18 май 2017

ЗАЩО БОРИС ХРИСТОВ НЕ ПЯ В БЪЛГАРИЯ

103 години от рождението на "Най-великия от великите"

Борис Христов (18 май 1914 - 28 юни 1993г.)




Строго секретно                                                                  ДЕКЛАСИФИЦИРАН

                                                                             § 17 от ЗДРДОПБГДСРСБНА

Екз №3    173


Управление VI ДС

ОТДЕЛ I

Отделение  II


СЪОБЩАВА :  к.аг.Карапетров

Приел Ст. лейт.Янков

На 21.I.77г.


СВЕДЕНИЕ

ОТНОСНО: Взаимоотношенията между Борис Христов и Николай Гяуров

(N.B.По-долу са представени откъси от документа! Целият документ се намира в изданието на Комисията по досиетата "Държавна сигурност и българското музикално изкуство", София, 2017г.)

Печат върху документа със следния текст :


МВР
Управление VI ДС
№ Е 734
26 януари 1977г.
СОФИЯ



Борис Христов е заминал за Италия през 1942г. с царска стипендия, като изключително дарование.Стипендията  е била скромна  и там е живял бедно.
(…)
"През 50-те години брат му Николай, юрист, на когото Борис дължи насочването си към певческата кариера и издействането на стипендията си, заболя от рак на главата. У нас случаят бе приет за безнадежден. Обаче Борис направи официални постъпки брат му да отиде на операция в Италия. Бе му отказано.
(…)  
Оттогава Борис изживява много тежко смъртта на брат си, се отчужди за един период от България. И все пак остана българин. Не пожела да пее в родината, но вратата на римския му дом остана отворена за всеки българин от всяка професия.
Оказваше неизменно съдействие на всеки даровит български певец.
През 1963г. Привлече в Скалата - изцяло негова заслуга – за съвместно участие в “Борис Годунов” - Димитър Узунов и Николай Гяуров. 


Борис Христов с Николай Гяуров и Димитър Узунов след "Борис Годунов" в Ла Скала

Година по-късно записа повторно цялата “Борис Годунов”, като привлече за партньори за разпространените из цял свят плочи на “Хис мастер войс”солистите на Софийската опера – в т.ч. Узунов.“
(…)
По времето, когато Ил. Йосифов бе директор на Софийската опера/уволни всичките си колеги от своето поколение, озлоби всички и  накрая беше уволнен/  Б.Христов пристигна специално за да пее в София Борис Годунов. Завистлив към всичките си по-именити колеги, Йосифов категорично му отказа корекциите, които Христов със своя световен опит искаше да направи постановката и от което тя само би спечелила. Той правеше такива корекции в цял свят – и в Ню Йорк и в Сан Франциско. Навсякъде отстъпваха пред авторитета му, пред подобряването на спектакъла. Йосифов не отстъпи.Въпросът стигна до др.Т.Живков, който се заинтересува защо в края на краищата Б.Христов не пя.

Йосифов беше уволнен, но Христов обиден си отиде.

Няколко години по-късно директор на Софийската опера бе друг завистлив и дребен човек – Дим. Узунов. Забравил огромното значение, което изигра за него лансирането му от страна на  Борис Христов, той с неофициално писмо му отказа гостуването. Четох писмото със собствените си очи. В него пишеше :

„Репертоарът за всеки ден е вече с определени солисти. Не можем да свалим никого от тях, за да ти дадем възможност да пееш. Ела друг път. 
Писмото свършваше с „Дерзай ,Борка! Твой – Митко Узунов.“ 
Кой трябваше да дерзае? 
След това Христов е престанал на прави постъпки да пее в България.

(…)



“През 1972г. Р. Кабаиванска, на която гостувах в Италия, ме запозна със стария директор на Ла Скала – Гирингели – същият, който двукратно води Миланската Скала на гости в Москва.
(…) 
 Поинтересувах се от него защо Б. Христов вече не пее в Скала и какви са отношенията му с Гяуров. Каза ми, че след като през 1963г. Христов лично довел Гяуров в Скала и по негово настояване са включили Гяуров да пее Великия Инквизитор в спектакъла, в който Борис пее Филип, отношенията са започнали да се изопват.

Гяуров започнал да претендира за главната роля – на Филип - и скоро я получил. 

Започнал антагонизъм между тях – кой да бъде първият бас на света – до момента Христов е без опасни съперници. 

Скоро Гяуров започнал да разпространява, че Христов е фашист/ а италианците са смъртно наплашени от фашизма, чиято попара ядоха/, докато Христов започнал да твърди, че Гяуров е комунист-фанатик, едва ли не от рода на Мао Дзе Дун. 

Естествено и двете обвинения са голословни. Накрая по-малко издръжливият се оказал Христов. 
През 1965г.отива при Гирингели и му заявява : 

 “Комунистите убиха брат ми. Аз не мога да пея с един от убийците му. Братът на Гяуров е голям партиен ръководител в България и 
Гяуров пречи на моите гостувания.
Един от двама ни трябва да напусне Скала.”  
Гирингели имал време да размисли. Макар, че и до днес всички в Италия обожават Христов и Гяуров, при опит за паралел, всички единодушно казват, че Христов е категорично по-голямото явление. 

Но Гирингели отстранил именно Христов. 
Причините са, че Гяуров е с близо 20 г.по-млад, че на него можели да разчитат по-дълго време. 
Христов продължава и до днес да пее по останалите големи сцени: 

и в Римската опера, и в Лондонската Ковънт Гардън, която миналата година тържествено чества 25 годишното му сътрудничество /това след войната прочутият театър не е правил с никой свой сътрудник/. 

Ала от 1965г.не е стъпвал в Скала.

Борис Христов в Ковънт Гардън с почитателите си Н.В. Кралица Елизабет II и  Единбургският херцог Филип


От личните ми отношения и с двамата и от това което съм чувал от колегите ми, Гяуров доста често говори срещу Христов /най-вече в професионален смисъл/, докато Христов не изтръгва /може би от фаталната 1965г./ нито думица срещу срещу някой колега, в това число и срещу Гяуров. 

Нещо повече. Ако човек се опита а поведе разговора натам, той сам подема друга посока на мисълта си.

 (…)

 Карапетров“

Нап. в 4 екземпляра

 Карапетров“

№1. - РД "Карапетров"

№2 - VII отдел

№3 - ЛД СМД

№4 - за др.Кирил Костов


Изп. Янков

нап. ДЦ- 605

25. I. 77г.








Асен Чилингиров, 
Гръцки дневник, Септември 1989г.  
Приложение III



(...) "Но за мен въпросът с фондацията „Св. Йоан Кукузел“, въпреки всички усложнения, съвсем не беше приключил. Напротив, в Италия имах възможност отново да се заема с този въпрос – този
път обаче съвместно с Борис Христов, с когото се срещнах във Флоренция няколко дни след пристигането ми. 

Борис Христов изслуша най-внимателно моя разказ за последното развитие на нашата фондация и дори си водеше записки с имената на замесените лица. 
Както и в писмата си, които преди това ми беше писал, той изрази големи съмнения в искреността на гърците.

Съветът му беше да не се отказвам въпреки тъй сериозните пречки и ми обеща да се включи сам в играта с целия си авторитет, като дори имаше идеята да постави този въпрос пред ЮНЕСКО – за това свое намерение той даже ми беше писал в едно от писмата си, където се позоваваше и на своето познанство с киноактрисата Мелина Меркури, негова голяма почитателка, която по това време беше министър на културата в Гърция.

„Грешката ти е, че си се хванал да вършиш тази работа с комунистите“ – каза ми той.
„Не трябваше да им казваш нито дума по този въпрос – сами щяхме да си свършим работата.

Че какво са пет или десет хиляди долари – и двадесет можехме да намерим!

За Иван Кукузел си заслужава!

А какъв ортаклък искаш с комунистите?
Да ставаш ортак с тях е престъпление!“

борис ХФридстов в ролята на Борис Годунов, спектакъл във Флоренция

Самият Борис Христов по това време също имаше сериозни неприятности с представителите на българската власт.
Къщата му, една грамадна вила в Рим, която той подари на българския
народ, за да живеят и учат там млади и талантливи български певци, не се използваше за своето предназначение.
Възмутен, той ми каза:
„Напълниха ми къщата с ченгета – иди след това, та разправяй на италианците, че българите нямали нищо общо с атентата срещу папата!“
В същия смисъл премина и следващият ни разговор няколко месеца по-късно в Рим, където и той беше дошъл за един ден.
Тъй като по това време беше много загрижен за болестта на
съпругата си, Б. Христов каза, че няма възможност да ми отдели време за продължителен разговор.
Късно следобед на същия ден обаче се срещнахме съвсем случайно на улицата до парка пред вила Медичи.
Той бързаше за някаква важна среща, но това не му попречи да се спре „съвсем за малко“ и разговорът ни на улицата продължи повече от час и половина.
Последните му думи бяха окуражителни:
 „Никога няма да се предаваш и да казваш, че не можеш да свършиш работата!”
Това беше най-важният за мене съвет, който преди много години ми даде диригентът Виторио Гуи:
 «Не казвай никога, че не знаеш някоя роля, а напротив, че ти е добре позната!»
  
Даде ми още един съвет, който аз пък ти предавам като завет.“ 
(...)
  А с комунистите ще се разбереш дори по-трудно, отколкото с гърците“ – добави Борис Христов.
Това беше последната ми среща с него.
(...)
 Болестта на жена му, а малко по-късно и неговата болест го извадиха от строя. 
Видях го отново едва при погребението му в София (1993г.), където се беше събрала цялата комунистическа върхушка, дошла отново на власт. 

Мене не ме допуснаха да вляза в храма и по време на службата стоях непосредствено пред главния вход на „Александър Невски“, така че бях свидетел как той трябваше да премине под звуците на коронационната сцена от „Борис Годунов“ последните метри от своя земен път в обкръжението на тези, които цял живот не можеше да понася и считаше за причина за всички беди на българския народ.“





Борис Христов и промените през 1989 г.

След 1989 г. “Многая лета” на Борис Христов се изпълняваше вече и официално по БНТ на Нова година. 
Това продължава и до днес. 
Той даде разрешение неговото изпълнение на “Многая лета” да прозвучи на големия милионен митинг на СДС на Орлов мост през 1990 г. 
Тогава беше излъчено и негово обръщение към българския народ, на който толкова години той беше верен син, но и негов символ. 
В него Борис Христов приветстваше промените и призоваваше за помирение.
Скъпи съотечественици, 
Дойде време открито да се поздравим, да изпълним сърцата си с християнска обич, търпение, мъдрост, вяра и благоволение! Нека да забравим обидите! 
Нашата Родина Майка България – Тя чака сега само на нас! 
За много години на вас, всички българи, от душа и сърце желая това!” 



 

 

На многая лета - Борис Христов








СВЪРЗАНИ ТЕМИ НА ТОЗИ БЛОГ :

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ОТ ВЕЛИКИТЕ! 100 години от рождението на Борис Христов


100 години от рождението на Борис Христов