Светите Зографски мъченици са 26:
от тях двадесет и двама монаси и
четирима миряни, чиито имена са неизвестни.
А имената на монасите са следните:
Тома,
Варсануфий,
Кирил,
Михей,
Симон,
Иларион,
Яков,
Йов,
Киприан,
Сава,
Яков,
Мартиниан,
Козма,
Сергий,
Мина,
Йоасаф,
Йоаникий,
Павел,
Антоний,
Евтимий,
Дометиан и
Партений клисар.
Първият от тях - Тома - беше игумен, а последният - клисарят Партений, беше останал в горящата кула и беше свален на земята жив.
Той разказа на завърналите се братя всичко, което бе станало в кулата.
След това живя още 30 дни, а на 10 ноември предаде душата си на Бога и получи заедно с починалите си събратя мъченически венец.
Чудотворната икона на Св.Богородица Предвъзвестителница Зографска - Неизгарящата къпина, била заедно с 26-те Зографски мъченици, по време на техния подвиг, но по чуден начин оцеляла в огъня на кулата |
Сред останките от изгорялата кула била намерена и акатистната икона, която известила братята за нашествието.
Тя горяла в огъня заедно с мъчениците, след това престояла 600 години в земята, но въпреки това не се повредила. Братята я нарекли „Предвъзвестителница“, „Акатистна“, „Неопалима“.
През следващите години тази икона извършила ново чудо.
Едно сухо и горещо лято край манастира избухнал пожар. Огънят приближавал до манастира и заплашвал да го погълне. Тогава братята в тревогата и притеснението си взели иконата, застанали срещу огъня, отслужили молебен на Пресвета Богородица и от сърце призовали Небесната Царица на помощ.
След малко над горящия хълм се събрали облаци, завалял дъжд и след като угасил огъня, облаците се разнесли. Дъждът валял само над запалената гора.
Монасите били крайно умилени и благодарни на Бога и Пресвета Богородица за това чудесно из бавление на манастира и установили празник на този ден. Написали специална благодарствена и хвалебна служба в чест на Божията Майка и Нейната икона.
Този празник се чества с нощно бдение на 28 юли всяка година.
Така Бог укрепявал и опазвал Зографската обител чрез чудесни, божествени явления. Новооткритата чудотворна икона на Пресвета Богородица била още едно велико благословение и дар за манастира.
Кулата, където пострадали светите Зографски преподобномъченици и където останала цяла и невредима чудотворната икона на Божията Майка "Предвъзвестителка", се запазила отчасти до 1873 г.
Тя, обаче, закривала северното здание на монастира, а освен това поради старост имало опасност да се срути - тогава се наложило да бъде разрушена.
Но за да се запази завинаги споменът за мъченическия подвиг на пострадалите, всички братя от Зографската обител единодушно решили да издигнат на нейното място паметник.
Това и станало още през същата 1873 г. Паметникът трябвало да бъде осветен в деня, когато се празнува паметта на мъчениците. В навечерието, след залез слънце, започнало всенощно бдение.
Нощта била безлунна и на небето едва блещукали звезди. Наоколо царяла тишина. По време на службата, точно в полунощ, когато след първата катизма започнали да четат "Житието и страданието на св. Зографски мъченици", над църквата неочаквано се появил огнен стълб.
Той осветил обителта и цялата околност с такава ярка светлина, че можели да се разпознават и най - дребните предмети.
Този дивен стълб, след като постоял над храма около 3-4 минути, се преместил над паметника, отново спрял за няколко минути, а след това започнал да се издига нагоре и се превърнал в кръг, подобен на венец, който увенчавал отвисоко паметника и мястото, където пострадали светите мъченици.
Това необикновено явление продължило около 15 минути.
Очевидци на чудото били монастирските братя и много от монастирските гости - пустинници и жители на околните скитове, дошли в Зограф на празника.
Така всемогъщият Бог с дивното небесно знамение над самия паметник на мястото на страдалческата кончина на монасите - изповедници, в самия ден на тяхната памет показал явно пред всички колко е благоугоден пред Него подвигът на тези страдалци за истинската вяра и за предаността към светата Православна Църква.
© Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 година