Преди 80 години - на 9 март 1943г. надвечер, Заместник-председателят на Народното събрание и бивш Министър на правосъдието Димитър Пешев отива в кабинета на Министъра на вътрешните работи Петър Габровски и изисква от него да спре депортацията на евреите, които вече са събрани за да се качват на влаковете.
Той е научил за тези приготовления от Владо Куртев, от ВМРО и свои съграждани от Кюстендил.
Габровски обещава.
Получава указания "от най-високо място" и отменя заповедта за депортация.
На 10 март 1943г. евреите са освободени да отидат по домовете си. На този ден в България се чества спасяването на българските евреи и се изразява благодарността на българския народ към спасителите на евреите.
На 17 март 1943г. Пешев заедно с още 42 депутати (почти всички от мнозинството в Народното събрание) внася подписка до Министър-председателя с искане да се отмени депортацията на българските евреи. Той губи поста си на Заместник-председател на Народното събрание, но над 48 000 евреи са били спасени.
Владо Куртев, Димитър Пешев и Иван Момчилов
Днес той е светец почитан от Католическата църква. През 2000 г. е обявен за блажен от папа Йоан Павел II, а през 2014г. папа Франциск го обявява за светец.
На 30 юни 1943г. Монсеньор Ронкали, от Истанбул изпраща писмо до цар Борис III, с когото са били в отлични отношения.
 |
| Монсеньор Ронкали с цар Борис при посещението им на пострадалите от Чирпанското земетресение, 1928. |
В писмото видният католически духовник - който дори си спечелва прозвището "българският папа", заради доброто си отношение към нашата страна е апелирал към Цар Борис, да се намеси за спасение на евреи, чиито имена той изпраща в списък приложен към писмото.
Към него (на 26 май 1943г.) се е обърнал Хаим Барлас от комитета организиращ прехвърлянето на евреи в Палестина, установил се в Истанбул.
От други източници - в т.ч. от аташираният в Истанбул към Монсеньор Ронкали Луиджи Бресчани (Luigi Bresciani), който се е занимавал с документите по случая, се разбира, че става въпрос за издаване на български визи за евреи, които искат да заминат през Турция за Пелестина.
В резултата от апела, необходимите български визи са били издадени.
(Вж. John XXIII: Witness to the Tenderness of God. By Loris Francesco Capovilla, pp 37-38, Mediaspaoul, Serbrooke, Canada, 2001. Translated from Italian Bianca Zagolin - from Giovanni XXIII, Edizioni San Paolo, Cinisello Balsamo, Milano 1997)
Не става ясно от писмото, дали на Монсеньор Ронкали, са били известни събитията от март 1943г., както и предотвратяването на депортацията на българските евреи - в т.ч. след намесата на Българската Православна Църква и 43-мата депутати от мнозинството, начело с Димитър Пешев.
Ето неофициален превод на писмото :
Знам, твърде добре, че е напълно вярно - както прочетох в информациите идващи от България – че никой не се интересува за повечето от тези синове на Юда. Но наред с виновните има толкова много невинни. И случаите изобилстват, когато малките жестове на милосърдие, освен голяма чест, която те носят на достойнството на един християнски владетел, стават пред Бога на милостта, благословение в дните на изпитание.
Една дума или жест от страна на Вашето Величество може да гарантира запазването и спасението на цели семейства.
Нека Ваше Величество благоволи да ми прости, ако бързайки се осмелих да стигна направо до Вашата Августейша Персона и да Ви помоля да приемете отново подновения израз на моята почит – винаги много предана и любяща, както и към Вашата Августейша съпруга.
"Н.В. отговори устно, с посредничеството на Монсеньор Мацоли и монсеньор Романов, предадени ми чрез Монсеньор Риги и дон Риян.
Царят е действал, но и той има своите трудности, които моли да бъдат разбрани. Действия в полза на едни, пораждат ревност в други.
Монсеньор Мацоли по това време е апостолически пратеник в София, а Монсеньор Жан Романов е апостолически викарий на София и Пловдив до 1942г. се казва в бележка под линия на арихиварите на Ватикана.
Монсеньор Виктор Риги е секретар на апостолическия делегат в Истанбул.
Германски донос от германския консул Вите срещу Областния управител на област Скопие (1941-1944г.) Димитър Раев за освобождаване на македонски евреи.
Оригиналът се съхранява в Държавна Агенция "Архиви".
Декларация приета с консенсус (нещо твърде рядко в парламентарната
практика) :
Държавен вестник, брой 27 от 15.III.2013г.
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД 70-ГОДИШНИНАТА ОТ СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ И ПОЧИТАНЕ ПАМЕТТА НА ЖЕРТВИТЕ НА ХОЛОКОСТА
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД 70-ГОДИШНИНАТА ОТ СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ И ПОЧИТАНЕ ПАМЕТТА НА ЖЕРТВИТЕ НА ХОЛОКОСТА
Обн. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013г.
Ние, народните представители от Четиридесет и първото Народно събрание на Република България, отбелязваме днес 70-годишнината от спасяването на българските евреи и отдаваме своята почит към жертвите на Холокоста.
Историческата дистанция ни дава възможност да оценим събитията от българската история в тяхната пълнота и многостранност. Убедени сме, че само такъв подход и позиция може да спре спекулациите и невярното представяне на българската история и да отдаде дължимото на приноса на българското общество и държава към съвременната история на човечеството и неговите ценности. Затова определяме спасяването на българските евреи през 1943 г. като забележително събитие, показващо човечността и толерантността на българския народ, както и волята му за справедливост.
Успоредно с това оценяваме като недопустимо приемането на закони, които ограничават гражданските права и създават условия за преследване, за икономически и политически репресии. Затова изразяваме своята почит към тези 43-ма български депутати, начело със заместник-председателя на Народното събрание господин Димитър Пешев, които в условията на война и под заплаха за личната си сигурност и политическа съдба застават открито срещу натиска за депортирането на българските евреи.
Въпреки пронацистката политика на правителството на Богдан Филов и провежданата политика на геноцид в Европа, България дава благороден пример за успешно противопоставяне на опитите за унищожение на евреите. Благодарение усилията на народни представители от 25-ото Народно събрание, категоричната позиция на Българската православна църква, на активността на обществени личности и интелектуалци, на български дипломати, на професионални организации, на представители от официалната и антихитлеристка съпротива, на обикновени граждани, на поведението на еврейската общност, която приемала България за свое отечество, държавният глава Цар Борис III се съобразява с обществения натиск и отказва депортирането на повече от 48 хил. евреи - български граждани, към лагерите на смъртта.
Оценявайки обективно историческите събития, днес не може да се оспорва фактът, че 11 хил. 343 евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, които тогава са под германска юрисдикция. Като осъждаме този престъпен акт, предприет от хитлеристкото командване, изразяваме съжаление, че не е било във възможностите на местната българска администрация да го спре. Въпреки това опити за спасяване са правени от български граждани, от общественици и духовни лица. Народният представител Петко Стайнов внася предложение за промяна в Наредбата за българското гражданство, с която се опитва да спаси обречените на депортиране евреи, като им се даде автоматично българско гражданство.
Български дипломати издават визи за Палестина на евреи от европейски страни, които не са български граждани, и по този начин спасяват още няколко хиляди души.
През юли 1944 г. правителството на Иван Багрянов възстановява конфискувано имущество на български евреи, а през октомври същата година с първия си акт правителството на Кимон Георгиев предлага и регентите одобряват окончателната отмяна на всички антисемитски закони в страната.
Днес ние дълбоко скърбим за всички жертви на Холокоста, за всеки един от депортираните евреи в окупираните от Хитлер територии и изразяваме дълбоката си почит към тяхната памет. Призоваваме трагичната им съдба да не се използва за политически спекулации с днешна дата.
Като народни представители от Четиридесет и първото Народно събрание решително осъждаме всички прояви на ксенофобия, антисемитизъм, религиозна и етническа нетърпимост и се присъединяваме към световната съпротива срещу тях.
Българското общество, и най-вече младото поколение, са в правото си да се гордеят със спасяването на българските евреи. То е послание към съвременното общество за търпимост, доброжелателство и човеколюбие между хората с различен етнос, религия и култура.
Спазването на човешките права и тяхното гарантиране е задължително условие за мир и напредък и не подлежи на политически компромис.
Декларацията е приета от 41-ото Народно събрание на 8 март 2013 г. и е подпечатана с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание:
Цецка Цачева
Проектът за декларация може да видите тук :
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
XLI НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На
основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
и чл. 75, ал. 1 от ПОДНС внасям проект за декларация на XLI Народно събрание по повод 70-тата
годишнина от спасяването на цялата българска еврейска общност и почитане на
жертвите на Холокоста, с мотиви към него.
Моля проектът за декларация да бъде
предоставен за разглеждане и приемане съгласно установения ред.
София, 1 март
2013 г.
Вносител:
Лъчезар Тошев
народен представител
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!
Д Е К Л А Р А Ц И Я
Относно: 70-тата годишнина от спасяването на цялата българска еврейска общност и почитане паметта на жертвите на Холокоста
Народното Събрание на Република България :
· Като осъжда остро провеждания от тоталитарните режими в Европа геноцид срещу еврейската общност в първата половина на ХХ век известен като Холокост
· Като приема исторически неоспоримия факт, че въпреки тази политика на геноцид в държавите с тоталитарни режими в Европа, намиращата се в онзи момент под хитлеристки натиск България е успяла да спаси цялата българска еврейска общност от над 48 000 души на територията под своя юрисдикция и е помогнала за спасяването още на хиляди други евреи без българско гражданство, като им е издавала емигрантски визи за Палестина
· Като оценява спасяването на българските евреи като безпрецедентен високо морален акт на хуманност, солидарност и активно противопоставяне на всяко преследване поради етнически произход или религиозни вярвания
· Като подчертава, че спасяването на българските евреи стана възможно благодарение на смелостта и морала на Димитър Пешев – Заместник- Председател на ХХV-тото Народно Събрание и 42-мата депутати с него от фракцията на мнозинството, подписали петиция до тогавашния Министър-Председател срещу депортацията, на Предстоятеля на Българската Православна Църква Екзарх Стефан, на Пловдивския Митрополит Кирил и на целия Свети Синод на Българската Православна Църква, заели активна позиция в защита на еврейската общност независимо от етническите и религиозни различия, на български интелектуалци и духовни водачи
и с решаващата роля на държавния глава цар Борис III Български
· Като осъжда категорично депортацията на 11 343 евреи от Югославия и Северна Гърция, намиращи се през 1941-1944г. под юрисдикцията Националсоциалистическа Германия, чиято армия е окупирала тези територии и изразява съжалението си, че това обстоятелство е направило невъзможно предотвратяването и на тяхната депортация
· Като оценява високо куража на отделни представители на тази българска администрация в тези територии под юрисдикцията на германските власти да помогнат на десетки и стотици евреи от Югославия и Северна Гърция да избегнат депортацията
ДЕКЛАРИРА :
1. От името на българския народ, изразява огромна благодарност към всички, които са допринесли за спасяването на цялата еврейска общност в България по времето на Холокоста и са показали на света, че българският народ има смелостта да защитава всеки от преследвания по етнически и религиозни причини включително, поемайки риск за собственото си бъдеще
2. Почита паметта на всички загинали от геноцида срещу еврейската общност в Европа.
3. Призовава трагичната им съдба да не се използва за политически спекулации с днешна дата.
4. Категорично се противопоставя на всички форми на ксенофобия, антисемитизъм, етническа и религиозна нетърпимост, които са заплаха за устоите на демократичното общество.
София, 1 март 2013 г.
Вносител:
Лъчезар Тошев
народен представител
М О Т И В И
През март 1943г. в
историята на България е записана една от най-бележитите и страници – тази на
спасяването на цялата българска еврейска общност от депортиране по време на
геноцида срещу евреите в Европа известен като Холокост.
Това е повод, Народното събрание, от името на българския народ, когото
представлява да приеме декларация, отбелязваща това безпрецедентно за тогавашна
Европа събитие. С тази декларация следва да се изрази благодарност на онези
високоморални личности в нашата история, които поемайки риск за собствената си
съдба защитиха своите сънародници независимо от това, че те са били етнически и
религиозно различни от мнозинството.
Нацисткият посланик в София Адолф Бекерле, за да се оправдае за провалилата се
депортация е писал през 1943г.:
„Българското общество не разбира
истинското значение на еврейския въпрос. Обикновеният българин не разбира
смисъла на борбата против еврейството – още повече, че и расовият въпрос по
природа не му е понятен. Българите не намират у евреите никакви недостатъци,
които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях.”
Тези думи, които са целели да унизят българите тогава, всъщност са един голям
комплимент за нашия народ днес.
Тогавашният шведски търговски представител в България – г-н Утгрен, също
докладва за впечатлението си, че антисемитизмът е чужд на българите и те гледат
на депортации или на мерки срещу когото и да било поради религиозни причини
като на нещо абсолютно незаконно.
По ирония на съдбата, по времето на комунизма тези 43-ма депутати, начело с
Димитър Пешев, имали смелостта да защитят не само българските евреи, но и
честта на българския народ, са осъдени от т.нар. Народен съд по обвинения в
нацизъм и за...... „преследване” на евреите.
От тях 20 души са осъдени на смърт, 6 – на доживотен затвор, 8 (сред които и Д. Пешев) на 15 години затвор, 4-ма на 5 години, един – на 1 година, а на един, който е починал, е конфискувано цялото имущество.
На 25 януари 2000г. в Двореца на Европа в Страсбург се проведе церемония на
която Председателят на Народното събрание г-н Йордан Соколов, по инициатива на
българската делегация в ПАСЕ връчи на
Съвета на Европа бюста на Димитър Пешев. Този бюст беше приет от Съвета на
Европа с решение на Комитета на Министрите и бе поставен сред няколкото други
бюстове на бащите на Европейската идея, заради смелия морален подвиг на Димитър
Пешев в тежките времена на Холокоста.
Тогавашният Президент на ПАСЕ– Лорд Ръсел Джонстън заяви на тази церемония :
„Когато наскоро говорих пред
българския парламент, заявих, че в много страни, включително и в моята, има
такива фанатици, които при определени обстоятелства успяват да доминират и да
вкарат иначе нормални и толерантни хора в колективна лудост.
Да се изправиш срещу такава колективна лудост изисква голям кураж!
Димитър Пешев беше от хората, които притежаваха нужния кураж!
Както председателят Соколов каза, Пешев изрази отговора на българския народ,
който верен на своята традиционна толерантност, отхвърли антисемитизма,
загрижен за съдбата на своите съграждани. Но Пешев плати скъпо за това – както
по времето на нацистите, така и при комунизма. Ние трябва да признаем факта, че
много свободни хора – включително тук, в тази сграда, са доволни, когато правят
генерални изказвания за човешките права, но не са готови да поемат, каквито и
да било рискове да ги защитят при необходимост, или да сторят нещо за другите,
което би могло да засегне тяхното собствено положение. Димитър Пешев не беше от
тях!
Това е същинската причина, поради която сме щастливи, че вие ни дадохте този
красив бюст на Пешев, който ще сме горди да изложим тук.“
А ръководителят на делегацията-наблюдател на Израелския Кнесет в ПАСЕ г-н Рони
Мило подчерта:
„Имам смесени чувства към днешното
събитие. От една страна, адмирирам Димитър Пешев, който със своите действия
спаси 50 000 души български евреи. От друга страна, ако по същото време на
Втората световна война, по времето на Холокоста, ние имахме 50 души като Пешев,
не 50 000 души, а 6 милиона, които бяха екзекутирани в газовите камери, щяха да
бъдат спасени. Между тях 500 000 малки деца и бебета, които бяха изпратени дори
от Страсбург в концентрационен лагер на 20 км оттук. Когато те бяха изпращани в
концентрационни лагери, в цяла Европа имаше само няколко европейци, които
направиха нещо за спасяването на тези хора, изпращани в лагерите на смъртта.
Ето защо е толкова важно за мен като водач на Израелската делегация, като
ръководител на делегацията на Израелската държава да застана тук, за да
благодаря на българския народ, на председателя на българския парламент, на
българската делегация в ПАСЕ, на председателя на ПАСЕ и на Генералния секретар
на Съвета на Европа за това специално събитие, което ни събра днес – да отдадем
почит на паметта на Димитър Пешев, който беше велик лидер, за когото неговите
ценности бяха по-важни от неговата кариера и дори от неговия живот. Той направи
много – заедно с българите, с българския народ, за да спаси 50 000 евреи –
почти цялата еврейска общност в България. Те бяха спасени от българския народ,
от българския парламент и от всички онези добри хора, водени от Димитър Пешев.”
Време е по повод 70-тата годишнина от спасяването на българските евреи,
Народното събрание да отбележи с декларация това събитие.
За да допринеса за приемането на такъв документ внасям този проект!
София , 1 март 2013 г.
Вносител:
Лъчезар Тошев
 |
| Зони под българско управление. Не са присъединени към Царство България. |
Драганов телеграфирал, че в Германия била издадена една карта на Балканите, в която Македония и Тракия били обозначени като "окупирани области" и искал разрешение да протестира.
Цар Борис и Севов разисквали еврейския въпрос.
представител на Международния комитет на Червения кръст,
в писмо от 8 юни 1943г. от Женева пише за срещите си в България
(Борис III и Симеон II и Швейцарската дипломация, 1937-1946г. Николай Михайлов, София-Ловеч, 1993г. стр.335-336):
Г-н Президент, (…) Там ние се срещнахме с Господин Стефан-Софийски Архиепископ, с г-н Министъра Алтънов от МВнР и с други правителствени лица, а аз самият с Негово Величество цар Борис.
Ние препоръчахме на нашите събеседници да не преследват намиращите се на българска територия евреи.
По тоя случай получихме уверението, че евреите от български произход няма да бъдат депортирани вън от границите на страната – участ, отредена само за чуждестранните евреи, а именно на полските, които бяха върнати в родната си страна.
Що се отнася до българските евреи, те трябваше да напуснат София, за да бъдат съсредоточени в лагери в околностите на този град.
Позволявам си да Ви напомня, че евреите, за които ставаше дума,бяха български поданици и зависеха тогава само от своето Правителство.”
- Ще ви кажа какви бяха тези нещастни хора, за които не бях в състояние да сторя нищо. Това бяха бивши гръцки поданици от Солунско, върху които нямам никаква юридическа власт и затова ръцете ми бяха вързани. Но знайте, никой от нашите няма да бъде откаран. Боях се, че това можеше да се случи, затова взех мерки: нашите евреи са разпръснати навсякъде в България, и то в най-отдалечените райони, в които ще бъдат на сигурно, вероятно ще им се наложи да поживеят известно време с ограничения и лишения. Но друг изход нямаше!”
Любен Златаров
Из Спомени на Любен Златаров за издаването на транзитни визи на евреи от Консулско-стопанската дирекция в МВнРИ.
Български дипломати, издавали транзитни визи на евреи 1941-1944
„Въпреки забраната да не се разрешават транзитни визи на лица от еврейски произход, като само в изключителни случаи да се иска разрешение от Дирекция на полицията – отд[ел] Държавна сигурност, която отказваше почти във всички случаи, директорът на консулско-стопанската дирекция, пълномощният министър Никола Пецев, заедно с легационните съветници Никола Ванчев, Хари Левенсон и Любен Зидаров, започнаха самостоятелно да разрешават транзитни визи на лица от еврейски произход, понеже не можаха да се примирят с мисълта, че жени, деца, мъже, старци, рискуват да бъдат изгорени в нацистките лагери на смъртта, само защото са се родили евреи. “
Исак Бераха
„Не зная къде са ви запокитили ураганите на войната вас – Басада и Юдита, Давид и Мия, Естер и Якоб.
Всеки които се запознае с тези мъже, ще се убеди, че българските евреи сме неразделна частица от истински демократичен и толерантен народ и ще си обясни защо тъкмо в нашата страна стана възможен уникалния факт за нашето спасение в годините на Втората световна война. “
Исак Бераха.
В. „Еврейски вести”, 1979 г.
