9 МАЙ - ДЕНЯТ НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА

 

 

 

 

Робер Шуман

БАЩА НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА  

                                   9 май 1950г.

Декларацията

на

Робер Шуман

Министър на външните работи на

Френската Република

  9 май 1950г.

 Ке д'Орсе 

(Френското Министерство на външните работи)

Залата с часовника

Видео на откъс от речта :

 

 
 
https://www.youtube.com/watch?v=ur_ulQENP28


Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят.
Приносът на една организирана и жизнена Европа към цивилизацията е много важен за поддържането на мирни отношения.

Начело на борбата за обединена Европа от повече от 20 години, Франция винаги е имала за основна цел да служи на мира.

Обединение на Европа не бе постигнато и се стигна до война.
Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план.

То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност.

Обединяването на европейските народи изисква премахване на вековното противопоставяне между Франция и Германия.
Всяко предприето действие трябва на първо място да се отнася до тези две страни.

С оглед на това френското правителство предлага незабавни действия по един конкретен много важен пункт.

То предлага френско-германското производство на въглища и стомана като цяло да бъде поставено под контрола на общ Висш орган в рамките на организация, отворена за участие към другите европейски страни.

Обединяването на производството на въглища и стомана веднага ще създаде база за икономическо развитие като първа стъпка към европейска федерация и ще промени съдбата на регионите, отдадени дълго време на производството на оръжия, на които те самите най-често бяха жертви.

Така установената солидарност в производството ще направи евентуална война между Франция и Германия не просто немислима, но и практически невъзможна.

 Създаването на това мощно производствено обединение, отворено към всички желаещи да участват страни и целящо да осигури на всички държави-членки основни суровини за промишлено производство при еднакви условия, ще положи действителните основи на тяхното икономическо обединение.

Това производство ще бъде предложено на света като цяло - без предпочитания или изключения - с цел да се допринесе за повишаването на жизнения стандарт и за насърчаването на мирните постижения. Европа ще може, разполагайки с повече средства, да се стреми към изпълнението на една от основните си задачи: развитието на африканския континент.

По този начин бързо ще стане ясно, че общите интереси, които са задължителни за създаването на обща икономическа система; могат да бъдат зрънцето, от което да се роди по-широка и дълбока общност между страни, дълго време противопоставяли се една на друга чрез кръвопролитно разделение.

Чрез обединяването на основното производство и създаването на новия Върховен орган, чиито решения ще бъдат задължителни за Франция, Германия и другите държави-членки, това предложение ще доведе до полагането на основите на европейска федерация, необходима за запазването на мира.

За да подкрепи постигането на набелязаните цели, френското правителство е готово да започне преговори въз основа на следното :

Задачата на Върховния орган ще бъде да осигури модернизирането на производството и повишаването на неговото качество във възможно най-кратък срок; снабдяването на френския и германския пазари, както и на пазарите на другите страни членки, с въглища и стомана при еднакви условия; общото развитие на износ към други страни; изравняването и подобряването на условията на живот на работниците в тези сектори.

За да постигнем тези цели, започвайки от много различни равнища, на които се намира в момента производството в държавите-членки, предлагаме въвеждане на някои преходни мерки - като използване на производствен и инвестиционен план, създаване на компенсаторен механизъм за изравняване на цените и на фонд за преструктуриране, който да улесни рационализирането на производството.

Движението на въглищата и стоманата между държавите-членки веднага ще бъде освободено от всякакви мита и транспортните разходи няма да се различават. Постепенно ще бъдат създадени условия, които спонтанно ще доведат до по-рационално разпределяне на производството на най-високото ниво на производителността.

За разлика от международните картели, които налагат ограничителни практики на дистрибуцията и експлоатацията на националните пазари и целят поддържането на високи печалби, организацията ще гарантира сливането на пазарите и разширяването на производството.

Определените по-горе основни принципи и мерки ще бъдат включени в договор, подписан от страните и предложен за ратифициране на техните парламенти. Необходимите за изясняване на подробностите по изпълнението преговори ще бъдат проведени с помощта на арбитър, определен с общо съгласие.

Неговата задача ще бъде да следи дали постигнатите споразумения отговарят на изложените принципи и, в случай на безизходица, да определи какво решение да бъде взето.

Общият Върховен орган, натоварен с управлението на схемата, ще бъде съставен от независими лица, назначени от правителствата, като представителството им ще бъде еднакво.

Ще бъде избиран председател чрез общо съгласие на правителствата. Решенията на органа ще бъдат задължителни за изпълнение във Франция, Германия и другите държави-членки.

Ще бъдат взети съответни мерки за начини на обжалване на решенията на органа.
Към органа ще бъде акредитиран представител на ООН, който ще изготвя два пъти годишно доклад до ООН за работата на новата организация, най-вече що се отнася до придържането към нейните цели.
Институцията на Върховния орган по никакъв начин няма да предопределя методите на собственост на предприятията.

При изпълнението на функциите си Върховният орган ще взeма предвид правомощията на Международния орган от Рур и всички задължения, наложени на Германия, докато те са в сила.

ОДА НА РАДОСТТА

Текст : Фридрих Шилер

 

Радост, дева вдъхновена,

лъч божествен, дивен дар,

свеждаме опиянени

взор пред твоя свят олтар.

Ти сплотяваш в порив чуден

разделените от зло,

братя стават всички люде,

ти разпериш ли крило.

Хор

 

Във прегръдка, милиони,

край сложете на вражди!

С обич безпределна бди

Бог от звездни небосклони.

 

Да се поклоним в смирение

пред Създателя пречист –

Той е тая звездна вис

на небесните селения.

Който е честит да има

драг приятел в труден час,

в мирен дом жена любима –

нека да ликува с нас!

 

Ала онзи, за когото

този свят е чужд и пуст,

нека да стои самотен

вън от нашия съюз.

Радост да дари, разтваря

майката-природа гръд

и добри и лоши твари

следват ведрия ѝ път.

 

Даде вино нам и щастие

и приятел скъп докрай,

на пигмеи – долни страсти,

а на херувими – рай.

С тоя полет на слънцата

в модрата небесна глъб

своя път без страх и скръб

следвайте и вие, братя!

Хор

Нека в сговор благороден

крепне този кръг широк –

той към звездния чертог

на Невидимия води.

 

Да се поклоним в смирение

пред Създателя пречист –

Той е тая звездна вис

на небесните селения.

Финалът повтаря думите:

 

Нека в сговор благороден

крепне този кръг широк –

той към звездния чертог

на Невидимия води.

 

Нека в сговор

крепне този кръг широк!

Радост, дева вдъхновена,

лъч божествен, дивен дар,

Радост, дева вдъхновена!

 Превод: Димитър Стоевски

СВЪРЗАНА ТЕМА :

ПАНЕВРОПА

Проф. Иван Шишманов

В началото на октомври миналата година имах възможност, да взема участие в първия Паневропейски конгрес във Виена, поканен от инициатора на конгреса, графа Куденхофе-Калерги, с идеите на когото бях се запознал още преди три години, когато той за първи път призова европейските народи да се обединят.     

      
            Трябва да кажа, че рядко е имало в историята пример, една велика идея, да завладее в толкова кратко време (по-малко от три години) милиони сърца и да увлече не само мечтатели и утописти, каквито винаги е имало от векове насам в стремежа за един траен мир между народите, но и най-трезвени общественици и политици, както може да се види от състава на първия Паневропейски конгрес, в който участваха такива видни държавници, като бившия канцлер на Германия, Д-р Вирт, сегашният председател на Райхстага Льобе, австрийският канцлер, прелатът Д-р Зайпел, бившият френски министър Делбос, бивш. маджарски министър на просветата Лукач, бивш. естонски министър Пуста, бивш. гръцки посланик Политис, полският сенатор Ледницки, румънският княз Леон Гика, най-близкото политическо лице на министъра Ван дер Велд, Ван дер Гинст и т.н. 

            Някои от горните лица фигурираха между почетните председатели на конгреса, наред с чешкия министър на външните дела Бенеш, фр. бивши министър Кайо, италианския сенатор Сфорца, министър Пол Пенлеве, б. м. Карл Реннер, Ерих Кох и други, които наистина по уважителни причини не можаха да присъстват лично на заседанията на конгреса, но бяха изпратили свои представители и го поздравиха най-сърдечно. 

            Но освен държавните мъже като членове на конгреса присъстваха и взеха най-живо участие в дебатите и редица знаменити европейски учени, особено политико-економи и финансисти, а също тъй и много видни представители на печата, книжнината и изкуството. Не липсваха и представителки на европейския женски съюз за траен мир.
            

Душата на конгреса бе обаче граф Coudenhove-Kalergi, един тепърва 32-годишен мъж, чийто баща, талантлив австрийски дипломат, е бил дълго време посланик в Токио, гдето се оженил за японка.

            Личност обаятелна, от която лъха неподделна симпатия, идеалист, но едновременно и трезвен реалист, философ и човек на науката, една щастлива комбинация на най-тънкия европейски тип с енергичния, спокойния, сдържания тип на японеца – Куденхофе като че е създаден за водач в едно велико движение. Неговата мечта е, да се обединят европейските народи, без разлика малки и големи, в едно велико политическо цяло. Крайната му цел е Паневропа, или Съединените Щати на Европа. 

            Наистина самият термин Паневропа не е нов. Той бе създаден още преди години от знаменития пацифист Freud, по аналогия на Панамерика, обаче Куденхофе е първият, който даде на Фройдовата формула конкретно съдържание. 

            Трябва естествено да се признае, че тук много му помогна и катастрофалният изход на последната война, от която собствено всички европейски народи излязоха победени.

Пропагандата на Куденхофе за Паневропа сигурно нямаше да има такъв почти бляскавичен успех, ако европейските народи, без изключение, не бяха пострадали от последната война, и ако не беше ужасът от едно второ, още по-страшно стълкновение между народите, в което би загинала цялата европейска култура. 

            Само тъй се обяснява, защо толкова охотно се отзоваха на поканата на Куденхофе, да вземат участие в Iпаневропейски конгрес, всички европейски държави (с изключение само на Съветска Русия), - някои от които (Франция, Белгия, Естония и Финландия) бяха и официално представени от специални делегати. 

            Няма да се спирам подробно върху тържествените заседания и общите събрания. Ще помена само, че върхът на конгреса означаваха два незабравими момента: голямата реч на бившия германски канцлер, Д-р Вирт, в която той, след помирението на Германия и Франция, заяви, че вярва дълбоко във възможността на Паневропа, и второ: моментът, когато представителят на френската младеж, синът на известния държавник и финансист, Лушьор, - и представителят на немската младеж, след своите речи си подадоха на естрадата ръка и се прегърнаха братски. Цялата зала гръмна от ръкопляскания. Всички станаха на крака, мнозина плачеха, и дълго виковете „Hoch!” и „Vive!” не искаха да стихнат. Много трогателни и възторжени бяха овациите, които се направиха няколко пъти и на инициатора на конгреса, Д-р Куденхофе. 

            Както обикновено на всички международни конгреси, в общите събрания се четат по-дълги реферати върху отделни теми, които могат да интересуват и по-широка публика. Главната работа се върши обаче в секциите, които изработват и резолюциите, що се предлагат на конгреса за одобрение.
            Тъй бе и при IПаневропейски конгрес. Решено бе, да има три секции:

1. Секция за политика и за малцинствата;
            2. За икономическите въпроси
            3. За умственото сътрудничество

Ще изтъкна само най-важните резолюции, с които между другото се изясниха и някои спорни въпроси.

а) Определиха се отношенията на Паневропа към Обществото на Народите и се подчерта, че Паневропа или Федеративна Европа се поставя в рамките на последното и във всеки случай не е една съперническа нему организация.

б) В първия си план гр. Куденхофе бе изключил Англия и Русия от Паневропа като интерконтинентални държави. Конгресът коригира обаче това мнение, като реши, че Англия и Русия могат да влязат в Паневропа, когато пожелаят.

с) По въпроса за народностните малцинства се прие, по предложение на германския делегат, депутата Д-р Мителман, следната резолюция:

„Първият паневропейски конгрес решава, да се учреди една специална комисия, която да изследва най-подробно въпроса за малцинствата и въз основа на своите изследвания, в съгласие с междупарламентарния съюз и със съюза на Лигите за Обществото на Народите, да изработи точни предложения за осигуряване на културния живот на националните малцинства в Европа. Конгресът изхожда от предложението, че без едно удовлетворително уреждане на тоя въпрос, паневропейското движение при днешните европейски граници не може да има желания успех.”

От извънредно голям интерес бяха особено резолюциите на икономическите въпроси.
            Всички участващи в конгреса бяха убедени, че е нужно преди всичко, да се даде една здрава икономическа основа на бъдещите Съединени Щати на Европа. „След политическото Локарно”, заяви известният политико-иконом Голдшайд, професор на Виенския университет, „ние имаме нужда от едно икономическо Локарно, иначе отиваме към самоубийство на нашата култура!”

Съзнавайки обаче трудностите на проблема, референтите гледаха да избягват всички фантастични предложения и да препоръчват само такива практични мерки, които стъпка по стъпка могат да приведат един ден към Съединените Щати на Европа.

Тук на първо място бе препоръчано, да се премахнат постепенно митническите граници. В туй отношение на Паневропа може да послужи за пример, според френския делегат политик-иконома Délaisi, колониалната политика на Англия. Един митнически съюз между европейските държави, по образеца на някогашния немски Zollverein, ще създаде веднага за европейската търговия един пазар от 250 милиона потребители, който пазар няма да воюва с американския, а ще търси неговото сътрудничество. 

            Във всеки случай американският делегат, генерал Allen, прямо заяви, че една икономически силна Европа по-лесно ще притегли американските капитали, отколкото днешната хаотична Европа, спасението на която е само в митническия съюз. По-нататък Европа трябва да премахне разнообразните валути и да въведе една единна банкнота за всички държави. Тук се препоръча и международната организация на банките и кредита и основаването на една общоевропейска банка. 

            Желателно е на първо време за изследване на кредитните въпроси да се свика една конференция на директорите на емисионните банки на Германия, Франция и Англия.

От голямо значение е и обединението на всички европейски средства за съобщение: железници, пощи, телеграфи, телефони, аероплани. Трябва да се премахнат особено въздушните барикади.

Естествено е, че всички тия препоръчани от конгреса мерки предполагат известно намаление на суверенитета на отделните държави, но това е неизбежно.

Отделът за умственото сътрудничество и разбирателство между европейските народи препоръча следните мерки:
            а) да се уреди при Института за умствено сътрудничество в Париж една особена европейска секция;
            б) да се поведе решителна борба против шовинизма в училищата, като от друга страна се изтъкне обаче голямото значение на здравия национализъм за напредъка на културата;
            с) да се действа за разпространението на най-видните произведения на европейската литература и изкуство чрез образцови преводи, resp. репродукции, в цяла бъдеща Паневропа;
            d) да се създаде един архив за всички публикации, които засягат целите на паневропейското движение;
            е) да се води най-деятелна пропаганда чрез живото слово и печата за Паневропа;
            f) да се издадат популярни изложения на идеите на гр. Куденхофе;
            g) да се основе един централен орган на паневропейското движение.

Бяха приети в секцията и моите две предложения: 

            -да се възобнови практиката за размяна на професори между европейските университети и 

-да се основе един международен университет в Женева.

            Това са по-главните резолюции на конгреса, които бяха официално съобщени и на Секретариата на Обществото на Народите, тъй като се реши, да се иска, при тоя секретариат да се създаде и особено бюро за Паневропа.

            Г-н Cumming, който присъства на конгреса като представител на Обществото на Народите, даде уверение, че е възможно това искане да бъде прието.

От казаното до тука се вижда, че паневропейското движение представлява извънредно голям интерес и за нас и че е необходимо да запазим в него мястото, което ни бе дадено наравно с най-големите държави.

На българския представител бе направена именно честта да бъде един от председателите на конгреса. 

В многобройните си лични срещи имах възможност, да разсея много заблуждения и да възбудя някои въпроси, свързани с нашето днешно политическо положение. Особено важно бе нашето участие в секцията за политика и за малцинствата.

Ненапразно Гърция бе изпратила като свой делегат в конгреса един от своите най-отлични дипломати и учени, Никола Политис.

Списание „БЪЛГАРСКА МИСЪЛЬ”

Година II, Януари 1927, Книга I

София, Книгоиздателство Факель, К. Д.