03 март 2017

3 март 1918г. - Денят на победата на България над Болшевишка Русия













3 март 1918г.
Денят на победата на България над Болшевишка Русия

99 години от Брест-Литовския мирен договор
 
  Лъчезар ТОШЕВ

Първа публикация : Вестник "Лечител", 14.11.2013г.

Препечатана и на сайта Свободата :



 Незаслужено е забравена една бележита дата от българската история - сключването на Брест-Литовския мирен договор. В учебниците по история по време на комунистическия режим беше отразявана съветската гледна точка - тази на победените, за които договорът бележи поражението им в Първата Световна война. 

България обаче е сред победителите на Съветска Русия - един факт, който трябва да има своето достойно място в българската история. 

И този факт се дължи на победите на Българската армия в Добруджа и Румъния.  




На всяка тържествена заря отбелязваме имената на ген. Стефан Тошев - командир на Трета армия, и на ген. Иван Колев - командир на славната българска конница,спечелили невъзможни победи и покрили се със слава в битки, които се изучават в световната военна история.
Но винаги пропускаме да споменем над кого са тези славни победи.
Кой е нападнал България, защитена блестящо от българските воини, благодарение на които България подписва като победител Брест-Литовския мирен договор?

Ген.Стефан Тошев

     Русия влиза във войната на 1 август 1914 г., България - на 5 октомври 1915 г., а на 27 август 1916 г. - Румъния.

Военните действия между България и Русия започват още с обстрелването на българския бряг в района на Варна от руската флота през 1915 г.

След това Русия изпраща военни части в Добруджа - 61-ва пехотна дивизия, 115-а пехотна дивизия, кавалерийска част (т.нар. черни казаци - непобедими дотогава), 47-ми артелерийски корпус и др.

По-късно 4-та и 6-а руски армии застават срещу българите.

Руска морска ескадра начело с флагманския кораб монитора "Память Меркурия" обстрелва Балчик. Батареята на капитан Георги Радков само с две оръдия, които успяват да дават 100 изстрела в час, вместо 60, успешно отблъсква противника.

В този неравен бой в който статина оръдия стрелят срущу две, има 5-6 попадения във флагманския руски кораб, който е засегнат сериозно, не пътъва, но се оттегля от сражението за ремонт в пристанище.

Ескадреният миноносец "Лейтенант Пушчин" се натъква на българска мина и потъва, а екипажа и знамето му  са пленени от българските войници.

България е една от първите страни, които имат и своя подводница - нещо твърде модерно за времето си - "Подводник-18".
В Добруджа руснаците и румънците струпват големи сили и имат числено превъзходство.

Ген. Стефан Тошев, начело на Трета армия, разполага 1-ва пехотна дивизия, 4-та пехотна дивизия, 6-а пехотна дивизия, Дунавския отряд, Варненския отряд, Шуменския артилерийски полк, 12-а пехотна дивизия, турския 6-и корпус от 1-ва турска армия и германски отряд от германската Дунавска армия. Към Трета армия е и Конната дивизия начело със станалия легендарен генерал Иван Колев.






ген.Стефан Тошев
На 6 септември 1916 г. след атака, продължила само 24 часа, е превзет Тутракан, като атаката на "непревземаемата" крепост се ръководи от генерал Пантелей Киселов.
На 11 септември е превзета Силистра. На 19-21 октомври се провежда атаката при Кубадин.



7-ми Преславски полк влиза в Черна вода. Руската армия, независимо че получава в подкрепление двете, 9 и 10 сибирски дивизии, е разбита, а флотата им е принудена да напусне Констанца.

    Ето какво пише по този повод полковник д-р Н. П. Николаев:

     „...Една красива легенда се разнесе по целия свят – легенда за непобедимата и безумно храбра българска конница... Едновременно с това по света се разнесе едно име, непознато дотогава – името на гениалния водач на българската конница. Името на ген. Колев се зашепна по полетата и балканите на родната земя с благоговение и обич, наред с имената на легендарните герои от тъмното и далечно минало. 

Старите, изпитани кавалеристи от европейските армии заговориха с уважение за нашия легендарен генерал. 

Един близък роднина на германския император  счете за висока чест – да служи под началството на ген. Колев.”



      Из спомените на майор Хр. Ботйов:

     „...Още миг и Добрич ще бъде в ръцете на врага...

     ...И в този момент виждат цялата конница на Колева да връхлита върху им с онзи устрем и онзи победен вик, които бяха станали плашило за руси и румъни...


     ...Рев на ужас. Всичко обезумяло от страх, повръща назад в панически бяг, преследвано безспир, отнасяйки със себе си ужаса от страхотната атака. Добрич бе спасен...” 


     Из донесение на генерал Колев до генерал Стефан Тошев след боя при Добрич:

     „...Ето какво ми казват нашите селяни българи, които са чули думи на руски командир:

 „Мьi думали, что болгарьi не будут стрелят на нас. Между тем они бросаются как собаки, проклятия – десят человек атакуют сорок наши...”

Отрядът на ген. Кантарджиев и този на ген. Тошев преследват противника и достигат до делтата на Дунав. На 23 ноември 1916 г. при Свищов 1-ва пехотна 
ген.Пантелей Киселов
дивизия и 16-а пехотна Добруджанска дивизия, една дивизия от резерва, подпомогнати от 26-и турски корпус, преминават Дунава.

В десанта участват 33 пехотни дружини, 6 ескадрона и 32 батареи. За прикритие се извършват демонстрационни действия при Гиген, Оряхово и Сомовит. От север към Букурещ настъпват и две германски дивизии.

След десанта при Свищов - Зимнич на 6 декември 1916 г. българските и германските войски заедно влизат в Букурещ.

При десанта на Дунава шопите от желязната Първа дивизия са поразени от от вида на голямата река, която срива техния мироглед, че "От Искъро по дълбоко нема...» и отказват да преминат през нея.



За неподчинение четирима войници са съдени от военен съд и са разстреляни.

Затова пък, веднъж преминали голямата река, нищо не може да спре устрема им.

След като влизат в Букурещ, българските войници предприемат едно странно действие - засаждат чесън пред румънския парламент, така както са се заклели при вероломното нападение на румънските войски в Междусъюзническата война 1913 г.










Фердмаршал Макензен наблюдава форсирането на Дунава при Свищов,  на 24 ноември 1916г.











                                         


Мостът при Свищов - Зимнич





Обозът в Зимнич



ген.Иван Колев
    

Българската конница завършва своя славен път през историята, там, откъдето е започнала своя боен път на юг от Дунава - в Онгъла, в района на Мачин и Николицел.

За последен път Европа чува тропотът на конете на "страшните по целия свят българи" и се оглася от "ужасната песен на конски копита" на конницата на потомците на хан Аспарух, Крум Страшний и Симеон Велики.

В следващите войни, конницата отпада от военните действия, заместена от механизираните и бронирани части...

Продължава преследването на отстъпващия противник до р. Серет, където през януари 1917 г. по заповед настъплението е спряно.

Румънските загуби са ужасяващи – 150 000 убити, 80 000 пленени, 150 000 дезертирали.

Руската армия е победена навсякъде и отхвърлена на територията на Молдова.

Първа дивизия и 12-а пехотна дивизия достигат до река Прут в Молдова.


Успехите на българската конница вдъхновява Вазов да напише стихотворението, посветено на ген. Колев.






Добруджанската конница
Иван Вазов

                                                        посвещава се Генералу Колеву!

Не конница - морски
вълни побеснели,
сонм зверове горски
от гняв пощръклели;

не конница - буря
от бесни демони,
що всичко катуря
ил тъпче, ил гони;

не конница - хала
от саблен звек, блясък,
от цвил, ура - цяла
от тропот и трясък,

блян вихрен понесен
над степ ековита,
ужасната песен
на конски копита!

Не конница - лава
в димящи талази,
в прах, гръмот и слава
летящи витязи!

                                     1916



СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ОТ  ПЛАНИРАН ГЕНОЦИД

Макс Ронге в книгата си Ronge M., Kriegs – und Industrie Spionage. – Zwоelf Jahre Kundschaftsdienst, 1930 (на руски език – Ронге М. Разведка и контрразведка. – М.: Воениздат НКО СССР, 1939: 
 http://militera.lib.ru/memo/other/ronge_m/index.html)  разказва за една неизвестна досега страница от тази Руско-българска война. 


(Точният цитат е взет от глава 27-ма на книгата : Вступление в войну Румынии http://militera.lib.ru/memo/other/ronge_m/27.html)


“...Успехите на българите в Добруджа им объркаха сметките. Подкрепата, оказвана на българите от страна на техните съплеменници, беше толкова значителна, че командването на 17-и руски корпус решило да ликвидира цялото коренно население на юг от Мангалия. За това научихме от прихваната радиограма на 3-та кавалерийска дивизия.” 

 Стремителното настъпление на III-та Армия обаче, спасява добруджанските българи от такъв геноцид.

ПЛАНОВЕ ЗА РУСКИ ДЕСАНТ В БЪЛГАРИЯ

В стенограмата от разпита на адмирал Колчак (Допрос Колчака. – Л.: Гиз, 1925. 
 
http://militera.lib.ru/db/kolchak/index.html)  се разбира, че в началото на 1917 г. Русия е планирала нова атака – с цел завземането на Константинопол. Планът имал два варианта – настъпление по западния бряг на Черно море (т.е. през България – б.м., ЛТ) или десант близо до Цариград.

(Точният цитат е от : Заседание чрезвычайной следственной комиссии,
23-го января 1920 г. http://militera.lib.ru/db/kolchak/02.html )

Колчак:

Назначаването ми на Черно море се обуславяше от това, че през пролетта на 1917 г. се предвиждаше извършването на т.нар. Босфорска операция – да се нанесе удар към Константинопол.

Всичко това се намираше във връзка с положението на нашия южен или ляв фланг.

Беше в началото на юли, а през есента Румъния трябваше да влезе във войната и в зависимост от тези действия се планираше придвижване на нашите армии по западния бряг на Черно море, към проливите на Турция, към Босфора или в зависимост от положението, се предвиждаше, че флотът трябва да оказва съдействие на това придвижване и дори да направи десант непосредствено на Босфора, като флотът трябваше да го превземе.

По плана на тази Босфорска операция, в мое непосредствено разпореждане, ми беше изпратена една сухопътна част – дивизия от ударен тип, изпратена ми от фронта, и за командир беше назначен един от най-добрите офицери от Генералния щаб – ген. Свечин.

За началник на щаба беше назначен полковникът от Генералния щаб Верховский.

Тази дивизия се готвеше под мое непосредствено наблюдение и трябваше да бъде хвърлена в боя с първия десант на неприятелския бряг, за да осигури място за пристигането на следващите войски, които трябваше да ги последват. Тази подготовка течеше до държавния преврат през февруари 1917 г.” 


България се разминава с това изпитание, за което у нас никой и не предполага!



Благодарение на тези невероятни победи на 3 март 1918 г. България подписва като победителка Брест-Литовския мирен договор с победената Съветска Русия.

Преговорите започват още в края на 1917 г. Като български представител на конференцията по примирието участва полк. П. Ганчев. То се подписва на 15 декември и се пристъпва към преговорите по мирния договор. Победителите са Германия, Австро-Унгария, България и Турция.

В преговорите от България участва министър Христо Попов, подпомаган от дипломата Андрей Тошев.



Подписи от страна на ­победените слагат Григорий Яковлевич Соколников, член на Изпълнителния комитет на Съвета на работническите, войнишки и селски депутати, Лев Михайлович Карахан, член на Централния изпълнителен комитет на работническите, войнишки и селски депутати, Григорий Василиевич Чичерин, помощник на народния комисар по външните работи, и Григорий Иванович Петровский, народен комисар по вътрешните работи.
От българска страна договора подписват дипломатът Андрея Тошев, адютантът на цар Фердинанд полк. Петър Ганчев и дипломатът д-р Теодор Анастасов.



Този договор е тежък за Русия, която губи 1 милион кв. км територия и 60 милиона население, задължава се да изплати 6 млн. марки и контрибуции в натура, част от които получава и България.
Благодарение на това развитие Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възстановяват своята държавност.
 Турция получава територии в района на Батуми и Източен Анадол.

Русия води преговорите в Брест-Литовск едностранно, без съгласието на своите съюзници от Съглашението.

На 7 март 1918 г. се подписва и едностранен договор с Румъния, която излиза от войната, връщайки отнети територии на България през Междусъюзническата война.

Северна Добруджа остава кондоминиум на Централните сили, които на 25 септември 1918 г. предават почти цяла Северна Добруджа на България.

Този договор обаче не е ратифициран от румънския парламент.

     На 29 септември 1918 г. в Солун България сключва примирие с Антантата и излиза от войната. Постигнатите договорености са отменени. Брест-Литовският мирен договор остава в сила само няколко месеца - до 13 ноември 1918 г.

Андрей Тошев, худ. Антон Митов


     Победена от силите на Съглашението, България е принудена да подпише Нойския договор, наречен от Христо Силянов "Ньойската неправда".
Но датата 3 март 1918 г. трябва да остане сред звездните мигове в българската история, с които се гордеем.
     Брест-Литовският мирен договор стана възможен благодарение на блестящите победи на Българската армия и нейните талантливи командири над руските и румънски войски.









МИРЕН ДОГОВОР

Между

България, Германия, Австро-Унгария и Турция от една страна и Русия от друга

Понеже Германия, Австро-Унгария, България и Турция от една страна и Русия от друга страна са се съгласили да прекратят военното положение и да привършат по възможност скоро мирните преговори, бидоха назначени за пълномощници :

от страна на Императорското Германско Правителство :
  • Държавният секретар на външните работи, Имперският Действителен Таен Съветник, Господин Рихард фон Кюлман,
  • Императорският пратеник и Пълномощен Министър , Господин Д-р Фон Розенберг
  • Кралският пруски Генерал Майор Хофман, Началник на Генералния Щаб на Главнокомандващия на Източния фронт,
  • Капитан I-ранг Хорн

от страна на общото Императорско и Кралско Австро-Унгарско Правителство :
  • Министърът на Имп. И Кр. Дом и на Външните работи, Таен Съветник на Негово Императорско и Кралско Апостолическо Величество, Отокар Граф Чернин фон и цу Худениц,
  • Извънредният и Пълномощен Посланик, Таен Съветник на Негово Императорско и Кралско Апостолическо Величество, Кайетан Мерей и Фон Капос-Мер,
  • Генералът от Инфантерията, Таен Съветник на Негово Императорско и Кралско Апостолическо Величество, Максимилиан Чичерич фон Баксани

от страна на Царското Българско 
Правителство :
  • Царският Пълномощен Министър и Извънреден Пратеник във Виена Андрея Тошев
  • Полковникът от Генералния Щаб, Царски Военен Пълномощник при Негово Величество Германския Император, Флигел Адютант на Негово Величество Царя на Българите, Петър Ганчев
  • Първият Легационен Секретар д-р Теодор Анастасов,

от страна на Императорското Отоманско Правителство :

  • Негово Височество Ибрахим Хаккъ Паша, бивш Велик везир, Член на Отоманския Сенат, Пълномощен Посланик на Негово Величество Султана в Берлин
  • Негово Превъзходителство Генералът от Кавалерията и Военен пълномощник при Негово Величество Германския Император, Генерал Адютантът на Негово Величество Султана, Зеки Паша

от страна на Руската Федеративна Съветска Република :

  • Григор Яковлевич Соколников, Член на Централния Изпълнителен Комитет на Съветите на Работническите- Войнишки- и Селски народни представители
  • Лео Михайлович Карахан, Член на Централния Изпълнителен Комитет на Съветите на Работническите- Войнишки- и Селски народни представители
  • Григор Василевич Чичерин, Помощник на Народния Комисар за Външните Работи
  • Григор Иванович Петроски, Народен Комисар за Вътрешните Работи

За водене на мирните преговори, пълномощниците се събраха в Брест-Литовск и след като представиха своите напълно редовни пълномощия, съгласиха се върху следните постановления :
Член I
Германия, Австро-Унгария, България и Турция от една страна и Русия от друга страна заявяват, че военното положение мужду тях се прекратява. Те са решени занапред да живеят в мир и разбирателство помежду си.

Член II
Договарящите се страни няма да правят агитация или пропаганда против управлението или държавното и военно устройство на другата страна. По отношение на Русия това задължение важи и за заетите от четворния съюз руски области.

Член III
Областите, които лежат западно от линията, уговорена от договарящите се страни и по-рано са спадали към Русия, няма да се подчиняват вече на руската държавна власт.Уговорената линия се установява от приложената като съществена част към настоящия мирен договор карта /Приложение I/. Точното определяне на тая линия ще стане от една Германо-Руска комисия.
За въпросните области не произтичат никакви задължения спрямо Русия, от това че по-рано са принадлежали към нея.
Русия се отказва от всяка намеса във вътрешните работи на тия области. Германия и Австро-Унгария възнамеряват да определят бъдещата участ на тия области в съгласие с тяхното население.

Член IV
Германия е готова веднага след сключването на общия мир и щом като руската демобилизация бъде напълно завършена, да изпразни областта източно от означената в Член III.ал1.линия, доколкото Член VI не постановява иначе.
Русия ще стори всичко, което е по силите и за да осигури бързото изпразване на Източно Анадолските области и редовното им възвръщане на Турция.
Областите Ердехан, Карс и Батум също ще бъдат незабавно изпразнени от руските войски. Русия не ще се меси в новоуреждането на държавно-правните и международни отношения на тия области, а ще ги предостави на тяхното население да извърши преустройството си в съгласие със съседните държави, именно с Турция.

Член V
Русия ще извърши незабавно пълна демобилизация на армията си, включително новосформираните от сегашното правителство войскови части.
Освен това Русия ще откара военните си параходи в руски пристанища и ще ги остави там до сключването на общия мир, или ще ги обезоръжи. Военни параходи, принадлежащи на държави продължаващи да воюват с държавите на четворния съюз, докато са в зоната на руската власт, ще се третират като руски параходи.
В Балтийско море и в зоната догдето се простира руската власт в Черното море, веднага ще се започне чистенето от мините. Търговското корабоплаване в тия морски зони е свободно и веднага ще се възстанови. За установяване на по-обстойни постановления, именно за оповестяване безопасните водни пътища за търговските параходи, ще бъдат назначени смесени Комисии.
Параходоплавателните пътища трябва постоянно да се чистят от плаващи минии от руската Червена Гвардия, а Финските пристанища и от руския флот и руските морски сили.
Докато прекарванието на военните параходи в руски пристанища е изключено поради леда, дотогава на тях ще се оставят само слаби команди.
Русия прекратява всяка агитация или пропаганда против правителството на Финландия.
Построените на Аландските острови укрепления, трябва да се разрушат по възможност по-скоро. Относително едно постоянно неукрепяване на тези острови, както и относително специалното им третиране от военна и техническа точка-зрение на мореплаването, ще бъде сключена специална спогодба между Германия, Финландия, Русия и Швеция. Постигнато е съгласие, щото по желанието на Германия, и други лежащи на Балтийско море държави да могат да бъдат привлечени, като участници в тази спогодба.
Член VI
Русия се задължава веднага да сключи мир с Украинската Народна Република и да признае мирния договор сключен между тази държава и силите на Четворния съюз. Украинската територия незабавно ще се опразни от руски войски и от руската Червена гвардия. Русия прекратява всяка агитация и пропаганда против управлението и общественото устройство на Украинската Народна Република.
Естландия и Ливландия, също ще бъдат незабавно опразнени от руските войски и от руската Червена гвардия. Източната граница на Естландия върви изобщо по река Нарва. Източната граница на ливландия върви изобщо през Пейпуското и Пейковското езера до югозападния ъгъл на същите, а после през Лубанското езеро по посока на Лиховен на река Овина.
Естландия и Ливландия ще се заемат от германската полицейска власт, докато сигурността там бъде гарантирана чрез едно местно управление и докато бъде възстановен държавният ред. Русия веднага ще освобиди всички арестувани или отвлечени жители на Естландия и Ливландия и ще гарантира сигурното възвръщане на всички отвлечени естландци и ливландци.
Финландия и Аландските острови също веднага ще бъдат опразнени от руските войски.

Член VII
Изхождайки от факта ,че Персия и Афганистан са свободни и независими държави, договарящите се страни се задължават да зачетат политическата и стопанска независимост, аккто и териториалната цялост на тези държави.

Член VIII
Военнопленниците от двете страни ще бъдат пуснати в отечествата си. Уреждането на свързаните с горното въпроси, ще стане по предвидените в Чл.XII допълнителни договори.

Член IX
Договарящите се страни се отказват взаимно от изплащането на военните им разходи, т.е. държавните рзходи по водене на войната. Отказват се от изплащането на военните щети, т.е.такивато щети, които са били причинени тям или на техните поданици във военните зони, чрез взетите военни мерки, включително всички реквизиции станали в неприятелската страна.

Член X
Дипломатическите и консулските отношения между договарящите се страни се възобновяват веднага след ратификацията на мирния договор. Що се касае до взаимното назначаване на консули, тоя въпрос ще се уреди, чрез специални спогодби.
Член XI
За економическите отношения мужду държавите на четворния съюз и Русия, меродавни са включените в приложения 2 до 5 постановления, а именно Приложение 2 – за Германо-Руските, Приложение 3-то за Австро-Унгарско – Руските, Приложение 4-то за Българо-Руските, Приложение 5-то за Турско-Руските отношения.
Член XII
Възстановяването на държавно-правните и частно-правните отношения, размяната на военните пленници и интернирани граждански лица, въпроса за амнистията, както и въпросът за третирането на падналите в неприятелски ръце търговски кораби, ще бъдат уредени с отделни договори с Русия, които договори съставляват съществена част от настоящия мирен договор и доколкото това е възможно влизат в сила едновременно с него.

Член XIII
При тълкуването на тоя договор, меродавни са за отношенията между Германия и Русия - немският и руският текстове, за отношенията между Австро-Унгария и Русия – немският, унгарският и руският текстове, за отношенията между България и Русия – българският и руският текстове и за отношенията между Турция и Русия – турският и руският текстове.

Член XIV
Настоящият мирен договор ще бъде ратифициран. Размяната на ратификациите трябва да стане по възможност по-скоро в Берлин. Руското правителство се задължава да пристъпи към размяната на ратификацията в двунеделен срок, ако това се пожелае от една от силите на Четворния съюз.

Мирният договор влиза в сила с ратификацията, доколкото включените в него членове, неговите приложения или допълнителни договори не постановяват иначе.

За удостоверяване на горното пълномощниците подписаха собственоръчно настоящия договор, приготвен в пет оригинални екземпляра, в Брест-Литовск, на 3 март 1918 година.

/п/ А. Тошев                                               /п/ Соколников
/п/ П. Ганчев                                              /п/ Л. Карахан
/п/ Д-р Т. Анастасов                                   /п/ Г. Чичерин
                                                                                /п/ Г. Петровски
/п/ Рихард фон Кюлман
/п/ Д-р Фон Розенберг
/п/ Хофман
/п/ Хорн
/п/ Чернин
/п/ Мерей
/п/ И. Хаккъ
/п/ Зеки



 СВЪРЗАНА ТЕМА НА ТОЗИ БЛОГ :



100 години от включването на България в Първата световна война

Лъчезар ТОШЕВ
В. "Лечител", бр.11, 19 март 2015г.