Любен Каравелов за
Свищов:
„И като нашия град Свищов няма под ясното небе.
Тоя град се
намира край Дунавът; около него се простират зелени лозя, кичести дървета и
жълти ниви; над него вее прохладен ветрец; в него живее здрав и трудолюбив
народ… Какво искате повече?”
Познаваш ли онзи юнак
Познаваш ли онзи юнак,
който там дърдори?...
За Вилхелма, за Бисмарка
по цял ден говори!...
Освен това, в кавенето
прави гюрултия... –
Остави го, мой ти брайно –
той е свищовлия.
който там дърдори?...
За Вилхелма, за Бисмарка
по цял ден говори!...
Освен това, в кавенето
прави гюрултия... –
Остави го, мой ти брайно –
той е свищовлия.
Кога умра
Кога умра, не копай ме
между мъртви люде –
дето няма борба, живот –
тежко ще ми бъде!
между мъртви люде –
дето няма борба, живот –
тежко ще ми бъде!
Закопай ме край Дунавът,
в лозята свищовски,
дето цъфтят цветя, треви,
всякакви овошки.
в лозята свищовски,
дето цъфтят цветя, треви,
всякакви овошки.
Кога вейне тихи ветрец,
кога шумти Дунав,
то тогава аз ще кажа:
„Сега не съм мъртъв!”
кога шумти Дунав,
то тогава аз ще кажа:
„Сега не съм мъртъв!”
Посади ти на гробът ми
божур и латинка –
дано дойдат Стоян, Рада,
дано дойде Минка;
божур и латинка –
дано дойдат Стоян, Рада,
дано дойде Минка;
па да берат жълто цвете
и китки да вият,
под шапките да ги втикат,
в пазва да ги крият...
Когато бях аз момченце
младо и зелено,
за мене бе и морето
само до колено;
Но порастох, добих опит,
видях що е слава,
видях как я богатите
доят като крава;
А пък честта на човека
цял ден е пияна,
свободата на народът
със кал е обляна...
Още по темата :
ЗА НАШИТЕ ПРЕДЦИ
Д-р
Константин Стоилов за
гражданите на Свищов