11 септември 2021

Памет за писателя Георги Марков

 

 

Убит в Англия!


















На 7 септември 1978г. на моста "Ватерло" в Лондон неизвестно лице атакува писателя Георги Марков с чадър и изстлрелва в него сачма пълна с отровата рицин.










Следствие на този атентат, бележитият писател умира на 11 септември.


















Нека не забравяме това тежко престъпление на ДС и КГБ!

 

Поклон пред Георги Марков, чийто живот беше цената, която той плати за свободното си слово!
                                                                    
                                      Лъчезар Тошев







Пресата за убийството на Георги Марков







Журналистът Христо Христов се бори дълго да разкрие истината за убийството на Георги Марков.









Тук може да видите прякото доказателство намерено от него в регистъра на ДС.



Записано е : 

 

 

Георги Иванов Марков, р. 1. III.  1929г.  ...убит в Англия.


Линк към цялата публикация на Христо Христов :

https://desebg.com/iniciativi/3294-2017-09-07-06-00-38






































Разрешително за пребиваване на агент "Пикаили" Франческо Гулино














 
 
 
 


































19 март 2019

ЧЕТВЪРТИЯТ ТОМ С ЕСЕТА НА ГЕОРГИ МАРКОВ



Есетата в тази книга са четени по радио „Дойче Веле“
 и радио „Би Би Си“ 
в периода 1971 – 1978 г. 
и повечето от тях се публикуват за първи път.

ИЗДАТЕЛСТВО "РИВА", 2019




"Ето, че стигаме до първата голяма тема на българското съвремие – до конфликта индивид – общество.

 Този конфликт е стар, колкото е стар и светът, но днес у нас той има нови измерения и нов мащаб. 

Никога преди с такава крещяща яснота и категоричност не е бил поставян въпросът за отказа на човека от неговата собствена индивидуалност и превръщането му в униформен член на униформеното общество. 

„Ти не си повече това, което си, ти си това, което ни е нужно да бъдеш.“ 

Действието на този лозунг в живота съдържа един от най-драматичните литературни заряди. 

Отказът от себе си е много повече от физическо самоубийство, защото с него животът не свършва, а се разделя на две взаимно отричащи се половини, които създават нравствения ад. „

Защото, за щастие или нещастие, човек помни своята индивидуалност и инстинктивно се стреми към нея, което личи дори под най-добре скроената униформа."

Георги Марков