КАРТИНИ ОТ АДА
Съветска Украйна. Хиляда деветстотин тридесет и трета година.
Безлюдни пътища. Опустели нивя. Онемели села. Празни хамбари. Обори без добитък.
Вкоченясали трупове по стърнища, улички, дворове, мегдани. Къщурки с
мъртъвци по кревати и подове. Сайванти с обездвижени от немощ
човекоподобни призраци. Плевни с полуживи деца с телца като ембриони в
спиртни стъкленици. Жени с плитко дихание, подути кореми, морави лица,
избелели зеници. Мъже-скелети, копаещи собествените си гробове, за да не
попаднат в общата яма наедно с другите смъртници. Дървета със
самообесили се окаяници.
Залитащи от безсилие баби, оставящи осиротели пеленачета по друмове с
надежда случайно премираващ пътник да ги прибере. Обезумели майки,
подаващи през прозорци на влакове децата си на непознати хора. На тях
самите е забранено да напускат обречената на смърт от тотален глад
територия. Нямат право на пътни документи.
Все пак по чудо някои селяни успяват да се доберат до близкия град,
следвайки жп релсите. И там недоимък, глад, купони, опашки. Болници с
лекари и медицински сестри, на които е наредено да не оказват помощ на
умирающите.
Озверени от немотия граждани, подритвайки като кучета бегълците –
земеделски стопани, продавали им години наред по пазари пресни храни,
плодове, зеленчуци. Партийна полиция, която бие клетниците, а после ги
захвърля в тъмни складове, за да умрат без свидетели. Със сетни сили
нещастниците пълзят навън в желанието си да издъхнат под открито небе.
Границите на съветската република са блокирани от въоръжена охрана.
Украинската провинция е превърната в гигантски лагер на смъртта.
По селата с всеки изминат ден адът добива по-зверски очертания. Хората,
подложени на бавната, унизитела, неизбежна загуба на живот, предизвикана
от насилствен глад в един от най-плодородните райони на света, губят
човешкия си образ. Ядат плъхове, мърша, отпадъци, бурени, треви,
изпражнения. Алчно поглъщат закланите си кучета и котки.
Гладът – и то пълният - е лош съветник. Преди да причини смърт, той
предизвиква у жертвата си продължителни неописуеми физически страдания.
Подбужда я към престъпления, кражби, лудост, аморални действия.
Съпрузи насърчават жените си да проституират с болшевишки функционери
срещу парче хляб. Родители изпъждат децата си в града да просят, където
вместо залък те намират смъртта си в безхлебни сиропиталища. Мъж и жена
заживяват в дива омраза. Синове и дъщери се насъскват срещу родителите
си. Властта очаква от тях да следат и предават бащите, майките,
роднините си.
И накрая настъпва най-лошото, най-ужасното, най-нечовешкото, за което е
страшно дори да се мисли, камо ли да се говори и пише – с продължителния
глад в някои домове идва канибализмът.
Майка сварява сина си, за да нахрани себе си и дъщеря си. Шестгодишно
момиченце – спасено от роднини - за последен път вижда баща си, когато
той точи ножа си, за да го заколи. В друго домакинство отсичат главата
на снаха, за да опечат тялото й във фурна.
Лекарка пише до близките си в града, че още не е канибалка, но преди
редовете й да ги достигнат, може и да стане. Група дечица късат парчета
от месото на най-малкото сред тях и заедно с него ги ядат, отпивайки от
кравта му…
Не, това не са картини, рожби на болна фантазия, а спомени на очевидци и
на оцелели страдалци, документирани в наскоро излязлата и добила широка
известност книга “Кървави земи” на професора по история от Университета
Йейл Тимоти Снайдър. И ако има нещо болно в цялата тази история, то е
садизмът на бащицата Йосиф Сталин, обрекал съзнателно и планомерно на
гладна смърт милиони свои поданици в благодатната, обширна земя на
Украйна. Част от населението на републиката трябва да бъде затрито, за
да може московският сатрап да наложи колхозите си и да създаде съветска
нация, годна да строи комунизъм.
В името на “висшите” цели в селата на Съветска Украйна през 1933 г. на
ден умират десетки хиляди души. За Йосиф Сталин, оставил милиони без
житно зърно, троха хляб, грам месо и какъвто и да било зеленчук,
мъчителното им съществуване и грозна гибел, не са друго, а саботаж срещу
червената власт.
Забравил е, че сам той е разпоредил на няколко пъти през 1932 г. –
когато започва по-страшната и от мор трагедия - да се изземе от селяните
чрез убийствено завишени квоти за доставки цялата им реколта; че ги е
оставил без зърно за посев; че със заповод е забранил изпращането на
стоки и храни за селата; че е претърсил чрез зловещите емисари от
политическата си полиция хамбарите, оборите, къщите, плевните на
земеделците и е конфискувал до шушка всичко намерено в тях. Не се и
сеща, че през ноември и декември 1932 г. е предприел седем допълнителни
насилнически действия, превърнали през 1933 г. Украйна в гробище без
гробове, а с плитки трапове, от които години наред ще се подават части
от телата на обезобразени от глад мъртъвци. Не малко от тях - заровени
преди да настъпи краят им.
По времето, през което провинцията на Съветска Украйна е подложена на
смъртоносен глад, съдистът-болшевик разполага с 3 милиона тона резервни
зърнени храни в правителствените си складове. Но нали трябва да се зида
комунизъм и да се утвърждава традицията строят на “равенството и
братството” да бъде граден върху човешки трупове!
А на мястото на умъртвените, т.е. в самите им къщурки, скоро ще се заселят подбрани руснаци, надъхани с болшевишко верую…
Не само Украйна е превърната в земен ад. Подобна е съдбата и на други
райони на многонационалния Съветски съюз, осъдени на смърт чрез Големия
глад: Казахстан, Молдава, Беларус и зърненопроизводителните терени на
Средното и Долното Поволжие, Северен Кавказ, Централния чернозем, Южен
Урал, Западен Сибир.
През 1933 г. в частни разговори съветски първенци споменават цифрата 5,5
милиона души като най-вероятната за унищожените от глад. Четири години
по-късно преброяването на населението установява с 8 милиона по-малко
поданици в страната на комунизма от очакваната цифра. Сталин забранява
да бъдат оповестени резултатите и заповядва екзекуция на установилите ги
демографи.
Едва ли някога ще се узнае точният брой на жертвите от Големия глад.
Смъртта на огромна част от тях не е регистрирана. Някои историци
твърдят, че пострадалите са 10 милиона. Други са на мнение, че те са
седем. Според демографски изчисления, извършени по поръчка на
ръководството на днешна независима Украйна, в някогашната съветска
република са убити чрез глад 3,9 милиона души. За Съветски Казахстан се
приема, че ликвидираните чрез глад човешки същества са 1,3 милиона,
повечето от които принудително заселени номади.
А сега ми се иска да опиша друга една картина - не от ада, а от циничното ни съвремие.
На 27 януари 2011 г. Комисията по правата на човека в Народното събрание
на Република България обсъжда отлично мотивирана декларация, внесена от
сините депутати Лъчезар Тошев и Иван Иванов. Същността на документа е
да осъди умишлено предизвикания глад в Украйна - известен като Гладомор -
и в другите републики от бившия Съветски съюз като едно от
най-мащабните престъпления срещу човечеството и да изрази почит към
милионите невинни жертви на червения режим, сред които има и хиляди
български земеделци.
Към декларацията са приложени две резолюции: на Парламентарната Асамблея
на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2008 и
на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа от 28 април 2010
година.
Като припомнят, че парламентарните институции представляват волята на
народите на съответните страни и определят до голяма степен
хуманитарната политика и законодателство, текстовете им обявяват Големия
глад за едно от най-тежките престъпления срещу човечеството. В
заключение документите окуражават парламентите на всички държави да
приемат закони относно признаване и осъждане на масовото безпрецедентно
убийство, осъществено от съветската власт.
Като членка на Европейския съюз и на гореспоменатите организации от
България се очаква да подкрепи резолюциите без всякакви проблеми.
Разбира се, всичко трябва да мине по установения ред. А според
правилника на нашия парламент декларацията, подготвена от Тошев и
Иванов, първо трябва да бъде одобрение от Комисията по правата на човека
и след това да влезе в пленарната зала на Народното събрание за
гласуване.
Колкото и да е невероятно, последното няма да се случи в близко бъдеще.
Защото от деветимата депутати в Комисията по правата на човека само
двама определят Големия глад като престъпление срещу човечеството. Това
са Йордан Бакалов от СДС и Тунчер Кърджалиев от ДПС. Други двама народни
избраника с гласа си отхвърлят декларацията - ще рече за тях убийството
на милиони човешки същества не заслужава да бъде заклеймено, а седмина
изобщо нямат отношение по въпроса.
Какъв цинизъм, какво бездушие и каква липса на човещина са проявили
деветимата депутати, гласували с “против” и с “въздържал се” по повод
подобно чудовищно злодеяние!
А липсата на човещина не е безобидна черта на характера. Тя крие
сериозни заплахи. Така например според регистрирани сведения на оцелели
от Гладомора украинци именно люде с това качество са ставали канибали.
Добре е, че въпросните парламентаристи не са недохранени.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 1/2011
Днес, 27.01.2011 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи – Георги Карастаматов, началник на отдел в дирекция „Източна Европа, Кавказ и Централна Азия” и народния представител Иван Иванов, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Проект за декларация относно възпоменание на Големия глад /Гладомор/ в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 154-03-2, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и Иван Николаев Иванов на 13.01.2011 г.
2. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2011г.), № 102-00-3 от 17.01.2011 г., внесена от Министерския съвет.
3. Обсъждане и приемане на График на приемните на Комисията за периода месец януари-април 2011 г.
4. Разни.
По първа точка - Обсъждане на Проект за декларация относно възпоменание на Големия глад /Гладомор/ в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 154-03-2, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и Иван Николаев Иванов на 13.01.2011 г.
Давам думата на втория от вносителите. Г-н Иванов, заповядайте накратко да ни обясните какви са идеите на декларацията.
Иван Иванов:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Разбира се, съгласно Правилата на българското Народно събрание вносителите независимо дали са първи или втори по ред, имат естествено еднакви права и отговорности в съответствие с това да представят документите, които са предложили на Народното събрание.
С г-н Лъчезар Тошев, който отсъства от страната и който е инициаторът за предлагането на този проект за декларация, предлагаме на вашето внимание декларация относно възпоменание на Големия глад /Гладомор/ в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз.
Аз, както и Вие самият помолихте, ще бъда съвсем кратък, но искам да отбележа няколко основни неща, които считам, че ще дадат отговори на въпроси, които вероятно ще ми бъдат поставени.
Първо, защо за това събитие предлагаме да има декларация на Народното събрание?
„Гладомора в Украйна” и в някои други републики на бившия Съветски съюз е едно от най-трагичните събития на 20 век, свързано с изключително голям брой човешки жертви, които са в резултат на насилнически действия на сталинския режим по това време. Броят на жертвите само в Украйна е 7 милиона души. Помислете, повече отколкото жертвите от Холокоста, които се оценяват на 6 милиона. Но докато за Холокоста непрекъснато чрез филми, възпоменание, паметници и всички други подобни събития се отбелязва и се заявява, че това не бива никога повече да се допуска, „Гладомора в Украйна” реално остана затворено в границите на населението на тази страна, която помни как нейните деди са загинали от глад в изключително жестоки условия, включително се е стигало и до канибализъм, защото съзнанието на човек, в условията в които се е намирало това население, действително се помрачава.
До 2003 г. събитията там бяха събития, за които се говореше само и се биеше камбаната само в Украйна. Едва в 2003 г. 35 страни-членки на Организацията на обединените нации излизат с обща декларация и повдигат пред световната общественост въпроса, че трябва това масово престъпление да бъде осъдено и да се отдаде почит на жертвите. В последствие няколко международни организации, на които България е страна-членка, между които Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и ЮНЕСКО, в последователността ЮНЕСКО през 2007 г., ОССЕ – през 2008 г., и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – през 2010 г., излизат с нарочни декларации по този повод. Аз самият, като член на делегацията, бях заместник-председател на българското Народно събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съм участвал в дебатите и мога да ви кажа, че това престъпление практически получи категоричното осъждане от комисиите. Впоследствие, след изтичане на моя мандат в Делегацията на ПАСЕ беше приета и Резолюцията, за която споменах, която е от първите месеци на 2010 г.
България засяга ли се от това тежко престъпление? С други думи, какъв е мотивът да се предложи такава декларация на вниманието на Народното събрание.
Първо, България е страна-членка на тези международни организации. Например, в документ на Парламентарната асамблея на ОССЕ, т. 12 се заявява, че Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа силно окуражава всички парламенти да приемат закони относно признаване на Гладомора.
Аз считам, че българското Народно събрание не би трябвало да приема закон, дори не и решение, както настояваше съвносителят Лъчезар Тошев. Но съм напълно убеден, че ние можем да излезем с декларация, която знаете, че има по-скоро характер на признаване на едно събитие и оценка на това събитие, отколкото да има разпоредителни функции.
Това е първият аргумент, който внушава, че българското Народно събрание, съгласно този призив на ОССЕ, би трябвало да приеме такъв документ.
Вторият аргумент е, че в „Гладомора в Украйна”, както и в Молдова има загинали хиляди, а вероятно десетки хиляди потомствени българи, които, вие знаете, през 19 век, около 1850 г. и малко след Кримската война – 1856 г., се изселват в Украйна, Молдова и Южна Русия. Част от тези българи, които са се занимавали потомствено със земеделие и скотовъдство, са жертви на Гладомора 1932-1933 г. Това ми беше потвърдено от украинските депутати в ПАСЕ, които бяха изследвали и архивите в Украйна, свързани с Гладомора.
По всички тези съображения, г-н Председател, и с убедеността, че Народното събрание с един такъв акт действително ще осъди едно такова масово престъпление и ще отдаде почит на жертвите на Гладомора, които повтарям са 8 милиона само в Украйна, сред които и наши сънародници, аз апелирам към Вас и към членовете на Комисията, да подкрепите проекта за декларация. Благодаря ви.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, сигурно се убедихте в това, че макар подписано от колегата Иванов като втори вносител, не означава, че не знае повече от първия. Благодаря за неговата изчерпателност. И най-важното, с малко думи, каза много неща.
Във връзка с тази декларация от Министерството на външните работи гост е г-н Георги Карастаматов, началник на отдел в дирекция „Източна Европа, Кавказ и Централна Азия”. Той ще представи мнението на външно министерство.
Георги Карастаматов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Упълномощен съм от ръководството на Министерството на външните работи да представя позицията на министерството по разглеждания въпрос.
Министерството на външните работи внимателно следи развитието на този въпрос през последните години и го изучава, особено в контекста на своите двустранни отношения с всички държави от този регион.
Трагичните събития в бившия Съветски съюз доведоха до многомилионни жертви като резултат от тоталитарната политика на болшевишкия сталински режим в областта на селското стопанство, насилствените колективизации и с нищо неоправданото разкулачване, но нямат обаче еднозначна оценка. Няма такава единна, обективно проверима и еднозначно приета оценка. Липсва експертен подход. Общо е, разбира се, разбирането за невинни жертви на комунистическия режим в СССР, който води до необходимостта за неговото осъждане. Въпросът обаче все още има различни тълкувания.
Вие знаете много добре, че за първи път в рамките на последното десетилетие този въпрос започна и в продължение на дълги години се поставяше главно от страна на Украйна и то в контекст за това, че е осъществен геноцид срещу украинския народ. Знаете добре, че в рамките на това десетилетие този въпрос имаше такъв нюанс, че имаше основно антируска насоченост предвид на изострените отношения през тези години между Русия и Украйна. Украинската страна в борбата за утвърждаване на своята независимост, за отслабване на влиянието на Русия започна да поставя този въпрос, въпроса за прекратяване на договорите за руските бази в Крим, започна да ограничава използването на руския език в Украйна и т.н. Започна да търси съюзници в международен план. Засилваше непрекъснато своето сътрудничество с Европейския съюз, с НАТО, създаде организацията ГУАМ и т.н.
През последната година обаче при новото държавно ръководство на Украйна, с идването на власт на президента Виктор Янукович и новото украинско правителство, украинската позиция по този въпрос коренно се промени. Президентът Янукович счита, че проблемът с Гладомора е използван за лични вътрешни и външнополитически цели и показва тенденция за дистанциране от спорните исторически проблеми между двете страни. Той заявява, че признаването на Гладомора в този аспект е неправилно и несправедливо. Украинският президент нарича Гладомора наследство от сталинския тоталитарен режим и на неговото отношение към хората. Той обяснява и широката територия на Гладомора извън неговата страна. Фактически в последно време Украйна започна да признава, че Гладомора не е бил геноцид, а и че всички пострадали не са само украинци и не е бил конкретно насочен срещу Украйна. Русия не приема позицията за геноцид. Доколкото е единствен правоприемник на бившия Съветски съюз с всички произтичащи от това последици – плюсове и минуси, тя се противопоставяше през последните години на всички резолюции, които се приемаха в международен план и чувствително реагираше на такива предложения, особено когато това са едностранни декларации.
В настоящия момент украинската страна не търси международна подкрепа. Дори в неотдавнашното честване на 77 годишнината на Гладомора в Украйна през месец ноември представителите на посолствата и на международните организации, акредитирани в Киев, не бяха поканени официално.
Разбира се, вашата Комисия е в правото си да предложи на Народното събрание да приеме подобна декларация, но ние бихме искали да обърнем внимание, че от няколкото страни, които едностранно са приели декларация против Гладомора, това са основно прибалтийските държави и Грузия, които имат определена изостреност на отношенията с Русия в годините след разпадането на бившия Съветски съюз и основно страни, които са териториално отдалечени от Русия и по силата на тази териториална отдалеченост и по силата на спецификата на своите двустранни отношения също са приели такива едностранни декларации. Това са Австралия, Канада, Аржентина, САЩ.
По отношение на представения текст, бихме искали да обърнем внимание, че в цитираните в преамбюла на проекторезолюцията на ОССЕ и ЮНЕСКО се осъжда политиката на режима на Сталин и се изразява съпричастност към жертвите на Гладомора, но в нито една от тях Големия глад (Гладомор) не се класифицира като едно от най-големите престъпления срещу човечеството.
Изхождайки от факта и от спецификата на нашите двустранни отношения с Украйна и с Русия и желаейки по никакъв начин да не падне сянка върху тях, която би дала определени негативи, Министерството на външните работи предлага на уважаемото Народно събрание да прецени още веднъж необходимостта и целесъобразността от приемане на подобен едностранен акт. Благодаря за вниманието.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз имам въпрос към уважавания от мен колега Иванов и не само въпрос, а ще изразя позиция и мнение. Той изрази виждането, че трябва да има някакъв акт на Народното събрание. Но аз не мога да си обясня този постоянен стремеж на Синята коалиция да вкарва такива предложения за решения на Народното събрание, с които под една или друга форма нагнетяват един негативизъм към Русия и към Руската федерация. Аз и друг път съм говорил на тази тема. Нищо общо няма днешна Русия със Съветския съюз и със сталинския режим. Ако говорим за това, наистина най-много руският народ е пострадал от сталинския режим, като се спори между 30 или 50 милиона руснаци са загинали от този болшевишки, ретрограден сталински режим. И да се прехвърлят тези прегрешения, които са правени от този режим на днешна Русия, според мен, първо не е редно, защото не могат те да носят всички негативи на това, което е било преди толкова години.
И второ, не е в интерес на нашето съвремие. Стига сме се връщали назад какво е станало преди 20-30 и 50 години, а да гледаме на настоящето и бъдещето, включително на българските интереси – настоящи и бъдещи български интереси.
Защо не мога да се съглася? Защото вчера или онзи ден Руската дума ратифицира договора за намаляване на стратегическите въоръжения със Съединените американски щати и Медведев обяви, че като се върне от Давос ще подпише този стратегически договор. Съединените щати и Германия и Франция, които са най-значимите държави в Европейския съюз, по всякакъв начин се стремят и реално реализират някакви добронамерени отношения, търсейки стратегическо партньорство с Русия, а не създаването на нова конфронтационна едва ли не линия. И ни в клин, ни в ръкав една България, която е дала четмо и писмо на същия този руски народ, а след падането от турско робство и патриарх сме им дали, така че те признават, и Лихачов го каза, че България е държава на духа. Въобще ние имаме традиционни отношения, ако щете и славянство и да не говорим за участието на Русия в защита на българските интереси, освобождение от турско робство и какво ли не. И сега ние да създаваме изкуствено някакви в общественото пространство такива негативни позивни. Аз въобще смятам, че това е против българския интерес. Не мога да приема, че това ще донесе даже и някакви политически дивиденти на колегите от Синята коалиция, но те така си го разбират и така си вършат нещата.
Аз мисля, че това ще е грешка – Народното събрание да приема подобен документ.
Да не говорим, че ние имаме стратегически интереси с Русия.
Колеги, да оставим Набуко. Обаче аз съм дълбоко убеден, защото говоря за икономическите интереси на България в момента. Какво ме интересува какво е било преди 50 години. С една такава декларация ще навлечем минуси на днешните интереси на България.
Това ми е позицията. Подкрепям тезата на Министерството на външните работи.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Разбрахме Ви позицията.
Има думата г-н Иванов.
Иван Иванов:
Г-н Председателю, нормално е когато има становище от страна на изпълнителната власт, в случая на Министерството на външните работи, да взема отношение по това становище. Тъй като не съм получил предварително това становище, бих могъл сега да кажа нещо.
Използвам случая да кажа, че това, което каза г-н Радославов, много ме изненада.
Г-н Радославов, може ли да ми покажете къде в тази декларация има една дума, която да говори, че се прехвърлят отговорности към сегашното ръководство на Руската федерация и се вменяват някакви вини на сегашното ръководството на Руската федерация. Защото, ако ние разсъждаваме по този начин - да не гледаме какво се е случило преди 50 години, вие тогава трябва да оправдаете нацистките престъпления, които бяха преди 60 години и които доведоха човечеството до Втората световна война с огромни жертви. Напротив, във всички тези организации, които цитирам, се заявява недвусмислено, че е необходимо да се припомня на хората за извършени престъпления от тоталитарните режими през 20 век, за да знаят бъдните поколения това, което не трябва да допускат да се случи в техния живот. Аз съм безкрайно изненадан как може Вие да кажете, че Вас не ви интересува, че 7 милиона са умрели. Не е умрял Вашия дядо, а нечий друг дядо в Украйна. Това е изказване, което е крайно нелицеприятно за един народен представител. Просто се учудвам как можете да го кажете това нещо.
На следващо място, искам да взема отношение относно становището на Министерството на външните работи.
Понеже министерството заявява и концентрира вниманието върху спора геноцид ли е или не е геноцид Гладомора в Украйна и в другите страни на бившия Съветски съюз, искам да заявя, че в декларацията ние изобщо не засягаме този въпрос именно по тази причина, че изключая правителството на Украйна, в началото на първото десетилетие на 21 век и ние по никакъв начин не споменаваме, че това трябва да бъде квалифицирано като геноцид.
На следващо място, беше казано, че в тези резолюции, които са приети, не се говори за престъпление срещу човечеството. По този повод аз искам да ви прочета т. 11 от Резолюцията на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, която говори за Гладомор.
„11. Тя остро осъжда жестоките политики, изпълнявани от сталинисткия режим, довели до смъртта на милиони невинни хора, като престъпления срещу човечеството.”
На следващо място, говори се какво е поискал Юшченко, как след това Янукович е сменил политиката. След една година, като дойде друг в управлението на Украйна, трябва ли нашата оценка за факти, които са наистина международно признати, признати от най-значимите европейски организации, на които България е членка, да ги подчиняваме на конюнктурната политика на един или друг човек, който е президент на Украйна. Аз нито се позовавам на Юшченко, нито се съобразявам с променената позиция на Янукович.
На следващо място, ако ние наистина сме убедени в това, което говори г-н Радославов, че днешните хора, които управляват, било Украйна, било Русия, било другите страни, които са били засегнати, нямат нищо общо с това, което се е случило, кое ни пречи ние наистина да осъдим това масово престъпление. Ние не осъждаме днешните режими.
На следващо място, в становището на министерството се изтъкваше, че едва ли не нашата позиция трябва да бъде изцяло, да рефлектира на базата на нашите взаимоотношения към сегашното ръководство на Русия или на Украйна и по тази причина не трябва да говорим за тези събития. Аз не зная, например, сегашното управление на Германия Ангела Меркел да се засегне от това, че се осъжда категорично националсоциализма като една от най-големите злини на 20 век. Защото там оценката е дадена еднозначно и сегашното ръководство на Германия, както на Испания спрямо франкизма или на Италия спрямо фашизма на Мусолини, са се разграничили и няма никаква сянка на съмнение, че по някакъв начин може такава връзка да бъде осъществена.
Това са моите аргументи, г-н Председател. Моля да ме извините, че ще изляза, тъй като ме очакват в друга комисия, а и едва ли Вие ще ми дадете трети път думата. Аз ви благодаря, че ми дадохте възможност да взема отношение по изказаните становища.
Предс.Йордан Бакалов:
Други колеги искат ли думата? Няма.
Колеги, ще ви прочета декларацията. Който я подкрепя, гласува „за”.
Декларация
Относно: възпоменание на Големия глад (Гладомор) в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз.
Народното събрание на Република България:
1. Като изразява своята подкрепа за резолюцията на Парламентарната асамблея на ОССЕ „Гладомора 1932-1933 г. в Украйна”, приета в Астана на 3 юли 2008 г., Резолюцията на ЮНЕСКО от 1 ноември 2007 г. за „Възпоменание на жертвите на Големия глад (Гладомор) в Украйна през 1932-1933 г.” и Резолюцията 1723/2010 г. „Възпоменание за жертвите на Големия глад (Гладомор) в бившия СССР”, приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
2. Като осъжда остро това престъпление срещу човечеството, извършено умишлено от тогавашното ръководство на Съветския съюз, което е довело до смърт от принудителен глад над 7 милиона души в Украйна и на милиони хора в Казахстан, в Република Молдова, в Беларус и в зърнопроизводителните райони на Русия (Средното и Долното Поволжие, Северен Кавказ, Централен чернозем, Южен Урал, Западен Сибир).
3. Като припомня, че сред жертвите на Гладомора са и българите, живели в Украйна и в други републики на бившия Съветски съюз, занимавали се със земеделие – факт, припомнян нееднократно от сдруженията на украинските българи.
4. Като припомня задължението на страните-членки на ОССЕ „ясно и недвусмислено да осъдят тоталитаризма”, съдържащо се в чл. 40 на Копенхагенския документ от 1990 г., приет на 29 юни 1990 г. на среща на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа – предшественик на днешната Организация за сигурност и сътрудничество в Европа, в което е участвала и Република България.
5. Като изразява удовлетворение от осъждането на Гладомора от Образователната и Научната организация на Обединените нации.
6. В съответствие с Резолюция 1481/2006 г. за „необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими”, приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, декларира:
Осъжда умишлено предизвикания глад в Украйна (Гладомор) и в другите републики от бившия Съветски съюз 1932-1933 г., като едно от най-големите престъпления срещу човечеството, извършено от ръководството на Съветския съюз и изразява почит към невинните жертви на комунистическия режим и бившия Съветски съюз.”
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Александър Радославов:
Г-н Председател, искам да декларирам, че подкрепям другите точки от дневния ред. Налага се да напусна заседанието, защото трябва да отида на заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Имам предложение да помислим да направим една декларация, с която да осъдим причинителите на световната финансова икономическа криза, за които говори и президента Обама. Това е актуалното. Проблемите в България са последица точно от тези търгове. Да ги осъдим тях, защото това касае цялото човечество днес. Това е съдбата на обикновените хора, а не да говорим какво е станало преди 50 години.
Предс.Йордан Бакалов:
Колеги, продължаваме с т. 2.
По втора точка - Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2011г.), № 102-00-3 от 17.01.2011 г., внесена от Министерския съвет.
Становище на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите относно Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2011 г.), № 102-00-3, внесена от Министерския съвет на 17.01.2011 г.
На заседанието, проведено на 27.01.2011 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите обсъди Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2011 г., приета с Решение № 24 от 2011 г.
В кръга на своята компетентност Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага в Годишната работна програма на Народното събрание за 2011 г. да се включат, като подлежащи на наблюдение и контрол, следните актове на европейските институции:
1. Предложение за Рамка на Европейския съюз за национални стратегии за интеграция на ромите.
Въз основа на първата фаза от работата на работната група за ромите в съобщението ще бъде оценено най-вече използването от страна на държавите-членки на средствата на Европейския съюз и тяхната ефективност в подкрепа на интеграцията на ромите. В него ще бъдат установени слабостите при използването на средствата и ще бъдат направени предложения за действия.”
Това е становището на нашата Комисия. Има много още какво да си говорим. Вчера коментирахме, че общо взето тези средства доста роми ги направиха цигански барони.
За мен това е най-грешната политика, която може да се изповядва. Това е политиката на преференциите, независимо към кой. В случая към ромите. За мен пътят е по съвсем друг начин – с образование, инфраструктура и най-вече налагане на възможността за използване на законодателните норми в самата държава, в случая Република България.
Който подкрепя становището на Комисията, което ви прочетох, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Благодаря.
По трета точка - Обсъждане и приемане на График на приемните на Комисията за периода месец януари-април 2011 г.
Колеги, имате ли всички графика? (Да.) Имате ли забележки по предложения ви график? (Не.)
Молбата ми е, ако не и заповедта, да се разберем и взаимно да изпълняваме този график. Защото има случаи, в които остават само експертите. А обикновено идват хора, които идват не за първи път и се сещате за какво става въпрос.
Който приема така предложения График на приемните на Комисията за периода месец януари-април 2011 г., моля да гласува. Всички са „за”. Благодаря ви. Приема се единодушно.
По четвърта точка – Разни.
Имате ли въпроси за т. Разни? Няма. Благодаря ви.
Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
