В 14:30 часа Благодатният огън отново се появи на Гроба Господен в Йерусалим.
Това чудо, което се случва от 4 век насам на православната Велика Събота, представлява всъщност някакво електрическо явление, студен огън, подобен на "Огньовете на Св.Елм".
Разказите на Йерусалимският патриарх Диодор и други очевидци, показват, че при влизането на патриарха в Кувуклията (Гробът Господен), след т.нар. епиклезна (призоваваща) молитва, плочата над Гроба започва да изсветлява.
След това от тази студена светлина се отделят отделни кълбовидни образования с големина на перли.
Патриархът събира с памук перлите на едно място и от тях запалва двата снопа с по 33 свещи, които е донесъл със себе си. Или ако се е запалило "Вечното кандило" ги запалва от него.
За да няма измама, неговите действия се наблюдават от близка дистанция - примерно от метър и половина, от арменският предстоятел в Йерусалим, който не е от православната общност, но който е допуснат до предверието на Гроба Господен, наречено "Предвериекто на Ангела".
Там е поставено парче от оригиналния камък с който е била затворена гробницата и който е отвален от Ангела при Възкресението Христово.
Останало е малко парче от камъка, защото други негови части са взети като реликви в редица църкви по света.
От Предверието се вижда всичко, което става вътре в Кувуклията.
 |
| Предверието на Ангела. През вратата се вижда Гробът Господен. |
Когато дойде огънят, патриархът взема запалените снопове свещи и излизайки ги подава през два елипсовидни отвора отстрани на Кувуклията, откъдето първите поклонници запалват на свой ред своите свещи и предават огъня на другите.
Този огън вече изгаря!
Той не е студен огън, като този, който се появява от плочата на Гроба Господен.
Преди години - през 1579г., арменският католикос, получил право от турския управител на Йерусалим, пръв да влезе в Кувуклията и да изпроси с молитви Благодатният огън.
Но дълго време се молил без резултат.
Православните, начело с Патриарх Софроний IV стаяли отвън до вратите на храма.
Тогава се чул гръм и средната от трите колони се разцепила.
От нея се появил Благодатният огън.
Патриархът взел от него и дал на вярващите наоколу.
От тогава няма претенции от други църкви да получават Благодатния огън на Велика Събота.
Интересно, че през 1994г. Благодатният огън се появил от самосебе си не по обичайното време, а през юли.
Според свидетелстовто на клисаря при Гроба Господен - Александър Михайлович, това ставало сутрин през дните от 10 до 21 юли 1994г.и било виждано не само от него, но и от присъстващите.
Приело се, че това е предзнаменование.
Понякога Благодатният огън дори излиза от Кувуклията по плочите навън.
Често преди слизането на огъня, около Кувуклията пресветват синкави светлини.
Правени измервания на електромагнитното поле в храма по време на това чудо, които установяват, че преди да се появи огънят, има рязък скок в електромагнитното поле.
Ръководителят на лабораторията за йонни системи към института Курчатов Андрей Волков е извършил такива измервания в момента на слизането на благодатния огън.
Божи Гроб е традиционно място за поклонение на българите - от примането на Християнството при Княз Борис Михаил та чак до днес.
Ето един от тях, "Нетко от Коприщица", който през 1854г. докато чакал да се отворят църковните врати е издълбал името си на врата на Храма на Божи гроб.
Молитвата за Благодатния огън
Патриархът, държейки два снопа незапалени свещи, влиза в св. Кувуклий и се затваря в Пресветия гроб. Там той коленопреклонно, със страх и умиление, чете следната молитва, която привеждаме по-долу изцяло и точно, както е публикувана в Нов Сион, официалния печатен орган на Йерусалимската патриаршия (Νέα Σιών, τόμ. ΞΒ', 1967 σελ. 235).
Владико Господи Иисусе Христе, светоначална Премъдрост на безначалния Отец. Ти, Който живееш в непристъпна светлина; Който каза от тъмнината да изгрее светлина; Който рече: „Да бъде светлина!“, и биде светлина; Господи, Подателю на светлината, Който ни изведе от тъмнината на заблудата и ни въведе в чудната светлина на Твоето познание, Който изпълни със светлина и радост цялата земя с пришествието Ти в плът на нея, а преизподнята – със слизането Ти в ада, а след това чрез Твоите свети апостоли възвести светлина за всички народи! Благодарим Ти, че с благочестивата вяра Ти ни приведе от тъмнина към светлина и ние станахме синове чрез светото кръщение, като видяхме славата Ти, пълна с благодат и истина! Но Господи, Подателю на светлината, Ти, Който си велика светлина, Който каза: „Народът, който седи в тъмнина“; Владико Господи, истинска светлина, която просвещава всеки човек, идващ на света; единствена светлина на света и светлина на човешкия живот, с Чиято слава се изпълни всичко, понеже Ти, светлина, дойде на света чрез Твоето пришествие в плът, макар и хората да обикнаха по-скоро тъмнината, а не светлината! Ти, Господи, Подателю на светлината, послушай нас, грешните и недостойни Твои раби, застанали в този час до Твоя всесвят и светоносен Гроб, и приеми нас, които почитаме Твоите пречисти страдания, Твоето всесвято разпъване, доброволна смърт и [извършеното] с Твоето обожено тяло в този всечестен Гроб полагане, погребение и тридневно възкресение, което започнали радостно да празнуваме, си спомняме и за слизането Ти в ада, с което самовластно освободи държаните там души на праведните, изпълвайки преизподнята с блясъка на светлината на Твоето божество. И затова, празнувайки с радостно сърце и с духовно веселие в тази преблагословена събота извършените богоподобаващо от Теб на земята и под земята най-спасителни Твои тайнства, и спомняйки си за Теб, наистина радостната и желана Светлина, Която божествено озари преизподнята и богоподобаващо възсия от гроба, ние извършваме светоявление, изобразявайки Твоето богоявление, извършено от състрадание към нас. Понеже в спасителната и светозарна нощ всичко се изпълни със светлина: небето, земята, и преизподнята поради свръхестественото тайнство на Твоето слизане в ада и тридневното Ти възкресение от гроба. Затова, взимайки благоговейно от светлината, която постоянно и вечносветло пламти на този Твой светоносен Гроб, ние я раздаваме на вярващите в Теб, истинската Светлина, и просим, и молим Теб, Всесвети Владико, с благодатта на Твоя всесвят и светоносен Гроб да я направиш дар за освещение, изпълнен с всяка Твоя божествена благодат, да благословиш и осветиш онези, които благоговейно си запалват от нея, като ги освободиш от мрака на страстите и ги удостоиш с Твоите пресветли жилища, където сияе незалязващата светлина на Твоето божество; дарувай им, Господи, здраве и благоденствие и напълни домовете им с всяко благо.
Да, Господи, Подателю на светлината, послушай мен, грешния, в този час и дарувай на нас и на тях да ходят в Твоята светлина и да пребъдват в нея, докато имаме светлината на временния живот. Дай ни, Господи, да имаме светлината на този временен живот. Дай ни, Господи, светлината на нашите добри дела да свети пред човеците и те да прославят Теб заедно с безначалния Твой Отец и Всесветия Дух. Понеже Ти си ни поставил за светлина за народите, за да светим на ходещите в тъмнина. Но ние обикнахме по-скоро тъмнината, а не светлината, вършейки зло, понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, според Твоето нелъжовно слово. Затова и ние всекидневно се препъваме, съгрешавайки, понеже ходим в тъмнина. Но удостой ни да прекараме останалото време от нашия живот с просветени очи на нашия разум. Дай ни да ходим в светлината на Твоите заповеди като чеда на светлината. Ти, Който се обличаш в светлина като в дреха, направи бяла като светлината светлата одежда на светото кръщение, която ние очернихме с делата си. Дай ни да наденем оръжията на светлината, та с тях да прогоним княза на тъмнината, който се преобразява в ангел на светлината. Да, Господи, както в този ден за седящите в тъмнина и смъртна сянка Ти направи да изгрее светлина, тъй и днес направи да изгрее в сърцата ни Твоята чиста светлина, та ние, просвещавайки се и съгрявайки се чрез нея във вярата, безконечно да прославяме Теб, единствената радостна Светлина от единствената светоначална Светлина, в безконечните векове. Амин.
След прочитане на молитвата патриархът с голямо благоговение целува светия Гроб и взима светата светлина (т.е. Благодатния огън), която след излизането си в притвора, раздава на вярващите.
Превод от гръцкия оригинал и пояснителни бележки: Алексей Стамболов
Източник: Κωνσταντίνος Δ. Καλοκύρης, Το Αρχιτεκτονικό Συγκρότημα του Ναού της Αναστάσεως Ιεροσολύμων και το Θέμα του Αγίου Φωτός, Εκδόσεις University Studio Press, 1999, σελ. 222-225 (https://www.enoriako.info/index.php?option=com_content&view=article&id=273:2013-05-24-13-44-27&catid=80&Itemid=477
