Общо 21 неизвестни досега ръкописи на поета Пейо Яворов, са били открити през 2019 г. от колекционера Христо Павлов.
Те са били предадени за експертиза в Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий".
Експертната оценка на доц. Милкана Бошнакова, историк и архивист, и на литературния експерт Пламен Тотев е категорична – това са автентични документи на големия български поет.
Сред тях са четири писма до Тодор Александров в София, до Таньо Николов в Мехомия, до Тодор Тодоров в София и до Христо Чернопеев в Мехомия.
Има още девет требвания, четири разписки, един къс от знаме в рамка и едно отделно стихотворение.
Ръкописите вече са откупени от музея на Яворов в родния му град Чирпан.
Две от стихотворенията имат изключителна стойност.
Ето ги тук :
На незнайний герой
И паднах
сякаш поразен от гръм –
зарових плачещо лице в земята
и чух със сетни сили чуден звън
– звънът на бойната тръба и на войната…
зарових плачещо лице в земята
и чух със сетни сили чуден звън
– звънът на бойната тръба и на войната…
И тук ще
стана бучка пръст,
но пак ще съм във теб Родино,
дори и да не турят кръст,
ти, майко, пак ще помниш мойто име.
но пак ще съм във теб Родино,
дори и да не турят кръст,
ти, майко, пак ще помниш мойто име.
Брат за брата
Немея аз
във смъртен страх.
Един въпрос гори душата
В достойнство ли живот живях
и бях ли брат за брата.
Един въпрос гори душата
В достойнство ли живот живях
и бях ли брат за брата.
Не е ли
таз земя една,
в която свойте близки ще изпратя
и като майчица една
тя ще ни прегърне като братя.
в която свойте близки ще изпратя
и като майчица една
тя ще ни прегърне като братя.
Стихотворенията са публикувани в излязлата вчера книга "Непознатият Яворов" на издателство "Персей".
