Цар
Борис при последното си изкачване на връх Мусала - 18 август 1943г.
Вдясно, моят преподавател по цитология и молекулярна биология, бъдещият
професор д-р Георги Г. Марков - тогава още студент.
Верди, Реквием,
Confutatis maledictis
Борис Христов – 1949г.
 |
(Регистриран на 29 август 1943 г ).
Филов и германското ГЕСТАПО били напълно информирани за тази реакция и разглеждали К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) като оръдие на англо-саксонците.
К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) няма директна информация за
разговора Хитлер-Борис на …. Август, но смята, че Хитлер е дал ултиматум по
отношение на българското участие във войната и това директно или индиректно е
довело до смъртта на Борис.
К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) категорично вярва, че Борис е
отказал по-нататъшно активно участие във войната.
К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) е получил новината за смъртта на
Царя докато е разказвал за посещението си в София на С. (Charron – б.м. Л.Т.).
Това е било
голям шок за него, тъй като Борис е полагал основите за коалиционно
правителство на националното единство начело с К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.), което щяло да последва след едно
преходно правителство на технократи-експерти.
Борис е бил в отлично здраве, когато К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) го е видял непосредствено преди
визитата му при Хитлер. К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) няма доказателства за престъпно
действие, но казва, че има нещо мистериозно около това, тъй като първото
комюнике за заболяването е било публикувано три дни след началото на болестта.
Той добави, че Борис е вземал сънотворни като се има предвид, че е имал болни
бъбреци и може да взел свръхдоза от лекарството
след нервното напрежение предизвикано от неговата среща с Хитлер, който
изглежда е дал на Царя доза от своето Шушинг – лекарство.(Шушинг е бил канцлер на Австрия преди аншлуса и на срещата с Хитлер е бил
заплашен, че ако не се съгласи с присъединяването, ще бъде отстранен – б.м.
Л.Т.)
Около три
месеца по-късно, К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) е получил допълнителна информация относно смъртта на Борис.
Съгласно надежден източник, Царят се е завърнал от своят разговор с Хитлер с
висока температура. Веднага след това в планините на 80 км. от София той е
легнал болен. В понеделник ….август (23 август – б.м. Л.Т.) той е бил прехвърлен в Двореца в
София. Царицата с децата били във Враня – около 10 км от столицата. Тя е била
информирана чак в сряда, че Царят, който вече е бил в изключително тежко
състояние, е болен. Когато тя пристигнала в Двореца същия ден, забелязала че
чекмеджетата на бюрото на царя са били ограбени и значително изпразнени от
книжата в тях.
Филов,
Министър-Председателят, заявил пред
журналистите - без да го питат, че Борис не е оставил „редовно“
завещание нито „писмени“ инструкции по отношение на регентството.
К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) е бил убеден, че последното желание
на Царя е било саботирано за да се позволи номинирането на режим, който след
това дойде на власт.
Ако Борис не
е определил Регентски съвет преди своята смърт, което не изглежда вероятно,
такъв съвет би трябвало да се назначи
само от Велико Народно Събрание, което изисква избори. Като резултат
правителството на Филов би имало пълен контрол и (би било) напълно оръдие на нацистите.
На 3 ноември 1943г. Вашингтон изпрати съобщение – само за изключително наша информация, че JCS (Обединените началник щабове – б.м. Л.Т.) са одобрили специално действията за незабавно откъсване на сателитите от Оста. Берли е бил информиран за това решение и го е съобщил на американските дипломатически представители. Нашето поведение трябва да се ръководи от директивата на JCS (Обединените Началник щабове - б.м. Л.Т.)
ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ В АРХИВИТЕ : Доклад на Алън Дълес до Държавния Департамент на САЩ за контактите му с България през Втората Световна война
То беше направено по инициатива на царя и чрез посредничеството на негово доверено лице. Ние не успяхме да направим това, защото съюзниците изискваха пълна и безусловна капитулация – условия, които бяха твърде тежки.”
Б.М. - Л.Т. :
За смъртта на Борис III - Цар на българите, 28 август 1943г.
https://toshev.blogspot.com/2016/08/iii-28-1943.html
Двете кардиограми са публикувани във в. Демокрация, 30.10.1990г. бр.214, стр.3
 |
| Д-р Макс Де Кринис |
 |
| Проф. Ханс Епингер |
В заключение господата заявиха, че са се отказали от претенции за хонорар.
 |
| Проф.Д-р Рудолф Зайц |
Аз ще следя грижливо всички слухове, които са важни в тази връзка и евентуално ще ги докладвам.
По мое мнение тази работа засега трябва да се пази в строга тайна и лекарите засега не би трябвало да бъдат разпитвани по-нататък и въобще във всеки случай, ако успеем да си осигурим за нашата кауза бъдещата българска външна политика, в която засега вярвам и ако за регенти бъдат назначени лица, които са настроени приятелски към Германия и които напълно ще се обвържат в духа на воденето на нашата война.
ХАНС БАУР : Аз бях пилотът на Хитлер
Издателство “Еделвайс прес”, Плевен, 2020г.
Стр. 295
Краят на цар Борис
Четиринайсет дни преди смъртта си цар Борис посети отново Растенбург. По време на обратния ни полет към София се радвахме на прекрасно време. Междувременно царят бе станал възторжен летец и бе истински щастлив от това преживяване. Но въпреки радостта му, той не можеше да прикрие своето униние.
Цар Борис, който беше заложил всичко на картата на Хитлер, не можеше повече да се заблуждава, че тя се оказа губеща.
Два дни по-късно, чрез германското дипломатическо представителтво в София Хитлер бе информиран, че царят е тежко болен – angina pectoris.
Той веднага изпрати да ме повикати ми каза, че трябва да закарам професор Морел в София.
Трябвало само да се изчака отговорът на нашето посолство, на което беше възложено да предаде на цар Борис нашето предложение.
Той изпрати своята благодарност, но “имал достатъчно лекари на разположение, които се грижели за възстановяването на здравето му.”
Няколко дни по-късно цар Борис бе мъртъв.
Чрез нашето разузнаване научихме, чe царят не починал от angina pectoris, а от отрова поставена в кафето му. Не било възможно да бъде спасен.
Линк към публикувани мемоари на секретаря на цар Борис Петър Морфов :
 |
| Петър Морфов(1910-1975) |
- Очаквах това - промълви едва доловимо царят. Няма съмнение. Това е началото на края.
На 8 август царят нареди да уведомя пристигналия предната вечер пълномощен министър Кьосеиванов от Берн, че ще го приеме в 5 ч. сл. обяд във Враня. По пътя за Враня Кьосеиванов не скри пред мене убеждението си, че войната за Германия е загубена и че ние трябва да се стремим да се измъкнем колкото се може по-невредими от това страхотно стълкновение.
Царят прояви към Кьосеиванов особено, дори рядко внимание, излязал бе да го посрещне в парка, взе го под ръка и двамата се отправиха към старото крило на двореца. Едва влезли в работния му кабинет, той ми нареди да донеса цигари и пепелник и да поръчам кафе.
- Е мой скъпи министре, провикна се засмян, поемайки от мене цигарите и пепелника, за да ги сложи пред своя бивш министър-председател - както виждате не съм забравил вашите навици - същия пепелник, същите цигари...
На връщане, видимо доволен от продължителната аудиенция Кьосеиванов бе също словоохотлив: обстойно обмисляхме въпроса за "завоя" и се съгласихме да не форсираме събитията, а "да се изчака най-благоприят ния момент за нас, та да не се излага напразно страната на гнева на Хитлер".
Искал ли е, на тази среща, Хитлер от царя войски за Източния фронт или е настоявал само да засилим ефективите си в Македония?
Втората алтернатива изглежда по-правдива и логична: в момента отбраната на Балканския полуостров е от голямо значение тъй като обезпечава дълбокия тил на германската войска откъм евентуален десант на далматинското крайбрежие, респ. Северен Епир и Албания, и мобилизира наша та войска там и осуетява в зародиша й всяка евентуална помисъл да след ваме примера на Италия.
Намекнал ли му е Хитлер, дори коствено, за предложението на Антонеску или за сондажите в Анкара и дал ли му е да подразбере, че дори и най-малкия опит да последва своя бабълък е предварително осъден на неуспех?
На всеки случай при примането на прощална аудиенция на хърватския пълномощен министър на 16 август цар Борис не бе така бодър и свеж, а след аудиенцията на Сл. Загоров на 20 август изглеждаше дори твърде отпаднал и мрачен.
- Какво ли ще представлява следващия?, бавно и замислено промълви той.
- Според Миката Шишманов голям пръжолник с мозък върху него - отвърнах почти машинално.
 |
| Димитър Ив. Шишманов (Миката) |
Съзря ли царят в този малък хвърчащ къс хартия нагледно потвърждение на утвърденото у него убеждение, че ако в мирно време династическите връзки и приятелски отношения с държавници играят голяма роля (посещението на английския разрушител "Лондон" във Варна през август 1934) то в случай на война тези връзки по силата на обстоятелствата отстъпват място на редица върховни държавни интереси и съображения било по решаване на съществени конюнктурни въпроси свързани с хода на военните действия, било при изготвяне на предварителните или окончателни условия на бъдащия мирен договор.
На всеки случай той сгъна листчето, сложи го в джеба си и с твърди крачки излезе от канцеларията.
Привечер със същите твърди стъпки влезе в кабинета на Груев, който му поднесе за подпис някои укази, и му докладва за изпълнението на някои поръчения.
Не след дълго време ме повика да му прочета получените през деня доклади и шифровани телеграми и ми поръча да проверя в министерството кога ще пристигне новия хърватски пълномощен министър, за да определи деня на приема му.
След това чевръсто и най-сърдечно се ръкува с нас двамата:
- Господа благодаря ви за вашето усърдие и преданост! - каза с благовидна усмивка и със свойствената си твърда стъпка се отправи към вратата, която силно тръшна след себе си както често правеше, когато бърза.
- Странно, учуди се Груев, началството за пръв път се ръкува и благодари при вечерна раздяла.
Това бе последната ми среща с цар Борис.
Докато коментирахме този необичаен жест на царя от форплаца телефонираха и запитаха Груев може ли да сервират вечерята.
- Не е ли много рано. Часът е едва 7,30. Началството няма ли да се храни тук?
- Началството е неразположен и няма да вечеря.
На следния ден, вторник, към 10 часа сутринта Свилен Николов дойде при мене твърде развълнуван.
- Г-н Секретар елате бързо в станцията на Шиваров да вземем Загоров по телетипа. Началството е много болен. Разберете ще ни избият ако умре.
Вчера сутринта началството станал бодър и весел. Когато се разделял с децата си, за да се качи в автомобила нещо го присви, олюля се и се подпря на вратата като с дясната си ръка силно притискаше мястото около сърцето.
След като му попремина целуна децата и им каза: Ако не се върна ще слушате леля си Кока и чичо си Кики. По пътя за София не се оплака от нищо, а щом пристигнахме нареди да повикам д-р Александров.
Последният го прегледа, каза му нещо на немски и настоя веднага да си легне и да не мърда от леглото. Началството, обаче не легна, а тръгна да обикаля канцелариите.
Ходи и там гдето почти не стъпваше - във военната канцелария. "Гледайте бай Васил, той е болен. Мен ми няма нищо!", - ми отвърна когато му повтарях какво бе наредил д-р Александров.
Не преви крак през целия ден.
В 7,30 падна по стълбите и повърна.
Професор Зайц пристигна от бомбардирания Берлин още същата вечер докато д-р Цончев дойде от Ксанти едва на следния ден по обяд.
В среда привечер в канцеларията ни дойде, видимо съкрушен инспекторът на дворците Дим. Генчев.
- Началството е много сериозно болен, каза на Груев с едва сподавено вълнение. Зайц не иска да поеме сам отговорности за лекуването му.
Повикахме и Епингер. Може да се очаква и най-лошото.
Пристигането на Епингер несъмнено ще да е успокоило Зайц, но то не допринесе с нищо за отстраняването на тромбозата.
В събота, 28 август, към обяд в състоянието на царя настъпи ново значително влошаване и в 16,20 ч. почина.
Докато Груев изготвяше комюникето за печата в канцеларията дойде д-р Цончев, който ме помоли да го подпомогна в заключителната част на неговата работа - написване на протокола за протичане болестта на покойния цар.
Първа свещ на възстановения гроб на цар Борис в Рилския манастир през 1993г. На снимката е Лъчезар Тошев - тогава народен представител в 36-тото Народно събрание.
.
