06 август 2016

ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ






Тропар, глас 7


Преобрази се на планината, Христе Боже,
като показа на Твоите ученици славата Си, доколкото можеха да я видят, та по молитвите на Богородица да осияе и нас,  Твоята вечна светлина.

Подателю на светлината, слава на Тебе.
Кондак, глас 7
На планината се преобрази, Христе Боже, и учениците Ти
доколкото можаха, да възприемат, видяха Твоята слава, та когато Те видят разпнат, да разберат Твоето доброволно страдание
и да проповядват на света, че Ти наистина си сияние на Отца.

Икона на Преображение Господне от Зографския манастир







Свищовската църква „Св. Преображение Господне”

Свищовската църква „Св. Преображение Господне” е една от най-старите църкви в Свищов. 



Първоначално се е казвала „Св. Николай” и е била съборна църква на града до построяването на църквата „Св. Троица” от уста Колю Фичето.

На 14.09.1810г. - Кръстовден,тя е изгорена от руската армия която изпълняваща заповедта на генерал Николай Каменски унищожава града. 

Възстановена е върху старите основи през 1836г. под името „Св. Преображение Господне”. Тя е трикорабна. Централният престол  е наречен на Св.Преображение Господне, северният е наречен на името на Св. Николай, а южният - на Св.Харалампий.

Още през 1830г. свищовлиите направили първото искане за възстановяване на църквата, която след пожара била въздигната само като паянтова постройка (Свищов - принос за историята му, Протоиерей Стефан Ганчев, Свищов,1929г. стр.56-57) 



Търновският митрополит Иларион Критски, чрез Вселенската патриаршия прави постъпки пред Високата порта за разрешаване на възстановяването на храма. От своя страна свищовлиите правят прошение до Видинския валия, който отправя към войводата на Свищовска околия Селим ага следното нареждане :
" Раите от варуша в гр.Свищов ми донисат, че гръцката църква на име Св.Никола в махала "Тодор" отдавна се нуждаела от ремонт. Молят да им позволим,чрез шириатско съдействие да бъде ремонтирана.  (...) Разрешаваме да се поправи църквата , но нищо да не се прибавя в извършване работата."



За набавяне на строителните материали помогнал и сръбският княз. 
Ето как станало това :

 

Писмо на княз Милош Обренович, до брат му - княз Ефрем Обренович,

30 юни 1835, Русе                                                Неофициален превод!

Любезни брате Ефреме,

Благоприятният вятър, който постоянно ни съпътстваше до Видин, ни съпровождаше и от Никопол до Русчук. Като оставихме на 28-ми Никопол, изпратени с отлично тържество от събраното народно множество и с топовни гърмежи, същият ден пристигнахме на конак в Свищов - щастлив град, който живее напълно по европейски.

Свищовският край - тамошният войвода и християните – тамошните българи, ни организираха отлично посрещане, също както беше и в Никопол.

Тази вечер дойде в Свищов и братът на Ч. Русчугския Паша Саид паша с голям брой конници, изпратен от светлия си брат Ч. Саид паша от Русчуг да ни поздрави!

Същата вечер дойде в Свищов и Нашият съветник Михаил Феодорович Герман със своята съпруга и с нашия агент Димитър Мустаков и с надзиретеля на Нашето село Херешта във Влашко Марко хаджи Стоил от Букурещ в Русчуг – оставил своето дружество в Русчуг.

По време на вечерята и след вечерята беше голяма веселба с тези, дошли в Свищов, които щяха с нас за Цариград да пътуват.

От Свищов тържествено изпратени, пристигнахме същия ден 29-ти благополучно в Русчук-голям и многолюден град, който отдалече представлява великолепна гледка.
(…)
Материали за историята на българския народ в архива на Сърбия. (на сръбски език), Балканолошки институт САНУ и Архив Србиjе, Београд, 1987г. - стр. 54.

Свищовлиите посрещнали княза, но явно са поискали от него помощ за църквата. Такава била обещана и след това в Сърбия пристигнал Димитър П. Папазоглу да си получи обещаното.


Княз Милош Обренович


Писмо на княз Милош Обренович до свищовлии

6 май 1836,
Крагуевац Неофициален превод!

До Богоизбраното Свищовско Общество

С ваше писмо от 10 април т.г.тук пристигна вашият пратеник Димитракий Папазоглу, който ми предаде вашите поздрави! Аз ви благодаря за тези ваши поздрави, а според моето обещание давам на вашия пратеник 150 греди – дървен материал (кересте), за вашата църква.

Нека Бог ви помогне и ви укрепи да доведете до край това дело и да славословите нашия Бог - и вие и чадата ви и вашите потомци.

Поздравявам целия ваш народ и семействата и чадата ви.

Съм към вас благосклонен,
                                                                Милош Обренович
                                                                    Княз сръбски 

По княжеска заповед

Яков Живакович
Директор на канцеларията 

Свищов – Принос за историята му, Протойерей Стефан Ганчев, Свищов, Печатница П.А.Славков, 1929г. - стр.57


Писмо на княз Милош Обренович до Дунавско-Тимокския военен комендант Стефан Стоядинович

13 юни 1836г.                                                            Неофициален превод!
Топчидере


Тъй като сме обещали на Свищовското Общество, известно количество греди за обновяване на църквата им, то нареждаме Ви с поверената Ви военна команда да отсечете 200 добри греди дълги от 15 до 20 аршина и да ги доставите до Куляк или до Прахово, където ще дойде един свищовлия с писмо от нашия адютант полковник Вучич Перишич и ще Ви се представи.
Предайте му ги – нека да ги откара.
Милош Обренович

Материали за историята на българския народ в архива на Сърбия. (на сръбски език), Балканолошки институт САНУ и Архив Србиjе, Београд, 1987г. - стр. 70.

Димитър П.Папазоолу е баща на баба Евгяна – съпруга на Димитър Начевич, който е съучредител и на Първото Българско Читалище – през януари 1856г. Дарил е своя къща за неговото устройване. Баба Евгяна е майка на Григор Начевич, на която той кръщава дъщеря си Евгения.
Махалата е наричана поп Тодорова, (поп Тодор или Кючук Тодор е бил свещеник в тази махала, на чието име е и била наречена. Съответно - енорията на църквата Св.Ап. Петър и Павел начело с поп Георги - бащата на чорбаджи Цанко , е наречена Поп-Георгиевата махала). Наричана е и "Средната махала", но също и "Гръцката махала", тъй като църквата Св.Преображение, като съборна църква на Свищов е била единствената в която се  е  служило на гръцки.
Това обстоятелство става повод за протеста на свищовлии срещу използването на гръцки в църковните служби.
  

На Велики четвъртък през 1843г. в нея известният по-късно Драган Цанков, като младеж провежда първата демонстрация срещу богослужението на гръцки език, като откъсва страници от гръцкото евангелие и кара хората да гасят свещите си, когато гръцкият владика Неофит Византиос служи на гръцки. Зад тази акция е стоял и архиерейският наместник сакеларий Иван Недялков

Поради това Митрополит Неофит Византиос наредил отецът да бъде окован във вериги, но поради бурните протести на свищовлиите владиката скоропостижно напуснал града, а отец Иван Недялков бил освободен.


(Дядо Сакеларий е дядо на Министъра на външните работи Иван Попов и пра(пра) дядо на певеца Константин Казански. Той е кръстил видните свищовлии проф.Иван Шишманов, Цветан Радославов и Алеко Константинов - родени и живяли в тази махала.)


През 1857г. като се възползват то правата дадени от Хати Хумаюна свищовлиите слагат камбана на църквата.

Това предизвиква остри протести от страна на турското население, стига се и до сблъсъци, но камбаната остава. 

Нападателите са пратени на заточение!

 Една църковна победа за българите! 

(100 години на храма "Св.Преображение" в Свищов, отец Христо Минчев, Свищов 1936г. стр.16)

Учителят Васил Манчов е описал този случай в спомените си.


 
Васил Манчов,
(1823 - 1906)
СПОМЕНИ
7. Камбаната
 

През 1857 година къде края на декември на основание Хатихумаюна, в който се говореше за свобода на изповеданията, в гр. Видин бяха обявили със съдействието на видинския владика да се окачи една камбана във видинската църква. 

От Видин известиха тая новина в Свищов. Това беше къде 22 декември. Народът изведнъж хвана да говори за това, направи постъпки пред настоятелството и изяви желание да действува за окачването на една камбана и в свищовската черква „Св. Преображение”. 

Речено и сторено. Рибарският еснаф стъпи на крак и от срещния ромънски градец Зимнич поиска от тамошната община една камбана, която се намирала на разположение. Догде дойдат поръчаните от града хора с разрешителното и общината от Зимнич на драго сърце им я предала.

 Като я донесли на скелята, някои от рибарите с радост я поели да я носят, така щото като минували през магазиите, разположени покрай крайбрежието на Дунава, подрънквали я сегиз-тогиз. 

Това обаче никак не се приело от турското население в града. Заръмжаха и повтаряха поговорката:

 „Гдето бий камбана, ходжа не вика и гдето вика ходжа, не бий камбана.” 

Кипна фанатизмът на турците. Събират се агите по кафенетата и одаите на беговете и решили на следующия ден да нападнат църквата „Св. Преображение и да унищожат камбаната.

 Срещу Рождество Христово рано ходжите завикала по викалата на джамиите с тия думи: „Който е мюсюлманин, да стане и да дойде да нападне черквата, а кой от турците е гяурин, да не дохожда.” През деня срещу Рождество се набраха от турските квартали мало и голямо. 

До обяд в Правителствения дом се държа мезлиш от всички по-първи мюсюлмани да разискват по кой начин да се нападне черквата, а читалищните членове се събраха на съвет да размислят какво да правят в тия опасни минути. 

Следобяд, къде 10 часа по турски, тръгнаха турците от Правителствения дом с каймакамина и мезлиша начело и се упътиха към черквата „Св. Преображение”. Читалищните членове, между които бях и аз, се бяхме събрали недалеко пред черковните врата на двора, защото черквата бе оградена с висок каменен зид. 

Ето зададе се и тълпата турци, близо от 1500 души, обръжени кой с пищови, пушки, ножове и дървета. Предварително се бяхме наговорили със свещеника поп Ивана да се подключат отвътре заедно с молещите се в черквата, която е каменна. Ние членовете излезнахме през малката портичка към двора на Костаки Аврамов и дойдохме пред чешмата недалеко от черковните орни врата да видим резултата.

 Разярената тълпа като една вълна идеше. Каймакаминът каза: „Що чакате, нападайте.” Понеже отвътре беше заключена с кофар, опита се разярената тълпа да счупи вратата, но не беше възможно. Не замина много време, донесоха стълби, туриха на дуварите и от двете страни, прескочиха в черковния двор и счупиха кофара на вратата. 

Тогава рукна разярената тълпа право на забитите четири мачти, на които беше обесена камбаната. Захванаха с брадви да секат диреците и след половин час чу се трясък от падането на стълбовете. Изреваха хиляди гласозе от тълпа- та в знак на радост, че свършиха една работа. Оттам излезнаха с намерение да нападнат училището и да нападнат и да ограбят християнското население, като избият първенците. 

Емин одабашията, който изпълняваше тогава длъжността на полицейски, излезе пред разярената тълпа и се обърна да им говори. „Стойте! — извика. — Утре ще додем и ще видим какво ще правим.” И тълпата се спря. Каймакаминът и мезлишът от къщата на Коста Станчев, срещу чешмата, съветваха тълпата да се разпръсне, че утре ще ги събере пак. 

Както се научихме, каймакаминът с мезлиша повикали тогавашните чорбаджии Николчо Векилев и Николаки Ценович и ги питали каква е тази работа да дигате вие без наше знание камбана. 

Те отговорили: „В това ние не сме виновни, то е дело на младите, не ни слушат.” И турците тогава се заканили да накажат младите. Щом вечерта се разотидоха, ние младите се събрахме в читалището и като се поразговорихме, решихме да известим и поискаме първо помощ от Зимнич. 

Николай Попович и някои други от помежду нас се заловихме да пишем писма до коменданта на Зимнич, до владиката в Търново и до пашата търновски, съвременно и до видинския паша, до австрийския консул във Видин, до видинския владика и до председателя на Дженаем мезлиша (съвет по престъпленията). 

Писахме в Букурещ до австрийския и френски консули и до самото Министерство на вътрешните дела и в Цариград до някои посланици и до Великия везир и в Атина до някои гръцки вестници. 

Обяснявахме положението на града с молба да предварят опасността. Също до владиката, пашата и австрийския консул в Русчук. Повикахме някои опитни като Димитраки Дашев и някои други млади търговци, които като известни патриоти на драго сърце поеха да занесат тия писма — едни по леда в Романия, други — в Русе, а трети — във Видин, Цариград, Атина — през Плевен. Цяла нощ работихме над кореспонденциите и призори ги дадохме да ги занесат на определените места. 

На сутринта, на първия ден на Рождество Христово, градът беше тих, като пуст. Никой не излизаше навън. Даже и турците се разкаяха за тази постъпка. На самия ден на Рождество къде вечерта изпратиха от мезлиша агите да викат някои граждани да се помиряват, но никой от гражданите не смееше и не искаше да излезе от къщи навън. 

На 26 декември 1857 година се зададе от Русчук стафета от русенския паша и като оставил писмо до каймакамина, дойде в читалището и донесе писмо от австрийския консул, владиката и Иванчо х. Величков, които ни известяваха да се държим и да не се отчайваме, защото пашата е поръчал и тръгнали двеста души низами, за да преварят този бунт. 

Щом видяха турците това, те се смаяха и уплашиха. На 28-й пристигнаха от Търново от владиката и от някои по-първи граждани писма, с които ни пишеха да не се отчайваме, защото са взети мерки и и пашата изпраща Мехмед бей. 

Срещу Нова година Дунавът не беше замръзнал добре и се зададе една военна дуба, която гърмеше с топове и наближаваше града. 

На главната мачта се развяваше санджакът на видинския паша. Ние не се забавихме и събрахме децата от училището и с чемширови китки и ръце го посрещнахме доле на скелята. 

Аз и учителят Емануил Васкидович заведохме пашата в къщата на Димитраки Начевич. Щом дойде пашата, с него дойде и Ениз ефенди, председателят на углавния съд. 

На втория ден се откри в Правителствения дом изследователен мезлиш. 
Ениз ефенди повика и християните да свидетелствуват кои мюсюлмани са били. 

На часа учителят Васкидович отиде и си даде показанията, разправи как е било. 

Даде като подбудители каймакамина и няколко от турците. После отидох аз. 
Вътре в стаята, гдето се събираше мезлишът, беше окичено с черни пердета. Имаше маса с черно евангелие и кръст отгоре над него. Иконом поп Христо с кръст в ръка искаше да се кълнем. 

Аз като си дадох показанията, разправих как е била работата, как един фанатик, ага Хаджи Шабан, който предвождаше тълпата, казваше: „Юруш, дин кардашлар (тичайте, братя по вяра), да идем да строшим камбаната, да разрушим училището и да насечем на късове тия гяури и от тях по-предните да обесим на стълбовете на тази камбана.” След това се заклех. 

След мене отиде Димитраки Икономов и той си даде показанията. Тогава, като видяха, че ние не се уплашихме и че целият град е готов да свидетелствува, повикаха тия лица, които ние бяхме показали.

 После, като повикаха главните виновници на тоя бунт, осъдиха 24 души от виновните аги на заточение, кои във Варна, кои по други места в България, колкото за очи. Тогава Видинският паша след 4-дневно бавене тръгна за Видин. 

След една година тия заточеници се върнаха, догдето се забрави тази крамола. После хванаха да пристигат от разни меря и вестници, и частни писма да се уведомяват за случката. “Дневница”, който излизаше под редакцията на Раковски в Нови Сад, публикува няколко мои кореспонденции. 

Запазена църковна кондика показва, че църквата поддържа и "Славяно-болгарското училище Божественаго Преображения" основано от Христаки Павлович през 1841г. 
(След основаното от него през 1831г.първо българско класно училище- в Долната махала на Свищов), а след това и още две училища - обявени за съединени училища.

След смъртта на Христаки Павлович, енориаршите на църквата се застъпват пред сръбския княз за даване на стипендия на един от неговите синове - Димитър Павлович.Негов брат е прочутият художник Николай Павлович.

Д-р Димитър Павлович


Писмо на Свищовската община до Лазар Арсениевич – министър на по правосъдието и просветата
19 септември 1849г. 

                                                  Неофициален превод!




Ваше Високородие
Благодетелний Господине,

Във време, когато всеки европейски народ се грижи за просветата, то нужно е и ние безусловно към това всячески да се стремим.

Благодарение на Бога ние се трудим и въпреки всички противни обстоятелства с Негова помощ малко или много успяваме.
За това най-много благодарим на всемилостивия наш Цар, а след него на Вас .
Едновремено с нашата благодарност се молим, Ваше Високородие да бъде винаги здрав.

Затова днес общогласно дерзаем препокорно да се обърнем от името на нашия Град към Вас за детето на име Димитър Павлович на възраст 15 години, син на покойния учител в Свищов Христаки Павлович, с молба да издействате да бъде записано в първи клас на Белградската гимназия. 


Учителят Христаки Павлович
 
Молим Ваше Високородие да благоволите да го представите пред Съвета, който милостиво да отпусне за него някакво правителствено подпомагане и да заповядате на учителите в гимназията да го приемат за редовен ученик и да го гледат така, както сръбските синове!

Ние молително желаем това препоръчано дете, което по природа показва добър успех в науката, след това да бъде полезно на своето отечество.

Съвестно свидетелстваме, че бащата на споменатото дете умря в дълбока бедност, а и неговата вдовица скоро след това се пресели във вечността оставяйки своите бедни деца на общата милост.

Прочее ние, заедно с цялата общоградска общественост, Ви го препоръчваме и Ви умоляваме за милост.

Сме до века благодарни, благосклонни и покорни
раби :

Никола Д.....
Никол.....
Христу Попов
.......
Афанас......
Начович......
Николчу Алтънович
Материали за историята на българския народ в архива на Сърбия. (на сръбски език), Балканолошки институт САНУ и Архив Србиjе, Београд, 1987г. - стр. 270-271.


През януари 1856г. след служба в църквата група възрожденци отиват в близката къща на Димитър Начович и основават Първото българско читалище. (Вж. статия по този въпрос на линка по-долу)


Къщата на Д.Начович, където е създадено Първото Българско Читалище през 1856г. Днес - Археологическият музей в Свищов.
 
 

В тази църква през 1868г. е създаден и първият български светски хор от Янко Мустаков. 

Първият български светски хор


Янко Мустаков


През 1871г. църквата е осветена от Екзарх Антим I,въпреки, че в нея се е служило от 1836г.

Тогава, в тази църква на път за Цариград  екзарх Антим I обсъжда със свищовските възрожденци стъпките, които трябва да бъдат предприети в борбата за признаване на българския Екзарх.
Разменени са телеграми по този въпрос с Великия Везир, които показват ,че ориенталската османска администрация, не е действала така бавно, както си представяме.


На 26 януари 1872г. Яни Станчоолу изпраща на Великия везир телеграма, подписана и от иконом поп Христо, Ланза Костов, Иван Панев, К.Г.Аврамов и Атанас Каракашев.

"Дерзаем още да молим Ваше Височество, да благоволите да се потвърди познатия Устав за управлението на нашата Екзархия и се издаде висока заповед за избирането на Екзарх.

Защото чрез гореприведената постъпка на нашите свещеноначалници духовната част на императорския ферман е решена вече.

Отговор на Великия Везир - на 27 януари 1872г.

До Свищовския Каймакамлък

За българския въпрос, като наближава вече да се свърши, когато Н.В. Султанът е решил тази работа, един час по-скоро да свърши, българите по някои неуместни слухове, че уж техните тук представители щели да се проводят на заточение, много са се смутили, за туй, нека бъдена всекиго в знание, че освен че тези слухове не са истинни - работата българска напротев, ще се свърши в най-късо време с най-благоприятен и угоден начин. Тъй се известява от Н.Височество до нас, а и Вам се доставя същото, за да го съобщите на първенците в града.

Януарий 27, подписал Ахмед Ресим

Отговор на свищовлиите - 28 януари 1872г.

Като сме се отнасяли денонощно за всяка наша нужда до славния Османский престол, изразяющи нашите желания, във всеки случай се  е изливало царско благоволение на нас, тъй също и благоволението на Н.Височество Садразаминът, както и благоволението на Ваше Височество.
За сега просихме решението на българския църковен въпрос, по и тъй, според Височайшия телеграм до местния каймакамлък наближава да се свърши.

Артък, за да изразим в този случай нашата благодарност превъзхожда нашите сили и съчувстваме още особена радост, че туй стана по времето на Ваше Височество и даваме още, че тази радост е обладала всичкият български народ от най-голям до най-малък и ще остане вечно в сърцата ни.
Затуй не ни остава друго, освен да молим Бога от сърце за дългоденствието на Н.В.Султана, както и за всичките негови чиновници. "

На 10 март 1872г. Негово Блаженство Екзарх Антим I пристига в Свищов и от Свищов заминава за Цариград за да заеме престола - придружаван от Йоан (Яни) Д.Станчов.

(извадки от книгата на Протиерей Стефан Ганчев  "Свищов- принос за историята му" , ПА Славков,1929 г.)
  

На 16.07.1877г. там се създава Свищовската губерния, което е началото на местната власт в България.

В тази църква се намира паметна плоча на загиналите свищовлии и военни  от Свищовския полк в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война, в това число в прочутата Епопея при Дойран.


Църквата „Св. Преображение Господне”
в Свищов трябва да бъде спасена

В началото на 2010г. разместване и пропадане на терена застрашиха църквата „Св. Преображение Господне” от пълно разрушаване. 


 
За да бъде спасена църквата, е необходимо да се укрепи терена и да се реставрира сградата.
От еврофонд „Солидарност" са  отпуснати 50 000 лева за ремонта на „Свето Преображение Господне". Още 50 000 лева са дадени от общинския бюджет. 

Правителството отпусна сумата от 600 000 лева за укрепване на сградата. 

В момента работата по възстановяването е спряна, поради грешка в проекта, но се надяваме скоро работата да тръгне отново.Извършват се някои подготвителни работи. При притвора на храма са разкрити базите на няколко колони, което показва, какъв вид е имала старата църква Св. Николай.

На 6 февруари 1884г. от южната страна пред входа на храма е погребан иконом Алекса поп Петров. Приписка за това има на есив псалтир подарен на църквата от роднините на свещеника, а текстът е от учителя Владимир поп Иванов - синът на сакеларий Иван Недялков. Владимир поп Иванов е баща на Министъра на външните работи Иван Попов, имащ голяма заслуга за връщането на Южна Добруджа на България с Крайовската спогодба от 7 септември 1940г.




Църквата "Св.Преображение" за българите е  място на памет  - за борбите за съдаване на българска църква и българска нация.

Затова църквата трябва да бъде спасена от разрушаване!




Свързани публикации:

 

СПОМЕН ЗА НАЧАЛОТО : 160 години от създаването на Първото Българско Читалище, Свищов - 30 януари 1856г.

http://toshev.blogspot.bg/2016/01/160-30-1856.html



ЧЕСТИТА 160-ТА ГОДИШНИНА ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЧИТАЛИЩЕ

http://toshev.blogspot.bg/2016/01/160.html



Честит Петровден !

Кратка история на църквата Св.Св. Петър и Павел в Свищов




СВИЩОВСКИЯТ КРЪСТ




ИЗГОРЯЛСТВОТО :

Изгарянето на Свищов на Кръстовден 1810г.

http://toshev.blogspot.bg/2015/09/1810.html


14 септември - Кръстовден - Памет за Изгорялството

Извори за историята на Свищов 



 Драган ЦАНКОВ
http://toshev.blogspot.com/2014/08/blog-post_9.html




Константин КАЗАНСКИ: Живях и продължавам да живея един творчески живот, който не бих променил за никаква „успялост“!
Със свищовлията Константин КАЗАНСКИ разговаря свищовлията Лъчезар ТОШЕВ
http://toshev.blogspot.com/2014/09/blog-post.html
 

130 ГОДИНИ ОТ СЪДАВАНЕТО НА СВИЩОВСКАТА ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ