От архивите на Ватикана за войната : Писмото на Монсеньор Ронкали до Цар Борис

Монсеньор Анджело Ронкали - бъдещият папа Йоан XXIII,  дълги години е апостолически пратеник (визитатор) в  България 1925-1934г. (тогава все още в България няма папски нунций), както и Архиепископ на Месемврия (Несебър).

 Днес той е светец почитан от Католическата църква.  През 2000 г. е обявен за блажен от папа Йоан Павел II, а през 2014г. папа Франциск го обявява за светец.

На 30 юни 1943г. Монсеньор Ронкали, от Истанбул изпраща писмо до цар Борис III, с когото са били в отлични отношения.

Монсеньор Ронкали с цар Борис при посещението им на пострадалите от Чирпанското земетресение, 1928.

В писмото видният католически духовник - който дори си спечелва прозвището "българският папа", заради доброто си отношение към нашата страна е апелирал към Цар Борис, да се намеси за спасение на евреи, чиито имена той изпраща в списък приложен към писмото.

Към него (на 26 май 1943г.) се е обърнал Хаим Барлас от комитета организиращ прехвърлянето на евреи в Палестина, установил се в Истанбул.

От други източници - в т.ч. от аташираният в Истанбул към Монсеньор Ронкали Луиджи Бресчани (Luigi Bresciani), който се е занимавал с документите по случая, се разбира, че става въпрос за издаване на български визи за евреи, които искат да заминат през Турция за Пелестина.

В резултата от апела, необходимите български визи са били издадени.
 
(Вж. John XXIII: Witness to the Tenderness of God. By Loris Francesco Capovilla, pp 37-38, Mediaspaoul, Serbrooke, Canada, 2001. Translated from Italian Bianca Zagolin - from Giovanni XXIII, Edizioni San Paolo, Cinisello Balsamo, Milano 1997)


Не става ясно от писмото, дали  на Монсеньор Ронкали, са били известни събитията от март 1943г., както и предотвратяването на депортацията на българските евреи - в т.ч. след намесата на Българската Православна Църква и 43-мата депутати от мнозинството, начело с Димитър Пешев.


Ето неофициален превод на писмото :
 

 

251. Апостолическиски делегат в Истанбул Ронкали до цар Борис

 

                                                                                       Истанбул 30 юни 1943

 
 

Призив за акт на милосърдие в полза на българските евреи

 Cрещата с Ваше Величество би ми доставила голямо удоволствие, преди всичко за да потвърдя лоялността на моето чувство към Bас, към Нейно Bеличество Царицата, към Bашето семейство, а още повече за да открием заедно мотиви за насърчаване и увереност в несигурността на тези временa.

 

Но през последните няколко месеца спрях посещенията си в Гърция, където остана Mонсеньор Теста, който продължава да поддържа много добре работата си и моята; и не знам кога ще ми се отдаде да мина през София.

Междувременно използвам всяка възможност да пръскам човешки и християнски дела наблаготворителност по съдбоносния и труден път, по който всички вървим.
 

Както Ваше  Величество знае добре, Светият престол, верен на своята традиция, продължава да умножава формите на благотворителната помощ към тези, които страдат от войната,от всички езици и от всички народи, без да изключва синовете на Израел, за да ненаруши универсалното послание на Христос.  Смирено се стремя  да работя следвайки неговите стъпки. 

И точно тази благотворителна дейност, която се предоставя също така и  на евреите, ми дава възможност да се обърна към сърцето на Ваше Величество.
Знам, твърде добре, че е напълно вярно  - както прочетох в информациите идващи от България – че никой не се интересува за повечето от  тези синове на Юда. Но наред с виновните има толкова много невинни. И случаите изобилстват, когато малките жестове на милосърдие, освен голяма чест, която те носят на достойнството на един християнски владетел, стават пред Бога  на милостта, благословение в дните на изпитание.   Позволявам си да приложа, в отделни листове, някои от тези случаи.
Една дума или жест от страна на Вашето Величество може да гарантира запазването и спасението на цели семейства.
Нека Ваше Величество благоволи да ми прости, ако бързайки се осмелих да стигна направо до Вашата Августейша Персона и да Ви помоля да приемете отново подновения израз на моята почит – винаги много предана и любяща, както и към Вашата Августейша съпруга.


 На копието запазено в архивите на Ватикана, Монсеньор Ронкали е сложил своя бележка на италиански език за това, че Царят е отговорил устно на този апел, чрез Монсеньор Мацоли и други лица, които от своя страна са му предали царския отовор.


"Н.В. отговори устно, с посредничеството на Монсеньор Мацоли и монсеньор Романов, предадени ми чрез Монсеньор Риги и дон Риян.
Царят е действал, но  и той има своите трудности, които моли да бъдат разбрани.  Действия в полза на едни, пораждат ревност в други.  Пак повтарям, той е действал." е записал бъдещият папа. 


Монсеньор Мацоли по това време е апостолически пратеник  в София, а Монсеньор Жан Романов е апостолически викарий на София и Пловдив до 1942г. се казва в бележка под линия на арихиварите на Ватикана.
Монсеньор Виктор Риги е секретар на апостолическия делегат в Истанбул.

(Actes et documents du Saint Siege relatifs a la Seconde Guerre Mondiale. Vol. 9, Le Saint Siege et le victimes de la Guerre, Janviere-Decembre 1943, Doc. 251 pp.371-372, Libreria Editrice Vaticana, 1975)