ИЗДАТЕЛСТВО "РИВА" ИЗДАВА НА
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КНИГАТА НА
ПРЕПОДАВАТЕЛКАТА В СОРБОНАТА
ЛОР НОЙМАЙЕР
Лор НОЙМАЙЕР е доцент по политология в Университета I Пантеон в Сорбоната и се занимава с научни изследвания в Лабораторията в CESSP (CNRS) – Европейския център по социология и политически науки (Национален център за научни изследвания) във Франция. Тя е един от редакторите на книгата „История, Памет и Политика в Централна и Източна Европа – Игри на паметта“(2013).
След края на Студената война въпросът за паметта зае централно място в европейската политика, тъй като историческият наратив, възприет от Западния свят и основан на становището, че Холокостът е единствено по рода си историческо събитие, сега вече е оспорван от призивите кому- низмът и нацизмът да бъдат заклеймени като равностойни явления.
Настоящата книга проследява антикомунистическите инициативи на централноевропейските представители в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и в Европейския парламент, проявили се още в началото на 90-те години на ХХ век.
Чрез проучване на архивите, чрез разговори, чрез етнографски наблюдения книгата анализира исканията на радетелите за антикомунистическа памет престъпленията на комунистическите режими да бъдат предмет на съгласувано тълкуване, както и да се търси правна отговорност за тези престъпления от европейските институции, паневропейските политически партии и транснационалните мрежи за защита на правата на гражданите.
Книгата показва, че новоприсъединилите се към европейските институции държави са успели да укрепят позициите си и да наложат тълкуване на комунизма от гледна точка на схващането за тоталитаризъм, във всички европейски форуми, пряко отговорни за изграждането на възпоменателната политика на ЕС.
Правилата на европейската политическа игра обаче, както и честите идеологически конфликти с лявоориентираните опоненти ограничават възможностите на юридическите и съдебните структури да използват антикомунистическия изказ и на общоевропейско равнище.
Книгата ще представлява интерес за изследователите, както и за студентите в тяхната работа по изучаване на миналото, на политиката в посткомунистическия период и на европейските проблеми, а в по-широк мащаб – и на историята, политическата наука и социологията.
Критически изследвания за Европа (библиография)
Mapping European Empire
Tabulae
imperii Europaei
Russell Foster
Revisiting the European Union as an Empire
Edited by Hartmut Behr and Yannis A. Stivachtis
Unleashing Social Justice through EU Public Procurement
Antoinette Calleja
European Identity Revisited
New approaches and recent empirical evidence
Edited by Viktoria Kaina, Ireneusz P. Karolewski and Sebastian Kuhn
Discourses and Counter-discourses on Europe
From the Enlightenment to the EU
Edited by Manuela Ceretta and Barbara Curli
The Democratic Quality of European Security and Defence Policy
Between practices of governance and practices of freedom
Evangelos Fanoulis
Lobbyists and Bureaucrats in Brussels
Capitalism’s brokers
Sylvain Laurens
Europeanization as Discursive Practice
Constructing territoriality in Central Europe and the Western Balkans
Senka Neuman Stanivukovic
The Criminalisation of Communism in the European Political Space after the Cold War
Laure Neumayer
Пълният списък на заглавията на всички произведения, включени в настоящата серия, може да се намери на: www.routledge.com.
СЪДЪРЖАНИЕ
Списък на таблиците / 11
Списък на каретата в таблиците / 12
Благодарности / 13
Списък на съкращенията / 14
Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма / 21
Въведение / 24
Транснационалното измерение на политическите борби през периода на комунистическото минало / 33
Приносът на социологията на паметта / 33
Социология на европейската интеграция с фокус върху действащите лица / 37
Хипотези / 44
ЧАСТ I
Парламентарното узаконяване на антикомунистическия изказ / 60
Глава 1. Радетелите заантикомунистическа памет вевропейските структури/ 64
Националните корени на европейските инициативи / 65
Границите на декомунизацията / 66
Политически конфликти на тема „социалистическото минало“ / 69
Обществено-политически профили на радетелите за памет / 73
Историческите опоненти на комунизма / 77
Антикомунистическата „млада гвардия“ / 81
Периферни политически играчи / 85
Инвестициите в една европейска кариера / 86
В Парламентарната асамблея на Съвета на Европа / 91
По време на шестия мандат на Европейския парламент / 92
Историческите опоненти на комунизма / 99
Антикомунистическата „млада гвардия“ / 102
Периферни политически играчи / 107
Глава 2. Включване на темата за комунизма в дневния ред на Парла- ментарната асамблея на Съвета на Европа / 114
Регулиране на декомунизацията:
Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа / 116
Въздаване на справедливост при спазване на върховенството на закона / 117
Блокиране на текста на пленарно заседание / 119
В центъра на дебатите: лустрацията / 123
Осъждане на „престъпленията на тоталитарните комунистически режими“: Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за международно осъждане на тоталитарните комунистически режими / 130
Европейската народна партия поема антикомунистическата кауза / 131
Щафети в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа / 131
Европейският съюз не отговаря / 133
Конфликти около съществуването и обхвата на доклада / 135
Обструкционистките стратегии на опонентите / 135
Определяне на подходящия докладчик / 138
Яростен спор около тълкуването на комунизма / 140
Дискусиите по време на пленарните заседания и гласуването / 142
Ясни идеологически разделителни линии / 143
Национални тълкувания на комунизма / 145
Приемане на Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа / 148
Глава 3. Пренасяне на антикомунистическите търкания в Европейския парламент / 157
Вдълбочаване в централно- и източноевропейската история / 159
Нечути молби? / 159
Обединение на интересите в подкрепа на „Резолюция за Ялта“ / 162
Спорна точка от дневния ред / 163
Критика на комунизма или честване на европейската интеграция? / 166
Моделинаподкрепазапартиитеинаначинанагласуванеспореднационалните интереси / 172
Потвърждаване на равностойността на нацистките и комунистическите престъпления / 174
По-голяма активност / 175
Съставът на една антагонистична коалиция в Партията на европейските социалисти / 175
Дебатът от 21 април 2008 г. / 179
Писмена декларация за 23 август 1939 г. / 185
Пражката декларация от юни 2008 г. / 187
Резолюцията „Европейската съвест и тоталитаризмът“ / 188
Инициативата на Европейската народна партия / 189
Конфликти около легитимността / 193
Тактическата игра на Партията на европейските социалисти / 196
Модели на гласуване / 199
ЧАСТ II
Антикомунистически инициативи извън транснационалните асамблеи / 210
Глава 4. Ограничената конвертируемост на антикомунистическите парламентарни резолюции / 213
Един тълкувателен диспут се превръща в международен / 215
Украински дипломатически инициативи / 216
Налагане на руската позиция в международните асамблеи / 218
Играта на Руската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа / 219
Две съпернически точки в дневния ред / 219
Открит конфликт между двама докладчици / 222
Победа на руското тълкуване за Гладомора / 225
Дебатите в Европейския парламент за окачествяването на Гладомора като геноцид / 229
Условията на Партията на европейските социалисти / 229
Уникалността на Холокоста / 231
Несигурни политически облаги / 236
Документацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа: база за сравнение / 236
Слаба видимост в Асамблеята / 237
Ограничен национален отзвук / 238
Малки облаги за членовете на Европейския парламент в областта на националната политика / 241
Битката „За образа на Полша“ в Европейския парламент / 242
Приносът на Европейския парламент за падането на комунизма / 243
Политически отзвук в Полша / 245
Променливо влияние върху европейските кариери / 247
Ролята на докладчика в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за напредъка в европейската кариера / 248
Разнообразните траектории на депутатите в Европейския парламент / 250
Глава 5. Паметта като заместител на правосъдието / 261
Създаване на „политика за памет“ (2004 – 2007) / 263
Използване на „критичната ситуация“ от периода 2004 – 2005 г. / 263
Утвърждаване на политиката на символите на Европейския съюз / 266 „
Включването на периода на сталинизма в европейската историческа памет (2005 – 2007) / 269
Памет: от „културни“ към „активни“ граждани / 269
Маргиналността на паметта в програмата „Европа за гражданите“ / 271
Неуспех на идеята за осъждане на престъпленията на социализма (2005 – 2010) / 275
„Комунистически престъпления“ и отричането им (2005 – 2007) / 275
Рамково решение срещу расизма и ксенофобията / 276
Активиране на кризата поради консултации с експерти / 278
Отказ от възможностите, предоставяни от правосъдието (2008 – 2010) / 283
Проучването на Карлос Клоса Монтеро / 283
Приключване на дебатите с доклада на Вивиан Рединг / 286
Разширяване на обсега на програмата „Европа за гражданите“ (2011 – 2013) / 289
Нарастващото значение на политиката за памет / 290
Слабата преговорна позиция на Комисията по култура и образование / 294
Глава 6. В защита на каузата на жертвите на комунизма / 310
Две взаимносвързани мрежи / 312
Групата „Помирение на европейските истории“ / 312
Съставяне на „неформална смесена група“ / 313
Хомогенен състав на групите / 315
Платформата за европейска памет и съвест / 316
„Пражкият процес“ / 317
Разпространение на антикомунистическия изказ / 321
Образът на „жертвата на комунизма“ / 324
Лични и колективни инициативи в Европейския парламент / 325
Действията на Инесе Вайдере за създаване на познания за пострадалите / 326
Доклад по инициативата на Марек Мигалски / 329
Дейността на групата „Помирение на европейските истории“ / 334
Инициативи за широката общественост / 334
Гимназиалната христоматия „Памет за тоталитаризма в Европа“ / 336
Пътуващата изложба „Тоталитаризмът в Европа“ / 339
Призиви за наказание за комунистическите престъпления в Европейския съюз / 341
Национални стремежи и европейски изисквания / 342
Кампанията „Правосъдие 2.0“ / 317
Заключение / 364
Пример за следване – послеслов от Лъчезар Тошев / 375
Показалец / 377
В книгата на френската преподавателка и изследователка от Университета Париж 1 Пантеон-Сорбона Лор Ноймайер „Криминализацията на комунизма в европейското политическо пространство след Студената война“, издадена на английски език, доста обширно и коректно са разказани действията на 18 политици в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и след това в Европейския парламент, довели до осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими на континента.
Инициативата да се предостави това изследване на българския читател, на преподавателите и студентите в нашите университети, на научните работници и изследователи на общественото развитие – при това на български език, може само да бъде поздравена.
Също така трябва да отправим думи на благодарност и признателност към Фондация „Конрад Аденауер“, с чието спомоществователство излиза тази книга.
Особено ценно е, че българската инициатива, завършила успешно с категорично осъждане на престъпленията на комунистическите режими от Съвета на Европа и Европейския парламент, става достояние на читателите благодарение на френската преподавателка и изследователка Лор Ноймайер.
Вероятно темата ще привлече вниманието и на учени от български университети, в чиито научни трудове почти отсъстват анализи на българското участие в работата на европейските институции.
Моето удовлетворение от настоящото изследване е голямо, независимо че не е направено от български университет.
В своето научно проучване авторката търси мотивацията за европейско осъждане на престъпленията, извършени от комунистическите режими, разглежда биографиите на тези, които са двигатели на този процес, и търси отговор на въпроса как това се е случило.
Свидетели сме на коректен подход, вярност към фактите, научен стил и безпристрастност.
Мисля, че авторката не изразява симпатия към взетото решение, но личното ѝ мне- ние не е повлияло на коректността на изложението. Университетът „Сорбона – Париж 1“ очевидно заслужава своята вековна слава.
В текста може да се открият несъществени фактологични неточности. В българското издание към тях има обяснения и технически корекции.
Така например е споменато, че съм бил със статут на специално поканен гост в ПАСЕ през 1993 г., а всъщност датата е февруари 1992 г.
Пълноправен член на Асамблеята станах скоро след това – на 5 май 1992 г.
Също така не е точно, че конференцията, която организирахме в Копривщица с цел да се събират факти за комунистическите престъпления в България, е била по решение на Политическата комисия в ПАСЕ.
Тази конференция беше наша, българска инициатива, реализирана от вестник „Про и Анти“, а резултатите бяха издадени на английски език и ги предоставихме на членовете на Комисията по политически въпроси на ПАСЕ на парламентарно изслушване по темата, състояло се в Париж на 14 декември 2004 г.
Вярно е, че това изслушване беше по мое предложение като член на комисията. То бе отправено към първоначалния докладчик г-жа Мануела Агиар (Португалия), която пое инициативата за свикването на форума. Тези дребни неточности по никакъв начин не намаляват достойнствата на книгата.
Благодаря най-сърдечно на г-жа Лор Ноймайер за усилията да представи пред европейското общество борбата, която водихме и спечелихме в европейските институции.
Осъждането на престъпленията на комунизма е необходимо, за да се заклейми злото, независимо откъде идва и каква идеология го е мотивирала.
Това е стъпка по трудния път към изграждането на хуманно общество с развито демократично гражданство, проникнато от разбирането за собствените права и отговорности.
Ясното осъждане на тези престъпления и от политиците, и от гражданите на страните, които не са преживели комунистически диктатури, както и от поколенията, които не помнят тази мрачна епоха, също е твърде важно за постигане на по-голяма сплотеност в Обединена Европа, в която ще споделяме общо бъдеще.
А приносът за изграждането на това бъдеще е наша задача!
Лъчезар Тошев
