05 май 2021

200 години от смъртта на Наполеон Бонапарт на остров Света Елена

 

 


 

 

Френският генерал, а после император на Франция Наполеон Бонапарт умира в изгнание на остров Света Елена на 5 май 1821г.

Талантливият пълководещ е ръководил лично 60 битки срещу обединените европейски сили, от които е загубил само една - последната.Тази при Ватерло.

Освен това, той е автор на Граждански кодекс използван в правото и досега, известен като Кодекс на Наполеон.

 


Организатор на всички сфери на живота в неговата империя, той не изоставя държавните си ангажименти дари по време на военните си кампании. Така например, след битката при Бородино, когато той влиза с армията си в Москва, намира време да приеме уставът за създаването на парижкия театър "Комеди Франсез" прочут и днес, създаден с т.нар. Московски декрет.

За изхранването на огромната си за времето армия е стимулирал науката, така че на него се дължи добиването на захар от захарно цвекло, консервирането на храните за военните кампании, шаптализацията на виното(последното не може да се нарече положително). 

През 1803г. създава Институтът на Франция, обединяващ няколко Академии както  свързани с науката, така и с изкуствата вкл. Френската Академия закрита по време на революцията. 

По време на похода в Египет, води със себе си голяма група учени, които откриват за света древната египетска цивилизация, а младият Шамполион разчита египетските йероглифи от известния днес "Розетски камък", намерен и пренесен във Франция от експедицията на Наполеон.

Срещата на Наполеон с Гьоте през 1808г. Худ. Южен Ернест Хилемахер
 

 

Държавната му концепция на т.нар. бонапартизъм, представлява държавен, а не етнически национализъм, намерил продължение от Наполеон III чак до днес в движението на нео-бонапартистите на ген. Шарл Де Гол и продължилата делото му партия на Жак Ширак "Сбор за Републиката".

 

Интересен е един елемент от родословието на Наполеон Бонапарт. Той е роден на остров Корсика на 15 август 1769г., но родът му идва от Тоскана в Италия и дори от региона на Флоренция и езерото Лаго ди Комо. Негов роднина е германският адмирал Вилхелм Канарис, ръководил военното разузнаване на Хитлер.Той самият е прикривал този факт за произхода си и е насочвал питащите към гръцкия капитан Канарис.

Но има нещо още по-интересно.

В изследването си от 1856 година "За произхода на фамилията Бонапарте" Луиджи Пасерини посочва двама интересни предци на френския император.

(PASSERINI, LUIGI. “DELLA ORIGINE DELLA FAMIGLIA BONAPARTE: DIMOSTRATA CON DOCUMENTI: MEMORIA STORICA.” Archivio Storico Italiano, vol. 3, no. 2 (6), 1856, pp. 29–65. JSTOR, www.jstor.org/stable/44452379.) 

Споменат е граф Раниери Угоне Гилермо, наричан Булгаро (българинът) от Сетимо и Фукио(Settimo е Fucchio) и неговият син Лотар, наричан Булгарино или Булгарело - т.е. българчето.

 

 

 

Във "Флорентинска история" том 2, от Маркионе ди Копо Стефани, тази информация от 11 век е описана съвсем подробно - с години на раждане и смърт, бракове, рождения и пр.

Istoria Fiorentina, etc, Volume 2,By Marchionne di COPPO STEFANI

Двамата благородници - българи баща и син, чийто потомък е Наполеон също фигурират в тази история.

Синът е наречен Лотар II българчето  -  Ugone Ranieri Lottario II Bulgarino.

Този род може да бъде проследен, още от 10 и 11 век насам.

Двеста години след този Лотар, един от потомците му Гилермо от Сарзана получава прозвището Буона-парте (от добър произход).

 

Наполеон умира на остров Света Елена, отровен с арсеник. 

 


 

 

Преди смъртта си оставя подробно завещание, в което изразява желание да бъде погребан на брега на река Сена, сред френският народ, който той толкова е обичал.

 


 

 

Със съвремени медоди е открито наличието на големи количества арсеник в кичури коси, запазени от негови близки, като сувенири.

 


 

Дали е отровен от англичаните или от френските монархисти - прикрити в малката му свита на острова остава недоказано.

Но по времето на крал Луи Филип, през 1840г. тялото на Наполеон е ексхумирано и пренесено в Париж.

При отварянето на ковчега в гроба, установяват, че тялото е напълно запазено. 

Това също се обяснява с консервиращите свойства на арсеника, който императорът дълго методично е поглъщал и той е навлязъл във всички тъкани на тялото му.

 


 

Днес император Наполеон почива в църквата на Дома на инвалидите в Париж, където за него е изградена гробница от специален камък - карелски порфир, дарен от руския император Николай I воювал срещу Наполеон в армията на брат си цар Александър I.

 







Погребалният марш изпълнен при препогребването на тленните останки на Наполеон в Париж :

La Marche Funèbre de Napoléon

https://www.youtube.com/watch?v=Ru8wpC30U_0





Свързана тема :

 

200 години от Ватерло :

Сражението, което реши съдбата на Европа, 18 юни 1815г.

http://toshev.blogspot.bg/2015/06/200-18-1815.html