Днес, 1 август 2019г.
Премиерът на Република България
Бойко Борисов
и
Премиерът на Република Северна Македония
Зоран Заев
откриха възстановения паметник
на
Константин Каварналиев при Дойран.
Видео :
Бойко Борисов:
Всеки паметник е важен, за да могат хората да помнят
историята
Геройската смърт на полк. Константин
Каварналиев
/Посмъртно произведен в Генерал-майор/
Полк.
Константин (Коста) Великов Каварналиев е роден в Шумен през 1866г.
Постъпва във Военното на Н.В. училище с 6-ти випуск.
Като
юнкер е изпратен на фронта в Сръбско-българската война през 1885 г.
и се отличава в сраженията при Сливница, Цариброд и Пирот, късето е
произведен в офицерски чин. Завършва Военна академия в Белгия и специализира и
в Италия. На 15 декември 1907 е назначен за началник-щаб на 5-а пехотна
дунавска дивизия. През 1912 – 1913г. в началник щаб на 4-та пехотна Преславска
дивизия.
През Междусъюзническата война е назначен за командир на 3-та бригада от Трета пехотна балканска дивизия.
През Междусъюзническата война е назначен за командир на 3-та бригада от Трета пехотна балканска дивизия.
Без да
позволят да бъдат обкръжени, българските полкове се изтеглят на север. Кукуш е
изгорен до основи и гръцката армия се устремява към Дойран. Полковник
Каварналиев разполага само с два полка – 32-ри и 42-ри, които на всичкото
отгоре са непълни и имат общо едва 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000 бойци.
Един срещу четиринадесет.
Боят пламва
със страшна сила на 18 юни 1913 г.
Резерви и поддръжки от тила не идват.
На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите:
„Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!“
Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно – при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци.
Резерви и поддръжки от тила не идват.
На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите:
„Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!“
Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно – при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци.
И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя
единствения резерв – себе си.
Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана, гърците се отказват от настъпление към България.
Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана, гърците се отказват от настъпление към България.
По време на
сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не
напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия.
Няколко часа по-късно полк. Каварналиев умира от загуба на кръв.
Няколко часа по-късно полк. Каварналиев умира от загуба на кръв.
През 1916 г.
в чест на Константин Каварналиев от 9-а Плевенска дивизия е издигнат паметник
със 7-метров обелиск на мястото, където е погребан полковникът.
Намира се на
малък хълм, непосредствено до пътя за Валандово, на 3-4 км от Дойран.
Той е
с надпис :
„Полковник Каварналиев,
загинал за свобода и родина,
от 9-ата Плевенска дивизия“.
от 9-ата Плевенска дивизия“.
Паметникът е открит с прочувствена реч на полк. Борис Дрангов
(загинал по-късно на завоя на Черна).
В
присъствието на войскови части от 9-а Плевенска пехотна дивизия е извършена
панихида от полковите свещеници. Монументът е бил взривен през 1966 г. по време
на акцията по унищожаване на всички български военни паметници в Македония,
като отломките му са били разхвърляни в района.
 |
| Разрушеният паметник |
През 2009г.
паметник, копие на разрушения е поставен в гр. Шумен.
