15 април 2017

ВЕЛИКА СЪБОТА

 БЛАГОДАТНИЯТ ОГЪН ОТ ГРОБА ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ

 

 

В 14:20 ч. българско време на 15 април 2017г. Благодатният огън излезе от Гроба Господен!


 Молитвата за Благодатния огън

Патриархът, държейки два снопа незапалени свещи, влиза в св. Кувуклий и се затваря в Пресветия гроб. Там той коленопреклонно, със страх и умиление, чете следната молитва, която привеждаме по-долу изцяло и точно, както е публикувана в Нов Сион, официалния печатен орган на Йерусалимската патриаршия (Νέα Σιών, τόμ. ΞΒ', 1967 σελ. 235).

Владико Господи Иисусе Христе, светоначална Премъдрост на безначалния Отец. Ти, Който живееш в непристъпна светлина; Който каза от тъмнината да изгрее светлина; Който рече: „Да бъде светлина!“, и биде светлина; Господи, Подателю на светлината, Който ни изведе от тъмнината на заблудата и ни въведе в чудната светлина на Твоето познание, Който изпълни със светлина и радост цялата земя с пришествието Ти в плът на нея, а преизподнята – със слизането Ти в ада, а след това чрез Твоите свети апостоли възвести светлина за всички народи! Благодарим Ти, че с благочестивата вяра Ти ни приведе от тъмнина към светлина и ние станахме синове чрез светото кръщение, като видяхме славата Ти, пълна с благодат и истина! Но Господи, Подателю на светлината, Ти, Който си велика светлина, Който каза: „Народът, който седи в тъмнина“; Владико Господи, истинска светлина, която просвещава всеки човек, идващ на света; единствена светлина на света и светлина на човешкия живот, с Чиято слава се изпълни всичко, понеже Ти, светлина, дойде на света чрез Твоето пришествие в плът, макар и хората да обикнаха по-скоро тъмнината, а не светлината! Ти, Господи, Подателю на светлината, послушай нас, грешните и недостойни Твои раби, застанали в този час до Твоя всесвят и светоносен Гроб, и приеми нас, които почитаме Твоите пречисти страдания, Твоето всесвято разпъване, доброволна смърт и [извършеното] с Твоето обожено тяло в този всечестен Гроб полагане, погребение и тридневно възкресение, което започнали радостно да празнуваме, си спомняме и за слизането Ти в ада, с което самовластно освободи държаните там души на праведните, изпълвайки преизподнята с блясъка на светлината на Твоето божество. И затова, празнувайки с радостно сърце и с духовно веселие в тази преблагословена събота извършените богоподобаващо от Теб на земята и под земята най-спасителни Твои тайнства, и спомняйки си за Теб, наистина радостната и желана Светлина, Която божествено озари преизподнята и богоподобаващо възсия от гроба, ние извършваме светоявление, изобразявайки Твоето богоявление, извършено от състрадание към нас. Понеже в спасителната и светозарна нощ всичко се изпълни със светлина: небето, земята, и преизподнята поради свръхестественото тайнство на Твоето слизане в ада и тридневното Ти възкресение от гроба. Затова, взимайки благоговейно от светлината, която постоянно и вечносветло пламти на този Твой светоносен Гроб, ние я раздаваме на вярващите в Теб, истинската Светлина, и просим, и молим Теб, Всесвети Владико, с благодатта на Твоя всесвят и светоносен Гроб да я направиш дар за освещение, изпълнен с всяка Твоя божествена благодат, да благословиш и осветиш онези, които благоговейно си запалват от нея, като ги освободиш от мрака на страстите и ги удостоиш с Твоите пресветли жилища, където сияе незалязващата светлина на Твоето божество; дарувай им, Господи, здраве и благоденствие и напълни домовете им с всяко благо.

Да, Господи, Подателю на светлината, послушай мен, грешния, в този час и дарувай на нас и на тях да ходят в Твоята светлина и да пребъдват в нея, докато имаме светлината на временния живот. Дай ни, Господи, да имаме светлината на този временен живот. Дай ни, Господи, светлината на нашите добри дела да свети пред човеците и те да прославят Теб заедно с безначалния Твой Отец и Всесветия Дух. Понеже Ти си ни поставил за светлина за народите, за да светим на ходещите в тъмнина. Но ние обикнахме по-скоро тъмнината, а не светлината, вършейки зло, понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, според Твоето нелъжовно слово. Затова и ние всекидневно се препъваме, съгрешавайки, понеже ходим в тъмнина. Но удостой ни да прекараме останалото време от нашия живот с просветени очи на нашия разум. Дай ни да ходим в светлината на Твоите заповеди като чеда на светлината. Ти, Който се обличаш в светлина като в дреха, направи бяла като светлината светлата одежда на светото кръщение, която ние очернихме с делата си. Дай ни да наденем оръжията на светлината, та с тях да прогоним княза на тъмнината, който се преобразява в ангел на светлината. Да, Господи, както в този ден за седящите в тъмнина и смъртна сянка Ти направи да изгрее светлина, тъй и днес направи да изгрее в сърцата ни Твоята чиста светлина, та ние, просвещавайки се и съгрявайки се чрез нея във вярата, безконечно да прославяме Теб, единствената радостна Светлина от единствената светоначална Светлина, в безконечните векове. Амин.

След прочитане на молитвата патриархът с голямо благоговение целува светия Гроб и взима светата светлина (т.е. Благодатния огън), която след излизането си в притвора, раздава на вярващите.

Превод от гръцкия оригинал и пояснителни бележки: Алексей Стамболов

Източник: Κωνσταντίνος Δ. Καλοκύρης, Το Αρχιτεκτονικό Συγκρότημα του Ναού της Αναστάσεως Ιεροσολύμων και το Θέμα του Αγίου Φωτός, Εκδόσεις University Studio Press, 1999, σελ. 222-225 (https://www.enoriako.info/index.php?option=com_content&view=article&id=273:2013-05-24-13-44-27&catid=80&Itemid=477



ЛИЧНИ СВИДЕТЕЛСТВА НА ЙЕРУСАЛИМСКИ ЙЕРАРСИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН

2012-04-18, автор: Харис Скарлакидис, рубрика: Чудеса

„В нощта на Възкресението, които бяха с Петра, видяха и повярваха... защото Гробът бе изпълнен със Светлина, и като че да не бе нощ те видяха вътрешността на Гроба по два начина, и с телесните си  сетива, и с духовните"
(Св. Григорий Нисийски, Слово 2, J. P. Migne, PG 46,636d)


DamianI.jpg
 
 Патриарх ДАМЯН (1897-1931)
 
Щом вляза при Божия Гроб, разтворя богослужебната книга и прочета малко от редовете на светите й молитви, издигам сноповете със свещи. Тогава се запалват и вечното кандило, и свещите. Ако обаче нямам нужното душевно спокойствие и необходимата подготовка и отдаденост на Бога, тогава не изпитвам и онази необяснима радост. При тези случаи, когато влизам в светата крипта, виждам вечното кандило вече да гори.

***


Diodor.jpg  Патриарх ДИОДОР (1981-2000)
 
Щом загаснат светлините, навеждам се и влизам в първия притвор на Гроба. Напипвам в тъмата пътя към вътрешната крипта на Гроба, където е било положено Тялото Иисусово. Там вече коленича със свещен страх и... изричам определените молитви, които са достигнали до нас през вековете, и когато ги прочета, заставам в очакване. Понякога чакам няколко минути, но обичайно чудото се случва в момента, щом прочета молитвите. От средата на камъка, върху който е било положено Тялото Христово, една неописуема светлина започва да се разстила навън. Обичайно тя има синкав цвят, но цветът може да се променя и да приема различни оцветявания. Не може да се опише с човешки думи. Светлината струи от камъка, сякаш като от извор, прилича като че ли гробната плоча е цялата покрита от един воден облак, но не е вода, а е Светлина. Тази светлина всяка година се държи различно. Някой път тя покрива само гробната плоча, докато друг път изпълва със светлина цялата Кувуклия, така че дори хората, които са вън от Гроба, но гледат навътре към него, могат да я видят.
Този огън не пари. Никога не се е случвало през тези 16 години, докато съм бил Йерусалимски патриарх и съм приемал Благодатния огън, той да опърли брадата ми. Неговата Светлина е с много по-различно съдържание от физическата светлина, с която гори едно кандило.

***

Елевтерополски епископ ХРИСТОДУЛ (1998-1999)
 
Започнах да чета специалната молитва и когато свърших, забелязах, че гробната плоча започна да "се поти". Колкото напредваше времето, този феномен се засилваше все повече и сякаш плочата се покри с течно миро, изтичащо от нейната вътрешност. Същевременно заедно с течното миро се яви една много силна небесносиня Светлина, която покри цялата Гробна плоча. В този момент по чуден начин се запали и вечното кандило. Тогава само поднесох сноповете със свещите над Гроба, над синята Светлина и те веднага запламтяха. Същото се случи и на следващата година.
***

IrinejJerusalimski.jpg  Патриарх ИРИНЕЙ (2001-2005)
 
­ - Ваше Светейшество, чудото се случва след като прочетете специалната молитва или по време на нейното четене?
­ - Понякога и по време на молитвата.
­ - Какво точно се случва в този момент?
­ - Целият Гроб се изпълва със Светата Светлина. Тя е синя Светлина. Много е вълнуващо. Не си на себе си в този момент. Това е голям син пламък, който се разпръсква. С този пламък се изпълва целият Гроб... Не е лесно да го опишеш.
­ - А как точно се запалват сноповете със свещите ви?
­ - В момента, в който издигна четирите снопа с по 33 свещи, те веднага се запалват от синия пламък, който изпълва пространството и който не след дълго приема златния цвят на обикновения пламък.
­ - Истина ли е, че в този момент Благодатният огън не пари? 
­ - Разбира се. Благодатният огън в тези първи моменти въобще не пари. За съжаление има някои, които се съмняват в това чудо. Сред тях има и расофорци. Така, както някога имаше иконоборци, така пък днес съществуват светоогнеборци (агиофотомахи). Бог да им помогне да се вразумят и да престанат да ругаят божественото. Светата Светлина не е просто чудо. То е Чудо на чудесата.

***

TheofilJerusalimski.jpg  Патриарх ТЕОФИЛ (2006 до сега)
 
Това, което мога да ви кажа във връзка с обреда на Небесния Огън е, че силата на вярата е тази, която предизвиква чудото. Това е един разтърсващ опит, подобен на този от тайнството на св. Евхаристия, по време на която хлябът и виното се пресъществяват в Тяло и Кръв Христови. Случващото се с Небесния Огън не е лесно да се опише и да се обясни с човешки думи. В този момент можеш само да прозреш колко си малък и нищожен.


PresvGrob.jpg


Из  "Άγιον Φως" 2010 г.
Превод от гръцки: Анула ХРИСТОВА
"Църковен вестник", бр. 8, 2011 г.