(1863 - 1931)
От книгата на д-р Мария Тошева "Свищовски Родови Хроники"
Цветан Георгиев Хаджиденков - Цветан Радославов е първородният син, роден в Свищов на 20 април 1863 година по стар стил.
Има щастливо детство в многолюдното семейство. Израства в една интелектуална среда. Тук трябва да се отбележи огромното влияние и на вуйчовците му д-р Димитър и Николай Павлович.
Негови най-близки приятели са Иван Шишманов и Алеко Константинов (с когото са кръстени в един купел).
Наистина е заобиколен с невероятна среда. Естествено е и той да се оформя като една всестранно развита личност, енциклопедист, пламенен патриот и демократ, носител на строго морални етични принципи, много скромен и сърдечен, с голяма обич към близки, приятели, към всички.
Цветан Радославов с баба си Кириакица
Най-напред учи при известните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков.
Николай Павлович го запознава с рисувалното изкуство. Съученик е с Алеко Константинов в Габровската гимназия.
През 1878 г. е ученик в класическата гимназия във Виена, след което продължава образованието си и в Университета.
По това време там учи Иван Шишманов, също и дъщерята на Др. Цанков - Недялка. По време на Сръбско - българската война прекъсва следването си и идва в България, заедно с още много други студенти, за да вземат участие в спасяването на Отечеството.
На път за България в патриотичен екстаз изпълняват написаната от него песен "Мила Родина" - днес национален химн на Република България.
"Като пойна птица…песента полетя, кацна на свищовския бряг, обходи цялата страна, сви гнездо във всяко българско сърце'' (Ст. Аршинков "Мила родино''. стр.69-70).
През 1886г.завършва с висок успех история и славистика в Прага.
От 1 IX 1888г. Цветан Радославов е учителствал в Габровската гимназия - преподава история, немски, рисуване, психология, логика и етика.
От 1893 г. е студент по философия и психология в Лайпцигския университет, който завършва като докторант по философия и магистър по изящните изкуства при проф. Вунд.
Там завързва близко приятелство с Пенчо Славейков.
От 1898 г. е гимназиален учител в София.
Активно подпомага и е един от петимата учредители на Музикалното училище.
Радославов е отличен художник - портретист, пейзажист, дърворезбар, който носи художествените гени на своя вуйчо Н. Павлович.
Той е с голяма музикална култура, свири много добре на пиано, композира. През 1927 г. преиздава драматичната си творба "Яничарин''.
"Титлите на българските владетели'' - обнародва в ,,Известия на Археологическия институт".
След пенсионирането си в края на 1928 г. Цв. Радославов се прибира у дома си в родния град.
В Свищов се включва в помощ на работата на приятеля си Стефан Стефанов - директор на музея "Алеко Константинов".
Активен читалищен деец.
Обичан от сестрите и племенниците си, Радославов им отвръща с обич.
В София е поканен на обед в дома на братовчедката си Цвета Джумалиева, на вкусна печена пуйка със зеле.
Вечерта получава стомашна криза-оказва се спукана язва на стомаха. Състоянието му се влошава и на 27 октомври 1931 г. умира.
Той не е семеен и няма потомство.
Погребан е в Свищов.
Красив паметник от чер мрамор напомня за този титан на духа.
За Родителите на Цветан Радославов
Майката на Цветан Радославов Пауника
Пауника Христаки Павлович, дъщеря на Христаки Павлович и Севаста Цанкова, е родена на 16 юли 1842 г. и починала на 2 юни 1907 година.
Пауника участва в женското дружество в Свищов преди Освобождението. По време на мисията на Драган Цанков и Марко Балабанов през 1876-1877г.пред европейските правителства в подкрепа на българската кауза, женското дружество „Съгласие“ в Свищов им изпраща едно писмо с молба да бъде предадено на Единбургското женско дружество, изразило в печата подкрепа на каузата на страдащите българи. Подписано е от Пауника хаджи Денкова, от Пауница Бешкова и Елени Икономова. Това е направило впечатление! Ето откъс от писмото :
„До
тяхно благородие г.г. Цанков и Балабанов
– представители на всичкия български
народ.
Благородни
господа!
Ние,
долуподписаните, позволяваме си да
притворим едно писмо, с което изразяваме
сърдечната си признателност на
Единбургските госпожи, за състраданието,
което показаха на нашите пострадавши
братя” – започва
писмото. В него се предлага то да се даде
и на някой вестник, “който
да го публикува в листа си. (...)
Известно
ни е, че заниманията ви са твърде много,
а и времето ви късо и скъпо и се ласкаем
с добрата надежда, че ще благоволите да
намерите благовремие,
за да извършите молбата ни, за което ще
Ви останем крайно признателни.
Оставаме с
всичкото уважение и почитание:
Настоятелство
на женското дружество „Съгласие"
Изглежда, че от писмото е имало резултат, тъй като след неговото оповестяване 43 845 жени в Обединеното кралство се подписват в петиция до Кралицата в защита на българите и искат тя да застави правителството си да вземе мерки за прекратяване на насилието над тях.
След смъртта на родителите й, на 5 години тя е осиновена от Кириякица и Цвятко Радославови, родственици на майка и Севаста Цанкова.
Нейният осиновител Цвятко Радославов е роден в Габрово на 20 октомври 1820г. И починал на 2 октомври 1880г. Той е от известния габровски род - Сахатчиолу. В Свищов идва преди 1840 г. и се задомява с Кириякица Икономова от Свищов, родена 1826г., починала на 20 март 1900г. Те нямат деца и затова осиновяват Пауника, а след това и първородния й син Цветан Георги Хаджиденков-Цвятко Радославов. На него Цвятко Радославов завещава цялото си богатство, според Духовний завет (завещание)от 1март 1876 г.стр.163-164 от Протоколна книга на Свищовска церковна община (дарена от д-р Ив.Динков на Исторически музей Свищов).
Заслужава да се кажат няколко думи за Цвятко Радославов - Сахатчиолу, защото той играе голяма роля за интелектуалното израстване на Цветан Радославов и цялото семейство. Богат търговец на кожи, храни и др.търговски стоки. Бил е австрийски поданик1.Търгува с Виена, Будапеща, Галац, Александрия, Браила, Букурещ, а в Османската империя с Цариград, Велес, Щип, Мелник и т.н. Той е голям общественик и дарител. Един от основателите на Свищовското читалище, член на Българското книжовно дружество, близък съратник на Георги Сава Раковски, който неведнъж е бил в дома му. Сътрудничи на Свищовския таен революционен комитет. Близък със свищовските възрожденски учители Христаки Павлович, Емануил Васкидович, Янко Мустаков; Димитър Начович, и др. Притежава богата библиотека и насърчава Цветан Радославов към наука, музика, изкуство, рисуване и т. н. През зимата на 1854г. Г.С. Раковски отсяда в дома на дядо Цвятко. Кирякица Радославова описва много добре случилото се : „ Срещу Йордановден на 1855г.съпругът ми, покойният Цвятко Радославов, покани мен и майка ми Ламба Икономова, да отидем с каик в Зимнич, под предлог да посетим родственото ни семейство Христаки Сахатчиолу. Целта е да спомогнем преминаването на Раковски зад границата... „. В дома на Цвятко Радославов, Раковски преобличайки се, оставил два заредени пищова за благодарност и като спомен. Киряка Радославова, с акт от 2 юни 1885г. Дарява двата пищова на свищовския клон на Българското Опълченско Дружество, с председател Д-р Димитър Павлович и членове Т. Пантелеев, Ив. Панков и Коста Т.Мурдаров.
(Г.п.Христов Свищов в миналото. стр.184; Ст.Аршинков ,"Мила родино''. стр.55-56).
Пауника Хр.Павлович-Радославова е достолепна жена, което личи от портрета направен от нейния син. Била е образована и интелигентна. Когато идва на възраст, се омъжва за Георги Христакиев Хаджиденков от стар свищовски търговски род, роден в Свищов на 20 април 1832г.и починал на 25 май 1902г ( смъртен акт №160).
Баща му, Христаки Хаджиденков (починал 1833г.) е пръв училищен и църковен настоятел, направил много за издигане на просветното дело. Съставител е на „Всеобщий Кондик Словяно-Болгарского Училища Божественаго Преображения“.
Той е един от тези, които задържат Емануил Васкидович в Свищов. Заедно с други свищовски първенци взема участие в съграждането на църквата "Св.Преображение'', на мястото на изгорялата църква през 1810 г. "Св.Николай". Построява чешмата на Велешана.
Братя на Георги са Гаврил и Недялко Хаджиденкови, видни свищовски търговци, съратници на Раковски, общественици и съучредители на читалището. Гаврил Хаджиденков се среща и запознава с Г.С.Раковски в Цариград, където е и Драган Цанков. В него Раковски открива човека, на когото всецяло може да се довери. В Свищов се създава "Тайното братство", в което са още Цвятко Радославов, Васил Манчов, Апостол Конкович, Тодор Хрулев. Още при първото си идване в Свищов Раковски отбелязва, че свищовските българи са изпреварили с десетки години сънародниците си от вътрешността на страната. Направили му силно впечатление богатите библиотеки в домовете на свищовските му приятели. Самият Георги Хаджиденков е с необикновена памет, интелигентен, но много скромен. Търговец, активен участник в обществениа живот на града. От брака си с Пауница Христаки Павлович - Цвятко Радославова имат двама сина : Цветан и Христо, както и шест дъщери – кириакица (Кица), Анка, Берислава, Станка, Берислава и Мара.
1 според Ст.Аршинков "Мила родино"-стр.22,Цвятко Радославов е френски поданик
