“Самоубийството на полковник Сава Куцаров обаче е истинско. Има очевидци.
На 11 октомври в сградата на “Патриарх Евтимий” 22 се появява Главинчев. Необходим му бил за разследване бившият директор на полицията.
Комендантът майор Банков, на когото вече са му дърпали ушите от Военното министерство за подобни”взимания и невръщания” на негови арестанти, се опъва: да му предаде Левчо писмено нареждане. С подписите и на вътрешния, и на военния министър.
Докато да изготвят ордера, във военния арест тресва съдбоносният изстрел.
Научил кой е дошъл за него, Куцаров се е прострелял в главата с пистолет, неизвестно къде и как укриван досега.
Сред вещите му намират писмо до семейството:
“Днес ме изискват в Дирекцията на милицията. Ако отида там, очаква ме бавна и жестока смърт”.
Възпитаник на Военното училище в София и завършил право във Франция, Сава Куцаров две десетилетия води борба с “болшевишкия тероризъм”.
След априлския атентат в черквата “Света Неделя” през 1925 г. той е измежду онези изпълняващи заповеди офицери, които отвръщат на комунистите с удар, адекватен на тяхната жестокост.
По-нататък натрупва “грехове” като военен юрист и началник на вътрешното контраразузнаване при Щаба на войската.
Директор на полицията през трите последни месеца до преврата, шумкари не е гонил – това е задача на жандармерията.
На 16 септември, когато на близките му разрешават свиждане, Куцаров им казва:
“За мен животът няма повече смисъл. Това, срещу което съм се борил цял живот, стана. Видях трагедията на българския народ”.
Видял е само началото й…”
Откъс от книгата на Христо Троански, "Убийствено червено",
София, 2004 г.
Ето и самото предсмъртно писмо на полковник Сава Куцаров, което ми предаде преди няколко години неговият син, сега покойник.
