05 юли 2019

100 години от рождението на баритона Петър Петров

(1919 – 2005)

Тази година БНР отбеляза 100 години от рождението на баритона Петър Петров.

Познавах го. Диригентът на Академичния хор, в който участвах като студент – Маестро Ангел Манолов го беше поканил за вокален педагог на хора.

Всъщност бате Пепи - както го наричахме, „разпяваше“, хора преди началото на същинската репетиция или преди концерта.

Той пътуваше и на турнетата на Академичния хор без никакви специални изисквания.

Изпълняваше няколко сола, които му бяха „запазена марка“.

Например „Легенда за 12-те разбойници“ написана в София от белоемигранта от войската на барон Врангел - Сергей Жаров, „Блажен муж“ на Любимов, Песен за Украйна - по стихове на Шевченко (Реве да стогне Днiпр широкий, Сердитий вiтер завива).

В песента на Жаров, казваше, че в текста "много разбойники пролили крови честних християн" е сменил думата "християн"(християни) с "кристиян" (селяни) за да стане песента "прогресивна".

Но всъщност си я пееше както си е.

А това тогова можеше да не се хареса на цензорите, които трябваше да осигуряват "революционна бдителност".

Но никой не забеляза или пък се направиха, че не забелязват дали въпросната буква е правилната.

Ангел Манолов също беше от старото поколение, ангажиран дълбоко с църковната музика - вкл. и с композиторите от "царско време".

Знаехме кой е Петър Петров. Това се чувстваше по уважението към него.

Но той не се държеше като звезда.

Не беше примадона.

Никак!

Сърдечен и добър човек. Просто добър!

Винаги пускаше по някоя находчива закачка или разказваше смешна история, за да премахне „сценичната треска“.

Винаги може да се седне с него на чаша червено вино, в което той задължително и с пълна сериозност слагаше и парче ябълка.

Една стара традиция в нашия L’Art de vivre, която изглежда вече е изчезнала.

Често, когато имаше хрипове, казваше, че .... има едно буре с вино в мазето и като слиза долу, редовно го опитва да не се е развалило. И понеже там е студено, гърлото му страда. Появяват се хрипове...
Всичко това разказано с комична сериозност и накрая с намигване и задължителната му усмивка.

А след това продължава да разказва, как е пял в еди-коя си опера с пресипнало гърло.

- Нямам глас. А трябва да изпея голямата ария. Спектакълът започва музиката върви, арията идва, ... а гласът е пресипнал. Как ще се справя? Но, когато дойде моментът, изпявам първата фраза и после следващата и не мисля за гърлото. И така изкарвам арията....

Лакардии безброй…

С часове…

При пътуванията на турне с Академичния хор, имаше много време да разказва. Безспорно той беше център на вниманието и душа на компанията.

Сега като разказвам тези неща, не мога да не се усмихна.

Петър Петров и диригентът Ангел Манолов пред хотела (или по-скоро хостел) си в Прага, до Вацлавски намести, през 1984г. - по време на турне на Академичния хор. Младежът, който ги е прегърнал съм аз - Лъчезар Тошев.

За новите естрадни певци обаче, говореше унищожително.

Винаги направо!

- И аз съм пял с микрофон – казваше той,

но на микрофона трябва да подадеш звук, за да го усили.

Микрофонът не може да пее вместо теб.

Признаваше само Лили Иванова, защото тя има глас.

Във вокално отношение, той прилагаше една по-стара техника, каквато впрочем имаше и прочутият тенор Никола Николов (който също както Петър Петров е бил ученик на майстора на белкантото Събчо Събев) и баритонът Никола Василев – учил при световния баритон Карло Талябуе.

Става въпрос за т.нар. „резонаторна кутия“ или „широко гърло“.

За да може гласът да стане голям, певецът с т.нар. „полу-прозявка“ сваля надолу ларинкса и повдига мекото небце, така че се образува голяма кухина в гърлото, която е основният резонатор на звука.

При бате Пепи и при споменатите по-горе други певци тя беше някак изместена напред – към твърдото небце.

При повечето от другите големи певци, „резонаторната кутия“ остава по-назад в гърлото.

Там става и т.нар. "джиро" - обръщане на звука (Сабин Марков го наричаше "обратен импеданс"), както и "закриването" на тона при височините.
Наред с "опората" на въздушната струя в диафрагмата и в гърдите и "маската" в която се насочва гласът, това са основните тайни на белкантото.

Бате Пепи не ги криеше и ги споделяше в тези "колективни уроци".

Мисля, че тази работа с хора му доставяше удоволствие.

Но неговата вокална техника беше нещо рядко и интересно, което днес едва ли може да се види „на живо“.

Любимата му фраза за разпяване, която беше научил от своя учител Събчо Събев беше "Еко ди бомба" изпълнена в октава (до-ми-сол-до) и връщане на първоначалния тон. След това следва повишаване с половин тон и така до достигане на височините - съответно след това връщане с половин тон надолу.

Петър Петров беше от певците, които не направиха световна кариера, но поддържаха репертоара на Софийската опера.

Без тях, нямаше как редовните спектакли да съществуват.

По това време той още пееше в операта.

Гледал съм го, но вече във второстепенни роли.

Понеже без очила не виждаше, понякога правеха мизансцена така , че да го изведат до авансцената, откъдето да вижда - поне донякъде, жестовете на диригента.

Извън това той концертираше и правеше записи на песни заедно с прочутата Маргрет Николова.

Може би в тази роля си го спомнят повече от българите днес.

Поддържаше приятелство с наречените от комунистите „бивши хора“, между които и композиторът и невероятен пианист Трифон Силяновски (Фончо), минал през лагери и затвори.

За разлика от други, той не се дистанцираше от такива хора и по времето на комунизма.

Може би затова не получи титли, но получи любовта на публиката.

Тя го посрещаше винаги с отворено сърце.

Това беше взаимно – и от негова страна.

Пееше с огромно удоволствия, знаейки, че това, което прави се очаква и се харесва.

Приемаше публиката като група приятели.

И всъщност беше точно така...

Последната ни среща беше в зала „България“ малко преди да почине.Беше дошъл на концерт.

Той и преди беше със силно късогледство, но тогава беше вече съвсем ослепял от напреднал диабет.

Извини се, че не може да ме познае, защото не вижда и поиска да му кажа кой съм. Припомнихме си годините в Академичния хор.

Тук съм сложил линкове към няколко стари градски песни в негово изпълнение, които със сигурност се помнят от хората.

В негова памет!