31 декември 2013

ПИЕР ДЬО РОНСАР – ПРИНЦЪТ НА ПОЕТИТЕ : ТАМ ГДЕ ДУНАВЪТ СТУДЕН КРАЙ ТРАКИЯ МИНАВА...






ПИЕР ДЬО РОНСАР – ПРИНЦЪТ НА ПОЕТИТЕ

ТАМ ГДЕ ДУНАВЪТ СТУДЕН КРАЙ ТРАКИЯ МИНАВА”


Лъчезар Тошев


Пиер дьо Ронсар (1524-1585) е най-великият френски поет от епохата на Ренесанса, наричан Принцът на поетите. Създател на поетичната група „Плеяда“, взела името си от една група от седем антични поети от времето на Птоломей Филаделфийски. Ренесансът по принцип се характеризира с идеализиране на античността и целта на Ронсар е била именно да се напомни за античната поетична група.. В Плеядата на Ронсар влизали още Понтюс дьо Тиар, Жоашен дю Беле, Реми Бело, Етиен Жодел, Антоан дьо Баиф и Жан Дора. Тази група обаче изоставила дотогавашната традиция да се пише поезия на старогръцки и латински и започнали да пишат на френски език. Това допринесло за развитието на езика и за неговото изящество. Плеядата създавала дори нови думи станали част от френския език. В своята Елегия XVI посветена на Реми Бело, включена в книга на Ронсар "Le Bocage" (Дъбрава), издадена през 1554г. той описва своя произход, посочвайки като родина на неговите деди, място намиращо се „Там където Дунавът студен край Тракия минава”.(...Or, quant à mon ancêtre, il a tiré sa race, D'où le glacé Danube est voisin de la Thrace. Plus bas que la Hongrie, en une froide part...).

Откъсът от елегията звучи така:

„Предците ми дошли са от една държава,
Где Дунавът студен край Тракия минава.
Отвъд Унгария е тя....

Добре познат бил там маркиз Ронсар
сеньор с имот богат от хора, от земи, от градове и злато.
От синовете му, едно момче сърцато,
връстници сбрало, взе жадуващи за път
повело ги далеч от родния си кът
и прекосили те земя унгарска, немска
Бургундия, Шампан и с храброст старовремска,
С Филип дьо Валоа развели знамена,
че тъкмо в ход била със Англия война.

Младежът за Филип, спечелил лаври само
та кралят го дарил с имение голямо,
покрай Лоара - тъй забравил дом, страна...

Забравяйки за братя и баща
на своите потомци дал съдба,
а на очите мои светлина...”

(използвани са откъси от преводите на Пенчо Симов и д-р Лилия Панова)

Този текст все още предизвиква редица спорове.

Но само година след смъртта на великия поет, неговият приятел и ученик, който му помага в последните години от живота - Клод Бине, публикува през 1586г. „Слово за живота на Пиер дьо Ронсар – вандомски благородник” (Discours de la vie de Pierre de Ronsard, gentilhomme vendômois).

 
Първата страница от произведението на Клод Бине

Още на първата страница той споменава че прочутият поет по род е от Унгария и България. Но ако погледнем текста на самия Ронсар, ще видим, че за своя родина е посочил място на Дунава намиращо се по-надолу от Унгария.


 István Szamota (1876-1895) 
 
По този повод прочутия унгарски книжовник и изследовател на въпроса за произхода на Ронсар, Ищван Зцамота, още през 1891г. изказва предположение, че мястото от което е дошъл във Франция прадядото на Пиер дьо Ронсар е гр.Свищов в България- намиращ се на най-южната точка на река Дунав. (Oláh, bolgár vagy magyar eredetű volt-e Ronsard Péter, 1891)

            Портрет на Пиер дьо Ронсар, намиращ се в замъка Блоа

 
На оригиналната надгробната плоча на Ронсар в приората „Св.Козма”(днес в музейната сбирка там) е запазен надпис на латински език който гласи : Cave viator, cave. Sacra haec humus est. Abi nefaste, quam calcas humum sacra est, Ronsardus enim iacet hic. Quo Oriente oriri musae, et Occidente commori ac secum inhumari volverunt. Hoc non invideant qui sunt supertites nec parem sortem sperent nepotes. Obiit VI.Kal.Ian. CƆIƆLXXXV. (Пази се пътнико, пази се, тази земя е свещена. Върви си, нечестиви, земята която тъпчеш е свещена, понеже Ронсар почива тук. Него музите са орисали да изгрее от Изток и да умре и да бъде погребан на Запад. Затова да не му завиждат тези, които са го надживели, нито пък потомците да очакват подобна съдба. Починал на 27 декември 1585 г.).

 

Оригиналната надгробна плоча на Ронсар, Музея на приората „Св.Козма”

 
Останките на поета са преоткрити през 1925г. и днес плочата на гроба му е с френски текст, съществено различаващ се от първоначалния.

Един много подробен обзор за произхода на Пиер дьо Ронсар е издаден през 1985г. в гр. Монтоар (Montoir) – близо до Вандом, с автор Жан Пол Фернон, който получих с любезното съдействие на г-н Пантелей Цанков - Директор на Евро-българския център в София.
Появиха се хипотези, в самата Франция, че Тракия е спомената от поета, за да изведе произхода си от родината на великия певец на античността Орфей. Нали Ронсар първо е превеждал древногръцките и латинските поети.
Сбъркал ли е Пиер дьо Ронсар с географското описание на родното си място?

Ако търсим отговори на такива въпроси е добре първо да погледнем в френския енциклопедичен речник Larousse.

Карта на префектурите и диоцезите в Римската империя според
френския енциклопедичния речник „Larousse

 
От тази карта в Larousse, се вижда, че римската провинция Тракия някога е достигала до Дунава и че Ронсар, който е познавал класическите произведения на древна Гърция и Рим е бил прав!
Невероятно е, но намерихме и веществено доказателство за това.
В манастира „ Света Троица” до старата българска столица Велико Търново под камбаните се намира един каменен блок с латински надпис, който успях да заснема лично.
Този надпис е от граничен камък на вътрешната граница между Мизия и Тракия и е взет от с.Хотница - място близо до днешния Сухиндол в Северна България.
Той гласи:

“По нареждане на Август император Цезар Адриан, син на божествения Траян Партийски, внук на божествения Нерва, баща на Отечеството, върховен жрец с трибунска власт 20 години и консул 3 години, Т. Руфин постави границите между Мизия и Тракия”.

 
 
Надписът от манастира „Св. Троица” до Велико Търново, с който Т. Руфин поставя границите между Мизия и Тракия (II-ри век Сл.Хр.). Снимка : Лъчезар Тошев

А по времето когато е живял прародителят на Пиер де Ронсар, в този участък на Дунава, попадащ в границите на префектурата „Тракия” в България е град – Свищов. Макар по тази карта в провинция „Тракия” да попада и Силистра (Дръстър) тя винаги се е идентифицирала с по-късно създадената провинция Малка Скития.
Неговата история датира от 2000г. когато І-ви Италийски Легион изгражда своята крепост на Дунавския лимес.
Ако потърсим свидетелство по-близо до времето когато е живял Пиер дьо Ронсар, можем да се позовем на докладите на един италианец на дипломатическа служба при полския крал Казимир IV Ягелон и при неговият син Йоан Албрехт.Това е Филип Буонакорси - Калимах (Filippo Buonaccorsi Callimachus 1437- 1496г.). В обръщението си към папа Инокентий VIII публикувано за първи път в 1590 година от Johan Hallaer (Philippi Callimachi Experientis ad Innocentium octavum, pontificem maximum, Genua ortum oriundumque de bella Turcis inferendo oratio, 1490) той пише „ …понеже бях изпратен от краля при Турчина (султана) за да свържа мир и да уредя положението на влашките работи, минах покрай брега на долна Тракия и на Мизия …” . Ето, че и 34 години преди рождението на Пиер дьо Ронсар - на Запад, част от десния бряг на Дунава по българските земи е бил наричан с името Тракия. 

Надгробната плоча и епитаф на Филип Буонакорси - Калимах

 
Името Ронсар, безспорно е френско и е съществувало още пред първият представител на този род да предприеме пътуването си към Франция.Може би то идва от пламтящите рози(roses ardient) изобразени в един фриз на стената на родния дом на поета – Шато де Поасониер и на камината, която датира от построяването на замъка още от прародителите на поета. Не е уместно и да се търси в името Ронсар превод на имената на Търново или село Къпиново, визирайки френската дума ronce (къпина), защото тя се пише по различен начин от името Ronsard, а освен това името на Търново идва от крепост, а не от трън, както и имената на Тур, Турну Северин, Търнава, Турну Мъгуреле и др. Още повече, че Ронсар посочва родното място на предците си на брега на Дунава - там където той съседства с Тракия. Владетел на Търново по право е българският цар, докато прародителят на поета е описан като „маркиз” т.е. войвода – управител на крепост.

 
Барелеф „Рози в пламъци” от стена на шато Поасониер – родно място на Пиер дьо Ронсар

Рози в пламъци и на камината в родния дом на Ронсар, замъка Поасониер -
най-старият обект в сградата

Споровете можеха да продължат ако през 1975г. преди Коледа един българин -Любомир Йорданов не откри във Френската национална библиотека административен документ за родословието на семейство Ронсар, заверен с печата на кралската библиотека.окумент № 2540 - Досие 56832 (Стари ръкописи), носещ кралски печат и № 30 от кралската библиотека).

В началото на 2010г. т. е. 35 години по-късно, получих цветно електронно копие на този важен документ при това носещ и кралски печат.

 
Документ за родословието на семейство Ронсар

На него четем за прародителя на Ронсар следното :

„Бодуен дьо Ронсар от България
Капитан на унгарците, които той доведе при краля Филип дьо
Валоа срещу англичаните.”

Това слага край на споровете за произхода на великия френски поет.
Трябва обаче да подчертаем, че нашата анкета относно българските корени на Ронсар по никакъв начин не цели да „сложи ръка” върху неговата френска идентичност. Както казва проф. Стоян Атанасов, един от българските познавачи на творчеството на Пиер дьо Ронсар :„За нас българските корени на големия френски поет са само поредно доказателство, че всяко търсене на произход, неизменно води до откриване на смесици, с други култури. В този смисъл смятаме, че Пиер дьо Ронсар може наистина да стане мост между Франция и България. Иска ни се днес неговото име да служи на диалога и срещите между двете култури.”

Затова на 24 и 25 април 2009г. в град Свищов се проведоха първите ”Ронсарови дни” в България, с участието на български и френски поети, музиканти и артисти. Всички присъстващи можеха да участват и дори да опитват перото си пишейки собствени стихове. Надяваме се това българо - френско културно взаимодействие да продължи.















































 
Френският аташе по културните въпроси Ив-Жак Кабасо открива Ронсаровите дни в Свищов на 24 април 2009г.

Лъчезар Тошев говори на откриването на Ронсаровите дни в Свищов

Ронсарови дни в Свищов : Роси Рос изпълнява за първи път песента си "Ронсар"

На всяко дърво в градската градина - поезия от Ронсар
... и всеки можеше да опита да пише поезия ...

 
Квартет млади цигулари от Русе - ученици на проф.Йосиф Радионов родом от Свищов

Съставът "ЮЛАНГЕЛО"
 




Послание към неизвестен получател : във всеки балон има стихче написано от децата

Роза от сорта "Пиер дьо Ронсар"


Розата от сорта "Пиер дьо Ронсар" се чувства у дома си и в една свищовска градина





Свързана тема :



Роси Рос : Благодаря на Лъчезар Тошев, благодарение на когото открих Ронсар!


(Роси Рос е родом от Свищов, където е прекарала първите години от живота си, макар по стечение на обстоятелствата, да е родена в гр. Пловдив! Родната и къща е в Горната махала - срещу църквата Св.Св.Кирил и Методий. За българо-френския фестивал "Дни на Пиер дьо Ронсар" в Свищов през 2009г., тя композира и изпълни за първи път своята песен "Ронсар".)

Обложката на сингъла "Ронсар" на Роси Рос

 

Pierre de Ronsard - Le prince des poètes: D'où le glacé Danube est voisin de la Thrace...



Откриване на улица "Пиер дьо Ронсар" в гр.София-10 юли 2013г.

Inauguration de la rue Pierre-de-Ronsard à Sofia (10 juillet 2013)
http://toshev.blogspot.com/2013/07/blog-post_131.html