Блог на Лъчезар Тошев: 80 ГОДИНИ ОТ ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ТРИСТРАННИЯ ПАКТ - Тристранният пакт и българските комунисти

01 март 2021

80 ГОДИНИ ОТ ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ТРИСТРАННИЯ ПАКТ - Тристранният пакт и българските комунисти

Проф.Димитър Ненов: Тристранният пакт и българските комунисти

Проф. Димитър Ненов (1931 – 2014) е доктор на химическите науки, асоцииран член на Института по физикохимия при БАН.

Член е на Националния координационен съвет на СДС от 1992 г. до 1997 г. и на Националния клуб за демокрация.

Работи активно в експертните съвети на СДС.

Откъс от статията на проф.Димитър Ненов публикувана във в. "Про и Анти", 23 май 2008 г. :

Тристранният пакт и българските комунисти

Проф. Димитър Ненов

Още в края на 1933 г., по време на Лайпцигския процес, председателят на Коминтерна Георги Димитров отправя най-остри обвинения по адрес на настъпващия в Германия националсоциализъм.

Това разбира се не пречи на Съветския съюз, въпреки, че е приел Димитров като герой, да сключи на 23 август 1939 г. пакта Рибентроп-Молотов и да си подели Полша с Хитлер.

Между април и юни 1940 г. Германия брутално прегазва Холандия, Белгия и Франция и половин Европа се оказва под хитлеристка окупация. На 27 септември същата година се сключва Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. Светът е изтръпнал пред надигащата се агресия.

Каква е позицията на българските комунисти към тези събития? Отговорът намираме изненадващо в спомените на Върбан Ангелов ("Неизвестни страници от миналото". Върбан Ангелов, Военноиздателски комплекс "Св.Георги Победоносец", София, 1993г.).

Върбан Ангелов е правоверен комунист. От предговора на неговата книга научаваме, че според британските архиви след 1925 г. той е бил считан за един от петимата най-влиятелни комунисти в България.

Тъст е на председателя на 7-мото Велико народно събрание акад. Николай Тодоров. Интерниран е през ноември 1939 г. в Златоград, заедно с други видни комунистически функционери – д-р Иван Пашов и члена на Централния комитет на комунистите Христо Михайлов. По-късно заедно с Тодор Павлов е в лагера Ени-Кьой.

След 9 септември 1944 г. е един от главните обвинители в т.н. Народен съд, срещу народните представители от 25-тото Народно събрание, Главен арбитър на Републиката, а по времето на Вълко Червенков - пълномощен министър във Виена.

Нямам за цел да коментирам комунистическите му възгледи, но приемам, че той е последователен в тяхното изповядване.

Основание за такова твърдение ми дават някои детайли от неговата биография, като например това, че като Главен арбитър на Републиката e осъдил Министерството на вътрешните работи с министър Антон Югов за финансови задължения.

Ето защо смятам, че фактите, представени от него, са достоверни, още повече, че при високото му положение в йерархията на комунистическото движение неговата добра осведоменост не подлежи на съмнение.

Портрет на Върбан Ангелов от Димитър Македонски

Оказва се, че пактът Рибентроп-Молотов е повод за създаване в средите на партийното ръководство на едва ли не дружеско отношение към хитлеристка Германия.

Както пише Върбан Ангелов

„.... вътрешното ръководство на БКП проведе пропаганда за влизането на България в Тристранния пакт ...” (стр. 119). „В края на 1940 и началото на 1941 г. по нареждане на ЦК се разпространяваха хвърчащи листове, с които се подканяше българското правителство да подпише Тристранния пакт ... когато германските войски нахлуха у нас, Партията издаде нареждане да ги посрещнем не като враждебни а като приятелски войски.” (стр. 126).

„Агитацията да влезем в Тристранния пакт и във войната на страната на Германия, Италия и Япония трая до 22 юни 1941 г., когато у нас стана известно, че германската армия напада СССР.” (стр. 120).

Такова поведение е характерно не само за комунистите в България.

Пиер Микел (История на Франция, ИК Кама, 1999 г. стр. 432) по повод на нацисткото нашествие във Франция пише:

„Навсякъде царяло предателство. Комунистите минавали за съучастници на Петата колона, защото осведомявали и показвали пътя на врага.”.

В България за комунистическия Централен комитет прегазването от хитлеристите на половин Европа и дори заклеймяването им от техния собствен вожд Георги Димитров още през 1933 г. е без значение. Войната трябва да приближи световната революция, Хитлер макар и „национал” все пак е „социалист”. Единственото, което обръща тази позиция е нападението над тяхната ”Мека” – СССР. Чак след това те започват съпротивителни терористични действия.

Комунистически позив за присъединяване към Тристранния пакт.

Кой е стоял зад това поведение на българските комунисти? Отговорът дава отново Ангелов:

„.... задграничното ни представителство нито тогава, нито след 9 септември 1944 г., т.е. след като се завърна у нас не е казало нито дума за упрек на тогавашното вътрешно ръководство за това вражеско решение и за проведената в негово изпълнение агитация. .... Какво заключение ни се налага? Че идеята за влизането в тристранния пакт и във войната е „спусната” (да си послужим с този подходящ израз) отгоре – от Москва, от нашето задгранично ръководство.

Дали без знанието на руските другари?

И това е възможно, а може и с тяхно знание. Всичко обаче ни подсказва, че това решение не изхождаше от нашето вътрешно ръководство Иначе по негов адрес и по адрес на Трайчо Костов щяха да се изкажат не малко упреци .” (стр. 120, 121).

А задграничното ръководство се оглавява от героя от Лайпциг.... Това се нарича „непримирима принципност”!

Впечатлението ни за събитията би било непълно, ако не разберем какво е било отношението на официалната власт към тази дейност на БКП.

Ето какво пише самият Върбан Ангелов:

„През юни или юли 1940 г. ни привикаха около 28 наши другари в Дирекция на полицията и един от важните – Павлов или Гешев, ни упрекнаха, че агитираме да влезем във войната на страната на съюза, облепяме и пишем по стените на градските здания позиви с такива покани.” (стр. 119).

И представителят на властта им заявява:

„.... правителството обаче е решено да пази неутралитет, то е против влизането ни във войната и като ви предупреждаваме да престанете с тая вредна противодържавна дейност, предупреждаваме ви, че ако не престанете да агитирате в това направление, ще вземем строги мерки срещу вас.” (стр. 120).

Това, както пише по-нататък Ангелов е станало около 15 юни 1940 г. Те са били обвинени още, че са „....подканяли правителството да арестува агентите у нас на агресорите (Англия и Франция) ...” (стр. 125).

(...)