22 СЕПТЕМВРИ
ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА
НА БЪЛГАРИЯ
ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА
НА БЪЛГАРИЯ
СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ НА ТОЗИ БЛОГ:
22 СЕПТЕМВРИ - ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ
Денят
на българската Независимост !
22
СЕПТЕМВРИ 1908г.
СТО И СЕДЕМДЕСЕТО
ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 10 септември 1998 г.
(Открито в 9,04 ч.)
10/09/1998
Председателствали:
председателят Йордан Соколов и
заместник-председателят Иван
Куртев
Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН
СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Кой ще прочете становището на водещата комисия - Комисията по труда и социалната политика? Има думата госпожа Росица Тоткова.
ДОКЛАДЧИК РОСИЦА ТОТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви становище на Комисията по труда и социалната политика по законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57 от 14.5.1998 г., внесено от Арлин Антонов и група народни представители и законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98 от 8.9.1998 г., внесен от Пламен Радонов и група народни представители, за първо гласуване:
"Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание на 9 септември 1998 г. разгледа законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57 от 14 май 1998 г., внесен от Арлин Антонов и група народни представители и законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98 от 8 септември 1998 г., внесен от Пламен Радонов и група народни представители, както и приложените мотиви. И двата законопроекта се отнасят до допълнение на чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, като се предлага 22 септември - Денят на обявяването на независимостта на България, за официален празник.
В проведените дебати бе отбелязано, че с обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. във Велико Търново, българските политици изпълняват заветите на дейците на националноосвободителното движение и присъединяват България към останалите свободни и суверени държави. Този акт е резултат от обединените усилия на българските политици, държавници и на цялото общество.
Допълнението на чл. 154, ал. 1 на Кодекса на труда, с което ще се обяви 22 септември за официален празник, ще бъде израз на признателност на цялото ни общество в чест на 90-годишнината от тази велика дата и в името на историческата справедливост и национално съгласие.
След проведеното гласуване с 14 гласа "за", въздържали се "2", против "няма", Комисията по труда и социалната политика взе следното решение:
"Предлага на Народното събрание за приемане на първо гласуване законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57 от 14 май 1998 г., внесен от Арлин Антонов и група народни представители и законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98 от 8 септември 1998 г., внесен от Пламен Радонов и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата за изказвания.
Господин Райчевски имате, думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Може би малко неловко е да говоря преди вносителите, но мисля, че по такъв повод, по такъв законопроект ние няма да имаме различия и вносители, и онези, които ще подкрепим това предложение, и онези, които ще изразим своите становища, мислим по един и същи начин.
Ние преживяваме един сложен период, когато нашата държава преодолява тежко наследство и икономическо, и морално. В този момент празнуване, отбелязване на годишнини като тези, които повдигат нашето национално самочувствие, могат да бъдат не само наша морална утеха, но и опора и да дадат нови сили на народния дух и на всички нас да обединим усилията си за доброто бъдеще на България.
Почти всички цивилизовани държави празнуват Денят на независимостта си като най-голям празник. Беше малко странно дори досега, че ние протакахме и малко късно се връщаме към тази дата. Казвам връщаме, защото в бързината, с която трябваше да преодоляваме проблемите на днешния ден, ние реабилитирахме някои позабравени празници като 6 септември, но мисля, че заедно с 6 септември ние трябва отново да честваме и 22 септември, защото тогава България получава своята независимост в правен и всякакъв аспект, става равноправна суверенна държава, равна с европейските не само като наше българско самочувствие, а и като статут. Защото по отношение на самочувствието ние може би нямаме нужда от признание, но по отношение на правните норми, съобразно международното право, ние имаме да водим още тежка битка към приобщаването към Европейския съюз и другите структури.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, колеги и приятели, аз ви призовавам всички да подкрепим това предложение, защото то е само за доброто на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Друг желае ли да се изкаже? Господин Константин Дочев има думата.
КОНСТАНТИН ДОЧЕВ (СДС) Уважаеми господин председател, почитаеми колеги! Струва ми се, че малко закъсняхме с предлагането на тази забележителна дата да стане наш национален празник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Официален празник.
КОНСТАНТИН ДОЧЕВ: За съжаление ние много малко знаем за нашата най-нова история и някак си ни обвинява доста често цялата наша общественост, че не можем да направим една обективна преоценка на нашата най-нова история.
В историята много често има различни мнения. Съвременните историци правят по един или друг начин опити тази наша най-нова история да бъде представена обективно и ми се струва, че не трябва да залитаме и да правим грешни оценки за една или друга историческа личност дали тя е била с републикански или монархически възгледи, важното е, че през 1908 г. наистина де факто България става независима държава. Едва ли е нужно аз да се спирам в подробности, но до 1908 г. България е зависимо княжество спрямо Турция. И може би 1908 г., може да се каже, е като един краен завършек на всички революционни идеи и опити на нашите възрожденци и революционери да завършат въжделенията на българския народ от началото на ХIХ век до началото на ХХ век.
Миналата година беше подета хубава инициатива, когато целият колегиум на Народното събрание единодушно прие 6 септември - Денят на съединението на Източна Румелия с Княжество България, да бъде отбелязан като национален празник.
Така че аз искрено се радвам като великотърновец и като историк по образование, че 22 септември - денят на равноденствието между лятото и есента, както и 22 март - денят на Клокотнишката битка, ще стане национален празник. А вероятно трябва да помислим също така и 22 март - победата на цар Иван-Асен II над Теодор Комнин при Клокотница, също да бъде отбелязван по подобаващ начин, както 22 септември.
Предлагам на вашето внимание тази забележителна дата 22 септември да стане национален празник на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дочев.
Друг желае ли да вземе отношение? Господин Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно 22 септември 1908 г. е един от най-забележителните дни в новата българска история, ден продължение на една друга забележителна дата, която вече беше обявена и отбелязана като официален празник на Република България - Денят на съединението между Княжество България и Източна Румелия - 6 септември 1885 г.
Безспорно е, че тази дата - 22 септември 1908 г., е един безспорно прогресивен акт за цялата българска общественост, за българската държава, защото той отхвърля клаузите на берлинския диктат за пореден път след акта на Съединението. След тази дата България действително става независима от юридическа гледна точка държава, равноправен субект в международните отношения и престава да се възприема като придатък на Османската империя, тъй като по клаузите на Берлинския договор българският държавен глава, българският монарх княз Фердинанд е васал на турския султан.
Истина е обаче, че този акт става в условия на драматични събития. Този акт става в условия, когато продължава противодействието и противопоставянето между великите сили, всяка от които преследва своите интереси на Балканите. Истина е, че в тази ситуация България трябва да лавира, България трябва да отчита особеностите,трябва да се съобразява и с волята на Австро-Унгария, и на Русия. В тази ситуация българското общество, българските политици, българското правителство и българският княз Фердинанд се стараят да положат максимални усилия, за да доведат до успешен край замисленото дело.
Истина е, че в тази ситуация силата, която успяват да проявят, и волята, която успяват да реализират българските политици, се дължи на широката обществена подкрепа. Защото това, което става чрез Съединението на Княжество България и Източна Румелия, дава вече необходимите основания, морална сила и убеденост на цялото българско общество да търси и по-нататък следващи стъпки и действия, които могат да доведат до юридическата независимост на българската държава от Османската империя.
През 1908 г. стават събития, които позволяват това дело да бъде доведено докрай. Това е годината, когато се осъществява малотурската революция. Това е годината, когато изтичат срокове от клаузите на Берлинския договор. Именно всички тези условия, които са една обективна предпоставка за осъществяване на успешни стъпки и действия, позволяват чрез активен дипломатически диалог от страна на българското правителство с една велика сила, каквато е Австро-Унгария, и получавайки подкрепата от Русия в тежък момент, да се доведе докрай това дело.
Защото актът на прокламацията на независимостта на България, провъзгласен в историческата Църква "Свети четиридесет мъченици" в Търново, и обявяването на България за царство на практика довеждат до крайно изостряне на дипломатическите отношения с Турция и до непризнаване на акта от страна на великите сили, докато България и Турция не уредат дипломатически противоречията помежду си. В тази ситуация за пореден път България, както и след 1878 г., получава сериозна подкрепа от страна на Русия, защото малко известен е фактът, че българското правителство предлага определена финансова цена за независимостта, която вече е обявена.
И тъй като Турция отказва да приеме този размер на финансово заплащане, Русия успява да гарантира по финансов път признаването на независимостта...
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Как, като взима 82 млн. златни лева!
ПЛАМЕН СЛАВОВ: ... чрез този дълг, който Турция има към Русия в резултат на контрибуцията, която трябва да изплаща след Руско-Турската освободителна война.
Така че обявяването на независимостта е един акт, който не е никак лек за реализиране. Това е акт, който по един доста труден начин получава необходимата подкрепа и признание от страна на великите сили. Затова говори и фактът, че официалното признаване на независимостта на България от страна на великите сили става едва на 9 януари 1909 г., когато с подкрепата и на Русия се решават тези финасови взаимоотношения между България и Турция.
В заключение аз бих искал да кажа, че към акт, какъвто е обявяването на независимостта на България, всички ние трябва да се отнасяме с необходимото уважение и преклонение. Защото 22 септември 1908 г. действително се превръща в датата, в която България прави последната и решителна крачка към обявяването на своята държавна независимост, към превръщането си в суверенен субект на международното право и към държава, към която великите сили се отнасят вече като към независима. Това, разбира се, позволява и на българската държава, и на нейния владетел да бъдат наречени и титулувани царство и цар.
Всичко това поставя България от гледна точка на дипломатическите й отношения в една далеч по-изгодна ситуация, отколкото до 22 септември 1908 г.
Затова аз напълно подкрепям предложението 22 септември да бъде обявен за официален празник на Република България като едно необходимо уважение и дан към всички тези, които успяват благодарение на обществената подкрепа на българския народ, на подкрепата на цялото българско общество да реализират и успешно да доведат докрай този акт. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Симов има думата. Заповядайте.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Ние, от Обединението за национално спасение, доста се колебахме дали да взимаме думата, тъй като искахме да не се шуми много по този въпрос. Няма нужда от много приказки. Надали в страната ни има българин, който да не знае какво е 22 септември. Колеги отляво, недейте много да приказвате, аз бих искал само да ви кажа следното.
Речта, която господин Славов произнесе, ме навежда на следното.
Господин Дочев е историк.
Ние искаме едно: да знаем историята си, но да знаем цялата история, от 681 до днес и нищо в тази история да не бъде скрито. Всичко да бъде ясно, защото тежко му на този, който не знае историята си. Знаейки добре историята си, да не повтаряме грешките, които са се случвали. Защото те са се случвали от незнание на историята, не от друго.
Аз мисля, че 22 септември трябва да бъде символът на българската нация, не защото някой ни помогнал или дал нещо, а защото ние сме се борили за този символ. Нашите деди са се борили. Защото преди няколко месеца се навършиха 120 години от Берлинския договор, но ние като политици така или иначе не го отбелязахме. Добър или лош, той е дал основанието ние с вас днес да сме в тази зала. Това е истината и не бива да я обвързваме с една или друга политическа сила, а да знаем, че нашите деди са се борили.
Затова предлагам на вашето внимание законопроекта, който ние внесохме от 14 май и законопроекта на колегите от Съюза на демократичните сили да бъдат гласувани на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата господин Джаферов.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Народен съюз, за да кажа, че ние също ще подкрепим това 22 септември да стане официален празник. Да не се смята като реплика това, което ще кажа след малко, към тези, които говореха преди мен, но никой от тях не каза, че обявяването на независимостта на България става по времето, когато министър-председател е господин Александър Малинов.
Никой не каза, че той е един от най-големите български политици и държавници в нашата история след освобождението ни от турско робство. Това е човекът, който три пъти е бил министър-председател в нашата история и никой не каза, че Александър Малинов е председател на Демократическата партия. Ние като правоприемници на Демократическата партия ще подкрепим внесеното предложение и ще гласуваме за него. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Нека не бъдем толкова сигурни, че целият народ знае каква е датата 22 септември. Има и хора, които, убеден съм, не знаят нищо за нея. Така че тези дебати не са излишни. Даже струва ми се, че има и депутати, които не знаят много събития, свързани с тази дата. Съдя за това по репликите, които подхвърляше господин Агов по време на изказването на господин Пламен Славов.
Действително до 1908 г. ние сме били трибутарна държава и сме плащали данък на една друга държава.
Постигането на независимостта на България има и финансова страна и тази финансова страна се урежда с помощта на Русия - сумата, за която господин Славов говори тук от тази трибуна. Това е под формата на заем, който Русия дава на България. На практика този заем не е бил изплащан никога, а след 1917 г., когато се установява съветската власт, тя опрощава този заем на България. Това е историческата истина.
И аз се радвам, че след малко за пръв път може би в своята история и депутатите от СДС ще подкрепят един факт, принос за който има и Ленин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз съм любител на открито парламентарно поведение и на изобилни дискусии. Но днес и сега съм убеден, че думите, които произнасяме, са казани далеч преди нас от делата на онези българи, които са се борили поколения наред за националната ни цялост.
Мисля, че голямата идея, която се съдържа днес в скромния текст на един законопроект, ни връща към болката, но и към стремежа на българските национални идеали.
Историята и нейните автори, а виждам, че и днес тук, ще има още да измерват усилията на партии и на дейци в акта на 22 септември 1908 г. Нека това да се прави и занапред.
Сигурно науката и обществеността имат нужда от своите детайли, но аз мисля, че сега ние дължим почит, дължим и преклонение. Трябва да се обърнем към скрижалите на нацията и към един дълг, който не се отнася към миналото, а е адресиран и днес към всички нас - дългът ни да укрепваме българската държавност и нейната вековечност. Затова мисля, че трябва да подкрепим този закон наистина единодушно не толкова като текст, колкото като дух и като политическа воля. Защото наистина зад него, гласувайки, ние ще покажем верността на днешните българи, приемствеността им към онези, които живяха и умираха просто за да живее България. Призовавам ви да гласуваме заедно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Тодоров, имате думата.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
След всичко казано аз искам да изразя позицията на Парламентарната група на Евролевицата за това, че ние категорично ще подкрепим това предложение за обявяване на 22 септември за официален празник на България. Малко съм смутен от някои неща, които бяха казани тук, защото аз си мисля, че точно при обсъждането на един такъв въпрос - въпросът за обявяването на една светла дата за официален празник, ние би трябвало да си спестим неща като: "наследници на тази или онази партия".
Аз мисля, че в случая трябва да се говори единствено и само, че ние сме наследници на българи, които са намерили силата, куража и са направили това, което се е случило на 22 септември 1908 г. Точно като такива, в един такъв ден, ние трябва да забравим различията, които имаме помежду си поради принадлежността ни към една или друга политическа партия, защото тогава нашите деди са показали, че когато всички българи са заедно, те постигат най-големите си успехи.
Всички знаем, че никак не е било трудно да се вземе тогава това решение. Въпреки всичко единствено и само като българи това решение е било взето. Така че ние подкрепяме това предложение и аз моля, господин председател, да преминем към гласуване и след това тутакси, както се казва, да преминем и към второ четене, за да приемем този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Друг желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Пристъпваме към първо гласуване. Има постъпили два законопроекта. Ще ги поставя на гласуване по реда на постъпването.
Поставям на гласуване Законопроекта за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57, внесен от Арлин Григоров Антонов и група народни представители. Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители:
"За" - 192, против и въздържали
се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте Законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98, внесен от Пламен Радонов и група народни представители.
Гласували 175 народни представители: за 175, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение, тъй като между двата законопроекта няма абсолютно никаква разлика, в залата е налице консенсус по предложението, моля да предложите двата вече обединени законопроекта, да бъдат приети на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу предложението да пристъпим към второ четене на законопроектите?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 156 народни представители: за 155,
против
няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Предложението е прието.
Има думата председателката на Комисията по труда и социалната политика госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми колеги, преди да пристъпим към разглеждането на двата законопроекта за второ четене, искам да ви кажа, че вчера Комисията по труда и социалната политика всъщност направи две заседания в един ден. Едното беше редовното заседание, в което комисията прие и предложи със становище на Народното събрание да приеме двата законопроекта на първо четене, а второто беше извънредно заседание, с което ние направихме обобщен доклад - обединихме двата законопроекта, както е в процедурата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - когато има два законопроекта по една и съща тема, те да бъдат обединени, още повече и когато са приети на първо четене.
Комисията по труда и социалната политика предлага следното заглавие: "Закон за допълнение на Кодекса на труда". Никой не е направил предложение за изменение на заглавието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Закон за допълнение на Кодекса на труда". Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 168 на народни представители: за 168, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Параграф единствен. В чл. 154, ал. 1 след думите "6 септември - Ден на Съединението", се добавят думите "22 септември - Ден на Независимостта на България".
Това предложение е подкрепено с 14 гласа "за" в комисията, като искам да ви кажа, че първото предложение на народните представители Арлин Антонов и групата е прието по принцип, а е прието всъщност предложението на народните представители от групата на СДС, тъй като то съдържа в себе си и предложението на колегите от Обединението за национално спасение.
Единствената разлика е, че
колегите от СДС са добавили израза "на
България".
Комисията се обедини около
този текст и предлага параграфът да
звучи така:
"Параграф единствен. В чл. 154, ал. 1 след думите "6 септември - Ден на Съединението", се добавят думите "22 септември - Ден на Независимостта на България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По текста на закона някой желае ли да се изкаже - господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, искам само да изкажа едно свое съображение. Аз подкрепих този законопроект най-горещо, но моето лично становище е заглавието, наименованието да бъде "Ден на независимостта". Така е по-добре според мен, но щом комисията е решила, аз ще се присъединя към нейното решение. Ние имаме Ден на съединението, Ден на независимостта - това са утвърдени в световната практика наименования на точно този вид големи национални празници. Но щом комисията е решила така, аз го приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте Параграф единствен така, както е предложен от комисията.
Гласували 192 народни представители: за 192, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене. (Ръкопляскания.)
Аз искам да благодаря на всички народни представители за единодушната подкрепа.
Смятам, че
този закон ще бъде един от тези, с които
нашето Народно събрание ще бъде запомнено,
защото това, което не направиха тридесет
и седем народни събрания досега, го
направихме ние.
