и Фотин, на Афригий и богомила Мойсей — анатема трижди.
78. На Петър Кападокийски, средечки дедец, на Лука и Манделей Радоболски — анатема трижди [39].
79. На всички еретици — анатема.
80. На онези, които не вярват право и благочестиво в светата единосъщна и неразделна Троица и в единия истинен Бог — анатема трижди.
81. На всички, които смятат Иисус Христос, Сина на нашия Господ, за по-малък, а не равен на Неговия предвечен Отец — анатема трижди.
82. На онзи, който не споделя вярата, че пресветият Дух Божи е равносъщен на Отца — анатема трижди.
83. На онези, които прибавят към божеството четвърти Бог и го наричат утешител — анатема трижди.
84. На онзи, който твърди, че Синът Божи е приел от пречистата Дева Богородица нетленна плът — анатема трижди.
85. На онези, които наричат Девата Богородица обикновена жена — анатема трижди.
86. На онези, които не приемат с цялата си душа, че Синът Божи в плът е възлязъл при Отца — анатема трижди.
87. На онези, които не вярват, че ще има възкресение и че телата на мъртвите от векове ще въстанат, и че Господ ще дойде на съд — анатема трижди.
88. На всички, които се противят на Божия закон и не приемат преданията на апостолите и отците — анатема трижди.
89. На тези, които са се завърнали от каквато и да било ерес към православната вяра и се придържат към нея с цялата си душа — вечна им памет.
90. На всички, които се приобщават към арменската вяра и към службите и мъдруванията им — анатема трижди [*].
91. На онези, които твърдят, че Бог не приема човек, каещ се за греховете си — анатема трижди.
92. На онези, които казват, че дяволът е владетел на света — анатема трижди.
93. На онези, които не приемат, че Синът Божи е Творец на небето и на земята — анатема трижди.
94. На онези, които не вярват на Йоан Кръстител и на всички останали пророци, които бяха проповедници на Светата Троица — анатема трижди.
95. На онези, които не приемат, че светото причастие е самата плът и кръв Христова — анатема трижди.
96. На онези, които не се покланят на светите мощи, които по различен начин дават божествената благодат на всички, идващи при тях с вяра — анатема трижди.
97. На онези, които не се покланят на честния и животворящ кръст или хулят всички църковни песни на светата литургия — анатема трижди.
98. На онези, които наричат прости храмове светите Божи църкви, в които цялото християнство се освещава и обновява и се слави Божието име — анатема трижди.
*. Възгласи 63 (краят), 64—90 липсват в Дриновския препис. — Бел. прев.
99. На онези, които се опитват да разрушат имотите на светите църкви, епископии и монастири, и на останалите църкви, предадени им от благоверните царе и от богобоязливите християни, потвърдени със златни печати или прости записи, и искат да отнемат нещо от тези неща, дарени на Бога — анатема трижди.
100. На всички, които се придържат усърдно и чисто към православната вяра и смятат, че архиереите имат за образец нашия Господ Иисус Христос според думите на Господ в Евангелието: "Който вас слуша, Мене слуша" и "Каквото свържете на земята..." (Лук. 10:16; Мат. 18:18) и т. н., и на които приемат техните благословии с усърдие и искрена вяра и се боят от техните запрещения — вечна памет трижди.
101. На онзи, който се опита да навреди на царя, Господния помазаник, с някаква хитрост или биле, или чародейство, или баене, или с вражески магии, или отрова — на такъв анатема трижди.
102. На онези, които се отдават на магьосничество или баене, или на някакви чародейства и прорицания — анатема трижди [40].
103. На всички боляри, малки и големи, на свещениците и черноризците, и на целия народ, които с покорство пазят чиста и права предаността си към царя и архиереите — вечна им памет.
104. На всички, които помагат на крадците и убийците, и на разбойниците, и на останалите такива — анатема.
105. Христос е победа, Христос царува, Христос е радостта и християнската вяра. Спаси, Господи, християнската вяра! [*]
106. На Константин Велики и майка му Елена и на светите и равноапостолни първи християнски царе — вечна им памет [41].
*. На полето приписка: Да кажат после възгласа трижди. — Бел. прев.
107. На великия цар Теодосий, и на цар Онорий, и на Теодосий Мали и на цар Маркиан, на цар Василий, на цар Константин, на цар Александър, на цар Христофор, на цар Роман, на цар Константин, на цар Роман, на цар Никифор, на цар Йоан, на цар Василий, на цар Константин, на цар Роман, на цар Михаил, на цар Константин, на цар Михаил, на цар Исакий, на цар Константин, на цар Роман, на цар Михаил, на цар Андроник, на цар Никифор, на цар Исакий, на цар Алекси, на цар Йоан, на цар Алекси — на гръцките царе, които заедно със земното наследиха и небесното царство — вечна им памет [42].
108. На Плакила, царица на великия цар Теодосий, Пулхерия, Евдокия, Теофана, Теодора, Елена, Теофана, Теодора, Зоя, Теодора, Екатерина, Евдокия, Мария, Ирина, на православните гръцки царици, вечна им памет [*]. [43]
109. Великата и свята царица Теодора (след смъртта на мъжа си Теофил, който някога помрачи православната вяра,) събра патриарсите и всички архиереи от цялата вселена, и светите черноризци от всички страни и направи велик вселенски събор. И като прогони тъмната и мрачна, и дяволска ерес на иконоборците, заповяда заедно с целия свети събор да ги проклинат през всички години за вечно осъждане от патриарсите и всесвещения църковен чин заедно с всички предишни еретици, назовани тук. А царете и князете, помогнали според православната вяра, чиито имена са написани в светите книги, постанови и утвърди да бъдат споменавани в светите църкви за вечно възпоминание и за хвала на Бога Творец. На тази благоверна царица вечна памет [**]. [44]
109а. Тук почват българските царе.
На първия български цар Борис, наречен в светото кръщение Михаил, който доведе българския род до богоразумието чрез светото кръщение — вечна памет.
На неговия син Симеон и на неговия внук свети цар Петър, на Пленимир, Борис, Роман, Самуил, Радомир Гавриил, Владимир, Владислав, старите български царе, които заедно със земното наследиха и небесното царство — вечна памет.
На старата българска царица Мария — вечна памет [45].
*. На полето приписка: Гръцките царици. — Бел. прев.
109б. На Кирил Философ, който преведе божественото Писание от гръцки език на български и просвети българския род като нов апостол през царуването на Михаил и неговата майка православната царица Теодора, които украсиха божествената църква с икони и утвърдиха Православието, вечна памет.
109в. На Методий, неговия брат, архиепископ на Панонска Морава, защото и той много се потруди за славянските книги — вечна му памет.
109г. На Климент, неговия ученик, епископ на Велика Морава и на учениците му Сава, Горазд и Наум, защото и те много се потрудиха за славянските книги — вечна им памет.
109д. На цар Йоан Асен Белгун [46], който освободи българския род от гръцкото робство — вечна му памет.
109е. На Теодор, наречен Петър [47], негов брат и цар, и на неговия брат цар Калоян [48], който постигна много победи над гърците и фрузите — вечна им памет.
110. [*] [49] И след тях, когато царството прие сестриникът им преблагочестивият цар Борил, като някакъв зъл трънак изникна триж проклетата и богомерзка богомилска ерес, която започна тогава прескверният поп Богомил със своите ученици, както някога Яний и Ямврий, които се противопоставяха
*. На полето към този текст в Дриновския препис приписка: Ловешки митрополити: Лонгин, Мелетий, Киприан, Симеон и другият Симеон. По съдържание съвпада с § 152 от Палаузовския препис. — Бел. прев.
**. Тук на полето в Дриновския препис се намира приписка: Червенски митрополити: Неофит, Калиник, Захария. По съдържание съвпада с § 151 от Палаузовския препис. — Бел. прев.
на Мойсей [*]. И те като някакви кръвожадни вълци безпощадно разхищаваха стадото на Христос, за което Той проля пречистата Си кръв. И като разбра за тези неща, цар Борил) се възпламени от божествено желание и разпрати по цялото си царство да ги съберат в снопи, сякаш бяха някакви плевели. И заповяда да се свика събор. И като се събраха всички архиереи, свещеници и иноци, а и всички боляри, и голямо множество от останалия народ, и царят узна, че всички те са се събрали, веднага излезе със светлата си багреница и седна в една от големите тогава църкви, докато съборът се разположи пред него и от двете му страни. И заповяда да доведат сеячите на безчестието, но не ги запрети отведнъж, ами ги хвана с голяма хитрост, като им каза да отхвърлят от себе си всякакъв страх и свободно да изложат хулното си учение. А те, за да уловят царя и тези, които бяха с него, обясниха подробно цялата си злославна ерес. А царят и тези, които бяха с него, дълго им отвръщаха с мъдри въпроси от божествените писания, докато не разобличиха злословното им мъдруване. Онези стояха неми като риби и бяха напълно обзети от недоумение. А благочестивият цар, като видя тях окончателно посрамени и дявола паднал, а Христос възвеличаван, се изпълни с радост и заповяда да ги пазят, както и прелъстените от тях. Но като видяха това, онези пак се обърнаха към съборната църква [**]. А които не се покориха на събора, бяха предадени на различни наказания и на заточение. И след това благочестивият цар Борил заповяда да се преведе от гръцки на неговия български език съборникът. И по негова повеля и този свят събор беше вписан сред православните събори, за да се чете в първата неделя на светите пости, както светите отци са
*. Споменават се в Изх. 7:11, 8:19 и от св. ап. Павел II Тим. 3:8. Според преданието са синове на Валаам. — Бел. прев.
**. На горната маргина на листа с този текст приписка: При този цар синодикът беше преведен от гръцки на български. — Бел. прев.
завещали още от самото начало на съборната и апостолска църква. А преди неговото царуване никой друг не беше правил такъв православен събор. И всичко това се направи и беше заповядано от благочестивия цар Борил през 6718 година, индикт 14, година на луната 11, година на слънчевия кръг 15, през месец февруари в 11-ия ден — петък от Сиропустната неделя. И след като православният ни цар уреди добре всичко това, закри събора, влезе в църквата, и като благодари на Бога, пусна всекиго да си иде вкъщи. Вечна му памет, трижди.
111. На триж проклетия Богомил и на неговия ученик Михаил, и на Теодор и Добре, на Стефан и Василий, и Петър [50], и на останалите негови ученици и единомишленици, които словоблудстват, че Христовото въплъщение е било само привидно, а не е приел плътта Си от нашата света и пречиста владичица Богородица — на всички тези анатема.
112. На всички архиереи и епископи, и свещеници, иноци и на всички български боляри, събрали се с цар Борил срещу тази триж проклета ерес и низвергнали я — вечна памет, трижди.
113. Великият и благочестив цар Асен [51], син на стария цар Асен, който питаеше голяма любов към Бога, прослави и просвети българското царство повече от всички останали български царе преди него, като създаде монастири и украси много със злато и бисер и скъпоценни камъни всички свети и божествени църкви, и ги дари с много дарове, и им обяви пълна свобода.
А всички свещенически чинове — архиереи, иереи и дякони почете с големи почести.
И с голямо желание се зае да възстанови патриаршията на българското царство. А това възстановяване стана така [52].
Преосвещеният вселенски патриарх Герман [53] с божието благоволение и с голямата помощ на великия христолюбив цар Йоан Асен, син на стария Асен, с останалите патриарси, негови братя: Атанасий, всеосвещения патриарх на Йерусалим и на цяла Палестина, на светата Сионска църква на страстите Христови и на възкресението Му, майка на всички църкви;
Симеон, всеосвещения патриарх на божия град Антиохия и на цяла Сирия;
Николай, всеосвещения патриарх на Александрия и на цял Египет — та тези всеосвещени патриарси получиха изпратеното им от благочестивия гръцки цар Калоян Дука [54] писмо:
"Нашето самодържавно царство моли и настоява пред Ваше Отчество да не оставите неизпълнено нашето прошение към Вас, ами да дадете Вашия отговор собственоръчно и да го изпратите до Царство ми, за да бъде осветен според общото ни, наше и Ваше, решение да се огласи и да се дари равна на Вашата патриаршеска степен на църквата на град Търново "Възнесение Христово", майка на църквите в българското царство, понеже и христолюбивият български цар Йоан Асен, брат на Царство ми и сват, много желае да се дарува това от Царство ми и от Ваше Отчество на Царство му".
И тогава преосвещените патриарси, като прочетоха тези писания, сметнаха, че това е добро решение, и всеки от тях даде собственоръчния си отговор на изпратеното им от царя. Написаха и на Герман същото, като казаха следното:
"До вселенския патриарх Герман, за да се радва нашият брат.
Получихме изпратеното ни от тебе, и понеже сметнахме, че това решение е добро, предоставяме нашето собственоръчно съгласие на твоето благоволение.
Направи, както сметнахме за добре ние и твое Отчество, понеже ти имаш властта на по-високия престол".
Щом получи това, гръцкият цар заедно с патриарха събра митрополитите, архиепископите и епископите, и пречестните монаси, архимандритите и игумените на цялото си царство.
И христолюбивият цар Йоан Асен стори същото с митрополитите, архиепископите и епископите от своето царство и с пречестните монаси от Света гора.
И като се срещна при Понтийско море с източния цар Калоян, провъзгласиха за патриарх преждеосвещения архиепископ Йоаким [55], мъж благоговеен и свят, просиял с дела и постнически живот. И не само със слово, ами и със собственоръчния подпис напатриарх Герман и подписите на всички източни патриарси скрепиха това, и след като го подпечатаха с печат, дадоха го на благочестивия цар и на току-що освещения патриарх Йоаким като свидетелство, че това е вечно и неотменимо.
И затуй вписахме това в този синодик, за сведение на слушателите и в памет на българския род.
А на този Йоан Асен великия и благочестив цар на всички българи — вечна му памет.
114. На благоверния цар Калиман и неговия брат Михаил, на Тамара и Елена, благочестивите деца на великия цар Асен — вечна им памет.
115. На севастократора Александър, брат на великия цар Асен, и на севастократор Стрез, и на деспот Слав вечна им ...
116. На благочестивия и православния ни цар Константин [*], [отдал душата си за словесното стадо на Христос, нашия Бог и Спасител, пролял кръвта си за рода на българското царство и сменил земното с небесното царство — вечна памет.
116а. На благочестивия цар Георги Тертер стария — вечна памет.
116б. На благоверния цар Шишман — вечна памет.
116в. На благочестивия цар Теодор Светослав — вечна памет.
116г. На благочестивия цар Георги Тертер — вечна ...
116д. На деспот Страцимир и на неговите братя Радослав и Димитър — вечна памет.
116е. На благочестивия цар Михаил — вечна памет.
116ж. На цар Йоан Стефан, син на благочестивия цар Михаил — вечна ... [56]
116з. На тези правоверни, благочестиви и приснопаметни царе, седели на богопазения престол на българското царство, управлявали според установения ред и грижили се за христоименитите хора, поверени им от Бога,
*. Текстът в § 116 (края) до началото на § 117 липсва в Палаузовския препис и съответства на §§ 94—102 в Дриновския. — Бел. прев.
може, колкото ми е било по силата, и да съм пренебрегнал нещо от делата, които са започвали, но не са довършили и осъществили... ] [*]
117. На новата и благочестива царица Елена [**] [57], майка на великия цар Йоан Асен, приела ангелския образ под името Евгения — вечна памет.
118. На царица Анна, наречена Анисия, и на другата Анна, благочестивата царица на христолюбивия цар Асен, и на Ирина, благочестивата майка на христолюбивия цар Михаил, наречена в монашки образ Ксения — вечна памет [58].
119. На Мария, христолюбивата царица на стария Тертер, и на другата благоверна царица Кера Мария — вечна памет [59].
120. На Ефросина, благочестивата царица на цар Светослав — вечна памет.
121. На благочестивата деспотица Кераца [60], майка на великия цар Йоан Александър, приела ангелския образ под името Теофана — вечна памет.
122. На Теодора [61], благочестивата царица на великия цар Йоан Александър, приела монашеския ангелски образ под името Теофана — вечна памет.
123. На Теодора [62], благочестивата царица на великия цар Йоан Александър, която, макар и от еврейски род, прие светото кръщение и съхрани ненакърнена благочестивата вяра, и обнови много църкви, и издигна много монастири, майка на великия цар Йоан Шишман — вечна памет.
124. На великата господарка Кера Тамара [63], дъщеря на великия цар Йоан Александър, обещана на великия емир Амурат и омъжена за него заради българския род.
Като отиде там, тя запази православната си вяра и освободи своя народ. Живя добре и благочестиво и почина с мир. Вечна памет.
*. Тук прекъсва текстът на Дриновския препис. — Бел. прев.
**. На полето вдясно в Палаузовския препис: българските царици. — Бел. прев.
125. На госпожа Десислава и госпожа Василиса, дъщери на великия цар Йоан Александър [64] — вечна памет.
126. На Кера Мария, благочестивата царица на великия цар Йоан Шишман — вечна памет.
127. На госпожа Десислава, майка на Мария, благочестивата царица на великия цар Йоан Шишман, наречена в ангелски образ Девора — вечна памет.
128. На Кераца, дъщеря на великия цар Йоан Шишман — вечна памет.
И на сина му Асен, и на другия му син Асен, и на останалите му починали чеда — вечна... [65]
129. На Домка, тъща на великия влашки воевода Йоан Нягой — вечна памет.
130. На логотетица Зоя — вечна ѝ памет.
131. На монаха Силвестрий, който бе епикерний на великия цар Йоан Александър — вечна памет.
132. На монаха Теодосий, който бе протосеваст на великия цар Йоан Александър — вечна памет.
133. На протокилийника Проданко — вечна...
134. На протокилийника Приязда и на воеводата Балдю, които бяха убити за вярата на своя господар — вечна памет.
135. На великия примикюр Цамблак — вечна памет.
136. На великия воевода Константин, който в монашески образ беше наречен Теодул — вечна памет.
137. На великия [логотет?] Добромир, в монашески образ наречен Доро[тей?] — вечна му памет [*].
138. На Арсений [66], архиепископ на Константинопол, вселенски патриарх и новопроповедник — вечна памет.
139. На новия изповедник Йосиф — вечна памет.
*. Заграденото в скоби не се вижда в ръкописа, защото е повредено. — Бел. прев.
140. На Леонтий, Димитрий, Сергий, Григорий, преславски патриарси — вечна памет [*].
Преосвещените патриарси на Търново
141. На Йоаким, първия патриарх на богоспасния царски град Търново — вечна памет.
142. На преосвещените патриарси Василий, Йоаким, Игнатий — вечна памет.
143. На триблажения патриарх и свещеномъченик Макарий — вечна памет.
144. На освещените патриарси Йоаким, Доротей, Роман, Теодосий — вечна памет.
145. На преосвещения патриарх Иоаникий — вечна памет.
146. На преосвещения патриарх Симеон — вечна памет.
147. На преосвещения патриарх Теодосий — вечна памет.
148. На преосвещения патриарх Иоаникий — вечна памет.
149. На преосвещения патриарх Евтимий — вечна памет.
150. Преславските митрополити
Стефан, Димитрий, Лъв, Григорий, Герасим, Аарон, Мелетий, Макарий, Сава, Доротей, Висарион, Макарий.
151. Червенските митрополити
Неофит, Калиник, Захария.
152. Ловешките митрополити
Лонгин, Мелетий, Киприан, Симеон и другият Симеон.
153. Средечките митрополити
Дионисий, Дамиан, Леонтий, Дометиан, Партений.
154. Овечките митрополити
Теостирикт, Лазар.
*. На полето вдясно е написано: "Преславски патриарси". — Бел. прев.
155. Дръстърските митрополити
Кирил, Аверкий, Теодул, Йосиф, Дионисий, Калиник.
Митрополитите, които ще поменуваме днес, бяха при благочестивия цар Асен под властта на Търновската патриаршия и тогава и починаха.
156. Антоний, Даниил, Серски митрополити — вечна им памет.
157. Анастасий, Епифаний, Димитрий, Велбъждки епископи — вечна памет.
158. Иоаникий, Сергий, Охридски архиепископи — вечна им памет [67].
159. Иаков, Порфирий, Иоаникий, Браничевски епископи — вечна...
160. Сава, Теодосий, Димитрий, Симеон, Белградски епископи — вечна им памет.
161. Кирил, Дионисий, Нишавски епископи — вечна им памет.
162. Стефан, Климент, Йосиф, Харитон, Браничевски митрополити — вечна им памет.
163. Симеон, Филиписийски митрополит — вечна му памет.
164. Василий, Марко, Никодим, Прокъл, Доротей, Партений, Месемврийски митрополити — вечна им памет.
165. На всички български митрополити и епископи, архимандрити и игумени, които починаха в правата вяра — вечна...
166. На всички боляри, малки и големи, поборници и поддръжници на правата вяра и приятели на светата и божествена Църква на българското царство — вечна...
167. На Семир, Йончо, Добромир, Иваниш, и всички, които мъжки се бориха срещу безбожните турци и проляха кръвта си за православната християнска вяра — вечна...
168. На Арка, Трошан, Ратен и на брат му Карач, Потръка, Ханко, Стан, Михаил, Богдан, Шишман, Батул, Радослав, Воисил, Константин, Годеслав, Черноглав.
169. На Стефан новоосвещени, на великия крал Уроня — вечна памет.
170. На крал Вълкашин — вечна памет.
171. На деспот Углеш — вечна памет [68].
172. На молдавския господар Стефан — вечна памет.
173. На молдавския господар Ион Петър [69] — вечна памет.
174. На неговата госпожа Елена и децата им — вечна памет.
175. На всички, които ограбват къщите на християните и крадат коне или волове, или пък обират по пътищата за щета и пагуба на християните, и на всички, които ги изпращат на такива зли дела или пък ги знаят, че са такива и ги прикриват — анатема.
176. На Акиндин [70], Варлаам [71] и поп Прохор Кидон [72], които охулиха Бога повече от всички еретици и оспориха божествената светлина, която се яви на апостолите на Таворската планина и която Христос показа на учениците си, за да узнаят всички, че така ще възкръснат праведниците, както Спасителят показа чрез Себе Си, и всички ще се преобразят и ще процъфтят така, и ще пребъдат во веки веков заедно с Господа, както ни научи апостолът. А на тези нечестивци и противници на господните слова и на техните единомишленици — трижди анатема.
177. На Фудул [73] и учителя му Пиропул [74], които оскверниха иконата на пречистата Богородица и показаха различни влъхвания, и покриха с хули архиереите, свещениците и иноците, и опоганиха свещените църкви и животворящия кръст, с който бяхме осенени в деня на избавлението, и извършиха още много безчинства — анатема.
Бележки
1. Най-разпространеното заглавие на византийския синодик гласи: "Синодикът, който се чете в неделята на Православието". Вж. Gouillard. Synodikon, p. 45.
2. В гръцкия текст (Gouillard. Synodikon, p. 54.110) липсва името Михаил. Появата на това име в българския синодик е трудно обяснима. Първият константинополски патриарх с това име е Михаил I Керуларий (1043—1058), за когото не може да се каже, че е бил тясно обвързан с антиеретическите процеси.
3. Имената на петимата патриарси липсват в част от ръкописите на първата редакция на византийския синодик.
4. Името на Герман (715—730) (той е споменат по-горе: византийския синодик, р. 51.110 — българският синодик, § 10), както и
повторените пет имена (вж. бел. 3), също липсват в част от ръкописите.
5. Името на преподобния мъченик Стефан също е пропуснато в част от ръкописите на най-старата редакция на византийския синодик.
6. "Преподобният Теофан" (името му не е засвидетелствано във всички ръкописи) е хронистът Теофан Изповедник. Той е бил игумен на монастира τοῦ Μεγάλου Άγροῦ, чийто по-точен български превод би бил Голямо поле. Монастирът се е намирал в областта на Кизик (Мала Азия — Хелеспонт). Вж. R. Janm. Les églises et monastères des grands centres byzantins. Paris, 1975, 195-199.
7. Тази възхвала, която съвсем не е на място, липсва във византийския текст.
8. В гр. текст е "ἐπὶ τῶν Ἱσαύρων", т. е. "при Исаврите (или Исаврийците)", като се визират императорите баща и син Леон III (717—741) и Константин V (741—775). (Династията и до наши дни, макар и рядко, неправилно е наричана Исаврийска. Леон III е бил родом от Сирия, а не от Исаврия; следователно династията, която той основал, трябва да бъде наричана Сирийска). При тях започнало иконоборското движение. В голяма част от ръкописите от първата редакция на византийския синодик наред с патриарсите Анастасий (730—754), Константин II (754—766) и Никита I (766—780), обвързани с първата вълна на иконоборството, стои и името на "Κωνσταντίνῳ Κοπρωνύμῳ τῷ Ἰσαύρω (Gouillard. Synodikon, p. 57.171; apparat critique). Как се е стигнало до тази деформация в българския текст — при сабрѣ е трудно обяснимо.
9. В гр. текст: ἐκ Λάμπης. Българският преводач е прочел μπ като δ и така се е получило Ламб. Лампе е селище и епископски център на остров Крит.
10. Тук гръцкият текст продължава с процесите срещу еретиците през XI век (започва с главата срещу Йоан Итал). Българският превод (§ 20—25) следва текста от византийския синодик, продължаващ анатемите срещу иконоборците, вместен след края на процесите през XIV в. и преди възхвалите за византийските императори и императрици.
11. Съборът в Йерия (малоазийския бряг на Босфора) бил свикан на 10 февруари 754 г., а последното му заседание било проведено във Влахернския дворец на 8 август същата година. На него присъствали 338 епископи, които взели решение за осъждане на иконопочитанието и унищожаване на иконите. По-късно този събор, който не бил истински вселенски събор — папата нямал представител — получил наименованието "безумния".
12. Този "друг" е император Константин V, който на събора от 754 г. бил наречен "изтребител на идолопоклонничеството". Вж. Gouillard. Synodikon, p. 92, бел. 310.
13. В гр. текст преди § 26 (според българския синодик) се намира заглавие: τὰ τοῦ Ἰταλοῦ κεφάλαια", т. е. "Главите за Йоан [Итал]".
14. Буквален превод на гр. τῶν ἔξωθεν φιλοσόφων.
15. Тук във Vindobonensis gr. 73 стои анатема срещу поп Богомил (Gouillard. Synodikon, p. 59.198: apparat critique): "На папас (поп) Богомил, който при Петър, цар на българите, създаде и разпространи във всички градове и села, тази манихейска ерес, анатема". Според Ж. Гуйяр (р. 229) вмъкването ѝ тъкмо тук (текстовете за Итал) е отзвук на процеса срещу Василий, който липсва в гръцкия текст. Вж. тук, бел. 25.
16. Отново буквален превод на τῶν Ἑλλήνων σοφοί.
17. Гр. текст: τὰ ἑλληνικὰ ... μαθήματα.
18. Гр. текст: τὰς πλατωνικὰς ἰδέας.
19. Гр. текст: ἑλληνικὰ ρήματα.
20. Йоан Итал (произхождал от Южна Италия, от средите на тамошното византийско население и бил роден към 1025 г.) пристигнал в Константинопол и станал ученик на Михаил Псел; великолепен познавач на Платон и неоплатониците, а и на Аристотел. Преподавал във византийската столица (той наследил Пеел), влязъл в конфликт с догмите на Църквата и бил осъден на два процеса през 1077—1078 и 1082 г.
21. Гр. текст: ἑλληνικοῖς καὶ ἑτεροδόξοις.
22. Тук в няколко ръкописи от първата редакция на византийския синодик (те са провинциални, но не се знае къде са били използвани) са вмъкнати анатеми срещу богомилите в Панормос (топонимът е засвидетелстван в Сицилия, остров Кефалония, Далмация и в областта на Кизик), а след това отново текст с анатеми срещу богомилите, използван в църква, която е била
суфраган на Атина. Подробно y Gouillard. Synodikon, p. 61.250—69.387; p. 228-237 (коментар).
23. Нил, както и Йоан Итал, бил "италианец от Юга" (Ж. Гуйяр) или както той сам се наричал "калабриец" (Gouillard. Synodikon. p. 303.53; специален текст или "книжка за покаянието на Нил", р. 301—303). Българският текст е превод на кратката анатема, която следва описанието на процесите срещу Итал и е поместена преди анатемите за богомилите (вж. бел. 22). Gouillard. Synodikon, p. 61.247—249. Нил е бил осъден между 1084 и 1094 г.
24. Глави 38—52 са превод на анатемите от писмото-формуляр на патриарх Козма. Вж. тук, Послеслов.
25. Анатемата за Василий Врач липсва във византийския синодик. Според Ж. Гуйяр отглас на процеса срещу него са анатемите за поп Богомил и останалите богомили в някои провинциални ръкописи на втората редакция. Вж. тук, бел. 15. За Василий Врач, осъден и изгорен около 1100 г., вж. V Grumel — J. Darrouzès. Regestes des actes du patriarchat de Constantinople. Vol. I. Les actes des patriarches. Vol. I. Fasc. II et III, Paris, 1989, № 987; Д. Ангелов. Богомилството в България. С., 1969, 392—402.
26. Тук българският синодик подхваща текста от византийския синодик, който следва обстойното изложение и анатемосване на богомилите, както и анатемите срещу Евстратий Никейски (1117 г.), т. е. р. 73.424 и сл.
27. Българският преводач е разбрал неправилно гръцкия текст: "... Νικηφόρου διδασκάλου τῶν ἐπιστολων τοῦ Βασιλάκη", т. е. "от Никифор Василаки, дидаскал на писмата". Вероятно неизвестният българин е прочел вм. ἐπιστολών - ἀποστολῶν (или ед. ч. ἀποστόλον) и по този начин Никифор е станал учител на апостол Василаки (оучителѣ аплс̑оу Василакіа). Срещу Никифор Василаки и останалите изброени в този текст е бил организиран процес през 1155—1156 г.
28. Точен превод на Θευπόλεως μεγάλης Ἀντιοχοίας.
29. Император Мануил I Комнин (1143—1180).
30. Гр. текст (р. 75. 470—471): ὡς καινῶν καὶ ἐκφυλων ἐφευρεταῖς — буквално "на тези изобретатели на новости и чужди неща" (Ж. Гуйяр: "nouveautés étrangeres").
31. Българският преводач е пропуснал (?) след Амвросий Амфилохий и недостатъчно точно е предал τοῦ ἁγιουτάτου πάπα τῆς πρεσβυτέρας Ῥώμης", т. е. "пресветия папа на стария Рим".
32. Оттук българският преводач или е следвал друг ръкопис, или е пропуснал текста на р. 77.510—516 — анатема срещу митрополита на Корфу Константин, свързана с тълкуването на "ὁ Πατήρ μου μείζων μού ἐστίν", т. е. "Моят Отец е по-голям от Мене" (Йоан. 14:28) и след това р. 77. 517-79.532, 79. 533-535. ("На лошите и безбожни думи, изречени от бившия митрополит на Керкира Константин, племенник на архиепископа на България и анатемосани от него — анатема"), р. 79.536 ("На всички, които мислят така — анатема").
33. Българският преводач не е разбрал текста и е написал "Константіна блъгарскаго", докато гръцкият текст гласи: "Κωνσταντίνῳ τῷ τοῦ Βουλγαρίας", т. е. "Константин, племенник на архиепископа на България". Митрополитът на Керкира Константин, племенник на Константин Букинатор, архиепископ на България (преди и след 1170 г.) бил осъден на 30 януари 1170 г. по повод дискусията около думите на Христос "Моят Отец е по-голям от Мене" (осъденият митрополит твърдял, че тук Христос говори като човек). Вж. V. Grumel — J. Darrouzes. Les regestes, № 1109; J. Darrouzès. Georges et Démétnos Tornikes. Lettres et discours. Paris, 1970, p. 178, бел. 1. (Ж. Дарузес, опирайки се на Ст. Кос, припомня странната идея, че бившият митрополит на Керкира е автор на "Написание за правата вяра").
34. Йоан Ирник, игумен на монастира "Свети Никифор" (на азиатския бряг на Босфора, в местността Бораидис, наречена така по името на племенник на император Юстиниан, който имал там имение — вж. R. Janin. Les églises, p. 16) бил осъден на 18 февруари 1170 г.
35. "Възглас" липсва в гръцкия текст.
36. Тук в основния текст на византийския синодик следват процесите през XIV в. (третата редакция — Р); анатемите от § 66 и сл. възпроизвеждат гръцкия текст, поместен непосредствено преди полихрониите, т. е. р. 93.757—766.
37. Анатемите в § 69—71 от така нареченото "Решение на синода при Михаил [III] и неговата майка Теодора" (843 г.), приемано дълго време за първи вариант на синодика — едно схващане, което вече е надживяно. Ж. Гуияр го издаде като приложение към основния текст на синодика с трите му редакции. Българският текст е взет от р. 295. 74—78. В гръцкия текст липсва Евсевий.
38. Анатемите в § 72—75 следват, в основни линии, същия текст, на с някои размествания и групирания на имената.
39. Гръцкият текст на анатеми § 76—78 липсва. Тук особен интерес представляват няколко имена на богомили. Мойсей е неизвестен отдругаде, както и средецкия дедец Петър Кападокийски (? идентичен с Петър или Петър Вълкът — Λυκοπετριανός: Gouillard. Synodikon, p. 65.302—308, където е споменат и Тихик: р. 65. 309—314; вж. и коментара на р. 233—234).
40. За § 100-102: Gouillard. Synodikon, p. 24.
41. Константин Велики и майка му Елена липсват в голяма част от ръкописите, в които полихрониите обикновено започват с Михаил III и майка му Теодора. Текст, аналогичен на този от българския синодик, е засвидетелстван само в два ръкописа от втората редакция. Вж. Gouillard. Synodikon, p. 96, бел. 318.
42. Този списък на византийските василевси не съвпада със списъка в столичната редакция на византийския синодик (Gouillard. Synodikon, p. 97. 803—99.829 или 101.857). Той съответства вероятно на някой провинциален вариант; започва с Теодосий I (375—395) и завършва с Алексий II Комнин (1180—1183).
43. Същото се отнася и за списъка на византийските императрици. Столичната версия (или по-точно основните ръкописи) започва с Евдокия Ингерина, съпруга на Василий I (867—886) и завършва с Мария, съпруга на Йоан VIII Палеолог (1425—1448). Списъкът в българския синодик започва с Плакила — вероятно Флацилала, втората съпруга на Теодосий I и завършва с Ирина, съпруга на Алексий I Комнин.
44. Този подробен текст, посветен на императрица Теодора, съпруга на император Теофил (829—842), един от последните яростни иконоборци, и майка на Михаил III (842—867), липсва във византийския синодик. Там се чете само: "Михаил, нашият православен василевс и Теодора, неговата майка, вечна памет".
45. Тук започва българската част на синодика и то със списък на българските владетели от Първото царство, чиято памет трябва да се отбелязва в деня на четенето на синодика. Начело, както би трябвало да се очаква, е кан-княз Борис (в текста неправилно цар).
Следват всички български царе до 1018 г.: Симеон (893—927), Петър (927—969), Борис II (969—971), Самуил (ок. 980—1014), Гавриил Радомир (1014—1015) и Иван Владислав (1015—1018). В списъка са включени и имена на лица, които не са били български царе, а именно: 1. Пленимир — име, което не се среща в друг извор; вероятен първороден син на цар Петър, починал млад (Ив. Дуйчев. Българският княз Пленимир — в: Ив. Дуйчев. Българско средновековие. С., 1972, 153—160); 2. Роман — той е син на цар Петър и по всяка вероятност не е бил български цар, тъй като е бил скопен след пленяването му в 971 г., но по традиция името му стои в някои поменици; 3. Иван Владимир — сръбски княз, пленен от цар Самуил и женен за неговата дъщеря Косара. Единствената царица, спомената тук, е Мария, съпруга на цар Иван Владислав. За нея вж. Ив. Божилов. Българите във Византийската империя. С., 1995, просопографски каталог, № 167.
46. Иван I Асен (1186—1196). Вж. Божилов. Асеневци, I, № 1, с. 35, бел. 2 (името Белгун).
49. Това е разказът за събора срещу богомилите, станал причина да се преведе синодика. За цар Борил вж. Божилов. Асеневци, I, № 6.
50. Учениците и сподвижниците на поп Богомил не могат да бъдат идентифицирани.
51. Иван II Асен (1218—1241). Вж. Божилов. Асеневци, I, № 7.
52. Друг подобен текст е запазен в един разказ за пренасяне на мощите на св. Петка. Вж. Ст. Кожухаров. Неизвестен летописен разказ от времето на цар Иван Асен II // Литературна мисъл, 1974, 2, 126—129. Друг текст: В St. Angelov. Deux contributions à l'histoire de la culture médievall bulgare // Byzantino-Bulgarica, IV (1973), p. 82-83.
53. Константинополският патриарх Герман II (1222—1240).
54. Йоан III Дука Ватаци (1222—1254).
55. Първо архиепископ (1233—34) и сетне патриарх на българската църква (1235).
56. Тук завършва списъкът на българските царе (липсват листи и в двата ръкописа и затова в него отсъстват Иван Александър,
Иван Шишман и Иван Срацимир; за други липси вж. Послеслов. Както се вижда, списъкът е смесен — освен царе, той съдържа имената на техни братя, братовчеди, деца, родители и др.
57. Елена, съпруга на Иван I Асен и майка на Иван II Асен и севастократор Александър.
58. Тук са споменати трите съпруги на цар Иван II Асен Анна — монахиня Анисия, Анна (или Мария) — втората съпруга на царя, дъщеря на унгарския крал Андрей II и Ирина, дъщеря на император Теодор Комнин Ангел. Вж. Божилов. Асеневци, с. 86-87.
59. Дъщеря на Мицо и сестра на Иван III Асен. В 1279 г. тя била омъжена за Георги Тертер, чиято първа съпруга, също Мария, била отведена в Никея. Вж. Божилов. Асеневци, II, № 3, с. 257— 259.
60. За Кераца вж. Божилов. Асеневци, I, № 28.
61. Теодора I, с която Иван Александър се развел след 1344—45 и преди 1 септември 1347 г.
62. Теодора II — за нея Иван Александър се оженил към края на 1347 или самото начало на 1348 г.
63. Кера Тамара е дъщеря на Иван Александър от брака му с Теодора I. В първия си брак била омъжена за деспот Константин. След като овдовяла, тя станала съпруга на султан Мурад (1371 г.). Вж. Божилов. Асеневци, I, № 42.
64. Двете са дъщери на Иван Александър от втория му брак. Десислава, по-голямата от двете, е изобразена на миниатюра от Четириевангелието на цар Иван Александър от 1356 г.
65. Цар Иван Шишман имал два брака, от които пет деца — Александър, Фружин, Кераца, N. Асен, N. Асен (първите двама не са споменати в синодика, където пък са отбелязани починалите му деца). Вж. Божилов. Асеневци, I, № 44, с. 230.
66. Арсений Авториан (1255—1259, 1261—1264). Присъствието на този константинополски патриарх е малко странно. Вероятно той е включен в българския синодик като противник на униатската политика на Михаил VIII Палеолог.
67. Вероятно двамата са били охридски архиепископи след завладяването на Охрид от Иван Π Асен (1230 г.) и след смъртта на Димитър Хоматиан (1235 г.).
68. Стефан Велики (1447—1504).
69. Петре Рареш (1527—1538, 1541—1546).
70. Григорий Акиндин (ок. 1300 — преди май 1348), българин от Прилеп. Привърженик и близък сподвижник на Варлаам. Осъден на синодите през 1341 и 1351 г. За него: Ив. Божилов. Българите във Византийската империя, просопографски каталог, № 2.
71. Варлаам (Бернардо?) от Калабрия, противник на исихазма. Осъден заедно с Акиндин през 1341 и 1351 г. Починал през 1350 г.
72. Прохор Кидон — брат на известния писател Димитър Кидон. Родом от Солун, монах във Великата Лавра в Света гора. Противник на исихазма, починал през 1370 г. Тримата — Акиндин, Варлаам и Прохор Кидон, са обект на обстойно разглеждане и критика във византийския синодик (р. 81.572—91.751). Но текстът, от който са заимствани българските анатеми, не е открит.
73. Споменат от Григорий Цамблак в Похвално слово за Евтимий като "лъжемонах Теодосий с прозвище Фудул". Идентичността на двамата едва ли може да бъде оспорена.
74. Пак там се говори за Пирон (Пиронъ), почитател на несторианството и иконоборството, привърженик на "Акиндиновата и Варлаамовата ерес". Едва ли има съмнение, че е идентичен със споменатия в синодика Пиропул. Дошъл в Търновград от Константинопол и намерил съмишленик в лицето на Теодосий Фудул. Според Цамблак двамата били разобличени от патриарх Евтимий и прогонени от "църковните предели". Опитът на Д. Ангелов да ги сближи с богомилите е неубедителен.
Източник :
http://macedonia.kroraina.com/psb/psb_2.htm#prolog
СВЪРЗАНА ТЕМА :
НЕДЕЛЯ ПРАВОСЛАВНА
http://toshev.blogspot.com/2019/03/blog-post_17.html
