09 септември 2015

75 ГОДИНИ ОТ ВРЪЩАНЕТО НА ЮЖНА ДОБРУДЖА НА БЪЛГАРИЯ - 7 СЕПТЕМВРИ 1940г.




О, Добруджански край

О, Добруджански край,
ти наш си земен рай,
в теб златно жито зрей
и вакло стадо блей.

Орлите от възбог
в простора ти широк
и дунавската степ
ни спомнят все за теб.

Под чужди бил си крак,
Дойде денят в кой пак
Да бъдеш кът наш ти,
Тъй както и преди!

С оръжье, светлина
Ний твойта бъднина
Ковеме всеки час,
Храни надежда в нас!

В теб българският дух
цари от Аспарух,
в теб всеки житен клас
е боен меч за нас.

 О, Добруджански край...
О, Добруджански край!
 Ти наш си земен рай!


Текстът е на Любомир Бобевски,
Музиката на Александър Кръстев.



На първата - страница портретите на цар Борис III, премиерът Богдан Филов и Министърът на външните работи Иван Попов



Българските войски марширували върху цветя

На 25-и рано сутринта на площада в Добрич се събра хиляден народ. Хората са облечени в народни носии, а знамена се веят по всички улици. 

Сава си спомня разказ от чичо си как по това време коприната е свършила и за изработка на нови байраци се е наложило да бъде поръчвана от други градове. 

Улиците били буквално постлани с цветя. 

Така в трепетно очакване в продължение на часове са се чакали българските войски да навлязат в града. 

Към 10 ч. по радиоуредбите съобщават, че войниците наближават старата българо-румънска граница и навлезли в Южна Добруджа. 

Градският оркестър започва да свири химна на Добруджа „Шуми Марица" и „О, Добруджански край". 

„Най-после към 10,30 ч. пристигнаха трима конници и съобщиха, че българските войски са преминали през сегашното село Стожер и наближават Добрич", подсеща се Сава.

 След около час се виждат и първите български военни начело с ген. Попов. „Много хора се качиха по бойните коли. Спомням си един мустакат добруджанец се покатери на един от танковете и слизайки, започна да целува дулото на оръдието."

Последват тридневни незапомнени празненства. По главните улици са разпънати маси и столове, а през няколко метра има бурета с вино, ракия, най-различни храни. 

Три дни веселба, музика и хора. В повечето къщи са настанени българските войници.




 

Национален Календар - БНТ
Автентични видео кадри :










Снимка на българските и румънските дипломати след подписването на спогодбата

 ТЕКСТ НА КРАЙОВСКИЯ ДОГОВОР


Негово Величество Царят на българите, от една страна, 
и Негово Величество Кралят на Румъния, от друга страна,

въодушевени от желанието да уредят в дух на взаимно раз­бирателство всичките въпроси, засягащи отношенията между двете държави, и да създадат положителни основи за приятелско сът­рудничество между своите народи, допринасяйки но този начин за затвърдяването на мира в Югоизточна Европа, решиха да сключат за тази цел един договор и назначиха за свои пълномощници именно:

Негово Величество Царят на българите:

господин Светослав Поменов, пълномощен министър.
господин Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за международно правосъдие;

Негово Величество кралят на Румъния:
господин Александър Крециану, пълномощен министър,
господин Хенри Жорж Мейтани, юридически съветник при румънското кралско Министерство на външните работи,

които като размениха пълномощията си. намерени в добра и надлежна форма, се споразумяха върху следните разпорежда­ния:

Чл.1. В сектора, включен между Дунав и Черно море, грани­цата между България и Румъния ще бъде занапред установена така, че да следва трасето, посочено в приложения тук протокол към настоящия член (Приложение А). 
Този протокол съставя нераздел­на част от настоящия договор.

Начините за прилагането на настоящия член са предмет на една специална спогодба между високодоговарящите страни (При­ложение Б).

Чл.2. Въз основа на настоящия договор високодоговарящите страни заявяват тържествено, че установената между тях граница е окончателна и вечна.
Всяка от договарящите страни се задължава следователно да не предявява никога претенции от териториално естество срещу другата високодоговаряща страна.

Чл.З. Високодоговарящите страни са съгласни да пристъпят в тримесечен срок от размяната на ратификационните документи на настоящия договор към задължителна размяна между румънс­ките поданици от български народностен произход от Тулчанския и Кюстендженския окръг (за последния окръг в неговите предели от 14 юни 1925 г.) и румънските поданици от румънски народнос­тен произход на Дуросторския  и Калиакренския окръг.

Колкото се отнася до румънските поданици от български народностен произход от другите области на Румъния и Бълга­рия, преселването в страната на народностното им родство става факултативно (незадължително — бел.съст.) в едногодишен срок, смятан от размяната на ратификационните документи на
настоящия договор.

Приема се обаче, че румънското правителство ще може да
разпореди задължително изселване за България на един брой румънски поданици от български народностен произход, равен на броя на българските поданици от румънски народностен произход, които ще са упражнили правото си на изселване съобразно с предхождащата алинея — като българското правителство се за­дължава да приеме върху територията си казаните румънски по­даници от български народностен произход.

Българското правителство ще може от своя страна да разпо­реди задължително изселване за Румъния на един брой български поданици от румънски народностен произход, равен на броя на румънските поданици от български народностен произход, които ще са упражнили правото си на изселване съобразно с алинея втора на настоящия член, като румънското правителство се задължава да ги приеме върху своята територия.

Техническите въпроси, които се отнасят до прехвърлянето на населения, са предмет на една специална спогодба между високо­договарящите страни (Приложение В).

Чл.4. Въпросите от финансово естество» които произтичат от настоящия договор, са предмет на една специална спогодба между високодоговарящите страни (Приложение Г).

Чл.5. Селските имоти -— покрити и непокрити, намиращи се в Дуросторския и Калиакренския окръг (в техните предели от 14 юни 1925 г;), придобити съгласно румънските закони и принадле­жащи на всички румъни, които не се засягат от прехвърлянето на населенията, ще могат да бъдат доброволно и свободно ликвиди­рани от собствениците им без пречка, която произтича от българ­ските законодателни или административни разпоредби, о срок от 18 месеца, смятан от размяната на ратификационните документи на настоящия договор.
След този срок българските власти ще могат да отчуждават тези имоти срещу справедливо и предварително обезщетение, ус­тановено според изчисленията, направени от смесената комисия за размяната на населения.

Чл.6. Създава се една смесена комисия от трима членове румъни и трима членове българи, до която ще се отнасят всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия договор, за чието разрешение не е била предвидена специална процедура.

Тая комисия ще има седалище в Гюргево и ще се събере в тридневен срок след размяната на ратификационните документи на настоящия договор.
Ако смесената комисия не намери разрешение на един въпрос в десетдневен срок, смятан от момента, в който е била сезирана от него, казаният въпрос ще бъде отнесен по искане на една от делегациите в смесената комисия до двете правителства, за да бъде разрешен по дипломатически път.
Ако в един нов срок от два месеца, смятан от момента, в който едно от двете правителства ще бъде сезиране от своята делегация в смесената комисия, преговорите по дипломатически път не завършат със съгласие, спорът ще бъде отнесен на арбитраж. Всяка една от високодоговарящите страни ще посочи един арбитър. Двамата арбитри ще се споразумеят за посочване на един свръхарбитьр.
В случай на несъгласие изборът на свръхарбитъра ше бъде предоставен на една трета сила, посочена по взаимно съгласие от двете високодоговарящи страни.


Чл. 7. Настоящият договор ще бъде ратифициран. Размяната на ратификационните документи ще стане в Букурещ най-късно до 15 септември 1940 г.
Съставен в Крайова на 7 септември 1940 г. в два екземпляра.
Подписали:

За България:  С. Поменов, Т.Папазов


За Румъния:  Ал. Крециану, Х.Ж.Мейтани

Приложение А

Протокол към чл.1 от договора, подписан на 7 септември
1940 г. в Крайова

1. Новата граница ще тръгва от Дунава непосредствено под Силистра, за да стигне до Черно море на около 8 км южно от Мангалия.
Между тези две крайни точки границата ще следва една уговорена линия, оставяйки (по карта 1:200 000):
от една страна, па България селата: Калипстрово, Караор-мап (дн.Срацимнр), Кранове, Кадъкьой (дн.Ведрина). Терс Конду (дн.Северняк), Кечи дереси (дн.Поручик Кърджиево), Дели Юсуф куюси (дн.Лозница), Хасанча (дн.Асеповец), Дурасии (дн.Дрян). Енндже Хайдар (дн.Краище), Хнсарлък (дн.Заграде), Чифут куюси (дн.Иовково), Мурфатча (дн.Предел), Хюсеинч кьой (дн.Вичово) и Аканджий (дн.Здравец);
от друга страна, на Румъния селата: Алмали, Есекьой, Кар-ван М ик, Карван Маре, ВеликьоЙ. Калайджи, Реджебкуюси, Теке •Дереси, Добромир, Хисарлък (Четатея), Хайран кьой, Докузагач. Дере кьой. Дули кьой. Валали, Коди кьой и Иланлик.





Подписите на Посланика на Царство България Стоян Петров - Чомаков и Министъра и Държавен секретар на външните работи на Кралство Румъния Михаил Манойлеску под протокола за размяната на ратификациите.



ПРОТОКОЛ

Негово Превъзходителство, господин Стоян Петров-Чомаков, извънреден пратеник и пълномощен министър на Негово Величество Царят на българите и Негово Превъзходителство господин професор Михаил Манойлеску, Министър – държавен секретар в Кралския департамент на външните работи на Румъния се срещнаха днес в Кралското Министерство на външните работи на Румъния, за да процедират размяната на документите по ратифицирането на Договора между Румъния и България , подписан в Крайова на 7 септември 1940г., от протокола чл.1, от Спогодбата за начините на евакуиране и трансфер на територията; от Спогодбата за размяната на румънско и българско население; от Финансовата спогодба, както и приложените писма.
Документите за ратификация бяха съставени и одобрени и бе направено всичко за тяхната размяна.
В уверение на това, долуподписаните съставиха и подписаха настоящия Протокол.

Съставен в два екземпляра в Букурещ на 14 септември 1940г.

  С. Петров-Чомаков                                              Маноилеску

ЦДА, ф.176 к, оп.8, а.е. 407, л. 1-9



Адиминстативната палата на Крайова, където е подписан договорът. В същата сграда през 2001г. се подписа и споразумение за създаване на Европегиона "Дунав - 21 век" между общини от България, Румъния и Сърбия.





Ратификацията на Крайовската спогодба от страна на Румъния









Незаслужено е забравен приносът на Георги Кьосеиванов, който като Премиер и Министър на външните работи в няколко поредни кабинета, дава директивата до българската дипломация да започне работа по споразумението за връщането на Южна Добруджа - на базата на двустранен договор с Румъния, потвърден от Великите сили по онова време - Великобритания, СССР, Германия, Италия, САЩ.
                                                          На снимката : Кьосеиванов с цар Борис.

Цар Борис, не прие варианта "Виенски арбитраж" предложен от Хитлер, а поиска връщането на Южна Добруджа на България, да стане с международното съгласие на Великите сили.

Затова с Парижкия договор от февруари 1947г.България въпреки, че беше сред победените държави, излезе от Втората Световна война с придобивка.
Върнато ни беше нещо, което ни беше отнето несправедливо!


Добрич ликува

Триумфалните арки в Добрич, под които минават войските





Българските войски влизат в Добруджа привествани от добруджанските българи!

Добруджанските българи, като истински потомци на хан Аспарух изразяват радостта си като неистово препускат развявайки българското знаме.  Обратно в Майката - Родина!





Ликуващите добруджанци







Първият генерал- управител на Южна Добруджа - след възвръщането й в пределите на родината - генерал Георги Попов, герой от македонският фронт 1918г.


Генерал Георги Попов в Балчик


Генерал Попов, кани да окаже помощ в делото за устройството на Добруджа, неговият боен другар от фронта, едва оцелял от раните си в сраженията в Дойранската епопея 1918г. - майор Асен Петров Халачев, който след демобилизацията работил като директор на банков клон в Свищов.



 
В СОФИЯ ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ

Според софийските вестници от 8-9 септември 1940г.



100 ХИЛЯДИ ДУШИ МАНИФЕСТИРАХА ЗА ДОБРУДЖА ПРЕД Н. В. ЦАРЯ

Голямото тържество по официалното чествуване за възвръщането на Добруджа към майка България започна вчера с благодарствения молебен в храма паметник "Ал. Невски". 


Цяла София обкичена с национални знамена. Няма врата, нито прозорец, нито балкон, на който да не се вее българският трибагреник. На всички улици на столицата още от 9 часа сутринта (на 8 септември 1940 г.) се чувствува необикновено оживление. 

От краищата на София непрекъснато се стичат към центъра празнично облечени хора - мъже, жени и деца, с радостни лица. В дворовете на гимназии, прогимназии и училища свирят ученич. музики. Всички се приготовляват да отидат на големия молебен.


Към 10 часа София почна да се наводнява с много гости от Провинцията — граждани и селяни с най-пъстри носии от цялата страна, дошли с първите сутрешни влакове. 


Площадът пред "Ал. Невски" още от 10 часа преди обед е препълнен. 

Околовръст храма се строят команди от Военното училище, гвардейския полк, останалите пехотни, артилерийски и конни полкове на столичния гарнизон, запасното офицерство, запасните подофицери, юнаци с цялата управа на съюза Юнак в юнашки униформи, студентите, националната спортна федерация, поборниците от Шипка, д-во „Сливница", македоно-одринското опълчение и Македонският научен институт с български знамена, обвити в траур, цялата добруджанска организация, начело с председателят си Ангел Стоянов, железничарите и пощенци в униформа, начело със своите директори г. г. Колчев и Янков, големи групи учащи от мъжките гимназии на столицата с музиките си, целият младежки съюз „Отец Паисий", руските ветерани от освободителната война, разни други родолюбиви организации и хиляден народ по тротоарите около площада.


Молебенът е определен за 11 часа преди обед. Официалните лица пристигат бавно. 


Цялата германска легация, начело с м-р барон фон Рихтхофен, цялата италианска легация, начело с м-р граф Маджистрати, всички в парадни хитлеристки и фашистки униформи, и унгарският пълномощен министър Юнгерт Арноти влизат в храма всред поздравления и ръкопляскания, където началникът на протокола м-р Белинов, подпомогнат от няколко секретари и аташета, посрещаше и настаняваше пристигащите официални лица. 

Военните аташета на Германия и Италия бяха в парадни униформи. Нашата делегация от Крайова, водена от г. министър Поменов, също така бе бурно акламирана от народа при влизането й в църквата.
 
Часът е 11 часа. Целият храм е изпълнен с официални лица и народ. Никога в храма паметник "Ал. Невски" не се помни подобен грандиозен молебен. Цялото свободно от наряд офицерство начело с генералитета, между които се вижда началник щаба на войската ген. Хаджи Петков, е направило шпалир на източната и западната страни в храма. 


В средата на храма целият малък състав на Св. Синод, начело с наместник-председателя на Св. Синод митрополит Неофит, соф. митрополит Стефан и многобройно свещеничество са готови да започнат благодарствения молебен.


Между официалните лица в храма са: всички министри начело с м-р-председателя д-р Филов, членовете от гражданската и военната свита на Техни Величества Царя и Царицата, кметът на София ииженер Иванов, бившите м-р председатели Н. Мушанов, Цанков и П. Златев, цялото бюро на Нар. събрание, начело с председателя г. Логофетов, подпредседателите Захариев и Пешев, много народни представители, много бивши министри, директорът на полицията Пантев, висшите чиновници от всички министерства и обществени учреждения. 


Бившият главнокомандующ ген. Жеков също бе поздравен с възторжени "ура" и ръкопляскания. 

От двете страни на западните врати на "Ал. Невски" стоят стотици млади момичета облечени в народни носии от Добруджа, Тракия, Македония и останалите бъпгарски покрайнини. Музики близо и далече гърмят само "О, добруджански край".


ЦАРЯТ И ЦАРИЦАТА ПРИСТИГАТ НА МОЛЕБЕНА
 
Внезапно откъм "Цар Освободител" гръмват още по-мощни овации и "ура". От всички страни се чува само:


— Царят и Царицата!


Техни Величества, придружени от княз Кирил и княгиня Евдокия, в открити автомобили, се явиха на площада, бурно акламирани от всички страни, от хиляди хора. Всенародното въодушевление по случай освобождението на Добруджа достигна кулминационната си точка в буйните овации към Техни Величества. 


Царят и Царицата бяха посрещнати пред храма от министерския съвет, начело с м-р председателя г. Филов и членовете на царската свита и всред нестихващи акламации влязоха в Божия храм.


МОЛЕБЕНЪТ

Молебенът бe отслужен веднага. Никога в храма паметник "Ал. Невски" не сa се възнасяли по-радностно тропари и пасажи от Евангелието, колкото в този тържествен исторически момент. 


Митрополит Стефан произнесе възторжена реч, в която между другото подчерта:

 „В този исторически момент ние чествуваме осъществяването на един въжделен блян от целокупния български народ: 
връщането на Добруджа към майка България. 
Ние имаме всички причини да очакваме други подобни радости."


Н. В Царят и Царицата се ръкуваха с всички министри, пълномощните министри на Германия, Италия и Унгария, с много други официални личиости и богомолци в храма. 


От всички страни се чуват само радостни възклицания към Н. В. Царя:

- Честито, Ваше Величество, Добруджа е вече българска!

Молебенът завърши десетина минути пред 12 часа. Техни Величества, придружени от министри и генералитета, напуснаха храма. След като остави Н. В. Царицата на стълбите на западните врати на храма, Царят, придружен от министра на войната ген. Даскалов и генералитета, поздрави строените войскови команди и родолюбиви организации, които отново в продължение на 15 минути бурно и стихийно огласяваха площада с "ура" за Царя. 


Техни Величества, придружени от княгиня Евдокия и княз Кирил, се отправиха с автомобили обратно по "Цар Освободител", за да се върнат в двореца, където трябваше да приемат всенародната манифестация с минаване през двореца. Царят и Царицата бяха отново предмет на грандиозни акламации по целия бул. „Цар Освободител".
 
ВСЕНАРОДНА МАНИФЕСТАЦИЯ ПРЕД ДВОРЕЦА
 
Тя почна веднага след като Техни Величества се завърнаха в двореца. Всички министри, начело с м-р председателя г. д-р Филов, председателят на Нар. събрание г. Логофетов и подпредседателите Захариев и Пешев, се отправиха към двореца, за да присъствуват на дефилирането на десетките хиляди лица, родолюбиви организации, гости от провинцията, особено на селяните от цяла България, дошли специално за официалното чествуване на възвръщането на Добруджа към България, за да изкажат още веднъж пред любимия си вожд Царя въодушевлението на цяла България от възкресението на Добруджа.



Дефилирането почна в 12.30 часа на пладне. На балкона на двореца Техни Величества Царят и Царицата, Княз Кирил и Княгиня Евдокия, заедно с министрите и бюрото на Народното събрание, заеха веднага места. Първо влезе в двореца офицерството, свободно от наряд, начело с министра на войната и генералитета. 

Две военни музики свиреха "О, добруджански край!" 

При влизането на офицерството, хилядният народ, натрупан по всички тротоари на "Цар Освободител" бурно акламира родното войнство. След това минаха запасните офицери, които нестихващо акламираха Царя и Царицата. 

При минаването на запасното офицерство лично от Царицата бяха изведени на дворцовия балкон височайшите деца - престолонаследника Княз Симеон Търновски, облечен в бяло костюмче и Княгиня Мария Луиза, които, махайки с ръчичките си към деифилиращето действащо и запасно войнство, бяха предмет на продължителни овации. 

Застанал между своите височайши родители, Престолонаследникът и княгиня Мария Луиза, с радостни очи и непрестанно любопитство гледаха към десетките хиляди хора, които запълнили целия булевард "Цар Освободител", доколкото могат да видят очите, чакаха също да минат през двореца.
 
След това почна една невиждана и незапомнена досега народна манифестация през двореца. Никога по-рано София не е преживявала по-дълга и по-внушителна манифестация от вчерашната, която продължи до три часа и половина сл. пладне. 

След действуващето офицерство, от което се отдели генералитетът и остана в двореца, под балкона и след запасното офицерство, бурно дефилираха хилядите селяни — задругари, дошли най-масово от Плевенска област и останала България. 

Водени лично от м-р Багрянов, с развети национални и задругарски знамена, в най-пъстри селски маси, тия горди синове на България, беззаветно обичащи родината си селяни, напуснали най-далечни планини и долини, показаха, че селска България, народните маси, изпитват дълбоко вълнение и неизразима радост от възвръщането на Добруджа. 

Качили се набързо на първите влакове за София, носещи куфари и торби със себе си, непочинали още от дългото пътуване до София, взели със себе си жени и деца, тия селяни бързаха първи да изкажат пред Царя своите радости и чувства. 

Първо, преди всички други официални лица и жителите на София, българското селячество засвидетелствува своето родолюбие и дълбока почит пред Царя.


СОФИЯ МАНИФЕСТИРА
 
След повече от половин час чакане пред Нар. събрание, докато минат през двореца селяните задругари и гостите от провинцията, потегли към двореца и официалната част на манифестацията, начело с кмета г. Иванов. 


В челната част на тази група са всички членове от нашата делегация от Крайова, висшите чиновници от разните министерства, помощник- кметовете на София, бившите м-р председатели Мушанов, Цанков, Пенчо Златев и други видни наши общественици. 

София дефилира с възторжени овации за Добруджа, Царя и България.


НАРОДЪТ СТИХИЙНО НАХЛУВА В ДВОРЕЦА

Военните музики в Двореца свирят само "О, Добруджански край", който заставя всички български сърца да бият с най-трепетно вълнение и буйна радост. Под звуците на тази велика българска песен, народът, натрупан по тротоарите на "Цар Освободител", се втурва стихийно към Двореца. Всеки бърза по-рано да изкаже радостта си пред Техни Величества. 


Участието на височайшите деца при приемането на манифестацията,възбужда още повече любопитството на хилядите хора. Полицейската охрана, пазеща реда при влизането в двореца, се огъва и полага усилия да поддържа реда. Народът се блъска с напор все напред. Човек до човек, хиляди души, с погледи насочени нагоре към балкона на двореца, към Царя и Царицата, акламират...


Бащи, поставили децата си на рамената, майки издигащи високо дори пеленачета, баби с побелели коси, старци с ордени — всичко това представлява една огромна маса от ентусиазирани хора, които, освободени от мъки и страдания, бяха дали безграничен израз на всепобедна радост. Инвалиди минават с колички, до тях войници под козирог стъпват твърдо пред своя Върховен Вожд. Жени са във възторг от Царицата, която се усмихва и покланя приветливо на техните овации.


Разляното море от народа от време на време спира пред вратите на двореца, докато се изредят влезлите вече в двореца манифестанти. След това последва нов още по-възторжен прилив от още повече ентусиазирани хора. Вълни след вълни нахлуват в двореца. Отново селяни навеждат знамена пред Царя. 


Манифестантите се сменяват бързо както на филм. Отново се задават в стройни редица селяни задругари, всред които, в море от български трибагреници и задругарски знамена, се виждат носии от Тракия, Дунавската равнина, Балкана, Западните покрайнини, Македония, Рила и Пирин. Не липсва нито една българска покрайнина във всебългарската манифестация пред Царя. 

Стотици млади момичета от Никополско, Видинско, Сомовитско и Кнежа предизвикват възхищение със своите дивни носии. Следват ги мъже от техните краища с бели дрехи. Китните тракийски носии говорят, че също и цяла Тракия участвува в радостта на цяла България. Всеки вижда, че цяла България манифестира своите чувства.
 
ЗНАМЕНАТА В ТРАУР


С благовение публиката поздравлява още преди да влязат знамената, обвити с траур, на тракийци, македоно-одринското опълчение, македонския научен комитет. Хиляди тракийци и македонци акламират Царя.

Всички се радват, че България възкръсва и нови надежди окриляват народа.
 
МЛАДА БЪЛГАРИЯ ДЕФИЛИРА


Юнаците акламират Царя с истинско юнашко ура. Добруджанци манифестираха със сълзи от радост на очите. Мнозина от тях още не вярват, че скоро ще могат да прегърнат бащи и майки, братя и сестри. Железничари и пощенци, водени от директорите г. г. Колчев и Янков, минаха с музиките си и гьрмовито ура. На пощенски мотоциклети е поставен портрет на Царя.


Учащата младеж от мъжките гимназии и първата девическа гимназия дефилира с хиляди големи и малки български знамена. Ученичките махаха към Царя и Престолонаследника с кърпички, направени от български трикольор. Те носеха портретите на Царя и Царицата. 


Стройно и с високо нагоре вдигната ръка минаха легионерите, показаха, че те обичат България с беззаветна преданост. 

Спортната младеж, скаути, спортисти и други не знае умора в безконечните овации. Младежите от "Червен кръст" дефилираха с войнишка стегнатост и дълбоко съзнание за деня, който преживява България. Цялото XI-то районно кметство на София минава начело с кмета си, първенците си, всички свои жители.


Манифестацията изглежда, че няма край. Всички новопристигащи с влаковете в София гости из провинцията всеки момент се вливат в множеството и нахлуват в двореца.


 Право от гарата те дефилират пред Царя. Никой от тях не иска отново да се върне в родния край без да не е видял Царя, Царицата и Престолонаследника.

Часът е вече три и половина. Нечуваната и незапомнена манифестация се завършва, най-сетне, с дефилиране на стотици автомобили, отобуси и камиони, украсени с трикольорни ленти и изпълнени с ликуващи хора. Всички махаха към балкона на двореца.



Н. В. ЦАРЯТ ЦЕЛИ ТРИ ЧАСА ПРИЕМА МАНИФЕСТАЦИЯТА

Точно в три и пол. ч. сл. пл. след като преминаха последните манифестанти през Двореца, Царят напусна балкона. Цели 3 ч. без да се мръдне от мястото си, Царят наблюдаваше тържествуваща и радваща се България. 


Заедно с Царя, също Царицата и малката княгиня Мария Луиза издържаха тази най-дълга досега ставала в София всенародна манифестация. Престолонаследникът наблюдава без умора около час и половина манифестацията. 

Малката княгиня видя цялата манифестация, без да напусне нито за миг баща си. Царят и Царицата, след като изказаха пълното си задоволство и дълбока радост от големия ден за цяла България, се сбогуваха с министрите и бюрото на Камарата и се оттеглиха в Двореца.


Манифестацията ще остане паметна. Тя бе манифестация на българския дух, българското единение, българската воля, българската вяра за тържеството на българската правда. Въпреки че повече от 100 000 души дефилираха през Двореца, не се случи нито едно тежко нещастие, нито един инцидент.



МЕЖДУ НАРОДА НА ПЛ. АЛЕКСАНДЪР I

Към 10 ч. сутринта многоброен народ изпълни тротоарите около пл. "Александър I". След малко, кордонът от стража бе разкъсан и народът зае западния вход на Двореца, очаквайки да започне манифестацията. Множеството се тълпеше все повече. Инсталираните високоговорители предаваха молебена от храма Ал. Невски. По лицата на всички се четеше възторг и радостно вълнение.


— Каква ли радост изпитват сега братята добруджанци? — говори един възрастен мъж, под чийто ревер са накачени няколко ордени на близкостоящия младеж.


— От седмици време добруджанците държат от сутрин до вечер радиоприемниците си отворени, отвръща друг.
Разговорът се върти само върху сключената спогодба, за златната Добруджа.


Една стара селянка с уморен глас се моли да й отворят път да мине по-напред. За ръка водеше своето внуче.


— Още през нощта съм тръгнала за града с тоя малък юнак. Сирак бедният и няма кой да го доведе. Тръгнаха много от село, та като ми заплака и той искал да иде в София. Пък и мен ми се искаше. Такова чудо на сто години еднаж се случва.


Музиката отново гръмна
"О, добруджански край". Очичките на малкия трепнаха. Околните му дадоха път и малкия весело зазяпа дефилиращите селяни от земедълските задруги, начело със своите гайди.



БЕЗЛЮДНИТЕ УЛИЦИ ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ТЪРЖЕСТВОТО
 
Когато хиляди столични граждани по всички главни артерии масово се стичаха към центъра на града, за да вземат участие във всенародното тържество, с една от редакционните коли, ние потеглихме към периферията, за да видим какво става там в този тържествен ден. 


Ето един случай при който журналиста трябва да бъде по-скромен и да признае, че не е видял нищо, защото всичко здраво и годно да се движи, беше се стекло в сърцето на града. 

Толкова голям бе ентусиазма на столичани за свободата на Добруджа. Излизаме към близките до столицата села. Обикаляме и тях. Те също са обезлюдели. Всичко се е стекло в престолния град. 

Едва подир обед в селата се извиха кръшните народни хора и младите момци и моми бяха в най-новите си премени, необикновенно много накичени с цветята на селската градина.


Връщаме се към столицата. 


Радиоапаратът на колата ни показва, че тържеството е в своя разгар. В периферията на града е пусто и тихо. Отправяме се към гарата. Тук всеки няколко минути пристигат редовни извънредни влакове, които стоварват десетки хиляди пътници, пристигнали специално за тържеството. 

Особено впечатление правят представителите на земеделските задруги. Гори от знамена се носят над многобройните пристигащи пътници от всички краища на България. Като че ли само членовете на земеделските задруги са знаели за наближаваща радост и са се подготвили за нея. 

Никой събор и никой конгрес досега не е привличал в столицата толкова много организирани земеделци, както вчерашното тържество. Единството и сплотеността им прави чест на земеделска България. 

Само до 10 часа сутринта младежките червенокръстни отряди, под непосредственото ръководство на д-р Т. Зъбов, посрещнаха с хляб и сирене около 4,000 земеделци от задругите. За целта те бяха наредили цяла верига от маси в градината при гарата. Върволицата от новопристигащи, обаче, не спря до вечерта.

РАДОСТТА НА ЗАТВОРНИЦИТЕ

Напуснахме града по шосето за Княжево и се отбихме в Дома на човещината. (създаден от Генчо Ханджиев, Подпредседател на Софийския градски съд - б.м.)


Тук са настанени малолетните престъпници. 

При нашето влизане, директорът на дома г. Иван Иванов, току що събираше младежите, за да им говори за значението на празника и по този начин да не ги лиши от удоволствието да участвуват във всенародното тържество. 

Своето слово директорът завърши с "ура" за Царя, за България и за Свободна Добруджа. 

Едно наистина мощно и възторжено ура се изтръгна от гърлата на юношите, които макар и млади, са преминали вече прага на първата противозаконна простъпка. 

След това, разбира се, тяхното внимание се съсредоточава към нас, представителите на печата и хората които знаем всичко.


— Какво става по града?... Вие ще ходите ли в Добруджа?... Това бяха първите въпроси, с които малолетните престъпници ни отрупват. Отговаряме им както можем. 


Интересуват ги помилванията. 

Ние клатим глави обнадеждително. 

Казваме им, че търпението и добрата воля винаги се награждават. Когато мнозина мислеха, че Добруджа е забравена и остава само като една непостижима мечта, часът на освобождението удари. 

И те трябва да вярват, че правдата цари навсякъде.

Като че ли всички разбират думите ми. Погледите им блестят, озарени от радостна надежда за недалечната свобода. 

Свободата, за която цялото човечество е в непрестанна борба.

СНОЩНОТО ФАКЕЛНО ШЕСТВИЕ

 
Избликът на народна радост не стихнал през вчерашния ден, продължи и снощи. Във всички квартали на Столицата бяха устроени народни тържества, които продължиха до късно през нощта. 


Една железничарска рота, съставена от повече от 500 души направи факелно шествие из града начело с железничарската музика и хор.

 Железничарите тръгнаха от площада пред гарата, минаха през главните улици, като пред двореца направиха бурни овации. 

По всички улици се присъединяваха непрекъснато групи от граждани, което придаде на шествието още по-голяма величественост. Навсякъде където минаха железничарите бяха сърдечно акламирани от гражданството, което изпълваше до късно снощи улиците. 

Пред Народното събрание железничарската музика изсвири няколко народни хора. 

Ликуващият народ изви кръшни хора, придружавайки играта с песни и възгласи. Шествието се закри пред гарата.


(Източник : Извадките от столичния печат през 1940г. са от постинг на блога "Дневник", 2014г.)


 

Засягането на въпроса за Добруджа в дебатите по приемането на Румъния в ПАСЕ през 1993г.


Извадка от доклада на австрийския депутат Фридрих Кьониг  (Докладчик за приемането на Румъния) и откъс от дебатите в пленарната зала по въпроса




19 July 1993

Doc. 6901
1403-15/7/93-2-E
REPORT
on the application by Romania
for membership of the Council of Europe
(Rapporteur: Mr KÖNIG,
Austria, Group of the European People's Party)


(…)

Short historical overview
8.       In Roman times, the territory of what is today Romania was known as Dacia, which became a Roman province under the reign of Emperor Trajan (98 to 117 AD). Between the fourth and the thirteenth centuries, the area saw successive waves of migrants, including Goths, Huns and Slavs. Three neighbouring self-dependent principalities, Walachia, Moldavia and Transylvania emerged. Hungarian tribes began to settle in the ninth century. In the twelfth century, Transylvania was included as an autonomous region in the Hungarian Kingdom. Walachia and Moldavia became independent feudal states during the fourteenth century and during the fifteenth and sixteenth centuries waged several wars against the Ottoman Turks. They had to accept the suzerainty of the Ottoman Empire by the sixteenth century.
9.       In 1600, Michael the Brave reunited for the first time the territories of Walachia, Transylvania and Moldavia. During the eighteenth century, the Romanian principalities became the theatre of wars between Russia, Austria and the Ottoman Empire, and parts of their territory were annexed by the Habsburg Empire and Russia (the eastern part of the Principality of Moldova, later known as Bessarabia).
10.       As everywhere in Europe, 1848 saw revolutionary movements in all Romanian principalities, which were however defeated by the intervention of Ottoman, Habsburg and Russian armies. The Paris Peace Congress, following the end of the Crimean war in 1856, resulted in the retrocession of Bessarabia to Moldavia and the convention of local assemblies to decide on the future of the principalities of Walachia and Moldavia. These principalities united in 1859 under Prince Alexandru Ioan Cuza and in 1862 adopted the name of Romania and established the capital city in Bucharest. A constitutional monarchy was established in 1866 under Carol I of Hollenzollern. Romania's independence was internationally recognised at the Congress of Berlin (1878) and it was proclaimed a kingdom in 1881.
11.       After an initial neutrality, Romania entered the first world war on the side of the Entente in 1916. In 1918, Transylvania, Banat, Bukovina and Bessarabia voted to unite with Romania. This wish was endorsed by the international Peace Treaties of 1919-20.
12.       A democratic constitution was adopted in 1923 and successive governments were formed by the People's Party, the National Labour Party and the National Peasant Party. However, in 1938, King Carol II established a dictatorship. On the basis of a secret protocol to the Molotov-Ribbentrop Pact (23 August 1939), and following the outbreak of the second world war, Romania was forced to cede Bessarabia and Northern Bukovina to Russia. Romania was forced to give up the north-western part of Transylvania to Hungary and Southern Dobrudja to Bulgaria (the Vienna Diktat). These events led to the abdication of King Carol II and General Ion Antonescu establishing a military dictatorship. Romania entered the war on the side of the Axis in 1941.
13.       Antonescu's regime was overthrown in August 1944 and Romania joined the Allies. In 1945, a communist dominated government was imposed on Romania and in 1947 the King was forced to abdicate and the People's Republic was proclaimed. In 1948 and 1965 communist-inspired constitutions were adopted. Also in 1965, Nicolae Neaucescu became Secretary General of the Communist Party and shortly afterwards head of state. During the 1970s and 1980s Romania experienced a terrible dictatorship.
A difficult return to democracy
(…)






PARLIAMENTARY ASSEMBLY OF THE COUNCIL OF EUROPE

FORTY-FOURTH ORDINARY SESSION

Forty-sixth Sitting

Tuesday, 28 September 1993 at 10 a.m.



Lord Finsberg, Vice-President of the Assembly took the Chair at 10 a.m.

THE PRESIDENT – The sitting is open.

(...)

4. Application by Romania for membership of the Council of Europe
(...)

Mr. TOSHEV(Bulgaria)

The affiliation of Romania to the Council of Europe is a happy event which demonstrates the evolution of a dark totalitarian country towards democracy. Welcoming the progress of Romania in this direction, I shall not forget to express my satisfaction, that the Bulgarian minority, which had been banned during the Ceausescu period, has been recognized once again. This is one percent of Romania population – people who are still with uncertainty and fear, restoring their national self-awareness.

However, I cannot ignore, that in Romania certain circles still have nationalistic elements.
Even Mr. Koenig, shows, that he was misled, by these nationalistic circles, wile making his historic references about Romania.

Southern Dobrudja was unfairly taken away from Bulgaria after the Second Balkan war in 1913, when the Romanian army, unexpectedly invaded Bulgaria and reached Sofia. This way, under the pressure of Romania guns, Bulgaria gave up Southern Dobrudja in favour of Romania and signed the Bucharest Peace treaty.

That is why, the peaceful handing back of the territory of Southern Dobrudja to Bulgaria thanks to the efforts of Tsar Boris III in 1940, was endorsed not only by Germany, but also by Great Britain, France, Russia and the United States of America.

It was a just cause!

Bulgarians in Southern Dobrudja are still grateful to Tsar Boris III for their return back to the homeland.

Submitting this question for discussion once again is little more than a manifestation of the territorial pretensions of Romania with regard to Bulgaria.

They have not been announce officially yet, but such a tendency exist, and so, we will closely watch these developments in Romania.
The accession of this country to the Council of Europe also means recognition of the rules of Democracy and most of them are rather obligations that rights. This is the way for overcoming the conflicts if they exists, so I will promote the accession of Romania to the Council of Europe.

(...)

 

                                                                              Неофициален превод !
Г-н ТОШЕВ (България)

Присъединяването на Румъния към Съвета на Европа е радостно събитие, което показва еволюцията на една мрачна тоталитарна страна към демокрацията. 
Приветствайки прогреса на Румъния по този път, не мога да забравя да изразя моето удовлетворение, че българското малцинство, което беше забранено през периода на Чаушеску, e признато отново.

То е един процент от румънското население – хора, които са все още в несигурност и страх при възстановяването на тяхната национална идентичност.

Въпреки това, аз не мога да игнорирам факта, че в Румъния все още в някои кръгове има националистични елементи.

Дори г-н Кьониг показва, че той е бил подведен от тези националистически кръгове, правейки своя исторически обзор за Румъния.

Южна Добруджа беше несправедливо отнета от България след Втората Балканска война от 1913г., когато румънската армия неочаквано нахлу в България и достигна София. 
По този начин, под натиска на румънското оръжие, България отстъпи Южна Добруджа в полза на Румъния и подписа Букурещкия мирен договор.

Ето защо мирното връщане на територията на Южна Добруджа на България, благодарение на усилията положени от цар Борис III, през 1940г. беше потвърдено не само от Германия, но също от Великобритания, Франция, Русия и САЩ.

Това беше справедлива кауза!

Българите в Южна Добруджа и досега са благодарни на цар Борис III за тяхното връщане към родината. Поставянето на този въпрос на дискусия отново, е малко повече от изразяването на териториални претенции на Румъния спрямо България.

Те още не са обявени официално, но такава тенденция съществува и затова ние ще следим внимателно развитието на тези процеси в Румъния.

Присъединяването на тази страна към Съвета на Европа, означава също така приемане на правилата на демокрацията, като повечето от тях са по-скоро задължения, отколкото права.

Това е пътят за преодоляване на конфликтите, ако те съществуват, поради което аз ще подкрепя приемането на Румъния в Съвета на Европа.