Успение на Св. Климент Охридски - Апостолът на българите

 

 Св. Клиимент Охридски, Худ.Антон Митов, 1905г.  Зала 1 на Ректората на Софийския Университет "Св.Климент Охридски"

Тропар

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,
а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот;
с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе,
а със знаменията преславно озари западните земи.
Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

В "Охридската легенда" или Краткото житие на св. Климент от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан, който сам се нарича "архипастир на българите", пише изрично:

"Този велик наш отец и български светилник по род бе от европейските мизи, които мнозина наричат българи" (Й. Иванов. "Български старини из Македония", С., 1931, стр. 316 на гръцки и старобългарски).

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил

 ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ.

  Ново свидетелство за св. Климент Охридски Чудотворец, починал на 25 юли 916 г. като епископ Велички и на целия Илирик

Откъс от статията на  Ст.н.с. Трендафил Кръстанов 

Църковен вестник, 25 юли 1998 година

 

За живота на св. Климент има редица извори на различни езици и много изследвания, обхванати в отделни библиографии.

Според "Охридската легенда" той е "родом от европейските мизи, които народът знае като българи", следователно е от българските славяни. Той е сред първите ученици на Св.св. Кирил и Методий (от Олимп в Мала Азия до Рим) и след смъртта им продължава тяхното дело повече от 30 години в своята Родина ­ България.

От столицата Плиска Св. Климент е изпратен от българския владетел Св. Княз Борис Михаил в областта Кутмичевица като учител на българския славянски език сред местното население, за да го просвети в християнската вяра.

Резултатът е известен: около 3500 ученици са подготвени за поддякони, дякони и свещеници, за да проповядват Христовата вяра сред новопокръстените българи.

От 893 г. до смъртта си той е епископ на български език.
В науката от 150 години се спори къде е била епископската му катедра Величка, защото в титулатурата му се споменават две епархии: Тивериуполска и Величка.

В последните изследвания се предполага, че втората епископия била или в Родопите, или по реката Вардар, но няма точни данни за това.

Нов извор от Ватиканската библиотека (Ватикански кодекс № 2492 - за епископия Велеграда или Велика, Велица, Белица, днешен Берат в Албания,)  посочва два безспорни факта: седалището на св. Климент след 906 г. и датата на неговата смърт.

В документа се казва следното:

"Епископия Велаграда или Велеграда (Берат) и Канина, Северен Епир. Град в Албания, сега Берат. Епископия първо към Драчката митрополия, наричана Пулхериуполска, после Велеградска митрополия към Охридската архиепископия, а от 1767 г. към Цариградската патриаршия с митрополитски титул "Пречестен и Екзарх на цяла Албания...

Епископи: 1. Филарет, неизвестно кога, 2. Серафим, също неизвестно, 3. Сергий 16 април 878, 4. Даниил, 5. Климент ­ 906 -  ­ 25 юли 916 г."

Този неизвестен досега извор показва няколко нови факта:

1. Епископ Сергий, славянин и ръкоположен от български епископ Георги, е светителствал тук, а не в Белград на Дунава, който тогава също е бил в българската държава.

2. Епископ Климент е приел Величката епископия едва през 906 г. и останал там до своята кончина.

3. За първи път научаваме точната дата на неговата смърт ­ 25 юли, докато преди това се знаеше датата на неговото погребение ­ 27 юли 916г.

Новият извор има важно значение за науката. Той не само разрешава някои спорни проблеми, но ще послужи за преоценка на дискусионни въпроси от българската и общобалканската история и култура.
Сега по-ясно се разбира кога и защо св. Климент на два пъти е приемал епископски седалища, както знаехме от изворите.

Още през 893 г. той е избран от българския владетел Симеон за епископ и вероятно е светителствал в Струмица (Тивериупол) до 906 г.

Наръшкият надпис от 904 г. на каменна плоча на около 20 км от Солун очертава "Граница между ромеи и българи при Симеон".

В "Дюканжовия" Списък на българските архиепископи пише изрично:

"Климент, като станал епископ на Тивериупол (сега Струмица - бел.м. Л.Т.)  и Велика, сетне бил натоварен от Бориса, цар на българите да надзирава и третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина и (или) Тасипият." (Й. Иванов. Български старини из Македония 1931, с. 565), а в "Охридската легенда" (Краткото житие на св. Климент), вероятно писано на български език и преведено и преработено от архиепископ Димитър Хоматиан Охридски и на цяла България, се добавя и следващото въздигане на общобългарския светител: "Климент е възведен на епископския престол, като бил поставен за епископ на целия Илирик и на владеещия тази земя български народ" (Й. Иванов 1931:318).

Тук няма да се спираме на множество други въпроси, които биха могли да бъдат поставени. Бихме могли само да насочим вниманието си към известното сведение от "Българската легенда" или Пространното житие на св. Климент, също преведено от български извори и може би допълнено от архиепископ Теофилакт Български ХI-ХII век.

Той нарича св. Климент "протос епископос тис вулгарикис глоссис".
Това би могло да се преведе по няколко начина: "пръв епископ на български език", но и като "пръв (т.е. главен) епископ на българския народ".

Вторият превод отговаря повече на смисъла и на изворите. Думата "глосса" може да се преведе и като "език", но и като език на народа, който го говори, т.е. и като "народ", както е посочено в "Охридската легенда".

Накрая, но не на последно място, защо св. Климент е известен като "Охридски", след като в най-старите извори е наречен "Велички"?

Отговорът е много ясен и недвусмислен. Българските владетели изпратили Св. Климент като учител в българската крепост Девол, дали му там три големи къщи, както и места за отдих в Главиница и Охрид.

Надписът от с. Балши - Албания, свидетелстващ за покръстването на българите. Със сигурност такива надписи е поставял Св. Климент Охридски.

На този ден честваме и всички Свети Седмочисленици - Кирил и Методий и техните ученици -  светите Климент Охридски чудотворец, Наум Охридски чудотворец, Сава - Лаврентий, Горазд и Ангеларий, просветители на българите.

Тропар, глас 1

С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици,
Кирил и Методий, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий,
изгрели като светила и благовестили ни Триединия Бог.

Вие, непоклатими стълбове и Боговдъхновени поборници за нашата реч,
прогонили езическото бесовско учение,
молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква
и да дарува на душите ни велика милост.

Кондак, глас 4, 

Явили се непобедими в постничеството,
козните на невидимите врагове с Божествена сила сте победили.
И, като научихте множеството непросветени българи на православната вяра, получихте венци.
Молете се за нас на Христа, Седмочисленици, да даде опрощение на прегрешенията ни.

Видео : 

Молитвено Литийно шествие с иконата на СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ, 

26 юли 2019г.

https://www.youtube.com/watch?v=3gxQdjyMokk

                 Празник на Храм СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ в София
 
(Първи ктитор на храма - за превръщането му от джамия в църква, е Георги Тишев от Свищов - със съпругата си Домна. Той е бил Министър на вътрешните работи в правителството на Драган Цанков, секретар на Екзархията в Цариград и деятел на българското Възраждане.)

Празник и на Софийския Университет

 По стар стил, денят на Св.Климент Охридски се чества на 8 декември.

Поради това, този ден  е празник и на Софийския Университет, чийто патрон е светецът. Това е ипразникът на неговите студенти.

От тогава не само студентите от Софийския Университет "Св.Климент Охридски" , но и всички други български студенти, честват този ден и като свой празник.

Днес малко от тях знаят защо точно на 8 декември е студентският празник.

Той е обявен за такъв по предложение на един от създателите на Университета - проф. Иван Шишманов - Първостроителят на българската култура.

Един от неговите студенти, а по-късно известен български писател - Стилян Чилингиров, съчинява и химн на Св.Климент Охридски, който да се изпълнява заедно с традиционния студентски химн "Gaudeamus".

Академичният хор на маестро Ангел Манолов, винаги го включваше в репертуара си за 8 декември.

Стилян Чилингиров

Химн на Св. Климент Охридски

текст : Стилян Чилингиров

музика : Добри Христов

На неразделний роден край

звездата и възхода!

Чрез твоя дух народът

през цели векове мечтай.
*

Простор и висоти,

О, Клименте Свети!

Простор и висоти,

О, Клименте Свети!
*

И облак не еднаж смрачи

небето му красиво

И чашата горчива,

изпи с насълзени очи.
*

Но страж му беше ти,

О, Клименте Свети!

Но страж му беше ти,

О, Клименте Свети!
*

Самин сред хиляди тегла,

Остана неприведен

Ту първи, ту последен,

Бленува твоите дела
*

И тебе нощ и ден

О, Клименте свещен

И тебе нощ и ден,

О, Клименте свещен

*
И твоя подвиг векове

запази в родно слово.

Сега той бъдно ново

в борба за родний край кове.

*
Тъй, както нявга ти,

О, Клименте Свети!

Тъй, както нявга ти,

О, Клименте Свети!
*

На края роден верний син

Любов и блян в народа -

Изгрея веч свобода

Над Шар, над Емус и Пирин

Що ти я възвести,

О, Клименте Свети

Що ти я възвести,

О, Клименте Свети
*

Закрилник български бъди,

Пред светлий трон на Бога,

Та нивга изнемога

Да не усетим ний в гърди
*

Моли се пресвети

за нази сявга ти!

Моли се пресвети,

за нази сявга ти!

20 юли 1916г.

Църковен вестник, бр.29, 29 юли 1916г.