Манастирът "Свети Георги Зограф" навършва 1100 години

Господи, возвах - на бдението в Зограф, 2017

https://www.youtube.com/watch?v=Txzda7QMRf0

Приема се, че манастирът "Свети Георги Зограф" на Атонската Света гора е основан около Рождество Христово през 919 година.


Според Сводната грамота (хрисовул, съставен в периода XVI-XVII век):

По време на царуването на Лъв Мъдри в неговото царство живеели трима братя - Мойсей, Арон и Иоан Селима родом от Първа Юстиниана, от града Лихнидион, сега наричан от всички Охрид.
  
Те се поселили в светата Атонска гора, на южната й страна, и тук съградили три пирга (кули), отдалечени един от друг. 
Братята се събирали заедно само веднъж седмично, заедно с идващите при тях. 
Даже мнозина идвали чак от царските чертози и оставали да живеят при тях. Тогава направили съвет и намерили място за построяване на обител в една гориста долина.

 И те, след като изсекли горския храсталак, намерили един зелен мрамор, блестящ като сняг, и построили обща обител в лето Господне 6427 от Сътворението на света (= 919 г. от Р.Хр.), наименувана "Св. Георги", който, според преданието сам се нарисувал на една икона и от тогава тази обител се нарекла Зограф, както се споменава и до днес.

Карта на местоположението на Манастира "Зограф" и околностите. От лявата страна се вижда т.нар. Стар манастир, който е кулата "Селина" (построена Йоан Селина/Селима от Охрид), където по-късно се е подвизавал Св. Патриарх Евтимий като монах на Атон

И още в Зографската история :

По Божи промисъл те открили в горските дебри място с неизречено благоухание и в годината 919 от Рождество Христово съградили малък съборен храм, на който искали да дадат име.

Едни казвали да бъде на Великия Николай, Мирликийски Чудотворец, други на свети Климент - Охридския чудотворец.

Заради братската любов, въздържайки се от несъгласие, решили, че е по-добре да се обърнат с молитва към Бога и Той Сам да определи на чие име да се посвети църквата.

И ето, в дълбока нощ, в часа на най-пламенната им молба необикновена светлина, по-силна от слънчевата, се разляла от новопостроения храм, а когато дошло утрото, те влезли в храма и видели нещо чудно и изключително.

На приготвената дъска, положена на Светия Престол, имало самоизписан образ на свети великомъченик Георги, от който през тази нощ излизало небесното сияние и осветявало смирената пустиня.

Заради тази самоизписана икона нарекли храма „Свети Георги Зограф“ - т.е. „живописец“.

Окрилени от това голямо чудо, тримата братя утвърдили с царски грамоти владенията на новия манастир и пожертвали за него богати дарове. Наскоро манастирът достигнал цветущо състояние.

Така възникнал манастирът „Зограф“ - с дадено от Бога име и засвидетелствано от Него чрез велико чудо.

Коливо в манастира (варено жито с орехи и плодове, украсено с образа на Св.Георги)

Конакът наЗографския манастир в Карея. Там пребивава представителят на манастира в Св.Кинотис - колективното управление на Св. Гора.

Портата на Зографския конак

Първи сведения за манастира :

Първото споменаване на манастира "Зограф" в документ е през 972г. в т.нар Трагос (пергамент от кожа на козел) на император Йоан Цимисхи, представляващ правилник - типикон на Св.гора - подписан от иумените на манастирите - в т.ч. и монах Георги - игумен на манастира "Зограф".

По-добре се чете тук :

А ето и разчетения текст тук :

Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век

Съст. Маргарита Кожухарова

ВАСИЛИЙ ГРИГОРОВИЧ БАРСКИ

(Превод — Маргарита Кожухарова)

 Руският монах-пътешественик Василий Григорович Барски (Киевски) е роден през 1701 г. в гр. Киев в семейството на небогат търговец. От 1724 г. предприел пътешествие по светите места в Европа, Азия и Африка, което продължило 24 години. Първата му обиколка завършила през 1735 г. Известно време Бар ски живял в руското посолство в Цариград, но скоро заминал за Атон. Втората му обиколка продължила до 1746 г. След като преминал през Гърция, България, Молдавия и Полша, на 2 септември 1747 г. той се върнал в Киев след дълго бродене по чужди земи и наскоро след това починал (7 октомври 1747 г.).

„По времето на гръцкия цар Лъв Мъдри, през 6417 (911) г. трима знаменити и благородни братя от известния град Охрид, потомци на великия ромейски цар Юстиниан, запалени единствено от любовта към бога и презрели временната слава и почести на света, отидоха в Атонската планина и си изградиха върху стълбове уединени килии, недалеч един от друг, на около една верста разстояние, на близките хълмове, в горския пущинак, където и до днес се виждат малко останки от основите на килиите. И в документите за манастирските граници са вписани. По тези места обикаляха и добродетелно живееха, преди още да бъде съграден манастирът, а имената им са Мойсей, Аарон и Йоан. Те си построиха доста малка църква в долчинката и я нарекоха в чест на великомъченик Георги [...] и се събираха в нея всяка неделя и по празници да служат литургия според обичая на отшелниците. След това се прочуха с добродетелния си живот и с разказите за Чудотворната икона на великомъченика Георги, която се намираше там. И дойдоха на поклонение Лъв Мъдри от Цариград и българският цар Иван от Търново и създадоха манастир съвършен, като го дариха с много дарове и имот и му определиха границите, както са записани в хрисовулите, които се пазят и до днес в манастирскТози манастир е много по-стар от Хилендарския и от много други. Наречен е „Зограф” заради чудотворната икона на свети великомъченик Георги, която се намира там, наричана още Зовом, и за която после се появила повест. Най-напред трябва да се спомене, че там има две икони на свети Георги, на поставки до земята. Те са изографисани с твърде изкусно и удивително старо живописно майсторство. И на двете светецът държи в ръцете си копие и толкова са подобни една на друга, че почти не могат да се различат. Намират се до предните стълбове, дето са пред иконостаса, или пред дърворезбата, която е пред клиросите, в посребрена и позлатена обковка, осветени от незагасващн кандила, но иконата, която е на дясната страна, е постара и е първата, и много по-изкусно нарисувана, и с по-богата украса, та тя се нарича Зограф. Другата се намира в лявата страна и се е появила в друго време [...]ата скевофилакия [...]”

Църковният и манастирският ред се спазват там много добросъвестно, а не както в другите светогорски манастири. Извън манастира има малко килии за пустинници, понеже земята му е доста оскъдна. Отначало е имал много земя, на един час път както на ширина, така и на дължина, но му я отнел цар Стефан Сръбски по време на царуването си (както споменах по-горе в хрисовулите) и я подарил на своя Хилендарски манастир. Но още по-завистливо е окото на съседния гръцки манастир (не споменавам името му, за да не ме съдят), много неприятности причинява на монасите в многогодишни и многократни разпри за притежаването на някакво място, което е недалеч от манастира и се нарича Йоаница, защото там някога е бил скитът на Йоан — единия от заселилите се най-напред трима братя, споменатите по-горе пустинници. И зографци били много пъти призовавани на вътрешен и външен, на християнски и агарянски съд, или по-право на беззаконие, и като не умеели да се защитят поради природната си простота, често изкупували това място с парите си. По този повод последното им голямо поитеснение в Цариград беше по време на моето пребиваване през 1746 г. И зографци изкупиха, разбира се, тази Йоаница за 300 лв. (180 рубли) от благите си съседи и се примириха с немалка мъка в сърцата. Но те и без друго са много задлъжнели, голяма е бедността сред монасите, дори най-необходимото нямат и едва ли не запустял манастир обитават [...].