2 ЮНИ - ДЕНЯТ НА БОТЕВ

 

Господин капитан!
Господа пътници!

          Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода. 

          С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество - България. 

          Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. 

Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода "Германия" в Русчук през 1867. 

          И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следния:

Да живее България
Да живее Франц Йосиф
Да живее граф Андраши
 
Да живее християнска Европа
 

Х. Б о т й о в 

1876, 17 май

Долуподписаните потвърждаваме истинността на това писмо: 

Д о й м и, помощник 

Е н г л е н д е р, кап. 

Х а д з е л, I-ви машинист

 

 

Писмото на Христо Ботев до капитана на кораба "Радецки"

Да живее България
Да живее Франц Йосиф
Да живее граф Андраши
Да живее Християнска Европа

Х. Ботьов

17 май 1876
на кораба

 

Доклад на капитан Дагоберт Енглендер до Централния инспекторат във Виена

Публикува се по: Ботевите четници разказват. Сборник от писма, документи и материали. Съставител: Никола Ферманджиев, С., 1986, с. 371 - 374.

(До] почитаемия Централен инспекторат

Виена

Както вече бе съобщено телеграфически на почитаемия Централен инспекторат и на параходния инспекторат № V в Турну Северин, „Радецки“ беше нападнат от въстаници на 29 май¹ тази година при своето 14 пътуване нагоре приблизително един час след отплуването му от Бекет, следователно 12¹/₂ часа.

Още при отпътуването от Гюргево и по-късно в Турну Магуреле се забелязваше един особен наплив на пътници, така че капитанът се видя принуден сам да се погрижи за строг надзор, като настоятелно изиска същото и от офицерите на парахода.

Този наплив стана съмнителен едва в Корабия и Бекет. Затова капитанът обърна особено внимание, щото оръжието, което носеха някои пътници, да бъде предавано според съществуващия ред на кафеджията преди качването на парахода. Трябва обаче още веднага да се отбележи, че макар на парахода да се намираха още от Бекет над 300 пътници, само у четирима се намери оръжие, което веднага след изискването му бе предадено на кафеджията, освен това билетите на пътниците бяха в пълна изправност и пътниците на палубата бяха напълно спокойни.

Между натоварените багажи и стока се забелязваха няколко особено тежки сандъци. Тъй като изглеждаше, че част от тях бяха предадени като багаж, а част като стока, с голяма бързина, капитанът не можеше да не ги приеме, понеже отговаряха напълно на всички условия и тъкмо при това пътуване нямаше друг товар.

При предприетата по обяд от контрольора проверка на билети не се забеляза нищо подозрително нито в първа, нито във втора класа.

Около 12¹/₂ часа бе съобщено на капитана от бюфетчията, че няколко пътници от втора класа измъкнали от ръчния багаж и от палтата си оръжие, поради което той се запъти заедно с контрольора в спалното помещение на втора класа, за да контролира предаването му.

При пристигането на същия това помещение бе вече превърнато почти в оръжейна. Хартии и ленени парцали лежаха по земята наоколо и докато срещнатите на стълбата пътници показваха без съпротива своите валидни билети, капитанът бе обграден долу в спалното помещение, от вече напълно въоръжени хора.

На въпроса, какво става тук, бе отговорено, че параходът се намира под властта на въстаници, и капитанът бе принуден от около 6 въоръжени лица да се отправи на палубата.

Промяната, която се бе извършила междувременно тук, бе крайно изненадваща. Сандъците с багажа и товарът бяха разбити и от съдържанието им се бяха въоръжили и облекли в униформа около 180 души, дотогава мирни пътници от палубата. Техните цивилни дрехи се пъстрееха [разхвърляни] наоколо по палубата.

Всички се втрещиха от въоръжените до зъби хора, между които капитанът и придружаващите го едва с мъка можаха да си пробият път.

Всички офицери на парахода, кормчии и моряци бяха заобиколени от въоръжени лица, срещу втория капитан² бяха насочили пушки 6 души, а срещу контрольора — 4; срещу машинистите — 3-ма (от които двама бяха в машинното отделение и един при оберлихта), срещу кормчиите — двама, докато боцманът и матросите бяха затворени в помещението на екипажа.

Вратата на капитанската кабина бе разбита. При пристигането на капитана на задната палуба пред вратата на салона му бе връчен приложеният [тук] манифест³ на въстаниците, който беше предаден по-рано на втория капитан; към гърдите и слепите очи на капитана те насочиха всичките си оръжия без оглед на втория капитан и контрольора.

Без да се занимава с прочитането на документа и като го държеше разтворен в ръката си, капитанът поиска обяснение от държащия се като водач на въстаниците⁴, който лесно се познаваше по блестящата униформа, и с висок глас подкани към умереност и спокойствие, тъй като все пак не се намираше всред разбойници.

Веднага след това оръжието бе свалено и се пристъпи към преговори. Макар сега капитанът в продължение на половин час да настояваше енергично пред водача на въстаниците и искаше да ги убеди да направят дебаркирането или на румънския бряг, или в Радуевац без спиране на междинните станции и да изтъкваше разпалено печалните последици за него от едно дебаркиране на турския бряг, все пак той не постигна никакъв друг резултат, освен че беше блъскан насам и натам от разбеснели хора, удрян в гърдите и наново заплашван с опрян на слепите очи револвер.

Особено един от водачите на въстаниците, който говореше отлично немски⁵, дръпна спусъка на револвера си и извика: „Бързо! Това е нашата последна дума!“

В този момент минаващият бюфетчия, който бягал, чувайки щракането, помисли, че револверът е изгърмял, и съобщил на машиниста с най-голям ужас за смъртта на капитана.

Със съзнание за съвестно изпълнен дълг и за да избере от двете злини по-малката, подписаният се видя принуден [....], за да запази чрез това пасажерите и екипажа от поголовно посичане.⁶

Още докато продължаваше цялата тази сцена, машината бе направлявана от втория водач на въстаниците, един поп в цивилно облекло⁷, и беше нужно дълго убеждаване и намесата на войводата, за да може капитанът да поеме пак сам командването, само че заобиколен от двама въоръжени хора.

Дебаркирането на въстаниците на някой остров или на някое отдалечено място беше невъзможно, тъй като те имаха хора, запознати с водното пътуване, и като изискваха настойчиво дебаркирането в Козлодуй, определиха чрез един от техните водачи, русин по народност⁸, точно мястото.

Последният беше дори информиран за плиткостта на това място и заповяда на капитана да не позволи параходът да заседне, тъй като в такъв случай въстаниците ще трябва да водят бой с новобранците, които се намирали на следващия след тях турски параход, а капитанът ще бъде застрелян веднага в случай, че параходът заседне.

След като беше необходимо още и преди дебаркирането да се пътува бавно, тъй като не бе привършено въоръжаването и раздаването на муниции, то стана успешно въпреки всички трудни обстоятелства и въстаниците се отправиха на брега в добър ред, като извикаха при потеглянето си трикратно за Негово величество император Франц Йосиф: „Да живее“.

Един от бързо приближаващите се турски войници на близкия пост бе застрелян от попа, другите избягаха.

Пътуването продължи след това мирно, от Лом бе изпратена телеграма до почитаемия Централен инспекторат — Виена, и до параходния инспекторат — Турно Северин, така също бе уведомено писмено от Видин императорското и царското австро-унгарско консулство.

Естествено, не беше възможно да се попречи на пътуващите в парахода турци да съобщят истината от Лом на своите власти по различните станции, особено във Видин.

Капитанът се видя, естествено, принуден да отхвърли енергично отправената му във Видин чрез консула от името на пашата покана и да превози турски войски на местопроизшествието.

Капитанът си позволява в заключение още да докладва, че въстаниците бяха снабдени с наистина хубави тъмнозелени униформи, зелено копринено знаме, добри оръжия и достатъчно муниции, така че те изоставиха в бързината на дебаркирането много от тези предмети разхвърляни по палубата, които бяха събрани и които ще бъдат предадени на параходния инспекторат.

Капитанът докладва още, че през време на техния престой на борда не се е оказал никакъв случай на пиянство и че те носеха походна аптека, превързочен материал и провизии (5 чувала) и просто изоставиха на брега един измокрен чувал с хляб, викайки, че техните приятели във вътрешността имали достатъчно такъв.

Някои измежду изоставените намерени предмети — ръкописи, бележници, паспорти и книжа (Наставления за партизанската борба⁹) са приложени тук, така също едно писмо, изготвено от останалите пътници, което съдържа похвала за държанието на екипажа и благодарност за спасяването на харема.

С почитание

Дагоберт Енглендер
I капитан, комендант на
пощенския параход „Радецки“

На борда на „Радецки“
30 май¹⁰/1876 г.

¹Н. ст.
²Катерино Дойми.
³Писмото на Хр. Ботев до капитана и пътниците на „Радецки“.
⁴Христо Ботев.
⁵Давид Тодоров.
⁶Изречението е объркано и трябва да се разбира така: „Със съзнанието за съвестно изпълнен дълг подписаният се видя принуден да избере от двете злини по-малката, за да запази с това пасажерите и екипажа от поголовно посичане“.
⁷Сава Катрафилов.
⁸Арует Загриц (Теофан Раданов).
⁹„Четование или война с чети“ от Любомир Иванович, Букурещ, 1873, 123 с.
¹⁰Н. ст.

Публикация на Христо Ботев във в. „Знаме“, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51.

 

Христо Ботев: 

 " Жалостни слухове достигат до нас из русска Бессарабия, т. е. из оная обетованна земя, в която една част от нашият народ намери прибежище в страшните години на своите страдания. 

И там, както и на сяко друго място, българинът е биен, обезчестен, излъган, съсипан и наказан по законът на варварският деспотизъм!

Сърбия ни е лъгала със своият шарлатанствующи патриотизм в продължението на сичкото свое съществование и още дълго време ще да ни лъже и ще да са ползува със силите, с доверието и с глупостта на нашите неразбрани патриоти; а Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии.

Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност“ и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от това намерение.

Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът.

Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макар телят не голял“, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано.

Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На мяста даже и кръв са пролея!

Кажете ми после това не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? Не е ли сичкото това знак, че тоя народ са смяташе и сега даже са смята за стока, с която секи има право да са обърща както иска? На нашите викове за свобода, на нашите стремления за братство и за съединение със славянете и на нашите трудове за прехраната на тирането никой почти не обърща никакво внимание. – Първата рекрутация, която правителството прибърза да направи по колониите, има твърде печален исход.

Правителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъна в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество.

Нашето правителство е запретило входът на сичките български вестници в държавата и целта на това е "да са не раздражават духове те.“ Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“ – Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си.

Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга.

 „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот.

Публ. във в. „Знаме“, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51.

All credits goes to :
Сайт на журналистката Даниела Горчева, Нидерландия