09 ноември 2021

ЗА РЕАБИЛИТАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЕРМАНЦИ ИЗСЕЛЕНИ В СССР СЛЕД 1944г.

 

 


 

 


ДВЕСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ София, четвъртък, 6 ноември 2003 г.

 Открито в 9,02 ч.

06/11/2003

https://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/951

 

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Гергана Грънчарова и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.

(…)

 

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! 


“ДОКЛАД

относно Законопроект за допълнение на Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани
лица, № 154-01-3/10.07.2001 г.

На редовните си заседания от 20.09. и на 11.10.2001 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от народния представител Лъчезар Тошев законопроект за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и постъпилите становища от: Министерството на външните работи – Дирекция “Права на човека”, Министерския съвет – Дирекция “Правна” и Министерството на правосъдието.
Вносителят предлага кръгът на лицата, които подлежат на политическа и гражданска реабилитация, поради това, че са били репресирани, да бъде разширен и с тези, които са били насилствено изселвани в Съветския съюз след 09.09.1944 г. Засегнатите лица тогава са били български граждани – от 17 до 45-годишна възраст, предимно от германски етнически произход, но също унгарци, чехи и други, които са били насилствено въдворени в трудови лагери в Съветския съюз, при тежки условия, станали причина за смъртта на голяма част от тях. Единствената причина за изпращането на тези български граждани в Съветския съюз е техният етнически произход. Репресирането на лица поради етническия им произход е престъпление срещу човечността.
Конституцията на Република България гарантира недискриминирането на лица, поради етническия им произход.
Ето защо комисията смята, че пропускът в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица трябва да бъде поправен и засегнатите лица, макар и късно, да бъдат реабилитирани.
Като взема предвид горните аргументи, комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Докладът е приет със 7 гласа “за”, 1 “против” и 1 “въздържал се”.”

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, доц. Мингова.
Господин Ляков, заповядайте като заместник-председател на Комисията по въпросите на гражданското общество да представите доклада на комисията.


ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Благодаря Ви.


Уважаеми колеги!


“СТАНОВИЩЕ

относно Законопроект № 154-01-3 за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от Лъчезар Тошев

На свое заседание от 17 юни 2002 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа Законопроект № 154-01-3 за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от Лъчезар Тошев.
Този законопроект има за цел да допълни и прецизира кръга на правните субекти, спрямо които се прилага сега действащия Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Предвиждат се срокове, в които да се извърши реабилитацията – не по-късно от 30 дни след установяване на обстоятелствата и срокове, в които може да се подаде заявление за реабилитация – три години след влизане на закона в сила.
Предложението да се увеличи кръгът на лицата, които да се ползват от реабилитацията е справедливо, тъй като предлаганата хипотеза засяга широк кръг от лица и вносителят правилно посочва в мотивите си, че репресирането на етническа основа е престъпление – престъпление против националното и расово равенство по Глава първа на Наказателния кодекс, тоест не би следвало да се толерира едно такова престъпно поведение.
Комисията по въпросите на гражданското общество приема мотивите за основателни и единодушно предлага законопроектът да бъде приет на първо четене”.

 

(…)

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Ляков.
Вносителите могат да представят своите законопроекти по реда на постъпването им.
Заповядайте, господин Тошев, да представите Вашия законопроект, който е внесен на 16 юли 2001 г.


ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
В интерес на истината трябва да Ви кажа, че съм внесъл такъв законопроект още през 1992 г., когато председател на Народното събрание беше господин Стефан Савов. От тогава до сега вече четири мандата поставям този въпрос за решаване. Въпросът минава в комисиите с положително становище, но в момента за първи път достига до пленарната зала.
За какво става въпрос? В Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица в чл. 1 е изреден изрично кръгът на лицата, които подлежат на реабилитация по този закон. В него не са включени една категория лица, които след 1944 г. са били изселени насилствено в бившия Съветски съюз в трудови лагери близо до гр. Одеса. Голяма част от тях поради тежките условия са загинали в тези лагери и само малка част са се върнали обратно. Причината да бъдат изселени насилствено в периода, в който България е била в състояние на примирие, но преди Парижкия мир, е била тази, че те са били от германски етнически произход, но са били родени в България, били са български граждани и техните родители са били български граждани. Причината да бъдат считани за т. нар. враждебно настроено население е само техният етнически произход. Очевидно е, че когато една репресия се извършва поради етническия произход, поради това, че едно лице просто се е родило такова, без да е извършило нищо друго лошо, тогава това дори може да се счита като престъпление срещу човечността, защото не е човечно някой да бъде преследван заради своя етнически произход.
През 1992 г. при мен дойде господин Ото Щолц от Русе, който ми постави този въпрос. Той е подал документите си по този закон, за да бъде реабилитиран като изселен в Съветския съюз насилствено, но му е било отказано, тъй като в чл. 1 няма такава категория граждани.
Затова смятам, че трябва да направим необходимото – с добавка в чл. 1 и с възобновяване действието на закона в Преходните разпоредби, тези български граждани, които са били насилствено изселени в Съветския съюз, да бъдат реабилитирани.
За ваша информация в бившия Съветски съюз този въпрос е бил дискутиран и е било решено, че извършеното е било престъпление, като след това гражданите бъдат реабилитирани. Съветският съюз обаче се разпадна, така че това решение не е могло да бъде приведено в действие.
Смятам, че от наша страна трябва да изразим своята политическа воля, като разширим кръга на лицата, подлежащи на реабилитация, и с тази категория български граждани, които са били насилствено изселени в Съветския съюз след 1944 г. Смятам, че по този начин ще постигнем справедливост и ще покажем нашата категорична воля да уважаваме човешките права и да осъждаме всякакви престъпления срещу човечността, всякакви престъпления на етнически принцип. Надявам се, че не само в комисиите, но и в пленарната зала ще постигнем единодушие по този въпрос. Затова очаквам вашата подкрепа. Благодаря.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Откривам дебатите по трите законопроекта.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези три законопроекта или по някои от тях?
Има ли желаещи народни представители? Невероятно, но факт – не виждам вдигнати ръце.
След като няма желаещи, ще поставя на гласуване по реда на постъпването им и трите законопроекта на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносител господин Лъчезар Тошев.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 129, против 15, въздържали се 11.
Законопроектът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносител Лъчезар Тошев е приет на първо четене.

 

 

ТРИСТА ДВАДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ София, сряда, 4 февруари 2004 г. Открито в 9,03 ч.

04/02/2004

 

https://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/841

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
Законопроектите са внесени от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители - Ахмед Юсеин, Мирослав Севлиевски и Марио Тагарински.
Моля, господин Юсеин, да започнете с обобщения доклад на комисията.


ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, 

“Закон за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица”.


Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: 

Бихте ли представили § 1, защото по него няма предложения.


ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН:


“§ 1. В чл. 1 се създава т. 9.
”9. български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.


Има ли изказвания по наименованието на законопроекта и § 1 от него? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете, които са на вносителя и са подкрепени от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.


ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Предложение на комисията за § 1а. Като приема по принцип предложението на народния представител Васил Василев и Румяна Станоева, направено към § 5, комисията предлага то да намери систематично място в § 1а със следната редакция:
“§ 1а. В чл. 1, т. 1 се прави следното допълнение:


1. След думите “1944-1945” се добавя “освен ако са реабилитирани по съдебен ред”.


§ 2. В чл. 2 се създава т. 7:


“7. български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да докладвате и § 3.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН:


“§ 3. В чл. 3 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1:
а) след думите “1-5” се добавя “и 7”;
б) след думата “родители” се добавя “братя и сестри”.
2. В ал. 2 след думите “родители” се добавя “братя и сестри”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 3 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1:
а) след думите “1-5” се добавя “и 7”;
б) след думата “родители” се добавя “братя и сестри”.
2. В ал. 2 след думата “родители” се добавя “братя и сестри”.
3. Създава се ал. 3:
(3) На братята и сестрите на репресираните лица по ал. 1 и 2 се изплаща обезщетение, само при условие че искане за такова обезщетение не е предявявано или изплатено на техни деца, съпруг или родители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези три параграфа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на § 1а, 2 и 3, подкрепени от комисията.


Гласували 83 народни представители: за 67, против 8, въздържали се 8.
Текстовете са приети.

 
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Текстът на вносителя е следният:
“§ 4. Член 4, ал. 3 се изменя така:
“(3) Когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по предходните разпоредби, установяването им се извършва от централна комисия по ред и в състав, определени от Министерския съвет.”
Предложение на народния представител Ахмед Юсеин:
“В чл. 4 ал. 3 да добие следната редакция:
“(3) Когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по предходните разпоредби, установяването им се извършва от централна комисия по ред, определен от Министерския съвет.”
Да се създаде нова ал. 4 със следния текст:
“(4) В състава на централната комисия освен представител на Министерския съвет да бъдат включени представители на МВР (архива), представител на Министерство на правосъдието и от Съюза на репресираните в България.”
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. Член 4, ал. 3 се изменя така:
“(3) Когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по предходните разпоредби, установяването им се извършва по ред, определен от Министерския съвет от централна комисия, която се състои от представители на Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, както и на представители на организациите на репресираните в България, със съдебна регистрация до 1 декември 2003 г.”


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на § 4 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 79, против 13, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Господин Юсеин, имам въпрос към Вас преди да започнете да докладвате § 5. Вие предлагате три варианта? Какви са?
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Два варианта са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И двата варианта ли са подкрепени от комисията? Как да се гласуват?
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Вторият е подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да представите § 5.
Не е необходимо да представяте текста на вносителя. Моля да представите окончателната редакция на комисията. Започнете с предложенията.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Предложение на народните представители Васил Василев и Румяна Станоева – в чл. 9, ал. 1 след цифрата “9” да се добави: “както и реабилитираните по съдебен ред, осъдени от Народния съд 1944-1945 г.”
Комисията подкрепя по принцип предложението и го отнася систематично към § 1.
Предложение на народния представител Ахмед Юсеин:
В чл. 9 ал. 1 да се измени така:
“Чл. 9. (1) Лицата, които са реабилитирани по този закон за това, че са били в затворите, лагерите и поделенията на МВР…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинявайте, господин Юсеин, че пак ще Ви прекъсна. Моля да прочетете само един от двата варианта, сега не мога да се ориентирам, който не се подкрепя от комисията.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Вторият вариант се подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля тогава да прочетете първия вариант, който не се подкрепя от комисията, така, както започнахте.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: 
“Чл. 9. (1) Лицата, които са реабилитирани по този закон за това, че са били в затворите, лагерите и поделенията на МВР в периода 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и са пенсионери или им предстои пенсиониране, получават добавка към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии в следните размери:
Първи вариант:
до 6 месеца – 40% от средната социална пенсия за предходната година;
до 12 месеца – 41% от средната социална пенсия за предходната година;
до 18 месеца – 42% от средната социална пенсия за предходната година;
до 24 месеца – 43% от средната социална пенсия за предходната година;
до 30 месеца – 44% от средната социална пенсия за предходната година;
до 36 месеца – 45% от средната социална пенсия за предходната година;
до 42 месеца – 46% от средната социална пенсия за предходната година;
до 48 месеца – 47% от средната социална пенсия за предходната година;
до 54 месеца – 48% от средната социална пенсия за предходната година;
до 60 месеца – 49% от средната социална пенсия за предходната година;
до 66 месеца – 50% от средната социална пенсия за предходната година;
до 72 месеца – 51% от средната социална пенсия за предходната година;
до 78 месеца – 52% от средната социална пенсия за предходната година;
до 84 месеца – 53% от средната социална пенсия за предходната година;
до 90 месеца – 54% от средната социална пенсия за предходната година;
до 96 месеца – 55% от средната социална пенсия за предходната година;
до 102 месеца – 56% от средната социална пенсия за предходната година;
до 108 месеца – 57% от средната социална пенсия за предходната година;
до 114 месеца – 58% от средната социална пенсия за предходната година;
до 120 месеца – 59% от средната социална пенсия за предходната година и
над 120 месеца – 60% от средната социална пенсия за предходната година.”
Това е първият вариант.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доколкото разбирам този вариант не се подкрепя от комисията.
Сега докладвайте предложението на комисията.


ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: “Да се създаде нова ал. 2 със следната редакция:
“(2) Когато репресираното лице е с изпълнена смъртна присъда или е починало впоследствие, добавката се получава от преживелия съпруг/а.”


Алинея 2 и ал. 3 се преномерират в ал. 3 и 4”.


Народният представител Ахмед Юсеин оттегля предложението си за създаване на нова ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението за ал. 1 във вариант 2 и предлага следната редакция на § 5:


“§ 5. Създава се чл. 9:


“Чл. 9. Лицата по чл. 1, т. 1, 2, 3, 5 и 9 получават към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии месечна добавка в следните размери:


лицата, които са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане за период от 6 месеца – 30% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 6 до 12 месеца – 31% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 12 до 18 месеца – 32% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 18 до 24 месеца – 33% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 24 до 30 месеца – 34% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 30 до 36 месеца – 35% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 36 до 42 месеца – 36% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 42 до 48 месеца – 37% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 48 до 54 месеца – 38% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 54 до 60 месеца – 39% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 60 до 66 месеца – 40% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 66 до 72 месеца – 41% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 72 до 78 месеца – 44% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 78 до 84 месеца – 43% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 84 до 90 месеца – 44% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 90 до 96 месеца – 45% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 96 до 102 месеца – 46% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 102 до 108 месеца – 47% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 108 до 114 месеца – 48% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 114 до 120 месеца – 49% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
над 120 месеца – 50% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст.”


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.


Имате думата за изказвания по § 5. Няма желаещи за изказвания по § 5.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 79, против 17, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
Докладвайте параграфите от Преходни и заключителни разпоредби, господин Юсеин.


ДОКЛАДЧИК АХМЕН ЮСЕИН: 


“Преходни и заключителни разпоредби
§ 6. Исканията за обезщетение на лицата по § 2 и 3 от този закон се предявяват в тригодишен срок от влизането му в сила.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
“§ 7. Министерският съвет приема наредба по прилагането на чл. 4 в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
“§ 8. В Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд на Република България от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм. и доп. бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67 и 95 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1.В чл. 22а, т. 1 се създава буква “г”:
“г) добавки към пенсиите, определени със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;”.
2. В чл. 22б ал. 1 се изменя така:
“(1) Средствата по фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” се разходват за изплащане на:
1. пенсии за военна инвалидност;
2. пенсии за гражданска инвалидност;
3. социални пенсии за старост;
4. социални пенсии за инвалидност;
5. пенсии за особени заслуги;
6. персонални пенсии;
7. добавки към пенсиите на ветераните от войните;
8. добавки към пенсиите по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
9. добавки по чл. 84, определени от пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски;
10. индексации и компенсации към пенсиите и добавките по точки 1-9”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.


Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете на параграфи от 6 до 8 от законопроекта.
Гласували 97 народни представители: за 76, против 10, въздържали се 11.
Текстовете са приети.


ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: “§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
Комисията предлага § 9 да отпадне.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 9? Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на § 9 от законопроекта по предложение на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 80, против 6, въздържали се 5.
Текстът отпада.
Благодаря Ви, господин Юсеин.

 

 

Държавен вестник, брой 12 от 13.II. 2004г.

УКАЗ № 34 ОТ 06.02.2004 Г. ЗА ОБНАРОДВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА

 

УКАЗ № 34 ОТ 06.02.2004 Г. ЗА ОБНАРОДВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА

Обн. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2004г.

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

 

ПОСТАНОВЯВАМ:

 

Да се обнародва в "Държавен вестник" Законът за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, приет от ХХХIX Народно събрание на 4 февруари 2004 г.

                                                                       ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Издаден в София на 6 февруари 2004 г.

Подпечатан с държавния печат.