30 юли 2016

Нима Беленеадата ще започне отново ?




















Земетресението от 4 март 1977г. 

След земетресението с епицентър в планината Вранча, в Румъния, Свищов беше в развалини.
Теориите на  "учените", че не може да се очаква голямо земетресение в този райнон бяха опровергани.

Естествено!
Предишното голямо "Вранчанско " земетресение от което е пострадал градът е било през 1940г. и много хора го помнеха, .... но не и т.нар. специалисти.

На всеки 40-50 години "Вранча" прави едно голямо земетресение.

Това от вечерта на 4 март 1977г. донесе и много жертви.....
На място загинаха 106 души, а други от травмите си по-късно в болниците в гр. Свищов и гр. Левски (където са транспортирани поради липса на капацитет в Свищовската болница).

Познавах лично много от жертвите - мои съученици, учители, приятели....
Затова, когато отново се появиха т.нар. учени, да твърдят, че в района няма разлом и не може да има голямо земетресение, можех да им отговоря, като един от тези преживели свищовското земетресение от 1977г. Нямаше как да пробутат своите версии.
Но опитаха!

Голям позор за хора, продаващи научният си морал по този начин.
И още по-голям позор за тези, които са ги дакарали до това положение.

Но не всички учени, се съблазниха от идола на "Златния телец" нито се уплашиха, че оставането на страната на научната истина ще заплаши тяхната "кариера".

Поклон и дълбоко уважение към тези, които останаха верни на науката!!!





































 Паметниците на загиналите в земетресението - при площад Велешана в западната част на Свищов  и срещу гимназията в източната част на града.







Призивът на Екогласност от 3 ноември 1989г.




Протестите в Свищов срещу строежа на АЕЦ.Белене – 15 февруари 1990г. 

Първата екологична всеобща стачка в България – с участието на целия град!

Организатор : Комитет за еколого-икономическа защита на Свищов

Protest rally against building of NPP-Belene, Svishtov 1990, Part 1

https://www.youtube.com/watch?v=0_zWXFO_fbI

Един от първите протести






 



Първата екологична стачка в България - целият Свищов стачкува - 15.02.1990г.

 

Статия във в.Отечествен фронт, 16.02.1990г.

 

 

 

 

 

 

 

Дунавската демонстрация на Свищовския комитет, Екогласност, Зелените патрули и Зелената партия срещу строителството на АЕЦ-Белене, 24 март 1990г.

Това е първата речна еко-демонстрация в България!

УНИКАЛНИ АРХИВНИ КАДРИ - ЕКОГЛАСНОСТ - 1 част

https://www.youtube.com/watch?v=Vp6R-2Os-fE


УНИКАЛНИ АРХИВНИ КАДРИ - ЕКОГЛАСНОСТ - 2 част


Пресконференцията в офиса на Екогласност преди Дунавската демонстрация




Листовките разхвърляни от балона с горещ въздух, който летеше над демонстрацията на Свищовския комитет и Екогласност  24 март 1990г.









Листовките разхвърляни от балона с горещ въздух, който летеше над демонстрацията на Свищовския комитет и Екогласност  24 март 1990г. Виж видеото!























Депутати от БСП начело със Стефан Продев, също поискаха спиране на проекта "АЕЦ-Белене".

















Въпреки това "Беленеадата" продължи до 2012г.

Част от моите статии по този въпрос :
 
Мнение на неспециалиста. 
в.Работническо дело, 18.01.1990г.

Заложници на атомната енергетика.
в.Демокрация, 27.03.1990г.

Има ли безопасна атомна енергетика? 
в.Земеделско знаме, 30.03.1990г.

Свищов не е сам в битката
Интервю на Ганка Спасова с Лъчезар Тошев
в. Дунавско дело, 07.04 1990г.

Мост през пропастта, 
в.ЕК, бр.4, 28.04.1990г.


Алтернативата на атома. 
в.Екополитика, 21.05.1990г.
 
Отново за АЕЦ-Белене, 
в.ЕК, 07.06.1990г.

 
Постепенно нещата ще се избистрят,
Петър Слабаков и Лъчезар Тошев,
в.Борба (В.Търново), 26.06.1990г.

 
За атомното лоби АЕЦ-Белене е въпрос на свобода или затвор.
Лъчезар Тошев, в. Демокрация, 29.04.1991г.


БелеНЕ ! 
Лъчезар Тошев, в.Демокрация, 25.10.1995г.
 
АЕЦ-"Белене", едно неискано бъдеще, 
Среща разговор в Свищов,
в.Литературен Форум, 19.07.1995г.


















Цената на АЕЦ-Белене е непосилна за България, 
Лъчезар Тошев, в.Демокрация,
03.05.1997г.

 
Ще продължи ли Беленеадата? 
Лъчезар Тошев, в.Демокрация, 12.05.1997г.






 
Води ли ни АЕЦ-Белене към енергийна независимост,
Лъчезар Тошев,  в.Демокрация, 10.04.2002г. 
 
АЕЦ-Белене, 15 години по-късно проблемът остава, 
Лъчезар Тошев, в.Про и Анти, 13.05.2004г.
 
Според "Екогласност" България няма нужда от нова АЕЦ.
Радио "България"- електронен сайт, 
Интервю на Мария Димитрова с
Лъчезар Тошев, 08.11.2006г. 13:12 ч.
 
АЕЦ-Белене - Неевропейският проект на правителството, 
Лъчезар Тошев, в.Про и Анти, 12.01.2007г.

 
АЕЦ „Белене” – кой пие и кой плаща”, 
Л. Тошев, в. Детонация”, 31.07.2009г.


Беленеадата продължава”
в. „Лечител”, 25.03.2010г. 

 
Лъчезар Тошев, депутат: Строителството на АЕЦ-Белене не е руска рулетка, 
в. Българска армия, 1.04.2011г.


Лъчезар Тошев : АЕЦ „Белене” е икономическа авантюра,

Интервю на Весела Веселинова, сайт Аргументи БГ,
05.10.2011г.
 

Край Белене има разлом, който увеличава сеизмичаната опасност за площадката

http://argumenti-bg.com/11922/v-belene-da-se-postroi-neenergien-obekt/

6 януари 2012 ,  Лъчезар Тошев
 
АЕЦ-Белене се строи в земетръсна зона.  
Изявление на Лъчезар Тошев пред Народното събрание,   29.10.2012г.




Да не забравяме жертвите в Свищов от земетресението на 4 март 1977г.
Лъчезар Тошев, 24.01.2013г.

Не безсмислен референдум, а Форум за бъдещето на България,
в.Лечител 17.01.2013г. (публикува се внесен законопроект на Л.Тошев)


Край на Беленеадата,
Лъчезар Тошев пред в.Лечител, 14.03.2013г.




Министър-председателят Сергей Станишев, направи поредната "първа копка" на площадката на проекта "АЕЦ-Белене" за да бъде разрушено всичко построено дотогава в реакторната зона.



Железобетонните констукции бяха нарязани със специални диамантени въжета на малки парчета, които бяха натрупани на купове на самата площадка.










Така там остана само една голяма яма, която скоро се напълни с вода.



Министър-председателят Бойко Борисов, нарече тази пълна с вода яма - "гьол". 

Много точно!







Ето го "гьола" гледан от въздуха.




.... и от земята... 

Както и да го гледаме - това е!









Пълен текст на стенограмата на МС
28 март 2012

(…) Точка 39



Доклад относно отменяне на
Решение №259 на Министерски съвет от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене" като обект с национално значение,
Решение №260 на Министерския съвет от 2005 г. за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене"
и отменяне на
Решението по т. 57 от Протокол №17 от заседанието на Министерския съвет от 29 април 2004 г. и възлагане на министъра на икономиката, енергетиката и туризма внасяне на предложение за нова ядрена мощност на площадка „Козлодуй".



БОЙКО БОРИСОВ: Внасят заместник-министър председателят и министър на финансите и министърът на икономиката, енергетиката и туризма.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин премиер, позволете ми да прочета доклада, с който внасяме това предложение. Докладът е от г-н Симеон Дянков - заместник-министър председател и министър на финансите, и от мен, Делян Добрев - министър на икономиката, енергетиката и туризма. На основание чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация представяме на Вашето внимание доклад и предложение за вземане на решение на Министерския съвет за отмяна на Решение №259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене" като обект с национално значение, Решение №260 от 2005 г. на Министерския съвет за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене" и отмяна на решението по т. 57 от протокол №17 от заседанието на Министерския съвет от 29 април 2004 г. През 1981 г. правителството на Република България утвърждава площадка „Белене" за изграждане на втора атомна централа на река Дунав. През 1990 г. е взето решение за спиране на проекта, като на този етап строителството на първи блок е в напреднала фаза.
На 20 декември 2002 г. Министерският съвет взема решение за възобновяване на проекта „Белене", а на 29 април 2004 г. е взето принципно решение на Министерски съвет за изграждането на АЕЦ „Белене". През 2005 г. е проведена процедура за избор на изпълнител, като техническото задание към кандидатите предопределя възможните участници в процедурата, а имено - ЗАО „Атомстройекспорт" и „Шкода", Чехия, която използва същата технология като „Атомстройекспорт". За изпълнител на строителството е избрано ЗАО „Атомстройекспорт", което е следвало да инкорпорира съществуващото оборудване на площадката на АЕЦ „Белене". От предложението на одобрения кандидат не може да се установи и калкулира крайна цена за изграждането на АЕЦ „Белене". Не е направен и анализ за това каква ще е стойността на съпътстващата инфраструктура, която се заплаща отделно, и без която не може да функционира централата.
Не е осигурено финансиране както за строителството на АЕЦ „Белене", така и за изграждане на съпътстващата инфраструктура.

На 29 ноември 2006 г. е подписано Споразумение между „НЕК" ЕАД и ЗАО „Атомстройекспорт", с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство (договор за ИДС). Срокът за сключването на ИДС договор многократно е бил удължаван, но до края на мандата на Тройната коалиция такъв ИДС договор не е бил подписан. Вместо това, с допълнения към Споразумението от 29 ноември 2006 г. са поръчвани отделни части от проекта „Белене", включително и за изработка на оборудване с дълъг цикъл на производството, изработка на техническа документация и т. н. и са поети значителни финансови ангажименти без да са осигурени необходимите за това средства. На 10 юни 2008 г. „НЕК" ЕАД и ЗАО „Атомстройекспорт" подписват Допълнение №3 към Споразумението от 29 ноември 2006 година, в което са определени дейностите по демонтиране на съществуващи сгради, конструкции и части, които няма да бъдат интегрирани в проекта. Тези работи са в размер на допълнителни над 100 милиона евро и не са включени в цената на споразумението, а са договорени отделно с въпросното Допълнение №3.
Без да е одобрен технически проект от Агенцията за ядрено регулиране, на 5 ноември 2008 г. „НЕК" ЕАД и ЗАО „Атомстройекспорт" подписват Допълнение №5 към Споразумението от 29 ноември 2006 г. за поръчка и изработване на оборудване с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2. В това допълнение е включено основното оборудване (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и други). Общата базова стойност на поръчаното оборудване е в размер на допълнителни над един милиард лева. В периода на управление на сегашното правителство и при условията на световна финансова и икономическа криза бяха положени всички усилия да се структурира проектът по начин, който да защити най-добре националните интереси, и да се постигне диверсификация и да се намери стратегически инвеститор и финансиране за проекта. Подписаните през 2008 г. споразумения и поетите ангажименти влошиха драстично финансовото състояние на „НЕК" ЕАД. Компанията изчерпи финансовите си възможности за продължаване на дейностите по реализация на АЕЦ „Белене". Подобен по мащабите си проект не може да бъде подкрепен финансово и от българската държава. С оглед на всички посочени по-горе факти изграждането на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй" с произведеното вече оборудване изглежда далеч по реалистично. На площадката на АЕЦ „Козлодуй" е изградена по-голяма част от съпътстващата инфраструктура, проектът би могъл да бъде диверсифициран и дава по-голяма възможност за намиране на стратегически инвеститори.
Не на последно място, строителството на 1000 MW ядрена мощност е по-близо до финансовите възможности и енергийните нужди на Република България.
В допълнение, реализирането на проект за изграждане на 7-ми блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй" ще гарантира бъдещето на ядрената енергетика в страната.
Усилията на българската енергетика трябва да бъдат съсредоточени и към постигането на по-висока енергийна ефективност при производството, преноса и потреблението на енергия.

Такива проекти спомагат за опазване на околната среда, повишават качеството на живот и гарантират висока възвращаемост на инвестираните средства. С оглед на високата концентрация на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници в Североизточна България, изграждането на високоефективна газова централа на площадката на АЕЦ „Белене" ще гарантира балансирането и общата сигурност на електроенергийната система. Реализацията на проект от такъв характер ще запази възможността за създаване на заетост и устойчиво икономическо развитие на региона. През последните три години правителството на Република България положи огромни усилия, но невъзможността да се осигури диверсифицирането на проекта АЕЦ „Белене", да се намери стратегически инвеститор и финансиране на проекта правят проекта неосъществим. „Национална електрическа компания" ЕАД и Българската държава нямат възможност да продължат дейностите по финансиране на проекта АЕЦ „Белене". Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация предлагаме на Министерски съвет да разгледа и приеме приложения по-долу проект на решение.
Ако ми позволите ще ви прочета и проекта на решение:
1. Отменя решенията по т. 57 от Протокол 17 от заседанието на Министерския съвет от 29 април 2004 г.
2. Отменя Решение №259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка Белене" като обект с национално значение.
3. Отменя Решение №260 на Министерския съвет от 2005 г. за изграждане на ядрена централа на площадка Белене.
4. Да се проведат преговори за уреждане на отношенията между „НЕК" АД и „Атомстройекспорт" ЗАО във връзка с решенията по точки 1, 2 и 3.
5. Възлага изпълнението и контрола на решението по т. 4 на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
6. Възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да внесе в Министерския съвет предложение за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй".


БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми колеги, чухте мотивите. Няколко години ни отне да стигнем до днешния извод. Направихме всичко възможно да потърсим рационалност, да потърсим финансиране, да потърсим диверсификация, да потърсим голям европейски инвеститор. Тук мога да кажа спокойно, че руската страна няма никаква вина за този проект. Те произвеждат реактори - който иска, да ги купува. Компрометирането на проекта „Белене" идва от неговите първоначални стъпки. 

Някой ще каже, да, това било много важно. Чухте, 81-ва година е започнало, сега ако не ме лъже календарът е 2012 г. Колко години прави това? 33 години се умува по този проект! Има доклади за разлома на Вранча, и за опасности, които дебнат там една подобна ядрена централа. В същото време, за съжаление, и във „Фокушима" аварията нанесе огромен удар върху ядрената енергетика. И, разбира се, държави от ранга на Германия, Италия, Австрия и много други приеха дори специални програми на тази тема. 

Но за България ядрената енергия е важна и ние ще я развиваме. Защо проектът е компрометиран и нито един голям инвеститор не пожела да дойде тук? Дават се примери с няколко, които са дошли, но те не са големите инвеститори, големите фирми с име, които ние търсихме в проекта не само като акционери, а и като технология, гаранция за сигурността и всичко останало. Защо казвам, че е компрометиран проектът още с неговото стартиране? И тук има гигантски далавери, които са направени, и аз съм убеден, че рано или късно прокуратурата ще повдигне обвинение. 

Ние като членове на Европейския съюз прекрасно знаем, че конкурсното начало на всяка една поръчка е водещото за нейната прозрачност, публичност и гаранция за един качествен проект. Какво правят те?
Тъй като са дадени огромни пари и почти е било похлупака да сложат на ядрената централа на „Белене", това е някъде 1990-1991 г., взима се решение тогава да не се строи и всичко това започва обратно да се връща. 

Сега по памет не ми е да цитирам цифри, но който му е интересно, Делян Добрев може да ги запознае. Едно по едно нещата се продават, връщат, и се стига до нов конкурс. Само че новият конкурс как го правят? Казват, на базата на съществуващите бетони, защото горе-долу това е имало, и площадка, обявяваме конкурс за довършване. 

И естествено тогава могат да дойдат само тези, които са го строили. Не могат да дойдат японци, американци, французи, китайци, корейци, тези, които имат. Разбира се, който е щял да даде най-добрата оферта, той да го спечели. Но те пускат конкурс за подобна довършителна работа. Когато вече всичко приключва, решават обаче, че няма да го довършват, а ще го събарят. 

Въпросът е, и затова толкова трудно стигнахме до това решение, защото не е да кажем ОК, било каквото било, загубила е България милиард и кусур, и приключваме. Те са ни оставили и дългове, които още да платим, 500 милиона трябва да платим, взели са кредит да разрушат това, върху което са направили конкурса, че ще достроят. С три транша са ги смукнали и са ги приключили. 

И сега май месец ние на „Париба" дължим половин милиард. В същото време лихвата по този кредит са използвали точно по време на изборите и се е увеличила десет пъти. И ние за тези три години върху този кредит сме платили още сто милиона. 
Понеже тук се пазарите с мен за сто хиляди, за двеста хиляди, така сме, за 10 милиона за образованието говорим, че 2016 г. ще ги имаме. 

А ние сто милиона сме платили по лихви на кредита за „Белене".
Разбира се, Тройната коалиция прекрасно е знаела, че подписването на ИДС контракта ще е пагубен за евроатлантическото поведение на България и затова те не са го подписали. Чакали са да дойдем ние, да го подписваме ние. Но в същото време, ако обърнете внимание на плащанията съгласно международното право - когато си плащал по най-скъпата индексация, си приел договора. Това е голям проблем. В същото време аз поне сто пъти публично съм ги питал - и Първанов, и Станишев, да кажат: колко се договорихте, когато подписахте договора? Защото те казват една смешна цена, на която самите руснаци се смеят, когато бяха тук, че за четири милиарда били сключили договор. Но не казват каква е ескалацията. И когато сложиш ескалацията, която всъщност те са я приели, правейки няколко плащания, тя си излиза шест милиарда.
След това казват - вземете кредит или ще ви дадем пари, финансов ресурс, да я построите. Само че този финансов ресурс струва пари, нали, Горанов? Сложете 10% лихва. Сто пъти ние попитахме: на каква лихва, колко пари ще ни струва този кредит? До ден днешен, между другото, нямаме отговор. На 6 милиарда 10% лихва за шест-седем години строителство са по 600 милиона на година, 3-4 милиарда евро отгоре. Плюс 6 милиарда цена, колко прави? Десет милиарда евро. По трънския курс по две, 20 милиарда лева. Тези 20 милиарда ние ще ги връщаме. И прибавете към тях поне един милиард лева за електропреносна система от „Белене" нататък. Питам, ние колко години ще връщаме тези пари? Тук въпросът бихте ми го задали: А за „Козлодуй"? Първо, за „Козлодуй" е приета централата и от населението, и от хората, и от Европа, и от света. И там ние ще се бием до смърт за удължаването на реактори пети и шести. Имаме електропреносна система, имаме инфраструктура, имаме 1000 инженери от първи, втори, трети, четвърти блок, които са там, обучен персонал, всичко. И е нормално, когато имаш пети и шести блок, образно казано, двойки, да сложиш и две плюс до тях. А когато си разчистим площадките на едно, две, три, четири, правим и осми блок там. Така или иначе, ние до десетина години нямаме проблем с тока като производство на ток. Ние и сега изнасяме ток. А ядрените мощности са такива, че те не се балансират, в смисъл, колкото изкараш, ако няма на кого да го продадеш, той отива по жиците и заминава. В същото време, понеже не ни е чуждо добруването на този регион, една модерна газопарова централа на мястото на тази, на разломната местност, за нея няма опасност от земетръс на „Белене" при наличните площадки, аз мисля, че е една прекрасна възможност за този регион да строи, да работи, да се развие, а и той ни е жизнено важен за балансиращата енергия. Извинявам се на тези, които не разбират от енергетика, но е важно да ви го обясня за балансиращите мощности, защото там, знаете, имаме много ветропаркове, много соларни паркове, а когато не духа вятър или не пече слънце, пак е необходим електрически ток. Именно с подобни централи се балансират тези мощности. Отделно правим и „Горна Арда" от догодина, и продължаваме да се развиваме и в така наречените зелени енергии, тъй като ние имаме подписано за присъединяване няколко хиляди мегавата, нали Добрев, в зелените енергии. Но това просто ви информирам.
Освен това вече има практика в света и ние на „Козлодуй" можем да сложим като начало този реактор сега, който имаме произведен, октомври месец ще е готов. Така и така сме дали кош пари до тук, ще си го доплатим, ще си го вземем, паралелно с това ще си правим процедурите за „Козлодуй". Още няколко важни неща. Това като наше решение сме го взели преди няколко месеца. И аз истински се забавлявах, нас ни обвиняват в полицейщина, но имам чувството, че съм обграден от шпиони и всички наши решения, днес като го видях Костов по Би Ти Ви същото, което като решение днес взимаме, той същото го показва. И няма да се учудя сега, ако отиде и каже - той Борисов се съобрази с нашите предложения на „Синята коалиция". И тук виня някои хора, които участваха в преговорите, защото повтарям, Дянков и Трайков ги пратих да съобщят това на руската страна преди няколко месеца. Завчера проведох с новия президент на Русия Путин разговор, защото считам, че първо, нито на мен, нито на него ни отива да влачим една тема толкова години и в България да се създават позиции „за" и „против" Русия и „Белене" да се превръща в един проект на раздор, вместо на взаимно разбирателство. Самият той беше положил усилия, така както аз, още преди три години му бях казвал, че ако не намерим голям инвеститор, който да влезе в проекта, няма да направим само българо-руска централа. Така че, в този разговор счетох за нужно като партньори в проекта да го уведомя какво решение сме взели и не правих изявление по тази тема, тъй като исках да се вземе решение на Министерски съвет и едва тогава да направим необходимите коментари. Така че, аз считам, че това наше решение е възможно най-доброто за страната. То дава възможност да се продължи работата ни в ядрената енергетиката. Дава възможност да се направи хибрид с диверсификация на „Козлодуй" и на гориво, и на останали системи, особено ако се подмени турбината. В смисъл, тя трябва задължително да се подмени. С една нова турбина мощността може да се вдигне с около 150. Повтарям, над 21 милиарда ако се задължи държавата, това са огромни финансови ресурси. Освен това, на всички, които говорят, че няма опасност от земетресение, няма опасност от еди какво си, има доклади на БАН, има други доклади и аз лично си го спомням земетресението във Вранча. Дори бих казал, че най-технологичната нация, японската, не може да предвиди какво може да се случи в дадена ситуация, дори и те. Напомням на всички, които ще кажат, че, не дай, Боже, при авария в „Белене" при дадено земетресение или нещо подобно всички разходи, това са за тези, които казват „Защо не вземете примерно руските пари и не я направите централата, да работи 15-20 години, през тока да се изплаща този кредит и примерно след 20 години да стане ваша". Ами защото сто процента рискът се носи от държавата домакин на централата. Сто процента. Вие видяхте, че една Япония от втора сила в света милиарди, стотици милиарди са й загубите. Просто България няма да й има на картата. И когато всичко това „за" и „против" го направихме, аз считам, че взимаме едно правилно решение. Фактът, че нещо 33 години не е станало, има нещо, което да му тежи.
Затова аз съм доволен, че и господин Путин прие моите тези като правилни и именно затова, защото много ми се иска да приключим с тези проекти, защото след „Бургас-Александруполис" това е вторият проект, който канцелираме, да отиде делегация, водена от министър Добрев, да уточним, по възможно най-дружеския начин да приключим с всички тези проекти, да намерят решения, да не се отива на съд да се харчат грешни пари, веднага да се стартира процедура за „Козлодуй" и съответно пак същите тези решения да се вземат за намиране на инвеститор, съвместна компания да се направи, да се търси хибридният модел. 

Въпрос, който вече екипът на Добрев трябва да го направи по най-бързия начин. Затова се разбрахме, за да не се поддаваме на медиен натиск, на медийни коментари, което да изостри отношенията между нашите страни, да отиде наша делегация, да действаме съответно по приключване на този договор, ускоряване на действията по „Южен поток", защото чрез „Южен поток" става газоразпределителен център на Балканите и той е изключително изгоден за България. Напомням само на тези, които не знаят, че акционери, собственици на проект „Южен поток" са най-голямата държавна френска компания Ливи Сити Дьо Франс, най-голямата италианска „Ени", най-голямата германска, така че в тази посока ние работим действително с един много мощен европейски консорциум и в това отношение указанията, които съм дал, максимално бързо да се работи по създаването на компания и това, което Путин ми каза, че декември 2015 г. трябва да тече газ. Беше изключително доволен и от това, че турският премиер Ердоган е подписал всички надлежни документи за минаване през икономическата зона на Турция за „Южен поток", така че в тази посока ни остава този проект. Съответно веднага да се отпочнат процедури, да се види дали не може при сегашните възможности на площадката „Белене", все пак там толкова пари са сложени, ще моля и госпожа Караджова тук да се включи, колко по-бързо можем да започнем изграждането на газопарова централа, модерна, мощна, която да балансира електрическата енергия.

НОНА КАРАДЖОВА: Само да припомня, че и за „Козлодуй" трябва нова оценка по въздействие върху околната среда.
БОЙКО БОРИСОВ: Отпочвайте я веднага. „Белене" е чакало 30 години. Четири-пет години, и шест може да изчака, но да направим една съвременна централа, която да няма риск. Защото, знаете ли какво може да се получи, ако направим само българо-руски проект? 
Да работи 15 години, да си върнат парите и когато стане наша, Европа да каже, както беше с първи, втори, трети и четвърти блок: или затваряйте, или няма да ви е хубаво.
НОНА КАРАДЖОВА: В момента, в който инвеститорът входира проекта в министерството, веднага ще се стартира.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре. Това е по тази точка.
Приема се точка 39.







Правителството и Народното събрание през 2012г. прекратиха авантюрата "АЕЦ-Белене", която донесе огромни щети на България, за сметка на забогатяването на малъг кръг лица.





„Белене“: фабриката за илюзии отново е отворена

Автор: Красен Станчев / 29.07.2016

През изминалите две седмици започна създаване на поне четири нови, но до болка познати, илюзии по повод АЕЦ „Белене“. За да разберем цялата наглост на това усилие, ще трябва да резюмирам разкажа няколко положения от:

Икономическата теория
След трудовете на Нобеловия лауреат Джеймс Бюкенън в икономиката на политиката се прави ясна разлика между несъвършени и грешни, илюзорни решения.
Според Бюкенън:
  • Ако онзи, който избира разполага с несъвършена информация и ако не е уверен в онова, което знае, той конструира понятията си за алтернативите по несъвършен начин.
  • Ако той е повлиян от илюзия, понятията му за алтернативите са погрешни.
  • Това е много различно от типично несъвършения избор между отделните алтернативи…“.
Разликата се състои в следното:
  • Първо, илюзията сама по себе си може да приеме формата на по-голяма или по-малка увереност отколкото “действителните“ факти дават основание.
  • Второ и по-важно, вероятностните основания, които трябва да се вземат под внимание, са по необходимост субективни и не подлежат на обозрение.
  • И накрая, трето, илюзията може да бъде както оптимистична, така и песимистична“.[1]

В случая с новото възраждане на илюзиите по повод АЕЦ „Белене“:
a.       Пренебрегване на установените факти;
b.      Пълна субективност и отказ от разглеждане на алтернативите;
c.       Споделяните възгледи са преднамерено оптимистични, макар целият опит досега да не дава основания дори за минимален оптимизъм.

Фактите
Поне от 28 март 2011 г. когато бе публикуван анализът на ИПИ за ползите и разходите по проекта „Белене“[2], е известно следното:
1.       Стойността на проекта без оскъпяване поради фактори като складове за съхраняване на  отработеното гориво, застраховане срещу аварии, отлагане на сроковете, странични въздействия (най-важните от които са влошаването на финансовото състояние на НЕК и вероятното затваряне на част от съществуващите мощности) и корупция е 11 млрд. евро;
2.       По-късно, при използване на други методики, не толкова емпирични, колкото тази на ИПИ, стойността на проекта бе потвърдена от Института за енергиен мениджмънт, Булат Нигматулин и HSBC;[3]
3.       Основното, което нарочно не отчитат поддръжниците на проекта, е необходимостта от системни инвестиции за сметка на български държавни дружества (в крайна сметка на българските данъкоплатци), възлизащи на около 40% от общата предполагаема стойност, пресметната при горните ограничения;
4.       Проектът е крайно икономически необоснован, поради:
a.       Липса на вътрешен пазар;
b.      Ниски цени на международните пазари, които в обозримо бъдеще – до 15 години след евентуалното завършване на проекта – не могат да осигурят цени за възвръщаемост на инвестицията;
c.       Наличие на инсталирани мощности, които, при някои сравнително незначителни инвестиции в пречиствателни технологии и ефективност, осигуряват вътрешния енергиен баланс до 2030 г., запазвайки високи стойности на износа на електроенергия (т.е. запазвайки интереса на фирмите, които опосредстват този износ);
d.      Засилване на зависимостта на електроенергетиката на страната от доставки и кредити от държавни фирми на Руската Федерация до 86% с всички произтичащи от това политически последици;
e.      Липса на застраховане от непредвидени събития;
f.        Неуправляем риск от претоварване на електроенергийната система при повече от два ядрени реактора;
g.       Загуби за алтернативните на „Белене“ доставчици на електроенергия – от АЕЦ „Козлодуй“, през БЕХ и НЕК, до ВЕИ;
h.      Риск за фиска и кредитоспособността на България.

Новите стари илюзии
1.       Резултатът от арбитража – 1,2 млрд лв. разход е всъщност по-изгоден за българските данъкоплатци и потребители на електроенергия от:
a.       Претенциите на Атомсройекспорт (АСЕ);
b.      4-те млрд. лв. системни инвестиции (нека повторя – без да се смятат разходите по съхраняване на отработеното гориво, застраховане, корупция и страничните негативни социално-икономически въздействия);
c.       От общата консервативна оценка на чистата стойност на проекта.
2.       Продажбата на закупеното на „трети страни“ не може да бъде извършена чрез разговори с Иран или който и да е, поради следните обстоятелства:
a.       То не може да стане без производителя, а АСЕ няма интерес да е настроен в полза на НЕК/БЕХ или българското правителство, колкото и то да се старае;
b.      Няма проучване на пазара; и
c.       Няма възможност за финансиране и приключване на сделката в срокове, които не водят до допълнителни загуби (350 хил лв на ден);
3.       Агенцията по приватизация, за която се говори, че ще бъде агент по продажбата, няма законовото основание да се занимава с тази работа; за правителството би било достатъчно само да прочете чл. 1 от закона за приватизация и следприватизационен контрол, за да разбере, че за такава роля на Агенцията са необходими правни и законодателни действия, които ще отнемат поне шест месеца;
4.       Частно изграждане на нова мощност било на площадката на „Козлодуй“, било на площадка „Белене“ също е невъзможно, защото:
a.       Системните инвестиции няма да бъдат поети от какъвто и да е инвеститор;
b.      Отработеното гориво и в крайна сметка прекратяването на работата на новата мощност са отговорност на юрисдикцията „България“;
c.       Средства за застраховането от рискове и тези на фонда за извеждане от експлоатация всъщност липсват;
d.      Оценка на рисковете от аварии всъщност не е направена; ако се направи аналогия с подобни оценки след аварията във Фукушима, то разходите при най-лошия сценарий са невъобразимо високи – последното такова изследване е на ядрения регулатор на Франция и сочи стойности в трилиони евро[4];
e.      Новото строителство ще изисква нов ОВОС и нови разрешителни процедури, които ще отнемат поне шест години;
f.        АЕЦ „Козлодуй“ е всъщност субсидирана и правителството няма да може да осигури равни конкурентни условия на собственика на новата мощност на местния или международния пазар;
g.       Пазарът на електроенергия не може да осигури възвръщаемост на инвестицията без някаква форма на участие на български държавни компании и/или, макар и в скрита форма, държавния бюджет на България, т.е. ще трябва да се осигури разрешение от Генерална дирекция „Конкуренция” на ЕК.

Предвид на казаното по-горе, най-изгодно е изплащането на задълженията по делото към доставчика.
Тогава може би някой ще се сети да попита: „а кой, по дяволите, доведе нещата дотук?“



[1] James M. Buchanan, Public Finance in Democratic Process: Fiscal Institutions and Individual Choice, Indianapolis, Liberty Fund, 1999, p. 13.
[2] Виж доклада тук: http://ime.bg/bg/articles/izsledvane-na-ipi-kakvo-da-se-pravi-s-proekta-aec-belene-28-mart-2011/; пълно събрание на публикуваното от ИПИ по проекта може да бъде намерено тук: http://ime.bg/bg/search/text:Белене/ .
[3] Последният анализ е особено интересен, тъй като правителственият консултант работеше при договор с възнаграждение при успешен завършек на проекта.
[4] Виж: IRSN estimated worst-case nuclear accident at Eur 5.8 trillion, Nucleonics Week March 14, 2013


Сеизмичната карта на България .Площадката в Белене е в зона със степен VIII по МШК





ЕНЕРГИЕН ФОРУМ 2014

СЕИЗМИЧНА БЕЗОПАСНОСТ НА ПЛОЩАДКАТА НА АЕЦ БЕЛЕНЕ – ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ
Бойко Рангелов

SEISMIC SAFETY OF THE NPP BELENE SITE – PROBLEMS AND SOLUTIONS
Boyko Ranguelov

Abstract: All investigations, expertise and performed methodologies for the seismic risk assessment of NPP Belene are under discussion. Facts related to all topics about the seismic safety of the site selection are discovered. The results in approximate percentage of the PRO and ANTI suggestions are revealed. It is proved that the solutions of some topics are impossible to be enough accurate for the recent science. Lack of data, incompleteness, incorrect and unstable mathematical equations used for modeling and their solutions also supports such conclusion. The political influence to the researchers and impossibility to do objective analysis are also among the factors which made insolubility of all these problems.

Систематизирани са всички изследвания свързани с оценката на сеизмичния риск за площадката на АЕЦ Белене. Сравнени са всички доводи „за” и „против” от гледна точка на сеизмичността на площадката. Анализирани са методите и средствата за изследване, изискванията според МААЕ и тяхното спазване. Показано е къде са възможни манипулации в изходните данни, методиките на изследване, получаваните резултати и основните параметри използвани при проектирането. Разгледани са еволюциите във времето на всички въпроси, поставяни от специалисти и неспециалисти. Демонстрирано е сравнение между привържениците и противниците на различните тези за сеизмична безопасност на площадката. Обърнато е особено внимание на методите за качествен контрол при изпълнението на задачите по оценка на сеизмичния риск. Дискутирани са проблемите свързани с появата на нови данни, включването на международни експерти в колектива за оценка и други въпроси. Обсъдено е осигуряването на сеизмичната безопасност на хранилище за радиоактивни отпадъци. Разгледани са възможните решения и търсенето на консенсус по разкритите противоречия.
Извършена е систематизация на основните изследвания и резултати свързани с научни екпертизи, извършени от български и чуждестранни експерти по сеизмичната безопасност на АЕЦ Белене.
Разгледани са няколко групи въпроси по тематиката:
  • въпроси за набавяне на данни и резултати от предишни изследвания
  • класифицирани са всички теми по специалности на Науки за Земята и свързаните с тях ефекти върху сеизмичната безопасност
  • оценена е надежност на научните подходи
  • разпределени са ЗА и ПРОТИВ – т.е. позициите на привържениците и противниците на АЕЦ от гледна точка на сеизмичната безопасност
  • рагледана е фактологията по всяка тема
  • предложени са методите за решение, като е показано, че те не винаги съществуват
  • оценена е резултатноста по всяка тема на сеизмичната безопасност на площадката на АЕЦ Белене
  • цялата систематика е нанесена в Таблица 1.


Таблица 1.

Въпрос
ПРО
АНТИ
Фактология
Метод за решение
Резултат
Политически
+
-
конфликт
Референдум
няма
Сеизмична безопасност:





Земетресения





Близка зона –
30 км, локална мрежа
+
+
Изградена преди 2-3 г.
Събира данни за локалната сеизмична активност
Очаква се
Далечна – 300 км
+
- VІІІ СНиП
СНиП, МААЕ, Eurocode8
Приет класически (Вероят./Детерм.)
Становище на БАН, НЕК
Вранча
(Черна вода- ЧВ)
+ (ЧВ)
- СНиП
СНиП, МААЕ, Eurocode8
Външни независими експерти
50/50%
Дулово
-
+
М7, Н50
Външни експерти
няма
Pазломи:
-?
+
еволюция
Външни експерти
50/50%
Геоморфоложки
-
+
еволюция
Външни експерти
70/30%
Базалтови могили
-
+
стари
Решен
Не влияят
геодезически
-
-
Стари данни
Нови данни
Не влияят
геофизически
+?
-?
Стари данни
Нови данни
50/50%
активност
+?
-?
Стари данни
Нови данни
50/50%
Чакълена възглавница
+
-
Укрепва основата, прозрачна на дългите вълни
По-добра от льоса
50/50%






Данни:












Възможна манипулируемост
-
+
Възможна е (!) поради опр. М , дълги интервали от време и оскъдност на данните
Външни експерти
50/50%
Неточности в данните:
+
+
Има ги!
Максимална консервативност
30/70%
Геоложки
+
+
Манипулират се
сондажни
50/50%
Сеизмологични
+
+
Манипулират се
Максимална консервативност
30/70
Геодезически
+
+
Трудно се манипулират
Нови данни
50/50%
Слаба основа
+
-
Манипулират се
Полеви/Лабораторн
50/50%
Методи за оценка на сеизм риск:





Детерминистичен
+
-
Огнище/затихване
Има нееднозначност
Няма – липса на данни
Вероятностен
+
+
Огнище/модел
Липсва верификация
Многовар. верификация
ПЗ (100г-СниП)
+
+
СНиП, МААЕ, Eurocode8
Конфликт-трансформация
Проблемен-неразбиране
МРЗ(1000г-СниП)
+
+
СНиП, МААЕ, Eurocode8
Конфликт-трансформация
Проблемен
неразбиране
Нови данни
-
+
Зем. от 29.08.2013
М4-30 км.
Чака обяснение
няма
Гарантиране на качеството
+
+
Плащане от ЕПро
независимост
50/50%
Хранилище
+
+
Труден въпрос по причини:
Трудно избираема площадка, висока цена, не се спазват изискванията на МААЕ
Гарантиране на качеството, независимост,
50/50%
Изисквания на МААЕ
+
+
Както за АЕЦ
Гарантиране на качеството, независимост,
Няма-МААЕ- (заинтересована)
Нови изследвания
-
+
Не се финансират целенасочено
Независими институции
70/30 – демагогия?
Нови резултати
?
?
?
?
няма
Фукушима
+
+
Промени в правилниците
Приемане на унифицирани критерии
няма


Легенда към таблицата:
+ положително становище
- отрицание
? – неяснота
ПРО – привърженици за строеж на ядрена централа
АНТИ – противници на ядрена централа Белене

Основните изводи и заключения показват:
  • не е възможно да се избегне политическият елемент при разглеждането на въпросите за сеизмичната безопасност на АЕЦ Белене
  • съществуват компоненти в дискусионните въпроси на които съвременната наука за безопасност на АЕЦ не може да отговори. Това са въпросите свързани с непълнота на данните, чувствителност на мeтодиките за моделиране на очакваните сеизмични въздеиствия, точната оценка на влиянието на подложката (т.н чакълена възглавница), сеизмичната активност на съвременните разломи и др.
  • независимо от международния опит на експертите разработващи елементите на сeизмичния риск на площаката и оборудването, не се допускат външни експерти при оценката му. Съществува заинтересованост на МААЕ при инсталирането на нови ядрени мощности.
  • съществува много силна зависимост от енергийните лобита, която не позволява обективна оценка на сеизмичния риск на площадката. Това води до конфликти и практическа невъзможност за вярна количествена оценка на сеизмичния риск.


Проф. д-р Бойко Рангелов
Минно-Геоложки Университет, София
Тел: 80 60 353
e-mail: branguelov@gmail.com



Мълчи се, за факта, че близо до площадката на проекта "АЕЦ-Белене" се намира горещ минерален извор, извиращ на "самоток", който бележи хода на Беленския разлом по линията Свищов-Сухиндол. 

Този разлом на юг е белязан от 15 вулканични базалтови могили, най-голямата от които е вулканът при с.Бутово до гр.Левски и гр.Павликени.





Загасналият вулкан "Чатал могила" до с.Бутово







Местността Чатала до село Бутово - заснета с дрон




Черната могила до  с.Драгомирово също е загаснал вулкан




Между с.Драгомирово и с.Бутово е горещият минерален извор при с.Овча могила (има санаториум)

Могилата при  с.Върбовка също е такава базалтова могила. 

Както и местността при Сухиндол, което обяснява качеството на произвежданото там вино.

Тези могили се използват в момента за добив на базалтови плочи.

 Нататък по линията следва минералният извор при с.Вонеща вода....

Разломът очевидно съществува, но на последните карти свързани с проекта "АЕЦ-Белене", някак той изчезна....

Защо?

Този въпрос беше поставен през 2012г.

Ето някои публикации тук :
 
Лъчезар Тошев : Учени обслужват политически интереси за АЕЦ „Белене”, Сайт News.data.bg, 07.12.2012г.
http://news.data.bg/2/bulgaria/413228/%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80-%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D0%B5%D1%86-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5


Лъчезар Тошев: Учени обслужват политически интереси за АЕЦ "Белене"

Публикувана от novini.bg в България
Дата: 2012-12-07,





Площадката на АЕЦ "Белене" е разположена върху неприемливо високо сеизмична зона. Вранчанските земетресения са най-високия фактор за риска на сеизмичността на площадката, която е от осма степен. Това заяви от парламентарната трибуна Лъчезар Тошев от Синята коалиция.

Той обяви, че едва през тази година е поискано изграждането на сеизмологични станции в района. На 5 км от площадката няма разлом, казват сеизмолозите, но е ясно, че такъв разлом има в близост, което се потвърждава и от естествения минерален избор там. Очевидно някои учени у нас са готови да дават такива отговори на тези, които ги искат, че да им се харесат. Причината за това се крие в изключително лошото заплащане на българските учени, на които често им се налага да обслужват тези, които взимат решенията, а не да казват истината, обяви Тошев. Той коментира, че от руска страна е обявено преди време, че площадката е опасна и трябва да се изостави, което се разминава с изказаната теза на родните специалист. Италиански учени са съдени за неточни показания, които са изложили по-късно хората на риск, а у нас никой не търси отговорност за изложеното пред обществото от страна на експертите, допълни депутатът от Синята коалиция.
Той призова правителството да преразгледа политиката си спрямо българската наука, за да могат учените да дават обективни експертни становища, когато се взимат толкова важни решения, каквото е дали е безопасно да се гради на това място АЕЦ "Белене", а не да им се налага да обслужват нечии интереси, за да си изкарат хляба.
Трябва да се спре разрешителното за строеж на централата, заради високата сеизмичност, защото там, където има голям риск от земетресения, не може да се има АЕЦ, категоричен бе той.

  „Сините” искат отмяна на лиценза за площадката на АЕЦ „Белене”,заради висока сеизмичност. В декларация от „Синята коалиция” твърдят, че реалната сеизмичност в региона е осма степен, а не четвърта.
Диляна Петкова, сайт Investor.bg, 07.12.2012г.
Синята коалиция иска отмяна на лиценза за АЕЦ „Белене”, сайт Lex.bg, 07.12.2012г. http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/sinite-iskat-otmiana-na-licenza-za-ploshtadkata-na-aec-belene-zaradi-visoka-seizmichnost,143953/

  „Сините” искат отмяна на лиценза за площадката на АЕЦ „Белене” заради висока сеизмичност. Сайт : Novini.Dir.bg, 07.12.2012г.

Синята коалиция иска анулиране лиценза за АЕЦ „Белене” , Сайт News.den.bg, 07.12.2012г.
Синята коалиция поиска прекратяване на лиценза на АЕЦ „Белене” поради висока сеизмичност, Агенция „Фокус”, 07.12.2012г.

  „Сините” поискаха прекратяване на лиценза за площадната на АЕЦ „Белене” заради висока сеизмичност, сайт Speculanti.com, 07.12.2012г.

Извадка от стенограмата на Народното събрание :
 

ТРИСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 28 септември 2012 г.
Открито в 9,03 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михалевски.
Преди да зададете второто си питане към министър Павлова, господин Михалевски, относно политиката за децентрализация на отговорности, функции и ресурси от държавата към българските общини, от името на Парламентарната група на Синята коалиция има думата господин Лъчезар Тошев.


Заповядайте, господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
От името на Парламентарната група на Синята коалиция бих искал да направя едно изявление, свързано с въпроса за Проекта АЕЦ „Белене”. Това е един дългогодишен въпрос, който се поставя пред нашето общество. Всички смятат, че първите протести срещу този проект са от „Екогласност”, инициирани през 1989 – 1990 г., но се оказва, че не е така.

Разполагаме с един документ, издаден от Централната лаборатория по висша геодезия на Българската академия на науките. В тяхно писмо от 6 ноември 1984 г., адресирано до инж. Александър Цветански – заместник-председател на Корпорация „Енергетика”, и инж. Ножарова – Министерство на енергийно-суровинните ресурси, по тяхно искане от 27 октомври 1984 г. 

В това писмо, подписано от директора на Централната лаборатория по висша геодезия проф. д-р Георгиев, се казва, че от построените в света над 400 атомни централи и в строеж на още 300, нито една от тях не се намира в толкова сложна сеизмична обстановка, както АЕЦ „Белене”.

Този въпрос е бил обсъждан и е разменено писмо между заместник-министрите на енергетиката на тогавашната Народна Република България и Съветския съюз Овед Таджер и Николай Лопатин, от което е очевидно, че сеизмичността на АЕЦ „Белене” е обсъждана 11 пъти пред различни групи съветски специалисти, които са изисквали все нови и нови изследвания. „Досега, казва писмото, на Съветския съюз са предоставени 12 доклада с повече от 3000 страници с резултати по сеизмичната и геоложката обстановка.”

Въпреки това през месец юни 1983 г. съветската страна предложи да се изостави площадката „АЕЦ „Белене” заради високата сеизмичност и да се търси нова площадка, независимо че са изразходвани 13 млн. лв. за строителство. Тези 13 млн. лв. според нашата парламентарна група са причината да се търси оттогава възможност да се заобиколи пречката на високата сеизмичност, като един учен от Българската академия на науките е намерил начин да се изчислява, че проектното земетресение не трябва да се приема за равно на максимално разчетеното земетресение 8 бала.

Тук от писмото разбираме, че повечето от съоръженията на АЕЦ „Белене” според спектрите за сеизмичност са попадали в 9-та и по-висока сеизмична степен и строителството им било или невъзможно, или много скъпо. 

Дори за тогава, по онова време такива оборудвания в Съветския съюз не са били произвеждани.

В това писмо се посочва също така, че: „Поради изключително сложните сеизмични условия за АЕЦ „Белене”, които са два пъти по-неблагоприятни от тези за АЕЦ „Козлодуй”, е невъзможно решаването на проблемите без международно сътрудничество и ползването на програмите, данните и опита на другите страни”.

Ето, от това писмо се разбира, че първите, които са се противопоставили на опита да се строи атомна централа на площадката в Белене – между Белене и Свищов, са били тогавашните съветски специалисти. Те са се противопоставяли, но от наша страна е имало опит да се оправдаят вече вложените 13 млн. лв., защото иначе някой е трябвало да отговаря за тези изразходвани пари, без да има необходимата сеизмична експертиза.

Това е и причината, въпреки че проектът беше спиран няколко пъти досега, той да възкръсва или по-точно да вампирясва няколко пъти, защото има хора, които трябва да отговарят за това, че се влагат пари в обект, който не отговаря на сеизмичните условия. 
Това навремето са казали не хората от „Екогласност”, а съветските специалисти.

Когато поставяме въпроса за строеж на нова атомна централа в сеизмично опасна зона, би трябвало да вземем предвид, че някои хора, разбира се, ще получат своите печалби, други ще получат своите комисиони, но рискът ще бъде за цялото общество. 

Това, което се случи в Япония, която заради високата сеизмичност се отказва от своята ядрена енергетика, това не трябва да се случи в България! Защото тук няма човек – нито премиерът, нито председателят на Народното събрание, нито цялото Народно събрание, което може да поеме отговорност за строеж на такъв проект за атомна централа в сеизмично опасна зона. Това не съответства на нашите разбирания за отговорност към нашия народ, към бъдещето ни.

 В момента няма никаква възможност да се съгласим този въпрос да бъде възобновяван отново. 

Смятаме, че този проект трябва да намери своя логичен завършек тук, а на тази площадка да бъде изграден друг обект, който не е толкова опасен и не би създал такива проблеми на нашето поколение и на бъдещите поколения в случай на земетресение, което там се случва често, защото това е сеизмично опасна зона. Това е нашето разбиране. 
Затова продължаваме да се противопоставяме остро на всякакви опити да се възобнови строежът на ядрена мощност на тази площадка.  

(Ръкопляскания от СК.)




ЧЕТИРИСТОТИН И ДВАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 7 декември 2012 г.
Открито в 9,02 ч.




ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:

Изявление от името на Парламентарната група на Синята коалиция.
След тях – изявление от Парламентарната група на Коалиция за България.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, господин министър-председателю! От името на нашата парламентарна група бих искал да направя следното изявление:
„На 29 октомври тази година румънски сеизмолози предупредиха, че се очаква земетресение от епицентър Вранча, без да се ангажират с прогноза за неговата степен. 

Техен български колега заяви пред българските медии, че в непосредствено бъдеще не се очаква земетресение. “Няма реална опасност в непосредствено близко време да стане земетресение във Вранча”- заяви той.
На 12 ноември 2012 г. във Вранча е регистрирано земетресение с магнитуд 3,4 по скалата на Рихтер, а на 1 декември 2012 г. в 20,52 ч. се регистрира ново, по-силно земетресение във Вранча, с магнитуд 4,7 по скалата на Рихтер.
Вранчанските земетресения са най-сериозният фактор за високата сеизмичност на площадката, на която се искаше да се изгради нова АЕЦ до Белене.
На парламентарен въпрос на 25 март 2011 г. бившият министър Трайчо Трайков, очевидно подведен, определи че сеизмичността на площадката до Белене е от четвърта степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, което е далеч от реалността. 

Такава сезмичност би могла да се предизвика от местен епицентър, ако не се взема предвид ефектът от епицентъра Вранча в Румъния, но сеизмичните вълни не спират на Дунава. 

Ако се вземе предвид сеизмичното огнище с епицентър във Вранча сеизмичността на площадката е двойно по-висока – от осма степен, и дори по-висока. Такова земетресение беше регистрирано през 1977 г., а след това имаше няколко силни земетресения от същия епицентър, като например това през 1990 г. Въпреки че този епицентър се намира на територията на Румъния, разрушенията в България бяха големи, а през 1977 г. имаше 120 и няколко жертви в град Свищов. Те загинаха след срутване на сгради, причинено от това земетресение. 

Едва през тази година са поискани площи за изграждане на бъдещи сеизмологични станции в района на Белене и Свищов.

На поставения въпрос дали в близост до площадката има разлом, с оглед лицензирането на тази площадка за строеж на АЕЦ, експертите геолози отговарят така:
 „На 5 километра от площадката няма разлом”. 

Забележете, че те не казват, че няма разлом изобщо, защото е известно, че такъв разлом има. 

Това се потвърждава от горещия минерален извор, който се намира между Белене и Свищов. 

Интересно защо такова съществено разминаване в прогнозите и оценките не прави впечатление в България.

Докога ще продължава тази практика?

Очевидно някои учени у нас са готови да дават отговори, които да се харесат на тези, които искат да ги получат.

Ще припомним още веднъж, че в писмо от 6 ноември 1984 г. руските учени сеизмолози, които тогава са изследвали площадката, заявяват че тази площадка е с неприемливо висока сеизмичност и предлагат тя да бъде изоставена.

Тези случаи ни карат да потърсим отговор на въпроса защо в България се случват такива неща.

Ние смятаме, че причината се крие в изключително лошото заплащане на българските учени, които поради тази причина често са склонни да обслужват желанията на вземащите решения, вместо да дават обективна преценка, на базата на която да се вземат обосновани решения.

За сравнение, през 2011г. – седем италиански сеизмолози бяха изправени пред съда. Обвинението е, че са давали неточна, непълна и противоречива информация относно това, дали леките земни трусове, усетени в Акуила през месеците преди 6 април 2009 г. дават основание за опасност от голямо земетресение. 

На 23 октомври тази година те бяха осъдени на по шест години затвор, защото „с подценяването на опасността от земетресение са поставили на риск живота и здравето на много хора”.

В България не се търси отговорност от никой експерт за погрешни прогнози.
Колко по-важно за нас е да не се поема риск за строеж на АЕЦ в зоната с неприемливо висока сеизмичност, като тази, която някои искат да се строи в района между Белене и Свищов.

Ето защо Парламентарната група на Синята коалиция призовава правителството да преразгледа политиката си спрямо учените в България, като им осигури нормален жизнен стандарт и защита, така че те да могат да дават обективни експертни становища, когато това е необходимо за вземане на важни държавни решения.

Ние призоваваме правителството да предприеме необходимите стъпки за анулиране на лиценза на площадката на АЕЦ „Белене”, предвид високата сеизмичност от огнище на земетресения с епицентър Вранча в Румъния и наличието на дълбокия Беленски разлом, намиращ се в непосредствена близост до нея – в района между Белене и Свищов. 

Там, където има висока сеизмичност не може да се строи атомна централа”. 

Благодаря Ви!


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тошев.






Геологът ст.н.с. д-р Георги Б. Панов е завършил Софийския Университет „Св.Климент Охридски” през 1957г. със специалност „геология, палеонтология, каустобиолити”.
Работил е в редица геоложки обекти в цялата страна. Познава добре и чрез лични изследвания геоложкия строеж на Евразия от Пиринеите до Гоби и от Балтика до Кавказ. Научните му разработки и хабилитацията му са осъществени в НИГИ към Комитета по геология и в Геоложкия Институт на БАН. Автор и съавтор на 47 научни труда и 5 монографии. Една от последните е посветена на геоложките изследвания на Северна България.




ГЕОЛОЖКИ ОСОБЕНОСТИ НА БЕЛЕНСКИТЕ ОКОЛНОСТИ

Ст.н.с. д-р Георги Панов

 

В.Лечител, бр. 4, 24 януари 2013





и тук :











Във връзка със строителството на АЕЦ”Белене”, което продължава вече няколко десетилетия, а днес отново се спори дали то да продължи, е необходимо пак да се припомни, че геоложките изследвания на Беленските околности категорично доказаха, че на избраната площадка не трябва да ес строи атомна централа.

Този извод е направен преди повече от двадесетина години от две научни институции – от Академията на науките на СССР и от Българската Академия на Науките.

Преди да се изготви становището на БАН от 1990г., в Северна България, в структурния обхват на Мизийската платформа, бяха осъществени мащабни геоложки изследвания по един съвместен българо-съветски контракт. С него се целеше да се изяснят перспективите на тектонската структура за откриване на нови находища на петрол и газ. Тези изследвания потвърждаваха вече променящата се стара представа на геолозите за монолитността на Мизийската платформа. Чрез сондажи и с геофизични проучвания в платформата се отделиха силно разломени, нагънати или люспувани структурни зони и райони с много различно тектонско поведение.

Един екип от геолози, изследващ главно Южна България, успя да докаже съществуването на нова глобална рифтова (разломна) структура с меридионална ориентация, наричайки я Егейско-Дунавски Рифт.
Първоначално установена в Източните Родопи и Горна Тракия, структурата би проследена на север до Средногорието, Балкана, Предбалкана, и в Мизийската платформа. Вече се анализиран и нови данни, сочещи за нейното продължаване дори към Балтика.
Беленските околности пространствено се намират на западния борд на новообособената меридиална рифтова структура. В тектонски смисъл, структурата се е формирала от линейни или куполни сводови издигания на базални земекорни маси, които са предизвикали спрединга (разломяването) в седиментните формации от покривката на Мизийската платформа.
Скалните тела са се разсекли и се разсичат и днес от системи разломни снопове от разседи, отседи и разсед-отседи. Част от тях, включително и Беленския разлом , са документирани при геоложките и геофизичните проучвания, но повечето са покрити от по-млади утаечни скали (теригенни утайки) и имат слаба геоморфоложка изява, т.е. почти не се забелязват на земната повърхност.

Спредингът (разломяването) най-видимо се илюстрира от вулканските прояви в рифтовата структура.

В Мизия това е поредица от петнадесетина вулкански базалтови куполи, разположени между гр.Свищов и Сухиндол. Те са продукт на най-младия вулканизъм по нашите земи (неоген-кватернерен). Вулканските изригвания и базалтовите лавови потоци са се осъществили по много дълбок разломен сноп, разкъсал земната кора до дълбочини под 21 000 метра.
Същият вулканизъм, но с отстъпи на разломните снопове в източна и западна посока, се проследява по протежение на рифтовата структура на юг от Балкана(при Вонеща вода), в Средногорието ( Чирпанско) и в Източните Родопи.
Описаният вулканизъм има своите индикации и в съвременната епоха с поствулканските си прояви. Това са дълбочинните топли минерализирани води, изливащи се в поредиците от извори, които са привързани към планетарните разломни снопове и сечащите ги трансформни разломи.
Съвременната геоморфоложка особеност на Беленските околности е и подчертаният блатен ландшафт. Системата от плитки водоеми по тези места е предопределена от разломните структури. По тях се осъществяват бавни, но почти непрекъснати денивелационни движения с различен знак, съпътствани от деструктивни процеси в скалните пластове и разломните плоскости.

Геоложките особености на Беленските околности и съседните земи са описани и анализирани в обемна специализирана литература, която е публична и не се коментира в предлагания популярен текст. Това се отнася най-вече за земетръсните прояви и прогнози.
Тук ще изтъкнем, че по досегашните наблюдения и статистически обработки, максималната интензивност на вероятните силни земетресения би била от VIII-ма степен по скалите на Меркали и на Медведев – Шпонхоер – Карник (МШК).
Тези разрушителни последствия се корелират с количеството освободена сеизмична енергия от порядъка на 7,0 – 7,4 степен по скалата на Рихтер.
Този магнитуд обаче, предизвиква различни разрушителни последствия в зависимост от дълбочините на земетръсните фокуси и от проводимостта на разломните структури за сеизмичните вълни.
В разглежданите околности най-благоприятни условия за проводимост на тези вълни представлява посоченият разломен сноп между Свищов и Сухиндол.
В антиземетръсното строителство, за преодоляване на разрушителните последствия от сеизмичните вълни, като общ норматив, се прилага коригиращия сеизмичен коефициент (Кс), като отношение на приетото за съответната сеизмична степен изчислително ускорение на скалите и почвите към земното ускорение.
За околностите на Белене, Кс е 0,15, отговарящо на интензивност от VIII-ма степен по МШК.
Земетръсните прояви се свързват със спрединга на рифтовата (разломната) структура. Техните изяви са най-силни в зоните на Вранча (в Румъния) и на Горна Оряховица (у нас), съответна с максимални показатели на интензивност - 9 и 9-10 по МШК и магнитуд 7, 4 и 7,0.т.е. в пресечните плоскости с трансформационните разломи.
Рискът от проява на силни земетресения е важна прогнозна възможност, но така също е важно и поведението на скалните блокове във времето между две или повече силни земетресения. Природата на рифтовата структура предопределя бавни, но непрекъснати движения по разседните и отседните повърхнини, които създават силни напрежения по бордовете им.Във времето напреженията се разтоварват чрез поява на вътрешни пукнатини, плитки гънки в скалните слоеве и серии от микроземетресения.
Тези промени влияят деструктивно върху поведението на евентуални големи строежи със сложни монтажни системи и възли.
Поради горните природни дадености, дори не е решително важен спорът за силата на прогнозните земетресения – VIIVIII или IX степен по интензивност. От разтоварването на описаните напрежения теренът от скални свити и съоръженията, изградени върху него, ще бъдат създадени условия за тяхното частично до пълно разрушаване.

От изложените тук геоложки особености на Беленските околности следва изводът ,че по тези места няма терени, подходящи за изграждане на тежки строителни и монтажни конструкции, а още по-малко за градеж и инсталиране на рискови ядрени мощности.

В заключение, задължително е да засегнем и Козлодуйските околности, където имаме изградена атомна електроцентрала.
У геолозите буди удивление фактът, че по-старите ни колеги, с наличните до тогава данни, са направили добра прогноза за сигурността на площадката. И според най-новите изследвания тя попада в южния обхват на относително монолитен тектонски клин. Липсват структури характерни за разломните зони, а сеизмичният коефициент Кс се изчислява на 0,10.
































В своята книга „Тайните на релефа в България” (изд.Народна просвета, София, 1988г.) на стр.138 проф. Диню Канев пише :

Според тектониците в Свищов изобщо не се очакваше разрушително земетресение, защото в здравата мизийска плоча, няма условия за такова земетресение. Но ето, че теорията беше опровергана. (…) Земетресението от 4 март 1977г. беше усетено в гр.Русе от 5-та степен, а на пристанището Русе-запад то се прояви в 9-та степен (по скалата на Медведев – Шпонхойер - Карник –б.м.) 

Пристанищният кей беше разломен.Тези разрушения са типични за земетресения от 9-та степен по дванадесетстепенната скала. 

Същото явление беше наблюдавано в пристанище – Свищов – 
в района на комбинат „Свилоза” не бяха издържали стоманено бетонни конструкции. (…) ”.

N.B. Химическия комбинат „Свилоза”се намира в съвсем непосредствена близост с площадката, на която имаше предложения за изграждане на АЕЦ.-б.м. Л.Т.

Същият автор на стр. 98 от книгата си пише :

 „Известно е, че по линията Свищов-Сухиндол се намират редица базалтови могили, а някои от тях са в границите на Долноосъмските височини. Самият факт, че базалтовите лави покриват долно-плейстоценските наслаги, дава основание да се приеме, че базалтовият вулканизъм в Дунавската равнина се проявил по субмеридионален разлом в края на плиоцена и в началото на плейстоцена. „







 
В.Про & Анти, 13.05.2004г.
Зоната на здрача: Кой има интерес от АЕЦ "Белене"?
Решението на НДСВ за нова атомна може да доведе до тотална зависимост от Русия

Лъчезар Тошев




 

15 години след началото на промените общественият дебат у нас продължава да се върти около едни и същи нерешени проблеми – досиетата, осъждането на комунизма и реабилитацията на жертвите, АЕЦ "Белене"...
Сякаш всичко е същото, даже хората участващи в дебатите са същите, само дето България вече е в НАТО, преговаряме за ЕС и царят е премиер.
Решението за АЕЦ "Белене" е взето от Политбюро на БКП на заседание, на което се е предлагало изграждане на баража “Белене-Чаура” или “Никоптол-Турну Магуреле”. Тогава тези проекти са били отхвърлени в полза на втора атомна: “Вие започвайте да строите АЕЦ – документите ще ги оправим после.”
И така, чак досега площадката не е лицензирана. Но през 1988 се приема секретното постановление на МС № 45/30.ХІІ.1988, с което районът около площадката е обявен за зона със затихващи функции. Не е случайно, че този документ не е бил (и май още не е) публично известен. Дори в една карта, публикувана чак през 1991 се предвижда работещите в АЕЦ "Белене" да живеят извън 30-километровата зона.
Днес решението за размразяване на спряното през 1990 строителство се взе отново на партиен форум – този път на НДСВ. Отново няма широка публична дискусия относно този проект, чието изграждане далеч надхвърля мандата на това правителство. Министерският съвет прие решение, преди да е завършило обсъждането за въздействието върху околната среда на обекта, преди да е извършен сеизмологичният мониторинг на площадката (измерванията започват от средата на юни) и разглежда всичко това като обикновена инвестиция, която би трябвало да предизвика народен ентусиазъм, а кой знае защо не е така. Може би защото както софиянци не биха искали да имат АЕЦ край Панчарево, така и свищовлии са против близкото съжителство с подобен обект. Цената на човешкия живот и здраве е еднакъв навсякъде – независимо от големината на населеното място.
Нужна ли е втора АЕЦ?
Потреблението на енергия в България се дискутира често. Приемат се закони, но приближаване към стандартите на ЕС все още няма. По данни за 1999, относителното потребление (измерено като количество първични енергийни ресурси за единица брутен вътрешен продукт – тона нефтен еквивалент за $1000) е 1,57 за България и 0,15 за ЕС. За 2000 поради изменение на метода на изчисление българският показател е дори 1,84 тона нефтен еквивалент за $1000 БВП. Разликата е десет пъти, което е огромен резерв при потреблението. Загубите при пренос на електроенергия също са неприемливо високи – около 1/4, което означава, че има голям резерв и при ефективността на производството и преноса. Вкарването на нови технологии, които са енергийно по-ефективни и които заместват старите, обяснява защо не се наблюдава повишаване на потреблението съизмеримо с ръста на БВП. Ако се вземат предвид резервите на енергийната система и не се включва износът на електроенергията, България няма да има нужда от съществени заместващи мощности до 2015. Междувременно от влизането ни в ЕС (2007) у нас ще има свободен пазар за електроенергия, където основният принцип ще е конкурентността. Много от производителите ще са частни, вероятно и мултинационални. Това обстоятелство трябва да се има предвид. Ще бъде ли конкурентна АЕЦ "Белене" в такава среда? Експертизата на БАН от 1997 върху руския проект прогнозира за електроенергията от АЕЦ-Белене от 7 щатски цента за кВт/ч.
За износа и вноса
Днес България изнася електроенергия за съседните страни. Приходите влизат в държавата, тъй като производителите основно са държавна собственост. Ако АЕЦ-Белене бъде с преобладаващо частно участие (според интервю на министър Милко Ковачев (тогава приходите на държавата от този проект ще бъдат много по-малки. Пак в становището на БАН по руския проект през 1997 г. се твърди че ако се включат всички разходи проектът не може да се изплати за 30 години – колкото е периодът на експлоатация на реакторите.
Къде е тогава интересът на държавата от този проект? Ако тези оценки днес се оспорват – нека да се покажат нови, като се посочи на какво се базират разликите.
Освен сумата за изграждането е важно да се знае кой ще покрие разходите по:
  • лихвите по кредитите;
  • застраховките;
  • данък печалба;
  • вноските по фонда за щети, съгласно Виенската конвенция;
  • разходите за хранилища за отработеното гориво (за което има стратегии, но не и конкретни решения досега);
  • радиоактивните отпадъци (в т.ч. и за поддръжката на тези хранилища;
  • разходи за обработка на отработилото гориво) около $1 млрд. на хилядник);
  • разходи за погребване на реактора;
  • разходи за подмяна на парогенераторите (на всеки 10 години);
  • загуби от нерентабилност на други електроцентрали;
  • от поражения в регионалната икономика;
  • за регулиращият орган и пр.
Тези разходи би следвало да се калкулират в цената и ако тя стане твърде висока, в условията на пазарна икономика дружеството може да фалира. Тогава трябва да попитаме дали евентуалните държавни гаранции по кредитите за изграждане, биха били поносими за нашия бюджет?
България не произвежда ядрено гориво, нито уран. Горивото се внася. Поради това, че то се разполага в специални касети съобразно типа на реактора, ако имаме руски реактори, трябва да внасяме горивото от Русия. От Русия внасяме и 100% от природния газ. След приватизацията на Нефтохим от Лукойл, внасяме нефта също от Русия. (Не е прав Иван Костов, който заяви, че Нефтохим – Бургас може да преработва само руски нефт. При правителството на Ф. Димитров само 1/4 от нефта, преработван там, беше руски – по официални данни на МФ). Основният ни собствен ресурс са въглищата в Марица-Изток, които могат да осигурят функционирането на ТЕЦ-овете там за около 50 години, включително на новата мощност, което се предвижда. При това положение, концепцията че България е енергиен център на Балканите трябва да се свърже с тоталната зависимост на вноса на енергийни суровини от Русия (а въглища главно от Украйна).
Единственият начин за избягване на тази зависимост е диверсификацията на доставките) т.е. внос от други страни – поне като частично балансиране). Що се отнася до газовите доставки, решение би било минаването през България на газопровода “Набуко” от Южнокаспийския басейн за Европа. За съжаление, нямаме регулация за вноса на петрол и това зависи само от собствениците и цените. А ако искаме да балансираме вноса на ядрено гориво, не би следвало да строим реактори, които работят с руско ядрено гориво или трябва да имаме алтернативен доставчик (какъвто нямаме). Имаме ли интерес България да се превърне в площадка, където се преработват руски енергийни суровини или трябва да търсим решение за разнообразие на доставките? И как може да се постигне това в условията на частна пазарна икономика, включително в областта на енергетиката? Готово ли е правителството да проведе национално обсъждане на тези въпроси?
Какво ще стане с отработеното гориво?
Производството на електроенергия от АЕЦ има негативи – остава отработилото гориво, което трябва да се складира. Докладът по ОВОС не може да оцени този въпрос, тъй като не е предложено решение. Една АЕЦ има нужда от временно хранилище на отработеното гориво и решение за трайно съхраняване (10 000 години), които не са предложени във вариантите. Не е ясно и на чия територия ще стане това. Тъй като все още не се предлага проект за АЕЦ "Белене", ОВОС се прави по инвестиционното предложение на НЕК, като се разглеждат различните възможности, които евентуално ще се предложат. Странното е и че в лицензията на НЕК не е включено производство на електроенергия от АЕЦ, което означава, че НЕК няма да експлоатира евентуалната централа, а ще възложи това на друг – вероятно дружество с държавно и частно участие. Но все пак не би могло да се внася проект без яснота за съдбата на отработеното гориво – ключов въпрос за всяка АЕЦ. Не е ясно за обществото какво предлагат по този въпрос фирмите кандидатки от Русия и Канада. Както се разбра, наскоро чешката фирма е била закупена от руска, така че тя едва ли ще предложи отделно решение.
Докладът по ОВОС не може да е окончателен и преди да се извърши сеизмологичният мониторинг, който започва през юни и няма краен срок, но на определен етап учените могат да дадат своите заключения. Има противоречие в експертните оценки от 1990 на БАН и днешните по отношение на евентуалното замърсяване на подпочвените води, а също по отношение на “топлинното замърсяване” на Дунава от евентуална АЕЦ. Метеорологичните изследвания днес показват, че югозападните ветрове, които са преобладаващи, не са насочени към Свищов и евентуалните емисии ще подминават града. Но жителите на Свищов често усещат органолептично емисии от Химическия комбинат “Свилоза”, който се намира в непосредствена близост с площадката на АЕЦ. Това означава, че са нужни допълнителни изследвания и на този въпрос.
Земетресението от 1977 не е било нито първото, нито ще е последното голямо земетресение, което се случва в района. Ето защо не само свищовлиите са тези, които се страхуват от проекта АЕЦ "Белене". Правителството трябва да бъде на висотата на своята отговорност да проведе национално обсъждане по проблемите около този проект и тогава да вземе решение.




БЕЛЕНЕАДАТА ПРОДЪЛЖАВА

Лъчезар Тошев

(статията е публикувана във в. Лечител, бр.12, 25-31 март 2010г.)


 

В края на 1989 и началото на 1990г. целият град Свищов се вдигна на протести срещу проекта за нова атомна централа, предвидена да се строи между Свищов и Белене - на площадка намираща се на дъното на някогашното свищовско блато. След общата стачка на свищовлии и голямата дунавска демонстрация с лодки, която блокира пристанището на АЕЦ, кабинетът на Андрей Луканов спря проекта.

Ясно е, че никой не иска атомна централа в задния си двор. Дори и тези които казват, че е напълно безопасна и безпроблемна! Причината за острата реакция на обществеността тогава, и то в цялата страна, имаше много по-солидни аргументи.

ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО ОТ 1977 
 
На 4 март 1977г. Свищов беше разрушен от силно земетресение от 8-ма и дори по-висока степен по скалата МШК. Загинаха над 120 души. Много сгради бяха разрушени. Разрушен почти изцяло беше и румънският град Зимнич, намиращ се на отсрещния бряг на Дунава.
Такива силни земетресения с епицентър Вранча в Румъния стават в района през 30-40 години и се помнят от хората. През юни 1990г. Свищов преживя отново едно силно земетресение с епицентър „Вранча”, за щастие без жертви.
Пак през 1990г. БАН извърши оценка на проекта и заключи, че по икономически, екологични, сеизмологични и социални причини, проектът не трябва да се реализира. През 1997г. на обсъждане организирано от Министъра на Енергетиката Георги Стоилов в много по-широк формат, се стигна също до подобни заключения.
На дебатите тогава, дори руските специалисти признаха, че проектът не може да се изплати за срока на експлоатация на реакторите и следователно е неизгоден икономически.
ЗАПОЧВАЙТЕ –ПОСЛЕ ЩЕ ВИДИМ

Впрочем решението за изграждане на атомна централа в този район не се взема от специалисти, а от политици - на заседание на Политбюро на ЦК на БКП в средата на 80-те години. На това заседание е било предвидено обсъждане на проекта за бараж на Дунава при Никопол Турну Мъгуреле или при Белене-Чоара. Отказват се от идеята за бараж, в полза на АЕЦ. Тогава са действали на принципа „Вие започвайте, а процедурите (по оценка и анализ) ще се извършат в ход”. Това – поне у нас, предполага какъв ще бъде резултатът от такива процедури.

РАЙОН СЪС ЗАТИХВАЩИ ФУНКЦИИ

Нещо повече. В края на 80-те години се прие и едно секретно постановление, с което регионът на Свищов се обяви за зона със затихващи функции, поради негативните последствия, които АЕЦ ще донесе на района. Всички в Свищов тогава получиха и персонални противогази, които може би биха били полезни в случай на авария в химическия комбинат намиращ се точно до площадката на АЕЦ, но не и по отношение на изтичане на радиоактивни вещества в атмосферата. На една карта изработена пак тогава се определят и зоните където е трябвало да живеят работещите в АЕЦ- извън 30 километровата зона около централата-в района на Павликени и Полски Тръмбеш. Но в „зоната” остават 5 града и над 30 села в България (както и 2 млн.дка.обработваема земя) и 4 града и 20 села в Румъния.

И СОЦИАЛИСТИ СА ПРОТИВ

Във Великото Народно Събрание дори и социалистите бяха против. Група от 10 депутати от БСП начело със Стефан Продев и Иван Харалампиев (сега общински съветник от ГЕРБ) поискаха с декларация спиране на проекта. Спирането на проекта АЕЦ-Белене през 1990г. потвърдено през 1997г. имаше голяма обществена подкрепа.






ЗАЩО ПАК?

Възкръсването на идеята за „АЕЦ-Белене” стана по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, като изявлението му за това беше свързано с поетия ангажимент за затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ-Козлодуй и целеше успокояване на общественото мнение.
Обсъжданията дойдоха след обявяването на решението. Отново „каруцата беше поставена пред коня”.

ПОСТРОЕНОТО Е РАЗРУШЕНО

По време на кабинета на Сергей Станишев беше разрушен построеният фундамент за реакторите. Оказа се, че не е имало смисъл да се влагат средства за нещо, което след това не само, че няма да се използва, но и се влагат допълнителни средства за разрушаването му – в случая с използване на специални диамантени въжета. 




Така аргументът за необходимостта да се спасява вече построеното на площадката намалява сериозно своята сила. 

Защо трябва да се вложат още 10 млрд.евро , за да се спасят останките от някогашния проект?

Построеното до кабинета "Станишев" е разрушено, нарязано на малки парчета и натрупано на такива купове

Днес отново се поставя въпроса за АЕЦ-Белене по повод „щедрата” оферта от Руската федерация за заем от 2 млрд.евро, с които да започне строителството. Тези средства не са подарък. Те ще трябва да се върнат от евентуалният бъдещ инвеститор, ако се намери такъв.
Общата стойност на проекта по оценка на Министър Трайчо Трайков е около 10 милиарда евро. Това не включва разходите по закриване на централата, изграждането на хранилище за отработеното гориво, нито негативния ефект върху икономиката на региона в периода след построяването - върху селското стопанство, винарството и пр. Не се взема предвид и неизбежното напускане на района от младите хора, които няма да са заети с работа в централата.

СРЕДСТВА НЯМА - НЯМА И ДА ИМА!

Такива значителни средства България няма и не се очертава да има. Освен това страната ни не е готова да покрие разходите за щетите върху другите сектори на икономиката в района от реализацията на проекта. От анализите на икономистите стана ясно, че АЕЦ-Белене не е необходима за вътрешното енергопотребление на страната, което продължава да спада. Това става поради модернизацията на икономиката и подмяната на технологиите с по-ефективни. АЕЦ-Белене ще работи за износ. Навън ще се изнася възможно най-чистия продукт, а в България ще се консумират всички негативи и рискове. При това без да се очаква каквото и да е обезщетение за това - нито за местното население, нито за страната. Съгласно решението на ЕС България до 2010г. трябва да осигурява 20% от енергията си от възобновяеми източници и да подобри енергийната си ефективност с още 20%. Това означава, че и в момента имаме повече мощности отколкото са ни необходими.
Ако няма логика в едно действие, очевидно трябва да се търси друга логика.

БЪЛГАРИЯ –РУСКИ ТРОЯНСКИ КОН В ЕС ?
НЕ НАМ! НЕ НАМ....

През 1996г. руският посланик при ЕС нарече България „ руски Троянски кон в ЕС”. Троянският кон е онзи дървен кон, който някога данайците подарили на Троя след 10 годишната неуспешна обсада бил пълен с техни войници. Приемайки дара, троянците сами го вкарали в града, пренебрегвайки предупреждението на жреца Лаокоон „Бой се от данайците когато ти правят подаръци!„ (Вергилий, Енеида ІІ-49). Може би Русия иска да има своя АЕЦ в ЕС. Така се хвалят вече в руските медии. Това е техен легитимен интерес, но нашият интерес съвпада ли с техния?
Какво би било отношението към България в ЕС и НАТО, ако това стане?
Ние не следва да играем ролята на „Троянски кон на Русия в ЕС”, както очаква г-н Чижов. Но когато внасяме почти цялото ни необходимо количество газ и петрол от Русия, а също и ядреното гориво за АЕЦ –Козлодуй, трябва вече да се замислим дали искаме тази наша енергийна зависимост от Русия да бъде пълна?
Не е ли по-добре да се вслушаме в предупреждението на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа изразено в Резолюция 1531/2007 и Препоръка 1779/2007 за опасността от използването на енергийните доставки като инструмент за политически натиск? Тези документи бяха приети от ПАСЕ след редица събития, на които ние бяхме не само свидетели, но дори и преки пострадали.
Ако правителството вземе предвид тези аргументи, отговорът му трябва да бъде само един – БелеНЕ!







Край на „Беленеадата“!
В.Лечител, бр. 11, 14 март 2013г.
 http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=7&b=375
     Дори само това да бе свършило 41-вото Народно събрание, то би останало в историята на България с поставянето на последната точка в 30-годишната сага на един безумен, наследен от социализма проект, целящ завинаги да обрече страната ни на енергийна и икономическа зависимост от Русия.
Сега протестиращите срещу енергийните монополи едва ли си дават сметка с какъв страшен монопол се разминахме „на косъм“.

Монопол, който щеше да зароби не само нас, но и децата, и внуците ни. Ние и днес нямаме пазар за тока, който произвеждаме, и се чудим как да свием производството му, а какво ли би било, ако още една ядрена централа произвеждаше много по-скъп ток?

При това в един модерен свят, за който пестенето на енергия става приоритет.

     • Г-н Тошев, Вие се включвате в битката срещу този пагубен за България проект преди 25 години. Като народен представител във всички Народни събрания – от 36-ото до сегашното 41-во, Вие непрекъснато отстоявате позицията си против АЕЦ „Белене“. Кои са най-ярките спомени, останали в съзнанието Ви, от този четвърт век?
     – Дори още по-рано. Понеже съм от Свищов, още като чух, че ще има такъв строеж, който да замести планирания ВЕЦ „Белене – Чоара“, отидох с велосипед до мястото и видях насипите стоварена баластра. Това беше през лятото на 1984 г. Недалеч има горещ минерален извор, който бележи мястото на т.нар Беленски разлом - една от причините за високата сеизмична опасност в района.

     През 1988 г. няколко души от Свищов започнахме да проучваме по-детайлно въпроса. Спомням си, че даже ходих от името на тази група до „Енергопроект”. На 26 октомври 1989 г. се записах за член на неформалното екологично сдружение „Екогласност”.

С едно писмо от 29 октомври същата година ги сезирах по темата АЕЦ „Белене”, която залегна в призива на "Екогласност" – той се раздаваше на шествието от 3 ноември 1989 година.

През декември същата година в Свищов вече имаше митинг срещу АЕЦ, на който говорих.





Спомням си, че тогава поисках оставката на премиера Георги Атанасов. Скоро след това той се оттегли, но едва ли заради моя призив. На 1 февруари 1990 г. инициирах създаването на „Свищовския комитет” в София, в който се записаха видни български учени, академици, професори, писатели и различни интелектуалци.

Така каузата на свищовлии намери национална подкрепа и солидарност. Това беше повод да се запозная и с много популярния тогава мореплавател Дончо Папазов.




На 15 февруари 1990 г. Свищов се вдигна на стачка срещу АЕЦ „Белене“. Целият град стачкуваше. Влаковете също бяха спрели!

     На 24 март с.г. с Дончо Папазов организирахме първата речна екодемонстрация по Дунава с около 60 лодки, катери и корабчета, имаше дори балон с кош, с които блокирахме пристанището на АЕЦ „Белене“. Тогава премиерът Луканов спря изграждането на този обект.

     На 17 май 1990 г. с Решение № 106 на МС, подписано от вицепремиера Чудомир Александров, се консервира обектът. Следващият кабинет, на Димитър Попов, взе решение № 288/28.08.1991 г. за конверсия на площадката в друг обект. Окончателно този обект беше закрит от правителството на Филип Димитров и закупеният реактор беше продаден. Така останаха нещата, докато правителството на Симеон – някога Симеон Български, а тогава вече Симеон Сакскобургготски, взе решение за закриване на енергоблокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“ и за да потуши вълнението в страната, заяви, че ще се строи АЕЦ „Белене“. След това започнаха да обосновават, вместо да има дебати преди вземането на решението. И така нещата продължиха до 27 февруари 2013 г., когато 41-вото Народно събрание още веднъж гласува за окончателно спиране на този проект. Това стана след един невалиден референдум, в който участваха едва 20,22% от имащите право на глас български граждани.
     • Какви бяха мотивите за съпротивата срещу идеята за строеж на АЕЦ в Белене?
     – Площадката, която беше избрана, е между Белене и Свищов. Знаете, че на 4 март 1977 г. Свищов пострада от тежко земетресение от 8-ма степен по 12-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник (която описва ефекта на повърхността), а според проф. Диню Канев и книгата му "Към тайните на релефа в България" (изд. 1988 г.) на пристанището на ХК „Свилоза”, което е в непосредствена близост до обекта АЕЦ „Белене”, степента е била 9-а. Имаше разпукан бетон, огънати жп релси, това се помни! Над 100 жертви от три поколения – загинаха цели семейства, с децата и старите хора! Тази трагедия не може да бъде забравена! Как е възможно след това да изберат такова място за площадка на АЕЦ и да настояват за нея? Екологичната експертиза на проф. Найденов, обявена във Великото Народно събрание, също беше остро отрицателна. Днес разполагаме с документи, че съветските специалисти са се противопоставили на строежа на тази площадка още през 1983-1984 г. Имаме документите, от които се вижда, че според тях от 400 построени АЕЦ и 300 в строеж тази площадка е с най-висока сеизмичност. По-късно, без съмнение под натиск, някои експерти си затвориха очите за този проблем. Затова в Народното събрание на 27 февруари т.г. заявих, че не можем да си позволим да провеждаме политика на руска рулетка по отношение на АЕЦ! В случай на авария България ще бъде изличена от картата на Европа. Това е ясно! Не може човешката алчност да води до човеконенавистничество и за да се спечелят милиони от някои, се подлагат на риск всички останали!

     Освен това в момента от изразходваните 1,2 милиарда лева на площадката са установени активи за около 50 милиона. Трябва прокуратурата да установи къде е изчезнала разликата между тези две суми. 

     • Няма ли да Ви обвинят, че се борите срещу АЕЦ в България, а съседните страни имат свои проекти за строеж на АЕЦ?

     – Същото предложение: да не се строят АЕЦ в сеизмично опасни зони в цяла Европа, внесох в ПАСЕ. Бях подкрепен от лидерите на групите на Европейската народна партия (Християндемократи), социалистическата група, либералите и Обединената левица. Надявам се предложението да бъде прието! Предложих да се забрани и строеж на АЕЦ край морските брегове ва Европа. Ако то се приеме, Турция също ще трябва да се съобразява с това решение. Защото, ако се построи ядрена централа при Инеада, край Резово, при евентуална авария целият морски бряг може да бъде замърсен с радиоактивни вещества, което ще съсипе туризма – не само в България.

     Площадката в Козлодуй не е сеизмично опасна поради „сеизмичната сянка” на Карпатите спрямо епицентъра във Вранча.

     Вече се появиха нови поколения ядрени реактори като този във Фламанвил – Нормандия, чието отработено гориво и отпадъци не са толкова радиоактивни и с такъв дълъг период на разпад. Първата термоядрена централа също е в строеж като международен проект. При положение, че има развитие на технологиите, защо ни е да си купуваме „чисто нов Москвич”? В момента при удължаване живота на реакторите в Козлодуй можем да си позволим да изчакаме масовото въвеждане на новите технологии, вместо да се заробваме със стари.

     • Референдумът на 27 януари т.г., иницииран от БСП, целеше да се наложи на България този опасен проект. Тогава Вие заехте най-правилната според нас позиция – да не се провежда такъв безсмислен референдум. За съжаление тогава Парламентът не се вслуша в гласа на разума и бяха пропилени напразно над 25 милиона лева от държавната хазна. Как стана възможно окончателното спиране на проекта със 114:40:0 гласа? Кои сили стоят зад тези цифри?

     – Дебатите в парламента бяха бурни. Разменяха се остри реплики, удряне по банките и пр., което се е случвало доста рядко преди. Социалистите бяха много изнервени. Дори се опитаха да променят дневния ред така, че точката да мине по-назад – с надежда да не се разгледа в този мандат.

Но групите на ГЕРБ и Синята коалиция, както и няколко независими, постигнаха това съотношение от почти 3:1, с което се сложи край на „Беленеадата”.

За да се отговори на нуждите на хората в Белене, Свищов и региона от поминък, е добре без бавене да се извърши конверсия на площадката и там да се построи друг обект, който да дава поминък на хората. 

Те не трябва в отчаянието си от бедността и безработицата да достигат дотам, че да пожелаят дори АЕЦ в задния си двор, само и само да имат работа и доходи днес, без да мислят за опасностите утре! 

Изоставянето на проекта АЕЦ „Белене“ трябва да доведе до отваряне на пътя за друг проект, който да е в интерес на хората от региона и да не е толкова опасен.


Ядрената енергетика – повече рискове отколкото ползи

Край Белене има разлом, който увеличава сеизмичаната опасност за площадката

http://argumenti-bg.com/11922/v-belene-da-se-postroi-neenergien-obekt/



6 януари 2012 17:34 | Лъчезар Тошев |



Лъчезар Тошев


В момента тече световен дебат за бъдещото използване на ядрената енергетика. Няколко страни вече решиха да затворят атомните си централи и да спрат този начин за добиване на енергия. Причините са много прости – рисковете, които вече съвсем не са теоретични след катастрофата в Япония, не съответстват на ползите. Рисковете са много по-големи.
Много европейски страни решиха да се откажат от ядрената енергия.
Аз съм против строежа на АЕЦ „Белене“.
Подкрепям силно идеята на министър Трайчо Трайков в Белене, където се предвиждаше да има ядрени мощности, да се построи друг – неенергиен обект, който да използва отличната инфраструктура на района.
От българска и от румънска страна има няколко пристанища, ферибот, жп връзки и от двете страни. Би могло това да бъде едно много добро начало за икономическото развитие на целия регион. Подкрепям идеята на площадката на Белене да не се строи ядрена централа, а друг обект, който да не е свързан с енергетиката.
Край Белене има разлом. Според геолози той е с дълбочина до 21 км надолу и пресича цяла България и част от Егейско море, много дълбок разлом, който увеличава сеизмичния риск на площадката.
Това е една опасна зона, на която не би трябвало да има строеж на ядрени мощности, тъй като ядрените мощности представляват едно опасно производство.
За това в Свищов от 1989 година гражданите започнаха да се противопоставят на строежа на тази атомна площадка, тъй като безопасността трябва да бъде над всички други аргументи.
Икономическият анализ, с който разполагаме, показва, че това не е икономически изгоден проект. Необходимостта от нова мощност трябва да бъде доказана с анализ.
В България няма място, където да се съхранява отработено ядрено гориво и това е един голям проблем. Такива хранилища не са предвидени извън самата площадка на АЕЦ „Козлодуй“.



В началото на 1990г. група интелектуалци по подобие на Русенския комитет от 1988г. организираха комитет в защита на Свищов.
Повечето от тях живееха в София, но тогава имаше чувство за солидарност с проблемите на другите и защита на справедливи каузи. 
Имената на част от членовете на комитета говореха навремето сами за себе си, а днес част от тях могаят да се намерят в енциклопедията.
Първото събрание на този комитет се проведе в салона на Института по молекулярна биология на БАН, с разрешението на директора - Акад.Румен Цанев, един от най-прочутите световни и български учени в областта на молекулярната биология тогава. 
Той самият се записа за член на комитета сред първите, както и неговата дърщеря Ирина Цанева. Част от членовете се записаха малко по-късно. 
Този комитет инициира и организира първата речна демонстрация срещу строителстното на АЕЦ-Белене. Вижте видеото от 24 март 1990г. по-горе!

Ето пълния списък на Свищовският комитет :

 
Членове на Независимия Национален Комитет за Екологична Защита на Свищов към 1 февруари 1990г.

Проф. Георги Русев, дбн
Акад. Проф. д-р Румен Цанев
Чл.кор. Проф. Олга Полякова-Кръстева
Проф. Д-р Георги Марков, дбн
Проф. Веселин Найденов
Доц.Никола Янков
инж.Митко Ненков
Лъчезар Тошев
Петър Слабаков
Радой Ралин (Димитър Стоянов)
Дончо Папазов
Георги Данаилов
д-р Мария Асенова Тошева
Гл.ас. д-р Станка Бурова
Ст.н.с. Атанас Буров
Невена Фетваджиева-Михайлова
Ст.н.с. Петър Берон
Иван Върбанов
Красен Станчев
Вероника Николова
доц. Евгени Ананиев
Ст.н.с. Лъчезар Карагьозов
Едвин Сугарев
доц. Здравко Лалчев
Ст.ас. Борис Дунков
Доц. Божидар Галуцов
н.с. Владимир Влайков
н.с. Николай Желев
н.с. Ирина Цанева
Ст.н.с. Асен Гъбев
Мими Ангелова
Нешка Робева
Юлия Гурковска
н.с. Ивайло Златанов
н.с. Юлий Павлов
Цветана Лазарова
Стефка Ганева
Рада Мутафчиева
н.с. Тома Томов
Люба Попова
Румяна Койнова
Румяна Славкова
Незабравка Николова
Вяра Николова


Допълнително са приети :



Петко Ковачев

Антони Тончевски

Емил Димитров