02 март 2017

От Сан Стефано до Берлин


Писалката с която е подписан Сан Стефанският договор с придружително писмо от Vital Cuinet до френския посланик в Констанитнопол/Истанбул  Н.Пр. Г-н Фурние, 8 март 1878г.




Освобождението:
От Сан Стефано до Берлин

Лъчезар ТОШЕВ

Първа публикация на статията:

Вестник "Лечител", бр.8 /20.02.2014г.      
 http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=10&b=424
 
Препечатана на сайта Свободата :


     За първи път официално поставяне на въпроса за автономия на българите пред султана е правил княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) от Котел – внук на Св. Софроний Врачански. 

Това се разбира от малко известна у нас телеграма на френския посланик в Истанбул генерал Опик – 15 октомври 1850 г. В нея дипломатът пише за предложението на Богориди за създаване на български Господарат, подобен на Влахо-Молдовския. 

Великият везир опровергал слуха, че предложението ще бъде прието. Изглежда, че идеята не е угаснала толкова бързо, тъй като през 1852 г. по този въпрос пише и френският консул в Букурещ – Южен Пужад.
     Наричаният от Вселенския патриарх “Всемогъщият Богориди” успява да издейства разрешение за построяване на българска църква в Цариград и ръкополагането на Иларион Макариополски за епископ. Действието му било “...продиктувано от желанието да се запази от укор моето племе”, пише той в писмото си до султана. Дядото на княз Богориди, Св. Софроний, също е поставял въпроса за автономия на българите във Влашко – по левия бряг на Дунава, или поставянето им под руско управление. Петицията му е отправена до ген. Кутузов, по време на войната с Турция 1810-1812 г. След Кримската война от 1856 г. и сключването на Парижкия мир, Русия губи влиянието си на Балканите. Тогава група българи, начело с Драган Цанков, отправят мемоар до Наполеон III, в който поставят пред Императора българския въпрос.


     Следващият ход на групата около Цанков е обявяването на Унията с Католическата църква през 1860 г., с което българският въпрос за Европа наистина става част от Източния въпрос. С този забележителен и за съвременниците му доста скандален ход Цанков привлича за българската кауза подкрепата на Франция, Ватикана и Италия, на полските емигранти около Княз Чарториски, притиска Вселенската патриаршия и кара Русия, която дотогава се противопоставя на искането за автокефалия на българската църква, да промени позицията си. 


Лично император Александър II слага резолюция “Съгласен!" На френски: "D'Accord!” върху доклада на канцлера си Горчаков от 1 юни 1861 г., с която се предлага отвличането на българския униатски архиепископ Йосиф Соколски. 

“Това е много куриозно – добавя императорът, – тъй като ние може да го използваме, за да върнем българите в лоното на Ордоксията!” 

На 18 юни отвличането по височайша санкция става факт! 

Въпреки това в Цариград Цанков продължава издаването на вестник с предизвикателното име “България”. С една дума в заглавието му е казано всичко! 

Вестникът излиза на говорим български език, чиято граматика е издадена през 1852 г. във Виена от братята Антон Цанков и Драган Цанков. 



Цанков и Димитър Мутев основават нещо като издателство, наречено “Български книжици”, и започват да издават едноименно списание и книги на български език. Мемоар до султана за автономия изготвя Българският таен централен комитет (изготвен главно от Иван Касабов и Киряк Цанков – син на Антон Цанков) през 1867 г. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. разпространява такъв мемоар, изпращан и до посланиците на Великите сили.

     Това не е изненадващо, като се има предвид, че още от времето на отец Неофит Бозвели и неговия доста наивен диалог “Просвещенний европеец” за решаването на българския въпрос се е разчитало на външна помощ от Европа. 


Вследствие на тези борби през 1870 г. със султански ферман е учредена Българската екзархия. Разбира се, идеите на Раковски, а след него и на Българския революционен централен комитет начело с Любен Каравелов и Васил Левски за освобождение със собствени сили, също имат подкрепа, без да отричат и международния фактор. Революционерите от комитета дори целят с действията си да предизвикат реакция от страна на европейските държави. След Сръбско-турската война от 1875 г. и Старозагорското въстание Великите сили решават да предприемат действия.

Нотата на Андраши

     През декември 1875 г. външният министър на Австро-Унгария Гюла Андраши след консултации с Русия и Германия изготвя дипломатическа нота, адресирана до Високата порта, подписана от страните по “Парижкий трактат” (договора, подписан в Париж след Кримската война през 1856 г.). Тя започва така: "Трите двора, австро-унгарският, руският и германският, след като размениха гледищата си, се съюзиха, за да приложат заедно усилията си за…" В нотата се предлагат реформи в Босна, включващи свобода на вероизповеданията, данъчна реформа, вкл. въвеждане на местни данъци, закупуване на земя от християни и функциониране на смесена комисия от мюсюлмани и християни, която да извърши реформи. Със съгласието и на Великобритания на 3 януари 1876 г. нотата е връчена на Високата порта, която обещала да се съобрази с почти всички исканията в нея. Реформите обаче не се задвижват.





Берлинският меморандум
     На 13 май 1876 г. в Берлин канцлерите на трите империи подписват нов, по-ултимативен документ за изпълнение на обещаните реформи в срок от два месеца и прекратяване на репресиите. Това е времето, когато в България избухва Априлското въстание, потушено с голяма жестокост. Документът е подписан и от Франция и Италия, но Великобритания отказала да го подкрепи. В Цариград групата около Мидхад паша извършва преврат и сваля султана. Новото правителство отхвърля Берлинския меморандум.

Райхщадските споразумения
     От 26 юни до 8 юли 1876 г. императорът на Русия Александър II и канцлерът Горчаков заседават с императора на Австро-Унгария Франц Йосиф и граф Андраши в замъка Райхщад.



Срещата на руския император Александър II с императора на Австро-Унгария Франц-Йозеф в Райхщад.

Там се постига принципно споразумение, запазено в два варианта с разлики между тях.

То засяга реформите в Босна и Херцеговина и разпределението на териториите между Сърбия и Австро-Унгария. В немския текст е записано задължение на Русия да е против създаване на голяма славянска държава на Балканите, като в замяна получи Южна Бесарабия. Разликата е, че при победа над Османската империя руският документ говори за независимо Княжество България, а в немския текст се говори за автономно княжество (което означава васално на султана).

Обсъжда се и разширението на Гърция с Тесалия, Крит и Епир и дори превръщането на Константинопол в свободен град.


Мисията на Драган Цанков и Марко Балабанов в Европа
Най-големият международен успех на възрожденците

 Българската екзархия решава да изпрати двама свои пратеници в Европа, които да пледират за българската кауза.
Най-подходящите, на които се спира, са Драган Цанков и Марко Балабанов.
Първият делегат пред света продължава да се представя с кръщелното си име Димитър, което навежда на мисълта, че поне до Освобождението той ползва името Драган само като псевдоним.

На 3 август 1876 г. от Цариград, през Варна и Русе, Драган Цанков заминава за Виена.
Марко Балабанов тръгва на 7 август с параход за Триест и оттам - с влак за Виена, където двамата се срещат и започва мисията им.
За тази мисия по-късно Марко Балабанов издава книга, озаглавена „Страница от политическото Възраждане.“
 В нея той описва главно своята роля в мисията, от което читателите остават с впечатление, че делегатът е бил само той.
(Книгата предизвиква реакция сред привържениците на Цанков, а той самият обсипва своя тогавашен съратник и всичките му роднини с най-цветущи псувни, използвайки и ярки турски изрази. Тази специфична реакция е също една от характеристиките на дядо Цанков. )


Адолф Тиер
    
 Цанков по това време вече се е бил отказал  от Унията и е член на смесения Екзархийски съвет, но използва предишните си контакти в Европа за делото.

Можем ли днес да си представим двамата делегати на българите, пристигнали във Виена със задачата да обърнат общественото мнение в Европа в българска полза? 
  Мисията изглежда напълно невъзможна!
Нещо повече, след като разбира за нея, Високата порта изпраща нареждания до своите дипломати да организират контра-кампания. Против Цанков и Балабанов се изправят и българи – като видния участник в църковните борби д-р Стоян Чомаков например.

Но двамата с мизерните си средства, с които разполагат, правят невероятна не само за времето си, но дори и за модерните времена, европейска кампания на най-високо ниво.
Познавайки „пружините, които задвижват европейската политика“, те успяват да фокусират кампанията си така, че тя да успее. 
Първата им спирка е в Париж, откъдето заминават за Лондон. 
В Лондон
Вестниците „Гардиън“ и „Екзаминер“ публикуват първите информации за мисията им. Двамата съчиняват и отпечатват един мемоар, който да представят по време на срещите си.

В Лондон ги приема външният министър лорд Дерби. На излизане от него те срещат явно закъснелия турски посланик, който отива да изложи правителствената позиция.

Но въпросът вече е бил интернационализиран. 
Продължават срещи с руския посланик граф Шувалов, с почутия водач на опозицията Уилям Гладстон, интервю в „Дейли Нюз“. В края на септември те изпращат писмо на самата Кралица Виктория.
За Цанков това не е нещо ново!
Публикуват и отворено благодарствено писмо до английския народ.
Заваляват покани за срещи.
Срещат се с Лорд-Мера на Лондон, с лорд Джон Ръсел.
Стига се дотам, че се дава банкет в тяхна чест в хотел “Уестминстер”, като присъстващите приемат резолюция. След банкета двамата говорят на многохиляден митинг в Хайд парк. Българските делегати са шумно акламирани от присъстващите, достигащи до еуфория. Невероятно!

Уйлям Гладстон

За мисията им се чува и в Цариград, откъдето архимандрит Методи Кусевич ги снабдява с информация, която те използват в своята кампания. Посещават Бирмингам, Манчестър, Ливърпул, където успехът е също така зашеметяващ.

В тяхна подкрепа се включват и българи. Женското дружество в Свищов им изпраща едно писмо с молба да бъде предадено на Единбургското женско дружество, изразило в печата подкрепа на каузата на страдащите българи.

Подписано е от Пауника хаджи Денкова (сестра на художника Николай Павлович и майка на Цветан Радославов-автор на песента „Мила Родина“), от Пауница Бешкова и Елени Икономова.

Пред света един народ, който има дори женски дружества, които при това се изразяват на висок стил, е цивилизован народ.

Това е направило впечатление!

Ето извадка от текста на писмото:

„До тяхно благородие г.г. Цанков и Балабанов – представители на всичкия български народ. 

Благородни господа! 

Ние, долуподписаните, позволяваме си да притворим едно писмо, с което изразяваме сърдечната си признателност на Единбургските госпожи, за състраданието, което показаха на нашите пострадавши братя” –
 започва писмото.
 В него се предлага то да се даде и на някой вестник,
 “който да го публикува в листа си“.
„Известно ни е, че заниманията ви са твърде много, а и времето ви късо и скъпо и се ласкаем с добрата надежда, че ще    благоволите да намерите  благовремие, за да извършите  молбата ни, за което ще Ви останем     крайно признателни.

                             Оставаме с всичкото уважение и почитание: 

                   

        Настоятелство на женското дружество „Съгласие"


Пауника х.Денкова - родена Пуника Христаки Павлович

Изглежда, че от писмото е имало резултат, тъй като 43 845 жени в Обединеното кралство се подписват в петиция до Кралицата в защита на българите и искат тя да застави правителството си да вземе мерки за прекратяване на насилието, така че зверствата да не може да се повторят пак.

В Лондон двамата делегати издават и книга, озаглавена „България – от двамата й делегати Димитър Цанков и Марко Балабанов“.
Под заглавието е добавен цитат от Евангелието „Йоан 8:32 – Истината ще ви направи свободни!“ По повод кампанията на Високата порта, че двамата са само частни лица, в тяхна защита се обявява Юджийн Скайлер – тогава Генерален консул на САЩ в Цариград, който потвърждава, че те са представители на Българската екзархия.


В Париж



   Завръщайки се обратно в Париж, двамата делегати се срещат с херцог Луи Деказ – министър на външните работи, с доскорошния президент Адолф Тиер, с видния политик,заемащ в различно време най-високи постове и един от бащите на Третата република – Леон Гамбета, с Емил де Жирарден, сенатора Шалмел-Лакур и др.


херцог Луи Деказ

  
В Рим
В Италия ги приема премиерът Агостино Депретис. Граф Распони урежда посещението им във вестник „Дирито“, където дават пресконференция, а след това се срещат и с външния министър Мелегари.   


Агостино Депретис
В Берлин
В Берлин двамата са приети лично от канцлера Бисмарк и от външния министър Фон Бюлов. Бисмарк ги уверява в съчувствието на германското правителство и ги информира, че на Цариградската конференция са взети благоприятни за българите решения. Той ги уверява в подкрепата на германския император. „Промяна ще стане! Не се съмнявайте! Ще сполучите!“ са думите, с които ги изпраща.

"Железният канцлер" Ото фон Бисмарк

В Петербург
В Русия първата им среща е с канцлера Горчаков, с бъдещия външен министър Гирс, с барон Жомини, с Иван Аксаков, с председателя на Славянския комитет княз Василчиков и военния министър Милютин, а след това се срещат и с император Александър II. 

Император Александър II


Срещат се и с престолонаследника. На срещата в Славянския комитет говорят на Драган Цанков срещу Киряк Цанков и тайния български комитет в Букурещ. Получава се конфузна ситуация, когато разбират, че Киряк е племенник на Драган Цанков.


Иван Аксаков, худ. Иля Репин

В Австро-Унгария

Отново във Виена, те търсят помощта на известния пътешественик  и познавач на България и на българите Феликс Каниц, който им урежда аудиенция при граф Гюла Андраши – министър на външните работи. Срещата при него започва с въпроса – „Вие кой точно Цанков сте?“ 

Феликс Каниц
Точно по това време Киряк А. Цанков, начело на БТБО, в Букурещ е обнародвал Мемоара от 13 декември 1876 г., в който се иска възстановяването на българската държава в нейните етнически граници.  Това е причината за въпроса на Андраши!

Граф Гюла Андраши
На 15 януари 1877 г. Цанков от Виена заминава за Букурещ с което мисията приключва.

Мисията на Цанков и Балабанов приключва с триумф на българската кауза в Европа.
Тя довежда до конференцията на Великите сили в Цариград!  
Това наистина е най-големият външнополитически и дипломатически успех на българските възрожденци.
Българският въпрос е поставен на масата на европейските сили и е станал част от Източния въпрос. 
Неговото решаване е неизбежно. 

И това става съвсем скоро.


Цариградската конференция
     Конференцията на Великите сили е открита в Константинопол на 23 декември 1876 година. Османската империя е представлявана от Савфет паша и Едем паша, Германия – от барон Вертер, Австро-Унгария – от граф Зичи и барон Каличе - извънреден пратеник, Русия – от граф Николай Игнатиев, Великобритания – от маркиз Солзбъри и сър Хенри Елиът, посланик в Истанбул, Франция – от граф Бургоан, посланик и от граф Шодори- извънреден пратеник, Италия – от посланика граф Луиджи Корти.
     На конференцията Русия предлага автономия за Босна и Херцеговина и за България с евентуална временна окупация на областите от Австро-Унгария и от Русия. Великобритания приема предложението, като границите на България се определят по границите на Българската екзархия. Същевременно, според английското предложение, България се обособява в две области – Източна със столица Търново, вкл. цяла Добруджа с делтата на р. Дунав и Западна със столица София, включваща цяла Македония, Ниш и Пирот. И двете области трябвало да имат християни за губернатори. Русия се съгласява с предложението на Великобритания. Значението на конференцията е в международното признаване на териториите, населени преобладаващо с българи.
     Конференцията е провалена от обявяването от султана на първата османска конституция.

Будапещенската тайна конвенция 

     На 15 януари 1877 г. Русия и Австро-Унгария се договарят двустранно за бъдещето на Балканите и в Будапеща подписват тайна конвенция. Съгласно този договор, в случай на Руско-турска война, Австро-Унгария няма да влиза в съюз с Англия и Франция в подкрепа на Османската империя. В замяна на това тя може да навлезе с войски в Босна и Херцеговина и да я анексира, но без да участва в съвместна война с Русия срещу османците. Русия ще придобие отново Бесарабия, отнета й с Парижкия мирен договор от 1856 година. В случай на разгром на Османската империя не трябва да се създава голяма и сплотена славянска държава, а България, Румелия и Албания биха могли да станат независими държави, Гърция ще се разшири териториално, а Цариград ще стане свободен град.

Българският проект

     Тази тайна Будапещенска конвенция не е била известна на българските деятели, но те не са оставали инертни в този решителен момент.
     На 18 ноември 1876 г. Българското централно благотворително общество (БЦБО), начело с Киряк Цанков, свиква Народен събор в Букурещ, който за някои историци е първото светско Народно събрание на българите (извън съборите по време на църковните борби и този на Оборище по време на Априлското въстание).
Ето как Иван Вазов описва пъвото си впечатление от Киряк Цанков :
Кирияк  Цанков ми направи силно впечатление със своят европейски лъск и обноски на истински джентлимен. Владеещ прекрасно френския и немският език, близък с политическите румънски кръгове, умен и красноречив, той беше единственият човек, който можеше достойно да представлява и ръководи дейносттана комитета (Вж. Вазов, Иван. Стефан Стамболов – една голяма историческа фигура.)
     Съборът обявява българските искания за автономна българска държава с граници, надхвърлящи тези на Българската екзархия. По-късно картата, изработена от Букурещкото събрание, става основа на предложенията на княз Черкаски за граници на Българското княжество.

Лондонският протокол

     По това време Бисмарк уверява Русия, че тя може да разчита на
Кралица Виктория
Германия, ако воюва с Турция, и втора Кримска коалиция срещу Русия не може да бъде възможна! Той заявява, че ако Австро-Унгария реши да предприеме някакви контрамерки... германските оръдия щели да имат думата!


     Министърът на финансите в Русия Райтерн отбелязва, че Бисмарк тласка Русия към война с Турция, за да има възможност да се справи с Франция. Това се потвърждава от антифренската кампания на Бисмарк от януари 1877 година. Англичаните от своя страна заявяват в Петербург, че са склонни на отстъпки.

Тогава Русия предлага на Великите сили, подписали решенията на Цариградската конференция, да съставят втори документ, с който напомнят на Портата да изпълни обещанията за реформи в България, Босна и Херцеговина и да отстъпи предвидените околии на Черна гора. Тази нота е подписана последно в Лондон и затова носи името „Лондонски протокол”.


Подстрекавани от Великобритания, която в случая играе двойна игра,
в Истанбул отхвърлят Лондонския протокол.
     Русия обявява война на Османската империя!

Руско-турската война (1877-1878 г.) 



Император Александър II
На 24 април 1877 г. император Александър II обявява с манифест война на Турция. Настоящата статия няма за цел да преразказва етапите на войната.

Те са добре известни.

Редно е да посочим, че без победата на българското Опълчение при прохода Шипка и връх Св. Никола войната е можела да завърши по друг начин.

Грешката на руското командване е била поправена от храбростта и саможертвата на българските опълченци. Русия  дава много жертви във войната: 15 567 убити, 6 824 загинали от раните си и 56 652 ранени (по данни на руския историк Степан Кашурко -  международен център за издирване "Подвиг")







От Книжки 7, 8, 9 на илюстрованото Сп. "Поборникъ-Опълченецъ", Русе,  1898-1901 г.
Да се знае, че Самарското знаме е дадено на българските опълченци от българите живеещи в гр.Самара !




Санстефанският договор

     Санстефанският договор от 19 февруари/3 март 1878 г. е предварителен договор, който предвижда, че окончателното решение по въпросите в него ще е предмет на последващ договор. Затова е наречен прелиминарен (предварителен). 
     Той започва с два параграфа, свързани с Черна гора, чиито граници са определени и тя е призната за независима. Със следващите членове независимост получават и Сърбия и Румъния. България се споменава в чл. 6 на договора като автономно, а не независимо княжество със собствена милиция. Български представители не са допуснати при преговорите в Сан Стефано. Значението на Сан Стефанския прелиминарен договор е, че двете евро-азиатски империи - руската и османската с него определят териториите населени с българи.

Руският посланик граф Игнатиев не е бил информиран за Будапещенската тайна конвенция, не е включил клаузите, които са договорени в Будапеща с Австро-Унгария, поради което договорът не е приет с ентусиазъм от канцлера Ал. Горчаков, нито от граф Андраши.

Великобритания заема позиция срещу договореностите за България, дори във вид на автономно княжество.

В Берлин обаче приемат договора без възражение.

В резултат английският посланик в Берлин, Ръсел, запитва Бисмарк каква ще е позицията на Германия при англо-руска война. Бисмарк му отговаря с контравъпрос: „А защо ми задавате такъв въпрос, за да ме ангажирате във ваш интерес или да се застраховате от евентуална враждебност от наша страна?”

При възникналата ситуация граф Игнатиев е изпратен във Виена да преговаря с граф Гюла Андраши.


Руската църква-костница "Св. Георги" в Сан Стефано, по-късно разрушена.


Планът "Андраши"

     Бисмарк не желае свикването на Европейска конференция, но се съгласява да има такава, когато Русия изявява настойчиво желание за свикването и.

Бисмарк обаче изисква Германия да бъде домакин.

Граф Гюла Андраши предлага на Русия и Германия вариант, при който се създава една по-голяма и независима (!) България почти в границите, определени в Сан Стефано, но на запад до линията Враня–Орфанския залив (Амфиполис) – с излаз на Бяло море.

 Бисмарк приема предложението и дори настоява границата да бъде по на запад, до река Вардар. В замяна Австро-Унгария желае максимално да се намали разширението на Сърбия и Черна гора, да влезе в сила анексирането на Босна и Херцеговина и Новопазарския санджак до Косовска Митровица от австрийците.
Македония в рамките на Османската империя става автономна, със столица Солун, под австрийско влияние. В тази автономна област да се назначи християнин за генерал-губернатор.

Така “Дунавската империя” се приближава до мечтата си за излаз на Егейско море през Солун.




Същевременно Русия не е доволна от малкото разширение на Сърбия (вкл. със земи, населени с българи, в границите на Екзархията). Нейният план е да се разшири Сърбия като едно голямо ляво крило на руската зона на влияние, да се приближи до Виена, за да може при евентуален бъдещ конфликт да има възможност да атакува Австро-Унгария от югоизток. Русия отхвърля плана “Андраши”, въпреки че той е подкрепян и от Бисмарк!

Англо-руското тайно споразумение Солзбъри - Шувалов 


Граф Пьотр Шувалов
 За да успеят да наложат своята позиция за разширяване на Сърбия, срещу австрийската позиция, Император Александър II и княз Горчаков предприемат споразумение с Англия. Английското правителство не подкрепя териториалното разширение на Сърбия и Черна гора и е против желанието на Австро-Унгария за Босна и Херцеговина. Английската позиция е България да се раздели на две части, като Българското автономно княжество, васално на султана, е с територия на север от Стара планина, а западната му граница е р. Искър. Автономната област Румелия остава без излаз на Егейско море, а Македония се връща на Турция.
Княз Александър Горчаков
Цар Александър II приема споразумението с Англия, гарантиращо разширението на Сърбия и Черна гора. Тайното англо-руско споразумение е подписано в Лондон на 30 май 1878 година.

То включва три меморандума подписани от граф Шувалов и Държавният секретар маркиз Солсбъри, който през 1878г. поема поста от лорд Дерби.

С подписа си под него Русия практически унищожава Санстефанския договор!


Лорд Дерби
Бисмарк е уведомен за тайното споразумение Шувалов-Солзбъри лично от граф Шувалов. (Странни взаимоотношения?) Според Бисмарк с това споразумение Русия излиза извън рамките на съюза на Тримата императори. 


Англо-турската военна конвенция 

На 4 юни 1878г. се подписва  Съюзен отбранителен договор между Великобритания и Османската империя.
На 1 юли към нея се добавя и анекс, който е антидатиран (със задна дата).
Конвенцията има за цел да окаже натиск върху Руската империя срещу евентуални намерения за влизане в Истанбул - Константинопол и евентуални руски претенции в Кавказ. С тази конвенция Великобритания получава управлението  на о.Кипър, който само формално остава под сюзеренството на султана. В замяна Великобритания поема ангажимент да защитава Османската империя на международната сцена.

Маркиз Солзбъри
Англо-австрийското тайно споразумение 

     Тайното споразумението с Русия дава на Великобритания шанс незабавно да нанесе удар върху руския си съюзник. На 6 юни 1878 г. се подписва тайно споразумение между Великобритания и Австро-Унгария – за съвместни действия на конгреса срещу Русия. Англичаните обещават подкрепа за анексирането на Босна и Херцеговина!
Русия е измамена, но това едва ли може да се нарече незаслужено, предвид дипломатическите й маневри преди това. На молбата от руска страна към Германия за подкрепа срещу австрийската позиция Бисмарк отговаря: “Не мога да бъда повече руснак от самите руснаци!”

Берлинският договор
     Конгресът за подписване на окончателен мирен договор след Руско-турската война, е открит в Берлин на 13 юни 1878 г. в двореца Радзивил и е председателстван от канцлера Бисмарк. Както в Сан Стефано, така и тук български представители не са поканени на преговорите.
Лорд Дизраели Виконт Биконсфилд



След откриването на дебатите, британският премиер Лорд Бенджамин Дизраели–Виконт Биконсфилд атакува Русия, че продължавала да държи войските си пред турската столица.
 
Бисмарк го репликира, че руските войски не са навлезли в Цариград и договорката не е нарушена.

По отношение на България Великобритания настоява за граница по Стара планина, без Варна, тъй като в града няма руски войски.


Османското правителство с английска и австрийска подкрепа предлага България изобщо да не се допуска до
Черно море, а река Янтра да бъде нейната източната граница.

Намесата на Бисмарк води до отклоняване на тази идея.

“Ако вие си въобразявате, че конгресът се е събрал заради Турция, дълбоко се заблуждавате. Санстефанският договор би си останал такъв, както бе изработен, ако не засягаше някои въпроси, които интересуват Европа”, казва той.




Пред делегатите виконт Биконсфилд заявява, че София трябва да остане в рамките на Турция, тъй като е на юг от Стара планина.

Бисмарк отново се намесва, като казва, че „англичаните познават повече географията на Индия, отколкото на Европа”.

Бисмарк цитира един виенски геолог – Хохщерт, че Витоша и Люлин са части от Старопланинската верига.

 “От това следва – казва Бисмарк, – че София е в самата планина, а не южно от нея.”

Така София остава в границите на Княжество България.


Берлинският конгрес


Настояването на лорд Дерби Турция да има правото да разполага свои войски в Източна Румелия отново е отклонено от Бисмарк. На конгреса са изслушани и румънски представители. Освен независимост, те искат Бесарабия вместо Добруджа. Румънците искат още Силистра и Мангалия.

Бисмарк се намесва с предложението: Силистра да остане за България, а Мангалия – за Румъния.

Бесарабия в този случай остава за Русия.

Италия от своя страна е искала Албания, но не я получава. По-скоро получава подигравки от “Железния канцлер”.

Русия е доволна от Берлинския договор и се придържа към него стриктно. Това обяснява защо тя не подкрепя Съединението през 1885 г., опасявайки се от ревизия на постигнатите в Берлин споразумения.

Александър II благодари на Бисмарк за подкрепата по време на конгреса. С Берлинския конгрес се слага “де факто” край на континенталния съюз на Тримата императори (на Германия, Австро-Унгария и Русия), което е повод за британски триумф! Българската кауза става жертва на борбите между Великите сили.

Берлинският конгрес се свиква за уреждане на тези отношения, а не за справедливо уреждане на проблемите на балканските народи. За съжаление този подход има последствия, които преминават през времето и стават повод за последващи конфликти.

Европа се разделя на два лагера – Антантата и Централните сили, чието съперничество предизвиква Първата и Втората Световни войни, в които загиват много милиони европейци. Същият подход е в сила за Великите сили чак до Обединението на Европа и дори до края на Студената война.

Съдбата на България не само до края на XIX, но и през XX век е белязана с печата на Берлинския договор. Има сериозни настроения в Учредителното събрание да не се приема такава осакатена държавност. След Берлин националната кауза, формулирана като “Всички българи в една държава!”, става знаме на войните, които води България. Разделянето и конфронтирането на балканските държави превръща района в “Барутния погреб на Европа” за много дълго време!
 Но с Берлинския договор автономното българско княжество е учредено и така започва възстановяването на българската държавност!

 Със Съединението от 6 септември 1885 г., защитено в Сръбско-българската война, този договор частично е ревизиран. България показва пред света самостоятелност в своята политика и се противопоставя на Русия, която защитава статуквото от Берлинския конгрес.

 В този случай българската позиция получава подкрепа от Великобритания и така Съединението е защитено.
Това коства короната на княз Александър Батенберг след преврата на офицерите-русофили, но води и до изгряването на звездата на държавника Стефан Стамболов, който превежда българския кораб през бурните времена.

На 22 септември 1908 г. България отхвърля васалитета към Султана и обявява своята независимост!



Свързана тема :


Драган ЦАНКОВ



Свързана тема :
Гласът на Уйлям Гладстон, записан от Томас Едисон на първия фонограф :
http://www.youtube.com/watch?v=U6-2eZwUZKk



САН СТЕФАНСКИ ПРЕЛИМИНАРЕН (ПРЕДВАРИТЕЛЕН) ДОГОВОР 
Подписан в Сан Стефано на 3 март 1878 г.


Чл. 1. За да се тури край на постоянните разпри между Турция и Черна Гора, ще се оправи границата, която разделя двете зе­ми, съобразно с прибавената тук карта, по следующия начин:
От планината Добростица границата ще следва по линията показана от Цариградската конференция през Билек до Корито. Оттук новата граница ще иде към Гачко (Метохия и Гачко ще принадлежат на Черна Гора) и към съединението на Пива с Тара, като възлезе на север по Дрина до нейното вливане в Лим, източната граница на княжеството ще върви по последната река до Преполье ще се отправи през Рошай до Суха планина (Гигор и Рошай ще прина­длежат на Черна Гора). Като включи в себе си Ругово, Плава и Гусине ще върви по пограничната линия на бърдото Шлеб, Паклен и на длъж по границата на Северна Албания през гребена на планините Копривник, Баба връх, Бор връх до най-високия връх на плани­ната Проклета. От тази точка границата ще се отправи през върха Бишашик и ще отиде в права черта към езерото Ижечени Хоти; като прореже Ижечени Хоти и Ижечени Кастрати, ще мине през Шкодренското езеро и ще се спре при Бояна, по течението на която ще върви до морето. — Никшич, Гачко, Шпуц, Подгорица, Забляк и Антивари ще останат на Черна Гора.
Една европейска комисия, в която Високата Порта и правителството на Черна Гора ще бъдат застъпени, ще се натовари да установи дефинитивните граници на княжеството. Тази комисия ще на­прави на мястото, според общото определение на границите някои и други изменения, които счете за необходими и справедливи, като вземе пред вид интересите и спокойствието на двете земи, и като даде непосредствено съответното възнаграждение в това отно­шение.
Плаването по Бояна, което постоянно е давало повод за разспри между Високата Порта и Черна Гора, ще се определи чрез един особен правилник, който ще се изработи от споменатата Европей­ска комисия.


Чл. 2. Високата Порта припознава окончателно независимостта на княжество Черна Гора.
Едно споразумение между Руското императорско правителство, Турското правителство и Черна Гора ще определи отпосле характера и формата на взаимните отношения между Високата Порта и княже­ството, именно относително назначението на черногорски агенти в Цариград и в някои места в Турската държава, дето се намери за нужно, относително предаването на престъпници забягнали в едната или в другата земя и касателно подчинението на турските закони черногорците, които пътуват или живеят в турската дър­жава, съобразно с началата на международното право и обичаите които се отнасят до черногорците.
Един договор ще се сключи между Високата Порта и Черна Гора за решаване въпросите, които се отнасят до взаимните отноше­ния на жителите на пограничните окръжия на двете земи и до военните постройки на тези погранични места. Точките по които не би могло да се достигне до едно споразумение, ще се решават чрез арбитража на Русия и Австро-Унгария.
За напред, ако произлязат спорове и недоразумения, с изклю­чение на онези, които стават по причина на нови искания на земя, Турция и Черна Гора ще предоставят изравнението на тези несъгласия на Русия и Австро-Унгария, които заедно ще ги решават чрез арбитраж.
В десет дена, след подписването на предварителните условия на мира, черногорските войски ще изпразнят местата, които не вли­зат в гореизложеното очертание на границата.


Чл. 3. Сърбия се припознава за независима.
Нейната граница, теглена върху прибавената тук карта, ще следва коритото на река Дрина, като остави Мали Зворник и Закар на Сърбия и на длъж по старите граници отиде до устието на потока Дезево при Столац. Оттук границата следва по течението на този поток до реката Рашка и сетне по течението на тази река до Нови Пазар. От Нови Пазар, като възлезе по потока, който тече покрай селата Мекине и Трговище, чак до устието му, границата се от­правя през Божур планина в долината на Ибър и слиза по потока, който се влива в тая река при селото Рибаник. После следва по течението на реките Ибър, Ситница, Лаб и потока Батинце до извора му (на Гранатница планина). Оттук границата следва по височините, ко­ито делят водите на Крива и Ветърница и като достигне по най-късата линия: до последнята река при устието на потока Мировочка, за да отиде нагоре по нея, преминава Мировочка планина и слиза към Мо­рава при селото Калиманци. От тая точка границата се спуща по Мо­рава до реката Власина при селото Стайковци. Като възлезе по тая последната, както и по Любевазда и потока Кукувице, ще мине през Суха планина, по течението на Врило до реката Нишава и ще слезе по тази река до селото Крупац, достигайки по най-краткия път ста­рата сръбска граница на югоизток от Караул баре, по която ще върви до Дунава.
Ада кале ще се изпразни и събори.
Една турско-сръбска комисия ще установи окончателните гра­ници на мястото в присъствието на един руски комисар, в разстояние на три месеца и ще реши окончателно въпросите, които се отнасят до островите на Дрина. Един български делегат ще се приеме да участвува в делата на комисията, когато тя ще се занимава с границата между Сърбия и България.


Чл. 4. Турците, които притежават имоти в присъединената земя със Сърбия и които биха пожелали да се изселят из княжеството, ще могат да запазят в Сърбия недвижимите си имоти, като ги дават под наем или под управлението на други лица. Една Турско-Сръбска комисия, в която ще вземе участие и един руски коми­сар ще се натовари да реши в разстояние на две години, окончачателно, относящите се по този предмет въпроси, с които са свър­зани турски интереси. Тази комисия ще бъде същевременно натоварена да установи в разстояние на три години начина за продаване на имуществата, които принадлежат на правителството или са вакъф, и да реши въпросите, които се отнасят до интересите на частни лица, които би се намирали в някое съотношение към вакъфите. До сключ­ването на един непосредствен договор между Турция и Сърбия сръбските поданици, които се спират в Турция или пътуват ще се ползуват от общите принципи на международното право.
Петнадесет дни, след подписване на първоначалните условия на мира, сръбските войски ще изпразнят местностите, които не влизат в гореизложеното очертание.


Чл. 5. Портата признава независимостта на Румъния, която ще заяви своите права за военно обезщетение, което трябва да се опре­дели между нея и Турция.
До сключването на един договор непосредствено между Тур­ция и Румъния, румънските поданици в Турция ще се ползуват от всичките права, които са гарантирани на поданиците на европей­ските сили.


Чл. 6. България ще бъде автономно, подвластно княжество с народно християнско правителство и народна милиция.
Окончателните граници на българското княжество ще се установят от една Руско-Турска комисия преди изпразването на Румелия от руските войски.
Тази комисия в работата си ще вземе предвид нужното изменение на общото очертание на границите, според началата на народността в болшинството на пограничните жители, съобразно с основните положения на мира, тъй също и топографическите нужди и практическите интереси за съобщенията на местното население.
Пространството на Княжество България е показано в общи черти в тук приложената карта, която ще служи за основание при окончателното определяне на границите. Като остави новата граница на княжество Сърбия, пограничната черта ще следва западната гра­ница на каазата Враня по бърдото на планините Кана даг. След като се възвие, тя ще следва към западните предели на каазите Куманово, Кочани, Калканделе до планината Кораб; от тук по реката Велещица до съединението й с Черна Дрина.
Като се отправи на юг по Дрина и западната граница на Охридската кааза, към планината Кина, границата следва по западните предели на каазите Корча и Старово до планината Грам. После достига границата през Костурското езеро, реката Мъгленица, по течението на която следвайки, минава южно от Янина (Вардар Енидже) и се отправя през усти­ето на Вардар и през Галико към селата Парага и Сарай кьой; от тук през средата на езерото Бешик гьол ще върви към усти­ето на реките Струма и Кара су, и покрай морското крайбрежие до Буру гьол; после границата отива в северозападно направление към планината Чал тепе и през Родопските бърда до планината Крушово, през Кара Балкан, Ешек Колаги, Чепелион, Караколас и Ишиклар до реката Арда. Оттук границата ще се отправи в на­правление към гр. Мустафа паша, и като остави Одрин на юг, през селата Суютлу, Кара Хамза, Арнаут кьой, Акарджа и Енидже ще допре до реката Теке дереси. После ще следва течението на Теке дереси и Чорлу дереси до Люле Бургаз и оттук през реката Суджак дере до селото Серген през височините, границата ще се от­прави направо към Хеким Табиеси, гдето ще допре до Черно море. Побрежието на Черно море ще остави границата при Манкалия, и направлявайки се на длъж до южната страна на санджака Тулча, ще свърши на Дунава над Расово.


Чл. 7. Князът на България ще се избира от населението свободно и ще се потвърди от Портата в съгласие със Силите. Никой член от царствующите династии на Великите Европейски Сили не може да бъде избран за княз на България.
В случай, че би останало вакантно княжес[ко] достойнство на Бълга­рия, избирането на Княз ще стане при същите условия и форми.
Едно събрание от български първенци (нотабили), свикано в Пловдив или Търново, ще изработи, преди избирането на княза, под наблюдението на един императорски руски комисар и в присъствието на един Турски комисар организацията на бъдащето упра­вление на България, както стана в Крайдунавските княжества в 1830 год. след мира в Одрин.
В местата, гдето българите са смесени с турци, гърци и власи (куцовласи) или с други, ще се вземат във внимание при изработването на органически устав, правата и интересите на тия на­родности.
Въвеждането на новото управление в България и надзора за неговото прилагане ще се повери за две години на един Руски комисар. На края на първата година от въвеждането на новото управле­ние, Европейските кабинети — ако се счете за нужно и ако върху това се достигне до известно споразумение между Русия, Високата Порта и Европейските кабинети — ще бъдат присъединени специални деле­гати към Руския комисар.


Чл. 8. Турската войска няма да пребивава повече в България и всички крепости ще се съборят на разноски на местното правител­ство. Високата Порта ще има право да разполага с военните при­паси и други ней принадлежащи предмети, които са останали в кре­постите, изпразнени по силата на примирието, сключено на 19/31 яну­ари, както и върху онези предмети, които се намират в крепостите Шумен и Варна.
До съвършеното образуване на туземна милиция, достатъчна за запазване на порядъка, безопасността и спокойствието, и на която числото по-късно ще се определи, чрез споразумение между Турското правителство и Руския императорски кабинет, руските войски ще окупират страната и в случай на нужда ще указват съдействие на комисаря. Това военно завземане (окупация) на страната ще има приблизителен срок от две години.
Числото на руския окупационен корпус състоящ се от 6 дивизии пехота, две дивизии конница, която ще остане в България след изпразването на Турция от Императорската войска, не може да бъде повече от 50 000 души; окупираната земя ще тегли разнос­ките за подържането на тази войска. Руската окупационна войска в България ще се съобщава с Русия не само чрез Румъния, но и чрез Черноморските пристанища Варна и Бургас, гдето тя през време на окупацията ще може да си направи нужните й складове.


Чл. 9. Количеството на годишния данък, който България ще плаща на Турция като го внася на оная банка, която по-късно ще бъде означена от Портата, ще се определи чрез едно споразумение между Русия, Турското правителство и другите Европейски кабинети на края на първата година от функционирането на новите учреждения. Този данък ще се определи според средното число на приходите от цялата територия на княжеството.
България ще поеме върху си задълженията и тежестите на Турското правителство, срещу дружеството на железниците Русчук — Варна, по споразумение между Високата Порта, правителството на княжеството и администрацията на дружеството. Уреждането на други железни линии, които минават през княжеството също се предоставя на споразумението между Високата Порта, правителството на България и администрациите на интересующите се компании.


Чл. 10. Високата Порта ще има право да си служи с един път през България за превозване на войските и на военните си припаси и храни в онези провинции, които лежат отвъд княжеството и обратно. За да се избегнат затрудненията и недоразуменията между Високата Порта и правителството на България, ще се направи един особен правилник, който ще обезпечава военните нужди на Високата Порта. Тоя правилник ще се приготви в разстояние на 3 ме­сеца от утвърждението на настоящия акт.
От само себе си се разбира, че това право се отнася само за редовните царски войски, и че следователно, нередовните, башибозу­ците и черкезите са съвършено изключени от него.
Високата Порта си запазва още правото да прекарва през княжеството пощата си и да държи една телеграфна линия. Тези два пункта ще се наредят по горепоменатия начин и за горепоменатия срок.


Чл. 11. Турски или други землевладелци, които биха отишли да живеят вън от княжеството, ще могат да задържат недви­жимия си имот в княжеството, като го дадат на други в наем или под управление. Турско-Български комисии, под наблюдение на Руски комисари, ще заседават в центровете на населението, за да решат окончателно в продължение на две години всички въпроси, които се касаят до признаването на недвижимия имот, и с които са свързани интересите на турци и на други.
Подобни комисии ще бъдат натоварени да решат в разстояние на две години всички въпроси, които се отнасят до начина на про­даването, експлоатирането или употреблението в полза на Високата Порта, на държавните имущества и на Вакъфите. На края на горе­поменатия срок от две години, всичкия имот не потърсен ще се продаде публично и сумата му ще се употреби за поддържане на хри­стиянски и турски вдовици и сираци — жертва на последните събития.
Жителите на Княжество България, които пътуват или живеят в други части на Европейска Турция, ще се подчиняват на турските закони и власти.


Чл. 12. Всички крайдунавски крепости ще се съборят. За напред не ще има никакви укрепления по бреговете на Дунава, нито военни кораби във водите на княжествата: Румъния, Сърбия и България, с изключение на обикновените стационери и леки кораби за изпълнение на речната полиция и митническото управление.
Правата, обязаностите и преимуществата на международната ко­мисия по долния Дунав остават непокътнати.


Чл. 13. Високата Порта поема върху себе си възстановяване плаването на Сулинския ръкав и обезщетението на частните хора, чиито имущества са пострадали вследствие войната и прекъс­ване плаването по Дунава, като определи за този двоен разход една сума от 500 хиляди франка от ония суми, които й дължи Дунавската комисия.


Чл. 14. В Босна и Херцеговина ще се въведат незабавно Евро­пейските предложения, които се съобщиха в първото заседание на Цариградската конференция на турските пълномощници, с онези, ко­ито ще станат по общо споразумение между Високата Порта, Руското и Австро-Унгарско правителства.
Недоборите не ще се изискват, а текущите доходи на тези провинции до 1 март 1880 г. ще се употребяват изключително за обезщетенията на домочадията на бежанците и на онези жители, които бяхa жертва на последните събития без разлика на народност и религия, както и за местните нужди на стра­ната. Сумата, която след този срок ежегодно ще се плаща на цен­тралното правителство, ще се определи по особено споразумение между Турция, Русия, и Австро-Унгария.

Чл. 15. Високата Порта се задължава да въведе добросъвестно в остров Крит органическия устав от 1868 г., като има предвид желанията, изразени вече от туземното население.
Подобен устав, съобразен с местните нужди, ще се въведе тъй също и в Епир и Тесалия и в другите части на Европейска Турция, за които настоящия акт не предвижда особена администра­тивна организация.
Особени комисии, в които туземното население ще вземе ши­роко участие, ще се натоварят във всяка провинция, за да изработят подробностите по новия устав. Резултатът от техните работи ще се подложи на разглеждане от Високата Порта, която, преди да ги тури в действие, ще се посъветва с Руското правителство.

Чл. 16. Понеже, в изпразнените от руските войски места, заемани от тях в Армения, и които ще се повърнат на Турция, би могло да даде повод на сплетни, които биха могли да бъдат опасни за добрите отношения на двете земи, то Портата се задължава без отлагане, да тури в действие подобренията и реформи­те, които се налагат от местните нужди на провинцията населени от арменци, и да гарантира тяхната безопасност от кюрдите и черкезите.

Чл. 17. Пълна и неограничена амнистия ще дарува Високата Порта на всички отомански поданици, които са се компрометирали в послед­ните събития, и всички лица, които са затворени или заточени по тоя повод тутакси ще се освободят.

Чл. 18. Високата Порта ще вземе в особено внимание мнението изразено от комисарите на посредническите сили относително владе­нието на градът Котур, и се задължава да направи потребното за окончателното определяне на турско-персийската граница.

Чл. 19. Военното обезщетение и загубите причинени на Русия, които Н. В. Руския Император иска, и които Високата Порта се задължава да заплати са следующите:

а. 900 милиона рубли военни разноски (поддържане на войската, попълване припасите, и военните поръчки);
б. 400 милиона рубли за загубите и повредите, които се нанесоха на южното крайбрежие на Русия, на експортната търговия, на индустрията и на железниците;

в. 100 милиона рубли за повреди и загуби, причинени от нашествието в Кавказ;

г. 10 милиона рубли обезщетение за интересите на руските поданици и заведения в Турция.
Всичко 1410 милиона рубли.

Като взема във внимание финансовите затруднения на Турция, и в съгласие с желанието на Н. В. Султана, Руския Цар се съгласява да замени изплащането на по-голямата част от горната сума със следните териториални отстъпки:

а. Тулчанският санджак, т. е. каазите Килия, Сулина, Махмудие, Исакча, Тулча, Мачин, Баба даг, Хърсово, Кюстенджа и Меджедие, както и островите на делтата и Змийните острови, понеже Русия не желае да вземе тия земи и островите на делтата, запазва си правото да ги размени срещу онази част от Бесарабия, която тя отстъпи по силата на Парижкия Трактат в 1856 г. и която на юг се определя от долината на Килийския ръкав и устието на Стари Стамбул. Въпросът за разделението на водите и за риболовството ще се реши от една Руско-Румънска комисия в разстояние на една година, след одобрението на мирния договор.

б. Ардахан, Карс, Батум, Баязид, и територията до Соганлък. В общи черти новата граница ще има следующия вид: като остави бреговете на Черното море, границата ще следва гребена на планините, които делят притоците на реките Хопа и Чарух до селата Халат и Бешагет; после границата отива през върховете на планините Дервеник Геки, Хорчезор и Беджегин даг, през гребена, който дели притоците на реките Фортум чай и Чарух и през височините при Яла Векин до селото Векин Килиса на река Фортем Чай; оттук следва границата по бърдото Севри даг до пла­нинския проход със същото име, като мине на юг от селото Нориман; тя ще се възвие после към югоизток, ще иде към Зевин за селата Хардост и Хорасан, ще се упъти на юг през бърдото на Соганлук до селото Гиличман; после през гребена на Шариан даг, ще стигне 10 верста южно от Хамур в прохода на Мурад чай.
После границата ще отиде на длъж по гребена на Аллах даг и по върховете на Хоре и Тандуре южно от долината на Баязид, и ще удари на старата турско-персийска граница на юг от езерото Казъл гьол.

Окончателните граници на територията, присъединена към Русия, които са означени на прибавената тук карта, ще се определят от една комисия състояща се от руски и турски делегати. Тая комисия при работите си ще има пред вид, както топографията на местата, тъй и условията за доброто управление и за спокойствието на страната.

в. Земите споменати в а) и б) ще се отстъпят на Русия в замяна на сумата един милиард и сто милиона рубли.
Колкото се отнася до остатъка от обезщетението, с изключение на 10-те милиона, дължими на руските поданици и заведения в Тур­ция, т. е. до 300 милиона рубли, начинът за тяхното плащане и нужните гаранции ще се определят по споразумение между Руското Императорско правителство и това на Н. В. Султанът.

г. 10-те милиона рубли, които се искат за обезщетение на руските поданици и заведения в Турция, ще се плащат постепенно — след като исканията на заинтересуваните лица и учреждения се разгледат от Руското посолство в Цариград и се съобщят на Високата Порта.

Чл. 20. Високата Порта ще вземе действителни мерки, за да свърши по приятелски начин всички висящи от няколко години спорове на руските поданици, които полюбовно ще обезщети като без отлагане тури в изпълнение съдебните решения.

Чл. 21. Жителите на земите отстъпени на Русия, които би по­желали да живеят вън от тези земи, са свободни да се оттеглят, като продадат недвижимия си имот. За тази цел им се дава срок от три години, след одобрението на настоящия акт. След тоя срок жителите, които не са се изселили и не са продали недвижи­мия си имот ще останат руски поданици. Недвижимия имот, който принадлежи на държавата или на богоугодни заведения, лежащи вън от споменатите земи, трябва тъй също в срок от три го­дини да се продаде по начин, който ще се установи от специална руско-турска комисия. Същата комисия ще се натовари да определи начина, по който турското правителство ще може да си вземе обратно военните и боеви припаси, храната и държавния имот, който би се намерил в местата, отстъпени на Русия, а сега още незаети от руската войска.

Чл. 22. Руските духовни лица, поклонници и калугери, които пътуват и живеят в Европейска и Азиатска Турция, ще се ползу­ват със същите права, преимущества и привилегии, каквито имат духовните лица на другите народности. Правото на официална за­щита се признава на Императорското Руско посолство и на руските консулства, както по отношение на споменатите лица, тъй и на техните имущества, духовни заведения и благотворителните учреждения в Светите места и другаде.
Атонските руски калугери (монаси), ще запазят прежните си имущества и привилегии и ще се ползуват в трите монастира, които им принадлежат, както и в принадлежащите към тях учрежде­ния със същите права и привилегии, каквито са дадени и на другите духовни заведения и монастири в Атон.

Чл. 23. Всичките трактати, договори и задължения, които са сключени по търговски въпроси, по подсъдност и относно положе­нието на руските поданици в Турция и които вследствие войната бяха изгубили силата си, влизат отново в сила, с изключение на ония ограничения, които настоящия трактат отменява. Двете прави­телства влизат отново по всички задължения от търговски характер, както и други, в същото положение, в каквото се намираха преди обявяване на войната.

Чл. 24. Босфора и Дарданелите ще бъдат отворени, както във военно, тъй и в мирно време за търговските кораби на неутралните държави, които (кораби), излизат от руските пристанища или оти­ват в тях.
Високата Порта се задължава следователно, да не поставя за напред пред пристанищата на Черното и Азовско морета фиктивен блокус, с който би се отдалечила от духа на декларацията, подписана на 4 април 1856 год.

Чл. 25. Руската войска ще изпразни Европейска Турция, освен България, в три месеца след сключване на окончателния мир между Н. В. Руския Император и Негово Величество Султана.
За да се спечели време и да се избегне дългото задържане на руски войски в Турция и Румъния, една част от императорската войска може да се отправи към пристанищата на Черното и Мраморно морета, за да отплува за Русия с кораби, които принадлежат на руското правителство, или които ще бъдат наети за тая цел.
Азиатска Турция ще се изпразни в разстояние на шест месеца след сключването на окончателния мир, и руските войски ще могат да отплуват от Трапезунд, за да се върнат през Кавказ или Крим в Русия.
Изпразването ще почне тутакси след размяната на ратификациите.

Чл. 26. Догдето императорските войски стоят в местата, които според настоящия акт ще се върнат на Високата Порта, управ­лението и порядъка ще останат в същото положение, както са били през време на окупацията. Високата Порта през това време и до съвършеното оттегляне на всички войски не може да вземе никакво участие в управлението.
Турските войски не могат да влизат в местата, които ще се възвърнат на Високата Порта и Високата Порта не може да упраж­нява в тях своята власт, до гдето не се предизвести за всяко место и всяка област, които ще се изпразнят от руските войски, назна­чения от Високата Порта за тая цел офицер.

Чл. 27. Високата Порта се задължава да не преследва по никой начин и да не позволява да се преследват турските поданици, които са се компрометирали поради сношенията им с руските войски във време на войната. В случай, че някои лица бих желали да последват със своите фамилии руските войски, турските власти няма да се противят на това.

Чл. 28. Тутакси, след потвърждение на първоначалните усло­вия на мира, военнопленниците ще се повърнат взаимно от едната и от другата страна под грижата на особени комисари, които ще се назначат от двете страни, и които ще отидат за това в Одеса и Севастопол.
В разстояние на шест години турското правителство ще изплати в 18 вноски всичките разноски по издържането на пленниците, които ще му се върнат, според сметките представени му от горепоменатите комисари.
Размяната на пленници, между отоманското, румънското, сръбското и черногорското правителства, ще се извърши на същите осно­вания.
Само в паричните изплащания числото на повърнатите от турското правителство пленници ще се изважда от числото на тия, които ще му се повърнат.

Чл. 29. Настоящия акт ще се одобри от Т. Величества Руския цар и Султанът на Отоманите, и ратификациите ще се разменят в продължение на 15 дни, или ако може по-рано, в Петерсбург, гдето същевременно ще стане споразумението, где и кога условията на настоящия акт ще се облечат в тържествената форма, присъща на мирните договори.
Впрочем, от само себе се разбира, че всич­ки договорящи страни се считат формално свързани чрез настоя­щия акт от минутата на неговото потвърждение. 
За уверение на това, пълномощниците на двете страни подписаха тоя акт и сложиха печатите си.
Направен в С. Стефано на деветнадесети февруари, хилядо осемстотин седемдесет и осма година.
Подписали:
Граф Н. Игнатиев,
Нелидов,
Савфет,
Садуллах.
Последна алинея на чл. 9-и от акта по предварителните прего­вори за мира, подписан днес, 19 февруари (3 март) 1878 г., която е била пропусната и която съставлява неразделна част от речения член:
Жителите на Българското княжество, които ще пътуват или ще се установят в другите части на Отоманската империя ще се подчиняват на отоманските закони и власти.

Сан Стефано, 19 февруари (3 март) 1878 год.

Подписали:
 Граф Н. Игнатиев,
Нелидов,
Савфет,
Садуллах.

Публикуван в  :
Д-р Б. Кесяков,
Принос към дипломатическата история на България (1878-1925). С предговор от проф. Ст. Баламезов. С., 1925, с. 306-316
 и в
Г. П. Генов, Международни актове и договори засягащи България.
С обяснителни бележки и една карта на България и съседните страни. С., 1940, с. 238-273.
Вж. и

От Сан Стефано до Париж (1878-1947). Най-важните договори на България.
Съставителство, предговор и библиография Цочо В. Билярски. С., 2009, с. 30-40.






Указ №1144

НИЙ АЛЕКСАНДР I.
С Божия милост и народната воля
Княз на България
Прогласяваме:
Народното Събрание прие, Ний утвърдихме и утвърдяваме следующата

К О Н В Е Н Ц И Я

за исплащанието от България на Руссия разносите по окупацията на Княжеството от Русските Импер. войски, съгласно с определенията на Берлинский договор,
сключена между България и Руссия.

Правителството на Негово Височество Българският Княз и Правителството на Негово Величество Русският Император, желающи да регулират начинът на исплащанието към Руссия, расходите по окупацията на Княжеството от Русските Императорски войски,
Съгласно с определенията на Берлинский договор, назначиха за свои пълномощници, именно:
Негово Височество Князът на България:
Управляющий Министерството на Външните Дела на Българското Княжество, Кириак А. Цанков и Негово Величество Всероссийский Император:
Министра си на Външните Дела и Държавний Секретар, Николая Гирс,
Които, като показаха пълномощията си, намерени в добра и надлежна форма, се съгласиха върху следующите членове:

Член I. Княжеското Българско Правителство припознава да дължи на Русското Императорско Правителство за расходите, по окупацията от Императорските Русски войски, съгласно с определенията на Берлинский договор, суммата от десет милиона, шестстотин осемнадесет хиляди, двеста петдесет книжни рубли и четиридесет и три копейки.

Член II. Княжеското Правителство задължава се да исплати този дълг както следва:

На 1/13 септемврий 1883 г. четиристотин хиляди рубли; в растояние на дванадесет години от 1884 до 1895, всяка една година по осемстотин хиляди рубли, които ще се плащат в два срока, 1/13 януарий, на 1/13 юлий на всяка година, сиреч на всяки от тези два срока, по четиристотин хиляди рубли;
На 1/13 януарий 1896 г. четиристотин хиляди рубли и на 1/13 юлий от същата година остатъкът, двеста осемнадесет хиляди двеста петдесет рубли и четиридесет и три копейки.

Член III. Упоменатите исплащания в II чл. ще се правят от Княжеското Правителство на Народната Банка в София, в името и на заповедта на Императорското правителство в левове (или франки) според курсът на деня от датата на исплащанията.

Член IV. Императорското правителство отказва се от да изисква исплащанието на каквато и да е лихва, върху количеството на въпроснийт дълг, както за миналото време от началото на окупацията до датата на подписванието настоящето споразумение, тъй също и от датата на това подписвание до пълното издължение на дългът.

Член V. Настоящето споразумение ще се ратификира, и ратификациите ще се разменят в С. - Петерсбург, в едно растояние от шест седмици, или по-рано, ако може да стане.
За удостоверение на което упълномощниците на двете страни подписаха настоящето, в два екземпляра, и приложиха печатите си.

Направено в С. Петерсбург на шестнайсетий юний хиляда осемстотин осемдесет и третята година.

За Руссия Гирс (м. п.)

За България Киряк Антонов Цанков (м. п.)

II. Заповядваме, щото настоящата Конвенция да се облече с Държавний Печат и обнародва в “Държавен Вестник”.

III. Испълнението на настоящий указ се възлага на Наший Министерский Съвет.

Издаден в Нашият Дворец в София на 24 декемврий 1883 година.

На първообразното с собственната ръка на НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО написано:
Александр.

Приподписали:

Председател на Министерский Съвет и Министр на Вътрешните Дела:
Драган Цанков
Министр на Външните Дела и Исповеданията:
Марко Балабанов

Министр на Финансите:
Григор Начович

Министр на Общите Сгради, Земледелието и Търговията: Тодор Икономов

Министр на Правосъдието:
Константин Стоилов

Министр на Народното Просвещение:
Димитър Моллов

Указът е публикуван в бр. 2 на “Държавен вестник” от 10 януари 1884 г.





http://www.pro-anti.net/show.php?issue=836&article=7